Решение № 37 от 21.1.2026 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 1594/2025 г.

Предявените искове са с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.143, ал.1 вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК и чл.86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 12.10.2023 г. ответникът К. Д. П., ЕГН-•••••••••• кандидатствала онлайн за отпускане на потребителски кредит от „Кредисимо“ АД с ЕИК:175330437. Процедурата започнала с попълване па заявление за отпускане на кредит от разстояние /„Заявлението“/ на интернет страницата на Кредисимо, а именно — www.credissimo.bg /„Сайта“/. В полета на Сайта ответникът попълнил личните данни - три имена, ЕГН, данни на документ за самоличност, адрес, електронен адрес (е-мейл) за получаване на документи и кореспонденция /•••, мобилен телефон ••• и др. В процеса на Заявление - пълната преддоговорна информация за условията на кредита била налична чрез хиперлинкове, в т.ч. Общите условия за кредитиране на Кредисимо ЕАД, Стандартен европейски формуляр /СЕФ/, Договора за кредит, ведно с Приложение №1 със Погасителния план. Преддоговорната информация (СЕФ) била изпратена предварително и на е-мейла на кредитоискателя, като прилагат копие от него. След запознаване с условията по кредита П. отправила обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ/ на Сайта чрез натискане на бутона „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора.“. Съгласно Раздел III „Кандидатстване за кредит. Обезпечение“, т.11 от ОУ, с извършване на гореописаните действия заявлението се считало за подадено от кредитополучателя, а ОУ и договорът за кредит — приети и подписани от същия. След електронното изявление на ответника на е-мейла й били изпратени автоматично Договор №2850666/12.10.2023 г. за кредит Приложение №1 към него, ОУ и СЕФ, като е-мейлът съдържал електронното изявление на кредитора Кредисимо за сключването на договора за кредит и приложенията към същия. В резултат на горното, по реда на ЗЕДЕУУ на 12.10.2023 г., между кредитора Кредисимо и кредитополучателя К. Д. П. бил сключен договор за кредит № д2850666 за сумата от 2 800.00 лв. главница и уговорен срок на погасяване на предоставената кредита — 20.10.2025 г., при лихва и други условия, подробно уговорени в Договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ. Договорът за кредит бил сключен във формата на електронен документ чрез размяна на електронни волеизявления по чл.2 от ЗЕДЕУУ при спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и приложимото законодателство. Същият бил подписан от всяка от страните с обикновен електронен подпис по чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ по смисъла на чл.3, т.10 от Регламент (ЕС) №910/2014. На основание чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис била равностойна на тази на саморъчния подпис. При кандидатстването си за кредит от Кредисимо ответникът сама избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си, като осигури поръчителство на Ай Тръст /имала възможност да избере и необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция като друг вид обезпечение, съгласно Раздел II, т.17 от ОУ/. Договорът за предоставяне па поръчителство не бил задължителен. Сключване на договор за предоставяне на поръчителство също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления — договорът бил достъпен чрез хиперлинк па сайта на Ай Тръст и сключен от ответника чрез предоставения му по телефон CMC код, изпратен на телефонния номер на ответника - ••••••••••. Чрез предоставянето на CMC се доказвало по несъмнен начин сключването на договора по електронен път и авторството на лицето, извършило волеизявлението. От своя страна Ай Тръст извършило електронно волеизявление по ЗЕДЕУУ, като изпратило подписания договор на е-мейла на ответника ••• Договорът за предоставяне на поръчителство между Ай Тръст и К. П. по същността си бил договор за поръчка по чл.280 ЗЗД, по силата на който Ай Тръст предоставял гаранционна услуга, като се задължило да сключи с Кредисимо договор за поръчителство по чл.147 ЗЗД и да обезпечи като поръчител задълженията на ответника по неговия договор за кредит. Ай Тръст изпълнило задълженията си по договора за предоставяне на поръчителство и сключил с Кредисимо договор за поръчителство, по силата на който се задължал да отговаря пред Кредисимо солидарно с ответника за изпълнението на неговите задължения по Договора за кредит, както и за всички последици от неговото неизпълнение. Ответникът извършила едно частично плащание чрез „Изипей“ АД - 150.00 лв. на 18.03.2024 г. С горепосочените плащания ответникът извършил частично погасяване на задълженията по двете отделни правоотношения с Кредисимо и с Ай Тръст. Плащанията доказвали признание за съществуването на валидно сключения договор за кредит с Кредисимо и Договора за предоставяне на поръчителство с Ай Тръст. След извършеното частично плащане от 18.03.2024 г. ответникът изпаднала в просрочие на задълженията си и нямало последващи вноски. С оглед неизпълнение задълженията на ответника по договора за кредит на 18.03.2025 г. Кредисимо изпратило искане за плащане до поръчителя Ай Тръст. Ай Тръст своевременно изпратило уведомление по чл.143 от ЗЗД до П. с и-мейл до ••• на 18.03.2025 г., в което посочило всички дължими суми и предстоящо погасяване от Ай Тръст към Кредисимо на задълженията. Ответникът не платил в дадения срок и на 19.03.2025 г. Ай Тръст изпълнило задълженията си като поръчител и погасило всички дължими от ответника суми към Кредисимо, а именно: 2800.00 лева главница, 544.13 лева договорна лихва, 141.74 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава и встъпило в правата на кредитора по чл.146 от ЗЗД. На същата дата Ай Тръст уведомило длъжника с електронно съобщение до електронния адрес на ответника:•••за извършеното погасяване и встъпване в правата на кредитора Кредисимо. Сочи, че съгласно чл.15 във връзка с чл.12 от договора за кредит и съгласно и чл.14 от договора за предоставяне на поръчителство П. се съгласила всички уведомления, електронни изявления и документи във връзка с подписаните договори да бъдат изпращани на предоставения електронния й адрес: •••Ай Тръст подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 900/2025 г. по описа на Районен съд -K. и издадена заповед за изпълнение за сумите: 2 80000 лева главница, 544.13 лева договорна лихва за периода от 12.10.2023 г. до 07.03.2025 г., 141.74 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода от 21.12.2023 г. до 07.03.2025 г., както и 225.45 лева разноски, от които: 75.45 лева държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед длъжникът подал възражение по чл.414 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на К. Д. П., ЕГН-••••••••••, с адрес ••• за съществуването на вземания в полза на “Ай Тръст“ ЕООД, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№900/2025 г. по описа на Районен съд - K. за сумите: 2 800.00 лв.главница, 544.13 лв.договорна лихва за периода от 12.10.2023 г. до 07.03.2025 г., 141.74 лв.обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода от 21.12.2023 г. до 07.03.2025 г. Претендира съдебни разноски. В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът счита предявения иск за неоснователен. Сключения с „Кредисимо” ЕАД договор за потребителски кредит бил нищожен на основание чл.22 ЗПК и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Договорът за поръчителство с „Ай Тръст” също бил нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.2, 3 от ЗЗД. В нарушение на чл.11, ал.1, т.10, чл.19, ал.4 от ЗПК в договора за потребителски кредит липсвали условия за прилагането на посочения ГЛП. Не ставало ясно дали е фиксиран или променлив. Не бил посочен общият размер на дължимата възнаградителна лихва. Освен това погасителният план не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като не ставало ясно каква част от претендираната сума е главница, каква част е лихва, каква част е такса гарант. В договора за кредит била посочена само абсолютна стойност на ГПР, но нямало разписана методика кои компоненти са включени в него. Не ставало ясно дали възнаграждението на поръчителя е включено в ГПР. В този смисъл бил нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Налице заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Двете дружества били свързани лица, като едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст” ЕООД бил „Кредисимо” АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на кредита, а се целяло едно допълнително оскъпяване на кредита. Посочването на ГПР, който не бил действително приложеният представлявало заблуждаваща търговска практика. На посочените основания договорът за потребителски кредит бил изцяло недействителен. Клаузата по чл.4, ал.1 от договора била недействителна, като тази клауза водела до нееквивалентност на престациите - длъжникът бил длъжен да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение било в размер по-голям от отпуснатата сума. Тази клауза била и неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП и нищожна на основание чл.146 ЗЗП. Възнаграждението по договора за поръчителство следвало да се отрази в ГПР. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важали изискванията на специалния закон - ЗПК. Позовава се на чл.22 ЗПК. От съдържанието на договора, за поръчителя било уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за него се пораждало регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми - по чл.4, ал.2 от договора за предоставяне на поръчителство т.