Решение № 11959 от 17.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 9411/2026 г.

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 358712/03.11.2025 г., с която ЗАД „А...“ АД, ЕИК ........ е предявило срещу ЗАЕ..... АД, ЕИК ..........., обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 603,56 евро, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на 09.11.2022 г. в гр. С........., по вина на водача на товарен „Ивеко“, per. № ........., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по автомобил марка „Рено“, модел „Туинго“ с регистрационен № ........., застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /07.04.2026 г./ до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 210,87 евро, представляваща мораторна лихва за периода 28.07.2023 г. – 06.04.2026 г. Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при ищеца автомобил марка „Рено“, модел „Туинго“ с регистрационен № .......... В тази връзка се сочи, че на 09.11.2022 г. в гр. С......... при движение в колона, водачът на товарен автомобил „Ивеко“, с per. № ........., поради движение с несъобразена скорост и неспазване на необходимата дистанция, не е успял да спре своевременно и е реализирал удар в задната част на движещия се пред него лек автомобил „Рено Туинго“, с per. № ........., в резултат на което са причинени материални щети по последния. Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в ЗАД „А...“ АД, ЕИК ........ е подадено искане за оценка на нанесените вреди на собственика на застрахования автомобил, тъй като към момента на реализиране на процесното ПТП увреденото при последното МПС – автомобил марка „Рено“, модел „Туинго“ с регистрационен № ........., е било застраховано при ищеца по застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица № ...... и период на застрахователното покритие 02.09.2022 г. - 01.09.2023 г. Поддържа, че при ищцовото дружество била образувана ликвидационна преписка по щета № 10022030125136, като увреденият автомобил бил прегледан от експерти, описани били щети по същия, нанесени в резултат на процесното ПТП, във връзка с което след извършена експертна оценка по извършена калкулация по процесната застрахователна преписка, стойността за възстановяване на МПС-то възлизала на 2 931,20 евро. Сочи, че вредите по автомобил марка „Рено“, модел „Туинго“ с регистрационен № ........., застрахован при ищцовото дружество, са причинени по вина и на водача на товарен автомобил е peг. № ........, като гражданската отговорност на водача товарен автомобил „Ивеко“, с per. № ........., била застрахована при ответното дружество. Предвид изложените по-горе съображения се поддържа, че след изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахования срещу лицето причинило вредите и срещу застрахователя на гражданската му отговорност, за стойността на застрахователното обезщетение, изплатено по имуществената застраховка. Сумата била изплатена по банковата сметка на правоимащото лице. Поддържа, че ответното дружество е поканено да заплати дължимата сума, като по регресната претенция ответно дружество извършило изплащане на обезщетение в размер на 2 335,31 евро. Предвид горното, се моли, за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 603,56 евро, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на 09.11.2022 г. в гр. С........., по вина на водача на товарен автомобил „Ивеко“, per. № ........., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по автомобил марка „Рено“, модел „Туинго“ с регистрационен № ........., застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /07.04.2026 г./ до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 210,87 евро, представляваща мораторна лихва за периода 28.07.2023 г. – 06.04.2026 г. Претендират се разноски. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника ЗАЕ..... АД, ЕИК ........... е депозиран отговор на исковата молба, с който се признава предявения иск и се моли за постановяване на решение при признание на иска. Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Предявен обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 603,56 евро, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на 09.11.2022 г. в гр. С........., по вина на водача на товарен „Ивеко“, per. № ........., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по автомобил марка „Рено“, модел „Туинго“ с регистрационен № ........., застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /07.04.2026 г./ до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 210,87 евро, представляваща мораторна лихва за периода 28.07.2023 г. – 06.04.2026 г. По иска с правно основание чл. 411, ал. 2 КЗ, в тежест на ищеца е да установи следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение, съобразно заявеното от ответника признание на иска. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК. Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен. В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото ответникът в отговора си на исковата молба е заявил, че признава иска и счита, че дължи претендираната сума. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска, което е заявено в съдебното заседание, проведено на 15.06.2026 г. Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК. Следователно предявеният иск, като основателен, следва да бъде уважен. Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените от последния разноски в производството по делото, доколкото макар да признава предявените искове, ответникът е дал повод за образуване на настоящото производство, поради което и не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. По така изложените съображения на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се следва сумата от общо 332,91 евро, от която сумата от 51,12 евро – заплатена държавна такса и сумата от 281,79 евро – заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, съдът