Решение № 2254 от 2.10.2026 г. на Административен съд - Перник по дело № 448/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Ю. Д. С., чрез адвокат Г. М. – АК К••••, срещу Решение № 10•• от 27.03.2026 г., постановено по АНД № 9••• по описа за 2025 г. на Районен съд – Д•••. С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш серия К № 981•••, издаден от ОДМВР – К•••, с който на касатора, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДвП. Делото се разглежда от Административен съд – П••• по силата на Определение № 6480 от 11.06.2026 г., постановено по адм. дело № 5756/2026 г. на Върховния административен съд, на основание чл. 133, ал. 6 от АПК. Обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане на спора от районния съд, след отмяна на първоначалното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. В касационната жалба се твърди, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. По същество се оспорват изводите на районния съд за формална редовност на електронния фиш и за доказаност на авторството и нарушението. Поддържа се, че мястото на извършване на деянието не е описано ясно, липсват надлежни доказателства за собствеността на автомобила, а представените снимков материал и протокол за използване на техническото средство не установяват нарушението по несъмнен начин. От съда се иска да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени електронния фиш. Претендират се разноски. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. С представена от пълномощника му адвокат Г. М. писмена молба с вх. № 3016/14.09.2026 г. се иска делото да бъде разгледано в отсъствие на страната и нейния пълномощник, поддържа се изцяло касационната жалба и се претендира присъждане на разноски, за които е приложен списък. Ответникът по касационната жалба – ОДМВР – К••••, редовно призован, не изпраща представител. Представителят на Окръжна прокуратура – П••• дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила. Административен съд – П••••, в касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното: Касационната жалба се явява допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, съображенията за това са следните: С Електронен фиш серия К № 98•••, издаден от ОДМВР – К•••••, на Ю. Д. С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. За да ангажира административнонаказателната му отговорност, наказващият орган приема, че на 01.09.2024 г., в 15:44 часа, на третокласен път № 107, км 8+200, с посока на движение към [населено място], автомобил „П••••“ с рег. № [рег. номер], собственост на наказаното лице, се движи със скорост от 75 км/ч след приспадане на толеранс от 3 км/ч, при разрешена максимална скорост в населено място от 50 км/ч. Електронният фиш е обжалван пред Районен съд – Д••••, който с решението, предмет на настоящия съдебен контрол, го потвърждава като законосъобразен. За да постанови атакувания съдебен акт, първоинстанционният съдебен състав, въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ, приема за установено, че на посочената дата в [населено място], на третокласен път №••••, с мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1, техническо средство № 1•••, е заснет автомобил „П•••“ с рег. № [рег. номер], който се движи със скорост от 75 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч за населено място. При извършената проверка за собственост е установено, че автомобилът е собственост на жалбоподателя, на когото е издаден електронният фиш. Изготвена е разпечатка от системата със снимков материал и е съставен протокол за използване на техническото средство. От представените писмени доказателства районният съд установява, че системата е от одобрен тип, а конкретното техническо средство е преминало последваща проверка за техническа годност. От правна страна районният съд приема, че електронният фиш съдържа изискуемите реквизити и при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Скоростта на движение е установена от показанията на техническото средство и приложения снимков материал, а протоколът за използването му удостоверява относимите към нарушението обстоятелства. Отхвърлено е възражението за недоказана собственост на автомобила, като е съобразено, че жалбоподателят оспорва липсата на приложени доказателства за това обстоятелство, без да отрича, че е негов собственик. Прието е още, че непосочването в протокола на разстоянието между техническото средство и пътен знак Д11 не обуславя отмяна на електронния фиш, доколкото нарушението е извършено в населено място, за което максималната разрешена скорост е определена в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. С тези съображения районният съд приема нарушението за доказано и потвърждава електронния фиш. Решението е правилно. На основание чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд – Д•••• фактическа обстановка. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите към предмета на доказване доказателства и въз основа на тях е установил фактическата страна на спора. Предвид заключенията по фактите, правните изводи на районния съд за законосъобразност на електронния фиш също се споделят от касационния състав. Настоящата касационна инстанция счита, че не следва да повтаря изцяло мотивите, обосновали първоинстанционното решение, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК извършва препратка към същите. По наведените касационни оплаквания следва да се посочи и следното: Неоснователно е възражението за неясно описание на мястото на нарушението. Посочването на населеното място, номера на пътя, километъра и посоката на движение индивидуализира участъка, в който е установено превишаването на скоростта. Конкретно във връзка с доводите на касатора, мястото на процесното нарушение е ясно и недвусмислено посочено в издадения ЕФ - третокласен път № •••, км 8+200, с посока на движение към [населено място]. Описанието позволява на наказаното лице ясно да разбере, за кое нарушение е ангажирана отговорността му и да организира защитата си. В допълнение следва да се посочи, че в снимка от АТС, с която нарушението е установено, изображението на GPS координати: 4•••• 2•••• напълно съвпадат с мястото на нарушението - (проверка GOOGLE MAPS/GOOGLE STREET VIEW). Неоснователни са и доводите, че представените снимков материал и протокол за използване на техническото средство са негодни да установят нарушението. Районният съд е преценил същите в съвкупност с доказателствата за одобрения тип и техническата годност на системата и е изложил съображения защо ги кредитира. Снимковият материал установява заснетото превозно средство и отчетената скорост, а протоколът удостоверява използването на техническото средство при осъществения контрол. Изложените в жалбата възражения не обосновават извод за недостоверност на измерването или за заснемане на друго превозно средство. Не се споделя и доводът, че снимковият материал следва да бъде изключен поради липса на протокол и подписи по реда на чл. 132, ал. 1 от НПК. За снимките и разпечатките, изготвени чрез технически средства и системи при контрола на движението, е предвидена специалната разпоредба на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Съобразно нея същите представляват веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Поради това посочените от касатора изисквания не могат да бъдат пренесени механично към автоматично създадения снимков материал. Относно възраженията за съдържанието на протокола и последващото уточняване на разположението на техническото средство спрямо пътен знак Д11 се споделят съображенията на районния съд. При установено движение в рамките на населено място приложимото ограничение на скоростта произтича от чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Обсъдените от първоинстанционния съд доказателства са преценени като достатъчни за установяване на нарушението, а доводите в касационната жалба не обосновават различен извод. По оплакването за недоказано авторство районният съд е разграничил възражението за липса на приложена справка за собственост от оспорването на самото качество на собственик. Касационният състав възприема установеното от първата инстанция обстоятелство, че автомобилът е собственост на Ю. Д. С.. Отговорността му е ангажирана в това качество по специалния ред на ЗДвП, поради което възражението за липса на непосредствено установяване на лицето, управлявало автомобила при заснемането, само по себе си не обуславя отмяна на електронния фиш. С решението правилно е приложен и материалният закон. Установеното движение на автомобила със скорост от 75 км/ч при разрешена максимална скорост от 50 км/ч представлява превишаване с 25 км/ч. За това нарушение е приложена санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и е наложено предвиденото наказание „глоба“ в размер на 100 лв. Предвид изложеното, наведените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите, изложени в жалбата, са неоснователни. Настоящият касационен състав, след извършената проверка по реда на чл. 218 от АПК, счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Относно разноските: С оглед изхода на делото искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно. Ответникът по касационната жалба не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – П•••••