Решение № 619 от 11.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1600/2021 г.

Производството по делото е образувано по иск на „Е. Б.“ ЕООД срещу З А Д „А.Б.“ за изплащане на застрахователно обезщетение въ в връзка с настъпило застрахователно сьбитие на 12.08.2018 г., по повод застрахователен договор по полица №08070183070000005/06.02.2018 г. клауза „Индустриален пожар" със застраховани автомобилни части и аксесоари, намиращи се в производствено хале №3, в с. Новград, обл. Русе, ул.“••••“ №1a. Сочи се, че цялото дължимо застрахователно обезщетение възлиза на 96 524, 88 лева, като по настоящото дело се претендира сумата от 71 024, 88 лева, а във врьзка със сумата от 25 500 лева е било образувано т. дело 2633/2019 г. по описа на СТС, ТО, VI-18 състав. В настоящия процес се претендира и лихвата за забава върху сумата от 71 024, 88 лева за периода 27.06.2019 г. - 04.08.2021 г. - 21 425.84 лева, върху сумата от 25500 лева за периода 27.06.2019 г. - 09.12.2019 г. - 1 175, 83 лева, както и законна лихва в ърху сумата от 71 024, 88 лева от образуване на настоящото производство до окончателното заплащане на сумата. Ищецьт поддържа, че е сключил с ответника ЗАД „А. Б.“ застрахователен договор по полица №08070183070000005/06.02.2018 г. „Индустриален пожар“, като е застраховал автомобилни части и аксесоари, които са негова собственост и са се намирали в производствено хале №3, в с.Новград, обл.Русе, ул. „••••“ №1a, като един от покритите рискове е „злоумишлени действия на трети лица“. Твърди, че на 12.08.2019г. неизвестно лице е предизвикало пожар в посоченото хале, в резултат на което са били напълно унищожени едно пале с 354 броя от застрахованите механизми мотор БМВ1, както и компресорна помпа за гъсти течности към инсталация за IPK- 500 за производство на био-дизел. Подд ържа, че е уведомил своевременно застрахователя, както и че е образувано досъдебно производство, а стойността на изгорелите вещи е общо 96 524, 88 лева. Поддържа исковете и в ДИМ от 08.11.2021 година. Ответникът ЗАД „А. Б.“ оспорва исковете по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 11.10.2021 година и допълнителния отговор от 30.11.2021 година. Не спори, че е образувана преписка по щета под посочения номер, но твърди, че са изискани документи с писмо от 18.11.2019г., ко ито застрахованото лице не е представило. Тв ърди, че е налице изключен риск съгласно чл. 7.2.4 вр. с т.8.14 от Общите условия, както и неизпълнение на задължения по застрахователния договор от застрахования. Поддържа, че не са налице данни за злоумишлени действия на трети лица. Оспорва се твърдения размер на претърпените имуществени вреди, като се сочи, че съгласно решение на СГС по т. дело 2633/2019. същият възлиза на 68 085 лева, а не на твърдяните общо 96 524, 88 лева. Оспорват се претенциите за лихва за забава за периода до предявяване на ИМ, като се твърди, че застрахователят се е произнесъл своевременно по направените претенции, изискало е допълнителни документи и не с изпаднал в забава. Оспорва се и размера на претенциите и главниците, върху които следва да се начисли. С молба от 06.02.2023 г. ищецът е поискал изменение на иска чрез увеличаването на иска по т. 1 от петитума на ИМ от 71 024, 88 лв. на 85 258, 61 лв. и чрез намаляването на иска по т. 2 от петитума на ИМ чрез отказ от иска за сумата над 18 235.86 лв. до 21 425.84 лева. С протоколно определение от 07.02.2033 г., съдът е допуснал изменението на исковете, като искът за заплащане на застрахователно обезщетение се счита предявен за сумата от 85 258, 61 лв., както и е прекратил производството по предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 18 235.86 лв. до първоначално предявения размер от 21 425, 84 лева поради отказ от исковете. Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна: По делото е представен застрахователен договор във формата на застрахователна полица „Индустриален пожар“ 0807070000005/06.02.2018 г., сключен между „Е.Б.“ ЕООД като застраховано лице и ЗАД „А. Б.“ като застраховател, по силата на който ищецът е застраховал автомобилни части и аксесоари на стойност 600 000 лв. и инсталация за производство на био гориво на стойност 150 000 лв., или за обща застрахователна сума в размер на 750 000 лв., находящи се в с. Новград, обл. Русе, ул. •••• ••. Представен е и договор за наем от 01.02.2018 г. с нотариална заверка на подписите между ищеца като наемател и Сдружение „Организация природни бедствия и аварии“, БУЛСТАТ •••• като наемодател, с който на ищеца е предоставен за временно и възмездно ползване УПИ в квартал 85 в с. Новград, общ. Ценово, обл. Русе, ул. •••• ••, с площ 14600 кв.м, заедно с построените в него – производствено хале № 1 (с площ 761 кв.м.), производствено хале № 2 (с площ 738 кв.м.), производствено хале №3 (с площ 467 кв.м.), двуетажна административна сграда №1 (с площ 482 кв.м.), административна сграда № 2 (с площ 68 кв.м.), склад № 1 (с площ 600 кв.м.), склад № 2 (с площ 165 кв.м.), склад № 3 (с площ 95 кв.м.) и портиерна (с площ 18 кв.м.), срещу месечно наемно възнаграждение в размер на 1000 лева. Приложена е фактура 0000001001/01.03.2017 г., издадена от „И.“ ЕООД, ЕИК •••• на „Е.Б.“ ЕООД на стойност 734 000.00 лв. за 400 бр. съединител за BMW R 1200 GS 04 (0307, 0317) ECE /2007/10 – производител VALEO – съдъращ: капак Ф№21 21 7697741, шайба Ф№21 21 7697739, притискател Ф№21 21 7702595, шайба Ф№21 21 7697737, държач Ф№21 21 7697740 на ед. цена 1040 лв. (общо 416 000 лв.); инсталация IPK – 500 – за трансестефициране на растителни масла и превръщането им в биодизел, производство на „М инженеринг – Б. на цена 150 000 лв., и 420 бр. механизъм за задна чистачка – мотор BMW 1 – производител VALEO на ед. цена 400 лв. (общо 168 000 лв.). За предаването на изброените във фактурата стоки е съставен приемо-предавателен протокол от 01.03.2017 г. между „И.“ ЕООД и „Е.Б.“ ЕООД, приложен на стр. 20 от делото. Приложена е и справка от Началника на РСПБЗН - Бяла от 01.04.2020г., според която на 12.08.2018г. в 04: 34ч. е постъпил сигнал за пожар в производствено хале № 3 в с.Новград и поради съмнение за умишлен палеж е образувано досъдебно производство №1944/2018г. на ОДМВР - Русе. С постановление от 14.06.2019 г. на прокурор Ива Христова досъдебното производство №1944/2018г. на ОДМВР – Русе е спряно. Представени са и уведомление за имуществена щета № 080718417000026 и констативен протокол от 14.08.2018 г., подписан от двете страни, за причинена щета на 12.08.2018 г. – увреден компресор на инсталация за производство на био гориво и увреден/унищожен 1 палет със стоки – електромотори за чистачки на автомобили поради умишлено запалване от неизвестен извършител. От ищеца е представен протокол за брак на материални запази от 30.09.2018г. за механизма за задна чистачка – ел. мотор B MW1 и компресорната помпа за гъсти течности към Инсталация IPK – 500 на обща стойност е 96 524, 88 лв. Представени са и инвентаризационни описи (стр. 32 и 33 от делото) на „Е.Б.“ ООД от 30.09.2018 г., съгласно който 354 бр. механизми за задна чистачка на ед. цена 255.72 лв. са посочени като негодни. Представени са и извлечения от имейл кореспонденция, от която е видно, че на 26.06.2019 г. от имейл адрес ••••• е изпратено съобщение до •••••• с текст „Уважаеми дами и господа. Прилагам банковата сметка на дружеството за изплащането на дължимата от вас сума по ликвидацията“. На същия ден е получен отговор, който гласи „Здравейте, Благодарим Ви за полученото съобщение. Наш служител ще се свърже с Вас в най-кратък срок. Поздрави, Екипът на А. Б. Това е“. По делото е изслушано заключението на вещото лице Т. Т. по допуснатата съдебно техническа/оценителна експертиза. Вещото лице е установило, че увредените механизми на задна чистачка на л.а. „БМВ1“ вследствие на пожара са 354 броя и са негодни за употреба. За определяне на действителната пазарна стойност на механизми на задна чистачка на л.