Решение № 1430 от 23.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 443/2026 г.

наказателно дело № 20261110200443 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••“ ЕООД, ЕИК •••, подадена чрез адв. Т. Й. Т., срещу Наказателно постановление № 831705-F820761/12.06.2025 г., издадено от С. К. Д. – Началник на отдел „Оперативни дейности София“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 29, ал. 1 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 3, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от същия закон, изразяващо се в това, че дружеството е осъществявало дейност по смисъла на закона – стопанисване на обект за съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход, без да притежава изискуемата регистрация по реда на ЗАРИДСНПНП. Недоволно от така издаденото наказателно постановление е останало санкционираното дружество, което в подадената жалба релевира доводи за неговата отмяна. Поддържа се, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, като е издадено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. По-конкретно се твърди, че дружеството имало качеството на „краен промишлен потребител“ по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗАРИДСНПНП и като такова не извършвало икономическа дейност по търговия с нефт и нефтени продукти, поради което не подлежало на регистрация. Излагат се съображения, че не било доказано по несъмнен начин наличието на нефтен продукт в процесния резервоар, нито годността на същия да служи за съхранение и зареждане, както и че липсвали доказателства за извършване на дейност, респ. за продажби, клиенти, отчетност или търговско предназначение. Навеждат се и доводи, че едновременното налагане на имуществена санкция с процесното НП и на принудителна административна мярка със Заповед № ФК-С4146-0206444/20.06.2025 г. водело до нарушение на принципите на съразмерност и на принципа ne bis in idem. Поддържа се още, че мотивите на наказващия орган били бланкетни, че не били налице доказателства за обществена опасност на деянието и че следвало да намери приложение чл. 28 от ЗАНН. Претендира се отмяна на НП и присъждане на сторените разноски. В съдебно заседание жалбоподателят „•••“ ЕООД, нередовно призован, не изпраща представител. Съдът е дал ход на делото на основание чл. 61, ал. 4 от ЗАНН, след като е констатирал, че жалбоподателят е бил търсен на посочения от него адрес за призоваване. Въззиваемата страна – Началник отдел „Оперативни дейности София“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призована, се представлява от юрк. Е. М., която оспорва жалбата, моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и заявява, че по делото не са допуснати нарушения на материалния закон или съществени процесуални нарушения. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподател е търговското дружество „•••“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: с. •••, представлявано от С. В. Ц. – управител и едноличен собственик на капитала. По делото е приложено пълномощно, с което дружеството е упълномощило адв. Т. Й. Т. да го представлява по оспорване, наред с други актове, и именно на процесното наказателно постановление. На 24.03.2025 г. в 15:00 часа служители на НАП извършили проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – съд за съхранение на гориво /неподвижно закрепен към земята резервоар, притежаващ помпа и пистолет за зареждане на гориво/, находящ се в местност •••, община Столична, в стопански двор към цех за дървообработка и стопанисван от „•••“ ЕООД. На територията на стопанския двор бил разположен 1 брой съд за гориво – пропан бутан, с вместимост 4850 литра, неподвижно прикрепен към земята, като към него била монтирана помпа и пистолет за зареждане на моторни превозни средства /МПС/. За извършената проверка бил съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0206444/24.03.2025 г. В хода на проверката било установено, че за описаният съд за гориво няма монтирана нивомерна измервателна система /НИС/ и фискално устройство тип електронна система с фискална памет /ЕСФП/, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП. Управителят на дружеството дал писмено обяснение, в което декларирал, че горивото се използва за зареждане на собствена и наета високопроходима техника за превозване на добита дървесина. На проверяващите били представени три броя свидетелства за регистрация на МПС – за товарен автомобил „ГАЗ 66“ с рег. № •••, за товарен автомобил „УРАЛ 375А“ с рег. № ••• и за товарен автомобил „УРАЛ 375А“ с рег. № ••• по договор за наем. При проверката от дружеството не било представено удостоверение за регистрация по реда на ЗАРИДСНПНП за дейност по чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 3 от закона – обект за търговия на дребно или съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели по смисъла на ЗАДС. Представено било единствено удостоверение № 17991-1/24.02.2010 г. за регистрация на „•••“ ЕООД в публичния регистър на търговци за извършване на дейности в горския фонд – възпроизводство на горите и ползване на дървесина от горски фонд. Извършена била и проверка в публичния електронен регистър по чл. 16, ал. 1 ЗАРИДСНПНП, при която било установено, че към момента на проверката дружеството няма издадено удостоверение за регистрация по този закон. В хода на проверката били събрани и доказателства за получена от дружеството доставка на втечнен нефтен газ и други газообразни въглеводороди с код по КН 27111900 от 07.03.2025 г. в количество 1620 кг с доставчик „•••“ АД, като доставката била декларирана в НАП с електронен документ за доставка /ЕДД/ от доставчика и с електронен документ за получаване /ЕДП/ от получателя. С оглед горното, контролните органи приели, че дружеството осъществява дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗАРИДСНПНП, като стопанисва обект за съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход без да има активна регистрация по реда на закона. На 08.05.2025 г. въз основа на резултатите от проверката Т. Е. И. – старши инспектор по приходите при ЦУ на НАП, в присъствието на двама свидетели, съставил Акт за установяване на административно нарушение сер. AN № F820761/08.05.2025 г. Актът е предявен и връчен в същия ден на С. В. Ц. в качеството му на управител/представляващ дружеството, като при връчването са вписани възражения в смисъл, че зареждането било за техника за добив и превозване на дървесина, но в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН писмени възражения не са подадени. Въз основа на така съставения АУАН, на 12.06.2025 г. С. К. Д. – Началник на отдел „Оперативни дейности София“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, издал процесното Наказателно постановление № 831705-F820761/12.06.2025 г., с което на основание чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева за нарушение на чл. 3, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗАРИДСНПНП. В НП са възпроизведени приетите от административнонаказващия орган фактически констатации, включително по отношение на обекта, характера на дейността, липсата на регистрация, представените документи и датата на извършване на нарушението. По делото е приложена и Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С4146-0206444/20.06.2025 г., с която по отношение на същия обект е наложена ПАМ „запечатване на обект – съд за съхранение на гориво“ до получаване на регистрация за извършване на дейността. Налице е и протокол за запечатване. Същите документи са приложени от жалбоподателя в подкрепа на неговите възражения относно съразмерността и твърдяното „двойно санкциониране“. В хода на съдебното следствие съдът е допуснал и събрал гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Т. Е. И. – актосъставител. Свидетелят потвърждава, че заедно с колега е извършил проверката на 24.03.2025 г. в с. Железница, в стопански двор към цех за дървообработка, стопанисван от дружеството, където е установен един надземен резервоар, трайно прикрепен над земята, снабден с пистолет за зареждане на гориво и с обозначена вместимост. Потвърждава също така, че при проверката управителят е обяснил, че горивото се използва за зареждане на техниката за транспортиране на материал от гората до цеха, че не е било представено удостоверение за регистрация по ЗАРИДСНПНП и че при последваща справка в регистъра се е установило, че дружеството не е регистрирано по закона. Свидетелят сочи още, че управителят е бил поканен в дирекция „Фискален контрол“, където на 08.05.2025 г. му е бил съставен и връчен АУАН. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, както и от показанията на свидетеля И.. Писмените доказателства са последователни, взаимно допълващи се и непротиворечиви по съществените за спора факти. Съдът кредитира показанията на свидетеля Т. И. в частта, в която същите кореспондират с писмените доказателства и непосредствените му възприятия от извършената проверка. Обстоятелството, че към датата на разпита свидетелят не е могъл да посочи с абсолютна категоричност дали към конкретния момент на проверката е имало остатъчно количество гориво в резервоара, не разколебава показанията му като цяло, доколкото те са дадени значителен период след проверката и не засягат основния доказан по делото факт, а именно – че дружеството е стопанисвало стационарен обект за съхранение и зареждане на гориво, използван във връзка с неговата дейност, без да притежава изискуемата по закон регистрация. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е ДОПУСТИМА, тъй като е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения: При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН, поради което следва да провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, включително правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. Оспореното наказателно постановление е издадено от компетентен административнонаказващ орган. От самото НП е видно, че същото е издадено от С. К. Д. – Началник на отдел „Оперативни дейности София“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № З-ЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП. АУАН е съставен от материално и функционално компетентно длъжностно лице – старши инспектор по приходите при ЦУ на НАП. В тази насока съдът не констатира порок, който да обуславя незаконосъобразност на наказателното постановление. Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. И двата акта съдържат задължителните реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В тях са индивидуализирани нарушителят, датата и мястото на нарушението, описани са конкретните фактически обстоятелства – провереният обект, неговите белези, предназначението му, наличните технически елементи /резервоар, помпа и пистолет за зареждане/, установената липса на регистрация по закона, посочени са доказателствата, въз основа на които е ангажирана отговорността, както и правната квалификация на нарушението и приложената санкционна норма. Нарушението е описано достатъчно ясно, конкретно и разбираемо, така че санкционираното дружество е могло да узнае в какво е обвинено и да организира защитата си. По същество съдът намира, че правилно е приложен и материалният закон. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАРИДСНПНП всяко лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, подлежи на регистрация. В случая административнонаказващият орган е приел, че дружеството осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗАРИДСНПНП, като стопанисва обект за съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход извън данъчен склад. Този извод се подкрепя от съвкупността на събраните доказателства – наличието на стационарен резервоар с вместимост 4850 литра, трайно прикрепен към земята, снабден с помпа и пистолет за зареждане на МПС; даденото от управителя обяснение, че горивото се използва за зареждане на собствена и наета техника на дружеството; представените документи за моторните превозни средства; събраните данни за доставка на втечнен нефтен газ на 07.03.2025 г.; както и категорично установената липса на регистрация по закона. Тези доказателства обосновават несъмнен извод, че процесният обект не е случаен или инцидентно наличен съд, а представлява трайно обособено съоръжение за съхраняване и зареждане на гориво, използвано в дейността на дружеството. Неоснователно е основното възражение на жалбоподателя, че дружеството имало качеството на „краен промишлен потребител“ и поради това не подлежало на регистрация. Дори горивото да е предназначено за собствено потребление при осъществяване на стопанската дейност на дружеството, това обстоятелство само по себе си не изключва приложението на регистрационния режим по ЗАРИДСНПНП, когато е налице обект за съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от закона. Законът урежда не само продажбата на такива продукти, но и самостоятелно дейността по тяхното съхраняване. От доказателствата по делото не се установява „•••“ ЕООД да попада в някое от изключенията, визирани в чл. 3, ал. 2 ЗАРИДСНПНП, нито в сочената от жалбоподателя хипотеза по чл. 2, ал. 2, т. 7 от закона. В тази насока правилно наказващият орган е приел, че дружеството подлежи на регистрация и че липсата на такава съставлява административно нарушение. Съдът не споделя и възражението, че липсвали доказателства за реално „съхраняване“, тъй като не било установено количеството гориво в резервоара към момента на проверката. За ангажиране на административнонаказателната отговорност в случая не е необходимо контролните органи да установят точното моментно количество гориво, намиращо се в съда към часа на проверката, нито да извършат физическо замерване или техническа експертиза относно капацитета и годността на съоръжението. Достатъчно е да бъде установено, че дружеството стопанисва обект, който обективно има характеристиките на съд за съхранение на гориво и който фактически се използва за нуждите на неговата дейност. Наличието на трайно прикрепен резервоар с монтирани помпа и пистолет за зареждане, съчетано с признанието на управителя относно предназначението на горивото и с документираната доставка от 07.03.2025 г., е напълно достатъчно да обоснове извода за осъществяване на дейност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗАРИДСНПНП. Обратното би означавало необосновано стесняване на приложното поле на закона единствено до хипотези, при които при самата проверка е констатирано определено налично количество гориво, каквото изискване законът не поставя. Неоснователно е и възражението, че не били налице доказателства за „дейност“, тъй като не били установени продажби, зареждания, клиенти или отчетност. Същото е изградено върху неправилно разбиране за състава на нарушението. В случая на дружеството не е вменено нарушение, свързано с търговия на дребно или продажба на гориво, а нарушение, състоящо се в осъществяване на дейност по съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход без необходимата регистрация. Поради това липсата на доказателства за клиенти, продажби или търговски оборот не е релевантна за съставомерността на деянието. Напротив – от събраните доказателства се установява, че горивото се използва именно за зареждане на техника на дружеството, което недвусмислено сочи на фактическо стопанисване и използване на обекта по предназначение. Съдът намира за неоснователни и доводите на жалбоподателя за липса на мотиви в наказателното постановление. Процесното НП съдържа достатъчно подробно описание на фактическите констатации, на събраните доказателства, на приложимите правни норми и на причините, поради които административнонаказващият орган приема, че са налице всички елементи от състава на нарушението. Налице са мотиви и във връзка с отказа да бъде приложен чл. 28 ЗАНН. Следователно не може да се приеме, че жалбоподателят е бил поставен в невъзможност да разбере съображенията на наказващия орган или че съдебният контрол е затруднен поради липса на волеизявление от страна на АНО. Неоснователно е и възражението, че едновременното налагане на имуществена санкция с процесното НП и на принудителна административна мярка със Заповед № ФК- С4146-0206444/20.06.2025 г. води до недопустимо двойно санкциониране. Принудителната административна мярка по своята правна природа не е административно наказание, а превантивен и преустановителен административен способ, насочен към предотвратяване и преустановяване на нарушенията и вредните последици от тях. От своя страна имуществената санкция по НП е репресивна последица за вече извършеното административно нарушение. Двата института имат различни функции, цели и правни основания, поради което налагането им кумулативно не съставлява нарушение на принципа ne bis in idem. Освен това законосъобразността на заповедта за ПАМ подлежи на самостоятелен съдебен контрол по отделен ред и не е предмет на настоящото производство, в което съдът следва да прецени единствено законосъобразността на наказателното постановление. Не се споделя и доводът за нарушение на принципа на съразмерност. Санкцията е наложена в законово установения размер по чл. 29, ал. 1 ЗАРИДСНПНП. Съдът не разполага с правомощие да редуцира санкцията под предвидения от законодателя минимум, нито да подмени волята му при определяне на санкционната реакция за този вид нарушения. Законодателят е преценил, че осъществяването на дейности, свързани със съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход без надлежна регистрация, засяга съществени обществени отношения, свързани с контрола, отчетността и безопасността в сектора, поради което е предвидил санкция със значителен размер. Не са налице и предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН. Процесният случай не разкрива белезите на маловажност. Става въпрос за стационарен обект за съхраняване на гориво с немалък капацитет – 4850 литра, трайно оборудван с помпа и пистолет за зареждане и използван във връзка с дейността на дружеството. Нарушението засяга обществените отношения, свързани с държавния контрол върху икономическите дейности с нефт и продукти от нефтен произход, поради което не може да се приеме, че обществената му опасност е явно по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Обстоятелството, че дружеството е използвало горивото за свои нужди, както и че доставката е била документирана, не елиминира обществената опасност на деянието и не обуславя неговата маловажност. Следователно от обективна и субективна страна е осъществен съставът на административното нарушение, за което правилно е ангажирана отговорността на дружеството - към релевантния период „•••“ ЕООД е стопанисвало обект за съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗАРИДСНПНП, без да притежава задължителната регистрация по чл. 3, ал. 1 от закона. По отношение на разноските: С оглед изхода на делото, в полза на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Съдът, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, проведеното едно съдебно заседание и извършените процесуални действия, намира, че следва същото да бъде в минимален размер. При така изложените правни и фактически съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 5-ти състав