Решение № 4200 от 9.4.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 257/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба на Б. Й. Г., [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап. 6, чрез пълномощник адв. П. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-1228-000025/06.01.2026 г., издадена от Г. Й. А. на длъжност Началник група към ОД на МВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП на Г. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение на ЗДвП, за което е предвидено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна и се иска нейната отмяна от съда. Основните възражения на жалбоподателя са в насока, че същият е управлявал служебен автомобил, който е бил с поставени регистрационни табели, разполагал е със СРМПС, надлежно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и талон за преминал годишен технически преглед, поради което и не е знаел, че е бил със служебно прекратена регистрация. Допълнителни съображения се излагат в съдебно заседание. Претендират се сторените разноски. Ответникът по жалбата – Началник група към ОД на МВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“, чрез процесуален представител юриск. Р., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Подробни съображения са изложени в депозирано по делото писмено становище. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Административен съд - Пловдив, Първо отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното. Жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от заповедта, и в 14-дневния преклузивен срок от съобщаването, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения. От събраните по делото доказателства се установява, че на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 4492160 от 06.01.2026 г. от Х. Н. Х. на длъжност мл. автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора, ОД на МВР – Стара Загора, за това, че на 06.01.2026 г. около 07,14 часа в [населено място] по [улица]в посока север-юг управлява товарен автомобил Дачия с рег. № [рег. номер], собственост на „ОТП лизинг клон Ст. Загора“, като автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 18.12.2025 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. С горното е прието, че Г. виновно е нарушил чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред (л. 13). Така удостоверените данни и правна квалификация на деянието са изцяло възприети и възпроизведени в обстоятелствената част на процесната заповед, като допълнително е посочено, че товарният автомобил е с предстояща собственост на „Ю ЕС ВИ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, Булстат 203008698, видно от АИС КАТ – Регистрация, както и че за извършеното адм. нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е предвидено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Въз основа на тях, административният орган е постановил, че „налага“ на Г. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП, а именно, временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение на ЗДвП, за което е предвидено „Лишаване от право да управлява МПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца (л. 12). Като доказателства по делото са приети, представени от ответника като част от административната преписка: Възражение срещу АУАН с УРИ 122300-611/08.01.2026 г., подадено от Г. и сведение от Г. от 06.01.2026 г. (л. 14-15); Справка за МПС с рег. № [рег. номер] (л. 16); Справка за нарушител/водач по отношение на жалбоподателя Г. (л. 17-20); Заповед № 349з-4619/19.11.2025 г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, с която служители на конкретно изброени длъжности, включително и Началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по реда на чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 2б, т. 4, т. 4а, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП (л. 21-22). Представени от жалбоподателя и приети като доказателства са Трудов договор № 3/13.01.2022 г., сключен между жалбоподателя и „Ю ЕС ВИ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ведно със Заповед № 35/22.07.2025 г., с която управителят на посоченото по-горе дружество е наредил на Г. да управлява в страната автомобил [Марка], модел „Докер“ с рег. № [рег. номер] (л. 5-6); Договор за покупко-продажба към Договор за финансов лизинг от 16.10.2025 г. (л. 7); Мотивирана резолюция № 26-1228-[рег. номер]/19.02.2026 г. на Началник група в ОД на МВР – Стара Загора, с която е прекратено административнонаказателното производство по АУАН Серия GA № 4492160 от 06.01.2026 г., против Г. (л. 16). Други доказателства не са ангажирани от страните. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ № 26-1228-000025/06.01.2026 г. е издадена от материално и териториално компетентен орган – Началник група към ОД на МВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“, надлежно оправомощен със Заповед № 349з-4619/19.11.2025 г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия. Оспорената заповед е издадена и в предписаната от закона форма, доколкото са посочени фактически и правни основания. В случая като правно основание за издаване на обжалваната заповед и за „наложената“ със заповедта ПАМ, е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП, съгласно която, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5. В случая се констатира и че е посочено кое конкретно нарушение от визираните в разпоредбата такива (по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5) е извършил жалбоподателят, а именно - чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Отделно от това, описаните в АУАН Серия GA № 4492160/06.01.2026 г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като видно от процесната ЗППАМ, в нея е извършено изрично позоваване на съставения на жалбоподателя АУАН Серия GA № 4492160/06.01.2026 г. Съдът намира обаче, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е материално незаконосъобразна. Това е така защото, съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН). В случая ЗППАМ № 26-1228-000025/06.01.2026 г. е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП, като е посочено, че за извършеното от Г. нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП) е предвидено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от посочената наредба, при промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като „историческо“. Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т.е. новият собственик, е длъжен да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено „Пътна полиция“ при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. Съответно, съгласно посочената разпоредба, на основание на която се твърди, че е служебно прекратена регистрацията на управляваното от жалбоподателя МПС, а именно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика. Прекратяването на регистрацията на ППС в посочената хипотеза настъпва по силата на закона. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. Санкционната норма на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП от своя страна предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, като съгласно § 6, т. 25, предл. първо от ДР на ЗДвП, „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство по пътищата. При изложената нормативна регламентация на процесните отношения и въз основа на събраните доказателства, настоящият съдебен състав намира за установен обективният елемент от състава на посоченото нарушение, доколкото към датата на проверката товарният автомобил е бил с прекратена регистрация, поради неизпълнение на задължението на новия приобретател в двумесечен срок от придобиването му да заяви това обстоятелство в съответната служба и да пререгистрира автомобила. Независимо от гореизложеното, съдът намира, че принудителната мярка е издадена, без да е разгледано и обсъдено наличието на субективния елемент от състава на формалното административно нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП – „управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“. Видно от даденото от жалбоподателя Г. сведение от 06.01.2026 г., същият твърди, че е управлявал служебен автомобил с посочен регистрационен номер и след като е бил спрян е установено, че е автомобилът е бил с прекратена регистрация, за която той не е знаел, тъй като всички документи са били в изправност (л. 15). Това обстоятелство, а именно, че Г. е управлявал служебен автомобил, се установява от приложените по делото документи, които е видно, че са били приложени и към възражението срещу АУАН, а именно: трудов договор и заповед от 22.07.2025 г., с която му е наредено да управлява коментирания тук автомобил. Към момента на проверката не е спорно между страните, че въпросният товарен автомобил е имал поставени регистрационни табели и жалбоподателят е притежавал регистрационен талон, поради което той, като водач, не е имало как да разбере, че регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. По преписката липсват каквито и да е доказателства водачът да е знаел за така извършеното прекратяване на регистрацията. Действително в посочената хипотеза на служебно прекратяване регистрацията на ППС органите нямат задължение да уведомяват за служебното дерегистриране на автомобила. Това не означава, а и законът не установява презумпция за знание на това обстоятелство (прекратяването на регистрацията) от страна на трети лица, какъвто се явява жалбоподателят, на които трети лица е възложено управлението на превозното средство по силата на трудово или служебно правоотношение. С оглед обстоятелството, че автомобилът е бил с регистрационни табели и СРМПС, а така също и с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и преминато ГТП, водачът като лице, на което по силата на трудово правоотношение е възложено управлението на превозното средство, не само обективно не е могъл, но и не е бил длъжен да знае, че управлява дерегистрирано МПС. Тези обстоятелства изключват непредпазливостта като форма на вина и водят до извод за несъставомерност на деянието, респективно за липса на административно нарушение. Липсата на съставомерност на деянието от субективна страна се следва и от приложението на чл. 25 от ЗАНН в настоящия казус. Няма съмнение, че жалбоподателят е работник – „шофьор“, на когото е възложено управлението на товарния автомобил. Дори и да се приеме, че работодателят е бил длъжен или е могъл да знае за дерегистрирането на автомобила, водачът по никакъв начин не би могъл да допусне подобна хипотеза при положение, че ППС е регистрационни табели, документи за платена задължителна застраховка „ГО“ и за техническа изправност. Касае се следователно за изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена му от негов работодател. За да носи нарушителят административнонаказателна отговорност в подобен случай, е необходимо заповедта да е съдържала очевидно за него нарушение. Категоричен извод в тази насока в случая не може да бъде направен. Напротив, липсват каквито и да е основания да се смята, че нарушението е било очевидно за жалбоподателя, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 25 от ЗАНН същият не следва да носи административнонаказателна отговорност. Въпросът дали нарушението е било очевидно за нарушителя следва да се решава във всеки отделен случай, с оглед вида на нарушението и личността на конкретния извършител, но в конкретния случай липсват изложени изводи в подобна насока и не се твърди че нарушението е било очевидно за жалбоподателя. Отсъствието на субективната страна от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП прави деянието, осъществено от жалбоподателя, несъставомерно. В конкретния случай е изключен не само умисълът, но и непредпазливостта. Деянието е извършено при обстоятелства, при които отпадат всички форми на вината и следователно не се явява административно нарушение, тъй като не е извършено виновно, въпреки наличието от обективна страна на елементите от състава му. След като субектът на принудителната административна мярка не е съзнавал, че управлява МПС с прекратена регистрация, то не може да се приеме, че деянието е извършено виновно, а оттук и че е налице основание за прилагане на принудителна административна мярка до решаване на въпроса за отговорността (налагане на административно наказание). Административният орган, който прилага принудителната мярка, е длъжен да установи дали деянието е извършено при съзнаване на съставомерните фактически обстоятелства, защото по аргумент от чл. 171, т. 1, б. „з“ от ЗДвП, административният акт се издава за извършено административно нарушение, а то по определението на чл. 6, ал. 1 от ЗАНН е виновно, противоправно неспазване на реда за държавно управление, за което е предвидено административно наказание, налагано по административен ред. В случая липсва преценка за съставомерността на деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, вменено на водача. Касае се за съществено процесуално нарушение, допуснато при издаване на заповедта от административния орган, което е довело до неправилно приложение на материалния закон - упражняване на компетентност за прилагане на принудителна мярка, без да е доказан нейният състав. Предвид всичко изложено, съдът намира, че оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора, на жалбоподателя се дължат сторените разноски, които се констатираха в размер на 305,11 евро, от които 5,11 евро – внесена държавна такса и 300 евро – адвокатско възнаграждение, което съдът намира, че не е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното, Административен съд – Пловдив, I отд., VII състав,