Решение № 139 от 16.7.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 220/2025 г.

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Обжалвано е решение № 23/11.02.2025 г. по гр.д. № 109/2024 г. на ОС- Кърджали, с което съдът признава, че договор за строителство от 6.08.2018 г. (представен в заверено копие от ответника Х. Б. К. с отговора на исковата молба, стр.63-65) е неистински документ и го изключва от доказателствата по делото, осъжда Х. Б. К. да заплати на Н. В. М. сумата в размер на 26 500 лв., представляваща част от сумата в размер на 95 000 лв., платена като аванс за закупуването на апартамент № •, представляващ самостоятелен обект, разположен на трети етаж в новострояща се жилищна сграда, разположена в •••, със застроено площ 82, 52 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, две спални, дрешник, баня, тоалетна, антре и два балкона, ведно със съответните проценти идеални чести от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 4.10.2021 г., сключен между Д. В.а П.-купувач и „МГ р.“ЕООД, ЕИК •••, представлявано от М. Б. К. – продавач, като дадена без основание, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 26 000 лв., считано от датата на предявяване на иска 4.12.2023 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 3 720 лв., от които 1000 лв. за ДТ, 200 лв. за възнаграждение на вещо лице и 2 460 лв. за адвокатско възнаграждение, и разпорежда след влизане в сила на решението договор за строителство от 6.08.2018 г. (представен с отговора на исковата молба в заверено копие от ответника Х. Б. К., стр.63-65) заедно със заверен препис на решението да се изпрати на Районна прокуратура-Кърджали на основание чл.194, ал.3 от ГПК, което решение е постановено при участието на трето лице-помагач М. Б. К.. Жалбоподателят Х. Б. К. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображенията, изложени в подадената на 4.03.2025 г. въззивна жалба, като бъдат отхвърлени предявените против него от Н. В. М. искове като неоснователни. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни и моли те да бъдат отхвърлени. Претендира за присъждане на разноски. Ответникът по въззивната жалба Н. В. М. оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор от 14.04.2025 г., и моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД (както и евентуални искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД) против ответника Х. Б. К. за осъждане да му заплати сумата 26 500 лв., частичен иск от общ размер на дължима сума 95 000 лв., която сума 95 000 лв. е платена без основание (евентуално, при неосъществено основание) от ищеца на ответника като аванс за закупуването на апартамент в гр.К., съответно описан, по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 4.10.2021 г., сключен между Д. В.а П. като купувач и „МГ р.“ЕООД- гр.Кърджали, представлявано от М. Б. К., като продавач, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство. Третото лице-помагач на ищеца М. Б. К. не е взело становище по жалбата. Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното: Безспорно е между страните, че на 4.10.2021 г. с две преводни нареждания, представени от ищеца в копия с исковата молба, ищецът Н. М. е превел по банкова сметка на ответника Х. К. в банка „УниКредит Булбанк“АД две суми – 66 000 лв. от банкова сметка на ищеца в „Юробанк България“АД и 29 000 лв. от банкова сметка на ищеца в „ЦКБ“АД-клон Кърджали, или общо сумата 95 000 лв. Безспорно е, че между ищеца Н. М. и ответника Х. К. не е имало договорни отношения. Безспорно е, че М. Б. К. е брат на ответника Х. К., както и че ответникът е адвокат, вписан в АК-Кърджали. Безспорно е, че ищецът Н. М. е направил паричните превода за плащане на част от цената, която неговата дъщеря Д. П. дължи да заплати на „МГ р.“ЕООД-гр.Кърджали съгласно предварителен договор от 4.10.2021 г. за продажба на апартамент №•, съответно описан. Безспорно е, че този предварителен договор е бил подписан за дружеството от М. К.. Безспорно е, че окончателен договор за продажба на апартамента между П. и дружеството не е бил сключен и тя не е придобила собствеността върху апартамента. Твърдението на ищеца, заявено с подадената на 4.12.2023 г. до РС- Кърджали искова молба, уточнена с молбата от 28.12.2023 г., е, че сумата 95 000 лв. е преведена на 4.10.2021 г. от неговите банкови сметки по банковата сметка на ответника Х. К. като част от цената, дължима от неговата дъщеря Д. Н. П. като купувач по сключения на 4.10.2021 г. между нея и „МГ р.“ЕООД, представлявано от М. Б. К., като продавач предварителен договор за покупко- продажба на апартамент № • в жилищна сграда в гр.Кърджали, съответно описан, срещу цена от 130 000 лв. Ищецът твърди, че след като във връзка с този предварителен договор М. К. е получил от Д. П. сумата 5 000 лв. (стоп- капаро), също на 4.10.2021 г. са направени от него по банкова сметка на ответника двата парични превода общо за сумата 95 000 лв., след като ищецът е получил уверения, че следва да преведе парите именно по тази банкова сметка, тъй като тя е сметката на адвоката на дружеството-продавач. Твърди, че в дълъг период от време правото на собственост върху апартамента не било прехвърлено на дъщеря му и след направена от него проверка установил, че М. К. няма нищо общо със собственика на апартамента „МГ р.“ЕООД, не е бил нито негов законен, нито негов упълномощен представител и не е разполагал с представителна власт да подпише за дружеството предварителния договор. Твърди, че разбрал от управителя на дружеството, че той оспорва представителната власт на М. К. и отказва да потвърди подписания от него без представителна власт предварителен договор. Твърди, че е разбрал и че ответникът Х. К. не е адвокат на дружеството „МГ р.“ЕООД, че между тях няма сключен договор за правно обслужване и че дружеството нито е възлагало, нито се е съгласявало ответникът като адвокат да получава превод на сумата 95 000 лв. за покупка на процесния апартамент, както и че дружеството не е давало мандат на ответника адвокат Х. К. нито да получава сумата 95 000 лв., нито да ползва преведената сума 95 000 лв. за каквито и да било цели. Твърди, че ответникът като титуляр на адвокатската сметка, по която е преведена общо сумата 95 000 лв., носи отговорност пред ищеца като трето добросъвестно лице. Претендира, че трябва да му бъде върната от ответника тази сума като платена от ищеца и получена от ответника за закупуването на апартамента от дъщерята на ищеца, тъй като М. К. не е собственик, нито е имал представителна власт от собственика, същата е оспорена и не е потвърдена от собственика и така сключеният предварителен договор не би могъл да породи правни последици, като ответникът не е имал и мандат и не е следвало да получава процесната сума по своя банкова сметка. Твърди, че между страните по предварителния договор е невъзможно да възникне очакваното валидно окончателно продажбено отношение, за което договорът е бил сключен, като „МГ р.“ЕООД няма договор за правно обслужване с ответника, нито се е съгласило/възлагало на ответника да получи тази сума, съответно, той не е имал право да получи сумата 95 000 лв. по клиентската сметка, на която ответникът е титуляр. Твърди, че платената от ищеца сума за имота в размер на 95 000 лв. по предварителния договор се оказва дадена без основание или при неосъществено основание, поради което ищецът има право да търси нейното връщане от ответника, който е получил тази сума по банковата си сметка, а ответникът е длъжен да му я върне. Претендира за осъждането на ответника да му заплати сумата 20 000 лв., частично от сумата 95 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба. С молба, представена в първото по делото съдебно заседание на районния съд, от ищеца е заявено изменение на иска, а именно увеличение на претенцията от 20 000 лв. на 26 500 лв., частично от 95 000 лв., ведно със законната лихва. С определението, постановено в същото съдебно заседание, районният съд допуска изменение на размера на предявения иск на 26 500 лв., заявен като частичен иск от общо претендираната сума в размер на 95 000 лв., прекратява производството пред РС-Кърджали и изпраща делото по подсъдност на ОС-Кърджали. С отговора на исковата молба от 26.02.2024 г. ответникът оспорва исковете. Заявява, че не оспорва твърденията на ищеца, че между него и ответника не е имало договорни отношения, както и че на 4.10.2021 г. е бил сключен предварителният договор между продавача „МГ р.“ЕООД и купувача Д. П.. Твърди, че съгласно този договор продавачът чрез представителя си М. К. се е задължил да прехвърли собствеността върху апартамента при цена 130 000 лв., като в деня на подписването на договора от купувача е била заплатена на продавача чрез представителя му сумата 5 000 лв. в брой. Признава, че на 4.10.2021 г. с две платежни нареждания ищецът Н. М. от собствена банкова сметка е превел по адвокатската сметка на ответника общо сумата 95 000 лв., като в преводните нареждания е посочено, че сумите 66 000 лв. и 29 000 лв. са преведени като покупна цена за покупката на апартамент № • по предварителния договор. Твърди, че между него като адвокат и брат му М. К. като клиент е сключен договор за правна защита и съдействие от 9.10.2019 г., съгласно който ответникът като адвокат е приел да осъществява ежемесечното му юридическо и адвокатско обслужване, като също така са се договорили, че при осъществяване на договорните взаимоотношения на клиента му да му предостави за ползване собствената си специална, служебна, пакетна, разплащателна сметка, съответно посочена. Твърди, че на 4.10.2023 г. неговият клиент в качеството му на представител на продавача „МГ р.