Решение № 704 от 23.5.2024 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 71/2024 г.

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1, във връзка с чл.117, ал.3, във връзка с ал.1, т.2, б.„д“ от КСО. Образувано е по жалба от Х. М. Е., с посочен в жалбата постоянен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], [ЕГН], подадена чрез пълномощник - адв.С. М. от АК – [област], с посочен съдебен адрес за призоваване – [населено място], [улица], •••, против Решение №2153-08-20 от 23.01.2024 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Х. М. Е. против Разпореждане №2175-08-405#1 от 24.11.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което, на основание чл.98, ал.2, т.2 от КСО, е разпоредено, от жалбоподателя да се възстановят недобросъвестно получени суми от пенсия, на основание 114, ал.1 от КСО, ведно с лихвата по чл.113 от КСО. Жалбоподателят Х. М. Е. заявява в жалбата, че счита Решение №2153-08-20 от 23.01.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали за незаконосъобразно, като постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Сочи, че съобразно разпоредбата на чл.54к от КСО/в ред. в сила от 01.01.2018 год./, отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване, се извършват въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 и чл.33, ал.5, т.12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет - Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване/НПОПДОО/. Сочи също, че според нормата на чл.1, ал.2 от НПОПДОО, преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал.1 от наредбата се извършва въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър „Трудови договори“, регистър „Пенсии“, регистър „Трудови злополуки“, регистър „Професионални болести“, регистър „Парични помощи за профилактика и рехабилитация“ и от регистър „Парични обезщетения и помощи от ДОО“, както и данните от удостоверенията по чл.8, 9 и чл.11, ал.1 и 2 от наредбата и че в този смисъл, преценката на правото на парично обезщетение се извършва от компетентния административния орган на база данните, съдържащи се в посочените източници на информация. Излага довод, че въз основа на тази нормативна регламентация и нейното систематично тълкуване за целите на определяне осигурителните права на лицата, следва изводът, че правото за получаване на паричните обезщетения за временна неработоспособност е свързано с наличието на осигуряване за общо заболяване и майчинство към момента, към който е възникнала необходимостта за изплащане на съответното обезщетение, т.е. към момента на възникване на временната неработоспособност лицата следва да са осигурени по смисъла на чл.10, ал.1, във връзка с §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Сочи също така, че съгласно чл.114, ал.2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение и че следователно, законът допуска при наличие на определени нормативно предвидени предпоставки, неоснователно изплатените или изплатените в по-голям от следващия се размер суми за парични обезщетения за временна неработоспособност, да подлежат на възстановяване. Развива и довод, че едно от законово регламентираните изключения на правилото, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване и че с оглед общите принципи на правото и съгласно трайната съдебна практика, добросъвестността ще е налице, когато осигуреното лице е със съзнанието и субективното убеждение, че направените осигурителни плащания му се дължат, както и че недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Сочи също, че добросъвестността се предполага до доказване на противното и че в тежест на административния орган е да докаже наличието на недобросъвестност при получаване на сумите. Жалбоподателят заявява в жалбата, че в законоустановения срок обжалва така издаденото Решение №2153-08-20 от 23.01.2024 год. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Кърджали, като моли то да бъде отменено, като незаконосъобразно. С жалбата претендира присъждане и на направените по делото разноски. В съдебно заседание, жалбоподателят Х. М. Е., с постоянен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител адвокат С. М. от АК – [област], който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като незаконосъобразно, както и да присъди на жалбоподателя направените по делото разноски. Съображения в подкрепа на жалбата, идентични с тези, развити в самата жалба, излага в писмена защита, която представя в съдебно заседание. Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуалния си представител – ст.юрк.З. Б., която оспорва жалбата и счита същата за неоснователна и недоказана. В хода по същество прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В предоставен от съда срок депозира писмена защита, в която развива подробни доводи и съображения в подкрепа на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и на обжалваното разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали. В защита сочи, че Разпореждане №2175-08-485#7 от 11.08.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали /??? вероятно се има на предвид Разпореждане №2175-08-405 #1 от 24.11.2023 год./, потвърдено с обжалваното решение, предмет на настоящия спор, не е за установяване на дълг, а за изменение на пенсията на жалбоподателя Е. и че с цитираното разпореждане се поправя Разпореждане №2175-08-485#6 от 02.06.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ -Кърджали, с което е възобновено изплащането на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Х. М. Е. и същата е изменена. В тази връзка твърди, че възстановяването на недобросъвестно дължимите суми се постановява по различен ред с последващо разпореждане, което от своя страна подлежи на самостоятелно обжалване и че такова задължение за възстановяване на неоснователно изплатени суми за пенсия възниква след постановяване на разпореждане на основание чл.98, ал.2 от КСО, което се издава в едноседмичен срок след влизането в сила на разпореждането по чл.98, ал.1 от КСО, за изменение или прекратяване на пенсията и в което се посочват конкретен период и размер на задължението, както и мотиви относно наличието на недобросъвестност. Твърди също, че според трайната съдебна практика, дори в разпореждането, с което пенсията се прекратява или изчислява в по-нисък размер, да фигурира текст „надвзетата сума за пенсия да се възстанови от лицето заедно с лихвата по чл.113 от КСО“, той няма характер на властническо волеизявление и не поражда правни последици, а представлява само съждение и евентуално предложение за издаване на разпореждане за възстановяване на сумите, които са били изплатени над действителния размер на пенсията. В тази връзка сочи, че в своята съдебна практика, изразена в посочените в писмената защита съдебни решения на ВАС, съдът изрично е посочил, че изпълнителното основание за събиране на неоснователно изплатените суми за пенсии е разпореждане по чл.98, ал.2 от КСО, а наличието на цитирания по-горе текст в разпореждане по чл.98, ал.1 от КСО, не прави същото изпълнително основание, както и че текстът може да има единствено информативен характер – да сигнализира, че е установен случай на неоснователно изплатени пенсии, чийто размер следва да бъде изчислен и да се издаде разпореждане (по чл.98, ал.2 от КСО), което да бъде изпълнително основание за събиране на сумите. По тези съображения, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на Х. М. Е. и да остави в сила обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като правилно и законосъобразно. Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното: По допустимостта на жалбата: Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда. В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощника на жалбоподателя - адв.С. М., със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-508#1/23.01.2024 год. на ТП на НОИ - Кърджали /л.8/, като е получено на адреса на същия, срещу подпис, от служител в адвокатската кантора, на 25.01.2024 год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод ••• /л.12/. Жалбата е подадена по пощата, на датата 08.02.2024 год., видно от клеймото на пощенския плик с баркод •••, с който е изпратена /л.7/, чрез административния орган, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-20#1 на 12.02.2024 год. /л.3/. Предвид това следва да се приеме, че жалбата е подадена чрез административния орган, точно на 14-ия/четиринадесетия/ ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма, по предвидения в закона ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването. От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното: От документите, съдържащи се в пенсионното досие на жалбоподателя Х. М. Е., представени с изпратената в съда административна преписка, е видно, че на същия, по негово заявление, подадено на 30.12.2011 год. /л.272-л.273/, на основание §4, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване/ПЗР на КСО/, с Разпореждане №2/прот.№N01043/13.02.2012 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали /л.220/, е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, пожизнено, считано от 01.12.2011 год. Пенсията му е била отпусната в размер на ••• лева месечно, т.е. в минимален размер, съгласно чл.70, ал.7 от КСО/в действащата към този момент редакция на КСО/, до отстраняване на несъответствията между документите за пенсиониране и информацията в „Регистъра на осигурените лица“. Впоследствие, с Разпореждане №22/прот.№N01128/01.06.2012 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали /л.216/, на основание чл.99, ал.1, т.6 от КСО, личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя Х. М. Е., е била изменена и определена в действителен размер, считано от датата на нейното отпускане – 01.12.2011 год., в месечен размер от ••• лева, като видно от горецитираното разпореждане, длъжното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Кърджали е зачело в ползва на лицето осигурителен стаж, както следва: от II-ра категория труд – 19 год., 04 мес. и 02 дни, от III-та категория – 13 год., 08 мес. и 16 дни, превърнат към трета категория труд, на основание чл.104 от КСО, общ осигурителен стаж – 37 год., 10 мес. и 19 дни. През годините, личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната на Х. М. Е., е била редовно осъвременявана и преизчислявана с последващи разпореждания на длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, издавани съобразно действащото пенсионно законодателство, както и съобразно допълнително придобития, след пенсиониране, осигурителен стаж от лицето. Така, със Заявление с Вх.№2122-08-611/23.03.2016 год. на ТП на НОИ – Кърджали /л.165/, жалбоподателят Х. Е. е направил искане, на основание чл.102 от Кодекса за социално осигуряване, във връзка с чл.21, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, да му бъде зачетен допълнително придобитият след пенсионирането осигурителен стаж в „•••” ЕООД [населено място], за периода от 09.02.2015 год. до 29.02.2016 год., като се ползват данните по чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване. Към заявлението е приложена и декларация с Вх.№2122-08-611 от 23.03.2016 год. от Х. М. Е. /л.165/, в която същият е декларирал, че е съгласен да се ползват данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за зачитане на осигурителен стаж и/или доход за времето, през което е работил в „•••” ЕООД [населено място] - от 09.02.2015 год. до 29.02.2016 год. Към датата на подаване на това заявление, получаваната от жалбоподателят лична пенсия за ОСВ е била в размер на ••• лева месечно, определена в този размер, считано от 01.07.2015 год., съгласно Разпореждане №•••/01.07.2015 год. за осъвременяване на пенсия, издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали /л.167/. Този осигурителен стаж в „•••” ЕООД [населено място] е бил зачетен с Разпореждане №1/прот.№N01162 от 01.04.2016 год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Кърджали /л.151/, с което пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя Х. Е. е била преизчислена, считано от 23.03.2016 год., в размер на ••• лева месечно, при зачетен, на основание чл.104 от КСО, общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд – 41 год., 09 мес. и 18 дни. Със Заявление с Вх.№21105-08-19 от 07.01.2020 год. на ТП на НОИ – Кърджали /л.149/, жалбоподателят Х. М. Е. е направил искане, на основание чл.102, ал.3 от КСО, за служебно ежегодно преизчисляване на личната му пенсия за ОСВ, с допълнително придобития от него след пенсионирането осигурителен стаж, като по така подаденото заявление, с Разпореждане №5 от 25.03.2020 год./прот.№N01130 от 12.03.2020г./ на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Кърджали /л.143-л.144/, пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя Х. Е. е била преизчислена, считано от 01.02.2020 год., в размер на ••• лева месечно, като му е зачетен допълнително осигурителен стаж след пенсиониране, за периода от 01.03.2016 год. - 31.01.2020 год., придобит в „•••” ЕООД [населено място] или, при зачетен, на основание чл.104 от КСО, общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд – 45 год., 08 мес. и 18 дни. Впоследствие, с Разпореждане №••• от 01.04.2021 год. /прот.№N01SP2/02.03.2021г./ на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали /л.141-л.142/, на основание чл.102, ал.1, т.1, ал.2 и ал.5 от Кодекса за социално осигуряване и във връзка с §7г от ПЗР на КСО, пенсията на жалбоподателя Е. за осигурителен стаж и възраст, е преизчислена служебно, считано от 01.04.2021 год., с допълнително придобития осигурителен стаж след пенсиониране за периода 01.02.2020 год. - 08.04.2020 год., придобит в „•••” ЕООД [населено място], в размер на ••• лева месечно. По преписката е представен и приет като доказателство Констативен протокол №КВ-5-08-00931217 от 04.06.2021 год. за извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „•••” ЕООД, с ЕИК •••, с адрес: [населено място], [улица], с Вх.№2175-08-485 от 02.09.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали, съставен от ••• при ТП на НОИ - Кърджали /л.137-л.140/. В този констативен протокол е посочено, че проверката по разходите на държавното обществено осигуряване на „•••” ЕООД, с ЕИК •••, е извършена на основание чл.108, aл.1 от Кодекса за социално осигуряване и резолюция на началник отдел „КПК” за извършване на проверка в информационната система на НОИ, във връзка с постъпил сигнал с Вх.№1029-08-385 от 25.02.2021 год., относно получено писмо с Вх.№1029-08-385/25.02.2021 год. от ОД на МВР – Кърджали, в което е посочено, че дружеството „•••” ЕООД с ЕИК •••, не е извършвало търговска дейност, но е имало назначени служители по трудово правоотношение през периода 2015 - 2020 год. и че обект на проверката са всички лица, назначени по трудови правоотношения в осигурителя „•••” ЕООД, с ЕИК •••, вкл. и жалбоподателя Х. Е.. В протокола са описани установените факти и обстоятелства, като е посочено, че от така събраните доказателства може да се направи извод, че всички лица, назначени по трудови правоотношения, не са упражнявали трудова дейност при осигурителя „•••” ЕООД, с ЕИК •••, която да е основание за осигуряване, на основание чл.10, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване и се препоръчва се на осигурителя да предприеме мерки по заличаване на трудовите договори на всички лица. Посочено е също, че предвид изложеното, с този констативен протокол ще бъде връчено задължително предписание, на основание чл.108, ал.1, т.3 от Кодекса за социално осигуряване, за заличаване на подадените данни с декларация - обр.№1. Във връзка с горното е издадено Разпореждане №2175-08-485#1 от 29.09.2021 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали /л.131/, с което, на основание чл.95, ал.1, т.7 от КСО, е спряна личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя Х. М. Е., считано от 02.09.2021 год. В мотивите към разпореждането е посочено, че лицето получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната от 01.12.2011 год. с Разпореждане №2/13.02.2012 год. и че с цел осъществяване на текущ и последващ контрол е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя „•••” ЕООД [населено място], ЕИК •••, съвместно със служител от сектор „Противодействие на икономическата престъпност” към ОДМВР - Кърджали, за която е съставен Констативен протокол №КВ-5-08-00931217/04.06.2021 год. на ••• - контролен орган в ТП на НОИ - Кърджали. Посочено е, че при извършената проверка от контролния орган на ТП на НОИ - Кърджали е установено, че осигурителят „•••” ЕООД [населено място], ЕИК •••, фиктивно е назначил на работа при него лицето Х. М. Е. и че в подкрепа на това са установените факти и обстоятелства - че за периода от 09.02.2015 год. до 08.04.2020 год., лицето е имало сключен трудов договор с осигурителя, но реално не е упражнявало трудова дейност и не е осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3 от КСО, както и че предвид изложеното и поради наличие на обосновано съмнение за извършено престъпление, с писмо изх.№1029-08-1600 от 10.09.2021 год. е уведомена Районна прокуратура - Кърджали. В мотивите е отразено, че след приключване на наказателното производство, длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО ще се произнесе с разпореждане в зависимост от постъпилото прокурорско решение. Това разпореждане е било връчено лично на жалбоподателя Х. Е., срещу подпис, на датата 06.10.2021 год. и против същото в срок е била подадена жалба от него, до директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с Вх.№1012-08-601 от 08.10.2021 год. на ТП на НОИ - Кърджали /л.124-л.125/, като с Решение №2153-08-272 от 04.11.2021 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали /л.122-л.123/, жалбата на Х. Е. срещу Разпореждане №2175-08-485#1/29.09.2021 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, е била отхвърлена, като неоснователна. Това решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е било обжалвано от неговия адресат в срок, по съдебен ред, като с Решение №45 от 15.02.2022 год., постановено по адм.дело №323/2021 год. по описа на Административен съд – Кърджали /л.107-л.113/, е отхвърлена жалбата на Х. Е. против Решение №2153-08-272 от 04.11.2021 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна. Срещу решението на АдмС – Кърджали е била подадена касационна жалба от Х. М. Е., пред Върховния административен съд, като с Разпореждане №3420 от 11.04.2022 год., постановено по адм.дело №2680/2022 год. по описа на ВАС – Шесто отделение /л.101-л.102/, касационната жалба, на основание чл.215, т.4 и чл.213а, ал.6, т.2 от АПК, е била оставена без разглеждане и производството по делото е било прекратено, като няма данни това разпореждане да е било оспорено. По административната преписка е приложено и прието като доказателство по делото писмо с Изх.№652 от 09.03.2023 год. на Районна прокуратура – Кърджали, адресирано до ТП на НОИ – Кърджали, с Вх.№1029-08-409#1 от 13.03.2023 год. на ТП на НОИ - Кърджали /л.97-л.98/, съдържащо информация за резултатите по подадени от ТП на НОИ – Кърджали, до Районна прокуратура – Кърджали, сигнали с установени данни за извършено престъпление, вкл. и по отношение на жалбоподателя Х. М. Е.. В т.8 на това писмо е отразено, че по сигнала, касаещ жалбоподателя Е., е било образувано досъдебно производство №••/••• год. по описа на ОДВМР – Кърджали, преписка Вх.№••/••• год. по описа на Районна прокуратура - Кърджали, за престъпление по чл.316, във връзка с чл.308, ал.1 от НК, като с Постановление от 23.06.2022 год., наказателното производство е прекратено, в уверение на което, към писмото е било приложено и самото постановление /л.94-л.96/. В резултат на установените факти и обстоятелства, касаещи положения от жалбоподателя осигурителен стаж при осигурителя „•••“ ЕООД [населено място], е издадено Разпореждане №2175-08-485#6 от 02.06.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – [област] /л.72-л.74/, с което, на основание чл.98, ал.1, т.1, чл.97, ал.1, т.4 и чл.99, ал.1, т.2, б.„д“ от КСО, е възобновено изплащането на спряната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя Х. М. Е. и същата е изменена, считано от 23.03.2016 год. В мотивите към разпореждането са описани същите факти и обстоятелствата, отразени и в разпореждането от 29.09.2021 год. за спиране на личната пенсия на жалбоподателя, както и че на 13.03.2023 год. в ТП на НОИ – Кърджали е постъпило постановление на Районна прокуратура - Кърджали за прекратяване на наказателното производство срещу лицето, образувано за престъпление по чл.316, във връзка с чл.308, ал.1 от НК. Предвид изложеното от пенсионния орган е прието, че личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Х. М. Е. неправилно е била изменяна след отпускането й, при зачитане на допълнително положения осигурителен стаж в осигурителя „•••“ ЕООД [населено място]. Видно от приложеното известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод ••• на „Български пощи” ЕАД ••• /л. 76/, Разпореждане №2175-08-485#6 от 02.06.2023 год. е било получено от упълномощено от жалбоподателя лице, срещу подпис, на датата 08.06.2023 год., като няма данни това разпореждане да е било оспорено от неговия адресат пред по-горестоящия административен орган, т.е. по реда на чл.117 от КСО. По административната преписка е приложена и Справка за неправилно изплатена пенсия с №5 от 05.06.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали /л.68/, в която са възпроизведени мотивите на горецитираното разпореждане от 02.06.2023 год., като в справката е отразено още, че неправилно изплатената сума за пенсии на Х. М. Е. за периода 23.03.2016 год. – 30.09.2021 год. е в размер на ••• лева, от които ••• лева главница и ••• лева лихви. Впоследствие, ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – [област] е постановил Разпореждане №2175-08-485#7 от 11.08.2023 год. /л.55/, с което, на основание чл.98, ал.1 и ал.3 от КСО и чл.12, ал., т.1 и ал.4 от НПОС, е поправено Разпореждане №2175-08-485#6 от 02.06.2023 год. досежно надвзетата сума и е разпоредено недобросъвестно получените суми за пенсия да се възстановяват от лицето, на основание чл.114, ал. 1 от КСО, заедно с лихвата по чл.113. В мотивите към разпореждането е посочено, че при издаване на цитираното разпореждане е постановено надвзетата сума от пенсия да не се удържа от лицето, на основание чл.114, ал.2 от КСО, предвид на това, че съгласно Констативен протокол №КВ-5-08-00931217/04.06.2021 год. на контролните органи при ТП на НОИ - Кърджали, в предоставените от ТД на НАП доказателства и писмени обяснения, лицето е дало сведения, че има сключен трудов договор с осигурителя, но не е работил, не е получавал заплата и не е ползвал отпуски. В мотивите е отразено също, че пенсионният орган неправилно е приел Х. Е. за добросъвестен получател по отношение на неправомерно получаваната в по-голям размер пенсия, поради което в разпореждането е прието, че е допусната явна фактическа грешка и не е взето предвид обстоятелството, че лицето е подало заявление с Вх.№2122-08-611 от 23.03.2016 год., за зачитане на допълнително придобития след пенсионирането осигурителен стаж от 09.02.2015 год. до 29.02.2016 год., положен при осигурителя „•••“ ЕООД [населено място]. В разпореждането са изложени и мотиви, че към заявлението е била приложена и декларация с Вх.№2122-08-611#1/23.06.2016 год., с която жалбоподателя Е. е декларирал, че е съгласен да се ползват данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за цитирания период, през който е работил в „•••“ ЕООД, както и че с последващо заявление с Вх.№21105-08-19 от 07.01.2020 год., Х. Е. е направил искане за служебно ежегодно преизчисляване на пенсията по чл.102, ал.3 от КСО, с допълнително придобития от него след пенсионирането му осигурителен стаж при същия осигурител, въз основа на наличните данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. Посочено е, че по повод на подадените заявления и след изрична декларация от лицето, че е работило при осигурителя „•••“ ЕООД [населено място], с разпореждания на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО, личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Х. Е. е била изменена от 23.03.2016 год. и преизчислена от 01.02.2020 год. и от 01.04.2021 год., съгласно действащите законови разпоредби. Това Разпореждане №2175-08-485#7 от 11.08.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали е било изпратено на жалбоподателя по пощата с препоръчана пощенска пратка, като от приложеното известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод ••• на „Български пощи” ЕАД ••• /л. 56/, е видно, че пратката е била получена, срещу подпис, на датата 24.08.2023 год., но не става ясно кой е получил същата тази пратка, съдържаща горецитираното разпореждане. Така или иначе, на 14.09.2023 год., срещу това разпореждане, от Х. М. Е. е била подадена в срок жалба до директора на ТП на НОИ – Кърджали, Вх. №1012-08-372 от 14.09.2023 год. на ТП на НОИ - Кърджали /л.53/, по повод на която директора на ТП на НОИ - Кърджали е издал Решение №2153-08-225 от 16.10.2023 год. / л.45-л.46 /, с което подадената жалба е била уважена, а оспореното разпореждане отменено. В решението горестоящият административен орган е направил извод, че от страна на пенсионния орган в ТП на НОИ – Кърджали не е допусната явна фактическа грешка при издаване на Разпореждане №2175-08-485#6 от 02.06.2023 год., като е изложил подробни съображения какво по своята същност представлява „явна фактическа грешка“. В мотивите към решението е посочено, че по повод на подавани заявления и след изрична декларация от лицето, че е работило при осигурителя „•••“ ЕООД [населено място], с разпореждания на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО, личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Х. Е. е изменена от 23.03.2016 год. и преизчислена от 01.02.2020 год. и от 01.04.2021 год., съгласно действащите разпоредби, като в тази връзка в решението е прието, че в случая е налице преизчисление на личната пенсия на база невярно подадени данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО и че вследствие на това, лицето е получавало лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в по-голям размер, както и че неоснователно са нанесени щети на фондовете на ДОО. В решението са изложени и мотиви относно недобросъвестността, като е отразено, че недобросъвестно е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане и че недобросъвестността не се предполага, а подлежи на доказване, като тежестта на доказване на това обстоятелство пада върху административния орган, който следва да го установи по безспорен начин, респ. че недобросъвестността следва не само да бъде твърдяна, но и в акта да бъде отразено, по какъв начин лицето е проявило такава и в какво се изразява тя. В тази връзка в решението е прието, че не са посочени действия на осигуреното лице, представляващи нарушение или заобикаляне на закона или поведение, целящо да заблуди административния орган. Предвид изложеното, директорът на ТП на НОИ – Кърджали е приел, че Разпореждане №2175-08-485#7 от 11.08.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали следва да бъде отменено, като преписката се върне на пенсионния орган за ново произнасяне, съгласно мотивите в решението. В изпълнение на горното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – [област] е постановил ново разпореждане, а именно Разпореждане №2175-08-405#1 от 24.11.2023 год. /л.18/, с което, на основание чл.98, ал.1, т.1 и ал.2, т.2 от КСО, във връзка с чл.12, ал.1 и ал.4 от НПОС, отново е поправено Разпореждане №2175-08-485#6 от 02.06.2023 год. досежно реда и основанието за възстановяване на надвзетата сума и е разпоредено недобросъвестно получените суми от пенсия да се възстановят от лицето, на основание чл.114, ал.1 от КСО, заедно с лихва по чл.113. В мотивите към това разпореждане отново са изложени факти и обстоятелства, идентични с тези, изложени и в разпореждането от 11.08.2023 год. за поправка на явна фактическа грешка, отменено с по-горе цитираното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали. В разпореждането длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Кърджали е приело, че подаваните през годините от Х. Е. заявления за изменяне на личната му пенсия са в противоречие със заявеното от него в писмени обяснения, дадени по повод извършена проверка на „•••“ ЕООД [населено място], че същия е имал сключен трудов договор с посочения осигурител, но не е работил, не е получавал заплата и не е ползвал отпуски. В тази връзка в разпореждането е направен извод, че е налице неоснователно плащане на пенсия в по-голям размер и недобросъвестност от страна на лицето при получаването й, предвид на това, че Х. Е. съзнателно се е възползвал от възможността да завиши размера на пенсията си, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това плащане, както и деклариране на неверни обстоятелства. При тези съображения в разпореждането е прието, че Разпореждане №2175-07-485#6 от 02.06.2023 год. за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 23.03.2026 год., следва да се поправи в частта, касаеща основанието за възстановяване на надвзетата пенсия. Видно от приложеното известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод ••• на „Български пощи” ЕАД ••• /л.19/, Разпореждане №2175-08-405#1 от 24.11.2023 год. е било получено лично от жалбоподателя, срещу подпис, на датата 14.12.2023 година. Против това разпореждане, от Х. М. Е., чрез пълномощника му адв.С. М., е била подадена в срок жалба до директора на ТП на НОИ – Кърджали, с Вх.№1012-08-508 от 29.12.2023 год. на ТП на НОИ – Кърджали /л.13/. В същата жалбоподателят Х. М. Е. е изложил доводи и съображения за незаконосъобразност на така издаденото разпореждане, идентични с тези, съдържащи се в жалбата, по повод на която е образувано и настоящото производство. Така, в крайна сметка, по повод подадената на 29.12.2023 год. жалба с Вх.№1012-08-508 е издадено и оспореното в настоящото производство Решение №2153-08-20 от 23.01.2024 год. /л.9-л.11/, с което е отхвърлена жалбата на Х. М. Е. против Разпореждане №2175-08-405#1 от 24.11.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали като неоснователна. В мотивите към това решение административният орган е описал разпорежданията, с които на Х. М. Е. е била отпусната, спряна и в последствие възобновена и изменена пенсията му за осигурителен стаж и възраст, както и установените факти и обстоятелства при извършената от контролните органи на ТП на НОИ – Кърджали проверка и предприетите действия. В мотивите са изложени подробни съображения за недобросъвестността, като предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл.114, ал.1 от КСО, като в решението е прието, че жалбоподателят Е. се явява недобросъвестен по отношение на получаваната пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като лицето лично е подало заявление с Вх.№2122-08-611 от 23.03.2016 год. за зачитане на допълнителен, след пенсиониране, осигурителен стаж, за периода от 09.02.2015 год. до 29.02.2016 год., положен при осигурителя „•••“ ЕООД [населено място], към което заявление същият е приложил декларация, с която е дал съгласието си да се ползват данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, както и че с последващо заявление от 07.01.2020 год., Х. М. е направил искане за служебно ежегодно преизчисляване па пенсията по чл.102, ал.3 от КСО, с допълнително придобития от него след пенсионирането му осигурителен стаж при същия осигурител, пак въз основа на налични данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. В мотивите към решението е отразено, че съгласно Регистъра па осигурените лица, след датата на отпускане на пенсия, за Х. Е. има деклариран осигурителен стаж единствено от „•••“ ЕООД [населено място], поради което в решението е направен извод, че лицето е съзнавало, че получава пенсия в по-голям размер, вследствие па извършените преизчисления за осигурителен стаж, който реално не притежава и че това обстоятелство се доказва от извършените действия от негова страна, като декларира неверни факти и обстоятелства. На следващо място в мотивите е посочено, че в тежест на жалбоподателя е да удостовери продължителността и местополагането на трудовия си стаж и че дори и да е налице законовото изискване стажът да се преценява от длъжностното лице, което отпуска или отказва отпускането на пенсията, то това не изключва ясното съзнание на заявителя, че при подаване па документите си за ежегодно преизчисляване на пенсията, се позовава на неверни данни, а също така не игнорира приложимостта на законовите разпоредби относно начина на преизчисление на пенсията и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми. В мотивите е посочено също, че възстановяване може да се постанови при наличие на две кумулативни предпоставки - сумите, чието възстановяване се разпорежда, да са изплатени на лицата неоснователно и да е налице недобросъвестност от тяхна страна при получаването им и че в случая и двете предпоставки са налице. Административният орган е посочил, че с оглед на общите принципи на правото, за добросъвестно получени следва да се зачитат тези суми, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат и че недобросъвестно ще е лицето, което е знаело определени обстоятелства, както и невярното деклариране на релевантни факти, към която хипотеза се причислява и непредставянето на относимата информация на административния орган, което по своята същност представлява затаяване на истина относно релевантни факти. Отразил е също, че внасянето на осигурителни вноски въз основа на фиктивен трудов договор, без да се упражнява трудова дейност само по себе си доказва целта на жалбоподателя, както и неговите мотиви и че Кодекса за социално осигуряване, извън хипотезите на чл. 9а, не допуска придобиването на осигурителен стаж без да се упражнява трудова дейност. В решението е прието, че на Х. Е. неоснователно са изплатени суми от пенсията и поради това, на основание чл.114, ал.1 и 3 от КСО, лицето следва да възстанови получените суми ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. Предвид това, директорът на ТП на НОИ – Кърджали е приел, че Разпореждане №2175-08-405#1 от 24.11.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали се явява правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган и при спазване на материалния закон и на база наличните писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка, по която, между впрочем, няма спор между страните и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. По отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното: Според разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„д” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност. Следва да се посочи, че от компетентен орган е издадено и обжалването пред него Разпореждане №2175-08-405#1 от 24.11.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали. Според разпоредбата на чл.98, ал.2, т.2 от КСО, изрично посочено и в разпореждането като правно основание за издаване на същото, длъжностните лица по ал.1 издават и разпореждания за възстановяване на неоснователно изплатени суми за пенсии, а според чл.98, ал.1, т.1, предл.1/първо/ от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В случая, цитираното по-горе разпореждане е издадено при условията на заместване, обстоятелство, за което към административната преписка са представени и съответните доказателства, установяващи компетентността на органа – Заповед №1015-08-106 от 10.10.2019 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали /л.20/ и Болничен лист №••• от 21.11.2023 год. /л.21/, т.е. обжалваното в настоящото производство разпореждане е издадено, в условията на заместване, от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, който именно е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Кърджали, от което следва, че разпореждането също е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност. Същото е издадено в изискуемата се писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Решението е издадено в посочения в чл.117, ал.3 от КСО едномесечен срок, като жалбата против разпореждането е постъпила в ТП на НОИ – Кърджали на 29.12.2023 год., а решението е издадено на 23.01.2024 год. Същото е издадено освен това, при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„д“ от КСО. Издаденото решение, освен това, е връчено своевременно на адресата му по съответния ред, което е удостоверено с надлежни писмени доказателства. По отношение материалната законосъобразност на оспорения административен акт, т.е. по отношение съответствието му с приложимите материалноправни норми на закона, съдът намира, че същото е издадено в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, поради следното: От фактическа страна по делото е установено, а не се и спори между страните, че в полза на Х. М. Е., пожизнено, считано от 01.12.2012 год., е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, изплащането на която, на основание чл.95, ал.1, т.7 от КСО, е било спряно, считано от 02.09.2021 год., поради наличието на съмнения относно истинността на придобития след пенсиониране осигурителния стаж на жалбоподателя в „•••“ ЕООД [населено място], за периода от 09.02.2015 год. до 08.04.2020 год., с който допълнителен стаж, пожизнено, личната му пенсия е била преди това преизчислена. Не е спорно между страните също, че така спряното изплащане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя е било възобновено с Разпореждането №2175-08-485#6 от 02.06.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - град Кърджали /л.72/, като със същото, на основание чл.99, ал.1, т.2, б.„д“ от КСО, е изменен размерът на пенсията на Х. Е., пожизнено, считано от 23.03.2016 год. Доколкото това разпореждане, видно от приложените към административната преписка доказателства, е било надлежно връчено на неговия адресат и няма данни същото да е било оспорено по административен ред, съдът в настоящия състав приема, че то представлява стабилен административен акт, поради което по въпросите, разрешени с него, проверка в това производство не може да бъде правена/с изключение служебната проверка относно евентуалната му нищожност, каквато не се установи от настоящия състав/. В настоящото производство, предмет на изследване е законосъобразността на решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е потвърдено Разпореждане №2175-08-405#1 от 24.11.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали за поправка на Разпореждане №2175-08-485#6 от 02.06.2023 год. относно реда и основанието за възстановяване на надвзетата сума, както и за възстановяване на недобросъвестно получените суми за пенсии от лицето, на основание чл.114, ал.1 от КСО. Видно от оставеното в сила от горестоящия административния орган Разпореждане №2175-08-405#1 от 24.11.2023 год., като основание за издаване на същото от пенсионния орган при ТП на НОИ – Кърджали са посочени разпоредбите на чл.98, ал.1, т.1 и ал.2, т.2 от КСО, във връзка с чл.12, ал.1 и ал.4 от НПОС. Така, както вече бе посочено и по-горе в настоящото решение, разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1, предл.1/първо/ от КСО, регламентира, че пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, а според чл.98, ал.2, т.2 от КСО, длъжностните лица по ал.1 издават и разпореждания за възстановяване на неоснователно изплатени суми за пенсии. Същевременно, в нормата на чл.12, ал.1 от НПОС изчерпателно са изброени отделните основания, даващи възможност на органа, издал разпореждането за отпускане, изменяне, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване или възстановяване на пенсиите и добавките към тях, както и за възстановяване на неоснователно изплатени суми за пенсии, да го поправя, изменя или отменя, когато са констатирани: т.1 - очевидни фактически грешки; т.2 – технически грешки – неправилно определяне на пенсията поради аритметични грешки в сборовете на осигурителния (трудовия) стаж, трудовото възнаграждение (осигурителния доход), погрешно изчислен размер или грешки, допуснати при подаване на данни за електронна обработка на информацията; т.3 – пропуски – не са взети предвид представените документи, имащи значение за определяне размер на пенсията и т.4 – основанията по чл.99 от КСО. Следва да се посочи също така, че нормата на ал.2 от същия чл.12 ясно казва, че в случаите по ал.1, т.1 – т.3 разпореждането се поправя от деня на отпускането, изменянето, осъвременяването, спирането, възобновяването, прекратяването, възстановяването на пенсиите и добавките към тях или от датата на постановяване на разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатени суми за пенсии. Видно от оспореното разпореждане, в същото не е посочено, коя конкретно от изброените по-горе хипотези на чл.12, ал.1, т.1 – т.3 от НПОС е осъществена (доколкото с т.1 от разпореждането е разпоредена поправка на друго разпореждане), като според настоящия съдебен състав, с оглед фактите и обстоятелствата, описани в този административен акт, същите по никакъв начин не могат да бъдат отнесени към някоя от визираните хипотези и това е така, тъй като в мотивите към разпореждането не се съдържат, т.е. няма твърдения и направени изводи, за наличие на очевидни фактически грешки или технически такива или констатирани пропуски, налагащи поправка на предходно издаденото разпореждане от 02.06.2023 год. Напротив, в процесното разпореждане е налице само и единствено произнасяне по вменяване задължение за възстановяване на недобросъвестно получени суми по смисъла на чл.114 от КСО, т.е. от страна на пенсионния орган в ТП на НОИ – Кърджали в това разпореждане са формирани и изразени ясни мотиви по отношение на това, че жалбоподателят Х. Е. неоснователно е получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер, по-голям от следващия му се, както и че същият е бил недобросъвестен при нейното получаване, като следва изрично да се посочи, че в абсолютно същия смисъл са и мотивите в оспореното решение на горестоящия административен орган за потвърждаване, като законосъобразно, на разпореждането на длъжностното лице по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Кърджали. Според настоящия съдебен състав, в случая с така постановеното разпореждане на практика се създава едно ново фактическо и правно положение спрямо неговия адресат, като на същия се вменява задължение за възстановяване на недобросъвестно получени суми за пенсия, независимо, че със същото се разпорежда поправка на предходно издадено от същия орган предходно разпореждане. В тази връзка с горното, съдът намира за несъстоятелно твърдението на процесуалния представител на ответника, изразено в представената писмена защита, че Разпореждане №2175-08-405#1 от 24.11.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали не е за установяване на дълг, а за изменение на личната пенсия за ОСВ на жалбоподателя Х. Е., като най-напред следва да се посочи, че в разпоредителната част на това разпореждане никъде не отразено, че същото изменя предходно такова, а освен това, от съдържанието/мотивите/ на обсъжданото разпореждане, както и от тези на потвърждаващото го решение, става пределно ясно, че пенсионният орган при ТП на НОИ – Кърджали, а и горестоящият му административен орган – директорът на ТП на НОИ – Кърджали, са изложили подробни мотиви и във връзка с тези мотиви приемат за доказано обстоятелството, че е налице неправомерно изплатена сума за пенсии, получена от жалбоподателя Х. Е., който като недобросъвестен, следва да я възстанови. Действително, в диспозитива на Разпореждане №2175-08-405#1 от 24.11.2023 год. е отразено, че се поправя Разпореждане №2175-08-485#6 от 02.06.2023 год. досежно реда и основанието за възстановяване на надвзетата сума, но това автоматично не означава, че по своята същност това разпореждане е за поправка на предходно такова от 02.06.2023 год., т.к. както вече стана ясно, в него липсват изложени конкретни фактически и правни основания за така разпоредената поправка. От друга страна, в разпореждането от 24.11.2023 год. са изложени ясни мотиви, въз основа на какви фактически констатации и обстоятелства пенсионният орган е приел, че е налице недобросъвестно получена сума за пенсии от жалбоподателя Х. Е., която следва да бъде възстановена от лицето, каквото именно е било разпоредено с т.2 от процесното разпореждане. От всичко изложено по-горе се налага безспорния извод, че Разпореждане №2175-08-405#1 от 24.11.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали по съществото си представлява разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми за пенсии по смисъла на чл.98, ал.2 от КСО, като напълно неясно е за съда, защо пълномощникът на ответника твърди, че това разпореждане не е за установяване на дълг и че задължение за възстановяване на неоснователно получени суми за пенсия възниква след постановяване на разпореждане, издадено на посоченото по-горе основание, при положение, че в цитираното разпореждане, като правно основание за издаването му, е посочена именно нормата на чл.98, ал.2, т.2 от КСО, като отделно от това директорът на ТП на НОИ – Кърджали, в решението, с което е потвърдено горното разпореждане, изрично е посочил, че производството по обжалване на същото е по реда на чл.117, ал.1, т.2, б.„д“ от КСО/т.е. по обжалване на разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания от ДОО, в т.ч. и по чл.98, ал.2 КСО/, т.е. очевидно директорът на ТП на НОИ - Кърджали и процесуалният му представител имат различни мнения относно вида и същността на издадения от пенсионния орган при ТП на НОИ – Кърджали административен акт, което в крайна сметка е без значение, с оглед приетото по-горе от настоящия състав на съда. Така, както вече стана ясно, в настоящия случай безспорно са установени неправилно изплатени суми за пенсия, по отношение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя Х. Е. и това е така, тъй като с влязлото в сила Разпореждане №2175-08-485#6 от 02.06.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, личната пенсия на лицето е изменена, считано от 23.03.2016 год., като е намален нейния размер, в резултат на изключване на допълнително зачетения след пенсиониране осигурителен стаж, придобит в осигурителя „•••“ ЕООД [населено място], за периода 09.02.2015 год. – 08.04.2020 год., за който е прието, съобразно констатираните при проверката по разходите на държавното обществено осигуряване на посочения осигурител обстоятелства, че лицето реално не е упражнявало трудова дейност при този осигурител. В тези случаи на неправилно изплатени суми за пенсии е налице специалната разпоредба на чл.98, ал.2, т.2 от КСО, според която, длъжностното лице по ал.1, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване в съответното ТП на НОИ, или друго длъжностно лице определено от ръководителя на ТП на НОИ, издава разпореждане и за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, като в настоящия случай, това е Разпореждане №2175-08-405#1 от 24.11.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с оглед изложените в това разпореждане факти и обстоятелства и посочените в него правни основания, на които се издава. В мотивите към това разпореждане, от пенсионния орган в ТП на НОИ – Кърджали са изложени както конкретните фактически обстоятелства, обосновали преди това изменението на пенсията по реда на чл.99, ал.1, т.2, б.„д“ от КСО към по-нисък размер, респ. неоснователното й получаване в размер, по-голям от следващия се, а също така са изложени и мотиви, формиращи извод за недобросъвестност у жалбоподателя Е. при получаването на тази пенсия в по-високия размер. В същото разпореждане обаче, нито е посочен точният размер на неправилно изплатената сума за пенсия, нито е посочен периодът, за който следва да се формира тази сума, а също така не е посочена и изчислената законна лихва, ако такава се следва, т.е. в посоченото разпореждане липсва каквото и да е индивидуализиране на разпоредените с него за възстановяване от жалбоподателя Х. Е. на недобросъвестно получени от него суми за пенсии. Следва в тази връзка да се посочи, че такова индивидуализиране на неправилно изплатената сума за пенсия на лицето е направено от пенсионния орган при ТП на НОИ - Кърджали в Справка за неправилно изплатена пенсия №5 от 05.06.2023 год. /л.68/, за която в административната преписка няма данни да е връчвана на лицето, било то самостоятелно или като приложение, неразделна част към разпореждането от 24.11.2023 год. Така, според настоящия съдебен състав, Разпореждане №2175-08-405#1 от 24.11.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали формално съдържа разпоредителна част, но същата категорично не е в достатъчна степен индивидуализираща разпореденото срещу адресата задължение за възстановяване на неоснователни получени суми за пенсии, което е в противоречие на чл.59, ал.2, т.5 от АПК, която разпоредба ясно регламентира, че административният акт се издава в писмена форма, който съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът на изпълнението, т.е. именно разпоредителната част на акта обективира властническото волеизявление, което подлежи на изпълнение и има за предмет точно и конкретно определени права или задължения за неговия адресат. В случая, с оглед вида на акта (Разпореждане №2175-08405#1 от 24.11.2023 год.) и за да породи същият правно действие, точното и ясно, както и изрично обективиране на волята на административния орган в диспозитива на същия, относно размера на задълженията, които се вменяват на адресата, както и периода, за който се отнасят, са абсолютно задължителни реквизити съобразно изискването на чл.59, ал.2 от АПК. Липсата им в случая, съдът в настоящия състав намира за съществен порок и във формата на акта, представляващ отменително основание и по смисъла на чл.146, т.2 от АПК, тъй като препятства преценката на съда за законосъобразност на постановеното разпореждане, а също така възпрепятства организирането и провеждането на адекватна защита от страна на адресата срещу така издадения административен акт, най-малкото поради това, че посочването на конкретния период на установеното задължение е от съществено значение, с оглед надлежно въвеждане на възражение за изтекла погасителната давност по отношение на същото. От изложеното по-горе следва, че като е отхвърлил жалбата на Х. М. Е., с посочен в жалбата постоянен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], [ЕГН], против Разпореждане №2175-08-405#1 от 24.11.2023 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна, директорът на ТП на НОИ – град Кърджали е издал незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.146 от АПК. При така установеното фактическо и правно положение съдът намира, че жалбата, подадена от Х. М. Е., се явява основателна, като при съобразяване на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при липса на установената от закона форма и при липса на изискуемото се съдържание, т.е. по отношение на него е налице отменителното основание по чл.146, т.2 от АПК. На това основание, Решение №2153-08-20 от 23.01.2024 год. на директора на ТП на НОИ – град Кърджали, както и Разпореждане №2175-08-405#1 от 24.11.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, се явяват незаконосъобразни и като такива, следва с решението по настоящото дело да бъдат отменени. С оглед изхода на спора по настоящото дело, основателна се явява претенцията на жалбоподателя Х. М. Е., с посочен в жалбата постоянен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], изразена в жалбата и поддържана от процесуалния му представител в хода по същество, за присъждане на направените по делото разноски, представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00/петстотин/ лева, за осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, платими от ответника, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие от 07.04.2023 год. /на л.91-л.92/, което заплатено адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълния му претендиран размер, тъй като същото е съобразено с действащата редакция на нормата на чл.8, ал.2, т.2 (Изм., ДВ, бр.88 от 04.11.2022 г.) от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размер на адвокатските възнаграждения, съгласно която, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Кодекса за социално осигуряване/КСО/, без определен материален интерес, каквото е и настоящото дело, е 500.00/петстотин/ лева. За дължимите на жалбоподателя Х. М. Е., деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдена териториалната административна структура на НОИ – в случая ТП на НОИ – Кърджали, към която принадлежи административния орган, издал оспорения незаконосъобразен административен акт. Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІI/второ от АПК, Административният съд