е. поръчителят получавал едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които платил подлежали на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явявало безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и нямало да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя.В този смисъл не само, че било налице нееквивалентност на престациите, но и липсвала престация от една от страните по договора - поръчителя, поради което и този договор се явявал недействителен като лишен от основание. Сключеният договор за потребителски кредит №2173543/25.01.2020 г. следва да бъде прогласен за нищожен, на основание чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона. Моли съдът да отхвърли предявения иск поради недействителност на сключения договор за потребителски кредит на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Претендира съдебни разноски. От събраните по доказателства съдът приема за установено следното: От приложеното ч.гр.д.№900/2025 г. по описа на РС-K. се установява, че по подадено от “АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК:203508899 заявление е издадена заповед рег.№540/04.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника К. Д. П., с ЕГН-••••••••••, с настоящ адрес гр.K., ул.“••• и постоянен адрес с•••, за сумите: 2800 лв. главница, 544.13 лв. договорна/възнаградителна лихва от 12.10.2023 г. до 07.03.2025 г., 141.74 лв. законна лихва за забава от 21.12.2023 г. до 07.03.2025 г., по договор за потребителски кредит №2850666/12.10.2023 г. и законна лихва върху главницата от 02.04.2025 г. до изплащане на вземането, както и 119.72 лв. разноски по делото, от които: 69.72 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника на 08.04.2025 г. и в едномесечния срок тя е подала възражение по чл.414 от ГПК. На основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК с оглед указанията на заповедния съд кредиторът предявява установителните искове за съществуване на вземанията. Приети по делото са заверени копия на Общи условия за предоставяне на кредити, Договор за потребителски кредит №2850666/12.10.2023 г., Приложение №1 към договор за потребителски кредит №2850666/12.10.2023 г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от 12.10.2023 г., Договор за предоставяне на поръчителство от 12.10.2023 г., Приложение №1 към договор за предоставяне на поръчителство от 12.10.2023 г., договор за поръчителство от 12.10.2023 г., 2 бр.уведомления от 18.03.2025 г. и от 19.03.2025 г., удостоверение за погасени задължения от 02.04.2015 г., преводно нареждане от 12.10.2023г., кореспонденция по имейл от 12.10.2023г., неоспорени от ответника. Страните не споря, а и от приетите писмени доказателства се установява, че по силата на сключения на 12.10.2023 г. между “Кредисимо“ ЕАД като кредитодател и ответника К. Д. П. – кредитополучател договор за потребителски кредит №2850666 , ведно с приложение №1 към него, кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 2800 лв., за срок от 24 месеца, платим на 24 бр. погасителни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита- 19.41%%, ГПР- 21.23%, с общ размер на всички плащания-3417.03 лв. и посочен в т.10 на Приложението погасителен план като падежът на първата погасителна вноска е 20.11.2023 г., а на последната 24-та погасителна вноска- 20.10.2025 г. В чл.4, ал.1 от договора за потребителски кредит е уговорено кредитополучателят да предостави едно от следните обезпечения: банкова гаранция на Кредисимо съгласно Общите условия, в 10 дневен срок от подаване на заявлението за кандидатстване за кредит; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице /поръчител/ в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставянето на обезпечението, като към отношенията между страните по договора се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. Според чл.4, ал.2 от договора, в случай че в посочения срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено. Договорът за кредит е подписан при Общи условия за предоставяне на кредити, които са неразделна част от него. На същата дата, на която е сключен договорът за потребителски кредит- 12.10.2023 г. е сключен и договор за предоставяне на поръчителство между "Ай Тръст" ЕООД като поръчител и К. Д. П. като потребител. В т.1, Раздел II на Приложение №1 към договора за предоставяне на поръчителство, за предоставянето на поръчителство се дължи възнаграждение в размер 2815.09 лв., за целия период на действие на договора за кредит, платимо на месечни вноски посочени като брой, месечна падежна дата и месечен размер. В договора за кредит, респ. в погасителния план към него не фигурира в месечната вноска предвиденото с договора за поръчителство възнаграждение за поръчителя. Тази сума фигурира в самия договор за предоставяне на поръчителство. На 12.10.2023 г. е сключен между “Кредисимо“ ЕАД и “Ай Тръст“ ЕООД договор за поръчителство, въз основа на който ищецът “Ай Тръст“ ЕООД е поел обезпечение на задълженията на К. Д. П. съгласно договора за потребителски кредит в размер на 2800 лв. със срок за погасяване 20.10.2025 г. Кредиторът "Кредисимо" ЕАД е издал удостоверение за погасени задължения, съгласно което ищецът “Ай Тръст“ ЕООД е погасил задължението на кредитополучателя К. Д. П. по договор за потребителски кредит №2850666/12.10.2023 г. както следва: главница в размер на 2800 лв., договорна лихва в размер на 544.13 лв. за периода 12.10.2023 г. до 07.03.2025 г. и обезщетение за забава по договора за кредит в размер на законната лихва в размер на 141.74 лв. за периода от 21.12.2023 г. до 07.03.2025 г. Ищецът "Ай Тръст" ЕООД е изпратило съобщения на ответника, че на 19.03.2025 г. е извършило плащане на задълженията по договора за потребителски кредит №2850666 към "Кредисимо" ЕАД. От така установеното съдът прави следните правни изводи: Исковете за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК са предявени в законоустановения месечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК и са допустими. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът- длъжник е възразила срещу издадената по ч.гр.д.№900/2025 г. по описа на РС-K. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Установи се възникналото облигационно правоотношение по предоставяне на заемната сума в размер на 2800 лв. по договора за потребителски кредит №2850666/12.10.2023 г. Страните по този договор имат: “Кредисимо“ ЕАД качеството на кредитор съгласно на чл.9, ал.4 от ЗПК, ответникът К. Д. П. качеството на потребител- чл.9, ал.3 от ЗПК, а сключеният между тях договор е потребителски съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.9 от ЗПК. С оглед на това, направените в отговора на исковата молба правоизключващи възражения за недействителност, а и в изпълнение на служебните задължения на съда съгласно чл.7, ал.3 от ГПК относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство, преценката за действителност следва да се извърши, както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, а по силата на препращащата норма на чл.24 от ЗПК- и ЗЗП. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, а именно: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки- арг. чл.288 от ТЗ / в т.см. т.3 от Тълкувателно решение №1/2009 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, ОСТК/. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК сочи, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7- 12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен като липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит- чл.19, ал.1 от ЗПК. В Приложение №1 към процесния договор за потребителски кредит, което е неразделна част от него, е посочен процент на ГПР- 21.23 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Този размер не надвишава максимално допустимия по чл.19, ал.4 от ЗПК, но съдът счита, че той не отразява действителният, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно възнаграждението по сключения от потребителя с "Ай Тръст" ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, което се включва в общите разходи по кредита. По силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.“. Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, тъй като е свързан с предмета на договора за кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по него. От служебно извършената в Търговския регистър справка съдът установи, че “Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на “Ай Тръст“ ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл.8, ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство, “Кредисимо“ е овластено да приема от потребителя вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на кредитора-заемодател. При анализа на клаузите относно обезпечението на кредита следва, че за да се ускори разглеждането на заявлението за кредит за сумата, от която потребителят се нуждае, той следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Това води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което е в противоречие с изискването на чл.16 от ЗПК към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Макар, че договорът за кредит и договорът за поръчителство, формално представляват два самостоятелни договора, те следва да се разглеждат като едно цяло. Обвързаността им се установява и от сключването на договора в същия ден, в който е сключен и договорът за кредит, както и с изричната уговорка в чл.8, ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита. Ето защо съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на “Кредисимо“ ЕАД по процесния договор за потребителски кредит следва да се включи в общия разход по кредита. Отчитайки възнаграждението за поръчителство, което за целия период на договора възлиза на 2815.09 лв. /при заемна сума 2800 лв./, при включване на това възнаграждение в състава на ГПР, действителният годишен процент на разходите по кредита надхвърля максимално допустимия по чл.19, ал.4 от ЗПК размер на ГПР, като на съда не са необходими специални знания за да направи този извод. Следва да се посочи, че съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, се считат за нищожни. Кредитодателят по договора за кредит не е посочил действителния ГПР, следствие на което потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще направи поради което неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителността на договора на основание чл.22 от ЗПК. В този смисъл е решение №50013/05.08.2024 г. по т.д. №1646/2022 г. на ВКС, II т.о., според което "установената недействителност /нищожност/ на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл.22 от ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно изискванията н а чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК , се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит". Съдът намира, че договорът за потребителски кредит №2850666/12.10.2023 г. е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което възражението на ответника е основателно. Съобразно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит, длъжникът следва да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. В случая чистата стойност на кредита не би могла да се присъди в настоящото производство, доколкото претенцията на ищеца се основава на сключен с ответника К. П. договор за предоставяне на поръчителство и суброгиране в правата на кредитора /Кредисимо ЕАД/, които последващи правоотношения изискват наличие на действителен договор за кредит. Според чл.138, ал.2 от ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение, от което следва, че ако главното задължение е нищожно, поръчителството не може да породи действие и за поръчителя не се поражда задължение да обезпечи кредитора. Задължението по чл.23 от ЗПК е за връщане на даденото по едно недействително правоотношение и няма как да бъде обезпечено чрез договорно поръчителство по самия договор– това изрично е запретено от чл.138, ал.2 от ЗЗД, а и нещо различно не е уредено в ЗПК. По същия начин по всеки друг нищожен договор страните се дължат връщане на даденото по него и задължението по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД (в общата хипотеза) не е обезпечено от поръчителя на недействителния договор. Няма как и да е другояче - изискуемостта, забавата, погасителните срокове са различни в хипотезите на изпълнение по договорно правоотношение и при неоснователно обогатяване. Поръчителството обезпечава чуждо задължение, има акцесорен характер, произхожда от факта, че предметът на поръчителството е идентичен с предмета на главния дълг и е функция на друго главно правоотношение. По правило поръчителят се задължава да изпълни главния дълг, ако длъжникът не го изпълни, т.е. съществуването на главната сделка е предпоставка и за съществуването на поръчителството- Определение №60729/08.11. 2021 г. по гр.д.№1340/2021 г. на ВКС, IV г.о. В случая договорът за предоставяне на поръчителство от 12.10.2023 г. е сключен от ищеца на основание клауза от договор за потребителски кредит, която противоречи на императивна законова норма и се явява нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Затова като поръчител той не може да встъпи в правата на кредитора в хипотезата на чл.146, ал.1 от ЗЗД, тъй като не е платил съществуващо и действително задължение по смисъла чл.138, ал.2 от ЗЗД. Тъй като ищецът е платил недействително задължение, той не може да търси от ответника това, което е платил на неговия кредитор поради неприложимостта на нормата на чл. 23 от ЗПК за тези отношения на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗД , но би могъл да търси от кредитора платените без основание суми. Съдът намира, че ищецът не се легитимира като титуляр на претендираното регресно вземане, тъй като предявените искове са основани на нищожния договор за поръчителство, поради което са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. По разноските: Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора. При този изход на делото претенцията на ищеца за разноски се явява неоснователна. На основание чл.78, ал.3 и чл.80 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 640 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното съдът