Решение № 187 от 21.5.2026 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 198/2026 г.

дело № 20261700500198 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 995/05.11.2025 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 103/10.02.2026г., постановени по гр.д. № 3803/2024 г., Районен съд - Перник е признал за установено по отношение на Община Перник и ”Еврона” АД, че В. М. М. и В. И. Х. са собственици на следния имот, намиращ се в •••, а именно: апартамент ••• находящ се в ••• със застроена площ от 46,30 кв.м., състоящ се от една стая и сервизни помещения, при граници: от изток - апартамент •••; от запад-апартамент ••• от север- двор и от юг-коридор, както и съответните идеални части от общите части на сградата, а по КККР, одобрени със Заповед РД-18-91/13.10.2008г. на Изп. директор па АГКК, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. № •••, с адрес: •••, който самостоятелен обект се намира на етаж 5 в сграда с ид. •••, предназначение: Жилищна сграда със смесено предназначение ; сградата е разположена в поземлен имот с ид.•••; предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта 1; посочена в документа площ 46.94 кв.; прилежащи части: 3.10 кв.м. обща част от стълбището; 5,85 кв.м. обща част от коридор: 6.99 кв.м. общ.ч. от сутерена /мазе № •••-1.49 кв.м./Нива 1; съседни самостоятелни обекти: на същия етаж :•••; под обекта: •••. над обекта: •••. С решението съдът е постановил ответникът ”Еврона” АД с ЕИК:203334797, да предаде владението на описания по-горе имот на ищците. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото. В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК с въззивна жалба от Община Перник се обжалва постановеното от РС решение като се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалните и процесуални правила. Излага, че РС не е взел предвид изложените от общината съображения относно липсата на каквито и да било документи за собственост на „Мини Перник“ ЕАД /в ликвидация/ за процесния апартамент. Съдът е възприел твърденията на свидетелите на ищците, като не е преценил същите съобразно чл. 172 от ГПК. Районният съд не е възприел и направеното от общената възражение, че към момента Общината не осъществява владение и не е собственик на апартамента, поради което не може да се приеме, че същата следва да е ответник по иска. За неправилно се сочи и обстоятелството, че съда не е възприел направеното възражение за изтекла придобивна давност в полза на Общината спрямо ищците. Било установено, че ищците никога не са живели в процесния апартамент и след смъртта на техния наследодател никога не са стопанисвали и владели същия. Неоснователен е изводът на РС, че общината не е демонстрирала намерение за своене и твърди, че липсват доказателства в тази насока. Съобразно съдебната практика публичната продан не е оригинерно, а деривативно основание за придобиване на собственост и като такова, ако се окаже, че на публична продан е възложен имот, който не е собственост на длъжника, истинският собственик може да го ревандикира. Твърди, че мотивите на атакуваното решение са необосновани. Моли се за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск срещу Община Перник да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна – В. М. и В. Х., чрез адв. М. О., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна, а изложените в нея аргументи за несъстоятелни. Решението на РС е правилно, валидно, допустимо и законосъобразно. Съдът е постановил акта си след като е анализирал всички налични по делото писмени и гласни доказателства. Неоснователно е направеното с въззивната жалба твърдение, че при формиране на своите изводи съдът не е взел предвид изложените от община Перник съображения, че липсват каквито и да било документи за собственост на „Мини-Перник“ ЕАД /в ликвидация/ за процесния апартамент. Ищците са наследници на И. Г. Х., който придобил процесния имот чрез възлагане на публичен търг от публичен изпълнител при Регионална дирекция – София, Агенция за държавни вземания и излага подробни доводи в тази насока. Неоснователни са и доводите изложени във въззивната жалба, че съдът е възприел свидетелските показания на свидетелите на ищцовата страна като не е преценил същите съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Съдът е постановил своето решение след като е подложил на анализ всички налични по делото доказателства. Изразява несъгласие и с изложеното от страна на жалбоподателя, че същият не следва да е ответник по ревандикационен иск, тъй като Община Перник не владее имота и не е негов собственик. Правилно е заключението на съда, че от доказателствата по делото не се установява в нито един момент у Община Перник да са били налице основания за придобиване по давност на процесния имот. Оспорва твърденията, че публичната продан е за собственост, като