Решение № 82 от 10.6.2026 г. на Районен съд - Ямбол по дело № 481/2026 г.

МОТИВИ към Решение № 82 от 10.06.2026 г., ПОСТАНОВЕНО ПО АНД № 481/2026 г. ПО ОПИСА НА ЯРС Производството е по реда на чл.375 и следващите от НПК. Образувано е въз основа постановление на ЯРП, с което се предлага обвиняемият А.В.В. от гр.Я. да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба, на осн. чл.78а от НК. Обвинението сочи, че А.В.В. е извършил престъпление по чл.313, ал.1 от НК, тъй като на 26.11.2024 г. в гр. Я., в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Я., пред служител в сектор „ПП” при ОД на МВР – Я. – системен оператор Н.С.С., в писмена декларация, която по силата на закон – чл.160, ал.1 от ЗДвП и по силата на чл.17, ал.1 от ПИБЛД, приет с ПМС № ....г., се подава пред орган на властта – Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Я., за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, е потвърдил неистина, а именно, че през месец септември 2024г. е изгубил СУМПС № ....г., издадено му от ОДМВР – Я., като СУМПС не е било изгубено, а е било отнето от контролните органи на Република Р.на 07.10.2024г. Поради това, и предвид чистото съдебно минало на обвиняемия, както и обстоятелството, че от деянието не са причинени имуществени вреди, се предлага спрямо него да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК. В с.з. ЯРП, редовно призована, не изпраща представител. Обв. А.В.В., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. В досъдебна фаза е признал вината си и е изразил съжаление за стореното. Редовно упълномощеният защитник – адвокат изразява становище за доказаност на обвинението и пледира, с оглед чистото съдебно минало на обвиняемия, оказаното съдействие за разкриване обективната истина по делото и обстоятелствата, че е сирак, израснал е в сиропиталище и няма подкрепа от близки, да му се наложи глоба в минимален размер. След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка: Към 07.10.2024г. обвиняемият А.В.В., роден на ...6г., притежавал СУМПС № ...., издадено на 16.10.2024г. Поради управление на МПС с превишена скорост на територията на Р.г. свидетелството му за управление било иззето от румънските власти. След като се прибрал в Б.обвиняемият решил да се снабди с ново свидетелство за управление на МПС. Затова на 26.11.2024 г. отишъл в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Я., където пред служител в сектора – свидетелката Н.С.С., подал заявление за издаване на ново СУМПС. Към заявлението приложил и подписана от него писмена декларация от 26.11.2024г. по чл.160 от ЗДвП, в която посочил, че през месец септември 2024г. е изгубил свидетелството си за управление на МПС. Видно от заключението на изготвената по делото графическа експертиза, обективирано в Протокол № ... на НТЛ при ОД на МВР - Я., подписът срещу „Декларатор“ в долната дясна част на декларацията от 26.11.2024г. по чл.160 от ЗДвП, е изпълнен от обв. А.В.В.. Към момента на извършване на деянието обвиняемият не е осъждан или освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от обясненията на обвиняемия, от показанията на свидетелката Стоянова, от заключението на вещото лице, изготвило назначената графическа експертиза, както и от писмените доказателства по делото, които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, логични, безпротиворечиви и се кредитират изцяло от съда. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Както от обективна, така и от субективна страна обвиняемият А.В.В. е осъществил състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, тъй като на 26.11.2024 г. в гр. Я., в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Я., пред служител в сектор „ПП” при ОД на МВР – Я. – системен оператор Н.С.С., в писмена декларация, която по силата на закон – чл.160, ал.1 от ЗДвП и по силата на чл.17, ал.1 от ПИБЛД, приет с ПМС № ....г., се подава пред орган на властта – Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Я., за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, е потвърдил неистина, а именно, че през месец септември 2024г. е изгубил СУМПС № ...г., издадено му от ОДМВР – Я., като СУМПС не е било изгубено, а е било отнето от контролните органи на Република Румъния на 07.10.2024г. Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст от наказателния закон, чието авторство се установява по безспорен начин, както заключението на графическата експертиза, така и от свидетелските показания и от писмените доказателства по делото. От обективна страна А.В.В. е осъществил всички признаци от състава на престъплението невярно документиране, визиран в нормата на чл.313, ал.1, предл.1 от НК. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в потвърждаване на неистина в писмена декларация по чл.160, ал.1 от ЗДвП по отношение на обстоятелството, че СУМПС № ...г., издадено от ОДМВР – Я., е изгубено, като всъщност документът е бил иззет от румънските власти заради управление на МПС с превишена скорост. Или, декларираното обстоятелство, че СУМПС е изгубено не отговаря на действителността. Безспорно, отразеното от обвиняемия в декларацията е обективно невярно, тъй като от писмените доказателства по делото се установява, че СУМПС е било отнето от румънските власти, поради извършено нарушение на правилата за движение по пътищата. Т.е, отразявайки посоченото невярно обстоятелство в подадената в сектор „ПП“ при ОДП – Я. декларация по чл.160, ал.1 от ЗДвП, при наличие на законно установено задължение за деклариране изгубването, обвиняемият противоправно е създал документ, който по силата на цитирания текст се дава пред орган на властта за удостоверяване именно на това обстоятелство. От субективна страна обвиняемият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че отразените в декларацията обстоятелства, че СУМПС е изгубено е невярно, разбирал е, че с подаване на декларацията ще удостовери съществуването именно на това невярно обстоятелство, и пряко е целял това. ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ За извършеното от обвиняемия престъпление законът предвижда две алтернативни наказания - лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева. Обвиняемият е с чисто съдебно минало и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК. Поради това и след като от деянието не са причинени имуществени вреди, спрямо него са налице законовите предпоставки на императивната норма на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба от 1000 до 5000 лева. При определяне размера на наказанието съдът взе предвид ниската степен на обществена опасност на личността на обвиняемия, обуславяща се от чистото съдебно минало, трудовата му заетост, както и обстоятелствата, че по време на досъдебното производство е признал вината си и е проявил критичност към извършеното, поради което му наложи глоба в минимален размер от 511,29 евро, или 1000 лева, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, тъй като с оглед изложеното намери, че така определено по размер, наложеното наказание е напълно достатъчно да окаже нужното поправително и възпиращо въздействие както върху самия обвиняем, така и върху останалите останалите членове на обществото. При този изход на делото, тъй като обвиняемият беше признат за виновен, на основание чл.189, ал.3 от НПК в негова тежест бяха присъдени и направените по делото разноски за изготвяне на графическа експертиза в размер на 197,81 евро, вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР - Я.. По тези съображения съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: