Решение № 13 от 13.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1141/2023 г.

Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от ОП Пазарджик и жалба от частните обвинители и граждански ищци М. А.а и Н. А., чрез повереника адв.Н., против присъда от 17.02.2023г., постановена по нохд №304/2019г. по описа на ОС София. С присъдата, подсъдимият К. И. Ш. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 330, ал.3, вр. ал.2, т.2, вр. ал. 1 от НК, като съдът е отхвърлил и предявения от М. Г. Н.-. и Н. И. А. срещу подс. Ш. граждански иск в размер на 52 703 лв., представляващ обезщетение за причинени имуществени вреди от деянието, като неоснователен и на основание чл. 190 от НПК е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на Държавата.

В протеста са изложени съображения, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, от събраните доказателства може да се направи извод, че подсъдимият Ш. е извършил деянието, като съображенията за това са следните: От показанията на защитен свидетел БНД •••••••••• е видно, че подсъдимият е обяснил как е извършен палежът, тези показания са подкрепени от заключението на химическата експертиза на веществените доказателства, съгласно която веществото е споменатото от свидетеля, показанията на свидетеля Й. Ж., чиито автомобил е управлявал подсъдимият в периода на пожара, потвърдени от показанията на защитения свидетел. Протестът се позовава на показанията на свидетеля Р., който видял в нощта на пожара автомобил, описан с разлика от една цифра в регистрационния номер, на обясненията на Ш. от ДП, съгласно които не си спомня къде е бил на инкриминираната дата, а впоследствие, в хода на съдебното следствие, е представил удостоверение, подписано от д-р Т., починал, че е бил на лечение в здравно заведение от 28.07.2014г. до 02.08.2014г. Заключението на почерковата експертиза е установило, че подписът на удостоверението е имитация на подписа на починалия лекар. Иска се отмяна на присъдата, с която Ш. е бил признат за невиновен и постановяване на нова, с която да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание „Лишаване от свобода“ при превес на отегчаващите вината обстоятелства.

В жалбата на частните обвинители и граждански ищци се твърди, че присъдата е постановена в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, включително и липса на достъп до независим и безпристрастен съд. Иска се отмяна на акта, постановяване на осъдителна присъда за престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд, както и уважаване на гражданския иск в предявения размер. В допълнение към жалбата се поддържа, че съдът неправилно е приел в мотивите, че свидетелските показания не съдържат индиции в подкрепа на обвинението. Така например, свид. С. Д. споделял лични възприятия от слушани телефонни разговори след приложени СРС между подс. Ш. и л., на име А. С., от които ставало ясно, че на С. е възложена работа, която не е свършена както трябва и затова не му е платено изцяло. Непосочено от свидетеля Д. л. е заявило само връзката между евентуалния поръчител на палежа - адв. Л. Б. и подс. Ш., както и че Ш. е заплатил на преките извършители сумата от 2000 лв., която е получил от Л. Б.. Същият оперативен източник е посочил състава на запалителното вещество, а също така и обстоятелството, че първият път офисът не се е възпламенил и е трябвало извършителите на палежа да се връщат. Цялата тази информация впоследствие е потвърдена от изготвената пожаро-техническа експертиза относно вида на запалителна течност и от записите на охранителните камери, които са фиксирали действията на двамата извършители, респективно факта, че са се върнали втори път, след което е избухнал пожарът. От показанията на свидетеля Д. още се установява, че в близост до мястото на палежа е установен лек автомобил „Фолксваген Пасат“ комби, като очевидец е видял, че същият е с пазарджишка регистрация. В хода на разследването е установен собственика на автомобила - свид. Й. Ж., който потвърждава обстоятелството, че към инкриминирания период предоставил автомобила си на подс. Ш. за ползване. В този смисъл, неоснователно съдът е счел, че показанията на свид. С. Д., И. Н., И. З. и Н. Н. възпроизвеждат непроверими първични доказателства. Точно обратното, според защитата събраните производни доказателства се подкрепят от преките такива - свидетелски показания, записи от охранителни камери, ВДС, изготвени след прилагане на СРС. В разрез със съдебната практика решаващият съд е интерпретирал превратно и съдържанието на показанията на анонимните свидетели, като не е извършил анализ в контекста на останалите доказателства. Не на последно място, се изразява несъгласие с присъдата по отношение на предявения граждански иск и размера, който първоинстанционният съд е приел за доказан, като се иска подсъдимият да бъде осъден да заплати на гражданските ищци и частни обвинители сумата от 52 703 лв. Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 2700 лв., както и за представителство по гражданския иск в размер на 5 839.48 лв.

Подсъдимият и защитникът му не са взели становище по протеста и жалбата, при изпратени преписи.

На основание чл.327 от НПК, след проведено разпоредително заседание, делото е насрочено за разглеждане.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на САП поддържа протеста. Счита, че при оценката на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения, изразяващи се в нарушение на чл.13 и 14 НПК, като това е довело до грешни фактически изводи, а от там – до неправилно приложение на материалния закон, изразяващи се в достигането до незаконосъобразния извод, че подсъдимият не е извършил деянието, за което е обвинен. Изключването на показанията на анонимни свидетели от доказателствената съвкупност намира за неправилно, доколкото те се подкрепят от показанията на свидетелите Ж. и Д., от намерените при огледа на местопроизшествието веществени доказателства и от заключенията по изготвените видеотехническа и пожаротехническа експертизи в първоинстанционното производство. В тази връзка, не смята, че допълнително събраните във въззивното производство доказателства рефлектират върху това кой е авторът на деянието и при какви обстоятелства. Поради това моли първоинстанционната присъда, с която подсъдимият е признат за невиновен, да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която същият бъде признат за виновен, като му се наложи наказание към средния размер, предвиден за деянието.

Частните обвинители и граждански ищци М. Н.-. и Н. И. А., редовно призовани, не се явяват. За тях се явява процесуалния им представител адв. Н.. Същата поддържа допълнителното изложение към въззивната жалба. Счита, че проведеното съдебно следствие не рефлектира отрицателно върху твърденията, застъпени в жалбата, че първоинстанционният съд е провел, в разрез с нормите на НПК, една оценъчна дейност, в която е интерпретирал всяко едно от събраните доказателства самостоятелно за себе си и тенденциозно е търсил аргументи, с които да откаже да анализира доказателствата в тяхната цялост, като фрагментарно, на едно основание е елиминирал значимостта на свидетелските показания на двамата анонимни свидетели, специално на единия с аргумента, че споделеното от подсъдимия пред този свидетел представлява извънсъдебно признание, при което той не бил предупреден за последиците от него. Първоинстанционният съд е третирал свидетелите, които не са оперативни работници, нито органи на ДП като такива, приемайки, че всеки гражданин, до който достига такова извънсъдебно признание, трябва да предупреди признаващия за евентуалните последици при съдебно производство. Първоинстанционният съд е отхвърлил с лека ръка събраните производни доказателства, без ди ги съпостави с преките такива, които са многобройни и с факта, че в резултат на споделеното от полицаите, разпитвани пред първоинстанционния съд, разследването е стигнало до обстоятелството какъв е управляваният от подсъдимия автомобил към момента на деянието и кой му го е предоставил. Собственикът е потвърдил, че автомобилът е бил предоставен в лошо съС.ие на подсъдимия, а след това той го върнал в много добро съС.ие, стегнал го, и го управлявал в този период. Свидетелите са установили, че автомобилът в нощта на палежа е бил паркиран близо до офиса на ЧСИ М. А.а, че от него са слезли две лица, които се виждат на записа, и всички тези преки доказателства, които потвърждават казаното от носителите на производни доказателства, според първоинстанционния съд, са игнорирани. Съдът би следвало да прецени общата съвкупност на доказателствата, да анализира и процесуалното поведение на подсъдимия. л., което след 10 години твърди, че не се е намирало в близост и няма отношение към деянието, фактически използва неистински документ на осмата година след деянието, за да твърди, че тогава е бил в болница, документ, издаден от починало л., не по установения ред, за който експертизата е установила, че не е подписан от управляващия болницата. В тази връзка счита, че и процесуалното поведение на подсъдимия, наред с останалите доказателства, показва, че наистина е извършил това, за което е предаден на съд, че е участвал в престъплението по чл.330, ал.3 НК и следва да бъде осъден. По отношение на предявения граждански иск поддържа, че неоснователно съдът е приел, че вредите са в по-нисък размер от установения съгласно допълнителната СЧЕ. Моли да бъде присъдено и възнаграждение като повереник по чл.38 ал.2 ЗАдв., в каквато насока е представения по делото договор за правна помощ.

Подсъдимият К. Ш., редовно призован, се явява лично и се представлява от упълномощения си защитник адв. Д., която пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Счита, че съдът е положил всички усилия и е взел всички мерки, за да осигури разкриване на обективната истина, правилно е приел, че не се съдържат данни в подкрепа на повдигнатото и поддържано обвинение спрямо подзащитния й. Нито един от свидетелите не е възприел и не съобщава информация, която може да бъде отнесена към самоличността на подсъдимия като съучастник на извършителите на палежа. Липсват свидетели, които по някакъв начин да са възприели физически извършителите, единствено свид. Ташева твърди, че е забелязала два силуета, облечени в тъмни дрехи. Същата описва силуетите като телосложение много по-слаби, в сравнение с подсъдимия. Това, че е имало някакъв автомобил, спрян някъде в близост до мястото на палежа, по никакъв начин не обвързва Ш. с извършването на инкриминираното деяние. Предвид горното, настоява за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Моли да й бъдат присъдени разноски на осн. чл. 38 ЗАдв., като се има предвид финансовото и социално положение на подзащитния й, който се намира в местата за лишаване от свобода и няма никакви доходи.

Подсъдимият Ш., в лична защита, поддържа казаното от защитата. В предоставената му последна дума, моли да бъде оправдан.

САС след като взе предвид депозираните протест и въззивна жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК законността, обосноваността и справедливостта на присъдата, намери за установено следното:

При преценка на доказателствата, включително събраните при проведеното пред апелативната инстанция съдебно следствие /разпит на свидетеля С. А., изготвянето на две ВТЕ/, въззивният състав намира, че не са нал. основания за преразглеждане на приетата от решаващия съд фактология. Изцяло се споделят изводите на първоинстанционния съд, че установената от анализа на доказателствата фактическа обстановка е идентична само с част от фактите, изложени от държавното обвинение в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Свидетелите М. Г. Н. - А.а и Н. И. А. са съпрузи и собственици на помещение с площ от 81, 70 кв.м, находящо се на приземния етаж /етаж 0/ от четириетажна сграда на ул. „•••” № •• в гр. •••. В края на 2013 г. свид. М. А.а започнала да осъществява дейност като частен съдебен изпълнител и ползвала помещението като офис, където били обособени чрез преграждане кабинет на ЧСИ, деловодство, архив и санитарно помещение. Кантората била напълно обзаведена с мебели и офис оборудване, необходимо за осъществяване на дейността на свид. А.а, както и със система за видеонаблюдение и СОТ.

Над офиса на свид. М. А.а, на първия етаж от сградата, на кота +2, 90 м., е разположен офис, собственост на свид. Ю. В. - нотариус, състоящ се от две помещения: помещение с площ от 41, 80 кв.м /офис 11/ и помещение с площ от 49, 40 кв.м /офис 12/, като вътрешната преградна стена между тях била премахната и били обособени в общ обект с обща застроена площ от 91, 20 кв.м. В сградата се помещавали и други бизнес офиси, адвокатски кантори и жилища.

На 31.07.2014 г., когато е рожденият ден на свид. М. А.а, след полунощ, около 0: 30 ч., две неустановени по делото лица, облечени в тъмни дрехи, с качулки на главите и маски на лицата, нападнали кантората на свид. М. А.а, за да я запалят. За тази цел носели пластмасова бутилка, наподобяваща 10- литрова бутилка за вода, съдържаща леснозапалима или горима течност и специално приготвена запалителна смес от калиев перманганат и гл.рин. Едното от лицата счупило прозореца на кабинета на ЧСИ, а другото хвърлило вътре пластмасовата бутилка с леснозапалимата или горимата течност и запалителната смес, след което двамата се отдалечили.Звукът от счупването на прозореца отекнал в нощната тишина и разбудил съседите. Свид. Н. Т., която в този момент гледала телевизия, излязла на терасата на апартамента си и погледнала навън, за да разбере какво се е случило. Чула съседи да разговарят, че е счупен прозорец на кантора и се прибрала вътре. Отивайки към спалнята си, погледнала през прозореца и забелязала двамата неустановени извършители, облечени в тъмни дрехи и с качулки на главите, които се придвижвали, приведени, покрай стената на отсрещния блок, след което завили зад ъгъла и се скрили от погледа й.

Междувременно, целеният пожар не се разгорял, поради което около 01: 27 ч. - 01: 30 ч. единият от двамата неустановени извършители се върнал на местопроизшествието и през счупения прозорец хвърлил запалителна смес в кабинета на свид. М. А.а, след което отново се отдалечил. След много кратко време настъпило възпламеняване в кабинета на ЧСИ, пламнал пожар, който обхванал целия офис. Пожарът се разраснал и обхванал и част от офиса на свид. Ю. В., външната фасада от двете страни на сградата, обхванал външния изолационен слой и климатиците на втория етаж.Възпламеняването на пожара отекнало като взрив и привлякло вниманието на съседите. Била задействана и сигнално- охранителната техника на обекта, която подала сигнал към охранителната фирма, регистриран в 01: 27 ч./видно от писмо на „Радиосот“ ООД, л.52, т.1 от ДП/.В 1: 31 ч. бил получен сигнал за възникналия пожар в ОЦ на РДПБЗН - Пазарджик. На мястото пристигнал екип, който предприел гасителни действия, с които пожарът бил овладян.

Офисът на свид. М. А.а бил най-значително засегнат. Цялото офис оборудване напълно изгоряло, унищожени били подовите настилки, изпадала шпакловката от стените, изгоряла дограмата. В резултат на извършения палеж били унищожени следните вещи, намиращи се в офиса на свид. М. А.а, и на стойност, както следва:

1. Шест компютърни системи, всяка включваща компютър Intel-13-3240 с л.нзиран програмен продукт Ms offis home and business 2013 engl Medialess и 5 бр. монитори, както следва:

4 бр. монитори, закупени с фактура № 5451/19.12.2013 г., на стойност 444, 00 лв.; компютърна система 2014г. - 772, 50 лв., закупена с фактура №5452/19.12.2013 г.; компютърна система 2014г. — 772, 50 лв., закупена с фактура №5452/19.12.2013 г.; компютърна система 2014г. - 772, 50 лв., закупена с фактура № 5452/19.12.2013 г.; компютърна система 2014г. - 772, 50 лв., закупена с фактура № 5452/19.12.2013 г.; 4 бр. софтуер Ms offis home and business 2013 engl Medialess - 690, 00 лв., закупен c фактура № 5452/19.12.2013 г.; компютърна система - 772, 50 лв., закупена с фактура 5837/07.04.2014г.; компютърна система - 772, 50 лв., закупена с фактура 5837/07.04.2014г.; 2 бр. софтуер Ms offis home and business 2013 engl Medialess - 345 лв., закупен c фактура 5837/07.04.2014 г.; 1 бр. монитор Philips - 222, 00 лв., закупен c фактура 6046/01.07.2014 г.;

1 бр. софтуер Ms offis home and business 2013 engl Medialess - 360, 00 лв., закупен c фактура 6046/01.07.2014г.

2. Принтер Kyocera - 1 725, 00 лв., заедно с подаващо устройство за хартия — 652, 50 лв.; баркод скенер — 187, 50 лв.; 1 бр. тонер - 174, 00 лв.; 1 бр. тонер - 198, 00 лв., закупени с фактура № 5451/19.12.2013 г.;

3. Комуникационно оборудване КО ALKATEL - 720, 00 лв., закупено с фактура № 1565/26.02.2014г.;

4. Външна ролетна щора — 396, 00 лв., закупена с фактура № 4050/08.01.2014 г.;

5. Осветителни тела - 1 260 лв., закупени с фактура № 41/27.01.2014 г.; 6. Климатици „Дайкин” - 2 бр. на обща стойност 1 040 лв., закупени с фактура 58/31.03.2015 г. /идентични на унищожените от пожара/;

7. Баркод принтер Zebra - 780 лв., закупен с фактура 13498/17.12.2013 г.; 8. Система за видеонаблюдение - 1 860 лв., закупена с фактура № 13498/17.12.2013 г.;

9. Принтер Kyocera А 4 - 420, 00 лв., закупен с фактура № 6046/01.07.2013г.;

10. Принтер /лазерен/ Kyocera - 390, 00 лв., закупен с фактура 5451/19.12.2013г.;

11. Апарат за вода - 1 080 лв., закупен с фактура 50/29.10.2014г./идентичен на унищожения от пожара/;

12. Офис мебели, закупени на плоскости, с фактура № 9779/28.02.2014 г. - 810, 00 лв.; с фактура 6935/17.03.2014 г. - 2 460 лв.; с фактура 6960/17.06.2014 г. - 1 440 лв., на обща стойност 4 710, 00 лв.;

13. Офис столове: 1 бр. офис стол, черен - 168, 00 лв., закупен с фактура 5476/13.03.2014 г.; 1 бр. офис стол и 2 бр. посетителски стола-201, 60 лв., закупени с фактура 5776/26.05.2014 г.;

14. Телефонни апарати - 4 бр. на стойност 375, 32 лв., закупени с фактура № 1580/12.03.2014 г.;

15. Дограма и стъклопакет за замяна на унищожената от пожара - 3 996, 00 лв., закупени с фактура 50/29.10.2014 г. Съгласно изготвената на ДП съдебно-оценителна експертиза стойността на ремонтно-възстановителните работи за офиса на свид. М. А.а възлиза на 16 122 лв., а общата стойност на унищожените от пожара вещи и на ремонтните работи за възстановяване на офиса на М. А.а възлиза на 43 151, 92 лв.

От изготвената в хода на съдебното следствие допълнителна оценителна експертиза общата стойност на унищожените от палежа вещи, собственост на свид. М. А.а възлиза на 27 029, 92 лева.

Пожарът засегнал и офиса на свид. Ю. В., като били унищожени: климатик м. „Тошиба” на стойност 818, 00 лв.; текстилни щори на стойност 121, 00 лв. и ПВЦ - дограма на стойност 486, 00 лв. или общата стойност на всички унищожени от пожара вещи възлиза на 1 425, 00 лв.

Стойността на запаления офис, собственост на свидетелите М. и Н. А.и, съставляващ самостоятелен обект в сградата на ул. „•••” № ••, с площ от 81, 70 кв.м, е 85 785, 00 лева, а стойността на засегнатия от пожара офис, собственост на свид. Ю. В., е 95 760 лв. /техническа експертиза - л. 197 и сл., т. 2 от ДП/.

Непосредствено след потушаване на пожара бил извършен оглед на местопроизшествието - във времето от 02: 40 ч. до 03: 30 ч. на 31.07.2014 г. При този оглед не са иззети следи и веществени доказателства, направени са само фотоснимки, от които ясно се вижда пълното изгаряне на вещите в офиса на свид. М. А.а, унищожаването на подовите настилки, опушването и увреждането на стените, унищожаването на дограмата, климатичните тела; виждат се и пораженията по фасадата на сградата и офиса на свид. Ю. В.. През деня на 31.07.2014 г., във времето от 10: 21 ч. до 10: 46 ч., е извършен допълнителен оглед на местопроизшествието. При огледа е иззет бял полиетиленов плик, обгорен от едната страна, в който имало парчета от плат, открит пред югоизточната част на източната фасада на сградата, на разС.ие от 1, 10 м в посока изток. На перваз под прозорец е открит жълт полиетиленов плик, съдържащ две бетонни блокчета с мозайка, с неправилна форма. На 24 метра в посока север, върху метален гараж е открито парче от бял плат, завързано на възел, което е иззето.

Иззетите при допълнителния оглед парчета от плат са били обект на изследване от химическа експертиза. Експертното химическо изследване на парчето плат, открито в обгорен бял полиетиленов плик пред югоизточната част на източната фасада на сградата, установява следи по обекта от калиев перманганат и гл.рин.

При химическото изследване на завързаното на възел парче плат, открито върху металния гараж, след развързването на възела, е установено, че съдържа прахообразно вещество и оформен от полиетиленов ъгъл „балон”, завит в единия си край с ПВЦ лента, съдържащ прозрачна течност. Установено е, че прахообразното вещество представлява 36, 2 гр. прахообразна смес, съдържаща калиев перманганат, а „балонът” съдържа 14 гр. гл.рин. Установено е още, че калиевият перманганат и гл.ринът при смесване отделят голямо количество топлина и съставляват пиротехническо изделие по смисъла на чл. 8 от ЗОБВВПИ /изделия, които съдържат взривни вещества или взривна смес от вещества, предназначени да произведат топлина, светлина, звук, газ или дим или комбинация от такива ефекти чрез самоподдържащите се екзотермични реакции/. В.то л., извършило коментираната експертиза, при разпита си в съдебното следствие уточнява още, че в откритите количества тези вещества имат иницииращ ефект за запалване - произвеждат топлина, която преминава в пламък, като в началото реакцията не върви бързо, но после се засилва - получава се силен пламък за кратко време и ако има други леснозапалими вещества, те могат да се запалят. Посочва още, че тази реакция при смесването на калиев перманганат и гл.рин е широко разпространен факт, известен още и като „туристически огън”.

Видно от извършената пожаро-техническа експертиза, огнището на пожара е кабинетът на ЧСИ - свид. М. А.а. Според заключението причината за възникване на пожара е умишлен палеж. Този извод се аргументира с наличието на местопроизшествието на следи от пиротехническо изделие със забавено действие - смес от калиев перманганат и гл.рин, което е послужило за възпламеняване на пожара, и използването на леснозапалима или горима течност.

Подсъдимият К. И. Ш. е роден на •••••••• г. в гр. •••, обл. •••, български гражданин, с регистриран поС.ен и настоящ адрес: гр. •••, ул. „•••“ № ••, вх. •, ет. •, ап. ••, неженен, осъждан. Към момента на инкриминираното деяние - лятото на 2014 г. подсъдимият е живял на съпружески начала със свид. Д. Г.. През този период той бил безработен, за издръжката му помагали свид. Г. и сестра му, здравословното му съС.ие било влошено, преди началото на лятото претърпял операция на коляното, която затруднявала придвижването му. По това време, той не притежавал собствен автомобил. В началото на лятото 2014 г., през м. юни, свид. Й. Ж. предоставил собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат”, комби, с peг. № ••••••••, червен на цвят, на подсъдимия да го ползва. Подсъдимият ползвал този автомобил докъм края на 2014 г., когато го върнал на свид. И. Ж.. Свид. М. А.а не познавала подсъдимия нито лично, нито по повод изпълняваните от нея длъжности - по-рано като съдия в P C - Пловдив и впоследствие като ЧСИ в гр. Пазарджик. Свид. Н. А. също не познавал подсъдимия.

Установено е от гласните доказателствата по делото, че подс. Ш. и свид.

Л. Б. - адвокат от Пазарджик - се познавали от доста време преди инкриминирания палеж. Запознанството им се случило по повод прехвърляне на дружествени дялове от търговско дружество, притежавани от свид. Л. Б. и съдружника му Е. Д., на подсъдимия Ш.. Впоследствие свид. Л. Б. оказвал съдействие като адвокат на подсъдимия във връзка с изготвяне на сигнал срещу бившия му съдружник Д. до различни държавни органи и институции във връзка с негови /на Д./ действия, ангажиращи дружественото имущество след прехвърлянето му на подсъдимия /показанията на свид. Л. Б./.

Свид. Л. Б. и свид. М. А.а не се познавали лично. Пред свид. М. А.а като ЧСИ е било образувано изпълнително дело срещу свид. Б. с взискател банка „ДСК”, което е било прекратено. Свид. Б. не е посещавал кантората на свид. М. А.а.

Изложената по-горе фактическа обстановка, първият съд е изградил въз основа на следните доказателствени източници и средствата за тяхното установяване: показанията на свидетелите М. Г. Н. - А.а, Н. И. А., Б. Б. Р., Г. Т. Б., Н. Й. Т., Д. Р., Г. Д. Т., Ю. В., И. С. Б., А. И. И., Т. Г.Г., Д. Г. В., И. И. Л., К. М. М., Л. Б., Й. И. Ж., Д. С. Г., С. П. Х., включително и прочетените показания на свидетелите от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 и чл.281, ал.5, вр. ал.1 от НПК, протоколи за оглед на местопроизшествие, протоколи за доброволно предаване, справки, заключенията по всички изготвени експертизи/СХЕ, ПТЕ, ВТЛИЕ, СПочр.Е, ДСПочр.Е, ССЕ, СЧЕ, ДСЧЕ/, протокола за изготвяне на ВДС, получени при използване на СРС, справка за съдимост на подсъдимия, декларация за семейно материално положение и имотно съС.ие и др. писмени доказателства по делото.

На базата на възприетите и изложени по-горе фактически положения, въз основа на извършения анализ на доказателствения материал, първоинстанционният съд е заключил, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, в следствие на които да се изведе категоричен и несъмнен извод за това, че подсъдимият Ш. е извършил вмененото му деяние. В частност, СОС е приел, че в хода на проведеното разследване и на съдебното дирене, единствените доказателства сочещи индиректно на участие на подсъдимия в палежа са показанията на свидетелите С. З. Д., И. С. Н., И. Х. З., Н. И. Р., които по естество са производни и възпроизвеждат непроверими първични доказателства, а така и тези на свидетелите с тайна самоличност с ид. № БНД•••••••••• и ид. № 2296/2014-001. Съдът е приел, че показанията на свид. с ид. № БНД•••••••••• съдържат извънпроцесуално признание на подс. Ш., направено в разговор със свидетеля, преди л.то да бъде привлечено към наказателна отговорност и да му бъдат разяснени и гарантирани процесуалните му права, респективно същите нямат доказателствена стойност. Що се отнася до показанията на свидетеля с ид. № 2296/2014-001, съдът е приел, че последните не съдържат преки и първични доказателства, уличаващи подсъдимия в съпричастност към извършването на палежа. В частта, в която възпроизвеждат казаното от С. А., което свидетелят, седейки на маса в близост, чул, са производни, а първичните доказателства - непроверими, поради което СОС е приел, че тези показания не могат да обосноват обвинителната теза. В заключение, съдът е приел, че по делото не са нал. несъмнени доказателства установяващи съпричастността на подс. Ш. към инкриминирания палеж.

Изложените по-горе фактически и правни изводи изцяло се споделят от въззивния съд. Същите са изведени след подробен, задълбочен и прецизен анализ на всички събрани по делото доказателства, разгледани в тяхната отделност и взаимовръзка. Аналитичната дейност на първия съд е осъществена при стриктно съблюдаване на процесуалните правила за събиране, оценка и анализ на доказателствата по делото и упрек към нея не може да бъде отправян.

При обосноваване на фактическите си изводи изложени по-горе, първостепенният съд е изложил подробни съображения относно това, защо приема, че подсъдимият Ш. не е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

При обсъждането на гласните доказателствени средства, и по[1]конкретно показанията на разпитваните в хода на различните фази на наказателното производство свидетели, в мотивите към присъдата си първоинстанционният съд обективно е изложил твърденията на всеки от тях (включително прилагайки техниките по чл. 281 НПК), не е подминал разминаванията и неточностите (в случаите, когато е констатирал такива), съпоставил ги е с останалата част на формираната доказателствена съвкупност, и изрично е изразил позицията си коя конкретна част от тях приема за достоверна и съответна на наличната доказателствена основа, и коя отхвърля, с мотивирани изрични констатации за основанието: възможности за възприятие, точност при възпроизвеждане на събитията и т.н. Така например, относно хронологията на събитията, свързани с времето и мястото на възникване на палежа, потушаването му и последиците от него съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетелите М. Г. Н. - А.а, Н. И. А., Б. Б. Р., Г. Т. Б., Н. Й. Т., Д. Р., Г. Д. Т., Ю. В., И. С. Б., А. И. И., Т. Г.Г., Д. Г. В., И. И. Л., К. М. М., Л. Б., Д. С. Г. и С. П. Х.. Показанията на свидетеля Й. Ж. са ценени относно факта, че към инкриминирания период подс. Ш. е управлявал л.а. „Фолксваген Пасат”, комби, с peг. № ••••••••, червен на цвят.

Отделено е специално внимание и на показанията на свидетелката Н. Т. /в това число и приобщените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК показания, депозирани в хода на ДП/, които се явяват единствения източник на данни относно преките извършители на палежа, а така и касателно приблизителното време на палежа, обстоятелството, че на два пъти е възприела шум от счупване на стъкло, като едва след втория път е последвал силен гръм от отсрещния блок. Фактът, че пожара не се е разгорял веднага, респективно, че единият от извършителите се е върнал втори път и е хвърлил нещо вътре в помещението, след което е последвал взрив, се установява както от показанията на свид. Н. А., а така и от изготвените пожаро-техническа и видео-техническа експертизи.

Съдът е обсъдил в отделна група показанията на свидетелите И. С. В., К. Н. А., Н. П. С., С. З. Д., И. С. Н., И. Х. З. и Н. И. Р.. Горните внасят яснота относно проведените оперативно следствени действия и положените усилия по установяване на извършителите на палежа, респективно съпричастността на други лица към деянието. Свидетелските показания на И. В., К. А. и Н. С. по същество не съдържат относима към предмета на доказване информация, с оглед което правилно не са взети предвид от решаващия съд при формиране на изводите му по фактите и правото. Що се отнася до показанията на свидетелите С. Д., И. Н., И. З. и Н. Р., след анализ на съдържанието им, в частите съдържащи уличаваща подс. Ш. информация, законосъобразно първият съд е приел, че последните не могат да послужат като годна основа за обосноваване на обвинителната теза, доколкото възприятията им се базират на непроверими първични доказателства. В тази насока, в съдебния акт е специално отразено разбирането на състава за недопустимост на заместването на първични доказателства с деривативни и законосъобразно са игнорирани показанията на тези свидетели относно базираната на „оперативни източници” непроверима информация, по отношение на която е отчетено, че съдържа сведения, предоставени от други, неизвестни лица. Тук е мястото да бъде отбелязано, че не се споделят твърденията, изложени в жалбата на повереника, че свидетелят Д. споделял лични възприятия /в резултат от слушани телефонни разговори след експлоатация на СРС/, респективно, че от прослушаните разговори между подс. Ш. и л. на име А. С. ставало ясно, че двамата са говорели именно за инкриминирания палеж. Видно от протокола за изготвено ВДС и съдържанието му /л.28-46/, разговорите между подс. Ш. и л.то са толкова завоалирани, хаотични и на места логически несвързани, че не може да се направи дори индиция каква несвършена работа обсъждат двамата, камо ли да се заключи, че същата има някаква връзка с инкриминирания палеж. Още повече, по делото няма нито едно друго доказателство, което да свързва л.то А. С. с процесното деяние. Същият не е намерен, за да бъде призован и разпитан в хода на воденото производство. По отношение на свидетеля Н. Р., съдът е отчел разминаванията в показанията му относно отличителните белези на процесния лек автомобил, който според обвинението има отношение към инкриминираното деяние, като тази непоследователност е дала основание на съда да не кредитира с доверие изнесеното от този свидетел.

Оттук насетне, единствените доказателства по делото, които свързват подсъдимия Ш. в извършване на възведеното му обвинение, са показанията, дадени от свидетел с идентификационен № БНД•••••••••• и свидетел с идентификационен № 2296/2014-001. Уличаващата подсъдимия Ш. информация, която свидетелят с идентификационен № БНД•••••••••• споделя в показанията си /че лично подсъдимият му споделил, че е помогнал на извършителите с информация преди палежа, а след това да напуснат инкриминираното място, както и че той е наел лицата и им е платил за палежа/ не намира подкрепа в нито едно друго доказателство по делото, освен частично в показанията на свидетеля Д., но обсъжданият свидетел е депозирал показания, възпроизвеждащи не собствени впечатления от инкриминирания инцидент, а пресъздава по преразказ наученото от другиго/неизвестно л./. Не са нал. други преки или косвени доказателства, които могат да послужат за проверка на твърденията на свидетел с идентификационен № БНД••••••••••, а предвид естеството им и съобразявайки забраната на чл.124, вр. чл. 141 от НПК, сами по себе си, същите не могат да послужат като годна основа обосноваваща обвинителната теза. Съдът е длъжен при оценката на показания на свидетел с тайна самоличност да бъде изключително внимателен, което очевидно е било и в основата на решението на контролираната инстанция при обсъждане на въпросите по чл. 301 от НПК да не се ползва от този доказателствен способ.

Аналогично, по отношение на показанията на другия свидетел с тайна самоличност № 2296/2014-001 и заявеното от него, че след разпита в полицията, при който му бил показан видеозапис от нощта на палежа, същият присъствал на разговор в бившето кафене „Камъшит“ между свид. С. А. и други неизвестни лица, в който разговор А. споделил, че не му е платено за „някакъв“ палеж, то пред настоящата инстанция беше проведен разпит на свидетеля С. А., в който последният категорично отрича да има отношение към инкриминирания палеж, не е провеждал такъв разговор във въпросното кафене и не познава нито подс. Ш., нито свидетелят А. С.. В този смисъл, информацията съдържаща се в показанията на свид. с тайна самоличност № 2296/2014-001 се явява напълно изолирана и неподкрепена.

