Мотиви към Решение № 30 от 21.2.2023 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 57/2023 г.

Производството е образувано по реда на чл.32 ал.1 във вр. с чл.16 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС за разглеждане на постъпило в Окръжен съд – гр.Добрич Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС от 24.02.2005г., относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено от несъдебни власти на Република А. и засягащо •••• гражданин Н. Д. – роден на ••••г., с последен известен адрес ••••гр.Д. ул.“О.“ № ••••. От извършената служебно справка в НБД за данните на лицето се установява, че се касае за ••• гражданин Н.В. Д. роден на ••••г. в гр.Д. с ЕГН – ••••••••••; с постоянен и настоящ адрес гр.Д. ул.“О.“ № •••• В съдебно заседание представителят на ОП - гр.Добрич изразява становище за признаване на решението за налагане на финансовата санкция. Засегнатото лице, редовно призовано и запознато с постъпилото искане, не се явява, като не представя доказателства за уважителни причини за неявяването си, поради което и на основание чл.16 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, съгласно която разпоредба неявяването на лицето, когато е редовно призовано, не е пречка за разглеждане на делото, съдът даде ход на делото. След запознаване с всички доказателства приложени по делото, Окръжен съд гр.Добрич установи следното: С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение на решение № ••••, постановено от Окръжната администрация на Н. Р А.на 24.02.2020г., с което на •••• гражданин Н. Д. е наложена финансова санкция за правонарушение, извършено на територията на издаващата държава и непопадащо под юрисдикцията на б.съдилища. С цитираното решение е наложена финансова санкция – парична сума, която е наложена с решението за осъждане за престъпление в размер общо на 150, 00 евро. Осъждането е за деяние, че: Като водач на МПС рег. с № •••• на 23.10.••••г. в •••ч., в Н., ••••, на километър 61.950, по посока У. е превишил с 34 км/час максималната скорост от 80 км/час разрешена за МПС, след изваждане на допустимата погрешност на измерването. Деянието е квалифицирано, като такова което се санкционира по реда на чл.98 ал.1 от Закона за моторните превозни средства вр. с чл.58 ал.1 т.2 б.“д“ вр. с чл.134 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за моторните превозни средства на А. Решението на Окръжната администрация на Н. – А.е постановено на 24.02.2020г. и е влязло в законна сила на 07.04.2020г. По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, Република Б. е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на финансова санкция. Изпратеното в Окръжен съд – гр.Добрич удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения съдебен акт чието признаване се иска. Касае се за решение за налагане на финансова санкция, което съгласно нормата на чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС е акт за налагане на задължение за плащане на глоба, имуществена санкция или всякакъв друг вид парична санкция, наложена с акт на съдебен или несъдебен орган за извършване на престъпление или административно нарушение, включително паричните санкции, наложени във връзка с нарушение на правилата за движение. Деянието осъществено от засегнатото лице попада сред изброените в чл.30 ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС въпреки, че и по б. законодателство аналогично поведение се санкционира като административно нарушение съобразно разпоредбите на Закона за движение по пътищата. Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение № 2 към чл.4 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено от превод на б. език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Срещу Н. В. Д., за същото деяние в Р Б. или в друга държава, различна от издаващата няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на б. съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението на Окръжната администрация на Н. не се отнася и за деяния, които по б. законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р Б. или пък за деяния, извършени извън територията на издаващата държава и б. законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. Наложената финансова санкция с решението не е по-малко от 70 евро, респ. левовата им равностойност. Осъдителният диспозитив на решението, подлежащо на изпълнение касае парична сума в общ размер на 150, 00 евро /равностойни на 293, 37лв. по курс на Българска Народна Банка към датата на постановяване на решението – 24.02.2020г./. Решението е постановено срещу •••/ лице, което може да носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на решението. Производството срещу Н. Д. е било писмено, като същият е уведомен съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване. Решението е било връчено лично на лицето на 23.03.2020г., като е било изрично уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване, в което има право да участва и което позволява делото да се преразгледа по същество. Предвид обстоятелството, че Н. В. Д. е •• гражданин, с постоянен адрес гр.Д., ул.“О.“ № •••, съдът прие, че местоживеенето му се намира на територията на Р Б., т.е., налице е една от алтернативно предвидените предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция, съдържащи се в чл.30 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС. Липсват доказателства, представени от засегнатото лице за пълно или частично изпълнение, извършено във връзка с решението за налагане на финансова санкция, поради което не следва да се обсъжда чл.17 от ЗПИИРКОРНФС. На основание чл.16 ал.8 във вр. с чл.32 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като финансовата санкция е в евро, съдът следва да определи равностойността й в български лева по курс на БНБ към датата на постановяване на решението за налагане на финансова санкция, или 150, 00 евро към 24.02.2020г. са равностойни на 293, 37 лева. По гореизложените съображения и на основание чл.32 ал.1 във вр. с чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, Добричкият окръжен съд: