Решение № 5741 от 29.6.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1041/2026 г.

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), действащ чрез представител по пълномощие – юрисконсулт Р. К., срещу решение № 39/31.03.2026г., постановено по АНД № 9/2025г. на РС Несебър, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 11-01-714/29.11.2024г. на Директора на АДФИ, с което на основание чл.250 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), ДВ, бр.13 от 16.02.2016г., във вр. с чл.3, ал.1 от ЗАНН на К. В. С. – Директор на Дирекция „Устройство на територията, инвестиционно планиране, строителство и контрол върху строителството“ при О. Н., е наложено административно наказание глоба в размер на 5993.31 лева за нарушение по чл.182, ал.1, т.2 от ЗОП вр. чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП. В жалбата се твърди, че оспореното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Изложени са подробни правни съображения, които по същността си се свеждат до тълкуване на изменението на ЗОП с ДВ, бр.88 от 2023г., с оглед чл.3 от ЗАНН. Поддържа се, че при налагане на наказанието административнонаказващият орган (АНО) е съобразил новата разпоредба на чл. 250а от ЗОП, като наложил наказанието, предвидено от по – благоприятния закон, който е действал към момента на извършване на нарушението, а именно в размер на 6 % от стойността на сключения договор с ДДС. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на НП. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация е подал отговор срещу касационната жалба. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Карастанчев, който поддържа касационната жалба и претенцията за разноски. Ответникът по касация не се явява. Отговорът срещу касационната жалба се поддържа чрез писмено становище. Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че актосъставителят – държавен финансов инспектор в АДФИ, е извършил финансова инспекция във връзка с възлагането на обществени поръчки от Община Несебър по заповед на директора на инспекцията. При извършената проверка било констатирано, че със Заповед № 119/27.01.2023г. на Кмета на Община Несебър, ответницата по касация К. С., която към него момент заемала длъжността Директор на Дирекция „Устройство на територията, инвестиционно планиране, строителство и контрол върху строителството“ при Община Несебър, била оправомощена да организира и провежда процедурите по възлагане на обществени поръчки за строителство, да сключва договори за тях, а при настъпване на предвидените в договорите и/или нормативната уредба предпоставки, да прекратява договорите. По време на проверката било констатирано, че с Решение № [рег. номер]/09.03.2023г. К. С., като публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.2, т.9 от ЗОП, е обявила процедура по възлагане на обществена поръчка – публично състезание с предмет „Текущ ремонт на детски площадки на територията на Община Несебър“ по три обособени позиции, вкл. по позиция № 3 – Ремонт на детска площадка в [ПИ]. Обществената поръчка и по трите обособени позиции била прекратена с Решение № D22577735/05.04.2023г. на основание чл.110, ал.1, т.2 от ЗОП. На 28.04.2023г. между Община Несебър, представляван от К. С., като възложител, и дружество „СТРОЙ ГРУП ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, като изпълнител, бил сключен договор за обществена поръчка № 232, по силата на който било възложено извършване на строително – ремонтните работи и по обособена позиция №3. С Решение от 28.04.2023г. К. С., като възложител на обществени поръчки, открила процедура по ЗОП – пряко договаряне, с предмет „Ремонт на детска площадка в [ПИ]“ на стойност 100000 лева без ДДС. Изпратена е покана до „ИНФРА КОНЦЕПТ“ ЕООД. На 26.06.2023г. между Община Несебър, представляван от К. С., като възложител, и дружество „ИНФРА КОНЦЕПТ“ ЕООД, като изпълнител, бил сключен договор за обществена поръчка № 401, по силата на който било възложено извършване на строително – ремонтните работи по обособена позиция № 3. Договорът е сключен след проведена процедура по пряко договаряне. Договорът бил изпълнен в пълен обем и в уговорения срок. На 25.09.2024г. старши инспектор по приходите при АДФИ съставил срещу К. С. АУАН № 11-01-714, за извършено по чл.182, ал.1, т.2 вр. чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП (обн., ДВ, бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г.) административно нарушение, затова че на 28.04.2023г. в О. Н. в [населено място], като Директор на Дирекция „Устройство на територията, инвестиционно планиране, строителство и контрол върху строителството“ на О. Н., в качеството на упълномощено лице по чл.7, ал.1 от ЗОП със Заповед № 119/27.01.2023г. на Кмета на Община Несебър и публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.2, т.9 от ЗОП, нарушила ЗОП, като без да са налице основанията на чл.182, ал.1, т.2 от ЗОП, провела процедура по реда на чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП – пряко договаряне рег. № 00126-2023-007 с предмет „Ремонт на детска площадка в [ПИ] [населено място]“. В резултат на процедурата по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП бил сключен договор № 401/26.06.2023 г. (описан по - горе) на стойност 99888.47 лв. без ДДС (119866.16лв. с ДДС). Въз основа на АУАН Директорът на АДФИ издал обжалваното НП, с което на основание чл. 250 от ЗОП (ДВ, бр.13 от 2016г.) вр. чл.3, ал.1 от ЗАНН на К. С. е наложена глоба в размер на 5993.31 лева. От правна страна съдът приел, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на единство между фактическите обстоятелства, описани в АУАН, и тези, описани в НП. В АУАН обвинението било за вземане на решение за провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка чрез пряко договаряне, в нарушение на изискванията на чл.182, ал.1, т.2 от ЗОП, докато в НП обвинението е за сключване на договор след проведена процедура, без да са налице условията на ЗОП. Съдът е коментирал, че в случая това разминаване е непреодолимо чрез прилагане на чл.53, ал.2 от ЗОП, тъй като в АУАН липсвал формулиран извод за деяние, състоящо се в сключване на договор в резултат на обществена поръчка. Касае се за добавяне на ново обстоятелство, което съществено променя [жк], а не за допусната фактическа грешка. Съдът е коментирал, че разпоредбата на чл.250 от ЗОП е претърпяла изменение с ДВ, бр.88 от 2023г., в сила от 01.01.2024г. До посоченото изменение обявеното за наказуемо изпълнително деяние е „възложител, който проведе процедура …“, Тази редакция е била действаща както към момента на съставяне на АУАН, така и към настоящия момент и не предвижда наказание за провеждане на коментираната в АУАН и НП процедура по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП, а само за процедурите по чл.18, ал.1, т.3-7 от ЗОП, т.е. провеждането на процедура по чл.18, ал.1, т.13, без да са налице основанията за това, предвидени в чл.182, ал.1, т.2 от ЗОП, така, както е била очертана с АУАН рамката на административното обвинение, не е деяние, съставомерно след изменението на чл.250 от ЗОП (ДВ, бр.88 от 2023г., в сила от 01.01.2024г.). При мотивиране на своето решение за прилагане на основанието, въз основа на което е наказан касаторът, АНО от една страна е взел предвид определените в новата разпоредба на чл.250а от ЗОП по-тежки наказания, а от друга страна е направил извод за неприложимост на чл.3, ал.2 от ЗАНН и е наложил по-лека санкция на основание чл.250 от ЗОП (ДВ, бр.13 от 16 февруари 2016г.) вр. чл.3, ал.1 от ЗАНН, което довело до неяснота каква е действителната воля на АНО по отношение на санкционните основания за налагане на наказание на дееца. Постановеното решение е правилно, но по съображения, различни от изложените от първоинстанционния съд и касационната жалба се явява основателна, но по други съображения. Административнонаказателното обвинение срещу ответника по касация е за извършено на 28.04.2023г. административно нарушение. От приобщените писмени доказателства се установява, че на 28.04.2023г. К. С., действайки като възложител, открила процедура по обществена поръчка чрез пряко договаряне с предмет „Ремонт на детска площадка в [ПИ] [населено място]“. Процедурата е обявена в Централизирана автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“. До дружество „ИНФРА КОНЦЕПТ“ ЕООД била изпратена покана за подаване на оферта. На 26.06.2023г. между О. Н. и поканеното дружество е сключен договор с посочен предмет с цена 99888.47 лв без ДДС (119866.16 лв с ДДС). Според чл.250 от ЗОП, в редакцията му към ДВ, бр.13 от 2016г., в сила от 15.04.2016г., възложител, който проведе процедура по чл.18, ал.1, т.3-10 или т.13, без да са налице условията, посочени в закона, се наказва с глоба в размер на 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10000.00 лева. С ЗИД на ЗОП, обн., ДВ, бр.88 от 2023г., са изменени редица разпоредби, вкл. и тези, касаещи настоящия спор. От 