излага съображения, че съгласно трайната съдебна практика, публичната продан по ДОПК е уредена като оригинерно придобивно средство. По изложените аргументи за правилност и законосъобразност на атакуваното решение се моли същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК с въззивна жалба от „Еврона“ АД, чрез юрк. Т. Т., се атакува постановеното от РС решение, като се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно, противоречащо на материалните разпоредби на закона и процесуалните правила. Твърди, че неправилно съдът е приел, че се касае за оригинерен способ за придобиване на собственост и не се изследва и остава недоказано обстоятелството, че имотът някога е бил в активите на „Мини Перник“ ЕАД. Неправилна се сочи и преценката на доказателствата, въз основа на която съдът извежда извод, че Община Перник не е изпълнила кумулативно предпоставките за придобиване на собствеността на имота въз основа на изтекла придобивна давност. От свидетелките показания става ясно, че в дирекция „Общинска собственост“ към Община Перник липсва каквато и да било информация за наличие на претенции към процесния имот. Стъпките по подготовката на търга – възлагане на оценяването на имота, вземане на решение от Общинския съвет, органът, компетентен по закон да взема решения във връзка с разпореждането на имотите общинска собственост водят до извод, че Общината третира имота като свой. Намира, че неправилно съдът е счел за недоказано придобиването от Община Перник на имота чрез правен способ. Сочи за доказано, че Община Перник напълно основателно и съобразно правилата на Закона за общинската собственост се е разпоредила със собствения си имот, като е продала шест от общо осем етажа от сградата на публичен търг. Счита, че на база представените по делото доказателства е следвало съдът да приеме, че Община Перник е била собственик на процесния апартамент /ап.•••, находящ се в бл. ••• на •••/, като след извършена продажба за собственик на имота е следвало да се признае „Еврона“ АД. Моли се съда постановеното от РС решение да бъде отменено, като се постанови ново, с което да се признае за установено по отношение на Община Перник и „Еврона“ АД, че дружеството е настоящ собственик на имота. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна – В. М. и В. Х., чрез адв. М. О., с който възивната жалба е оспорена като неоснователна, а атакуваното решение се сочи за правилно и законосъобразно. Навеждат се твърдения, че изложените във въззивната жалба оплаквания са несъстоятелни. Сочи, че решаващият съд е постановил решението си след като е анализирал всички налични по делото доказателства. За неоснователно се сочи направеното с въззивната жалба оплакване, че съдът неправилно е приел, че се касае за оригинерен способ за придобиване на собственост и не е изследвано обстоятелството, че някога собственик на имота е било „Мини – Перник“ ЕАД, като твърди, че съдът е направил подробен анализ в мотивите си и е посочил защо съдебна практика е консолидирала възгледа, че публичната продан е оригинерен способ за възникване право на собственост. Допълва, че в производството въззивникът се е стремял да докаже владение на процесния имот в периода след 2005 г., но не и преди 1996 г. за да претендира на сочените в акта основания за собственост и развива подробни съображения в тази насока. Твърди, че ищците в първоинстанционното производство са наследници на И. Х., който е придобил процесния имот чрез възлагане на публичен търг от публичен изпълнител при Регионална дирекция – София, Агенция за държавни вземания. На следващо място с отговора на въззивната жалба се правят твърдения, че районният съд правилно е приел, че липсват кумулативно предпоставките за придобиване на собствеността на имота в полза на Община Перник, като този извод е подробно мотивиран в решението на съда. Счита, че по всички възражения на въззивника е даден отговор в атакуваното решение на първоинстанционният съд, като намира същото за мотивирано и обосновано. По подробно изложени доводи се моли съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на Районен съд – Перник да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. Третото лице помагач на ищците - Национална агенция по приходи, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба. В с.з. оспорва жалбите и излага становище за неоснователност на жалбите и за потвърждаване на първоинстанционното решение. Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Неоснователни са възраженията на ответника Община Перник за недопустимост на обжалваното решение, тъй като се опровергават от приетото в т. 3Б на ТР № 4/14.03.2016 г. по т. д. № 4 по описа за 2014 г. на ОСГК и към което въззивният съд препраща, без да преповтаря мотивите на ТР. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Въззивният съд, след съвкупната преценка и извършен собствен анализ на всички събрани доказателства по делото, намери за установени следните относими за спора факти: Пред първоинстанционния съд е било безспорно, пред настоящата инстанция също, че с Постановление за възлагане на недвижим имот № 0612/2007/000654/06.10.2008г. публичен изпълнител при Регионална дирекция -София, Агенция за държавни вземания по изпълнително дело № 612/2007г. по описа на същата дирекция, след извършване на публична продан и представени доказателства за заплатена в цялост продажна цена на основание чл. 253 ДОПК е обявил И. Г. Х. за купувач на следния недвижим имот: Апартамент ••• находящ се в ••• /общежитие/, ет. •••, със застроена площ от 46,30 кв.м., състоящ се от една стая и сервизни помещения, при граници: от изток -апартамент № •••; от запад-апартамент ••• от север- двор и от юг-коридор, както и съответните идеални части от общите части на сградата. Посоченото постановление било обнародвано в ДВ бр.94 от 31.10.2008г., след което било вписано в Службата по вписванията гр. Перник с рег.№ 4666 от 03.12.2008г., на стр.17 том III, партида № 42296. Извършен бил и последващ въвод във владение с Протокол за въвод във владение № 0612/2007/000736 от 06.11.2008г., като бил отстранен владеещия имота към този момент В. К. Д. и на купувача И. Г. Х. били предадени 2 броя ключове. Към датата на придобиване на имота купувача И. Г. Х. бил в граждански брак с ищцата В. М. М.. Видно от удостоверение за наследници И.Х. е починал на •••. и е оставил като наследници ищците - съпругата си В. М. М. и сина си В. И. Х.. Цялата сграда - жилищен блок №••• /общежитие/ с АЧОС №2333 от 20.09.2001г. е актувана като частна общинска собственост. Съдът (подобно на първоинстанционния съд) кредитира показанията на свидетелите Е. Д. и Н. Н., като логични, последователни, взаимно допълващи се и непротиворечащи, от които се установява, че след въвода във владение на имота в периода 2009г. - 2013г., наследодателят на ищците И. Г. Х. посещавал имота, като при едно от първите си посещения обзавел апартамента с минимално необходимите вещи за обичайното му ползване. От останалите свидетелски показания на св. С. П. и В. М. се установява, че живущите от етажа ползвали и процесния апартамент, като всички комшии от етажа си слагали там вещи. Патрона на бравата на вратата на процесния апартамент бил разбит през 2015 г. или 2016 г. и живущите на етажа го сменили. Сложили нов и заключвали вратата, защото там си държави вещи - стари шкафове, колелета на децата и др. Никой не бил казвал, че този апартамент е негов. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от доказателствата пред РС фактическа обстановка, а необсъдените настоящият въззивен състав счита за неотносими. При така установените факти, въззивният съд от правна страна излага следното: Публичната продан по ДОПК, както на движими вещи така и на недвижим имот е уредена като оригинерно придобивно основание – купувачът става собственик от датата на постановлението за възлагане /чл. 246, ал. 8 ДОПК/ дори длъжникът да не е бил собственик - чл. 239, ал. 2 ДОПК. Придобиването на недвижим имот обаче е уредено условно – ако до изтичане на една година от обнародването в "Държавен вестник на постановлението за възлагане не е предявен иск за собственост Следователно постановлението за възлагане на недвижим имот има прехвърлително вещноправно действие, което настъпва от датата на постановлението, но същото се стабилизира /става необоримо и неоспоримо от трети лица, които претендират права върху продадения от публичния съдебен изпълнител имот/ след изтичане на посочения в чл. 239, ал. 2 ДОПК едногодишен срок, защото с изтичането на този срок се погасява правото на иск на всяко трето лице, което претендира да е било действителен собственик на имота, който е бил възложен с постановлението за възлагане /в този смисъл са Решение № 148 от 17.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 783/2020 г., I г. о., Решение № 200 от 9.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1546/2016 г., I г. о., Решение № 50153 от 4.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 894/2022 г., I г. о., ГК/. Следва да се изтъкне също така, че целта на предвиденото обнародване на постановлението за възлагане в "Държавен вестник" е същото да се сведе до знанието на неограничен кръг други лица – трети лица /извън длъжника и взискателя по изпълнителното дело/ за да могат те в предвидения едногодишен срок ако имат правен интерес от това да предявят иск, че имотът не е собственост на длъжника по изпълнението. В резултат на така изложената хронология на действията по разпореждане с процесния недвижим имот, съдът намира, че собствеността върху процесния имот е преминала законосъобразно върху купувача, посочен в Постановление за възлагане на недвижим имот № 0612/2007/000654/06.10.2008г. издадено от публичен изпълнител при Регионална дирекция -София, Агенция за държавни вземания, а именно върху И.