Решение № 560 от 31.5.2026 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 5151/2024 г.

Производството е образувано по искова молба на И. Р. Р. против Н. П. М. с правна квалификация чл.31, ал.1 ЗЗД, а в условието на евентуалност по чл.26, ал.1, пред.3 ЗЗД. Моли съда да прогласен за унищожаем на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 151, том III, рег. № 5225, дело № 480 от 2022г. на Нотариус Маргарита Илиева, с който наследодателят на ищеца И. Р. В. е продал на ответника следния свой недвижим имот: поземлен имот, находящ се в село •••••, община Стара Загора, с площ от 1080 кв.м. по нотариален акт, а по актуална скица с площ от 1106 кв.м., заедно с всички постройки и подобрения в него, на осн. чл.31 ЗЗД, поради обстоятелството, че продавачът по сделката И. В. и наследодател на ищеца, при сключването на сделката не е могъл да разбира свойството и значението на действията си по продажбата на имота. При условията на евентуалност в случай, че съдът отхвърли главния иск, моли да прогласи на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, за нищожен същия договор, обективиран в цитирания нотариален акт между страните, поради противоречие с добрите нрави, изразяващо се в съществена нееквивалентност на насрещните престации по сделката. Претендира за направените по делото разноски. Ответникът Н. П. М. в срока по чл.131, ал.1 ГПК представя подробен писмен отговор. Моли съдът да отхвърли предявените искове като недоказани и неоснователни и да му бъдат присъдени направените разноски по делото. В исковата си молба ищецът твърди, че в качеството си на наследник (по заместване) на неговия дядо - И. Р. В., ЕГН:••••••••••, който живеел в село •••••, общ.Стара Загора и който починал на 14.10.2024г. Наследяването било по заместване, тъй като законният наследник и низходящ по права линия на дядо му - Р. И.ов Р. - негов син и негов баща, починал преди дядо му, на 03.05.2022г. След смъртта на дядо му И. Р. В., той останал единствения му наследник и в това си качество, предприел действия по приемане на наследството, останало от него, в т.ч. деклариране на негово име в Община Стара Загора на недвижимостите, които останали от дядо му. В процеса на снабдяване от негова страна на необходимите за целта документи, установил, че дядо му И. Р. В., приживе - на 14.12.2022г., се разпоредил в полза на ответника Н. П. М., с Нотариален акт за покупко - продажба на недв.имот № 151, том III, рег.№ 5225, дело № 480 от 2022г. на Нотариус Маргарита Илиева с район на действие PC Стара Загора, с един недвижим имот в село •••••, който притежавал, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, изходящ се в село •••••, община и област Стара Загора, с площ от 1080 (хиляда и осемдесет) кв.м. по нотариален акт, а по актуална скица с площ от 1106 /хиляда сто и шест/ кв.м., урегулиран със Заповед № 1120 от 17.07.2002 г„ в УПИ ••••• (•••••) в кв. 1 (първи), по плана на селото, с площ на УПИ от 1114 (хиляда сто и четиринадесет) кв.м., в това число придаваеми 2 (два) кв.м. от •••••, и 6 (шест) кв.м. - от •••••, с неприложена регулация, при граници на УПИ: от запад - УПИ •••••, от север - УПИ •••••. от изток - УПИ •••••, от юг- улица, ЗАЕДНО с изходящата се в имота ПАЯНТОВА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА, както и с всички останали подобрения, приращения и трайни насаждения на имота. Този поземлен имот, макар и отреден по план като самостоятелен такъв (в УПИ •••••), на практика представлявал част от двора на къщата в село •••••, където живеел дядо му, който двор бил една обща територия, но по регулационен план бил разделена на три отделни самостоятелни поземлени имота - освен процесния УПИ•••••, също и УПИХП1-16 и УПИХП-16. Всички тези три поземлени имота образували общото дворно място, което през годините дядо му ползвал за отглеждане на животни, овошки и като зеленчукова градина. Той никога не бил делил този общ двор на отделни поземлени имоти, а винаги ги смятал като един общ имот (№ 16, от който те били образувани). Той му разказвал как постепенно през годините уголемявал имота, който първоначално имал - УПИ •••••, в който била къщата, която му служела за жилище, като придобивал съседните на него два поземлени имоти поетапно, с цел да уголеми двора и да го остави на наследниците си, което впрочем бил обичаен стремеж на човек от неговото поколение. Поради това, за ищеца било огромна изненада, че дядо му продал процесния имот и така намалил размера на двора си, който с цената на големи усилия придобивал постепенно през годините и който му бил така свиден. Още по-странно за него било обстоятелството, че продал това дворно място за сумата от едва 2100 лева, която била смешно ниска цена за такъв имот в село •••••, където цената на дворни места, като процесното варира от 30 до 40 евро на квадратен метър, в зависимост местонахождението на имота, инфраструктурата и т.н. А имот като процесния - с лице към главната улица, електричество и вода, струвало не по-малко от 35 евро на кв.м. Продажната цена на имота, който продал дядо ми през 2022г„ видно от нот.акт за сделката, била 1.89 лева на кв.м. (2100 лева: 1106 кв.м.), или повече от 35 пъти под пазарната цена на имота. Този факт - на огромната разлика между пазарната цена на имота и продажна такава, всъщност си имало своето обяснение. Допреди началото на 2020 година, когато починал на 15.02.2020г. бабата на ищеца - неговата съпруга - С.М. В.а, дядо му бил изключително разумен, делови и пресметлив човек, който в никой случай не би продал и една керемида от имота си. След смъртта на жена си се променил - преживял много трудно загубата й. Влошило се здравословното му състояние - и преди имал пристъпи на хипертония, но те се засилили. Споделял, че губи равновесие, забравял, понякога бъркал говора си (говорел несвързано). Лекарите го диагностицирали с напреднала мозъчна артериосклероза. Състоянието му се влошило в още по-голяма степен, когато на 03.05.2022г. починал и синът му – бащата на ищеца Р. И.ов Р.. Това буквално го довършило - от предишния енергичен и разсъдлив човек не останало почти нищо - често забравял - дори имената на роднините си на моменти - на ищеца и съпругата му Мариела, които се грижели за него. Изпадал в странни, нетипични за него състояния - спонтанно, без причина - ту състояние на унесеност и апатия, ту на превъзбуда. Губел представа за време и място. На няколко пъти се губил в селото, за което звънели съседите на ищеца и което налагало да излиза от работа, за да го прибира. Почти всеки ден звънял на личния си лекар в селото - д-р Дамянов, като забравял, че го търсил, напр. предния ден и др.подобни. Самият лекар посъветвал в даден момент да го дадат в дом за стари хора, тъй като вече не можел да се обгрижва сам, а ищецът и съпругата му ходели на работа (по-късно им се родило дете, и тя се грижела за него) и не можели да бъдат постоянно до него. Предложили му да го настанят в такъв дом, но той категорично отказвал. До 26.09.2024 годна, когато направил опит за самоубийство и бил настанен в Държавна психиатрична болница гр.Раднево. След леко подобрение в състоянието му, а и поради необходимостта за него да бъдат полагани специални грижи, бил изписан от болницата. На 03.10.2024г. го настанили в дом за стари хора в с.Ягода, където починал на 14.10.2024г. Ищецът сочи, че излага всички тези факти за състоянието на дядо му през последните две години, тъй като те ясно говорили в какво състояние е бил дядо му, когато продал процесното дворно място - в състояние, в което категорично не могъл да разбира свойството и значение на постъпките си, а още по-малко, на правните действия, които извършил, в частност това по продажбата на имота, която никога и при никакви обстоятелства не би извършил, ако осъзнавал какво всъщност прави и какви били последиците от действията му по продажбата на имота, който бил изключително важен и ценен за него, тъй като го придобил с цената на много усилия и трудности. Още по-малко би го продал на незначителната цена от 2100 лева. Не коментира обстоятелството знаел ли е купувача за състоянието на дядо му и възползвал ли се е от това му състояние. Не коментира и поведението на нотариуса пред който била сключена сделката - дали си бил направил въобще труда да се убеди дали продавача — дядо му, разбира свойството и значението на тази продажба и то на такава смешна цена! Счита обаче, че предвид горните съображения, сделката по продажбата на имота е категорично недействителна и то на две самостоятелни основания: На първо място, счита, че сделката по продажбата на имота била унищожаема (относително недействителна), на основание чл.31, ал. 1 от ЗЗД - макар дядо му формално да бил дееспособен, то при сключването й, същият не могъл да разбира свойството и значението на тази продажба. Сочи, че въпроса за поставянето под запрещение на дядо му, докато бил жив, стоял, като ищецът със съпругата му се консултирали с адвокат по въпроса, но след като им било обяснено, че трябва да го водят в съда и да го разпита съдията, а след това трябва да му бъде направена психиатрична експертиза, от чисто хуманна гледна точка - за да му спестят тези неудобства, не подали искане за поставянето му под запрещение. Счита, че приложима в настоящия казус е хипотезата на чл.31, ал.2 от ЗЗД, визираща казуси, при които унищожаването на сделката се допуска, въпреки, че преди смъртта на лицето, за същото не е било поискано поставянето му под запрещение, ако доказателството за недееспособността произлиза от самата сделка. Такъв бил настоящия случай - от самия нот.акт за сделката се установявало, че продавача не бил могъл да разбира свойството и значението на тази продажба, тъй като се съгласил да продаде имота на цена, в пъти пониска от пазарната му цена - продал го на цена от 2100 лева, при положение, че пазарната му цена била поне 35 евро на кв.м. (т.е над 70 000 лева), или поне 35 пъти по- висока! Кой сключвал такава неизгодна сделка - който бил в крайна нужда (в каквато дядо му никога не бил, защото бил осигурен и финансово и във всяко отношение) или който не разбирал свойството и значението на извършеното. На следващо място, другото самостоятелно основание за прогласяване недействителността на сделката била нейната нищожност (абсолютна недействителност), поради противоречие с добрите нрави (чл.26, ал.1, предл трето от ЗЗД). Основание за това бил факта, че при тази сделка била налице съществена нееквивалентност на насрещните престации по същата - продажната цена по сделката била 2100 лева 0.89 лева на кв.м.), която била многократно по-ниска от пазарната стойност на продавания имот, който струвал не по-малко от 35 евро на кв.м. (т.е над 70 000 лева), или повече от 35 пъти под пазарната цена на имота! Наследодателят на ищеца - И. Р. В., както и той като негов правоприемник, несъмнено търпим значителна загуба от продажбата на имота на тази цена, поради което имал основание да счита, че сделката била проява на недобросъвестност от страна на купувача и че тя в този си вид накърнявала добрите нрави. Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.20Юг. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, добрите нрави били морални норми, на които законът придал значение, защото правната последица от тяхното нарушаване била приравнена и противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не били писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществували като общи принципи или произтичали от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следял служебно. Един от тези принципи бил принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисквал да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. На следващо място, Определение № 326 от 3.04.2009г. на ВКС по гр.д.№ 4588/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов: „Добрите нрави съществуват като общи принципи или произтичат от тях Един от най- съществените от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се защитава всеки признат от законовите разпоредби интерес“. Така, според Решение № 1291 от 03.02.2009 г. по гр.д.№5477/2007г. ВКС, V-то г.о.: „Когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естествено на сочения порок следва да съобрази дали последиците, крайния резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски норми на справедливост и добросъвестност“. Накърняването на добрите нрави било обективно основание за нищожност сделките, също както и противоречието със закона. Субективното отношение на лицата, които извършвали сделката, към правилата на добрите нрави и тяхното нарушаване няма правно значение. Достатъчно е извършената сделка обективно да е в противоречие с общоприетите правила на добрите нрави, за да бъде прогласена сделката за нищожна на това основание. Действително нормата на чл.9 от ЗЗД предоставяла на страните по облигацията свобода на договарянето, като сами определяли насрещните си престации. Но тази свобода не била безгранична, тя била рамкирана от изискването за спазване както на императивните законови разпоредби, така и на добрите нрави. Договорът за покупко-продажба бил двустранен възмезден договор и този му характер изисквал наличие на насрещни престации, които да са съответни. Затова трайно установената съдебна практика приемала, че не всяка нееквивалентност на насрещните престации обуславяла противоречие с добрите нрави до степен нищожност на облигацията на това основание и че такава нищожност била налице само при изключително голяма разлика в престациите която била толкова явна и значителна, че свежда едната от тях до практически нулева. В настоящия случай била налице именно такава изключително голяма разлика в престациите. Видно от нотариалния акт за сделката, продажната цена на имота била 2100 лева, а пазарната цена на имота - поне 38 000 евро (над 70 000 лева), тоест 35 пъти под пазарната цена на имота, което била очевидна нееквивалентност. Иска унищожаването на процесната сделка по продажбата на имота, или при евентуалност - прогласяването на нейната нищожност. Моли съдът да постанови решение, с което да постанови, унищожението на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко - продажба на недв.имот № 151, том III, рег.№ 5225, дело № 480 от 2022г. на Нотариус Маргарита Илиева с район на действие PC Стара Загора, вписан в Служба по вписванията Стара Загора с дв.вх.рег.№ 13222, вх.рег.№ 13269 от 14.12.2022г., акт№ 80, том XXX IX, дело 7316/2022г., с който наследодателят на ищеца И. Р. Р., ЕГН ••••••••••, постоянен адрес ••••• - И. Р. В., ЕГН: ••••••••••, бивш жител на село •••••, общ. Стара Загора, е продал на ответника Н. П. М., ЕГН: ••••••••••, постоянен адрес: •••••, следния свой недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, изходящ се в село •••••, община и област Стара Загора, с площ от 1080 (хиляда и осемдесет) кв.м. по нотариален акт, а по актуална скица с площ от 1106 /хиляда сто и шест/ кв.м., урегулиран със Заповед № 1120 от 17.07.2002 г„ в УПИ ••••• (•••••) в кв. 1 (първи), по плана на селото, с площ на УПИ от 1114 (хиляда сто и четиринадесет) кв.м., в това число придаваеми 2 (два) кв.м. от •••••, и 6 (шест) кв.м. - от •••••, с неприложена регулация, при граници на УПИ: от запад - УПИ •••••, от север - УПИ •••••. от изток - УПИ •••••, от юг- улица, ЗАЕДНО с изходящата се в имота ПАЯНТОВА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА, както и с всички останали подобрения, приращения и трайни насаждения на имота, на основание чл.31 от ЗЗД - поради обстоятелството, че продавача по сделката - И. Р. В., ЕГН: ••••••••••, бивш жител на село •••••, общ.Стара Загора и наследодател на ищеца И. Р. Р., при сключването на сделката не е могъл да разбира свойството и значението на действията си по продажбата на имота. При условията на евентуалност - в случай, че отхвърли главния иск с правно основание чл.31 от ЗЗД, то моли съдът, да постанови Решение, с което да прогласи, на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, за НИЩОЖЕН същия договор, обективиран в цитирания Нотариален акт между страните, поради противоречие с добрите нрави, изразяващо се в съществена нееквивалентност на насрещните престации по сделката - посочената в на продажна цена на имота от 2100 лева, е била многократно (в пъти) по - ниска от пазарната стойност на продавания имот. Моля да присъдите на ищеца и направените по делото разноски. Ответникът счита предявения главен и евентуален иск за неоснователни и недоказани, като моли да бъдат отхвърлени като такива. Твърди, че И. Р. В. е брат на майка му и като такъв е негов вуйчо, като това обстоятелство тактично се премълчавало в исковата молба. В минало баща му, майка му включително и той помагали много на вуйчо и семейството му. С майка му били събирали арпаджик по цял месец през лятото, който вуйчо отглеждал. Баща му им построи лятна кухня с баня. Наредил им плочите от естествен камък пред къщата и кухнята. Заедно с баща си им направили първия ремонт на втория етаж. Баща му им построил голямата стопанска постройка, в която вуйчо му отглеждал крави. Там бил помагал и той. Баща му направил бетонните постаменти на голямата 24-тонна цистерна за вода. Той работейки като електротехник направил автоматизацията за работа на помпите, защото от сондажа пълнели цистерната, но той нямал остатъчен дебит на вода. Помогнали им в ремонта на хола на първия етаж и старата плевня и още много други дейности. Благодарение на познанствата си и контактите, вуйчо му успял да си купи прикачен инвентар за мотокултиватора от гр.Бургас и ремарке за леката кола от гр.Асеновград. Тогава тези неща били много дефицитни. Винаги му помагали и той бил много благодарен за това. Действително вуйчо му бил разумен човек и след смъртта на вуйна му и след това на сина им Р. започнал да разчита за помощ и съдействие от внука си. Но за негово съжаление не получил адекватни такива. Бил му споделял, че продал апартамента си в гр. Стара Загора и дал получените пари на внука си - ищеца И. Р., за да си купи апартамент. Но не бил доволен от отношението на внука му спрямо него. Казвал му, че един ден след като почине, внукът му щял да продаде всичко, което той имал и нищо нямало да остане в рода им. Вуйчо му споделял много пъти голяма болка, че внукът му искал да продаде всичко и не искал да се грижи за него. Също така се притеснявал, че искат да го настанят в старчески дом, да го отделят от къщата му и да го хвърлят в сиропиталище, такива били думите му за неговия внук и съпругата му. Един ден казал, че имал желание да му продаде процесния имот, за да остане в рода им. След още известно време отново казал, че подготвил всички необходими документи, за да ми продаде имота - данъчна оценка, скица и всичко необходимо т.е. той сам ходил по администрациите и се снабдил с тези документи, ходил при нотариус Маргарита Илиева и консултирал сделката. Сам определил продажната цена - малко по-висока от данъчната оценка, която ответникът приел и съответно му я заплатил. Казал, че като роднини щял да му продаде имота на скромна цена-малко над данъчната оценка, заради приноса от родителите му и самият него който той оценял, заради това че били съвсем близки роднини и заради опасността имота да бъде продаден от внука му след неговата смърт на външни на рода хора. Това според него били мотивите му за продажбата. Вуйчо му бил изключително трезво мислещ човек, съвсем осъзнат какво, защо и как го прави. В епикризата от ДПБ гр.Раднево било записано, че той притеснявал по телефона близките си, заплашвал че щял да се самоубие, недоволен от начина по който се грижат за него. Ориентиран не време, място и собствена личност. Мисловния процес протича с нормален темп…Но постъпването му в тази болница е едва две годни след като продал на ответника имота. Според ответникът опита му да се самоубие бил следствие от отношенията му с ищеца и липсата на адекватна грижа за него. Видно от атакувания нотариален акт, там нотариуса недвусмислено заявил, че съставил проект на НА. Прочел го на страните и в изпълнение на задълженията си по чл.25. ал. 1 от ЗННД ответникът им разяснил смисъла и съдържанието на акта и правните последици на сделката и след одобрението им от тяхна страна на проекта и изявлението им, че чули ясно прочетеното, изцяло разбирал смисъла, съдържанието и правните последици на сделката желаели настъпването им, както и че сключвали този нотариален договор по добра воля, без принуда, заплашване или крайна нужда". Моли съдът да отхвърли предявените искове от ищеца като недоказани и неоснователни и да му бъдат присъдени направените разноски по делото. В първо съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощника си адв.Господинов, като поддържат исковата молба. В заседание по устните състезания се явява адв.Господинов, който моли исковете да бъдат уважени, претендира присъждане на направените по делото разноски и представя подробна писмена защита. В съдебно заседание ответникът не се явява, като вместо него се явява пълномощникът му адв.М., който моли за присъждане на направените по делото разноски, прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, представя писмени бележки. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено следното: С процесния нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 151, том III, рег.№ 5225, дело № 480/14.12.2022г. на нотариус Маргарита Илиева с район на действие района на Старозагорския районен съд, с регистрационен номер в Нотариалната камара 406 И. Р. В. продал на ответника Н. П. М. собствения си недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ(застроено дворно място), находящ се в село •••••, община и област Стара Загора, с площ от 1080 (хиляда и осемдесет) кв.м. по нотариален акт, а по актуална скица с площ от 1106 /хиляда сто и шест/ кв.м., урегулиран със Заповед № 1120 от 17.07.2002г. в УПИ ••••• (•••••) в кв. 1 (първи), по плана на селото, с площ на УПИ от 1114 (хиляда сто и четиринадесет) кв.м., в това число придаваеми 2 (два) кв.м. от •••••, и 6 (шест) кв.м. - от •••••, с неприложена регулация, при граници на УПИ: от запад - УПИ •••••, от север - УПИ ••••• от изток - УПИ •••••, от юг- улица, ЗАЕДНО с находящата се в имота ПАЯНТОВА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА, представляваща търпим строеж по смисъла на §16 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, съгласно Удостоверение № 19-32-706 от 05.12.2022г. на Община Стара Загора, както и с всички останали подобрения, приращения и трайни насаждения на имота при продажна цена в размер на 2100лева, платени в брой преди подписване на нотариалния акт. Данъчната оценка на имота към момента на изслушване на сделката била в размер на 2077,30 лева – идентична с данъчната оценка на имота към момента на завеждане на иска в съда, видно от представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение № ДО№12093БЦ/09.12.2024г. на Община Стара Загора. Прехвърлителят починал на 14.10.2024г. – видно от представен и приет като доказателство по делото препис извлечение от акт за смърт № 0107 от 14.10.2024г., съставен в с.Ягода,община Мъглиж, област Стара Загора, като след смъртта си оставил за свой наследник по закон внука си И. Р. Р. /ищеца по делото/ - видно от представеното и прието като доказателство по делото удостоверение за наследници № 60/21.10.2024г. на кметство с.•••••, Община Стара Загора, като синът на праводателя Р. И.ов Р. /баща на ищеца в настоящото производство/- починал на 03.05.2022г. Според представения и приет като доказателство по делото амбулаторен лист от 22.12.2023г. И. Р. В. /роден на 29.01.1939г./ приживе е бил диагностициран със „Световъртеж от централен произход, с придружаващи заболявания – Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност; Мозъчна атеросклероза;“ като според анамнезата „Боледува от Артериална хипертония от години. Оплаква се от главозамайване, световъртеж и нестабилност при ходене. Провежда терапия с Еликвис.“ Видно от представената и приета като доказателство по делото Епикриза,изготвена при изписването му на 03.10.2024г. от Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов“ Раднево, същият бил постъпил на 26.09.2024г. с диагноза „Тежък депресивен епизод без психотични симптоми. Състояние след суициден опит“ и изписан с диагноза „Смесена тревожно-депресивна реакция. Състояние след суициден опит.„ Според анамнезата:“Касае се за мъж на 85 години, постъпващ за първи път на лечение в болницата ни. Със средно образование. Работил е в селското стопанство – на ракетна площадка. Пенсионер по възраст. Вдовец. Живее сам. Налице е преживяна психотравма 2020г. – починала съпругата му, през 2021г- починал синът му. Близките споделят, че от известно време ги притеснявал по телефона, заплашвал, че ще се самоубие, недоволствал от начина, по който се грижат за него. Повод за настоящата хоспитализация – сутринта на 26.09.2024г. направил неуспешен суициден опит – обесване/въжето се скъсало/, след което се обадил на ЦСМП – Стара Загора и уведомил близките си. Не е губил съзнание. В СПО му е направен рентген на шийни прешлени, гръден кош и гръбначни прешлени – без травматични промени. Прегледан от психиатър и насочен по спешност към болницата ни. При постъпването е подписал ДИСЛ.“ Според отразеното в епикризата състояние на пациента при постъпването му “Неврологично – без доловима огнищна неврологична симптоматика. Психично: Психомоторно напрегнат. Охотно контактен. Ориентиран за време, място и собствена личност. Некритичен към случилото се. Мисловния процес протича с нормален темп, без груби структурни нарушения. Отрича е не се долавят налудности и сетивни измами. Към момента на прегледа отрича актуални суицидни мисли и намерения. Емоционално – стеничен, с дисфорични отреагирвания. Волево – хипербуличен, с лош контрол над импулсите. Съобщава, че суицидният опит е резултат на импулсивно взето решение. Памет и интелект – без данни за груба увреда.“ По време на престоя му в отделението същият според лекуващите е бил:“ Наблюдавахме го контактен, спокоен, подчиняем, апсихотичен, с подредено поведение. На времена манипулативен и изискващ към персонала. Храни се сам в столовата, приема лекарства и течности. При провежданите разговори не споделяше актуални суицидни мисли и намерения. Не беше регистрирано агресивно, автоагресивно или деструктивно поведение за престоя. На преден план са соматичните проблеми – приложено лечение с Елтирокс, Амловаск и Еликвис. Изписва се апсихотичен, без суициден риск, придружен от близки. На близките бе обяснена необходимостта от настаняването в Дом за възрастни хора или хоспис. Дадена препоръка за следната поддържаща терапия…..“ , като в епикризата е посочен телефон на внука му като адрес на близки. След изписването му от ДПБ – гр.Раднево покойният прехвърлител е настанен в Дом в с.Ягода, управляван от „Дом за стари хора ВИК“ ООД гр.Стара Загора при уговорен месечна такса от 890лева – видно от представения и приет като доказателство по делото Договор от 03.10.2024г., сключен между него и дружеството, като под договора е предвидено да се положи подпис на праводателя като ползвател на услугата /само ако е адекватен и не е поставен под запрещение/. Настаненият е бил придружаван от „гарантиращо лице“ М.И.К. – Р.а, която е положила своя подпис си и на двете позиции – за ползвател и за гарантиращо лице. За сумата за наема за месец октомври е издадена квитанция за сумата от 890 лева от 03.10.2024г. от подписалия договора представляващ дружеството, управляващо дома. Видно от акта за смърт, ползвателят е починал в 5 часа на 14.10.2024г. в с.Ягода. Видно от представените и приети като доказателства по делото Нотариален акт № 12 том II, дело № 543/04.04.1969г., Нотариален акт № 141, т.II, дело № 856 от 11.02.1975г. – и двата за собственост на недвижим имот, придобит по дарение, Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 176, том II дело № 589/05.03.1992г., скица № 3738/25.10.2024г. за имот УПИ XIII16 в кв.1 вс.•••••, община Стара Загора, скица № 3739/25.10.2024г. за имот УПИ ••••в кв.1 в с.•••••, община Стара Загора, скица № 4187/05.12.2024г. за имот УПИ •••• в кв.1 в с.•••••, покойният прехвърлител И. Р. В. приживе придобил /по дарение от баща си през 1975г./ процесното дворно място с площ по нот.акт от 1080 кв.метра/парцел •••• в кв.1 по плана на с.•••••. Чрез дарение от баща си през 1969г. придобил празно дворно място, съставляващо парцел XII-кв.16 с площ от 460 кв.метра. Чрез покупко-продажба през 1992г. придобил наследствените общо 5/6 ид.части на баща си и сестра си от съседното дворно място – кадастралната основа на парцел •••• в кв.1 по плана на селото, с площ от 1230кв.метра неуредени регулационни отношения за 158 кв.метра, заедно с къща, кухня и плевня – навес, като на баща си заплатил 2615 лева за собствените му 4/6 ид.части, а на сестра си Д. Р.а М.а – 654лева за собствената й ¼ идеална част, при запазване правото на ползване на баща му върху имота. За изясняване обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства – според показанията на свидетелката В. К. Р.а /майка на ищеца/: “Познавам И. В., дядото на ищеца от 1988 г., когато се омъжих за неговия син. Той живееше в с.•••••, там е живял винаги. Неговата съпруга почина през 2020 г. Тогава татко започна да става по-изнервен, гледаше настрани от нас, но в повечето случаи си намираше занимание - с неговият син ходиха за риба, имаха време да разговарят. Започна да забравя от време на време, така ми е казвал на мен. Вика: „В. не помня ядох ли или не“, забравяше да взема лекарства. Аз му взимам лекарства и му ги давам, той казва, че не съм взела. Неговият син, моят съпруг почина през 2022 г. след прекаран ковид. Татко рязко се срина. Просто все едно не беше на себе си. Започна да отправя обвинение към мен, че аз съм причина за смъртта на съпругата му и на сина му. На мен нищо не е казвал, така е разправял из селото. Според мен паметта му не беше добре. Когато го водихме в Пловдив в болницата, като това го правеше два пъти годишно, защото беше с извадена уростома, която трябваше да се сменя,и като се върнем викаше, че не му е добре, че някой го трови, ходихме до полицията, подава жалба, че е тровен и полицаите казваха, че не е добре дядото, те просто го виждаха. Това се случваше с мен – винаги ме обвиняваше за някакви неща, че съм скривала семената за домати, че съм оставяла безпорядък из къщата, а аз винаги съм гледала да оставям подредено. Аз живея в Стара Загора. Ние със съпругът ми бяхме земеделски производители, обработваме ниви, водно място. Стоката я реализирахме на пазара. Моят съпруг работи на ракетна площадка в •••••. Смените му бяха на 36 часа – той си отиваше часове по-рано преди края на смяната, за да носи храна на свекъра, но той отказваше храната, сготвена от мен, защото не му харесвала. Обработвахме си нивите, дворното място е 3 дка. Това са наши земи, лично на мен и съпругът ми. Отглеждаме 6 дка праскови, иначе татко ни даваше неговите ниви да обработваме, но съпругът ми се разболя и нямахме физическа възможност да се грижим за тях и ги дадохме на друг човек. Земите са овощни градини и лозя. Даже продадохме големия трактор след като съпругът ми се разболя. Н. М. е братовчед на моя съпруг, майка му е сестра на бащата на моя съпруг. Докато бяха живи родителите му са идвали на гости в •••••. Бяха в добри отношения, докато в един момент рязко се влошиха, но всичко е било скрито от мен. Това са преразкази на моя съпруг, че ответникът е имал претенции към дворното място, за да имал нещо да си остави за децата му, но свекърът каза: „Не, дядо ти Р. каза нищо да не ти дам. Нивите ще ги разделим наполовина.“. Това беше написал, че не иска да им даде нищо. Свекърът каза „Не“, но Н. е започнал да иска от дворното ни място, обаче свекърът и съпругът ми не бяха съгласни, но съм чувала от свекъра, че навремето са имали друго дворно място и са искали да им го даде, но сестра му отказала. На Н. М. дядо му го продал това място и сега вече той има претенции към нашето дворно място. Свекърът ми почина 2024 г. октомври. Моят син редовно обгрижваше дядо си. Ако се налагаше нещо да му купи. Дядо му беше много пестелив и искаше да си купи печка. Синът ми му каза, че много ток черпи тази, която той иска, но отиде да му вземе. В Пловдив синът ми го води на лекар. Даже със съпругата му. Това беше 2021 г. Той два пъти годишно ходеше за болнична процедура в Пловдив и като видя, че е излишно да се ходи, продължи тук в Стара Загора и винаги те със снахата го обгрижваха ……… Не съм чула, че Н. е искал имота. Всичко е по разкази на съпруга ми. Не е обработвал двора, ние не допускаме никой да ни се меси в земеделието, даже свекърът според мен се обиди, че не го допуснахме да помага. Навремето, преди да се омъжа свекърът е произвеждал много арпаджик и неговата сестра е ходила да помага, но не съм го виждала, това са преразкази. Ние сме се блъскали - с животните, телета отгледахме. Ходихме и на работа. Седем години бяхме на село и свекърът каза, че това дете не може да го мъкнем по автобусите. Даде ни спестяванията си да се установим в града да си вземем апартамент. Взехме си заем за останалата част от цената на жилището, може би 40%. И бяхме много благодарни на татко, че ни помогна.“ Според показанията на свидетеля Б. И.ов Б./без родство/:“Живея в ••••• от по-малко от 4 години. Н. го познавам. Навремето учихме в едно училище. Набори сме. Били сме в съседни класове. И. Р. В. го познавам – това е съседът, който живее малко над нас – бай И. го знам. С него ме запозна Н.. Аз живея на улицата, която се минава за центъра до така наречения „бивш музей“ и един ден видях Н.. Питах го какво прави тук и той вика, че имал по-нагоре място и ме извика да го видим и да построим някаква дървена конструкция. Бай И. с едно АТВ всеки ден минаваше покрай нас и отиваше на центъра. Поздравявахме се. Н. му вика „вуйчо, ела да ви запозная“. Поприказвахме си за това, което сме работили, той ме е питал къде съм служил. Аз съм военен. Похвалих го за двора. Обясни кое е мястото. Обясни границите, посочи ги. Викам му да засади някое дръвче и той вика, че и това ще стане. Това беше началото на 2023 г. Като се съберем сутрин си пием кафето заедно. Ние не сме говорили с него, говорим с другите съседи, и след този разговор няколко пъти спира при мен и ме разпитва къде съм служил, какъв съм бил, аз го питам той какъв е бил и той ми е разказвал. Това е-общи приказки. …………….Няма факт, който да ми направи впечатление да е бил неуравновесен. Потвърждавам, защото съм работил с хора. Аз съм бил командир на бригада с много войници, имало е такива и онакива и не ми е направило впечатление. Това е факт. В разговора си, какво да кажа, държа се нормално. Нямали сме такива задълбочени разговори, че да е забравил нещо да ме информира. Говорили сме си общи приказки. Сподели, че има някакви болести, не помня точно какви. Питам го АТВ-то как е. Такива разговори водим. Общи приказки. Не ми е направило впечатление да има нещо, което да ме притесни. Мисля, че мога да преценя, ако нещо такова се случва.“ Показанията на свидетелите съдът кредитира като обстоятелствени, безпротиворечиви, основани на непосредствени впечатления и кореспондиращи с ангажираните по делото писмени доказателства: според по-горе подробно цитираната епикриза покойният праводател е имал придружаващи заболявания: изведени двустранно нефростоми по повод Са на пикочния мехур /преди 10 години/, поставен пейсмейкър /2024г./. За изясняване обстоятелствата по делото е назначена съдебно –оценителска експертиза, вещото лице по която е дало основно и допълнително заключение–според основното й заключение пазарната стойност на имота към момента на неговото прехвърляне – месец декември 2022г. е била в размер на 43385 лева – по метода на пазарните аналози. Стойността е определена въз основа на коригираната със среден пазарен индекс стойност на имота, определена към момента на оценка, намалена с установения ръст на имотите, на база съществуващи пазарни данни. Според допълнителното заключение на експертизата – проверката по което е обхващала и сделки за имоти в с.•••••, според стойността им посочена в актовете за продажба, регистрирани в службата по вписванията въз основа на данни от вписани сделки за процесния период по имотен регистър, стойността на имота е 4556,24лева, при цена от 4,09 лева/ кв.м въз основа на посочената в служба по вписвания цена на сделките. Пазарната стойност на паянтовата постройка с площ от 12кв.м в имота е в размер на 840лева, а пазарната стойност на преместваемия обект, находящ се в имота – цистерна – метален резервоар, с вместимост от 24 тона, е 2925лева. В съдебно заседание на 24.06.2025г. съдът е отделил като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че покойният наследодател на ищеца – прехвърлител по сделката И. Р. В. е бил вуйчо на ответника Н. П. М.. От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи: Съдът намира, че следва да разгледа предявените искове при поредността на посилното основание за невалидност на сделката – първо искът за прогласяване на нищожност на атакуваната покупко-продажба поради нарушение на добрите нрави, а при евентуална липса на такава нищожност – то следва да бъде проверено евентуално наличие на унищожаемост на сделката – като сключена от лице, което не разбира свойството и значението на извършеното. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Действително, добрите нрави са неписани правила и норми. Те съществуват като общи принципи, на чието нарушаване законодателят е придал правно значение, приравнявайки го по последица с нарушение на закона. Вложеният в това понятие смисъл, следва да се тълкува по такъв начин, че в посочената категория да попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи, права и ценности, които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни - такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения, намерили израз в отделни правни норми, а целта е предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. С принципа на справедливостта в гражданските правоотношения се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните субекти. Според ТР № 1 от 15.6.2010 г по т. дело № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Съдебната практика, обективирана в Решение № 288 от 29.12.2015 г. по гр. д. № 2293/2015 г., ІІІ ГО, сочи че накърняване на добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала. В трайно установената практика на Върховния касационен съд по чл.26,ал.1, пр.3 ЗЗД се приема, че при преценка действителността на двустранните възмездни договори относно това дали са накърнени добрите нрави следва да се отчита действителната обща воля на страните. В практиката нееквивалентността на престациите са разглежда като неравностойност, която да е сведена до липса на престация. Налага се разбирането, че липсата на еквивалентност е недостатъчна за осъществяване на основанието по чл.26,ал.1, пр.3 ЗЗД, а е необходимо да е "явна", "значителна". Първоначално в решенията на ВКС тази неравностойност има конкретни цифрови изражения – напр. в Решение № 615/15.10.2010г. по гр.д.№ 1208/2009г, III-то ГО – дванадесет пъти, в решение № 119/22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2010 г. III-то ГО – двадесет и осем пъти. Постепенно се приема, че цифровите изражения не следва да се отчитат механично без съобразяването на други, също релевантни за правоотношението факти. Приема се, че в противен случай би се достигнало до подмяна на волята на страните и би се накърнил принципът за свобода на договаряне (чл.9 ЗЗД), "защото еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с техния правен интерес" – Решение № 24/09.02.2016г. по гр. д. № 2419/2015 г., III-то ГО. В решението се приема също, че "само наличието на нееквивалентност на насрещните престации според представата на съда не е достатъчно, за да стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от съда с оглед техния интерес". Преценката дали даден договор противоречи на добрите нрави не се ограничава единствено до сравняване на насрещните престации, а следва да бъдат съобразени и обсъдени всички останали обстоятелства, установени по делото във всеки конкретен случай, които са от значение за изясняване на действителните отношения между страните, включително - техните мотиви да сключат договора именно при съответните условия, като преценката за нищожност следва да бъде направена към момента на сключването на сделката. Нарушаване на добрите нрави има при прекрачване на разумната граница на свободата на договаряне, при такава съществена нееквивалентност, при която не може да се предположи, че договор би бил сключен - при пренебрежимо малка, почти нулева насрещна престация. Неравностойността би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на насрещна престация, за да бъде сделката нищожна поради противоречие с добрите нрави. В изложения смисъл са и Решение № 241/15.01.2021г. по гр. д. № 3796/2019 г., по описа на ВКС, ІV ГО и Решение № 29/22.03.2017г. по гр. д. № 2955/2016г., по описа на ВКС, I ГО. Изследвайки въпроса доколко нееквивалентността на разменените престации е от естество да опорочи сделката до степен на нищожност, поради противоречие с добрите нрави, съдът съобразява действителната обща и насрещна воля на страните по нея, както го задължава чл.20 ЗЗД, като следва да бъде зачетен принципът, залегнал в чл.9 ЗЗД за свобода на договаряне, тъй като еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с техния интерес. За преценката на съда е задължително да се отчете и обстоятелството, че в националната традиция и общоприети морални норми е прието продажби на недвижими имоти между лица в близкия семеен кръг, да са натоварени и с формирани етични отношения на привързаност, взаимопомощ, признателност между контрагентите, което да стои в основата на съзнателно и свободно договаряне на цената на имота на непазарен принцип, без това да накърнява добрите нрави. Следва да бъде добавено също, че при формиране на свободна воля за разпореждане с имота от страна на продавача, последният, дори и да има добри отношения с низходящите си, има възможност ако прецени да продаде имота си в полза на някой от низходящите си или на трето лице, включително и на занижена цена, без това също да накърнява добрите нрави. При наведено оплакване, че цената е определена "много под пазарната стойност" – за сума, с малко надвишаващ данъчната оценка съдът се ръководи от правното значение на данъчните оценки. На първо място те не са пазарен ориентир. Данъчната оценка на недвижимите имоти не може да бъде определяна като минимален предел на договаряне на цената. Още повече Законът за местните данъци и такси и Законът за нотариусите и нотариалната дейност изрично допускат възможността сделки да се сключват и под данъчната оценка, но държавната такса се плаща по нея. Щом не се нарушават императивни разпоредби и законът изрично предвижда възможност да се договоря цена, равна на данъчната оценка или по-ниска от нея, то не е налице значителна нееквивалентност на ответната престация, водеща до абсолютна, изначална, непоправимо нищожност поради накърняване на добрите нрави в случая, когато продажната цена е малко над данъчната оценка. В съответствие с така установеното от правна и фактическа страна искът с правно основание чл.26,ал.1, пр.3 ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли. При отхвърляне на иска за прогласяване на нищожност на сделката поради нарушение на добрите нрави съдът пристъпва към разглеждане на евентуалния иск по чл.31,ал.1 ЗЗД. В чл.27 ЗЗД са посочени случаите, в които договорите са унищожаеми и това са: договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. Договорът, сключен от дееспособно лице е унищожаем, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си – съгласно чл. 31 от ЗЗД. Преценката за наличието или отсъствието на посочената хипотеза за унищожаемост на договора се извежда въз основа на два критерия: медицински и юридически. Медицинският критерий включва наличие на състояние на здравето, при което са затруднени нормалните волеви и мисловни процеси, временно или постоянно, частично или изцяло. Това състояние може да е придобито или унаследено, перманентно или спорадично, трайно или инцидентно, да се дължи на обективни причини (напр. психично заболяване) или на субективни такива (пиянство, употреба на наркотични вещества и пр.). Юридическият критерий е при това състояние лицето да не е могло да разбира или да ръководи действията си към определен, конкретен правно-релевантен момент и то така, че това състояние да не му позволява да се грижи за своите права и интереси, тъй като не разбира свойството и значението на постъпките си, или макар да ги разбира, не може да ги ръководи. За констатирането на първия (медицинския) критерий са нужни специални познания от областта на медицината, с които съдът не разполага. По признаването на втория (юридическия) критерий обаче, се касае до специфична правораздавателна дейност, която е единствено в прерогативите на съда, тъй като изисква да бъде установено противоречие или съответствие с правната норма. Основанието за унищожаемост по чл.31 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си. Без значение е продължителността на това състояние. Определящо е състоянието на лицето към момента на извършване на сделката, виж в този смисъл указанията в ТЪЛКУВАТЕЛНО Решение № 5 ОТ 30.05.2022 Г. ПО ТЪЛК.Д. № 5/2020 Г., ОСГTК НА ВКС, и по-специално-дали това състояние е било такова, че да позволи на сключилия сделката- да действа съзнателно и разумно, така че да може свободно, без външна намеса за формира и да изрази волята си. Преценката е предоставена на съда. При извършването й тъй като се касае за дееспособно лице - съдът е длъжен да съобрази всички съотносими, установени към релевантния момент обстоятелства, които биха били от значение за формиране на волята за осъществяване на процесната сделкавъзраст, здравословно състояние, начин на живот, различни зависимости, включително и от трети лица и други. С Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г., постановено по тълкувателно дело № 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС се даде задължително тълкуване по приложение на закона, като се при разбирането, че договорът, сключен от дееспособно лице, ако при сключването му е било състояние на трайна неспособност да разбира или ръководи действията си, е унищожаем на осн. чл.31,ал.1 ЗЗД. В мотивите на тълкувателното решение са дадени разяснения, при които хипотезата за унищожаване на договора може да бъде налице, когато страна не може да разбира или да ръководи действията си по причини, дължащи се на ментални или психически проблеми, когато лицето формално е дееспособно, т. е. когато не е поставено под запрещение. Състоянието следва да е налице към момента на извършване на сделката, като опорочаващия факт на изявлението по реда на чл.31,ал.1 ЗЗД се състои в това, че е извършена при разстроено съзнание, като е без значение продължителността на това състояние. Същото може да бъде временно – влияние на алкохолно опиянение, въздействие на наркотични вещества, като и други трайни състояние. Когато искът за унищожаемост на една сделка се предявява след смъртта на лицето, то следва да бъдат допълнително доказани предпоставките, които са визирани в разпоредбата на чл.31,ал.2 ЗЗД. В тази хипотеза не може да бъде искано унищожаване на сделката, освен ако приживе не е било искано поставяне на лицето под запрещение или ако доказателствата за недееспособността произтичат от същия договор. В тази втора хипотеза на цитираната разпоредба на закона се изисква недееспособността да произтича от самото съдържание на договора, като сключването му да е лишено от всякаква житейска и правна логика и съдържанието му да свидетелства за неспособността на страната да действа разумно, напр. личат налудни мотиви, съдържат се безмислени изисквания и др. В тази насока следва да бъде посочено, че съдебната практика приема, че такива доказателства произтичащи от съдържанието на самия договор са налице, ако страната по разпоредителната сделка в същия е поставила отпечатък от палец, а не подпис, но не поради физически недъг, което свидетелства за недееспособността й към този момент –определение № 269/08.04.2021г., постановено по гр. дело № 3337/2020 г. ІV г. о. на ВКС. От доказателствата по делото не се установи наследодателят на ищцата приживе да е бил поставян под запрещение. Втората предпоставка на разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗЗД предполага доказателствата за недееспособността да възникват от самия договор. Съдът като се запозна със съдържанието на договора намира, че същият не съдържа изрази, уговорки, които могат да бъдат отнесени извън правилата на формалната логика. Съдържанието на договора е ясно, разбираемо и напълно логично в съответствие с целите, които си поставя този договор. Недвусмислено е индивидуализирано в него желанието на наследодателя на ищеца да се разпореди с имота, които действия той е осъществил пред нотариуса лично. Като насрещна престация е удостоверено, че е приел да получи уговорената продажна цена, по отношение на която е заявено, че е платена преди изслушване на сделката. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че не се установиха твърденията на ищеца, че наследодателят му към момента на разпоредителната сделка не е могъл да разбира и ръководи действията и постъпките си. По делото не се установиха нито медицинския критерий медицинския критерий (определеното в закона заболяване), нито юридическия критерий (невъзможността на лицето да се грижи за собствените работи), който обосновават необходимостта едно лице да бъде поставено под запрещение. Съдът счита, че продавачът И. Р. В., когато е продавал е бил с ясно съзнание/т.е. при съхранени функции на възприятията, вниманието, мисленето, познанието, паметта, волевата двигателна активност, съзнателният контрол, адаптация на поведението/, като извършения от него суициден опит от септември 2024г. отстои на година и девет месеца след изслушване на сделката през декември 2022г. При обсъждане на всички събрани по делото доказателства се достига до извода, че продавачът И. Р. В. към датата на сключване на договора за покупко-продажба - 14.12.2022г. е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. При тези съображения и с оглед изложеното, съдът намира, че и тази предпоставка от фактическия състав на разпоредбата на чл.31,ал.2 ЗЗД не се доказа, при което предявеният иск за унищожаване на сключения на 14.12.2022г. с нотариален акт № 151, том III, рег.№ 5225, дело № 480/14.12.2022г. на нотариус Маргарита Илиева с район на действие – района на Старозагорския районен съд, с рег.№ в НК – 406, между И. Р. В. с ЕГН •••••••••• от с.•••••, община Стара Загора, като продавач, и ответника Н. П. М., ЕГН ••••••••••, от град •••••••••••• - като купувач, Договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ(застроено дворно място), находящ се в село •••••, община и област Стара Загора, с площ от 1080 (хиляда и осемдесет) кв.м. по нотариален акт, а по актуална скица с площ от 1106 /хиляда сто и шест/ кв.м., урегулиран със Заповед № 1120 от 17.07.2002г. в УПИ ••••• (•••••) в кв. 1 (първи), по плана на селото, с площ на УПИ от 1114 (хиляда сто и четиринадесет) кв.м., в това число придаваеми 2 (два) кв.м. от •••••, и 6 (шест) кв.м. - от •••••, с неприложена регулация, при граници на УПИ: от запад - УПИ •••••, от север - УПИ ••••• от изток - УПИ •••••, от юг- улица, ЗАЕДНО с находящата се в имота ПАЯНТОВА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА, представляваща търпим строеж по смисъла на §16 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, съгласно Удостоверение № 19-32-706 от 05.12.2022г. на Община Стара Загора, както и с всички останали подобрения, приращения и трайни насаждения на имота за сумата от 2100 лева, с данъчна оценка на имота 2077,30лева, на основание чл.31, ал.1 ЗЗД, поради неразбиране от страна на прехвърлителя на свойството и значението на извършеното следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК следва в тежест на ищеца да бъдат поставени направените от ответника разноски в размер на 3000лева възнаграждение за един адвокат и 250лева възнаграждение за вещо лице /общо 3250 лв./, равностойни на 1661,70евро. Водим от горното, Старозагорският районен съд