Решение № 1055 от 18.8.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 4234/2025 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от "Водоснабдяване и канализационни услуги" ЕООД – гр. Пазарджик срещу И. Й. Г. от гр. Пазарджик за признаване за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ответницата дължи на ищеца сумата по издадена заповед за изпълнение в общ размер 405,90 лв., от които 392,75 лв. (200,81 евро) главница и 13,15 лв. (6,72 евро) лихва за забава, представляващи стойност на В и К услуги за периода между 17.01.2024 г. и 25.03.2025 г. Претендира се и законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението – 23.07.2025 г. Искът е с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите – претендира се заплащане на цената на водоснабдителни и канализационни услуги, извършени от В и К оператор на потребители. Ответникът не е открит на адреса си и му е определен особен представител, който е изразил становище за неоснователност на иска и недоказаност на задължението - счетоводната справка няма доказателствена сила, тъй като представлява частен документ, съставен от ищеца, а други доказателства не са представени. В хода на делото в проведените открити заседания страните поддържат становищата си. В писмена защита особеният представител на ответника допълнително сочи, че не са спазени условията за констатиране на повреден измервателен уред, на каквото основание са начислявани количествата потребена вода на ответницата - не е представено предписание за смяна на водомера в писмена форма и доказзателства, че е връчено. Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното: Ищецът е доставчик на водоснабдителни и канализационни услуги при публично известни общи условия. Същият е сключил с ответницата договор № 102100843 от 17.06.2008 г , по силата на който ищецът се е задължил да доставя на ответника потребител вода с питейни качества и да отвежда отпадните води от имота - самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище, апартамент, находящ се в гр. Пазарджик, ул. .................., а потребителят се е задължил да заплаща ежемесечно изразходваната и отведена вода в сроковете съгласно общите условия за предоставяне на ВиК услугите. За дължимите от потребителя суми, както следва: 392.75 лв., представляващи главница за предоставени ВиК услуги за обект, обслужван по партида с абонатен номер 112100843, съгласно договор № 102100843 от 17.06.2008 г., за периода от 17.01.2024 г. до 25.03.2025г., и 13.15 лв., представляващи обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода 17.01.2024 г. - 25.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 488/2025 г. по описа на Районен съд – Попово. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което е предявен настоящият иск за установяване на вземанията. По делото са представени писмени доказателства - фактури за периодите на отчитане, справка за задължението, общи условия на дружеството и копия от карнети на хартиен носител за отчитане на потреблението, и е разпитан един свидетел - служителка на дружеството, която извършва отчитането на водомерите в жилището на ответницата, както и договор с ответницата за присъединяване към В и К мрежата. Не се спори, че ищцата е собственица на жилището и като такава има качеството на потребител във връзка с процесния обект. Карнетите съдържат данни за отчитане до дата 14.08.2023 г., като след тази дата на още четири полета в тях е посочено "необ.", без срещу отбелязавнето да е написана дата. В жилището са налице два водомера, от които единият е повреден, а другият е "много стар" - извън срока от 10 години съобразно общите условия на дружеството, който се приема за допустим с оглед годността му и след изтичането на който уредът следва да се смени. Свидетелката заявява, че отчитането се е извършвало от нея от м.август 2023 г., когато е постъпила на работа. Малко по-късно отчитането започнало да се извършва в електронни карнети, без отпечатване на хартия, с помощта на мобилен телефон. Тя сочи също, че е връчвала предписание за смяна на повредения водомер на член на семейството на И. Г. - неин син., както и че не е подадена декларация за необитаемост. Не са представени разпечатки или електронни копия на данните от електронните карнети и не е представено копие от предписанието, нито разписка, че то е връчено. При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна, като съобрази и указанията в практиката на Пазарджишкия окръжен съд за съдържанието на съдебно решение съобразно Постановление № 1 от 13.07.1953 г. на Пленума на ВС, необходимо за валидността на решението: Производството е по реда на чл. 422 от ГПК. Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания за стойността на доставени водоснабдителни и канализационни услуги и на лихва за забава. В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че през исковия период ответникът е бил потребител на ВиК услуги, в т.ч. е притежавал право на собственост или право на ползване върху водоснабдения имот, както и че до обекта са доставяни ВиК услуги през същия период. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи потребители на услугите ВиК са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогични са и разпоредбите на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация в ликвидация“ ЕООД, гр. Пазарджик. По изключение съгласно чл. 2, ал. 3 от Общите условия потребител на ВиК услуги може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги, с изричното писмено съгласие на собственика или титуляра на вещното право на ползване върху имота. Следователно потребител на ВиК услуги е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху водоснабден имот, а по изключение – наемателят на водоснабдения имот. Представеният с исковата молба договор за предоставяне на ВиК услуги, въпреки че е сключен между страните по делото, не установява вещни права в полза на ответника, а както се каза, за да бъде едно лице потребител на ВиК услуги, същото следва да притежава право на собственост или вещно право на ползване върху водоснабден недвижим имот. Независимо от това, по делото не е спорно, че собственик на жилището е ответницата. Не са налице обаче доказателства за осъществяване на останалите правнорелевантни факти, а именно: реалното предоставяне на ВиК услуги до имота на ответника, тяхното количество и стойност. Ангажираните от ищеца писмени доказателства в тази насока, а именно: справки за незаплатени задължения на абоната, не установяват, че през исковия период до имота на ответника е доставяна питейна вода и са отвеждани отпадни води, тъй като се касае за частни писмени доказателства, които изхождат от ищеца, съдържат изгодни за него факти и не се подкрепят от никакви други доказателства по делото, поради което нямат доказателствена стойност и не могат да бъдат ценени от съда. Представените карнети на хартиен носител се отнасят за предходен период до 2023 г., неотносим към спора. Начисляванията за процесния период не са основани на измервания, а на методика от общите условия, приложима при повреден или извън срока за работа водомер. Не са представени писмени доказателства за връчване на предписание за подмяна на водомера съобразно чл. 20 от общите условия, както сочи и особеният представител на ответницата. При изискването на общите условия за писмено предписание то следва да е налице, а ако е налице, не съществува пречка да бъде представено като писмено доказателство по делото заедно с доказателство за неговото връчване. Такова доказателство липсва и съдът счита, че показанията на свидетелката за това, че лично е връчвала предписание на сина на И. Г., са недостатъчни, за да се приеме за несъмнено доказано това обстоятелство, още повече предвид неконкретизирането на времето и обстоятелствата на връчването и невъзможността да се провери какви указания е съдържало връченото предписание. Фактурите за задълженията представляват издадени от ищеца частни свидетелстващи документи, отразяващи вписвания в неговите счетоводни книги, които представляват изгодни за енго по делото факти. Те обаче не могат да бъдат ценени съобразно чл. 182 от ГПК - не само защото не се подкрепят от останалите доказателства, а и защото не е установено дали тези счетоводни книги са редовно водени, включително дали вписванията в тях са подкрепени от съответните редовно съставени първични документи. Всяко от тези две съображения е самостоятелно основание фактурите да не могат да послужат като доказателство в полза на ищеца. С оглед изложеното съдът намира, че ищецът не е провел успешно доказване на релевантните за спора факти, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Разноски в полза на ответника не се присъждат, тъй като нито е направено искане за това, нито по делото има доказателства да са сторени такива. На основание чл. 4 от ЗВЕРБ исковите претенции следва да бъдат превалутирани в евро по официалния курс съгласно чл. 5 от ЗВЕРБ, тъй като считано от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото. По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът