Решение № 2110 от 22.12.2025 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 527/2025 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на „К И“ ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Д. Б. А., подадена чрез пълномощника адвокат Д. Й., съдебен адрес [населено място], [улица], ап.14 срещу Решение № 39/03.02.2025 г., постановено по АНД № 856/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница в частта, в която е изменен размерът на имуществената санкция – от 20 000 лв. на 10 000 лв. по издаденото НП № 23-2400241/22.07.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ – [населено място]. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП, респ. изменение на НП, като се наложи санкция в минимален размер по чл.414 от КТ. Не се претендират разноски. Ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение. Предмет на касационно оспорване е решение № 39/03.02.2025 г. на ДРС, постановено по АНД № 856/2024 г., с което е изменено НП № 23-2400241/22.07.2024 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ – София. „К – И“ ЕООД, [ЕИК] е санкционирано на основание чл.414 ал.7 от КТ с административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000 лв., за системно нарушение на чл.128 т.2 от КТ. Районният съд е изменил наказателното постановление, приемайки че нарушението е установено от обективна и субективна страна по основния състав на санкционната норма, но поради недоказаност на квалифициращия признак „системност“ е извършил преквалификация по чл. 414 ал. 1 от КТ и е наложил наказание в размер на 10 000 лв. Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК. В пределите на служебната проверка по чл.218 ал. 2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. След анализ на фактите и обстоятелствата, касационният съд приема следното: Производството пред районния съд е образувано по жалба на „К – И“ ЕООД, [ЕИК] срещу НП № 23-2400241/22.07.2024 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ – София. При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 22.05.2024 г. по документи е установено, че дружеството в качеството на работодател по см. на §1 т. 1 от ДР КТ, не е платило в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършена работа на лицето Г. Г. И., назначен на длъжност „работник строителна изолация“ за положения от него труд през месец февруари 2024 г. в размер на 789.16 лв. /чиста сума/. Констатациите са извършени след проверка на трудов договор № 41/15.09.2020 г., в който е уговорено трудовото възнаграждение да се изплаща до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнася и разчетно-платежна ведомост за месец февруари 2024 г., в която липсва положен подпис от работника, удостоверяващ получаването на възнаграждението. За нарушение на чл. 128 т. 2 от КТ е съставен АУАН №23-2400241/22.05.2024 г., а въз основа констатациите в него е издадено атакуваното НП. В него АНО е формирал извод за осъществено системно нарушение, доколкото дружеството е санкционирано с три влезли в сила на 27.07.2021 г. наказателни постановления за други нарушения по чл. 128 т. 2 от КТ и на основание чл. 414 ал. 7 от КТ е наложил имуществена санкция в размер на 20 000 лв. С оглед събраните писмени и гласни доказателства и обсъждането им поотделно и в съвкупност настоящият касационен състав счита, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които на самостоятелно основание да обуславят незаконосъобразността на НП. Както акта, така и постановлението съдържат реквизитите по чл. 42 респ. чл. 57 ал. 1 от ЗАНН. Административното нарушение е описано със съставомерните му елементи откъм форма на изпълнително деяние, време, място на извършване и субект. Наведените фактически основания във връзка с обстоятелствата, при които е извършено нарушението и датата на извършването му, КнАдмС намира за достатъчни и относими към дадената правна квалификация на деянието, включително и по отношение квалифициращия признак „системност“. Същите се доказват и от събрания доказателствен материал /срав. представените три НП, определящи системността на нарушението/. Не се възприема извода на районния съд, че следва да бъде налице идентичност в съдържанието на АУАН и НП, досежно системността на деянието. АУАН очертава предмета на обвинението във връзка с констатираното административно нарушение при осъществената проверка, а АНО при извършване на цялостна проверка има правомощието да наложи наказание при установен квалифициращ признак. В този смисъл като реквизит на НП по чл. 57 ал. 1 т. 8 от ЗАНН е предвидено посочване на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, взети предвид при определяне на вида и размера на наказанието. Административното нарушение се явява доказано по безспорен начин. С разпоредбата на чл. 128 т. 2 от КТ законодателят е въвел като задължение за работодателя да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Касационният състав приема, че е доказано по абсолютен начин, чрез писмените и гласни доказателства, че трудовото възнаграждение за месец февруари 2024 г. на Г. И., макар да е начислено по ведомост, не е изплатено на работника /липсва подпис във ведомостта/. След като това не е сторено до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнася възнаграждението, е налице неизпълнение на императивното правило за поведение, респ. осъществяване на административно нарушение по чл. 414 ал. 1 от КТ от страна на работодателя. Това административно нарушение се явява „системно“ по см. на §1 т. 22 от ДР КТ, доколкото работодателят е санкциониран три пъти за нарушения на трудовата дисциплина – чл. 128 т. 2 от КТ, извършени за период от една година, като за поне едно от тях не е налагано дисциплинарно наказание и за налагането им не са изтекли установените срокове, а за тези, за които са налагани – когато дисциплинарните наказания не са заличени по съответния ред. В този мисъл правилно е санкциониран на основание чл. 414 ал. 7 от КТ. Съобразявайки обаче нормата на чл. 271 ал. 1 изр. последно от ГПК, приложима по препращане от чл. 144 от АПК, КнАдмС ще остави в сила решението на ДРС. Доколкото липсва касационна жалба от АНО, не може да се влошава положението на нарушителя с ново решение. С оглед изхода от правния спор разноски не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК във вр.с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, Административният съд