Решение № 25 от 18.3.2026 г. на Районен съд - Левски по дело № 28/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. В Районен съд Левски е постъпила жалба от И. Т. В. срещу НП № 2025- 293-3215 от 29.10.2026 г. на Началник РУ Левски. Твърди се, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Заявява се, че в издаденото НП не е посочено какво конкретно наказание се налага на В., като са изписани и глоба и имуществена санкция; че в НП не е посочено кога В. и придобил процесното оръжие, преди влизане в сила на ЗОБВВПИ или след това, което е необходимо с оглед правилната квалификация на евентуалното нарушение, както и за евентуалното прилагане на изтекла давност; както и че не става ясно как е определено, че въздушната пушка е с кинетична енергия над 24 джаула, за да е осъществен състава на нарушението. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП. Административно-наказващият орган – Началник РУ Левски – редовно призован – не се явява в съдебно заседание и не се представлява. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН, поради което, същата се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна. Видно от представения с преписката акт № 2025-293-3215 за установяване на административно нарушение от 18.12.2025 г. е че същия е съставен против И. Т. В. от с. Б. затова, че на 09.11.2025 г. около 21.15 часа в с. Б. екип на ППД в РУ Левски в състав Д.Г. и И. П. са посетили сигнал за възникнал скандал в частен дом на ул. ••••• между И. Т. В. – собственик на домът и Б.Р.А., и че при извършената проверка в пристройка до къщата, служителите са установили въздушна пушка •••••, •••••, № •••••, която И. Т. В. заявил, че е негова, но няма документи за нея и не е подал писмено или по електронен път заявление в 14-дневен срок от придобИ.ето на оръжието до Началника на РУ – Левски. В акта е посочено, че същия е съставен въз основа на Докладна записка № 293р-9425/10.11.2025 г. по описа на РУ Левски, посочено е, че виновно е нарушен чл. 54 ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. По делото е представено обжалваното НП, видно от което е, че същото е съставено въз основа на посочения по-горе акт, описана е фактическа обстановка идентична с тази в акта, прието е, че И. Т. В. виновно е нарушил чл. 54 ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и за това нарушение на основание чл. 178 ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия му е наложено административно наказание „глоба/имуществена санкция“ 500 лв. /255,65 евро/. Представена е и докладната записка, послужила като основание за съставяне на акта, видно от която е, че със същата е докладвано на Началника на РУ Левски, че на 09.11.2025 г. в 21:15 часа е получен сигнал за скандал в с. Б., ул. •••••, че след получаване на сигнала, полицейските служители Д.Г. и написалия докладната записка мл.инспектор И. П. са посетили с. Б. ул. •••••, че разговаряли с Б.Р.А. и И. Т. В., като разговора с В. бил в къщата му в с. Б., ул. •••••, и че при снемане на писмено сведение от И. В. в пристройката до къщата, зад вратата намерили въздушна пушка марка ••••• с № •••••, за която той заявил, че е негова, но няма документи и същата била предадена с протокол за доброволно предаване. Към материалите по делото е представен и протокол за доброволно предаване от 09.11.2025 г. на въздушна пушка марка ••••• с № •••••, в който В. е посочил, че пушката е негова, но няма документи. В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителя М. М., свидетеля по акта А. П. и служителя от РУ Левски въз основа на чиято докладна записка е съставен акт – И. П., от показанията на които се установява, че св. П. е посетил с. Б. и адрес, тъй като имало скандал между две лица, че от двете лица били снети сведения и при извършването на огледа в къщата, зад вратата, в помещението, в което стояло едното от лицата намерили с колегата му въздушна пушка, която била предадена доброволно и бил съставен протокол за доброволно предаване. Св. П. заявява, че собственика на имота е казал, че пушката е негова и няма никакви документи, че написал докладна записка по случая. От показанията на св. М. М. се установява, че същия работи като младши полицейски инспектор, контрол по опасните средства, че след като Началника на РУ се е запознал с докладната записка, лицето било извикано в РУ Левски, че И. Т. се явил в полицията и заявил, че пушката е негова, по наследство от сестра му и не я е регистрирал, защото не знаел, че трябва да я регистрира, след което на В. бил съставен акт за извършено нарушение на чл. 54. От показанията на св. А. П. се установява, че работи като младши полицейски инспектор в РУ Левски, че е връчил акта на В., след което го е върнал в Полицията. Посочва, че В. е написал в акта, че не е съгласен да му се съставя акт. От представените по делото доказателства, съдът приема, че административно наказващият орган не е събрал необходимите доказателства за установяване нарушението и е издал наказателно постановление при неизяснена фактическа обстановка в нарушение на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН и това представлява процесуално нарушение от категорията на съществените и представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. По делото не се спори, че при извършване на проверка в дома на В. е намерена въздушна пушка, която В. е предал доброволно на служител от РУ Левски. По делото, обаче остава неизясняно кога е придобита пушката, която дата е основна за ангажиране на отговорността на В., както и обстоятелството дали същата е с кинетична енергия над 24 джаула. Съгласно разпоредбата на чл. 54 ал.1 от ЗОБВВПИ Български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, физически лица, които са граждани на трета държава, физически и юридически лица, регистрирани като търговци по реда на Търговския закон, лица създадени със закон или с акт на Министерския съвет, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, са длъжни в 14- дневен срок след придобИ.е на предупредително и сигнално оръжие и/или пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула да уведомят писмено или по електронен път началника на РУ на МВР по адреса на управление на юридическото лице или по постоянния адрес на физическото лице. В настоящия случай на жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 54 ал.1 от ЗОБВВПИ, за което е наказан. От доказателствата по делото не се установява административно наказващия орган да е проявил активност за установяване кога В. е придобил въздушната пушка, както и дали същата представлява „пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула“, за да се приеме, че действително наказаното лице е извършило виновно административно нарушение по чл. 54 ал.1 от ЗОБВВПИ. Датата на придобИ.е на оръжието е от съществено значение не само за установяване дали към момента на намиране на същото в дома на жалбоподателя е изтекъл 14-дневния срок, в който следва да се уведоми началника на РУ на МВР, но и с оглед възможността за установяване дали към момента на съставяне на акта и издаване на НП не са изтекли предвидените в разпоредбата на чл. 34 ал.1 от ЗАНН срокове. Основателно е и възражението посочено в жалбата, че от НП не става ясно с какво конкретно е санкционирано лицето, срещу което е издадено НП – дали с глоба или с имуществена санкция, тъй като са изписани и двата вида санкция. Предвид изложеното, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. По делото е направено искане за присъждане на адв. Р. Р. на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.2 от ЗА. Видно от представените по делото доказателства е, че адвокат Р. Р. е осъществила безплатна правна помощ и защита в настоящото производство на жалбоподателя. С оглед изхода от спора, съдът приема, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на осъществилия безплатна правна помощ и защита адвокат е основателно и следва да бъде осъдено ОД МВР П. да заплати на адвокат Р. Р. от АК П. сумата от 153,39 евро, равняваща се на 300 лв. На основание изложеното, съдът