а. „БМВ1“, вещото лице е констатирало, че по фактура 100/01.03.2017 г. стойността на 1 бр. механизъм за задна чистачка е 400 лева. Към 31.07.2018 г. по счетоводни данни на ищеца в складовите наличности 1 бр. механизъм е заприходен на стойност 255, 72 лева по счетоводна Сметка 304. На 30.09.2018 г. е изготвен протокол за брак, в който е записана отчетна стойност на 1 бр. механизъм за задна чистачка – 255, 72 лева. По метода на пазарните аналози вещото лице е изчислило, че пазарната стойност към 12.08.2018 г. на 1 брой механизъм е 291, 72 лв. или общо 103 268, 88 лева. Относно компресорната помпа за гъсти течности към инсталация „IPK – 500“ за производство на био-дизел вещото лице е констатирало, че е негодна за употреба и е изчислило по метода на пазарните аналози, че пазарната й цена е в размер на 7 489, 74 лева. В счетоводството на ищеца отделна стойност на компресорната помпа е включен в протокола за брак от 30.09.2018 г. – 6000 лева. Вещото лице е посочило, че от счетоводна гледна точка всеки механизъм за задна чистачка на лек автомобил БМВ 1 е материален актив – стоково-материални запаси и не представлява дълготраен материален акт. Касае се за стока, предназначена за продажба, съгласно сметка 304 към 12.08.2018 година. Също така и компресорната помпа за гъсти течности представлява стоково-материален запаси, а не ДМА. Вещото лице е посочило, че методът за определяне на възстановителна стойност на частите и компресорната помпа, след прилагане на коефициентите на овехтяване е т.нар определяне на амортизираната заместителна стойност и се прилага относно ДМА. По делото е допусната и изслушана и ССчЕ на вещото лице М. С.-З. със задача да установи дали са прилагани някакви търговски отстъпки и дали е отпускано кредитно известие към фактурата за тази разлика, с която са закупени и са заприходени. В заключението си вещото лице М. С.-З. е посочила, че съгласно счетоводната политика на Е.Б. ЕООД за 2016 г. за 2016, 2017 г. и 2018 г. стоково-материалните запаси се оценяват по по-ниската от доставката/себестойността и нетната реализуема стойност. Себестойността на материалните запаси е сумата от всички разходи по закупуването, преработването и други разходи, направени във връзка с доставянето им до тяхното настоящо местоположение и състояние. Отписването при продажба/потребление се извършва по метода „Средно-претеглена стойност“. Средно-претеглената стойност се определя като сбора на средно претеглената стойност на наличните сходни материални запаси в началото на периода и стойността на сходните, закупени или произведение през периода материални запаси, който сбор се разделя на количеството на сходните материални запаси. Средната стойност се изчислява на периодична основа. В конкретния случай, , в счетоводството на ищеца по дебитна сметка 3041 „Стоки на склад“ през 2017 г., са заприходени стоки на стойност 734 000 лева, от които 420 броя – механизъм за задна чистачка-420 броя, единична цена 400 лева, общо 168 000 лева, 1 и 1 бр. Инсталация IRK с единична цена 150 000 лева. За покупката на тези стоки е издадена фактура 1001/01.03.2017 година По счетоводни записи при ищеца, към 01.01.20177 г. не се отчитат стоки на склад. На 31.12.2017 г. наличните стоки за на стойност 734 000 лева – закупените по посочената фактура. След справка по представените хронологична ведомост и справка за наличностите на склад е установено, че в счетоводството на дружеството с дата 30.09.2018 г. са изписани стоки на обща стойност 147 000 лева, от които 6000 лева – намаление на стойността на партида 001 Инсталация IRK 5000, 141 600 лева – изписани 354 броя с единична цена 400 лева по партида 003 „механизъм за задна чистачка - Мотор BMW 1“. Съгласно счетоводен запис с дата 30.09.2018 г. Дт сметка 609 „Други разходи“ 147 600 лева, Кт 304 Стоки 147 600 лева. Вещото лице е констатирало, че този запис, извадка от счетоводството на ищцовото дружество, осигурявано от трето лице, не отговаря на счетоводните записвания от 01.10.2018 г., приложени по делото на стр. 34-аналитичен регистър и протокол за брак на стр. 31 по делото. В провереното от вещото лице счетоводство на ищеца се установява, че бракуваните стоки – 354 бр. артикул Механизъм за задна чистачка-мотор BMW-1 са изписани с единична цена 400 лева (в сравнение с посочената в стр. 31 и стр. 34 единична цена – 255, 42 лева). Съгласно счетоводния баланс на дружеството към 31.12.2018 г. балансовата стойност на притежаваните от дружеството стоки възлиза на 586 000 лева, която сума съответства на общата стойност но счетоводните регистри. Въз основа на тези констатации, вещото лице е констатирало, че не се установява осчетоводяване на кредитно известие за корекция на цената по фактурата, с коятo са закупени стоките. Не се установяват други закупени стоки от същия артикул „механизъм за задна чистачка-мотор BMW-1“ на по- ниска цена, което би довело до намаляване на среднопретеглената цена, по която се изписват стоките. Не се установява обезценка на стоки от артикул „Механизъм за задна чистачка-мотор B M W -1“, което би довело до намаляване на отчетната цена. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че не е установило разлика в стойността на артикул „Механизъм за задна чистачка-мотор BMW - 1“ при заприходяване и стойността, при която тези стоки са изписани след пожара. Налице е разлика между представените на вещото лице от счетоводството на ищеца, водено от счетоводна къща и от представените по делото документи – протокол за брак и инвентаризационен опис към 30.09.2018 година. Поради разликите в осчетоводяването на процесните стоки – по представените по делото документи и установеното в счетоводството на ищеца, вещото лице е посочило, че за него счетоводството не е водено редовно в тази част. С влязло в сила съдебно решение 260710/05.05.2021 г. на СГС по т. дело 2633/2019 г., ЗАД „А. Б.“, ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „•••••• и със съдебен адрес - адв. В., САК гр. София, жк •••••••, е осъдено да заплати на „Е. Б." ЕООД, ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. •••••• и със съдебен адрес - гр. София, ул. ••••••- адв. П. А., по предявения частичен иск сумата от 25 500 лв. /двадесет и пет хиляди и петсТ.н лева/, представляваща обезщетение за настъпило на 12.08.2018г. застрахователно събитие, по полица №08070183070000005/06.02.2018 г. за увредени при пожар, намиращи се в производствено хале, в с. Новград, обл. Русе, ул. „••••, вещи, а именно 354 броя механизми мотор БМВ1, както и компресорна помпа за гъсти течности към инсталация за ІРК- 500 за производство на био-дизел, която сума е част от общо установената стойност на увреденото имущество, възлизаща на сумата от 68 065 лв., а не в пълния твърдян от ищеца размер от 96 524, 88 лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 25 500 лв. от датата на исковата молба - 09.12.2019г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78 от ГПК да заплати сумата от 4 950 лв. четири хиляди деветстотин и петдесет лева/ - съдебно-деловодни разноски. Решението на СГС е оставено в сила с решение 473/06.07.2022 г. на САС по в. т. дело 71/2022 година. При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи: По иска с правно основание чл. 405 от КЗ За уважаване на иска е необходимо ищецът да докаже 1) сключване на договора за застраховка с твърдяното съдържание; 2) настъпване на застрахователното събитие; 3) изпълнението на задълженията си по договора, както и тези във връзка с настъпилото застрахователно събитие и 4) размера на вредите. Настоящият иск е предявен за сумата от 85 258, 61 лв. като част от вземане за застрахователно обезщетение в размер общо на 110 758, 62 лв. (след допуснато увеличени на иска) за унищожени поради застрахователно събитие - пожар на 12.08.2018 г. 354 бр. застраховани механизми мотор БМВ 1 и 1 бр. компресорна помпа за гъсти течности към инсталация IPK – 500 за производство на био-дизел, собственост на ищеца. За сумата от 25 500 лева – част от застрахователното обезщетение се установява, че има влязло в сила съдебно решение. Съгласно ТР № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Следователно, страните по настоящото дело са обвързани от обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебно решение 260710/05.05.2021 г. на СГС по т. дело 2633/2019 г. относно сумата от 25 500 лева – застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото на 12.08.2018г. застрахователно събитие, тъй като в случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. Както е посочено и в цитираното ТР предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. По тези съображения, Съдът намира, че със СПН между страните по делото са установени посочените три предпоставки за основателност на иска. Установено е наличието на договор за имуществена застраховка относно процесните вещи – застрахователна полица „Индустриален пожар“ 0807070000005/06.02.2018 г., закупуване на процесните стоки от ищеца, настъпване на покрит застрахователен риск – пожар на 12.08.2018 г., уведомяване на ответника от застрахованото лице – ищец - уведомление за имуществена щета № 080718417000026, съставяне на