Решение № 2169 от 14.4.2020 г. на Софийски градски съд по дело № 7028/2019 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение от 08.04.2019г. на СРС, ІІ ГО, 56 състав по гр.д.№ 1136 /201 9г. са отхвърлени предявените от Б.А.Г. срещу П.на Р.Б.искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД -08-1701/20. 12.201 8г. на главния прокурор на РБългария на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ; с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „ръководител Учебен център“, шифър по НКПД 1345 6013 и с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 8 814. 96 лв., преставляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 21.12.2018г. – 21.06.2019г. С решението е осъдена ищцата да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски на ответника в размер на сумата 100 лв. В срока по чл. 259, ал.1 ГПК решението е обжалвано с въззивна жалба от ищцата, с оплаквания за неправилност и необоснованост на атакувания акт. Поддържа, че не е налице соченото уволнително основание, поради липса на реално съкращаване на щата. Сочи, че е налице идентичност между длъжността „Ръководител на учебен център“ в учебен център „Т.“, от която е уволнена и длъжността „Управител на почивна база“ от новото щатно разписание, тъй като и двете длъжности са натоварени изцяло с отговорността по организацията на дейността на персонала и приемане и отчитане на стоково материални ценности. Излага доводи, че учебен център „Т.“ продължава да съществува в същия вид и организация, като вече не е третостепенен разпоредител с бюджетни средства и неговите служители се назначават от главния прокурор, но това е без значение за спора. Твърди, че е налице само промяна в наименованието на длъжността в новото щатно разписание, но липсва промяна в основните й трудови функции. С оглед така заявените доводи, моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззиваемата страна П.на Р.Б.оспорва жалбата в депозиран писмен отговор. Излага подробни съображения, че е налице реално съкращаване на длъжността „Ръководител учебен център“, УЦ „Т.“ – п.п. Витоша, съгласно решение по т. 18 от Протокол № 14/27.03.2014г. за утвърждавене на нова структура и заповед № 877/01.04.2014г. на главния прокурор за утвърждаване на ново щатно разписание на служителите на Администрацията на главния прокурор /АГП/. Поддържа, че вследствие реализираните структурни промени в АГП, административното и финансово - счетоводното обслужване на УЦ „Т.“ се осъществява чрез дирекции „Административно-правна“ и „Бюджет, счетоводни дейности и управление на почивни бази“ към АГП, като ръководството и контрола на дейността на съдебните служители в УЦ „Т.“ се осъществява от ръководител сектор „Управление на почивните бази“ към дирекция „Бюджет, счетоводни дейности и управление на почивни бази“ при АГП. Излага подробни доводи, че създадената с новото щатно разписание длъжност „Управител почивна база“ в УЦ „Т.“ - п.п.Витоша е с различни функции от длъжността „Ръководител Учебен център“. Сочи, че учебният център е закрит, включително и банковите му сметки, като новосъздадената длъжност „Управител почивна база“ няма функции, свързани с разходването на средства като третостепенен разпоредител с бюджета, а УЦ „Т.“ се обслужва счетоводно от дирекция „Финансово -стопанска дейност“ при Администрацията на главния прокурор. Твърди, че длъжността „Управител почивна база“ няма работодателски функции по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, тъй като служителите в учебния център се назначават от главния прокурор. Моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски. Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество жалбата е неоснователна. Предявени са искове с правно основание чл. чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. с чл.225, ал.1 КТ за отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед № РД -08-1701/20. 12.201 8г. на Главния прокурор на РБългария на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ; с правно основание чл. 344, ал. 1, т.2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „ръководител Учебен център“, шифър по НКПД 1345 6013 и с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 8 814. 96 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 21.12.2018г. – 21.06.2019г. В случая по делото е безспорно установено, че: 1/ между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „Ръководител Учебен център“ в Учебен център „Т.“, п.п. Витоша, гр. София, съгласно допълнително споразумение № ЛС-2172/02.07.2012г. към трудов договор № Д-1/08.03.2010г.; 2/ със заповед № 877/01.04.20014г. на главния прокурор е утвърдено ново длъжностно разписание на служителите на Администрацията на главния прокурор, в съответствие с решение по т. 18 от Протокол № 14/27.03.2014г. на ВСС и с решение по т. 62 от Протокол № 20/15.05.2014г. на ВСС, с което е дадено съгласие за закриване на УЦ „Т.“ като третостепенен разпоредител с бюджетни средства в структурата на второстепенния разпоредител с бюджет – П.на РБ, като служителите в учебния център се назначават и освобождават от главния прокурор, а ръководството им се осъществява от дирекция „Сграден фонд и техническо обслужване“ при АГП 3/ в новото щатно разписание, в сила от 01.04.2014г., длъжността „Ръководител учебен център“ не фигурира, а ръководството и контрола на дейността на служителите в УЦ „Т.“ се осъществява от ръководител сектор „Управление на почивните бази“ към дирекция „Бюджет, счетоводни дейности и управление на почивни бази“ при АГП. По делото не са оспорени твърденията на ответника, че с решение по гр.д. № 37182/2014г. на СРС, 72 с-в, влязло в сила на 30.11.2016г., е отменено дисциплинарно уволнение на ищцата, наложено със заповед от 18.06.2014г. на главния прокурор и същата е била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител Учебен център“. След възстановяването й на заеманата длъжност, с влязло в сила на 08.10.2018г. решение от 28.06.2017г. по гр.