Коментираните по-горе доказателства са косвени и преценени в тяхната взаимовръзка, не са достатъчни за извод, че единствената логична възможност е подсъдимият да е извършител на инкриминираното деяние. Не са налични доказателства, установяващи местонахождението на подсъдимия Ш. към инкриминирания момент, оперативната информация получена относно регистрационния номер на колата, „видяна“ в непосредствена близост до местопроизшествието е непълна. Дори да се приеме, че лекият автомобил е същият, който е бил предоставен на подсъдимия от свид. Ж. през процесния период, не се установява с категоричност, че подсъдимият го е управлявал на инкриминираната дата, тъй като видно от показанията на свид. Д. Г. /живеела на съпружески начала с подсъдимия към периода/, същият е претърпял операция в края на юли месец- началото на август 2014г., а преди това е бил обездвижен, заради предходна операция на коляното и не е можел да шофира. Единственият очевидец на палежа се явява свидетелката Н. Т., но в нейните показания не се съдържа информация относно евентуалното наличие на автомобил, спрян в близост до местопроизшествието. В заключение, наличната доказателствена съвкупност не дава основание дори за предположение в евентуална съпричастност на подсъдимия с инкриминираното деяние.

Направеният от въззивния съд анализ и оценка на доказателствената съвкупност, които съвпадат с тези на първата инстанция, подкрепят изложените по-горе изводи по фактите и същевременно позволяват заключението за обоснованост на присъдата.

Въз основа на изяснената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за недоказаност на авторството на разгледаното обвинение за извършено престъпление по чл. 330, ал. 3, вр. ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК, към които изводи се присъединява и въззивният съд.

За да обоснове този извод, първоинстанционният съд се е позовал на обстоятелството, че не се установява от доказателствата по делото подсъдимият Ш. да е получил през месец август 2014г. поръчка от негов познат, разполагащ с финансови средства, да запали офиса на ЧСИ М. А.а и Н. А., находящ се на ул. „Петко Машев“ №11, гр. Пазарджик; че в изпълнение на тази поръчка подсъдимият е намерил две неизвестни лица, на които е обещал да заплати сумата от 2000лв. Липсват доказателства в подкрепа на това на 31.07.2014г. около 01: 00- 01: 30ч. подс. Ш. да е докарал с л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № •••••••• двамата извършители в близост до офиса на ЧСИ А.а и след това да ги е изкарал извън града и да им е заплатил сумата от 2000 лв. Прецизно са били изяснени всички релевантни към настоящия казус въпроси, поради което за настоящия съд не съществува правно валидно основание да сподели възражението за допуснати процесуални нарушения, свързани с наличната доказателствена маса на базата, на която проверяваната съдебна инстанция е формирала фактическите и правните си изводи. Ето защо, при направения извод за недоказаност на обвинението, законосъобразно подсъдимият Ш. е бил признат за невиновен и оправдан, тъй като не се установява по категоричен начин съпричастност на същия към инкриминираното деяние. По делото безспорно е установено единствено присъствието две неустановени по делото лица в близост до офиса на пострадалите, които са и преките извършители на палежа.

В контекста на изложеното, проверяващата инстанция споделя изводите на решаващия съд, че претендираната в ОА и от представителите на държавното и частното обвинение съпричастност на подсъдимия към инкриминирания палеж не намира стабилна доказателствена опора, респективно липсват категорични и достатъчни доказателства от обективна страна, сочещи за активно съдействие от страна на подсъдимия в осъществяването на палежа. Такива не се установяват и от субективна страна. В този смисъл, въззивната инстанция споделя становището, че една осъдителна присъда не може и не следва да почива на предположения и недоказани факти, както законосъобразно е заключил първият съд. По изложените по-горе съображения предложената теза представителите на държавното и частно обвинение за наличието на годни основани за отмяна на присъдата и постановяване на осъдителна такава, са изцяло неоснователни.

При така посочените и анализирани от първата инстанция доказателства /преимуществено косвени такива/, САС намира, че законосъобразно К. Ш. е бил признат за невиновен и оправдан по възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл.330, ал. 3, вр. ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК. И това е така, защото само когато всички факти включени в причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да постанови съответно осъдителна присъда. Последната обаче е недопустимо да почива на предположения и на несигурни доказателства досежно автора на престъплението.

Доколкото не се установява претендираните от гражданските ищци имуществени вреди да са причинени от противоправно поведение на подс. Ш., правилно решаващият съд е отхвърлил предявения срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 52 703 лв., ведно със законна лихва от датата 31.07.2014г. и до окончателното му плащане, като неоснователен.

Съобразявайки доказателствата по делото и като не намери основания за отменяване или изменяване на постановения съдебен акт, настоящата въззивна инстанция намира, че присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена.

Предвид изхода на производството, разноските по назначените и приети във въззивното производство две ВТЕ общо в размер на 1174, 65 лв., следва да останат за сметка на Държавата, респективно на основание чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от ЗАдв. не следва да бъдат присъждани претендираните пред настоящата инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение на повереника.

Воден от горното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, САС, НО, 5-ти състав