Решение № 1005 от 26.10.2022 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1481/2022 г.

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от ГДПБЗН –МВР, представлявана от гл.комисар Николай Николов, чрез гл.юр. Татяна Стойкова против решение №172/27.07.2022г по гр.д.№410/22г на районен съд –Айтос, с което е осъдена дирекцията да заплати на А. Ш. П. сумата 825, 32лв, представляваща допълнително възнаграждение за 98, 38часа извънреден труд, положен за периода 01.07.2019г -10.07.2020г, на основание служебно правоотношение между страните, по силата на което ищецът е заемал длъжност „старши пожарникар“ в РС “ПБЗН“ – Айтос, РД “ПБЗВ“ – Бургас при ГД“ Пожарна безопасност и защита на населението „ към МВР, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на подаване на исковата молба – 18.05.2022г до окончателното изплащане, сумата 181, 60лв, представляваща сборно обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 30.10.2019г до 18.05.2022г, както и разноски в размер на 400лв. Жалбата е подадена в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.259, ал.1 ГПК – решението е връчено на проц. представител на въззивника на 04.08.2022г, а жалбата е входирана в районния съд на 11.08.2022г; отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 3 и 4 ГПК, внесена е дължимата държавна такса.Съдът преценя жалбата за допустима. В нея са изтъкнати доводи за неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалния закон. Като основен порок се сочи неправилното, според въззивника, субсидиарно прилагане на НСОРЗ към служебното правоотношение на ищеца. Счита, че приложението на общите правила на ЗДСл/ КТ и подзаконовите актове по прилагането му са отклонени с чл.187, ал.9 от ЗМВР, които делегират на министъра на вътрешните работи издаване на подзаконов нор.акт – наредба, с която са определени видовете допълнителни възнаграждения и размерът им. Ищецът има качество държавен служител в системата на МВР – орган по пожарна безопасност и защита на населението и правоотношението с него се регламентира от ЗМВР, който съдържа специални норми, изключващи приложението на общите норми, съдържащи се в КТ. Липсва пряко или непряко препращане към нормите на КТ както в ЗМВР, така и в ЗДСл. В случаите, в които законодателят е преценил, че материята следва да се уреди от КТ, е налице пряко препращане към конкретни правни норми, като са изредени примери в тази насока.Въз основа на законова делегация са приети подзаконови нормативни актове – НРВПО, НОСРЗ, Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, както и наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, въз основа на разпоредбата на чл.179, ал.2 и чл.187, ал.9 ЗМВР и те имат еднакъв предмет на регламентация. За ищецът, в качеството му на държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР се прилагат съответно нормите на този закон и наредбите, приети въз основа на него.За разлика от нощния труд, ограничен до 7 часа в КТ, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня и през нощта е еднакво – 8 часа.Това според въззивника е обяснимо с оглед спецификата на работата на служителите по чл.142, ал.1, т. 1 ЗМВР. За служителите в МВР са предвидени, от друга страна, компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, каквито работещите по трудово правоотношение и държавните служители не ползват – имат право да получават допълнителни възнаграждения, извън тези по чл.179, ал.1 и чл.178, ал.1 ЗМВР; имат право на платен год.отпуск в размер на 30 работни дни, допълнителен платен год.отпуск по ден за всяка прослужена година и отпуск за положен до 280 часа годишно извънреден труд до 12 дни; придобиват право на пенсия по-рано и при пенсиониране трудът им се зачита като първа категория.Счита, че предвиденото в чл.9, ал.2 от НСОРЗ не се прилага за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР, превръщането на нощния труд в дневен има за цел да установи дали има положен извънреден труд за отчетния период. Преизчисляването е предвидено с оглед различната продължителност на дневния и нощния труд, което е неприложимо за държавните служители – органи по пожарна безопасност и защита на населението, защото нормалната продължителност на дневния и нощния труд за тях е еднаква и коефициентът на преизчисление би бил 1. Министърът на вътрешните работи има право на преценка дА. да се въведе такъв коефициент за преизчисление или той да отпадне. В подзаконовия нормативен акт, издаден от министъра, за процесния период няма разпоредба, съгласно която се извършва преизчисляване на дневния труд в нощен с коефициент 1, 143.Това, според въззивника, не е празнота в нормативната уредба, а означава, че органът, комуто е делегирано правомощия за издава наредба относно полагане и отчитане на труда не е предвидил такъв коефициент. Яснота в този смисъл се внася с изменението на ЗМВР от 2020г, съобразно което нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа за 24-часов период. Нормативната уредба в ЗМВР е изчерпателна, намира приложение като специална норма и това изключва приложението на общите норми на КТ. Дори да се приеме, че се прилага по аналогия общата уредба, уреждаща заплащането на нощния труд на служители по служебно правоотношение в държавната администрация, то там такъв коефициент за преобразуване на нощните часове в дневни не е предвиден. Вторият съществен порок на обжалваното решение е, че не мотивира извода, на който се основава, че при преизчисляване на положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи възнаграждение като за извънреден труд. По делото липсват доказателства ищецът да е полагал труд извън редовното работно време.Това води до неправилност на съдебния акт, тъй като нормативно основание за заплащане на извънреден труд, извън случаите, когато е положен извън рамките на установеното работно време, няма нито в ЗМВР, нито в КТ. Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят предявените искове. Моли да присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на процесуалния представител на ищеца-въззиваем.Прилага списък за разноски. По делото е постъпил отговор от адв.Билянова, процесуален представител на ищеца А. П., в който жалбата е оспорена като неоснователна. Изложена е правната уредба на процесното правоотношение, касаеща заплащането на нощния труд и неговото преобразуване в дневен.Счита, че правилно е прието, че след като в подзаконовите нор.актове на министъра на вътрешните работи, регламентиращи спорната материя не е налице норма, предвиждаща преобразуването на нощните часове труд в дневни, следва да се прилага НСОРЗ-чл.9, ал.2. КТ е нормативен акт от по-висока степен в сравнение със ЗМВР и ЗДСл. Двата закона и наредбите, издадени въз основа на тях уреждат специфични правоотношения, засягащи лицата със статут на държавни служители и служители на МВР.Те могат да регламентират отношения, различни от тези, уредени в КТ, но не така, че да поставят лицата, за които се прилагат в неравнопоставено положение.Те могат да уреждат правоотношенията, насочени към съответните им адресати по по- благоприятен начин, но не и да ги поставят в по-неизгодно положение, което би се получило, ако не се прилага НСОРЗ. Анализът на нормативната уредба - НРВПО, НСОРЗ и НТКТС водят до извод, че преизчислените нощни часове с коефициент 1, 143 в дневни се признават за отработени дни, трудов стаж и извънреден труд.Изложени са и доводи във връзка с решение на СЕС от 24.02.2022г по дело С-262/20г.Моли да се отхвърли жалбата, да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят разноски. Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното: Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР/ в актуалната за исковия период редакция /. Ищецът А. П. твърди, че в процесния период е полагал труд като държавен служител на длъжността „Старши пожарникар“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Айтос към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас, която е на структурно подчинение към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР. Работил на 24- часови смени, отчитани на тримесечие, като е полагал труд и през нощта. Претендира за осъждане на ответника да му заплати сумата от 574 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за 82 часа извънреден труд, за периода от 01.07.2019 г. до 10.07.2020 г., получени при преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент 1.143, при приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба д о окончателното плащане, както и сумата от 50 лв - лихва за забава върху дължимите суми от датата на възникване на задължението –периода от първо число на всеки месец, следващ съответното тримесечие на отчитане на труда до датата на исковата молба.Направено е увеличение на иска по реда на чл.214 ГПК за главницата на сумата 825, 32 лв за положен извънреден труд от 98, 38часа и увеличение на иска за мораторната лихва на сумата 181, 60 лв. В отговора на исковата молба ответникът - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” - МВР, чрез процесуалния си представител е оспорил предявените искове като неоснователни.Изложени са подробни съображения, че липсват основания за преобразуване на положения нощен труд в дневен, налице е позоваване и на решение на СЕС по дело С- 262/20г.Моли исковете да бъдат отхвърлени. Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск, като е изложил мотиви, че исковият период попада в обхвата на действие на три наредби на министъра на вътрешните работи, които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд през нощта между 22 и 06 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 на всеки 24- часов период.В тази наредби липсва норма, предвиждаща при сумарно отчитане на работното време отработените часове нощен труд да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията до 2015година.Непредвиждането на такава регламентация обаче не следва да се тълкува като невъзможност или забрана за извършване на посоченото преизчисляване.Тази липса съставлява непълнота в специалната правна уредба, засягаща правоотношенията на служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми от НСОРЗ, в частност чл.9, ал.2.Прилагането субсидиарно на посочената разпоредба е с цел да се избегне поставянето на работещите по служебно правоотношение в по – неблагоприятно и дискриминационно положение в сравнение с работещите по трудово правоотношение.Изложени са и мотиви във връзка с решение на СЕС от 24.02.2022г по дело С-262, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС – Луковит. Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по вА.дността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Ето защо правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на оплакванията на въззивника. Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Безспорно е по делото, че ищецът е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като през процесния период е заемал длъжността „ Старши пожарникар“ в Районна служба “Пожарна безопасност и защита на население“ –гр.Айтос към РД “Пожарна безопасност и защита на населението“-Бургас.Безспорно е също така, че за периода от 01.07.2019 г до 10.07.2020г той е полагал труд на 24- часови смени по график, включително и за времето от 22 часа до 6 часа, като нощният труд е 688 часа /в този смисъл заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза/.Вещото лице е дало заключение, че след преизчисление на положения нощен труд в дневен, с коефициент 1, 143, той възлиза на 786, 38 часа.Разликата между отчетения нощен труд и преизчисления е 98, 38 часа, той не е заплатен, а дължимото възнаграждение за положения извънреден труд след преизчислението, е в размер на 825, 32 лв.Размерът на мораторната лихва е изчислен от вещото лице на 181, 60лв. Основното възражение във въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота на нормативен акт, която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ. Другото възражение е, че липсват мотиви на извода, че след направеното преизчисление се кумулира извънреден нощен труд. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд /чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица /чл.187, ал.1 ЗМВР, в редакцията преди изменението с ДВ бр.60 от 2020г/.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени- сумарно на тримесечие /чл.187, ал.3 ЗМВР в редакцията преди изменението с ДВ бр.60 от 2020г /. Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР в редакцията преди изменението с ДВ бр.60 от 2020г/. Разпоредбата на чл.143, ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“- това е трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя, извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е посочено, че извънреден е трудът, който се полага от държавния служител, извън установеното за него работно време, освен в случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.В ал.2 на същия законов текст е налице препращане към КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката дали служителят/работникът е положил извънреден труд се изхожда от нормалната продължителност на работното време. Безспорно ищецът има качество държавен служител –полицейски орган по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.