“ЕООД, договаряйки се с купувачката Д. П., постигат допълнително устно съгласие сумата в размер на 95 000 лв. да бъде преведена от сметката на пълномощника й Н. М. по адвокатската сметка на ответника, което е било направено. Твърди, че в периода 4.10.2021 г.-16.03.2022 г. по 13 броя нареждания от клиента му е предал с 13 броя разписки на различни дати теглени суми от адвокатската му сметка, като е изтеглил общо сумата 95 000 лв. по нареждане на клиента М. К. (94 730 лв. е предал на клиента и 270 лв. са банкови комисионни за тегленията на суми). Твърди, че така предадената на М. К. сума той в качеството си на пълномощник на продавача „МГ р.“ЕООД я е вложил в строителството на жилищната сграда, в която е и процесният апартамент № 4, предмет на предварителния договор. Твърди, че М. К. е предложил на Д. П. да закупи апартамента-собственост на „МГ р.“ЕООД, чийто пълномощник по това време е бил М. К.. Твърди, че съгласно договор е отстъпено право на строеж от посочени физически лица на дружеството „МГ р.“ЕООД, като с договор за строителство от 6.08.2018 г., сключен между него и „У.б.“ООД, второто дружество се е задължило да изгради до степен на груб строеж сградата, след което с договор между „У.б.“ООД и „К.••“ЕООД, сключен съгласно чл.10, т.4 от договора за строителство между „МГ р.“ЕООД и „У.б.“ООД, дружеството „К.••“ЕООД се е задължило като подизпълнител да изгради до степен груб строеж сградата. Твърди, че с договор за възлагане, сключен между „К.••“ЕООД като главен изпълнител и „Т.-к-“ЕООД и М. К. лично като подизпълнители е било възложено от главния изпълнител грижата за извършването на посочени дейности, като на „Т.-к-“ЕООД е било възложено финансирането на обекта, изразяващо се в доставка на всички видове строителни материали, необходими за строителството, включително и заплащането на всички видове строителни дейности, извършвани от работници на „К.-кж“ЕООД, до приемането на акт-образец 15, а на М. К. е било възложено намирането и договарянето на строителни работници и фирми, извършващи специализирани дейности по довършителните работи на строежа, след издаването на акт-образец 14 до окончателното завършване на обекта и приемането му с акт-образец 15. Ответникът твърди, че М. К. в течение на повече от 3 години ръководел цялата дейност по строителството, намирайки работници, закупувайки материали и т.н. Твърди, че тъй като М. К. и управителят на „МГ р.“ЕООД Х. Т.тогава били в приятелски и бизнес взаимоотношения, то управителят на „МГ р.“ЕООД издал от името на дружеството пълномощно на М. К. да представлява фирмата му пред всички физически и юридически лица, включително да сключва предварителни договори за продажба на новостроящите се обекти. Твърди, че именно с това пълномощно М. К. се е легитимирал като представител на“МГ р.“ЕООД пред нотариуса при подписването на предварителния договор от 4.10.2021 г. и при нотариалната заверка, на която присъствала и купувачката Д. П.. Твърди, че въз основа на това пълномощно освен този предварителен договор били сключвани и други предварителни договори за продажба на други имоти апартаменти и офиси в сградата, като всички сделки са били сключвани със знанието и изричното съгласие на Х. Т. като по някои от тези сделки, когато е имал нужда от пари, сумите са били постъпвали директно по сметка на Х. Т. а по други сделки, както и тези, получени по процесния предварителен договор, са били разходвани директно по изграждането на процесната сграда, като това е ставало по изричното нареждане на Х. Т. Твърди, че през 2022 г. след рязкото поскъпване на имотите Х. Т.поискал М. К. да се свързва с купувачите на апартаментите и офисите в сградата, за да им иска допълнително пари и да им казва, че ако не са съгласни няма да им прехвърлят апартаментите, защото Х. Т.не бил подписвал предварителните договори, а те били подписвани от М. К., но той отказал, след което Х. Т.в офиса на „К.••“ЕООД взел насилствено всички документи на сградата, включително и пълномощното, което бил издал на М. К. от името на „МГ р.“ЕООД, и което пълномощно било послужило за подписването на процесния предварителен договор. Твърди, че впоследствие М. К. разбрал, че управителят на „МГ р.“ЕООД Х. Т.започнал да отчуждава с фиктивни сделки продадените с пълномощното апартаменти, като процесният апартамент № • бил предмет на сложна фиктивна сделка. Твърди, че след като Х. Т.поискал от Д. П. още пари, въпреки че апартаментът вече бил продаден от него, и тя му отказала, дружеството „МГ р.“ЕООД завело срещу нея гр.д. № 1512/2023 г. на РС-Кърджали за разваляне на предварителния договор, понастоящем на производство пред ОС-Кърджали като гр.д. № 54/2024 г. Твърди, че за фиктивността на сделките и замени на недвижими имоти индиция е обстоятелството, че понастоящем Х. Т.е продал всички свои дялове в „МГ р.“ЕООД на лице, което не може да носи отговорност за действията си. Счита, че купувачката Д. П. е имала валидно сключен предварителен договор, тъй като няма как нотариус Л.Т. да завери нотариално подписа на М. К. като пълномощник на продавача „МГ р.“ЕООД без той да е притежавал необходимото за това пълномощно и което пълномощно е било представено пред нотариуса. Заявява, че той като адвокат не може да бъде страна в качеството му на физическо лице по предварителния договор, а като адвокат е предоставил на клиент, в случая М. К., да ползва на основание чл.39 и чл.36 от ЗА адвокатската му служебна, специална, пакетна, разплащателна сметка в банка, по която са били преведени тези 95 000 лв., които са клиентски пари. Твърди, че тези 95 000 лв. въобще не са постъпвали в неговия личен като физическо лице патримониум и не са ставали негова лична собственост като физическо лице, за да е налице неоснователно обогатяване от негова лична страна, като физическо лице, и това да е станало за сметка на ищеца М.. С представеното на 11.10.2024 г. писмено становище третото лице- помагач на ищеца М. К. излага съображения, идентични на посочените от ответника в отговора на исковата молба. С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че основателността на исковата претенция по главния иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е обусловена от кумулативното наличие на предпоставките предаване, съответно получаване на нещо (в случая платена от ищеца парична сума по предварителния договор от 4.10.2021 г.) при начална липса на основание и е приложима, когато основанието за получаване не е било налице както при извършването на престацията, така и при предявяване на претенцията за връщане на даденото, като в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно главно доказване факта на плащане на процесната сума, а ответникът дължи доказване, че е налице основание за получаването. Съдът приема, че в случая в тежест на ответника, който твърди, че е налице основание за получаване на сумата от третото лице-помагач, е да докаже съществуването на договорни отношения в качеството му на адвокат и третото лице-помагач по силата на договор за клиентска сметка по чл.39 от ЗА и влагането на тази сума в строителството на процесната жилищна сграда. Съдът приема за безспорни плащането на сумата 95 000 лв. от ищеца в изпълнение на задължението по предварителния договор от 4.10.2021 г., част от която е сумата-предмет на частичния иск 26 000 лв., нареждането й по адвокатската разплащателна сметка на ответника, поетапното й изтегляне от тази сметка на ответника и предаването й на третото лице-помагач, както и че е безспорно, че ищецът и ответникът не са страни по предварителния договор от 4.10.2021 г. и че правото на собственост на апартамента не е прехвърлено на купувача с нотариален акт. Съдът приема за установено, че ответникът не е бил упълномощен нито в лично качество, нито в качеството му на адвокат с права и задължения по предварителния договор, в т.ч. да получава плащане по договора, респективно да се разпорежда с платената сума в полза на дружеството-продавач по предварителния договор или в полза на третото лице-помагач, евентуално като негов представител, или в качеството на довереник на третото лице-помагач по договора за клиентска сметка, поради което липсва основание за превеждане от ищеца на процесната сума по сметката на ответника, макар и такава по чл.39от ЗА. Съдът намира, че вътрешните отношения между ответника в качеството му на адвокат с третото лице-помагач като доверител по договора за правна защита и съдействие от 9.10.2019 г., респективно на инкорпорирания в него договор за клиентска сметка по чл.39 от ЗА, са неотносими към настоящия спор, защото посоченият договор е сключен с третото лице-помагач в негово лично качество, а не в качеството му на упълномощен или законен представител на дружеството- продавач по предварителния договор „МГ р.“ЕООД, или в друго негово специално качество, пораждащо правата за търговско представителство по смисъла на чл.21-49от ТЗ, поради което ответникът не е имал основание да получи по своята адвокатска сметка сумата по предварителния договор от 4.10.2021 г. Съдът посочва, че е без значение за осъществяване на фактическия състав по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД дали дадената без основание сума се намира във фактическата власт на получилото я лице или впоследствие то се е разпоредило с нея, т.е. фактически не разполага със същата. Съдът преценява, че в случая е налице липса на основание за получаване на сумата и от третото лице помагач, тъй като, от една страна, договорът за клиентска сметка с адв. К. е неприложим и, от друга страна, тъй като третото лице помагач е действало от името на дружеството без надлежно учредена представителна власт. Съдът приема за установено, че третото лице помагач не е нито законен представител на дружеството-продавач по предварителния договор, нито негов пълномощник, като по делото не е представено писмено пълномощно, каквато е необходимата форма, за да породи то действието си. Съдът посочва, ч е сключеният писмен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот е с нотариална заверка на подписите, но в съдържанието на извършената нотариална заверка на подписите относно третото лице-помагач не се съдържа отбелязване, че то е пълномощник на дружеството-продавач. Съдът посочва, че не може да се направи извод, че третото лице помагач е действало като пълномощник или законен представител, и от безспорно съдържащото се в заглавната част на предварителния договор отбелязване, че продавачът „МГ р.“ЕООД се представлява от третото лице-помагач М. Б. К.. Освен, че не е доказано упълномощаване, съдът приема, че не е установено дружеството чрез управителя си да е потвърдило извършеното без представителна власт сключване на предварителния договор от 04.10.20204 г. Съдът намира, че липсата на валидно упълномощаване се установява и от други събрани доказателства, както и че не се установява по делото твърдяното в отговора на исковата молба обстоятелство, че през м. февруари 2022 г. Х. Т.нахлул в офиса на „К.••“ ЕООД и насилствено иззел документацията за жилищната сграда, в т.ч. и писменото пълномощно, с което бил упълномощил третото лице помагач да продава апартаменти. Съдът посочва, че с влязло в сила на 14.06.2024 г. решение № 79/14.06.2024 г., постановено по гр.д. № 54/2024 г. на Окръжен съд - Кърджали, е прогласена недействителността на сключения на 04.10.2021 г. между Д. Н. П.-купувач и „ М Г р.“ ЕООД-продавач предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот-апартамент 4, като обявяването на недействителността на предварителния договор е стабилизирала началната липса на основание както при плащането по предварителния договор на ответника, така и при предаване на платената сума на третото лице-помагач и на тази недействителност се е позовава ищецът, който има интерес от това. Освен това съдът приема, че от ответника не е проведено успешно доказване на въведеното основание за превеждане на процесната сума по адвокатската сметка на ответника и предаването й на третото лице-помагач за влагането й в строителството на сградата, в която се намира и апартамент 4, тъй като сградата към датата на подписване на договора 4.10.2021 г. е била построена, а и не са представени доказателства, въз основа на които да е възможно да се направи извод за влагане на получените от ответника суми в строителството на сградата. Също така съдът посочва, че договорите за строителство, за подизпълнител и за възлагане представляват косвени доказателства във връзка с въведеното от ответника твърдение за влагане на средствата в строителството на сградата, но от ищеца е проведено успешно оспорване в откритото производство по чл. 193 ГПК на подписа за възложител, положен в договора за строителство от 06.08.2018 г., сключен между „МГ р.” ЕООД като възложител и У.-б.” ООД като строител, представен от ответника с отговора на исковата молба в заверено копие, т ъ й като о т заключението на СПЕ се установява, че подписът за „възложител“ не е положен от Х. Г. Т.(управител на „МГ р.” ЕООД към онзи момент). Съдът намира, че от СПЕ се установява, че в представения от „МГ рент“ по реда на чл. 192 ГПК нотариално заверен препис от 12.12.2024 г., снет от оригинала на договор за строителство от 06.08.2019 г., сключен между „МГ р.” ЕООД като възложител и У.-б.” ООД като строител, подписите са положени от тези лица, а от съдържанието на този договор става ясно, че строителят няма право на подизпълнители по свой избор и без изрично писмено одобрение от възложителя, поради което не се установява третото лице- помагач да е могло да бъде подизпълнител, доколкото строителят „У.-б.“ ООД е нямал право на такъв, или ако е било такъв, отношенията се уреждат между него и строителя и не ангажират възложителя (чл. 11, ал. 4). Изводът на съда е, че договорът за строителство от 06.08.2018 г., представен с отговора на исковата молба, е неистински документ - неавтентичен и с невярно съдържание, и това е потвърждение на извода, че ответникът не доказва тезата си за наличието на основание за получаване на процесната сума по предварителния договор и за предаването й на третото лице помагач. Съдът посочва и че от т.“с“ на договора за възлагане (без дата) между „К.••“ЕООД, представлявано от Р.М.Т.-главен изпълнител и „Т.-кж“ ЕООД, представлявано от З.И. К.а, и М. Б. К.-подизпълнители, се установява, че на третото лице-помагач и то в лично качество е възложено единствено намирането и договарянето на строителни работници и фирми, извършващи специализирани дейности и довършителни работи по строежа, след издаване на образец 14 до окончателното извършване на обекта и приемането му с образец 15, т.е. не му е възложено намирането на потенциални купувачи на апартаментите в сградата, сключване на предварителни договори и опосредено получаване на плащане по такива договори. При тези съображения окръжният съд приема, че е налице първият състав на неоснователното обогатяване по чл.55, ал.1, пред.1 от ЗЗД и от момента на получаването на процесната сума при начална липса на основание възниква и задължението за връщането й. Затова съдът уважава главния иск по чл. 55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД за присъждане на сумата в размер на 26 500 лв., заявена като частична от общата сума в размер на 95 000 лв., платена от ищеца на ответника като аванс за закупуване на апартамент № 4 по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.10.2021 г., сключен между Д. В.а П. като купувач и „МГ р.“ ЕООД, представлявано от М. Б. К., като продавач като дадена без основание, ведно със законна лихва за забава върху сумата от 26 000 лв., считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Освен това на основание чл. 194 във вр. с чл. 193 ГПК съдът признава, че договор за строителство от 06.08.2018 г., представен от ответника в заверено копие с отговора на исковата молба (стр. 63-65), е неистински документ и г о изключва от доказателствата по делото. Поради уважаването на главния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 о т ЗЗД съдът не се произнася по евентуалния иск по чл. 55, ал. 1, т. 3 о т ЗЗД - неоснователно обогатяване в хипотезата на отпаднало основание. С подадената въззивната жалба жалбоподателят Х. К. твърди, че съдът не е разгледал всички релевирани доводи от страните, не е обсъдил в цялост показанията на посочения от него свидетел и не е обсъдил писмените доказателства, сочещи по недвусмислен начин, че при подписването на процесия предварителен договор явно третото лице-помагач е действал като пълномощник на „МГ р.“ЕООД, защото в това му качество е направената надлежна заверка от нотариус Л.Т.. Твърди, че от показанията на доведения от ответника свидетел се установява, че М. К. е доставял материалите, разплащал е като физическо лице и представител на „Т.-к-“ЕООД, като тези пари се осигурявали от продажбата на жилища в сградата, както и че Х. Т.и фирмата „МГ р.“ЕООД не са давали пари на „К.••“ЕООД за строеж и не са влагали материали. Твърди, че според показанията на този свидетел строителните книжа за сградата са били в офиса на „Т.-к-“ЕООД, от където те са били преснимани, както и свидетелят е знаел, че Х. Т.е дошъл в офиса да си ги вземе. Заявява, че не са обсъдени твърденията на ответника за наличието на писмено пълномощно, делегиращо право на М. К. да подписва предварителни договори от името на „МГ р.“ЕООД, както и за представянето му пред нотариуса, който въз основа на него е заверил подписите на страните в процесния предварителен договор. Заявява, че не е обсъдено и посоченото от ответника обстоятелство, че въз основа на това пълномощно освен този предварителен договор са сключени и други предварителни договори за продажба на други апартаменти в сградата, като всички сделки са сключвани със знанието и изричното съгласие на Х. Т. като в някои случаи сумите са постъпвали по негова сметка, а в други, както и получените от ищеца, са разходвани по изграждането на сградата, което е ставало по изричното нареждане на управителя на „МГ р.“ЕООД Х. Т. Заявено е, че не е обсъдено твърдението, че ответникът не е бил страна по сделката, въз основа на която са превеждани парите, като всичките суми, постъпили по сметката му, са във връзка с договореностите между дъщерята на ищеца и клиента на ответника съгласно подписания между тях предварителен договор, както и че по делото липсват доказателства ответникът да е действал по сделката като пълномощник на продавача или като мним пълномощник. Заявено е, че не е обсъдено възражението на ответника за липсата на неоснователно обогатяване за него, тъй като сумата от клиентската сметка е използвана от клиента му съгласно договора между двамата. Заявено е, че не са разгледани и доводите, че съгласно договор за възлагане между „К.••“ЕООД като главен изпълнител и „Т.