Г. Х.. В случая е безспорно установено, че постановлението за възлагане на имота, продаден по реда на ДОПК е било обнародвано в ДВ бр.94 от 31.10.2008г., след което било вписано в Службата по вписванията гр. Перник с рег.№ 4666 от 03.12.2008г., на стр.17 том III, партида № 42296. По делото липсват каквито и да е доказателства, а и твърдения, че до изтичането на една година от това обнародване, което е станало на 31.10.2008г., и да е предявен иск по чл. 239, ал. 2 ДОПК за собственост по отношение на процесния недвижим имот от ответниците по исковете - Община Перник и ”Еврона” АД, до изтичането на срока за това /31.10.2009 г./, поради което съдът намира, че постановлението за възлагане е породило вещнопрехвърлителния си ефект и е прехвърлило собствеността върху имота на купувача И. Г. Х., независимо от обстоятелството дали длъжникът „Мини – Перник“ ЕАД е бил или не собственик на възложения имот, поради което възраженията на ответниците в противен смисъл са неоснователни. Горепосоченото постановление за възлагане на имота и останалите доказателства по делото, преценени в съвкупност, легитимират купувача И. Г. Х. като собственик на процесния имот, а след неговата смърт правото на собственост е преминало по наследство върху неговите наследници – ищците В. М. М. и В. И. Х.. И след като предявилото иска лице се легитимира като собственик на процесния имот, то може по реда на чл. 108 ЗС да иска имота си от всяко лице, което го владее или държи без правно основание, като в тежест на ответника е да установи наличието на правно основание, на което упражнява фактическата власт върху спорния имот. Невярно е твърдението във въззивните жалби, че първият съд не е обсъдил евентуалните доводи за изтекла в полза на ответника Община Перник придобивна давност. Всички доводи и аргументи сочени във въззивните жалби са подробно отчетени, анализирани и мотивирано отхвърлени от първоинстанционния съд. Настоящият състав възприема изцяло тази мотивировка и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като следва да се добави следното: Съдът счита за неоснователно възражението на ответника Община Перник за придобиване на имота по давност – с изтичане на десетгодишната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. Разпитаните по делото свидетели Е. Д. и Н. Н., чийто показания съдът кредитира като логични и последователни, установяват, че след въвода във владение на имота в периода 2009г. - 2013г., наследодателят на ищците И. Х. посещавал имота, като при едно от първите си посещения обзавел апартамента с минимално необходимите вещи за обичайното му ползване. От останалите свидетелски показания се установява, че живущите на етажа през 2015-2016 са сменили патрона на входната врата на апартамента, но няма доказателства след това ответникът Община Перник д а е установил владение върху процесния имот и да е демонстрирал намерение за своене посредством поддръжка, стопанисване, отдаване под наем или дори и опит за отдаване под наем на процесния апартамент. Фактическият състав на придобивната давност за недвижими имоти, съгласно чл. 79 от ЗС, включва владение и изтичане на десет годишен период от време. Упражняваното владение трябва да е било спокойно -да не е установено с насилие, явно фактическата власт да е упражнявана така, че всеки заинтересован да е имал възможност да научи за това, постоянно - упражняването му да няма случаен характер, а да е израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица, непрекъснато - да не е било прекъсвано изобщо, в частност за период по-дълъг от 6 месеца, несъмнено - да няма съмнение, че лицето е държало вещта, както и че я е държало за себе си. За да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт във владение е необходимо потвърждаване на наличието на намерение за своене чрез действия, ясно сочещи на такова намерение от страна на лицето, което упражнява фактическа власт върху вещта. В случая от доказателствата не се установява, че ответникът Община Перник е извършил някакви действия, различни от инцидентно и скрито „отключване и заключване“ на процесния имот, с които да е проявил и заявил пред купувача И. Х. като собственик на процесния имот, а след неговата смърт пред неговите наследници – ищците В. М. и В. Х., намерението си за своене на имота. Установените „отключване и заключване“ от лицеработещо за община Перник на процесния апартамент, които са били възможни поради достъпа му до цялата сграда - жилищен блок №••• /общежитие/, не могат да се приемат като владение на процесния имот, и при положение че не е било явно и постоянно установено и демонстрирано спрямо ищците. Следва да се обърне особено внимание, че презумпцията на чл. 69 ЗС не се отнася за държателя, а за този, който по недвусмислен начин е доказал, че е установил владение, каквото в случая по гореизложените съображения ответниците не са доказали. Без значение е дали купувачът И. Х., който е станал собственик на процесния имот след закупуването му на публична продан през 06.10.2008г., а след неговата смърт през •••. неговите наследници – ищците В. М. и В. Х., ползват собствения си имот, защото с това те не са загубили правото си на собственост, още по-малко - само поради това, процесния имот не може да бъде придобит в собственост от ответниците, след като собствеността не е придобита по възможните според закона способи от ответниците. Напротив – установено е, че правомощието владение ищците-собственици валидно са упражнявали, като законът няма предвид само господство над вещта от ищците-собственици във физическия смисъл на думата. Освен това, ако ответниците са считали, че собствениците-ищци не са ползвали процесния имот и не се интересуват от него, респ. че ответниците са владели против волята на ищците-собственици и пр., ответниците са могли да се снабдят с нотариален акт за собственост по давностно владение за чуждия имот, като един начин да докажат, че са ги владели и съответно отстранили ищците-собственици от имота, каквито доказателства не са налице. Ето защо заявеното възражение за придобиване на имота от страна на ответника Община Перник по давност /десетгодишна такава по чл. 79, ал. 1 ГПК/ се явява лишено от основание. Неоснователно е и възражението на ответниците, че към датата на продажбата от публичен изпълнител имотът не е имал характер на самостоятелен обект в сграда, като в тази връзка ПОС напълно споделя изложените мотиви на РС, че тъй като в настоящия случай в постановлението за възлагане имотът е индивидуализиран с местонахождение, площ, съседи и цена. Съгласно съдебната практика важно е имотът да бъде индивидуализиран в постановлението за възлагане, да има оценка и да е вписан в службата по вписванията. Купувачът придобива правото на собственост от момента на възлагането, независимо дали обектът е самостоятелен или не. Постановлението за възлагане е вписано в службата по вписванията при Районен съд Перник. С оглед посоченото следва, че към 06.11.2008г. И. Х. е придобил правото на собственост върху процесния имот. По отношение актуването на имота като частна държавна собственост следва да се посочи, че не е оригинерен способ. Съдебната практика, включително и ВКС приема, че актът за общинска собственост има декларативно значение и не е основание за придобиване на собственост. Общината трябва да докаже придобиването чрез правен способ (напр. отчуждаване, покупка, наследяване). При спор за собственост, съдът не се ограничава от съдържанието на акта на общинска собственост, а проверява действителното основание за придобиване /в този смисъл е и Решение № 17 от 01.03.2017 г. по т. дело № 2923/2016 г., II г. о. на ВКС/. В настоящето производство не е доказано по безспорен начин от Община Перник, че след датата на придобиване на процесния имот от И. Х. на основание публична продан, на правно основание е придобила правото на собственост и върху този имот. В заключение съдът приема, че ищците са собственици на процесния имот на претендираното от тях основание – публична продан и по наследство, с което приема, че собствеността на ищците върху имота е факт по делото. Доколкото упражняването на владението върху имота не се оспорва от ответника ”Еврона” АД, съдът приема, че ответникът „Еврона“ АД държи имота без правно основание, тъй като се позовава на договор за покупко-продажба от Община Перник, за която се доказва, че не е била собственик на имота към датата на продажбата, предвид на което и приобретателят по договора за покупко-продажба „Еврона“ АД не би могъл да стане собственик и поради това няма основание за това владение. Поради всичко изложено ПОС приема, че искът по чл. 124 ГПК срещу община Перник и искът по чл. 108 ЗС срещу ”Еврона” АД за процесния имот следва да се уважат. Гореизложеното налага извода за неоснователност на въззивните жалби, като обжалваното решение на районния съд следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК. По разноските С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателите не се дължат разноски по въззивното производство. Въззиваемите В. М. и В. Х., представлявани от адв. О. претендират и доказват разноски по въззивното производство общо 1000лв./511.29 евро - заплатено адв. възнаграждение /в представения Договор за правна защита и съдействие е посочено, че уговореното възнаграждение от 1000 лв. е платено изцяло в брой/, която обща сума на основание чл. 78, ал. 3 ГПК им се дължи от жалбоподателите изцяло, предвид неоснователността на жалбите. Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски. По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд