Решение № 65 от 6.3.2025 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 64/2025 г.

Производството е по чл.435 и сл. във вр. с чл.520, ал.3 ГПК. Делото е образувано по подадената в срок от легитимирано лице жалба с вх.№ 11371/04.12.2024 г. на ОБЩИНА Д. против покана за доброволно изпълнение с изх.№ 342/21.11.2024 г. по изп.дело № 342/2024 г. на ЧСИ Петко Мачкърски. В жалбата се твърди, че с Покана за доброволно изпълнение с изх. № 8564/21.11.2024 г. по изп. дело 342/2024 г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски, община Д. е уведомена, че е наложен запор на МПС и три имота – нейна собственост. Вземането по изпълнителното дело е в размер на 136 511, 10 лева общо с присъединения кредитор ТД на НАП. Общината счита, че незаконосъобразно е наложен запор върху нейни МПС, тъй като същите са публична общинска собственост съгласно Решение № 635, взето с протокол № 52/28.02.2023 г на Общински съвет-Д. на основание чл.6, ал.2 във връзка с чл.3, ал.2 от ЗОС. Поддържа се в жалбата, че запорираните МПС представляват специализирани автомобили - сметосъбиращи, сметоизвозващи и снегопочистващи МПС, т.е., същите са жизненоважни за осъществяване функциите на общината по сметосъбиране, сметоизвозване и снегопочистване, и без тях общината не би могла да изпълнява едни от основните си функции по сметосъбиране и снегопочистване на нейна територия. Това, според нея, създава предпоставки за възникване на епидемии и заразни болести, на бедствени и извънредни положения. На следващо място е изложен довод, с оглед чл.441, ал.2 ГПК, за несъразмерност на обезпечението спрямо дълга, тъй като запорираните вещи и имоти са на стойност почти 740 000 лева, съгласно справка за налични машини, стоки, оборудване, стопански инвентар и ДМА, докато размерът на дълга е 136 511, 10 лева. Иска се от съда да отмени наложените запори върху описаните МПС в Покана за доброволно изпълнение с изх. № 8564/21.11.2024 г. по изп.дело 342/2024 по описа на ЧСИ Петко Мачкърски, тъй като същите са публична общинска собственост и е налице несъразмерност на обезпеченията с размера на дълга. Няма искане, касаещо възбраната върху трите недвижими имота. При това положение следва да се приеме, че жалбата е допустима от гледище на чл.435, ал.2, т.2 във вр. с чл.520, ал.3 ГПК, като общината-длъжник обжалва насочването на изпълнение върху имущество, което смята за несеквестируемо – седемте специални автомобила, поради тяхното отсъствие от гражданския оборот с оглед положението им на публична общинска собственост. Насрещната страна „ХАДЖИЕВИ 5588“ ЕООД-гр.Д., чрез пълномощника адв.А.П., оспорва жалбата с отговор по чл.436, ал.3 ГПК. Твърди, че е недопустима, респ. неоснователна. Частният съдебен изпълнител излага мотиви, че жалбата е допустима, но е неоснователна. Съдът установява следното: Изп.дело № 342/2024 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 881 Петко Мачкърски, действащ в района на Смолянския окръжен съд, е образувано на 18.11.2024 г. по молба на взискателя „Хаджиеви 5588“ ЕООД-гр.Д. за събиране негови вземания от длъжника община Д.. Дължимата сума към този първоначален взискател и към държавата, като присъединен взискател за публични вземания от 46 760, 57 лв., заедно с разноските по изпълнението, възлиза общо на 136 511, 10 лв., съгласно посоченото в поканата за доброволно изпълнение с изх.№ 8564/21.11.2024 г. В поканата е отразено, че ЧСИ е наложил запор върху седем специални автомобила на общината; както и възбрана върху ПИ с идентификатор ••• по КККР на гр.Д., върху УПИ••• по ЗРП на с.З., общ.Д. и върху УПИ•• по ЗРП на с.Б., общ.Д.. Поканата за доброволно изпълнение е получена от общината-длъжник на 26.11.2024 г. Представено е Решение № 635/28.02.2023 г. на Общински съвет-Д./извадка/, с което този съвет, на осн.чл.6, ал.2 във вр. с чл.3, ал.2 ЗОС и чл.21, ал.1, т.8 ЗМСМА, обявява за публична общинска собственост вещи, които са били частна общинска собственост. Сред тях по т.15, т.19, т.20, т.21, т.22, т.23 и т.24 са процесните седем специални автомобила, върху които е наложен запор от ЧСИ по настоящото изп.дело № 342/2024 г. При това положение жалбата в частта за насочване изпълнение върху тези МПС като изключени от гражданския оборот, се явява основателна. Както е прието в мотивите на т.ІІ.4 от Решение № 15 от 21.12.2010 г. на Конституционния съд по к. д. № 9/2010 г., „По аргумент на противното от текста на ал. 2 на горепосочения чл. 520 ГПК, не е допустимо принудително изпълнение срещу имущество - публична собственост на общините. По съдържанието си такова имущество е с по-широк обхват, като включва и други имуществени, основно вещни права, освен паричните суми, постъпили като бюджетна субсидия по банковите сметки на общините, и несеквестируеми според ал. 1 на същия чл. 520 ГПК.“ В този смисъл е и решение № 36 от 25.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2742/2016 г., I г. о. Неправилно е прието от ЧСИ в мотивите, че решението на Общинския съвет-Д. противоречало на закона и следователно било нищожно, защото съветът нямал правомощие да обявява за публична собственост движими вещи, които не били определени за такива със закон. Изводът на ЧСИ за липса на подобно правомощие противоречи на закона. Това е така, защото изрично чл.6, ал.2 ЗОбщС позволява на общинския съвет да обяви за публична общинска собственост имотите и вещите - частна общинска собственост, които са придобили предназначението по чл. 3, ал. 2. В тази алинея 2 на чл.3 са предвидени три хипотези, при които имотите са публична общинска собственост: по т.1 - имотите и вещите, определени със закон; по т.2 - имотите, предназначени за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация; и по т.3 - други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет. Т.е., законът в чл.6, ал.2 ЗОбщС оправомощава общинския съвет да превърне със свое решение в публична общинска собственост имоти и вещи-частна общинска собственост, които са придобили предназначението по чл.3, ал.2 – т.е., да преценява, освен дали имотите и вещите са такива по т.1 и т.2, още и дали съответни имоти и вещи имат предназначението трайно да задоволяват обществени потребности от местно значение. В представената извадка от решението на Общинския съвет-Д. не е отразено коя хипотеза приема да е налице; но се налага извод от естеството на автомобилите като специални и самото оформление на решението, че общинският съвет приема съществуване на условието по т.3 на ал.2 на чл.3. Дали обаче действително са възникнали например такива потребности, които трайно да могат да се задоволяват чрез имотите и вещите, в случая – специалните автомобили, доколко решението е законосъобразно, по арг. от чл.17, ал.2, изр.2 ГПК не може да е предмет на проверка в производство по обжалване действията на съдебния изпълнител. Дори в Решение № 36 от 25.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2742/2016 г., I г. о., постановено по общо исково съдебно производство пред граждански съд, е прието, че: „Решението на общинския съвет не може да бъде проверявано по неговата целесъобразност от съда, то е факт, с който съдът следва да се съобрази.“ В същото решение изтъкнато и че „Имотът е придобил статут на публична общинска собственост по предвидения в чл. 6, ал. 2, вр. чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗОбС ред с решение № … по протокол № … на Общински съвет-Р., взето много преди образуване на изпълнителното производство от 2013 г., по което е изнесен на публична продан за дълг на общината. Вярно е, че актът за общинска собственост не създава права, а само ги констатира, но в настоящия случай тези права са установени и с надлежния конститутивен акт - решението на общинския съвет за преобразуване на имота от частна в публична общинска собственост.“ Такъв конститутивен акт – решението на ОбС-Д. по протокол № № 635/28.02.2023 г. на Общински съвет-Д. е налице. Разбирането на ЧСИ, че общинският съвет няма правомощия да обявява за публична общинска собственост движими вещи, които не били определени като такива със закон, очевидно не намира опора в посочените дотук разпоредби на ЗОбщС. Жалбата е неоснователна в частта по чл.441, ал.2 ГПК за незаконосъобразност на принудителното изпълнение върху седемте автомобила поради явна несъразмерност на обезпеченията с размера на задължението по изпълнителното дело. Няма данни за пазарната стойност на седемте автомобила. В приложената справка на л.122-123 от самата община-длъжник е посочена балансова стойност на шест от седемте автомобила, която общо е 553 498, 40 лв. От протоколите за опис на горните три недвижими имота от 09.01.2025 г. на л.154-159 по изп.дело и заключението на вещото лице инж.Д.С. от 17.01.2025 г. на л.160-162 е видно, че пазарната стойност на ПИ с идентификатор ••• в гр.Д. е 4 752 лв.; на УПИ••• в с.З. е 2 774 лв., и на УПИ•• в с.Б. е 1 560 лв. Сборът им е 9 086 лв. Не е оспорено обаче обстоятелството, изложено от ЧСИ, че върху посочените МПС е наложен запор и по изп.дело № 69/2024 г. на ЧСИ Петко Мачкърски, като общият размер на дълга по онова дело е над 7 милиона лева - 7 069 325, 27 лв. Тези данни в съвкупност сочат липсата на условието по чл.441, ал.2 ГПК, още повече, че не може да се насочва изпълнение върху седемте автомобила, както се изясни по-горе. Предвид приетото в т.1 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъде отменено насочването на изпълнение върху несеквестируеми вещи – седемте специални автомобила, поради тяхното отсъствие от гражданския оборот с оглед положението им на публична общинска собственост, обективирано в налагането на запор върху тях. По изложените съображения Смолянският окръжен съд