-к-“ЕООД и М. К. като подизпълнители е възложено на „Т.-к-“ЕООД финансирането на обекта, а на М. К. е възложено намирането и договарянето на строителни работни и фирми. Заявено е, че не са обсъдени от съда доводите на ответника за действия в началото на 2022 г. на Х. Т.да иска по-висока цена от купувачите, позовавайки се, че не е подписал той предварителния договор, както и относно уговорка между Д. П. и „МГ р.“ЕООД за водене на симулативен процес за прогласяване на предварителния договор за недействителен. Заявено е, че не е обсъдено твърдението на ответника, че Д. П. е присъствала при нотариуса, където М. К. е представил на нотариуса даденото му от управителя на „МГ р.“ЕООД пълномощно преди да подпише договора и че именно затова нотариусът е заверил подписите на страните в договора. Заявено е, че не е обсъдено твърдението на ответника, че нотариалната заверка от нотариус Т. е официален свидетелстващ документ, удостоверяващ както представителните функции на страните, положили подписите, така и че тези лица са положили пред него подписите в документа, поради което се ползва с доказателствена сила относно тези обстоятелства и в частност за редовната представителна власт на М. К. да сключи този договор. Във връзка с представения от страните договор за строителство от 6.08.2018 г. се твърди, че окръжният съд не е анализирал обстоятелството, че веднъж на 6.08.2018 г. между „У.б.“ООД и „МГ р.“ЕООД е подписан договора за строителство, а впоследствие по настояване на Х. Т.е подписан между тях уж същият договор, но е видно от представения от „МГ р.“ЕООД договор, че е премахната клаузата на чл.10, т.4, даваща възможност на „У.б.“ООД да ползва подизпълнители, а обстоятелството, че действителният договор за строителство от 6.08.2018 г. е представеният от ответника, се установява от преписката от Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Кърджали, тъй като е видно от представения пред тях договор през 2019 г., че печатът, положен за „МГ р.“ЕООД коренно се различава от този, положен на договора, представен от ищеца и „МГ р.“ЕООД и е абсолютно идентичен с този, положен на представения от ответника отговор. Твърди, че по този начин се установява, че договорът, представен от ищеца и „МГ р.“ЕООД, е антидатиран и съставен за целите на това дело, докато представеният от ответника е действителният такъв. Заявено е, че не е обсъдено и твърдението на ответника, че ако се приеме, че сделката е страдала от някакъв порок, то тя е била относително недействителна, като към момента на престиране на сумите по договора тя е била напълно валидна и евентуалната й недействителност е обявена на един по-късен етап и то при явно симулативен процес, целящ да се получат неправомерно пари от ответника и третото лице-помагач. Твърди, че неправилно окръжният съд е изградил изводи на база личните обяснения на ищеца. Твърди, че няма логика в твърденията на ищеца, че в момента на подписване на предварителния договор всички строителни дейности в сградата били приключили, защото ако действително всичко е било уредено и сградата е била приключила е можело да се направи веднага прехвърлянето на имота в нотариална форма, а не да се сключва предварителен договор, като обстоятелството, че твърденията на ищеца не отговарят на истината, се установява от показанията на свидетеля Х. Т. който посочва, че сградата е била довършена и е получила акт-образец 14 през 2022 г. Изложени са във въззивната жалба отново обстоятелства, посочени в отговора на исковата молба. Заявено е относно представеното в хода на производството съдебно решение, с което предварителният договор е прогласен за недействителен по иск на дружеството „МГ р.“ЕООД против Д. П., че то не поражда никакви задължения за ответника, защото има задължителна сила само между страните, участвали в процеса, и е непротивопоставимо на трети лица, какъвто е жалбоподателят. Счита се, че е следвало Д. П. да потърси парите си от „МГ р.“ЕООД, тъй като сключеният между нея и дружеството договор е бил валиден, защото М. К. е бил надлежно упълномощен в изискуемата от закона форма да сключва процесния предварителен договор, което обстоятелство се установява от направената надлежна заверка от нотариус Т.. Твърди се, че от изложеното в жалбата се установява, че Д. П. е имала валиден договор с „МГ р.“ЕООД и тя въз основа на този договор е дала сумата в размер на 95 000 лв. на това дружество, като тази сума е получена от М. К. по сметката на ответника в качеството му на пълномощник и в изпълнение на договорните задължения и е вложена в строежа на сградата, поради което сумата от 95 000 лв. не следва да се връща на ищеца от ответника на нито едно от двете визирани в разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД основания, по които ищецът я претендира, а тя трябва да се търси от другия съконтрахент по сделката „МГ р.“ЕООД. С отговора на въззивната жалба се заявява, че са неверни оплакванията на жалбоподателя за липса на мотиви в решението и по-конкретно относно показанията на свидетеля Т., липсата на писмено пълномощно, съдържанието и значението на нотариалната заверка на предварителния договор, договорът за строителство и договорите за подизпълнение, договорът за правна защита и съдействие от 9.10.2019 г. между ответника Х. К. като адвокат и М. К. като клиент. Заявено е, че са неоснователни оплакванията на жалбоподателя относно уговорка за водене на симулативен процес между дъщерята на ищеца и „МГ р.“ЕООД. Заявено е, че страните се спорят, че ищецът е предал/превел по банков път, а ответникът е получил по банкова сметка, на която той е титуляр, сумата от общо 95 000 лв., но е спорно наличието на основание за получаване на тази сума по сметка на ответника. Твърди се, че ответникът не е доказал каквото и да било валидно правно основание за получаване на процесната сума като адвокат на лицето М. К., както и наличие на основание да се разпореди с тази сума, като я предаде на М.К. по устна договорка, останала също недоказана, с купувача Д. П. и влагането й в строителството на апартамент № •. Заявено е, че дори и ответникът да е получил процесната сума като адвокат на М.К., то последният също не е имал основание да получава тази сума по процесния предварителен договор, защото в лично качество той не е собственик на апартамента, не е пълномощник, не е и подизпълнител, а дори и да е подизпълнител това не го прави представител на собственика и той не може да договаря от името на собственика, респективно да получава парични престации за това, поради което същите не могат да се получават и от неговия адвокат-ответник по делото. Твърди се, че доказателствата по делото категорично опровергават твърдението на жалбоподателя, че неговият клиент М.К. е представител на продавача по процесния предварителен договор, респективно че той е подписал предварителния договор като пълномощник на „МГ р.“ЕООД, а освен това М.К. не е страна по предварителния договор като физическо лице и не би могъл да получи лично продажната цена нито по своя лична сметка, нито по сметката на неговия личен адвокат. Заявено е, че както към момента на получаването на процесната сума, така и към момента на предявяване на иска по делото, а също и към настоящия момент не се установява действителен предварителен договор за продажба от 4.10.2021 г., който да може да бъде валидно правно основание за получаване на процесната сума от ответника като адвокат, респективно и от третото лице-помагач. Заявено е, че е недоказано и твърдението на жалбоподателя, че М.К. е имал качеството на подизпълнител по договор за строителство на сградата, както и не е установена тезата, че като подизпълнител по договор за строителство клиентът на ответника имал право да получи пари по предварителния договор и да вложи тези пари в изграждането на сградата. Заявено е, че правилно окръжният съд е приел, че М.К. не е нито законен представител на дружеството-продавач, нито негов пълномощник, включително това не е удостоверявано от нотариуса при нотариалната заверка на подписите на предварителния договор, нито е представено писмено пълномощно от ответника. Заявено е, че дружеството-продавач „МГ р.“ЕООД изрично се е позовало пред съда на недействителността на процесния предварителен договор чрез предявяване на установителен иск с правна квалификация чл.42, ал.2 от ЗЗД и по делото е представено влязло в сила решение от 14.06.2024 г. по гр.д. 54/2024 г. на ОС-Кърджали, с което е прогласена недействителността на предварителния договор като сключен от лице без представителна власт за продавача – юридическо лице, като дружеството се е позовало на недействителността и извънсъдебно, с представеното по делото писмено уведомление от дружеството до Н. П.. Заявено е, че са неоснователни твърденията в жалбата, че получаването на процесните 95 000 лв. е станало от ответника като адвокат и те са предадени на клиента му М.К. в качеството му на подизпълнител по договор за строителство, както и че те не оправдават получаването на процесната сума на валидно правно основание. Посочено е, че верността и автентичността на представения от ответника договор за строителство от 6.08.2018 г. са опровергани по делото и този договор е бил изключен от доказателствата. Заявено е, че е видно от съдържанието на представения от „МГ р.“ЕООД по реда на чл.192 от ГПК договор за строителство, за който е установено чрез СПЕ, че е автентичен, с клаузата на чл.11, ал.4 е установено, че строителят няма право на подизпълнители по свой избор и без изрично писмено одобрение от възложителя, при което доколкото по делото не се представя изрично писмено одобрение на възложителя за ответника като подизпълнител, както и на останалите посочени от него подизпълнители, то и договорът за възлагане, на който се позовава ответникът, не би могъл да бъде валидно правно основание за получаване на процесната сума. Заявено е, че самото съдържание на договора за възлагане от 8.08.2018 г. опровергава твърденията на ответника, че му е възложено финансиране на строежа на въпросната сграда, а всъщност му е било възложено намирането и договарянето на строителни работници и фирми, а не и получаването на суми по предварителни договори за продажба на обекти от сградата и разпореждането с тях. Заявено е, че по делото е представен акт- образец 14 за завършване на грубия строеж на сградата на 2.07.2019 г. и няма как М.К. да има право да получи през месец октомври на 2021 г. 95 000 лв. за грубия строеж на сградата. Заявено е, че е законосъобразен изводът на окръжния съд, че липсват доказателства за влагането на исковата сума в строежа на процесната сграда, както и че се касае за построена сграда. Заявено е, че ответникът Хр.К. не е адвокат на дружеството-продавач, това дружество не е негов клиент, ответникът не е предоставил на това дружество да ползва клиентската му сметка, за да има право да получава по нея пари на това дружество, както и да се разпорежда с тази сума в полза на трети лица, в случая в полза на своя брат М.К.. Заявено е, че отговорността за извършени разпореждания с парични преводи, които противоречат на императивни законови разпоредби, е на титуляра на клиентската сметка, платец е титулярът на сметката, т.е. ответникът, като това важи и за специалната сметка по чл.39 от ЗА. Заявено е, че пред третите добросъвестни лица, с които адвокатът няма договор за правно обслужване, какъвто е ищецът, отговорността е на адвоката, доколкото по смисъла на чл. 39, ал.4 от ЗА той е длъжен да се отчита пред клиента си, а като титуляр на сметка и платец именно той носи въпросната отговорност за извършен паричен превод. Заявено е, че макар процесната сума да е постъпила по клиентска сметка на ответника, отговорността за получаването й без основание и за разходването й без основание спрямо ищеца като трето добросъвестно лице е на ответника като титуляр на сметка и платец. Заявено е, че от доказателствата по делото следва извод за липса на валидно правно основание, което да оправдава получаването на процесната сума от ответника и разпореждането му с нея в полза на третото лице-помагач, поради което е налице неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца. Заявено е, че ищецът е платил процесната сума, неговото имущество е намаляло с тази сума, а ответникът е получил същата без основание и също без основание поетапно се е разпоредил с тази сума в полза на брат си М. К. като физическо лице, което е неопрадвано от юридическа гледна точка и без каквото и да било валидно правно основание. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, този, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Нормата на чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД урежда състав на претенция за връщане на сума поради неоснователно обогатяване, основана на получаване на сумата при начална липса на основание. В случая не се спори между страните, че ответникът Х. К. е получил по своя сметка общо сумата 95 000 лв. на 4.10.2021 г., която му е преведена от ищеца с две преводни нареждания от същата дата, като между тях не е имало към тази дата никаква облигационна връзка, която да бъде основание за плащането. Безспорно е, че в двете преводни нареждания като основание за плащането е посочена покупка на апартамент №•. Безспорно е, че между страните продажбено правоотношение с предмет този апартамент не е съществувало. При тези обстоятелство по начало ответникът несъмнено дължи връщането на сумата на ищеца при условията на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД като получена без основание. Възражението на ответника е, че не дължи връщане на сумата, тъй като я е получил въз основа на договор за адвокатско обслужване, сключен между него и неговия брат М. К., по своята клиентска сметка като плащане на част от цената на апартамента по сключения на 4.10.2021 г. между дружеството-продавач „МГ р.“ЕООД-гр.Кърджали, представлявано по сделката от неговия брат М. К. като негов пълномощник съгласно дадено му от управителя на това дружество Х. Т.писмено пълномощно, и купувачката Д. П., чийто баща-ищецът Н. М. плаща сумата за изпълнение на задължението на дъщеря си, която сума след това на части е предоставил на М. К., който я е вложил като подизпълнител в строителството на сградата, в която е апартаментът. Ответникът твърди с отговора на исковата молба, че управителят на „МГ р.“ЕООД е издал от името на дружеството пълномощно на М. К. да представлява фирмата пред всички физически и юридически лица, включително да сключва предварителни договори за продажба на новостроящите се обекти, като именно с това пълномощно М. К. се е легитимирал като представител на „МГ р.“ЕООД пред нотариус Л.Т. при подписването на процесния предварителен договор. Спори се между страните дали М. К. е бил представител на дружеството „МГ р.“ЕООД и е могъл в такова свое качество да сключи предварителния договор от 4.10.2021 г., съответно, да получи плащането на сумата 95 000 лв. като част от цената по предварителния договор за дружеството по банковата сметка на своя адвокат. Спори се и дали М. К. е разходвал получената по сметката на неговия адвокат сума 95 000 лв., предоставена му след това на части от ответника, за построяването на сградата, в която е апартаментът. Безспорно е, че от страна на дружеството-продавач по предварителния договор „МГ р.“ЕООД е отказано сключване на окончателен договор с дъщерята на ищеца Д. П. като купувачка по предварителния договор, тъй като дружеството е оспорило обстоятелството М. К. да е имал представителна власт да сключи за дружеството предварителния договор, но според ответника между П. и дружеството има валидно сключен предварителен договор за продажба на апартамента и тя е следвало да насочи съответно искане за уреждане на отношенията към дружеството, поради което претенцията на ищеца спрямо ответника е неоснователна. Видно е от представения от ищеца в копие с исковата молба предварителен договор за покупко-продажба на недвижи имот, че той е сключен за продажбата на апартамент № • на 4.10.2021 г. между „МГ р.“ЕООД-гр.Кърджали, представлявано от М. К., като продавач и Д. П. като купувач. Безспорно е, че М. К. не е бил управител на дружеството и не е могъл да го представлява като органен негов представител. В предварителния договор (в началната част при посочване на дружеството-продавач, в текста му и при полагането на подписите, като освен положени подписи-парафи са изписани и трите имена на лицата М. Б. К. и Д. Н. П.) липсва посочване М. К. да действа като пълномощник, съответно, не са описани данни за пълномощно. В нотариалното удостоверяване на подписите също не е посочено М. К. да е пълномощник, посочено е единствено, че се заверява подпис на лицето М. К. (и на лицето Д. П.). За да бъде представител на дружеството по пълномощие, по волята на представлявания по смисъла на чл. 36, ал.1, предл.2 от ЗЗД, М. К. трябва да има учредена представителна власт от управителя на дружеството Х. Т.с писмено пълномощно съгласно чл. 37, предл.1 от ЗЗД. Такова писмено упълномощаване по делото не е представено при доказателствена тежест на ответника, като М. К. като трето лице-помагач на ищеца (конституирано по искане на ищеца) също има възможност да представя писмени доказателства, но не е представил пълномощно. При сключването на предварителния договор е направено нотариално удостоверяване на подписите на М. К. и Д. П. от нотариус Л.Т., но съгласно посоченото в него то удостоверява единствено и само, че всяко едно от тези две лица е положило подпис под документа. Действително, съгласно чл.589, ал.2 във вр. с чл. 578, ал.4 от ГПК при удостоверяване на подписа върху частен документ нотариусът проверява самоличността на явилото се пред него лице и се съобразява с изискванията на чл. 578, ал.2 от ГПК - лицата или техните пълномощници трябва да се явят лично пред нотариуса, който преди да издаде акта проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица, - но в случая при липсата на посочване в документа предварителен договор, че М. К. представлява дружеството „МГ р.“ЕООД като пълномощник и не е описано пълномощно, не може да се приеме, че нотариусът е проверил негова представителна власт по пълномощие, а е видно от документа само че нотариусът е заверил подписа на лицето М. К., което лице е положило подпис-параф и са изписани трите му имена. При тези обстоятелства не може затова да се приеме, че нотариусът е проверил и удостоверил и представителна власт на М. К. за дружеството „МГ р.“ЕООД, съответно, че е удостоверил редовна представителна власт на М. К. да сключи този договор. Неоснователно следователно е твърдението във въззивната жалба, че при подписването на предварителния договор М. К. е действал като пълномощник на „МГ р.“ЕООД, защото в това му качество е направената надлежна заверка от нотариус Л.Т. – удостоверяването несъмнено е само относно личността на подписалото лице М. К., а не и на негово качество на пълномощник на „МГ р.“ЕООД. Посочването в предварителния договор, че дружеството „МГ р.