Решение № 127 от 2.6.2026 г. на Районен съд - Разлог по дело № 481/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба от „Г.Х.М.М.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: *, с управител М.Г.А., с/у НП №* от 14.08.2025 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, на основание чл.79, ал.4, вр. чл.78, ал.1 от ЗТМТМ му е наложена имуществена санкция от 1`500.00 лв., равняваща се на 766.94 €.

В жалбата се посочва, че НП е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и в пълно несъответсвие с фактическата обстановка, поради което се иска да бъде отменено. Релевира се, че описаното нарушение попада в категорията на „маловажен случай“.

Жалбоподателят - редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. АНО в качеството му на въззиваема страна – Д„ИТ“-Б., редовно призована съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, изпраща представител – ст. юрк. С. С., която оспорва жалбата и определя НП като правилно и законосъобразно, пледира същото да бъде потвърдено. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на юрк. възнаграждение.

След преценка на събраните по делото док-ства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.06.2025 г. представители на Д„ИТ“-Б. са извършили проверка по документи относно спазване разпоредбите на ЗТМТМ на обект –х-л „Г.Х.Б.“, в *, експлоатирани от „Г.Х.М.М.“ЕООД, с адрес: *, ЕИК*, с управител М.Г.А..

За извършване на проверката, дружеството е призовано по реда на чл.45 от АПК, с Призовка с Изх. №* от 08.04.2025 г., Призовка с Изх. №* от 09.06.2025 г. и по имейл. В изпълнение на указанията от горепосочените призовки, вътрешно-фирмената документация на търговеца, свързана със създадената организация за осигуряване на ЗБУТ и трудовите правоотношения, е представена в Д„ИТ“-Б..

При проверката е констатирано, че в проверявания обект работи лицето Ш.М.Л. (S.M.L.), с дата на раждане *, гражданин на трета държава - Н., тип разрешение за пребиваване - единно разрешение за пребиваване и работа №* от дата 19.09.2024 г., ЛНЧ*, за изпълнение на длъжността „чистач/хигиенист“.

Описаната констатация се потвърждава от представения в хода на проверката писмен ТД №*/18.10.2024 г., подписан м/у страните „Г.Х.М.М.“ЕООД и Ш.М.Л. (S.M.L.) на 18.10.2024 г.

В изпълнение на изрично посочените указания, санкционираното дружество е предоставило пред АНО форма за явяване и неявяване на работа за м.10.2024 г. за обекта на контрол, от която е видно, че считано от 21.10.2024 г., Ш.М.Л. е започнала действително изпълнение на трудовите си задължения, възникнали от горепосочения писмен ТД. В присъствената форма с/у дата 21.10.2024 г. е извършено отбелязване „8“, което съответства на „8-часова смяна“. От прегледа на представената платежна ведомост на дружеството за м.10.2024 г. е видно, че за отработените дни през този календарен период на Ш.М.Л. е начислено и изплатено трудово възнаграждение от 283.31 лв.

Извършена е и служебна справка в ИС на ИА ГИТ, при която е установено, че след законоустановения срок от „Г.Х.М.М.“ЕООД е постъпило уведомление с вх. №* от 07.04.2025 г. за действително започване на работа относно Ш.М.Л. с ЛНЧ*, гражданин на трета държава - Н..

С оглед на гореизложеното, АНО е приел, че „Г.Х.М.М.“ЕООД, в качеството му на „Местен работодател“ по смисъла на §.1, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ, е извършил нарушение на разпоредбите на ЗТМТМ, като към 28.10.2024 г. не е уведомил писмено ИА ГИТ, респ. териториалното й поделение ДИТ със седалище г.Б. или друго ТП на А. в законоустановения 7-дневен срок от действителното започване на работа на работничката Ш.М.Л. (S.M.L.) с ЛНЧ* - гражданин на трета държава - Н., на длъжност „чистач/хигиенист“ в експлоатирания от търговеца х-л „Г.Х.Б.“, в *.

По реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, „Г.Х.М.М.ЕООД, е поканен за съставяне на АУАН с Покана за съставяне на АУАН с Изх. №*/17.06.2025 г., получена на 20.06.2025 г. от упълномощен представител с Пълномощно с Рeг. №259 от 17.01.2024 г., да се яви в Д„ИТ“-Б. на дата 26.06.2025 г. в 10:00 часа, за съставяне на АУАН.

Поради неявяване в Д„ИТ“-Б. на законен или надлежно упълномощен представител на търговеца на посочените в Поканата дата и час (26.06.2025 г., 10:00ч.) е бил съставен Протокол за неявяване за съставяне на АУАН, находящ се на л.37 от делото. При тези обстоятелства в отсъствие на нарушителя е бил съставен АУАН №* от 26.06.2025 г., като актосъставителят Г.Л.Т. на длъжност Инспектор в отдел АИПО при Д„ИТ“-Б. е посочил в съставения АУАН, че с горното деяние дружеството Г.Х.М.М.ЕООД е нарушило разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ. В последствие АУАН е връчен на законния представител на дружеството нарушител видно от приложената обратна разписка находяща се на л.69 от делото.

Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал и от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, като не е депозирал допълнителни писмени възражения.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в адм. нак. преписка е издадено НП №*/14.08.2025 год. на Директора на Д“ИТ”-Б., с което за нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, на основание чл.79, ал.4, във вр. с чл.78, ал.1 от същия закон, на „Г.Х.М.М.“ЕООД, с адрес: *, ЕИК*, с управител М.Г.А., е наложена имуществена санкция от 1`500.00 лв.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени док-ства и от разпита в съд. заседание на актосъставителя Г.Л.Т. и на свидетелката А.А.М., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 НПК, писмени докства.

Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на посочените двама свидетели, доколкото и двамата са участвали лично в извършената проверка и пряко са възприели фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват. В същото време показанията им са последователни, еднопосочни и напълно кореспондират както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.

Видно от чл.21, ал.4 от УП на ИА„ГИТ“, служителите в Д„ИТ“-Б. имат компетентност на контролен орган в териториалния обхват на съответната дирекция, в който безспорно се включва територията на проверявания обект, поради което актосъставителят е действал в рамките на така определената териториална компетентност. НП е издадено от компетентен орган съгласно Заповед №*/15.08.2022 г. от ИД на ИА„ГИТ“.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 ЗАНН, във вр. с чл.320 НПК, поради което се явява процесуално допустима.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения: Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданин на трета държава работодателят уведомява писмено за това ИА„ГИТ“.

От представените писмени док-ство по делото: заверени копия на НП №*/14.08.2025 г. (оригинал), ведно с приложена товарителница към пощенска пратка; Заповед №* от 15.08.2022 г. на ИД на ИА„ГИТ“-С.; оригинал на АУАН №*/26.06.2025 г.; копия на Протокол за извършена проверка с Изх. №*/17.06.2025 г. на „Г.Х.М.М.ЕООД-С., ведно с приложена товарителница към пощенска пратка; Призовки до „Г.Х.М.М.ЕООД-С. с Изх. №*/08.04.2025 г. и Изх. №*/09.06.2025 г.; ТД №*/18.10.2024 г. на Ш.М.Л.; Длъжностна хар-стика на Ш.М.Л.; Служебна бележка №*/18.10.2024 г. на Ш.М.Л.; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от ТД на НАП от 18.10.2024 г.; Разрешение за пребиваване и работа №*/19.09.2024 г. на Ш.М.Л.; Платежна ведомост на „Г.Х.М.М.ЕООД-С. за м.10.2024 г., ведно с масово плащане; Таблица за отчитане явяването/неявяването на работа на работещите при „Г.Х.М.М.ЕООД-С. за м.10.2024 г.; Уведомление с Вх. №*/07.04.2025 г.; Покана за съставяне на АУАН с изх. №*/17.06.2025 г. до „Г.Х.М.М.ЕООД-С., ведно с приложена товарителница към пощенска пратка; Протокол за неявяване за съставяне на АУАН от 26.06.2025 г.; Писмо до Ст.О. с Изх. №*/27.06.2025 г., ведно с приложено Известие за доставяне; Писмо до Ст.О. с Изх. №*/14.07.2025 г., ведно с приложено Известие за доставяне; Писмо от Ст.О. с Вх. №*/18.07.2025 г., ведно с приложен пощенски плик; Пълномощно на лицето Б.Х.Н. с Рeг. №259/17.01.2024 г.; Удостоверение от ТР на „Г.Х.М.М.ЕООД-С., се установява, че дружеството-жалбоподател „Г.Х.М.М.ЕООД, в качеството му на „Местен работодател“ по смисъла на §.1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, е извършило нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, като към дата 21.10.2024 г. не е уведомил писмено ИА"ГИТ", респ. ТР Д„ИТ“-Б. или друго ТП на А. в законоустановения 7-дневен срок от действителното започване на работа на работничката Ш.М.Л. (S.M.L.), с дата на раждане *, гражданин на трета държава - Н., тип разрешение за пребиваване - единно разрешение за пребиваване и работа №* от дата 19.09.2024 г., ЛНЧ*, за изпълнение на длъжността „чистач/хигиенист“, в обект –х-л „Г.Х.Б.“, в *, експлоатиран от „Г.Х.М.М.“ЕООД.

По делото е безспорно установено, че лицето Ш.М.Л. е гражданин на Р.Н., не е гражданин на Р.Б., и не е гражданин на държава-членка на ЕС, или на държава-страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство или на Конфедерация Ш., поради което същата се явява „гражданин на трета държава“ по смисъла на разпоредбата на &1, т.4 от ДР на ЗМТМ.

Дружеството-жалбоподател „Г.Х.М.М.ЕООД се явява „Местен работодател“ по смисъла на §.1, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ, доколкото е лице ЮЛ, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, осъществяващо дейност на територията на Р.Б., регистрирано по българското законодателство или по законодателството на друга държава - членка на ЕС, на държава - страна по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Ш. и като такова е следвало да изпълни задължението си по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, а именно в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава да уведоми писмено за това ИА„ГИТ“. С изложеното, съдът намира че правилно е била ангажирана именно адм. нак. отговорност на „Г.Х.М.М.“ЕООД за посоченото нарушение.

Доколкото от материалите по делото се установява, че работничката Ш.М.Л. е започнала да осъществява дейност като чистач/хигиенист в проверявания обект от 21.10.2024 г., то и уведомлението до Д„ИТ“ е следвало да бъде подадено до 28.10.2024 г. Същото е подадено 5 месеца по-късно, а именно на дата 07.04.2025 г. С оглед на изложеното, дружеството безспорно е било в неизпълнение на посоченото по-горе задължение.

Доколкото за осъществяване на процесното нарушение е необходимо да се установи предоставянето на работна сила от чужденец - гражданин на трета държава, следва да се отбележи, че в правната теория е прието, че трудовото правоотношение е уреденото от трудово-правните норми като правоотношение, което възниква при и по повод предоставянето на работна сила от работника или служителя на работодателя, като определя условията за нейното използване и съдържа произтичащите от това права и задължения, както и тяхната индивидуална и колективна защита и самозащита и саморегулиране в определени от закона рамки. С нормата на чл.405а, ал.1 от КТ, е предоставено правно средство на контролните органи за правилното приложение на чл.1, ал.2 от КТ и определяне на дадено правоотношение като трудово, като съгласно същата съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. Безспорно сред тези доказателствени средства попадат и гласните доказателствени средства. В процесния случай от събраните писмени и гласни док-ства се извежда безспорен извод, че лицето Ш.М.Л. е започнала да осъществява трудова дейност като чистач/хигиенист в проверявания обект от 21.10.2024 г.

Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗТМТМ, недвусмислено посочва, че задължението за уведомяване следва да бъде извършено писмено с нарочно уведомление. По делото липсват док-ства такова да е било подадено в законоустановения срок от страна на жалбоподателя „Г.Х.М.М.“ЕООД.

Ето защо, съдът намира че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен начин, че дружеството-жалбоподател, като е приело на работа – чужденец – гражданин на трета държава, без да подаде в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа писмено уведомление за това до ИА„ГИТ“, е осъществило от обективна и субективна страна състава на предвиденото в чл.10, ал.1 от ЗТМТМ адм. нарушение.

Относно размера на наказанието:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, в случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание, на виновните лица се налага глоба или имуществена санкция от 1500.00 до 15000.00 лева. Преценявайки извършеното от дружеството нарушение, съдът намира, че доколкото разпоредбите на ЗТМТМ не предвиждат изрично наказание за нарушение на чл.10 от ЗТМТМ, то АНО правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.78, ал.1 от ЗТМТМ. В същото време АНО правилно е индивидуализирал наказанието, като е наложил на дружеството наказание от установения в закона минимум. В тази вр. съдът намира, че обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло. Относно твърдението за наличието на условия за приложимост на чл.28 от ЗАНН: Съдът не споделя и твърденията на дружеството, че деянието следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Следва да се отбележи, че приложението на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, се преценява за всеки конкретен случай на адм. нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко адм. нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване.

В настоящия случай ЗТМТМ охранява особен вид обществени отношения, като урежда регулирането на достъпа до пазара на труда на работници – граждани на трети държави, включително извършването на дейност на свободна практика; осъществяването на правото на свободно движение в Р.Б., на работници – граждани на друга държава членка на ЕС, на държава – страна по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Ш.; заетостта на български граждани при свободното им движение в рамките на ЕС и ЕИП; двустранното регулиране на заетостта с трети държави – както на български граждани на тяхна територия, така и на техни граждани в Р.Б.. Нарушението макар и формално е масово и с изключително висок обществен интензитет. В случая същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни нарушения, поради което се налага извода, че процесното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

С оглед на всичко гореизложено, съдът намира че обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските:

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на АНО е направено искане за присъждане на юрк. възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН, предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрк. /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. В тази вр. съдът, като съобрази посочената разпоредба намира, че размера на юрк.то възнаграждение следва да бъде от 80.00 €.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът