Решение № 58 от 9.3.2026 г. на Районен съд - Враца по дело № 1186/2025 г.

наказателно дело № 20251420201186 по описа за 2025 година З. А. В. от гр.••••, чрез адв.М. М., ВрАК е обжалвала НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № АПИО-007/11.11.2025г. на зам. кмет „Спорт,туризъм и култура“ при Община •••• съгл.заповед № 670/19.05.2025г. на Кмета на Община ••••, с което за извършено нарушение на чл.61р ал.5 ЗМДТ и е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, на основание чл.53 ал.1 и 2,чл.83 ал.1 и 2 ЗАНН вр.чл.127 ал.1 ЗМДТ. Жалбоподателят в жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител навежда доводи, че Наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Излага се, че АНО не бил отчел,че всяка реализирана нощувка се регистрира в реално време в ЕСТИ,до която система достъп има и Община ••••. Въз основа на регистрираните нощувки се начислява ежемесечно туристически данък, който е фиксиран, и който се отразява и в документа на нощувалото лице.Така, че Община •••• разполагала с данни след изтичане на всеки месец за броя на реализираните нощувки и дължимия данък за месеца. АНО не бил мотивирал размера на наложената санкция, не бил взел предвид, че евентуалното нарушение било първо по ред за жалбоподателя и от същото не били настъпили неблагоприятни последици.Към датата на съставяне на АУАН срокът по чл.34 ал.1 ЗАНН бил изтекъл.Иска се отмяна на обжалваното НП и присъждане на разноски. Ответникът по делото – зам.кмет „Спорт,туризъм и култура“ към Община •••• чрез процесуален представител юрисконсулт Б.М. в съдебно заседание излага съображения за неоснователност и необоснованост на депозираната жалба, и моли същата да бъде отхвърлена, а атакуваното НП да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Производството по делото е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН. Районният съд - гр.••••, като взе предвид наведените с жалбата доводи и съображения,становищата на страните, и след анализ на събраните по делото доказателства приема следното от фактическа страна:Административно-наказателното производство е отпочнало със съставяне на АУАН № 5603000027/17.10.2025г.против жалбоподателката,затова,че като собственик на обект, находящ се в гр.••••, ул.“••••“ №22 не е подала информация за реализиран брой нощувки в законоустановенния срок до 31.01.2025г. за предходната календарна 2024г.,която има значение за определяне данъка, за който е бил задължен, като деянието не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 и чл.29 ЗАНН, и е извършено виновно чрез бездействие. Отразено е в акта, че нарушението е извършено на 01.02.2025г.,с което е нарушена разп.на чл.61р ал.5 ЗМДТ. Процедурата по съставяне и връчване на АУАН се е развила в присъствието на жалбоподателката, която го е подписала, като в графата за възражения не са посочени такива. В срока за възражения по чл.44 ал.1 ЗАНН също не са постъпили възражения по акта. Въз основа на горепосочения АУАН, при идентична фактическа обстановка е издадено и обжалваното НП № АПИО-007/11.11.2025г., с което за описаното нарушение по чл. 61р ал.5 ЗМДТ, на основание чл.53 ал.1 и 2, чл.83 ал.1 и 2 ЗАНН вр.чл.127 ал.1 ЗМДТ на жалбоподателката е наложено адм.наказание „глоба“ в размер на 100 лв.Посочено е в НП, че деянието е извършено виновно чрез бездействие,и не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Посочено е също,че нарушението е извършено за първи път и против акта не са постъпвали възражения. Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. По делото са събрани следните относими и допустими писмени доказателства,които не се оспорват от страните,а именно: разписка за връчено НП; Наказателно постановление № АПИО-007/11.11.2025г.;АУАН № 5603000027/17.10.2025г.,г. г.;съобщение от 09.10.2025г.,приходни квитанции за платен туристически данък за 2024г.- 12 броя,удостоверение за регистрация на място за настаняване, декларация по чл.61р ал.5 ЗМДТ,заповед № 1477/19.09.2025г.на Кмета на Община ••••, заповед № 670/19.05.2025г. на Кмета на Община ••••, пълномощни. Писмените доказателства не се оспорват от страните и конкретно от жалбоподателката, при което съдът няма основание да ги изключва от доказателствената съвкупност. При обжалването на наказателното постановление, пред Врачанския районен съд са събрани и гласни доказателства, като са допуснати до разпит свидетелите Хр.И.- актосъставител и В.Д. - служител в Община ••••,в ДМДТ, имащи качество на свидетели при констатиране на нарушението. Показанията на свидетелите са непротиворечиви и последователни,взаимно се допълват и потвърждават отразеното в АУАН. Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели,които са последователни,непротиворечиви,и взаимно се допълват. Свидетелите са незаинтересовани от изхода на делото и добросъвестно депозираха показания,на които, както се изложи съдът дава вяра. При така изяснената фактическа обстановка настоящият състав стига до следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 ЗАНН от лице, имащо право и интерес от обжалване, против акт от категорията на обжалваемите, и е процесуално допустима. Настоящият съдебен състав приема, че АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи ,и в рамките на техните правомощия.Същевременно извършвайки служебна проверка за законосъобразност на НП, съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство формални пороци от външна страна и съществени нарушения на процесуалните правила.И акта и НП съдържат задължителните реквизите, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН.Подробно е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно.И АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН.Съдът намира за неоснователен довода на жалбоподателката, че АУАН бил съставен извън срока визиран в чл.34 ал.1 ЗАНН.Съгласно същия текст АУАН се съставя в тримесечен срок от откриване на нарушението,а в конкретния случай откриването е станало след дата 09.10.2025г.,видно от съобщението до жалбоподателката на стр.7 от делото, с което жалбоподателката е извикана да се яви в Община ••••. От доказателствата по делото,според настоящият състав се установява по категоричен начин ,че жалбоподателката е осъществила от обективна страна състава на чл.61р ал.5 ЗМДТ,съгл.който „Лицата по ал.2 /данъчно задължените лица,дължащи данък,какъвто е конкретния случай – жалб. дължи туристически данък/ подават декларация по образец до 31.01.на всяка година за облагане с туристически данък за предходната календарна година“. Безспорно е установено,че жалбоподателката в качеството и на данъчно задължено лице не е подала до 31.01.2025г.декларация за облагане с туристически данък за предходната година.Нормата е императивна,независимо от това дали дължимия туристически данък е бил внесен или не. Деянието е извършено умишлено. Жалбоподателката е съзнавала общественоопасния му характер,но е целяла настъпването на общественоопасните му последици. За нарушаването на цитираната разпоредба, е предвидена определена санкция, закрепена в чл. 127 ал.1 ЗМДТ:“При неспазване разпоредби по този закон извън случаите по чл.123,124 и 125 на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лв.,а на ЮЛ и ЕТ – имуществена санкция в р-р от 100 до 500 лв.“. АНО е наложил санкция около средния предвиден размер.Предвид характера на извършеното нарушение,факта,че дължимият данък е внесен предварително и от деянието не са произтекли никакви вредни последици,че подбудите на жалбоподателката не са невнасяне на данъка,както предвид и факта,че нарушение от подобен вид е първо по ред за жалбоподателката и тя няма други подобни прояви,настоящият състав намира,че така определения размер на санкцията не съответства на тежестта на нарушение, и е в разрез с предвидените в чл.27 ЗАНН критерии.Наказание в размер на предвидения минимум би постигнало предвидените в чл.12 ЗАНН цели,би въздействало превантивно ,предупредително и възпитателно както на жалбоподателката-нарушител,така и на останалите правни субекти. Според настоящия състав в случая не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като при установеното нарушение, както и обстоятелствата при извършване на същото макар да разкриват по-ниска степен на обществена опасност от обичайната и по дефиниция нарушението да е формално, и законът да не изисква настъпване на вредни последици като съставомерен резултат, в случая, следва да се отчете, че се касае за осъществяване на дейност,която изисква стриктно изпълнение на задълженията по установения държавен ред. При така изяснената фактическа обстановка жалбата се явява частично основателна, и като такава следва да се уважи отчасти,като НП се измени и наложената санкция се намали от 100 лв.на 20 лв. При този изход на делото разноските следва да се понесат от всяка от страните,така както са направени. Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.4 ЗАНН,Районен съд ••••