д. № 13913/2017г. на СРС, 62 с-в, е отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № РД-08-68/17.01.2017г. на главния прокурор на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ, поради липса на спазена закрила по чл. 333, ал.1, т. 2 КТ и ищцата отново е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Със заповед № РД-08-1524/07.11.2018г. на главния прокурор, поради производствена необходимост, на основание чл. 138, т. 4 ЗСВ вр. чл. 120, ал.1 и чл. 267, ал. 3 КТ, е възложено на ищцата да изпълнява за срок от 45 календарни дни, считано от 07.11.2018г. длъжността „Управител почивна база“ в УЦ „Т.“. С атакуваната в настоящото производство заповед № РД-08-1701/20.12.2018г. на главния прокурор е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ, след дадено предварително разрешение с писмо от 17.12.2018г. от Дирекция „Инспекция по труда, “ София. Съгласно доктрината и трайната съдебна практика, съкращаване в щата е налице както при намаляване бройките на работници и служители, така и при реална промяна само на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното разписание. Форма на реално съкращаване в щата е и преминаването на трудовите функции от една длъжност към друга, като във всички случаи на липса на пълно съвпадение, е налице реално съкращаване, независимо дали едновременно с промените в трудовите функции има намаляване и на щатни бройки/решение № 184/02.06.2011г.по гр.д. № 803/2010г. на ГК, ІV ГО на ВКС/. В случая е безспорно по делото, че в новото щатно разписание не фигурира заеманата от ищцата длъжност „Ръководител учебен център“, като единственият спорен по делото въпрос, въведен във въззивното поризводство, е дали длъжността „Управител почивна база“ в новото щатно разписание е с идентични трудови функции с оглед реалното съкращаване на длъжността. Съгласно задължителната практика на ВКС, за характера и същността на длъжността от значение е не нейното наименование, а правата и задълженията на работника или служителя, определящи съдържанието на трудовите му функции – така решение № № 168/10.06.2014г. по гр.д. № 5342/2013г. на ВКС, ІV ГО. Съгласно мотивите на цитир а н о то решение, за преценката дали между стара и нова длъжност има съвпадение е без значение наименованието им, е естеството на възложената работа и същностните, определящи я трудови функции. В случая въззивният съд намира, че е налице реално премахване на заеманата от ищцата длъжност като съвкупност от трудови функции и създаване на нова длъжност. Доводите в жалбата относно липса на реално съкращаване на заеманата от ищ цата длъжност с а неоснователни. Основателни са доводите на въззиваемата страна в тази връзка, че с решението на ВСС от 15.05.2014г. самият УЦ „Т.“ е закрит като самостоятелна административно и счетоводно структура и съгласно новото щатно разписание, финансово-счетоводното и административно обслужване на учебния център се осъществяват съответно от дирекции „Бюджет, счетоводни дейности и управление на почивни бази“ и „Административно -правна“ при АГП. Със закриването на УЦ „Т.“ като третостепенен разпоредител с бюджетни средства, са съкратени всички длъжности, изпълняващи функции по финансово -счетоводното и административно обслужване и процесната длъжност с ръководни функции. Съгласно представената длъжностна характеристика за новосъздадената длъжност „Управител почивна база“, в същата не са включени функции, свързани с разходването на средства като третостепенен разпоредител с бюджет, както и функции по назначаване и освобождаване на персонал съгласно изискванията на КТ. В длъжностната характеристика за длъжността управител на учебен център са предвидени такива функции – т.3.9; 3.13 и т. 3.16 от същата. При сравнение между длъжностните характеристики е видно, че е налице изцяло различно място на съответната длъжност в структурата на организационната подчиненост, тъй като в новото щатно разписание е налице създаден сектор „Управление на почивните бази“ към АГП, с отделен ръководител с отделна длъжностна характеристика, на когото е подчинен организационно управителя на почивна база. Длъжността „управител на почивна база“, съгласно представената длъжностна характеристика, включва ръководни дейности от организационно естество – да планира, организира, ръководи дейността на служителите в УЦ „Т.“; да организира, осъществява контрол по получаването, съхранявянето и стопанисването на стоково - материални ценности; да контролира дали доставените материали, оборудване и консумативи са в заявените количества при периодични доставки, да организира и контролира закупуването на стоки и материали, доставянето им и оформя съпровождащата ги документация, съгласува заявките за доставка на материали и консумативи и т.н. При така изложеното съдът намира, че възложените същностни функции на двете длъжности са различни, доколкото липсата на функции по разходване на бюджетни средства и работодателски функции в длъжността „управител на почивна база“ е съществена, а функциите по назначаване от Предвид изложеното, е налице реално съкращаване на заеманата от ищцата длъжност като съвкупност от същностните й трудови функции по длъжностна характеристика. С оглед горното, главният иск по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ е неоснователен, поради което са неоснователни и исковете по чл. 344, ал.1, т. 2 и 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ. При така изложените съображения, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение-потвърдено, като правилно и законосъобразно. При този изход на спора, на въззиваемата страна следва да се присъдят претендираните разноски за въззивното производство в размер на сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, Софийски градски съд