Решение № 866 от 25.2.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 574/2025 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл. 284, ал. 1 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Образувано е по искова молба на Р. К. К. л.св. Затвора [населено място] –ЗОЗТ Атлант против ГД ИН за обезщетение за причинените му вреди в престоя в Следствения арест гр. В. Търново за периодите от 18.06.2024г. до 20.7.2024г. г. поради неизпълнение на задължението да осигурят хуманни условия, което се явява нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Конкретните оплаквания са следните: в килията няма течаща вода- изграден санитарен възел, достатъчно светлина вкл. С. такава, както и достатъчна жилищна площ. В резултат на това бездействие като пряка и непосредствена последица са причинени болки и страдания от влошено здравословно състояние- намалено зрение и бронхиална асма, психически тормоз. Размерът на предявеният иск е 2000 лева ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателно заплащане. С оглед изложеното от съда се иска да осъди ответника да заплати претендираното обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие на престоя на ищеца в следствения арест в [населено място], ведно със законната лихва. В съдебно заседание ищецът се явява лично в залата за провеждане на заседания в Затвора [населено място], от която се осъществява видеоконферентна връзка. Представлява се и от назначения му служебен защитник адв. Ч., вписан в Националния регистър за правна помощ, който се явява в съдебната зала. Последният поддържа подадената искова молба, като намира, че по делото от доказателствата се установява, че в съответните помещения, в които е бил настанен ищецът е нямало течаща вода и санитарен възел, както и прозорци, поради което не е имал достъп до слънчева светлина. Намира, че искът е доказан по основание и размер, поради което същият следва да бъде уважен. Ответникът по иска – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт О., оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Счита, че претендираният период е по- различен от действителния такъв и следва да бъде съобразен със събраните по делото доказателства, а именно това е периода от 20.6.2024г. до 16.07.2024г. В рамките на този период, по- голяма част ищецът е бил само с още един задържан в спално помещение, поради което не може да се твърди, че за целия период е нарушено правото му на лично пространство от 4 кв.м.Намира, че липсва нормативна опора, която да задължава ответникът да осигури течаща вода и тоалетна в килиите, като следва да се посочи , че съгласно чл. 20, ал.3 от ПП ЗИНЗС, това изискване важи само за арестите, които са към затворите, като Следствения арест в гр. В. Търново не е от този тип. Установено по делото е, че задържаните лица са били извеждани до мястото за лична хигиена денонощно, тъй като в коридора е имало дежурен служител на ответника. Намира, че е налице неизпълнение на задължението за организирани на престой на открито и за провеждане на свиждания с близки. Макар отговорността по ЗИНЗС да е обективна, следва да се имат предвид и архитектурните особености на ареста. На лицето са били осигурени медицинско обслужване, видно от представената по делото справка, в която изчерпателно са посочени видовете прегледи, предписаните медикаменти. Моли да се имат предвид разнопосочните показания на свидетелите, като разпитаният в о.з. на 18.12.2025г. свидетел сочи, че ищецът не е имал здравословни проблеми, а само е странял от другите задържани поради особеност на характера. С оглед на така изложеното счита , че като неоснователен и недоказан предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново счита, че искът е частично основателен. Намира, че от доказателствата по делото се установява, че по време на престоя си в следствения арест, главно с оглед конструктивните условия на сградата, ищецът е бил поставен в условия, които от съдебната практика еднозначно се определят като унизително отношение към човешката личност, лишени от пряка дневна светлина и естествено проветряване на помещения, санитарен възел и течаща вода в спалното помещение, ежедневен престой на открито. Намира, че не са доказани твърденията, че в резултат на тези условия, здравословното състояние на ищеца се е влошило, като зрението му е било намалено, появила се е бронхиална астма, както и твърдението за психически тормоз. С оглед на горното намира, че искът е доказан по основание, като точният размер следва да бъде определен съобразно престой на ищец в Следствения арест в гр. В. Търново, умножен по дневното обезщетение определено от Съда в Страсбург. Съгласно презумпцията на чл. 284, ал. 5 от ЗИНН поставяне в неблагоприятния условия по време на престоя в ареста се предполага до доказване на противното. Счита, че тази презумпция не е оборена в настоящото производство. Въпреки че условията на ареста са такива не по вина на служителите, отговорността на държавата в случая е обективна. Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното: От представеното по делото писмо рег. №3095/09.10.2024г. 4631/3.10.2025г. ищецът е пребивавал в Следствения арест в гр. В. Търново в периода от 20.6.2024г. до 23.06.2024г в спално помещение № 1 с К. И. и Д. С., от 24.06.2024г. до 25.06.2024г. в спално помещение № 1 заедно с Д. С. и Р. Н., от 26.06.2024г. до 3.07.2024г. в спално помещение № 1 заедно с Д. С. и П. И., от 4.07. до 07.07.2024г. в спално помещение № 1, заедно с П. И., от 08.07.2024г. до 9.07.2024г. в спално помещение №1 с С. А., от 10.07.2024г. до 16.07.2024г. в спално помещение № 1 с С. А. и Б. А.. В писмото на Началника ОС „ИН“ – гр. В. Търново от 09.10.2024г. се посочва, че арестът в [населено място] е в експлоатация от 1982 г. и е в района на правораздаване на четири съдилища и всички задържани по досъдебни и съдебни производство се настаняват в него. Поради закриване на ареста в [населено място] през юни 2021г., понастоящем в ареста във В. Търново се настаняват и задържаните по производства пред съдилищата от Габровския съдебен район. Посочва се още, че според изискванията към момента на въвеждането му в експлоатация, килиите са без външни прозорци, осветлението се осигурява от луминисцентни тела с лед пури, а пряк достъп до дневна светлина и свеж въздух се осигурява от прозорците в арестния коридор чрез отваряне на плътните врати на килиите през светлата част на денонощието. Арестанските помещения са с площ от 8 кв. м., стените са с грапава мазилка, която се освежава ежегодно. Помещенията са оборудвани с по две вишки с по две легла, масичка, две столчета и шкаф. Леглата са стандартни единични, а дюшеците са като във всички места за лишаване от свобода. Храненето на задържаните лица се извършва на масичката и столчетата, които са закрепени към стената и пода. В помещението има и пластмасов шкаф с чекмеджета за съхранение на личните вещи на задържаните. Оспорено е твърдението за лоша хигиена в килията, като е изтъкнато, че задължението за почистване на спалните помещения в ареста е именно на задържаните лица. Посочено е също, че в спалните помещения няма санитарен възел, а арестът разполага с общ санитарен възел, където има писуар, две тоалетни места, душ и две мивки. Извеждането до санитарния възел се извършва по сигнал на задържаните лица покилийно с цел запазване сигурността в ареста. Задържаните се извеждат до санитарен възел при заявено тяхно желание по всяко време на денонощието. Твърди се, че няма практика тоалетните нужди на задържаните да се удовлетворяват в пластмасови бутилки. Задържаните се извеждат по килии, като евентуално забавяне може да се случи при наличие на много повиквания. Санитарния възел ежедневно се хигиенизира и дезинфекцира, като медицинският специалист на ареста следи за хигиената там. Ползването на банята се осъществява покилийно, по предварителен график, най-малко два пъти в седмицата. Спалното бельо се сменя всяка седмица, а одеялата се перат периодично. Задържаните лица ползват ежедневен едночасов престой на свеж въздух в помещение, намиращо се на четвъртия етаж в ареста, където чрез два прозореца с решетки се осигурява проветряване и достъп до естествена светлина. Там, в рамките на работния ден, задържаните се раздвижват, разхождат и провеждат телефонни разговори с техни близки и защитници, при стриктно спазване на изискванията и правилата за тяхното провеждане, уредени в чл.281 от ППЗИНЗС. С тези правила задържаните се запознават срещу подпис. С оглед осигуряване на сигурността в ареста при провеждане на телефонните разговори на задържаните, служителите от НОС са ситуирани на разстояние, което позволява прекъсване на разговора при неспазване на реда за провеждането му. Срещите на задържаните с адвокати се провежда на мястото на свиждане, като постови служител регистрира в съответния дневник срещата и осъществява охраната при стриктно спазване на изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. При тези срещи не се нарушава неприкосновеността им, постовият застава максимално далеч, за да не чува разговорите, но да има визуален контрол върху действията в мястото за срещи. Посочва се, че не са постъпвали жалби до Началника на ареста за унижение на човешкото достойнство, чувство на отритнатост, отхвърленост, незащитеност, страх и липса на желание за живот, обективирано в защитна реакция на организма при болка и стрес - сълзене на очите /плач/. Като писмени доказателства по делото са приети документите, представени от ответника: горепосоченото писмо на Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], Заповед № Л-1321/10.3.2020г. на ГД на ГДИН за вътрешния ред в арестите, Справка от деловодството на ответник жалба досежно адресите на лицата, които са били настанени в спално помещение № 1 заедно с ищеца стр. 94 от делото. Справка вх. № 5200/5.11.2025г. стр.122 от делото, от която е видно, какви медицински прегледи са били извършени на ищеца. Установяват се съответно датите на тяхното извършване: първоначален преглед 20.6.2024г, преглед с установяване на кръвно налягане на 8.07.2024г. преглед за болка в десен долен кътник – на 15.07.2024г., предпътен преглед – на 16.07.2024г. Представена е и бланка за раздадените медикаменти на ищеца стр. 123 от делото, от която е видно, че той се е подписал за тяхното получаване. От приложената по делото медицинска справка се установява, че ищецът страда от епилепсия, за което са му предписани медикаменти, с общо добро здравословно състояние, зеници еднакви, реагиращи на светлина, липсват хрипове и находки в белите дробове. С Определение. От 23.10.2025г. съдът е допуснал до разпит свидетелите С. А. – Затвора [населено място] и Б. А. – арест [населено място]. В хода съдебното производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на тези свидетели. Първият установява, че през този период на задържане ищецът е нямал оплаквания за здравословни проблеми, не знае същият да е имал намалено зрение и бронхиална астма. Потвърждава, че в арестанските помещения е нямало пряка слънчева светлина, тоалетна и течаща вода. Когато е трябвало да посетят баните са чукали на вратата, за да ги отведе дежурния. Тоалетната и банята са били в едно мокро помещение. Твърди, че не са ги пускали редовно и се е налагало да чакат. В ареста е имало лекар, който е извършвал прегледи при необходимост. Ищецът не е комуникирал с другите задържани лица, странил е от тях. Чувствал се е потиснат. Свидетелят А., твърди, че с ищеца са били заедно в спално помещение № 1 за периода от 18.06.2024г. до 20.7.2024г. Последният често е получавал припадъци, престоят му се е отразявал зле. Потвърждава, че в килията е нямало течаща вода, тоалетна и слънчева светлина. Описва процедурата по извеждане на задържаните до тоалетната от дежурен служител на ответника. Твърди, че е имало чести забавяния, поради което се е налагало ползване на шишетата за вода. В ареста е имало фелдшер, който е преглеждал ищеца и му е давал хапчета. Сочи, че ищецът е имал странно поведение. В последното съдебно заседание е разпитан и св. Л., служител в ГДИН, Следствен арест гр. В. Търново. В показанията си посочва, че при постъпването на едно задържано лице, на същото се извършва медицински преглед, съставя се съответната документация т.нар. арестанско досие, след което се извършва хигиенна обработка и се настанява в спално помещение. Арестът в гр. В. Търново разполага с 11 килии, с квадратура около 8 кв.м. като всяко едно е оборудвано с две метални вишки с по две легла, метална масичка, метални столове и кошче за съхранение на вещи и такова за боклук. Потвърждава , че в самото спално помещение няма тоалетна и баня, същите са общи. Мокрото помещение се състои от две мивки, писоар, две тоалетни и една баня. В коридора на ареста има постоянно дежурен служител, и при съответен сигнал от задържано лице, последното се извежда до това мокро помещение. Ако то е заето, първо се връща то, след което се извежда следващото т.е. задържаните лица се извеждат поетапно. През деня има фелдшер в ареста, който преглежда задържаните лица. Ако някой има здравословен проблем служителите вписват в специална книга оплакванията, съгласно Правилата за вътрешния ред, както и назначените на задържания медикаменти. По отношение провеждането на свижданията уточнява, че същите имат право на свиждане два пъти месечно по график, за да няма струпване пред ареста от техни близки. Свижданията се осъществяват на приземния етаж на обособено за целта място, като задържаните лица нямат пряк достъп до техните посетители. Престоят на свеж въздух се осъществява в специално помещение на четвъртия етаж като задържаните имат право на минимум един час престой на свеж въздух. Помещението е снабдено с два прозореца, от които влиза чист въздух. Ако задържаното лице откаже да ползва това свое право, това се удостоверява по съответния начин с документи, както и при отказ за ползване на баня. Посочва, че самите спални помещения не са снабдени с прозорци, имат плътна врата и решетка, като през светлата част на денонощието от 6 ч. до 22 ч. затворена е само решетката. На около 15 м. от решетката има цяла стена с прозорци, които не са замъглени. Вратата се затваря само , ако преминава по коридора друго задържано лице с цел осигуряване на безопасност. Когато има силно слънце, повечето задържани искат да бъдат дръпнати пердетата пред спалните им помещения, защото им е топло, въпреки че работят 4-5 климатика. При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция прави следните правни изводи: Според чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК, а по аргумент от чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на ЗИНЗС. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. По смисъла на чл. 204, ал. 4 от ЗОДОВ в случаите на незаконосъобразни действия и/или бездействия незаконосъобразността им се установява от съда, пред който е предявен искът. Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК. В конкретния случай ответникът ГД „ИН“ – София съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС. Следователно искът е предявен против . Главната дирекция, която се явява ЮЛ е пасивно легитимирана да отговаря за обезщетение за вреди, причинени от бездействие на длъжностни лица от следствения арест гр. В. Търново, които съгласно ЗИНЗС извършват правно регламентирана дейност в с.з. по осигуряване на безопасни и отговарящи на нормативните изисквания условия в следствените арести. С оглед на така изложеното съдът намира, че исковата претенция следва да се квалифицира като такава по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 от АПК за обезщетение за неимуществени вреди. Исковата молба е предявена пред родово и местно компетентния съд- Административен съд Велико Търново, в чийто район се намира Следствения арест гр. В. Търново, където са настъпили твърдените неимуществени вреди. Предвид изложеното съдът приема, че предявеният срещу Г. Д. „Изпълнение на наказанията“ - [населено място] иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. Чл.3, ал.1 от ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение,а съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. За да бъде приета основателността на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. В случая не се твърдят действия на длъжностни лица от вида на визираните в чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, а поставяне на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, които са резултат от бездействието на администрацията на следствения арест. За да бъде едно бездействие квалифицирано като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на регламентирано в нормативен акт задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията. По твърдения на ищеца, неимуществените вреди се изразяващи се общо в болки и страдания, психически тормоз и влошено здравословно състояние, изразяващо се във влошаване на зрението и поява на заболяване бронхиална астма, причинени в резултат на неосигурена благоприятна среда и условия за съхранение на физическото и психическото здраве, като постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода, дневна светлина, ежедневен едночасов престой на открито, лоша хигиена в килията, хранене в килиите, недостатъчна жилищна площ, неосигуряване на условия за провеждане на разговори с близки. По основателността на исковете съдът намира следното: Съдът намира за основателно оплакването на ищеца, че не му е осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Съгласно чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. От събраните гласни доказателства, които съдът кредитира като безпристрастни и взаимно кореспондиращи, а също от справката, представена от ответника, се установява, че в килиите не е изграден самостоятелен санитарен възел, а задържаните лица имат възможност да ползват общ такъв с осигурена течаща вода през цялото денонощие, но след подаване на сигнал до охранителния състав и извеждането им по ред. От показанията на свидетелите се установява, че има случаи, в които сигнал се подава едновременно от няколко килии, което е налагало изчакване за определено време. Необходимостта от извеждането на арестантите във всеки отделен случай до тоалетната и то само при обективна възможност за това, несъобразена с физиологичните нужди на всеки арестант, включително и на ищеца безспорно нарушава нормативно посоченото изискване. Твърденията на ответника, че достъп до тоалетна и течаща вода е осигуряван, не изпълняват изискването на закона ползването им да се осъществява в спалните помещения. При липсата на санитарен възел и течаща вода в помещението основателно се явява оплакването на ищеца. Следва да се отбележи, че конкретно въпросът за липсата на постоянен достъп до санитарни възли и удовлетворението на физиологичните нужди вътре в затворническото помещение, като част от общите условия в затворите и местата за задържане в България, е разглеждан в много от делата, образувани пред Европейският съд по правата на човека. В редица от тях, като напр. по делото Й. срещу България - Решение от 2.02.2006 г., делото Шахънов срещу България - решение от 10.01.2012 г., констатацията за условията в затворите се основава на периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ). В своята практика Европейски съд по правата на човека (ЕСПЧ) установява и прилага по конкретните дела общи принципи за преценка дали в конкретните случаи е налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС. Основателно е и оплакването за липсата на дневна светлина в килиите, в които ищецът е пребивавал. Съгласно чл. 20, ал. 2, изр. първо от ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. От изслушаните свидетелски показания се установява, а и ответникът не отрича, че килиите не разполагат със собствени прозорци, които да са източници на пряка дневна светлина. Притокът на светлина се осигурява косвено – от прозорците на външния коридор, към който са вратите им. Естествена светлина прониква чрез отвор над вратите на килиите и при възможност – чрез отваряне на масивните врати на килиите, които са дублирани с решетка. В килиите има изкуствено осветление от луминесцентни осветителни тела. Съдът намира, че по този начин не е обезпечено естествено проветряване и приток на дневна светлина, отговарящи на изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Макар да кредитира показанията на разпитания свидетел Л., че през светлата част на денонощието плътните врати са се отваряли, както и обяснението на ответника, че сградата е проектирана така през 1982 година и това е конструктивното решение, това не освобождава ответника от отговорността да изпълни законовите си задължения и да осигури пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване в спалните помещения. Основателни са оплакванията на ищеца, че не му е осигуряван престой на открито при пребиваването в ареста в [населено място]. Ищецът твърди, че изпълнението на задължението за разходка на открито се е осъществявало в сравнително малко закрито помещение в сградата. От изисканите и представени от ответника писмени доказателства, както и от изслушаните свидетелски показания се установява, че престоят на открито се провежда на групи по килии, в помещение на четвъртия етаж на сградата с отворен прозорец. Съгласно чл. 240 от ЗИНЗС доколкото в тази част не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража. С разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС е установено правото на лишените от свобода на престой на открито не по-малко от един час на ден. Съгласно чл. 256, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ЗИНЗС такова право имат и лицата пребиваващи в арестите, като времето за престой на открито се определя със Заповед на Главния директор на ГДИН. От доказателства по делото се установява, че през времето, когато ищецът е бил в ареста в гр. В. Търново, не е имало обособено открито пространство за провеждане на престой на открито. Целта на закона е този престой да се провежда на открита площ, извън пространството, затворено между външните стени и покрива на съответната сграда. Помещение вътре в ареста, макар и с прозорец за пряк достъп на светлина и въздух, не изпълнява посоченото изискване, поради което провежданият престой на задържаните лица в такова помещение поначало не представлява престой на открито по смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. Предвид изложеното съдът приема, че при престоя на ищеца в ареста в гр. В. Търново, не му е било осигурено правото на престой на открито. Съдът намира за доказано и твърдението на ищеца за неосигуряване на минимална жилищна площ при престоя му в ареста в [населено място]. По силата на общите принципи залегнали в чл. 3 от ЕКПЧОС, администрацията на Арест [населено място] е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места на лишените от свобода и задържаните под стража. ЕКПЧОС е ратифицирана от Република България, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията, има пряко действие и съставлява част от националното право, т. е. спазване на принципите на чл.3 от Конвенцията представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. Безспорно е, че площта на арестанските помещенията е 8 кв.м. т. е. с капацитет до 2-ма задържани. Ищецът не сочи броят на задържаните лица, с които е бил настанен в помещение, но от събраните по делото доказателства се установява, че превишението на необходимите за пребиваване не по-малко от 4 кв. м. площ на един задържан , съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС не е било през целия период на престоя му в ареста в [населено място]. От представеното по делото писмо рег. №3095/09.10.2024г. 4631/3.10.2025г. ищецът е пребивавал в Следствения арест в гр. В. Търново в периода от 20.6.2024г. до 23.06.2024г в спално помещение № 1 с К. И. и Д. С., от 24.06.2024г. до 25.06.2024г. в спално помещение № 1 заедно с Д. С. и Р. Н., от 26.06.2024г. до 3.07.2024г. в спално помещение № 1 заедно с Д. С. и П. И., от 4.07. до 07.07.2024г. в спално помещение № 1, заедно с П. И., от 08.07.2024г. до 9.07.2024г. в спално помещение №1 с С. А., от 10.07.2024г. до 16.07.2024г. в спално помещение № 1 с С. А. и Б. А.. Следователно в по- голяма част от времето ищецът е бил настанен в спално помещение с още две лица, и само за периода 5.07.-7.07.2024г. е бил само с още един задържан. Допълнително следва да се посочи, че макар в исковата молба периодът да е посочен такъв от 18.06.2024г. до 20.07.2024г, видно от горепосочената справка, че верният такъв е от 20.06.2024г. до 16.07.2024г. От събраните доказателства се установява, че площта, която обитава ищеца в помещенията, в които е настанен през част от времето 24 дни от общо 26 дни е била близо три пъти по-малка от минимално допустимия размер - 4 кв. м. Ответникът, чрез неговите служители, не изпълнява своите задължения и не осигурява на ищеца минимално изискуемата жилищна площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за самото му съществуване потребности от сън, хигиена, преобличане и хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага. В този смисъл съдът намира, доказаното заболяване на ищеца - епилепсия, за която са му били предписани медикаменти, е едно оттегчаващо отговорността обстоятелство. Предвид изложеното съдът приема за доказани като факти неосигуряването на ищеца на постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода, дневна светлина, престой на открито, недостатъчна жилищна площ в различни дни за периода от 26.06.2024г. до 16.07.2024г. общо 26 дни, в ареста в [населено място], в спално помещение № 1. При така установеното от фактическа страна съдът намира, че някои от битовите и санитарно-хигиенните условия, при които ищецът е пребивавал в ареста в [населено място] в посочените периоди, накърняват правата му по чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България и респ. от страна на администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията” е допуснато нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както и на чл. 2, т. 3, и чл. 43, ал. 2 и ал. 5 от ЗИНЗС. Липсата на осигурени хигиенни и битови стандарти от гледна точка на жилищна площ, липсата на санитарен възел и течаща вода в спалните помещения, както и за липсата на пряка дневна светлина и на осигурена възможност за престой на открито, са обстоятелства, които в своята съвкупност, неминуемо водят до потискане и неблагоприятно засягане на личността. Действително по делото няма данни и не се установява конкретно увреждане на здравето на ищеца, което би могло да бъде разглеждано като последица от условията, при които е бил поставен при престоя му в ареста в [населено място]. В контекста на съдебната практика на ЕСПЧ обаче изложеното от фактическа страна не може да не доведе до неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на човешкото достойнство и до психически болки и страдания. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, според която при поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярката „задържане под стража”, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, осветление, проветряване, условия за двигателна активност, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. За ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 284 от ЗИНЗС е ирелевантно обстоятелството, че съществуват обективни трудности за привеждане на арестантските помещения в съответствия с изискванията и европейските стандарти за условията в арестите. Необходимо и достатъчно е да бъде установено настъпване на вреди – неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности, което засягане следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна административна дейност. Липсата на ресурси или други структурни проблеми не са обстоятелства, които изключват или намаляват отговорността на държавата, тъй като задължение на същата е да организира своята пенитенциарна система по начин, който не води до поставянето на лишените от свобода в унижаващи човешкото им достойнство условия, независимо от финансовите или логистични затруднения /Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото „Н. и други срещу България“/. Отделно от това, разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС по императивен начин регламентира, че всеки арест трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Обезщетението за претърпените неимуществени вреди, претендирано от ищеца като такова в размер на 2 000 лв. или съгласно ЗВЕРБ от 1022,58- хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем евроцента, подлежи на определяне от съда по справедливост на основание чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) по препращане от §1 от ЗР на ЗОДОВ и чл.284, ал.2 от ЗИНЗС. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а размера на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Настоящият състав намира, че при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и практиката на Европейския съд по правата на човека. Този съд при спазване на същите принципи за справедливост многократно определя обезщетения на осъдени лица за лошите условия в затворите в Република България. Така, например, в пилотното решение Н. и други срещу България на г-н Н. е присъдено обезщетение от 6 750 евро /13 230лв./ за период от 3 години и 10 дни или 11,97лв. на ден. Тази сума съдът приема за справедливо дневно обезщетение. Съобразявайки се с общия период на пребиваване от 26 дни в следствения арест в [населено място] и размерът на справедливото дневно обезщетение от 11,97лв., обезщетението за причинените му неимуществени вреди възлиза на 311,22 лева Предвид на това, настоящият състав приема за справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди сумата от 311,22 лева, като за разликата до 2000 исковата претенция като неоснователна, следва да се отхвърли. Основателна е и претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва, считано от 16.07.2024 г., която е дата на прекратяване на бездействието до окончателното изплащане на сумата. В т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК е прието, че началният момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението при незаконни действия и бездействия на администрацията е моментът на преустановяването им. Следователно законна лихва следва да бъде присъдена от датата, на която незаконните действия и бездействия са били преустановени – 16.07.2024г., когато задържането на ищеца в ареста в [населено място] е преустановено, до датата на окончателното изплащане на сумата. Съгласно чл. 3 от ЗВЕРБ- Закон за въвеждане на еврото в РБ дата на въвеждане на еврото в Република България е датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140§2 от ДФЕС, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140,§3 от ДФЕС и Решение ЕС 2025/1407 на Съвета. 1 януари 2026г. е определена за начална дата на въвеждане на еврото като официална валута в Република България. Според чл. 5 от ЗВЕРБ официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, §3 от ДФЕС. Превалутирането в евро се извършва съгласно правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13 от ЗВЕРБ, поради което искът се явява основателен и доказан за сумата от 159,11 евро сто петдесет и девет евро и единадесет евроцента. Водим от горното и на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд – В. Търново, VІІІ-ми състав,