Решение № 1429 от 27.10.2023 г. на Административен съд - Варна по дело № 1987/2023 г.

Производството е по чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационна жалба на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, подадена чрез началник отдел „ АИПО“ Д О, против решение № 1160 от 28.07.2023г., постановено по нахд. № 1711/2023г., по описа на Районен съд – Варна. В касационната жалба се релевира нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че вмененото нарушение е индивидуализирано в степен санкционираното лице да разбере в какво е обвинено и срещу какво да организира защита си. Събраните доказателства сочат на възникнало трудово правототношение между работника и наказаното дружество, поради което за последния е възникнало и задължение по предоставяне на работно облекло. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на обжалвания съдебен акт. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касационната жалба – „Крафт Крю“ ЕООД, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Настоящият тричленен състав при Административен съд – Варна счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от касационно обжалване, в срока, регламентиран в чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид следното: Производството пред Районен съд – Варна е било образувано по жалба на „Крафт Крю“ ЕООД против Наказателно постановление /НП/ № 03-2201250 от 04.01.2023г., с което на дружеството за нарушаване нормата на чл. 296, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 6, ал. 1 от Наредбата за безплатно работно и униформено облекло е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ. От фактическа страна районният съд е приел, че на 24.11.2022 г. служители на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна по повод постъпил сигнал са извършили проверка по спазването на трудовото законодателство на м/к „Сий Лайън“, на кей № 6, на територията на кораборемонтен завод „Одесос“, находящ се в Островната зона на гр. Варна. В хода на проверката контролните органи установили, че на кораба присъстват 10 работници, които извършвали дейности по почистването на палубата. Между работниците бил и С И, който попълнил декларация по чл. 402 от КТ, като в същата бил посочил, че работи за „Крафт Крю“ ЕООД от 21.11.2022 г., при уговорено дневно възнаграждение 40 лв., с почивни дни събота и неделя, без сключен трудов или граждански договор. Проверяващите възприели И да полага труд, облечен с анцуг и маратонки. При така установените елементи на трудово правоотношение между „Крафт Крю“. На 08.12.2022г.е бил съставен АУАН, а на 04.01.2023г. е било издадено НП. За да отмени постановеното НП, РС-Варна е преценил, че описаното нарушение е несъставомерно, понеже дадената правна квалификация на деянието от наказващия орган е по чл. 296 от КТ, която е обща правна норма, а правилото на чл. 6, ал.2, т.1 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло предписва работодателят писмено да определи работата, за която осигурява работно/униформено облекло, ако това е предвидено в колективния трудов договор. Решаващият съд е изследвал регламентацията на чл. 284 и чл.296 от КТ, като е отчел разликите между въведените от законодателя понятия “специално работно облекло“, което работодателят е длъжен да предоставя безплатно, заради работа при опасни или вредни за здравето условия и „ работно/униформено облекло“. Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно, като при неговото постановяване не е допуснато нарушение на закона. Правилно районният съд е отчел, че разпоредбата на чл. 296 от КТ въвежда право на работниците и служителите на работно и униформено облекло, а детайлната регламентация по упражняване на това субективно право е дадена в Наредбата за безплатното работно и униформено облекло / НБРУО/. За да санкционира касационния ответник, наказващият орган е счел, че същият не е спазил предписанието на чл. 6, ал. 1 от посочената наредба. Според чл. 6, ал. 1 от Наредбата работодателят осигурява на работниците и служителите подходящо работно и/или униформено облекло в съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място. Ал. 2 на посочената правна норма регламентира, че след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации, с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда и с комитета/групата по условия на труд работодателят писмено определя: 1. работните места и видовете работа, за които се осигурява работно и/или униформено облекло; 2. работниците и служителите, които имат право на работно и/или униформено облекло; 3. вида, характеристиките и отличителните знаци на работното и/или униформеното облекло; 4. срока за износване на работното и/или униформеното облекло; 5. условията за ползване, включително почистването на работното и/или униформеното облекло. При систематичното тълкуване на нормативното предписание на чл. 6 от НБРУО се извежда заключение, че две са възможните хипотези на административнонаказателно санкциониране за неговото неспазване: 1. бездействие на работодателя по издаване на вътрешно служебен акт, с който да уреди работните места и видове работа, при чието изпълнение работниците ползват работно и/или униформено облекло, срок на износване на същото и условия за ползване или за сключване на колективен трудов договор с клаузи по осигуряване на работно и /или униформено облекло; 2. бездействие на работодателя по изпълнение на издаден от него вътрешно служебен акт или на клаузи от колективния трудов договор, касаещи осигуряване на работно и/или униформено облекло. В даденото описание на правонарушението в АУАН и НП няма фактически твърдения за нито една от посочени две възможни хипотези на санкциониране по чл. 6 от НБРУО, а само бланкетно се твърди, че работодателят не е осигурил безплатно и униформено облекло на работника С И. Няма посочени факти дали има сключен трудов договор от "Крафт крю" ЕООД със синдикалните организации за осигуряване на такова облекло на работниците, няма вписана информация дали има издадена заповед или друг вътрешно служебен акт по определяне видовете работа, които изискват ползване на работно и/или униформено облекло. В административнонаказателното обвинение няма и твърдение за неспазване на колективен трудов договор или вътрешно служебен акт от страна на работодателя, липсва твърдение с оглед трудовата функция на С И какво работно или униформено облекло е следвало да ползва. Съдът споделя тезата на РС-Варна, че посочените в АУАН и НП данни за полаган труд от работника С И като чистач на кораб на територията на кораборемонтен завод „Одесос“ – Варна на 24.11.2022г. спецификата на тази дейност предполагат изследване дали работодателят е спазил регламентацията на чл. 284 от КТ и Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, а не на НБРУО. Съобразно действащия принцип за разделение на властите съдът има правомощие да упражнява контрол за законосъобразност и обоснованост на издадени наказателни постановления, но не и да замества наказващия орган в неговата деятелност по задаване признаците на правонарушения в административнонаказателното обвинение. В тази връзка обжалваното съдебно решение е правилно, респективно подадената касационна жалба е лишена от основателност и следва да се остави без уважение. Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пред. второ от АПК, Административен съд – Варна