Решение № 578 от 14.8.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 4550/2026 г.

чл.44, ал.6 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/ Мотиви по Н.Ч.Д.№ 4550/2026г. по описа на СГС, НО, 31-ви състав Производството е по реда на чл.44 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/. Образувано е по искане на СГП поради постъпила молба за екстрадиция от Главна прокуратура гр.Истанбул, Република Гърция спрямо сирийския гражданин О.Р.Х.. В искането на прокуратурата се посочва, че О.Р.Х. се търси от турските власти за изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четиринадесет години и два месеца, наложено му по дело № 2019/441 с решение № 2020/125, постановено на 08.07.2020г., влязло в сила на 14.07.2020г. на 17- ти наказателен съд за тежки престъпления гр.Истанбул. Излагат се доводи на база на приложените документи, че от гръцките съдебни власти са издадени гаранции, че престъплението, за което е осъден гръцкият гражданин няма политически или военен характер. Поддържа се, че давностния срок за изпълнение на наказанието не е изтекъл по българското и това на Република Турция законодателство, както и че за същото престъпление, за които е осъден О.Р.Х. няма влязла в законна сила присъда на български съд и престъпленията, за които е осъден О.Р.Х. не попада под наказателната юрисдикция на Република България. В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на СГП поддържа искането и моли съдът да постановите решение, с което да допусне екстрадиция спрямо сирийския гражданин О.Р.Х. по постъпилата молба за екстрадиция, издадена от Главна прокуратура гр.Истанбул, Република Турция, с цел изтърпяване на остатък от наложено наказание „Лишаване от свобода“. Поддържа, че молбата за екстрадиция е изготвена от компетентен съдебен орган, съдържа всички изискуеми реквизити и е депозирана при стриктно изпълнение на предвидения в Европейската конвенция за екстрадиция ред, по която страна е както Република България, така и Република Турция. Счита, че самоличността на лицето, чието предаване се иска е установена по безспорен начин, като от приложената по делото Експертна справка се доказва, че исканото лице е идентично с издирваното лице с Червена бюлетина. Поддържа, че от фактическото описание на деянието, за което се иска предаването на чуждия гражданин, е видно, че същото отговаря в най- голяма степен на престъпление по чл.118, вр. с чл.115, вр. с чл.20, ал.2 от НК на Република България, за което предвиденото в закона наказание е лишаване от свобода от една до осем години, а остатъкът за изтърпяване е в размер на 9 години, 5 месеца и 11 дни, след приспадане задържането на лицето, поради което са налице изискванията на чл.5, ал.2 и ал.З от ЗЕЕЗА. Прокурорът пледира, че от материалите по преписката е видно, че исканото лице е сирийски гражданин, който несъмнено е пълнолетен, няма данни да е невменяем, като на същия е отказано убежище в Република България и не се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България. Поддържа, че по делото са представени гаранции от страна на турските съдебни власти, че исканото лице няма да бъде преследвано политически или по причини от военен характер, както и че ще бъдат спазени правата му по всички Конвенции, по които Република Турция е страна. Счита, че не са налице факултативните основания за постановяване на отказ за предаване на лицето, тъй като са постъпили гаранции и във връзка с мястото на изтърпяване на наказанието. Прокурорът пледира, че от материалите по делото се установява, че О.Р. не е осъден от извънреден съд, а присъдата е произнесена в него присъствието и в присъствието на защитника му. Твърди, че същият се е възползвал от правото си да обжалва присъдата, но впоследствие е оттеглил жалбата си и съдебният акт е влязъл в сила на 14.07.2020г. Поддържа, че искането за екстрадиция е за престъпление, което не попада в обхвата на чл.7, т.4 от ЗЕЕЗА, а се касае за криминално деяние- за умишлено убийство и спрямо лицето не е наложено смъртно наказание. Пледира, че изпълнението на наказанието не е погасено по давност както на законодателството на Република България, така и по това на Република Турция. Поддържа, че в България няма образувано наказателно производство с влязло в сила присъда за същото деяние, както и че престъплението, за което се иска предаване не попада под наказателната юрисдикция на Република България. Моли съдът да постанови решение, с което да допусне екстрадиция на сирийския гражданин О.Р., тъй като независимо от основанието за екстрадиция наложеното наказание е изпълнимо. Исканото за екстрадиция лице О.Р. заявява, че не желае да бъде екстрадиран в Турция, тъй като, ако се върне там ще бъде убит. Твърди, че убил човек, влязъл в затвора, като го осъдили на 14 години и 2 месеца, но роднини на убития платили на групировка да го убие. Поддържа, че три години бил в затвора в гр.Истанбул, след което го предали на Сирия и от Сирия се върнал нелегално в България. Твърди, че когато бил в затвора в гр.Анкара не се чувствал застрашен, защото нямало араби. Поддържа, че през месец април 2023г. отишъл в гр.Одрин, където имало мафия алжирци, които го задържали и се обадили на семейството му да искат откуп, тъй като знаели за извършеното от него убийство. Защитата на исканото лице О.Р.Х. адв.Н.К. предлага съдът да не уважава искането за екстрадиция, тъй като подзащитният му търси убежище и е искал хуманитарна помощ. Поддържа, че самото лице признава, че има остатък за изтърпяване по неговата присъда. В последна дума исканото лице О.Р.Х. заявява, че не иска да бъде предаден на турската държава. СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Исканото лице О.Р. Х. е роден на ••••г. в гр.Алепо, Република Сирия, сириец, сирийски гражданин, с начално образование, женен, работещ, осъждан в Република Турция. С решение № 2020/125, постановено на 08.07.2020г., влязло в сила на 14.07.2020г. на 17- ти наказателен съд за тежки престъпления гр.Истанбул, постановено по дело № 2019/441 сирийския гражданин О.Р.Х. е бил признат за виновен по повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл.81/1, 29, 62, 53/1-2-3, 63, по препратка на член 37/1 от Наказателния кодекс на Република Турция като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 14 години и 2 месеца. В искането за екстрадиция е посочено, че О.Р. Х. се търси от турските власти за изтърпяване на остатък от наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 14 години и 2 месеца за престъпление с посочената правна квалификация. Изложената фактическа обстановка, съдът изведе на база на приобщените по делото относими писмени доказателства на български език, съпътващи молбата за екстрадиция и приобщените към производството във връзка с временното задържане на О.Р. Х.. При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното: Разглежданият акт, с която е сезирана българската държава представлява молба за екстрадиция по смисъла на чл.9 от ЗЕЕЗА, подадена от компетентен орган на молещата държава в писмена форма до съответния надлежен орган в страната ни. Към преписката към молбата за екстрадиция са приложени всички изискуеми съгласно чл.9, ал.3 от ЗЕЕЗА, документи в нарочен превод на български език. Искането за екстрадиция е направено с цел изтърпяване на остатък от наложено наказание „Лишаване от свобода“, наложено в молещата държава, чийто срок е над минимално указания в чл.5, ал.2 от ЗЕЕЗА, а именно 14 години и 2 месеца. Представено е копие от влязлото в сила решение № 2020/125, постановено на 08.07.2020г., влязло в сила на 14.07.2020г. на 17- ти наказателен съд за тежки престъпления гр.Истанбул, /чл.9, ал.3, т.1 от ЗЕЕЗА/, от което да се проследи хронологията до и след постановяването му, описание на престъплението, за което е осъден О.Р.Х. и за което се иска екстрадиция, време и място на извършването им, правна квалификация по чл.81/1, 29, 62, 53/1-2-3, 63, по препратка на член 37/1 от Наказателния кодекс на Република Турция, квалифицирано като умишлено убийство. Цитирани са приложимите законови разпоредби, включително за давността /чл.9, ал.3, т.2 от ЗЕЕЗА/, от които може да се направи категоричен извод, че давността за изпълнение на наказанието не е изтекла. Настоящият съдебен състав намира, че молбата с искане за екстрадиция съдържа в достатъчна степен данни за самоличността на исканото лице. Съдът приема за достоверна представената информация от компетентните съдебни власти на молещата държава, че молбата за екстрадиция действително касае задържаното лице, и че самоличността му е установена, включително и от приложената по делото експертна справка. Съобразявайки разпоредбата чл.44, ал.5 от ЗЕЕЗА, настоящият съдебен състав намира, че така отправената молба отговаря на изискванията на чл.5 и чл.6 от закона, като не са налице основанията за отказ по чл.7 и чл.8 от същия закон. Описаните деяния в чуждия съдебен акт съставляват и престъпления по българския НК, а именно по чл.118, вр.чл.115, вр.чл.20, ал.2, от НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за повече от една година. Не са налице императивните основания за недопустимост на екстрадицията по чл.6, ал.1, т.1 -4 от ЗЕЕЗА. Не се касае за български гражданин, за лице, на което е предоставено убежище, или такова, което се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България. Липсват доказателства, от които да се обоснове извод, че се касае за лице, което е наказателно неотговорно, съгласно българското законодателство към момента на получаване на искането за екстрадиция. Понастоящем О.Р. Х. се намира в Република България, където правораздавателните органи на никоя друга държава, нямат каквато и да било юрисдикция. Настоящият съдебен състав приема, че не са налице условията на чл.7 и чл.8 от ЗЕЕЗА. Престъплението, за които е осъден О.Р. Х. и за изтърпяване на наказанието, за което се иска предаването му на молещата държава, не е политическо или свързани с такива престъпление или военни престъпления, разглеждането на делото няма да се извърши от извънреден съд в Република Турция, както и присъдата по отношение на лицето не е постановена от такъв съд,- молбата за предаване няма за цел преследване или наказване на лицето на основания раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения и няма основания съдът да прецени, че съществува риск положението на лицето да бъде утежнено поради някое от тези основания. Видно от изпратените материали, се касае за криминално деяние, за което е проведено наказателно производство срещу О.Р. Х. липсват каквито и да било сериозни и обосновани подозрения, че при екстрадицията лицето ще бъде изправено пред реална опасност от подлагането му в молещата държава на насилие, изтезание, нечовешко или унизително отношение. След допълнително изискани гаранции Република Турция гарантира, че след като бъде екстрадиран О.Р. Х. той ще бъде настанен в затвор от затворен тип в Yalvac, където няма алжирски или марокански осъдени/задържани лица, но ако затворът, в който е настанен към момента, съобщи за различна заплаха за сигурността му или поиска преместването му поради дисциплинарни причини, положените му ща бъде оценено и той може да бъде преместен в друг затвор. Защитата на всички осъдени и задържани в поправителните институции е гарантирана от държавата и следователно не би трябвало да има съмнение, че ако въпросното лице бъде екстрадирано в Република Турция, то ще бъде настанено при хуманни условия и безопастността му ще бъде гарантирана. Във връзка с допълнителните гаранции настоящият съдебен състав намери, че не съществува реална опасност за здравето, живота и сигурността на исканото за екстрадиция лице, като Република Турция е гарантирала неговата безопасност и при необходимост ще бъде преместен в друг затвор., поради което са неоснователни и доводите на исканото лице съдът да постанови отказ от екстрадицията му. От събраните по делото доказателства се установява, че абсолютната давност в Турция е 20 години и изтича на 16.08.2043г., т.е. към момента не е изтекла и по законодателството на Република България също не е изтекла, няма данни за образувани и неприключили наказателни производства спрямо исканото лице в Република България. Първостепенният съд счете, че при съдържащите се в молбата за екстрадиция данни, за престъплението, за което е издадена същата, не е амнистирани в България, нито наказателното преследване е погасено по давност, както според законодателството на българската или на молещата държава /чл.7, т.6 от ЗЕЕЗА/. Не са налице и такива по чл.7, т.7 от същия закон, тъй като липсват данни в Република България за същите престъпления спрямо О.Р. Х. да има влязла в сила присъда. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице и нито едно от факултативни основания за отказ по чл.8 от закона, тъй като деянието не е подсъдно на българския съд /чл.8, т.1 от ЗЕЕЗА/. Съдът отчете факта, че престъплението, за които се иска предаването на О.Р. Х. е извършено и довършено изцяло на територията на Република Турция. Поради това липсват основания и за прекратяване на производството пред този съд- чл.8, т.2 от ЗЕЕЗА. С оглед изложеното по-горе и съобразно приложените от СГП доказателства /справка от унифицираната информационна система на прокуратурата на Република България/ е видно, че в Република България няма висящо производство срещу лицето, чието екстрадиране се иска за престъплението, за което се иска екстрадиция- чл.8, т.3 от ЗЕЕЗА. Липсват и основания за отлагане на екстрадицията или за временна екстрадиция съгласно чл.17, ал.5, т.2, вр. чл.18 от ЗЕЕЗА. Във връзка с изложеното съдебният състав намери, че са налице всички законово необходими условията за предаване на лицето О.Р. Х. в изпълнение на подадената молба за екстрадиция на съдебните власти на Република Турция за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“. Настоящият съдебен състав, съобразявайки императивната норма на чл.17, ал.7, изр.2 от ЗЕЕЗА, не намира основания за обсъждане вземането спрямо исканото на лице на различна от мярката за неотклонение „Задържане под стража“ до фактическото му предаване. Законодателят в цитираната погоре разпоредба на ЗЕЕЗА е категоричен, че преценка в случаите на уважаване искането за предаване на дадено лице по искане за екстрадиция, не може да бъде правена от решаващия съд. Така мотивиран съдът постанови решението си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2.