констативен протокол от 14.08.2018 г., подписан от двете страни, за причинена щета на 12.08.2018 г. – увреден компресор на инсталация за производство на био гориво и увреден/унищожен 1 палет със стоки – електромотори за чистачки на автомобили поради умишлено запалване от неизвестен извършител. Възраженията на ответника – застраховател относно настъпване на застрахователното събитие, и наличието на изключени застрахователни рискове, са преклудирани и не следва да бъдат разглеждани. Основният спорен въпрос по делото е относно пълния размер на претърпените в резултат на процесното застрахователно събитие вреди, доколкото в настоящия процес се претендира разликата над вече присъденото частично обезщетение. Следва да се прецени дали в конкретния случай посоченията в съдебно решение 260710/05.05.2021 г. на С ГС по т. дело 2633/2019 г. общ размер на претърпените вреди са обхванати от СПН по предявения частичен иск, или е допустимо в настоящия процес да се установява какъв е общият размер на имуществените вреди. На първо място, следва да се отбележи, че доколкото със СПН са установени всички елементи от правопораждащия фактически състав на спорното право, по което е предявен частичния иск, това означава, че със СПН е установен видът на уведеното застраховано имущество, което включва и броя на увредените отделни части, а именно, че се касае за 354 бр. механизми за чистачки за мотор BMW 1 и 1 брой компресорна помпа за гъсти течности към инсталация IPK-500 за производство за биодизел. Характеристиките (вид, брой) на увреденото имущество са факти, релевантни за съществуването на претендираното право – застрахователно обезщетение, поради което и не могат да бъдат установявани в нов процес, след приключило производство по частичен иск за изплащане на застрахователно обезщетение. Настоящата съдебна инстанция намира, че това се отнася и до установената единична цена на увреденото имущество, доколкото именно чрез определяне на единичната цена на 1 бр. от увреденото имущество, се определя общата стойност на обезщетението, за да се прецени основателността на предявения частичен иск – за част от застрахователното обезщетение. Както е посочено в цитираното ТР независимо, че с частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на които се поражда претендираното или отричано от ищеца спорно материално право. А всички характеристики на застрахованото имущество, което е увредено от настъпилото застрахователно събитие, вкл. и вида на увреждането – вид, брой и единична пазарна стойност към деня на увреждането, съответстваща на действителната стойност на увреденото имущество, степен на увреждане, са част от фактическия състав, който определя правото на застрахованото лице на застрахователно обезщетение. Поради това и настоящата съдебна инстанция намира, че между страните по настоящото производство със СПН вече са установени всички правопораждащи факти на правото на застрахователно обезщетение, което включва вида, броя, и единичната пазарна стойност на увреденото имущество при настъпване на процесното застрахователно събитие. Съдът намира, че именно единичната цена на всяка увредена част се обхваща от правоустановяващото действие на постановеното съдебно решение по частичния иск, а не общата стойност, доколкото правопораждащия факт за определяне на застрахователното обезщетение е именно броят и вида на увредените част и тяхната единична пазарна стойност, отговаряща на действителната стойност на увреденото имущество, спрямо която следва да се определели и общия размер на застрахователното обезщетение. Правоустановяващото действия на СПН на съдебно решение 260710/05.05.2021 г. на СГС по т. дело 2633/2019 г. не позволява ново установяване в последващ процес на тези факти. Поради това и събраните в настоящото съдебно производство доказателства относно единичната пазарна стойност на увредените механизми за задни чистачки и компресорна форма (две заключения, които съдът намира, че са обективно и компетентно изготвени), не следва да бъдат обсъждани. В цитираното решение на СГС, потвърдено изцяло от САС е установено, че единичната пазарна стойност към датата на настъпване на застрахователното събитие – 12.08.2018 г. на всеки от 354 броя механизми за задни чистачки за мотор възлиза на 220 лева на брой, а стойността на 1 бр. компресорна помпа за гъсти течности към инсталация IPK – 500 за производство на био-дизел – 4 345 лева. Така, общият размер на дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 77 880 лева + 4 345 лева, т.е 82 225 лева. Посоченият в съдебното решение 260710/05.05.2021 г. на СГС по т. дело 2633/2019 г. и в решението на САС общ размер на стойността на увреденото имущество, се дължи на фактическа грешка, при пресмятането, в мотивите на решението. С оглед присъдената част по предявения частичен иск, искът, предявен в настоящото производство, като разликата между общия размер на застрахователното обезщетение и вече присъдената сума, е основателен за сумата от 56 725 лева. За разликата до пълния претендиран размер в настоящото производство от 85 258, 61 лева, искът следва да се отхвърли като недоказан. Относно иска по чл. 409 във връзка с чл. 108 от КЗ вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 18 235, 86 лева – лихва за забава върху сумата от 85 258, 61 лева – претендирано застрахователно обезщетение от 27.06.2019 г. до 04.08.2021 г. – датата на предявяване на иска. На основание чл. 409 от КЗ във връзка с чл. 86, ал.1 от ЗЗД и и по аргумент от Раздел VI, т.9 от ОУ по договора за застраховка между страните, съгласно който застрахователното обезщетение следва да се изплати в 14 - дневен срок след доказване на основанието и размер на дължимата сума, ответникът – застраховател е изпаднал в забава за изпълнение на договорното си задължение с изтичане на 14 дневен срок след представяне на всички документи, във връзка със щетата. По делото се установява, че след уведомлението за имуществена щета от ищеца като застрахован на 13.08.2018 г., на 14.08.2018 г.страните са съставили двустранно подписан констативен протокол, в който са посочени какви допълнителни документи се изискват от застрахования - документи за придобиване на стоката и опис на увредената стока. По делото са представени посочените справка за складови наличности, протокол за брак, на материални запаси, инвентаризационен опис, изготвени от ищеца. Няма данни на коя дата тези документи са представени на ответника - застраховател. С оглед разпоредбата на чл. 108, ал.2 от КЗ, Съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на договорните си задължения, най-късно на 13.02.2019 г., когато изтича определения максимален 6 месечен срок за произнасяне по застрахователната претенция, дори и да не са представени изискани документи от застрахователя. Същевременно, установява се, че ищецът е отправил покана за плащане на застрахователното обезщетение на 26.06.2019 г., с изпращане на данни за банкова сметка (получаването на съобщението не е оспорено от ответника), като ответникът няма данни да е възразил, че не му са представени изискуеми документи. Поради това, Съдът намира, че към тази дата ответникът вече е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си за заплати дължимото застрахователно обезщетение, като е бил получил посочените в двустранния констативен протокол документи. На основание чл. 162 от ГПК, с помощта на компютърна програма, Съдът намира искът за лихва за забава за основателен за сумата от 12 117, 10 лева – лихва за периода 27.06.2019 г. – 03.04.2021 г. върху сумата от 56 725 лева. До пълния претендиран размер и период, искът следва да се отхвърли като недоказан. Относно иска по чл. 409 във връзка с чл. 108 от КЗ вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1 175, 83 лева– лихва за забава върху сумата от 25 500 лева – претендирано застрахователно обезщетение за периода 27.06.2019 г. до 09.12.2019 г. – датата на предявяване на частичния иск, по който е образувано т. дело 2633/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI- 18 състав По изложените по-горе съображения, искът е основателен за претендирания период и размер, определен и съгласно чл. 162 от ГПК. Относно разноските С оглед изхода на делото, на всяка страна се дължат разноски – за ищеца – съобразно уважената част от исковете, за ответника – съобразно отхвърлената част от исковете. Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от ответника, което е съпоставимо и с претендираното от самия ищец адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът