Решение № 9639 от 21.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 45076/2024 г.

Предявени са осъдителни искове от „..........“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по 86, ал.1 ЗЗД против М. С. С., действащ чрез законния си представител Е. В. Г. и Л. С. С. за заплащане всеки по ½ част от сумата от 2073,30 евро /4055,02 лева/, от която 1753,91 евро /3430,34 лева/, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., в имот, находящ се в гр. ....... с абонатен №....., сумата 290,66 евро /568,48 лева/, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 04.07.2024 г., сумата 23,14 евро /45,25 лева/ - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. и сумата 5,60 евро /10,95 лева/ – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до04.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.07.2024 г. до окончателното плащане. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответиците, като собственици на процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно действащите през периода общи условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от общите условия за продажба на ТЕ за битови нужди при смърт на клиент физическо лице, наследниците или лицето придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока в срока по чл. 12. т. 12 (30 –дневен срок) чрез подаване на заявление за промяна на партидата. Посочва, че фирма, извършва дялово разпределение на ТЕ в сградата на базата на реален отчет на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните теле в имота. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главниците. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. С. С. чрез своя законен представител е депозирал отговор на исковата молба, с който представя платежен документ за сумата 2193,89 лева в полза на ищцовото дружество от 05.12.2024 г. Моли на ищеца да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от Л. С. С. чрез назначения му особен представител, в който навежда доводи за недопустимост на исковата претенция за сумата за дялово разпределение, а в останалата част счита исковете за неоснователни поради липса на облигационна обвързаност между страните. Посочва, че липсват годни доказателства, удостоверяващи качеството потребител на ответника. Позовава се на изтекла погасителна давност за задълженията преди 01.07.2021 г. Моли съдът да отхвърли исковете поради липса на облигационна обвързаност, изтекла погасителна давност, лиса на основание за начисляване на такса за услуга дялово разпределение и липса на доказателства за забава на ответника. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове срещу ответниците с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД вр.чл.49 ЗЕ, вр.чл.86 от ЗЗД. По иска по. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. По иска чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава, в това число публикуване на общата фактура за съответен отоплителен сезон на интернет страницата на ищеца, както и че е отправил, а ответникът е получил покана да заплати дължимата такса за дялово разпределени. В настоящия случай веднага след връчването на препис от исковата молба на ответника М. С. С., същият изрично е заявил, че признава вземанията и че е погасил претенциите на ищеца в пълен размер – това обстоятелство се установява от представения по делото платежен документ. Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, когато същите са от значение за спорното право. В конкретния случай основанието и размерът на претенциите на ищеца по отношение на ответника М. С. са признати, като задълженията са изцяло погасени в хода на производството. Ето защо съдът следва да съобрази настъпилия в процеса факт на плащане. Към момента на приключване на устните състезания не съществуват изискуеми и неудовлетворени вземания на ищеца от страна на ответника М. С. С.. При това положение предявените осъдителни искове спрямо него се явяват лишени от предмет и следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез изпълнение в хода на процеса. По отношение на исковите претенции спрямо ответника Л. С. С.: Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ сочи основния източник, пораждащ облигационно правоотношение, и това несъмнено е писмен договор, сключен при общи условия, по силата на който възникват права и задължения за страните. Законът обаче предвижда и друг начин за възникване на облигационна обвързаност в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. В този случай и без лицето да е сключило писмен договор с "Топлофикация София" ЕАД, по силата на тази разпоредба и със самия факт на притежаване на право на собственост, или вещно право на ползване на обект, находящ се в топлофицирана сграда, се счита, че лицето е клиент на топлинна енергия и между страните е възникнало облигационно отношение по силата на закона. Правилото е, че собствениците или титулярите на ограничено вещно право на ползване на толофицирания недвижим имот са длъжници към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия по силата на закона - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, с изключение на случаите, в които между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, например с откриване на индивидуална партида за целия имот /аргумент от ТР № 2/17.05.2018 г. на ОСГК/. В случая от представения по делото и приет като писмено доказателство препис на нотариален акт № 198 по дело № 176 от 2005 г., се установява, че е било учредено право на строеж в полза на Симеон Младенов С. за построяване на жилищна сграда. Същият, видно от препис-извлечение от акт за смърт, е починал на 29.11.2020 г. От представената справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. се установява, че наследници на починалия, призовани към наследяване, са синовете му и настоящи ответници Л. С. С. и М. С. С.. Представен е по делото препис на договор за доброволна делба от 05.06.2023 г., съгласно който след процесния период двамата ответници по делото са се споразумели самостоятелният обект в построената сграда, за която е било учредено право на строеж в полза на наследодателя и за който се твърди от ищеца да е била доставена топлинна енергия, да остане в дял на ответника Л. С. С.. От нотариален акт за покупко-продажба № 165 по дело № 485 от 2024 г. се установява, че на 27.03.2024 г. /след процесния исков период/ ответникът Л. С. С. е прехвърлил собствеността върху няколко притежавани от него недвижими имота – обекти в построената жилищна сграда, за която е било учредено право на строеж в полза на наследодателя Симеон С., като единият от обектите е именно процесният недвижим имот – апартамент 20, находящ се на четвърти надпартерен етаж в сграда с адрес гр.София, ул. ••• . Процесният период на претендираните вземания е от 05.2021 г. до 04.2023 г., през който двамата наследници са били съсобственици на имота при равни идеални части – по ½ за всеки от тях. С оглед характера на задължението за заплащане на доставена топлинна енергия и липсата на установена солидарна отговорност между съсобствениците, същите отговарят разделно за задълженията към топлопреносното предприятие, съразмерно на притежаваните идеални части. Ето защо ответникът Л. С. С. се явява клиент на доставената в процесния имот топлинна енергия в качеството му на съсобственик за ½ идеална част от имота и съответно отговаря разделно за ½ от дължимата цена за доставена топлинна енергия и съответните начислени услуги за дялово разпределение. По делото не се спори между страните относно твърдения обем на доставената топлинна енергия до имота, не се твърдят плащания, които да не са били правилно отразени, не се спори за начина и правилното изчисление на доставената топлинна енергия. Спорът между страните се концентрира върху обстоятелствата налице ли е облигационна обвързаност между страните, което обстоятелство съдът намира, че се доказа по делото, както и относно това има ли вземания, които да са погасени по давност, има ли основание ищецът да претендира вземания за вноски за дялово разпределение, както и мораторна лихва. Съдът намира следното: Видно от представените по делото счетоводни документи /фактури/ първият отчетен месец от процесния период е 05.2021 г. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество ТЕ за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Задължението за плащане на дължимата ТЕ при действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва след изтичане на съответния 45 - дневен срок съобразно разпоредбата на чл. 84 от ЗЗД, която предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. За изпадане в забава не е необходимо нито обявяването на фактурите на интернет страницата на продавача, нито отправянето на изрична покана до длъжника за плащане С оглед на това, доколкото исковата молба е подадена на 30.07.2024 г., погасени по давност биха се явили всички вземания на ищеца с настъпила изискуемост 3 години преди нейното подаване – т.е. с настъпил падеж до 30.07.2021 г. Ето защо съдът намира, че вземането на ищеца за отчетния период 01.05.2021 г. – 31.05.2021 г., станало изискуемо на 15.07.2021 г. е погасено по давност, поради което исковата претенция за главница за сума в размер на 11,75 евро /22,99 лв./ като погасена по давност следва да бъде отхвърлена. По отношение на иска за заплащане на мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, съдът намира следното: Задължението за плащане на дължимата ТЕ при действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва след изтичане на съответния 45 - дневен срок съобразно разпоредбата на чл. 84 от ЗЗД, която предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Изчислена с помощта на онлайн калкулатор върху дължимата главница /след приспадане на погасената по давност сума/, същата възлиза на сума в размер 142,26 евро /278,24 лв./, до който размер претенцията за мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия следва да бъде уважена, като над тази разлика до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен. По отношение на вземанията за цена на услугата дялово разпределение и лихва за забава: Съгласно чл. 139, от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. За процесния период са били приложими приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 22 от ОУ дяловото разпределение се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и следв. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите, като същите заплащат на продавача стойността на услугата за "дялово разпределение", извършена от избрания от тях търговец. Именно тези разпоредби предоставят правото на ответното дружество вместо търговеца, предоставящ услугата, да претендира стойността на таксите за извършеното дялово разпределение от клиентите на топлинна енергия. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. По делото са представени документи – договор № 2626 от 07.02.2007 г. и протокол от общо събрание, съгласно които за период преди около почти 20 години е била избрана ФДР „Бруната“ ООД. Липсват всякакви доказателства обаче, подкрепящи твърдението на ищеца, че е осъществен избор на клиентите на топлофикационното дружество за процесния период услугата дялово разпределение в сградата, в която се намира процесният имот, да бъде извършвана от ФДР „..........“ ООД. Ето защо и при липса на една от кумулативно предвидените предпоставки – ФДР да е избрана от собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост, един от които е именно процесният обект, съдът намира, че не е налице основание за присъждане на претендираното вземане за извършена услуга дялово разпределение в полза на ищеца, поради което искът следва да бъде изцяло отхвърлен. С оглед неоснователността на иска за главница за извършена услуга дялово разпределение, неоснователен се явява и акцесорният иск за присъждане на мораторна лихва върху главницата и същият следва да бъде отхвърлен. По разноските: С оглед изхода на спора, независимо че исковете по отношение на ответника М. С. се отхвърлят, съдът намира, че същият е дал повод за предявяването им, тъй като не е изпълнил задължението си доброволно и в срок. Обстоятелството, че исковете се отхвърлят се дължи единствено на пълното погасяване на вземанията и признанието им от страна на ответника в хода на процеса, а не на тяхната неоснователност. Ето защо ищецът има право на разноски. С оглед обстоятелството, че в полза на ищеца е заплатена държавната такса за разглеждане на исковите претенции спрямо ответника М. С. и ищецът изрично признава това в хода на процеса, то ищецът има право само на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Предвид обстоятелството, че освен подадена шаблонна искова молба /предвид множеството дела, водени от ищцовото дружество срещу различни ответници-клиенти на топлинна енергия/, като се съобрази и факта, че за ищеца не е възникнала необходимост от ангажиране на допълнителни доказателства и представяне на становища за доказване на основателността и размера на претенциите, заради признанието на задължението и осъщественото доброволно плащане в пълен обем от страна на ответника М. С., съдът намира, че следва да присъди в полза на ищеца възнаграждение в по-нисък размер от обичайно присъжданите по този вид дела за осъществено процесуално представителство в размер на 20 евро. На ищеца следва да му се присъдят сторените по делото разноски по отношение на ответника Л. С. С., съобразно уважената част от исковите претенции. Ищецът е доказал извършването на разноски по делото в размер на 41,47 евро /81,10 лв./ – заплатена държавна такса, възнаграждение за особен представител в размер на 281,21 евро, като е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя на сумата от 60 евро. Предвид общия размер на уважените искове /941,93 евро/, ответникът Л. С. С. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 347,71 евро за разноски, сторени по делото. С оглед изложеното, съдът