“ЕООД-гр.Кърджали е представлявано от М. К., не се основава на валидно учредена преди това представителна власт, както неоснователно претендира ответникът, тъй като твърдението за съставяне на писмено пълномощно от страна на дружеството чрез управителя му Х. Т.за М. К., с което той е разполагал към 4.10.2021 г., е недоказано по делото от страна на ответника при негова доказателствена тежест. Недоказано, голословно е и твърдението на ответника, че въз основа на това пълномощно освен този предварителен договор са били сключвани и други предварителни договори за продажба на други имоти – апартаменти и офиси в сградата, като всички сделки са били сключвани със знанието и изричното съгласие на Х. Т. както и че последният е получавал суми по такива други договори. По делото не е представен друг договор, който да е сключен от М. К. като представител по пълномощно на дружеството, още по-малко е представено пълномощно да се сключи такъв друг договор. Документ, удостоверяващ такова упълномощаване, не е представен по делото, въпреки че се твърди, че е бил съставен. Следва да се отчете, че не само в хода на настоящото производство по спора между ищеца Н. М. и ответника Х. К., но и в производството по иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, предявен от Д. П. против М. К. за осъждането му да й върне сумата-стоп капаро от 5 000 лв., М. К. не е установил да е имал пълномощно за сключване на предварителния договор от дружеството. Видно е от представените от ищеца в копия в съдебното заседание на апелативния съд на 2.07.2025 г. влезли в сила на 6.06.2025 г. съдебни решения, с решение от 12.12.2024 г. по гр.д. № 1786/2023 г. на РС-Кърджали е осъден на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД М. К. да заплати на Д. П. сумата 5 000 лв., представляваща получена от ответника на 1.10.2021 г. в качеството му на мним пълномощник на дружеството „МГ р.“ЕООД без основание сума-стоп капаро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 4.10.2021 г., ведно със законна лихва, което решение е потвърдено с решение от 6.06.2025 г. по в.гр.д. № 75/2025 г. на ОС-Кърджали. Както е посочено в мотивите по т.1 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ВКС по тълк.д. № 5/2014 г., ОСГТК, учредяването на представителната власт става чрез едностранна правна сделка – упълномощаване на представителя да извършва от името на упълномощителя правни действия, чиито правни последици настъпват направо за представлявания (чл.36, ал.2 от ЗЗД), като от упълномощаването като юридически факт се създава правоотношение между упълномощителя и пълномощника и обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил при извършването на упълномощителната сделка (чл.39, ал.1 от ЗЗД). Посочено е още в мотивите по т.1 от тълкувателното решение, че упълномощителят обективира и изявява волята си за упълномощаването в пълномощно, когато сам е избрал писмената форма, или когато законът изисква такава или особена форма за валидността и/или доказването на упълномощителната сделка (чл.37 от ЗЗД). В случая при сключването в писмена форма на предварителния договор за покупко- продажба на недвижим имот, изискуема съгласно чл.19, ал.1 от ЗЗД, пълномощното също трябва да е в писмена форма съгласно чл.37, ал.1, предл.1 от ЗЗД, поради което съгласно чл. 164, ал.1, т.1 от ГПК със свидетелски показания по начало не може да се установява нито наличието на пълномощно, нито негово съдържание. Ответникът в отговора на исковата молба твърди, че в началото на месец февруари на 2022 г. Х. Т.в офиса на „К.••“ЕООД взел документи, сред които и пълномощното, което бил издал на М. К. от името на „МГ р.“ЕООД и което пълномощно било послужило за подписването на процесния предварителен договор. При разпита като свидетел на Х. Т.в съдебното заседание на окръжния съд на 15.10.2024 г. той отрича да е давал пълномощно на М. К., съответно, да е взимал документи на сградата в офиса на „К.••“ЕООД, а твърди, че е взел от там документи относно проект за дестилерия в с. П., както и че никога при М. не е имало документи за процесната сграда. Видно от показанията на свидетеля Н.Т.Т., разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на 15.10.2024 г., строителните книжа на сградата били в офиса на „Т.-к-“ЕООД, той е бил ръководител проекти на „К.••“ЕООД и те от там преснимали, правели си копия за строителните части, според свидетеля от там дошъл да си ги вземе Х. Т. всички оригинални документи към строителството и строителните книжа, дори и суперфициите би там, в една голяма папка, които те снимали, става въпрос за оригиналните документи и одобрените проекти, но свидетелят не установява да е виждал сред тях пълномощно, изготвено от Х. Т.като управител на „МГ р.“ЕООД за М. К., съответно, не установява конкретно такъв документ да е бил взет. Неоснователно е затова твърдението на ответника, че от показанията на свидетеля Н.Т. може да се установи, че М. К. е разполагал с пълномощно да представлява „МГ р.“ЕООД, нито какво е било неговото съдържание, определящо обем на представителна власт. По начало няма законова пречка М. К. да сключи договор като представител на дружеството и без да има учредена представителна власт, като тогава е възможно съгласно чл.42, ал.2 от ЗЗД потвърждаване на договора от дружеството, което потвърждаване е необходимо, за да породи той своите правни последици. В случая не се нито твърди, нито установява от ответника дружеството да е било уведомено за процесния предварителен договор и да не се е противопоставило на сключването му при узнаването, което да е станало преди предявяване на иска. Видно е от приложеното от ищеца в копие към исковата молба уведомление до него от „МГ р.“ЕООД, че още преди подаването й дружеството е оспорило представителната власт на М. К. и е отказало да потвърди сключването на предварителния договор. Видно е от текста на уведомлението, че в него е заявено, че предварителният договор от 4.10.2021 г. е недействителен по отношение на дружеството, тъй като е сключен от М. К. като лице без представителна власт за дружеството, и че дружеството отказва да потвърди сключването на договора, както и е заявено още, че не съществува договор за правно обслужване между дружеството и адвокат Х. К. и дружеството не му е възлагало да получи сумата 95 000 лв. за покупката на апартамент № •, както и че дружеството не е давало мандат на адвокат Х. К. нито да получава от него сумата 95 000 лв., нито да ползва преведената от ищеца сума 95 000 лв. за каквито и да било цели, както и че дружеството не е получавало платената от ищеца сума 95 000 лв. по банковата сметка на адвокат Х. К. за покупката на апартамента. Когато договор е сключен без представителна власт, той съгласно т.2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ВКС по тълк.д. № 5/2014 г., ОСГТК е недействителен, в състояние на висяща недействителност. Неоснователно, правно неточно е твърдението на жалбоподателя, че сделката, ако се приеме да е страдала от някакъв порок, е била относително недействителна, като към момента на престиране на сумите по договора тя е била напълно валидна, а евентуалната й недействителност е обявена на един по-късен етап и то при явно симулативен процес, целящ да се получат неправомерно пари от ответника и от третото лице-помагач. Както е посочено в мотивите по т.2 от тълкувателното решение, с оглед установените с разпоредбата на чл.42, ал.2 от ЗЗД изисквания, че договор, сключен без представителна власт, се нуждае от изрично потвърждаване от страна на мнимо представлявания, както и за формата, необходима за потвърждаването, следва, че до момента на това потвърждаване сделката не поражда целените с нея правни последици за мнимо представляваното лице и е във „висящо“ състояние – състояние на висяща недействителност (не е относително недействителна), като от корелативния характер на взаимна обусловеност на насрещните права и задължения в рамките на договорните правоотношения следва, че щом договорът не поражда правни последици за едната страна по него – мнимо представлявания, то той не поражда такива и за другата страна – лицето, договаряло с мнимия представител – също до момента на потвърждаването на договора съгласно и във формата по чл.42, ал.2 от ЗЗД. Посочено е още в т.2 от мотивите на тълкувателното решение, че позоваването на недействителността може да бъде направено извънсъдебно или пред съда (чрез иск или възражение), като отказът за потвърждаване на договора е равнозначен на позоваване на недействителността от страна на мнимо представлявания и обратното – позоваването (извънсъдебно или пред съда) на недействителността от страна на мнимо представлявания е равнозначно на отказ за потвърждаване на договора и в тези случаи висящата недействителност се трансформира в окончателна, а в хипотезата на чл.301 от ТЗ ефектът на потвърждаване на действията, извършени без представителна власт от името на търговец, настъпва при непротивопоставяне от негова страна веднага след узнаването им, като противопоставянето на търговеца, но само ако е направено веднага след узнаването, представлява отказ за потвърждаване и позоваване на недействителността. Посочено е също така в мотивите по т.2 от тълкувателното решение, че след позоваването (извънсъдебно или пред съда) от страна на мнимо представлявания на недействителността, когато от висяща тя става окончателна, тъй като окончателно отпада възможността договорът да бъде потвърден и да породи целените с него правни последици (насрещни права и задължения за страните по него), всяка от страните дължи на другата връщане на даденото по договора на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, като когато недействителният договор е бил сключен при липса на учредена представителна власт връщането на даденото се дължи в хипотезата на начална липса на основание по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. В случая ответникът твърди, но не установява, предварителният договор от 4.10.2021 г. да е бил сключен от М. К. след учредена за него от дружеството представителна власт, поради което той е сключен без наличието на такава, като е несъмнено, че дружеството преди подаването на исковата молба от ищеца е отказало да потвърди този договор, поради което предварителният договор е недействителен и затова той не е основание за получаване на исковата сума от „МГ р.“ЕООД, от М. К. в качество на негов представител и от ответника адвокат Х. К. в качеството му на пълномощник по договор на М. К.. С представеното от ищеца в съдебното заседание на окръжния съд на 15.10.2024 г. в копие влязло в сила решение от 14.06.2024 г. по гр.д. № 54/2024 г. на ОС-Кърджали, постановено по предявен от „МГ р.“ЕООД-гр.Кърджали против Д. П. иск с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД, е признато и по съдебен ред, след упражненото от дружеството право на иск, че е недействителен сключения на 4.10.2021 г. предварителен договор, което действие на дружеството е с правно значение и за настоящия правен спор с оглед установяване липсата на потвърждаване от страна на дружеството на сделката и конкретно в аспекта, посочен в мотивите по т.2 на ТР №5/12.12.2016 г. на ВКС по тълк.д. № 5/2014 г., ОСГТК, че позоваването (извънсъдебно или пред съда) на недействителността от страна на мнимо представлявания е равнозначно на отказ за потвърждаване на договора. Недоказани, голословни са твърденията на жалбоподателя, че през 2022 г. Х. Т.започнал да изнудва купувачи за плащане на по-високи цени за апартаментите, включително дъщерята на ищеца Д. П., и че процесът между тях за прогласяване на предварителния договор за недействителен е симулативен. Видно е от показанията на Х. Г. Т. разпитан като свидетел в съдебното заседание на окръжния съд на 15.10.2024 г., че той като управител на дружеството към момента на сключването на предварителния договор отрича да е дал пълномощно на М. К. да сключи този договор и е отказал да потвърди така сключения предварителен договор, като заявява, че е узнал в полицията през 2023 г. за „фалшив“ договор за продажба на апартамент №• и той веднага завел дело, че договорът е „фалшив“. Отчуждаването от дружеството чрез продажба на апартамент № • през 2022 г. и извършването на последващи сделки замени, както и отчуждаването на дружествените дялове от капитала на дружеството от Х. Т.на трето лице през 2023 г. (видни от представените с отговора на исковата молба от ответника в копия документи за извършени сделки и от досието на фирменото дело на дружеството) не установяват поведение, което да бъде определено като увреждащо неправомерно интересите на купувачката по предварителния договор и обосноваващо извод за симулативност на процеса за установяване недействителност на предварителния договор по съдебен ред. След като М. К. не е бил пълномощник на дружеството-продавач по предварителния договор и неговите действия не са потвърдени от дружеството, ответникът адвокат Х. К. е получил без правно основание по своята клиентска сметка сумата 95 000 лв. като част от продажната цена на апартамента въпреки наличието на договор за правно обслужване, сключен с неговия брат М. К., защото М. К. не е имал основание да получи сумата в качество на пълномощник на дружеството- продавач по предварителен договор, който не е потвърден от страна на дружеството и такова потвърждаване е изрично отказано преди подаването на исковата молба. Няма спор, видно е от представения от ответника в копие с отговора на исковата молба договор за специална сметка по Закона за адвокатурата от 14.07.2016 г., че такъв договор е сключен между банка и ответника Х. К., като именно по тази сметка е преведена от ищеца на 4.10.2021 г. сумата 95 000 лв. като част от продажната цена на апартамента съгласно предварителния договор. Видно е от представения от ответника в копие с отговора на исковата молба договор за правна защита и съдействие от 9.10.2019 г., че между ответника адвокат Х. К. и М. К. е договорено ежемесечно юридическо и адвокатско обслужване на М. К., както и процесуална защита по дела, с клауза, съгласно която адвокат Х. К. се задължава при осъществяване на ежемесечното юридическо и адвокатско обслужване на М. К. да предостави за ползване на М. К. при осъществяването на договорните му взаимоотношения с други български и чуждестранни физически и юридически лица собствената си специална, служебна, пакетна, разплащателна сметка в лева в банката. Видно е, че договорът е сключен от М. К. в качеството му на физическо лице, а не в качеството му на пълномощник на дружеството-продавач по предварителния договор, поради което е несъмнено, че адвокат Х. К. не е имал основание да получава въз основа на договора от 9.10.2019 г. суми, превеждани в полза на дружеството „МГ р.“ЕООД. Установява се следователно, че сумата е получена по сметката на ответника адвокат Х. К. като част от покупна цена за апартамента след като М. К. неоснователно се е обявил при сключването на предварителния договор за представител на дружеството и в такова негово качество е поискал преводът да бъде направен от ищеца по адвокатската сметка на ответника, именно поради което и ищецът е превел сумата 95 000 лв. по сметката на ответника, като дружеството е отказало да потвърди сделката и тя е недействителна, поради което и сумата е получена неоснователно от ответника. Не се нито твърди, нито установява от ответника по делото сумата да е постъпила по клиентската сметка на адвокат Х. К. по конкретна, отделна партида на клиент М. К.. Съгласно нормата на чл. 39, ал.4, изр.1 от ЗА, за внесените по клиентска сметка средства от всеки клиент се води отделна партида. В случая в платежните нареждания липсва посочване двете суми да се превеждат в полза на конкретно лице (фирма или физическо лице), което е клиент на адвоката, посочен като получател е адвокат Х. К.. В нарежданията за теглене на сумите поетапно от М. К. до адвокат Х. К. също не е отразено да се касае за искания за теглене на суми от партида на М. К. като клиент на адвоката, а е посочено, че се иска изтегляне на посочени суми от собствената негова специална, служебна пакетна разплащателна сметка в банката. В издадените от банката нареждания-разписки за тегленето на сумите Х. К. е посочен като наредител (Х. Б. К. адвокат) и като лице, упълномощено да получи сумата (Х. Б. К.), като от М. К. са подписвани декларации-разписки, че е получавал сумите от адвокат Х. К.. Обстоятелството, че впоследствие сумата на части е предадена от ответника на М. К., съответно, вътрешните отношения между тях двамата по сключения между тях договор за клиентска сметка с правна характеристика на договор за поръчка (чл.280 и сл. от ЗЗД), по силата на който адвокатът приема да извърши от името и за сметка на своя клиент определени действия (по плащане и нареждане на парични суми по нареждане на доверителя), е непротивопоставимо на ищеца, след като е установено, че в отношенията между страните по делото сумата е платена от ищеца и е получена именно от ответника без правно основание. Удостоверяването на получаването на сума по клиентска сметка става освен с нарочно представен договор за поръчка между адвокат и клиент, но и, предвид разпоредбата на чл.39, ал.4, изр.1 от ЗА (съгласно която за внесените по клиентската сметка средства от всеки клиент се води отделна партида), още и с представяне на доказателства за наличие на такава партида. След като в случая такива доказателства не са ангажирани, няма основание да се приеме, че ответникът, който претендира да черпи права от обстоятелството, че сумата е внесена по негова сметка по чл.39 от ЗА, е установил, че сумата е внесена по партида на М. К.. Напротив, установява се, че сумата 95 000 лв. е получена именно от ответника, тъй като той е титуляр на банковата сметка, по която тя е преведена по банков път от ищеца, независимо от договорения между адвоката и банката специфичен неин характер на специална сметка по ЗА (чл.39 от ЗА), като, съответно, именно затова той, в това свое качество на титуляр и носител на правата по сметката и относно сумите, получени в нея, впоследствие се разпорежда със сумата, като извършва и действията (нареждания разписки от банката), с които тя на части да бъде изплатена, но не на М. К., а на самия него, Х. К.. Както е посочено в договора от 14.07.2016 г., титуляр на банковата сметка е ответникът адвокат Х. К., той разходва средствата от сметката и само той има право да се разпорежда със средствата по сметката. По начало съгласно чл. 39, ал.1, изр.3 от ЗА сумите (паричните средства) по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката и не подлежат на запориране, като съгласно чл.39, ал.4 от ЗА за внесените по клиентската сметка средства от всеки клиент се води отделна партида и при извършените преводи от клиент адвокатът е длъжен да му представи отчет за изразходваните средства, но при установените по делото обстоятелства относно начина на внасяне от ищеца и на теглене от ответника на суми без установена партида на М. К., следва, че средствата в сметката на ответника не са притежание на клиент М. К., а на титуляра на сметката Х. К.. Затова предявеният частичен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за присъждане в полза на ищеца и в тежест на ответника на сумата 26 500 лв. като част от сумата 95 000 лв. е основателен и правилно е уважен от окръжния съд. Съответно, основателен и е акцесорният иск за присъждане на законна лихва върху сумата, посочена в решението на окръжния съд като 26 000 лв., считано от датата на подаването на исковата молба в съда до плащането. Твърдението на ответника, че след като той на части е предал сумата 95 000 лв. (по точно 94 730 лв., а 270 лв. е разходвана за банкови комисионни за тегленията), който в качеството си на пълномощник на продавача „МГ р.“ЕООД я е вложил в строителството на сградата, в която е апартаментът, е неоснователно, тъй като, както бе посочено по-горе, установено е по делото, че М. К. не е бил пълномощник на дружеството, съответно, затова не е могъл да се разпорежда със сумата в такова свое качество, включително евентуално да я влага в строителството в такова свое качество. Освен това не е установено по делото и такава сума да е вложена от М. К. в строителството на сградата, тъй като не са представени каквито и да било документи, удостоверяващи той да е направил каквито и да е било разходи по строителството на сградата. Твърди се от ответника, че възложител на строежа е дружеството „МГ р.“ЕООД, което е възложило с договор за строителство от 6.08.2018 г. изграждането на сградата до груб строеж на „У.б.“ООД, което от своя страна възложило същата дейност с договор за подизпълнител на СМР на „К.••“ЕООД, а последното дружество възложило на „Т.-к-“ЕООД и лично на М. К. определени дейности, които за него са били намиране и договаряне на строителни работници и фирми, включително финансирането на обекта, изразяващо се в доставка на всички видове строителни материали, необходими за строителството, както и заплащането на всички видове строителни дейности, както и организацията на цялостния строителен процес на обекта, включително и съдействие по издаването на всички съпътстващи документи, свързани със строителството на сградата след издаването на акт образец 14 до окончателното завършване на обекта и пприемането му с образец Акт 15. Несъмнено е, че за такива дейности се съставят съответни разходни документи, но по делото не е представен дори един такъв документ, поради което твърдението е недоказано, голословно. Свидетелят Н.Т. заявява, че самият строеж на сградата се извършвал от „К.••“ЕООД, на която фирма свидетелят бил ръководител проекти към онзи момент, започнали да строят през 2018 г. и грубият строеж бил готов за 7-8 месеца, за строежа основно М. доставял материалите, разплащал в качеството си на физическо лице и представител на „Т.-к-“ЕООД, с което имали договор те („Т.-к-“ЕООД и М. К.) да финансират строежа, М. не бил подизпълнител, а имал като физическо лице договор с „К.••“ЕООД да финансира строежа на сградата, парите се осигурявали от продажбата на жилища в сградата. Видно е от тези показания, че грубият строеж на сградата според свидетеля е бил завършен (през 2018 г. за 7-8 месеца) много преди датата на сключването на предварителния договор 4.10.2021 г. Тези показания кореспондират с дадените от ищеца в съдебното заседание на окръжния съд на 15.10.2024 г. обяснения, че сградата е била построена и измазана към момента на сключването на предварителния договор на 4.10.2021 г. В показанията на свидетеля Х. Т.е посочено, че според него сградата е била довършена и е имала акт 14 от 2022 г., но е видно от представения в копие от ищеца в съдебното заседание на окръжния съд на 13.11.2024 г. акт образец 14 за приемане на конструкцията, че той е съставен на 2.07.2019 г., което съответства на показанията на свидетеля Т. и на обясненията на ищеца. Свидетелят Т. заявява, че М. К. е доставял материали и е плащал, финансирал е обекта, но тези свидетелски показания са недостоверни, тъй като не са подкрепени от документи (не е представен дори един документ), каквито в процеса на строителството и при плащания несъмнено е следвало да бъдат съставени, като освен това според свидетеля парите са били осигурявани от продажбата на жилища в сградата, а не се установява по делото такива продажби да са били извършвани, респективно, М. К. да е получавал средства от такива продажби. Следва да се отчете, че дали към момента на сключването на предварителния договор всички строителни дейности в сградата са били приключени или не са били приключени в случая е без самостоятелно правно значение, след като не се установява по делото от ответника (а също и от третото лице-помагач М. К., което също може да представя доказателства по делото) по начало да има каквото и да било влагане на средства и плащания от М. К. за строителството, включително във времето след (а и преди) сключването на предварителния договор на 4.10.2021 г. Съответно, неоснователно е по начало и твърдението, че М. К. е вложил все пак, макар и не като пълномощник на дружеството, сумата 95 000 лв., която ответникът адвокат К. му е предоставил на части от своята банкова сметка, в строителството на сградата. От друга страна, неоснователно е и твърдението, че той е направил такива (недоказани) плащания по начин, обвързващ „МГ р.“ЕООД, защото е имал качество на подизпълнител на обекта. Такова качество се претендира М. К. лично да е имал въз основа на договора с „К.••“ЕООД, но този договор се твърди да е сключен въз основа на договорите между, на първо място, „МГ р.“ЕООД и „У.б.“ООД от 6.08.2018 г., и, на второ място, „У.б.“ООД и „К.••“ЕООД. В представения от ответника в копие с отговора на исковата молба договор за строителство от 6.08.2018 г., сключен между „МГ р.“ЕООД и „У.б.“ООД, има клауза – чл.11, ал.4, - позволяваща изпълнителят да привлича подизпълнители за извършването на отдели работи. След оспорването на този документ от страна на ищеца обаче е установено, че той не е подписан за „МГ р.“ЕООД от неговия управител Х. Т. От представения от „МГ р.“ЕООД в изпълнение на задължението по чл.192 от ГПК договор за строителство от 6.08.2018 г. между дружеството и „У.б.“ООД е видно, че текстът на клаузата на чл.11, ал.4 е с друго съдържание – че строителят няма право да ползва подизпълнители по свой избор и без изричното писмено одобрение на възложителя за извършването на отделни работи по предмета на договора. Видно е от заключението на вещото лице Д. П.в от 4.11.2024 г., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 13.11.2024 г., че подписите за възложител в договора за строителство от 6.08.2018 г., представен от „МГ р.“ЕООД, са положени от Х. Т.(както и подписите, положени за „У.б.“ООД са положени от Ж.Х.), но подписите за възложител в ксерокопието на договора за строителство от 6.08.2018 г., представено от ответника, са копия на подписи, които не са положени от Х. Т. а подписите за строител или изпълнител в това ксерокопие на договора за „У.б.“ООД са копия на подписи, които са положени от Ж.Х.. Без правно значение е какъв печат е полаган върху тези различни екземпляри от договора от 6.08.2018 г., същественото е, че подписан надлежно, с положен от Х. Т.подпис за дружеството „МГ р.“ЕООД (както и подписан от Ж.Х. за „У.б.“ООД), съответно действителен и действащ е само договорът във вида му, представен от това дружество, непозволяващ ангажиране на подизпълнители без съгласието на това дружество, респективно, да се сключват последващите договори с „К.••“ЕООД и с М. К.. Освен това следва да се отчете, че изпратената от ИА“ГИТ“-Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Кърджали документация съдържа само първата страница на договор за строителство от 6.08.2028 г., сключен между „МГ р.“ЕООД и „У.б.“ООД, в която има текст само до чл.4 от него, като в Дирекцията няма данни кога, как и от кого е представена тази част от договора в хода на административно производство при проверка, проведена в периода 16.05.2019 г.-27.05.2019 г. на строежа на сградата, в която е процесният апартамент, като заверката на копието е с подпис и печат на фирмата „К.••“ЕООД-гр.Кърджали. Съответно, правилно окръжният съд е признал със съдебното решение, че представеният от ответника в заверено копие договор за строителство от 6.08.2018 г., е неистински документ и го е изключил от доказателствата по делото. Затова и е неоснователно твърдението на ответника, че М. К. влагал (което обстоятелство е и недоказано) средствата, които той му е предал от получената по банковата му сметка сума 95 000 лв., в строителството на сградата в качество на подизпълнител. Установява се, че е правилен изводът на окръжния съд, че е налице основанието на чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД – ищецът е превел на ответника исковата сума, ответникът я е получил без основание, поради което следва да я върне. Въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено. От ответника по въззивната жалба се претендира за присъждане на разноски за производството пред апелативния съд. Такива са му дължими от жалбоподателя с оглед резултата от въззивното обжалване. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 17.04.2025 г., платеното адвокатско възнаграждение за защитата от адвокат Б. е в размер на 3000 лв. Тази сума следва да бъде присъдена в полза на ответника по жалбата и в тежест на жалбоподателя. С оглед на гореизложеното съдът