01.01.2024г. разпоредбата на чл.250 от ЗОП е със следното съдържание : Възложител, който проведе процедура по чл.18, ал.1, т.3-7, без да са налице условията, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 20000.00 лева. От 22.12.2023г. действа нов чл.250а от ЗОП, който гласи следното : Възложител, който сключи договор в резултат на процедура по чл.18, ал.1, т.8-10 или т.13, без да са налице условията за прилагането й, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 6 на сто от стойността на сключения договор с вкл. ДДС, но не повече от 50000.00 лв за процедурите по чл.18, ал.1, т.8-10 и не повече от 24000.00 лв за процедурите по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП. Прочитът на новата разпоредба на чл.250а от ЗОП сочи, че в нея е възпроизведена част от разпоредбата на чл. 250 от ЗОП, вкл. т.13, като предвиденото наказание е по-високо. Според чл.3, ал.1 от ЗАНН, за всяко административно наказание се налага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, а според ал.2, ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по – благоприятна за нарушителя. Сравнителният анализ на разпоредбата на чл.250 от ЗОП (ДВ, бр.13 от 16.02.2016г.), на основание на която е наложено административното наказание, и на разпоредбата на чл.250а от ЗОП (нов, ДВ, бр.88 от 2023г., в сила от 22.12.2023г.) налага извода, че действалата към 28.04.2023г. разпоредба на чл.250 от ЗОП (ДВ, бр.13 от 16.02.2016г.) е по – благоприятна, тъй като предвижда по – леко наказание. Правилни са изложените в НП съображения по тълкуването и анализа на законодателните изменения от гледна точка на чл.3 от ЗАНН. НП обаче противоречи на материалния закон, тъй като административното нарушение, за което ответникът по касация е санкциониран, не е извършено на 28.04.2023г. Затова и касационната инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че в НП датата на нарушението била 26.06.2023г., когато бил сключен договорът за обществената поръчка. Административното нарушение се счита за довършено, когато са се осъществили всички елементи от обективна и субективна страна, очертани от материалноправната норма. В противен случай може да се говори за приготовление, което не се наказва (чл.9, ал.1 от ЗАНН), или опит, който се наказва само в случаите по чл.9, ал.2 от ЗАНН, между които настоящият не е. Процедурата по обществена поръчка по пряко договаряне е стартирана с решение, съгласно чл.182, ал.2 от ЗОП, но се предполага и извършване на други действия - отправянето на покани, съгласно чл.182 ал.3 от ЗОП и евентуално сключването на договор. Условията и редът за провеждане на прякото договаряне се определят с ППЗОП, обн., ДВ, бр. 28 от 8.04.2016 г., в сила от 15.04.2016 г. Вместо да бъде сключен договор, процедурата може да бъде прекратена, напр. За да се носи административнонаказателна отговорност, следва да е сключен договор за обществена поръчка, който извод пряко следва от алгоритъма, по който се определя наказанието – като процент от стойността на договора. Следователно е немислимо да се ангажира отговорността на възложителя, без да е сключен договор за обществена поръчка. Административното нарушение се счита за довършено със сключване на договора за обществена поръчка, което обаче се е случило не на 28.04.2023г., а на 26.06.2023г. Без значение е, че в обширния текст на мотивите на НП пунктуално е изложена цялата фактология по случая и е посочено, че процедурата е приключила със сключения на 26.06.2023г. договор. Това е така, защото датата на извършване на административното нарушение е точно определена на лист 6-ти от НП и предопределя предмета на доказване, както и проверката за законосъобразност. Казано с други думи, съдът е задължен да провери дали именно на 28.04.2023г. привлеченото към отговорност лице е извършило административното нарушение, за което е наказано. Защитата на засегнатото лице се осъществява и срещу фактите, и срещу правото. В хода на съдебното производство наказаното лице се стреми до опровергае фактическите твърдения на АНО – че на посочената в НП дата не е извършило нарушение на чл.250 от ЗОП (ДВ, бр.13 от 16.02.2016г.), а не на която и да е друга дата. В обобщение, първоинстанционният съд е постановил съдебно решение, което следва да бъде потвърдено, тъй като съдът е достигнал до правилен краен извод за незаконосъобразност на обжалваното НП. При този изход на делото неоснователно се явява искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав