Решение № 279 от 8.7.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 1048/2026 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН. С Наказателно постановление № Р-008957 от 17.04.2026 година на Началник на Териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград, Търговище, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново със седалище гр. Русе към ГД „КП“ при КЗП на основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр с &5, ал.1 от ПЗР, чл.12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото (ЗВЕ) на „•••“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в град София, ЕИК••• е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 540 EUR (хиляда петстотин и четиридесет евро) за извършено на 25.11.2024г. в гр. Плевен административно нарушение по чл. 10а, ал.2 от ЗПК във вр. с чл. 32, ал.4 и чл. 32, ал.1 от ЗПК. Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят – „•••“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в град София, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебно жалбоподателят, редовно призован не се представлява. В депозираната жалба против обжалваното наказателно постановление са наведени доводи за неговата незаконосъобразност, поради издаването му в противоречие с процесуалния закон, при неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми и в противоречие с доказателствата по делото. Моли съда дапостанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно постановление № Р-008957 от 17.04.2026 година на Началник на Териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград, Търговище, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново със седалище гр. Русе към ГД „КП“ при КЗП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна не се представлява в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище с вх. № 16081/28.05.2026г. от процесуалния представител на КЗП – юрк. Р. М., в която са изложени подробни доводи в подкрепана твърдението, че жалбата е неоснователна и обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна: ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество. По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното: На 07.10.2025 г. в КЗП ТО В.Търново постъпила жалба от потребител относно сключен договор за потребителски кредит с твърдението, че при изчисляване на параметрите следва да върне 12 283 лв. вместо 13 849,44 лева, като желаел да бъде приспадната сумата (разликата) от задължението по кредита. Към жалбата били приложени копия на Договор за потребителски кредит № •••, погасителен план и стандартен европейски формуляр (СЕФ). Кредиторът бил запознат с постъпилата жалба с покана с Изх.№ ВТ-03- 1061/08.10.25г., с която било наредено до 17.10.25г, да се представят в КЗП- Плевен следните документи: 1. Становище по жалбата; 2. Договор за потребителски кредит № •••, ведно с ОУ, СЕФ, погасителен план, договор за допълнителни услуги, искане за кредит, документи за платени вноски и др. Да се предостави пълното досие на договора, съдържащо всички документи към него. 3. Информация как е изчислена общата дължима сума 13 849,44 лв. при параметри: размер на кредита - 5 500,00 лв.; срок - 48 месеца; фиксиран годишен лихвен процент - 47%. На 20.10.25г. било представено становище по жалбата с информация за начина на изчисляване на общата дължима сума и погасителен план. Не бил представен Договор за потребителски кредит № •••., ведно с договор за допълнителни услуги (при наличие на такъв), искане за кредит, СЕФ, документи за всички платени вноски по договора и др. В становището си кредиторът заявява, че: „Считаме подадената жалба за неоснователна и за недоказана, а направените с нея искания за приспадане на определена сума от бъдещите задължения на клиента, за такива които са извън компетенциите на Комисията за защита на потребителите. Клиентът с подадената жалба заявява едно свое желание, но не посочва никакви аргументи, на база на които да се основава неговото искане.....". На 22.10.25г. била изпратена втора покана до кредитора в срок до 28.10.25г. да предостави Договор за потребителски кредит № •••, ведно с договор за допълнителни услуги (при наличие на такъв), искане за кредит, СЕФ, документи за всички платени вноски по договора и др., както и да се предостави пълното досие на договора, съдържащо всички документи към него. До 24.11.25г. не били предоставени изисканите документи. След преглед на предоставените от жалбоподателя документи на 31.10.25г. било установено следното: Съгласно договор за потребителски кредит № ••• между „•••" ЕАД и потребителя в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който „•••" ЕАД е предоставило потребителски кредит в размер на 5 500,00 лв. за срок от 48 месеца, фиксиран годишен лихвен процент 47%, ГПР 63,7%, месечна погасителна вноска 288,53 лв.; обща дължима сума - 13 849,44 лв. В предоставения към договора стандартен европейски формуляр (СЕФ) в Част IV. „Други важни условия по договора за кредит" т.З. е вписано: „Кредиторът има право на обезщетение при предсрочно погасяване на кредита" - При предсрочно погасяване на заема от страна на Заемателя, Заемодателят има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на заема, когато то се извършва през период, в който лихвеният процент е фиксиран. В този случай Заемодателят има право на обезщетение на 1% (едно на сто) от предсрочно погасената сума по заема, в случай че оставащият период на договора е по-голям от една година. В случай, че оставащият период на договора за заем е по- малък от една година, Заемодателят има право на обезщетение в размер на 0,5% (нула цяло и пет на сто) от сумата на предсрочно погасения заем. В случай, че Заемодателят претърпи загуба от предсрочното погасяване на заема, превишаваща размера на посоченото обезщетение, той може да претендира за по-голямо обезщетение при условията на чл.32 от ЗПК. При пълно предсрочно погасяване на цялата главница по кредита, Заемополучателят дължи такса за извънредно администриране на предсрочно погасен кредит в размер на 24 (двадесет и четири) лева. В Раздел V. „Права и задължения на заемополучателя" в чл.14.2., т.8 от договор за потребителски кредит № ••• е вписано следното: „При предсрочно погасяване на заема от страна на Заемателя, Заемодателят има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на заема, когато то се извършва през период, в който лихвеният процент е фиксиран. В този случай Заемодателят има право на обезщетение на 1% (едно на сто) от предсрочно погасената сума по заема, в случай че оставащият период на договора е по- голям от една година. В случай, че оставащият период на договора за заем е по-малък от една година, Заемодателят има право на обезщетение в размер на 0,5% (нула цяло и пет на сто) от сумата на предсрочно погасения заем. В случай, че Заемодателят претърпи загуба от предсрочното погасяване на заема, превишаваща размера на посоченото обезщетение, той може да претендира за по-голямо обезщетение при условията на чл.32 от ЗПК. При пълно предсрочно погасяване на цялата главница по кредита, Заемополучателят дължи такса за извънредно администриране на предсрочно погасен кредит в размер на 24 /двадесет и четири/ лева.". Регламентираните в чл.10а, ал.1 от ЗПК допълнителни услуги са такива, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора. От събраните по преписката доказателства проверяващите установили, че при пълно предсрочно погасяване на кредита такса за извънредно администриране на предсрочно погасен кредит в размер на 24 (двадесет и четири) лева се събира за действия, свързани с управление на кредита. Таксата се изисква съобразно договора, като се начислява и събира при пълно предсрочно погасяване на кредита. Съгласно чл. 32. , ал.1 от ЗПК: Потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит. В тези случаи той има право на намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора. Съгласно чл.32, ал.4 от ЗПК: При предсрочно погасяване на кредита от страна на потребителя извън случаите по ал. 3 кредиторът има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, когато то се извършва през период, в който лихвеният процент е фиксиран. Обезщетението на кредитора не може да бъде по-голямо от 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора за кредит е по- голям от една година. Когато оставащият период на договора за кредит е по-малък от една година, обезщетението на кредитора не може да е по-голямо от 0,5 на сто от сумата на предсрочно погасения кредит. Кредиторът изисква при пълно предсрочно погасяване на кредита освен обезщетението по чл.32, ал.4 от ЗПК и такса за извънредно администриране на предсрочно погасен кредит в размер на 24 (двадесет и четири)лева без да има законово основание за това. Изискването на такава такса при пълно предсрочно погасяване на кредита води до повишаване на общите разходи, а не до намаляването им, както е разписано в чл.32, ал.1 от ЗПК. Поради което не може по никакъв начин да се приеме, че това е такса по чл.10а, ал.1 от ЗПК, за да бъде събирана от потребителя. Регламентираните в чл.10а, ал.1 от ЗПК допълнителни услуги се отнасят за тези, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора. На 25.11.2024г. в гр. Плевен при сключване на договор № ••• кредиторът изисква при пълно предсрочно погасяване на кредита такса за извънредно администриране на предсрочно погасен кредит в размер на 24 (двадесет и четири) лева, като действие, свързано с управление на кредита, с което е нарушил забраната в чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С оглед изложеното, актосъставителят С. Н. Н. в присъствието на свидетеля Р. И. К. съставила против „•••" Е Д АУАН №008957/24.11.2025г. за извършено нарушение на 25.11.2024г., в гр. Плевен, офис 20, изразяващо се в това, че на 25.11.2024г. в гр. Плевен при сключване на договор № •••. кредиторът изисква при пълно предсрочно погасяване на кредита такса за извънредно администриране на предсрочно погасен кредит в размер на 24 (двадесет и четири) лева, като действие, свързано с управление на кредита, с което е нарушил забраната в чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр с &5, ал.1 от ПЗР, чл.12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото (ЗВЕ) на „•••“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в град София, 51,13 е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 540 EUR (хиляда петстотин и четиридесет евро) за извършено на 25.11.2024г. в гр. Плевен административно нарушение по чл. 10а, ал.2 от ЗПК във вр. с чл. 32, ал.4 и чл. 32, ал.1 от ЗПК. В подкрепа на горната фактическа обстановка са показанията на актосъставителя С. Н. Н. и на свидетелката Р. И. К., чиито показания съдът приема с доверие като логични и последователни. Двамата пресъздавата свои преки и непосредствени впечатления относно релевантни за делото факти, които съответстват на изложените такива в АУАН и в НП, които съдът намира за ненужно да преповтаря. В подкрепа на горната фактическа обстановка са и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства, а именно: 2 броя товарителница, известие за доставяне, писмо за връчване на наказателно постановление, Наказателно постановление №Р-008957/17.04.2026г., Становище от Ц.Х.Х. Доклад от С. Н. Н., Заключение по Възражение, копие на товарителница, Възражение от „•••“ ЕАД, Акт за установяване на административно нарушение №008957/24.11.2025г., Писмо относно Съдействие за връчване на 5 бр. АУАН, известие за доставяне, товарителница, писмо относно постъпила втора молба с вх.№ВТ-03-1061/24.11.2025г., Молба от „•••“ ЕАД, Покана №ВТ-03-1061/17.11.2025г. писмо относно постъпила жалба с вх.№ВТ-03-1061/07.10.2025г., молба от „•••“ ЕАД, известие за доставяне, писмо относно постъпила жалба с вх.№ ВТ-03-1061/07.10.2025г., Експертиза от Т.И., Възлагателно писмо от Ц.Х. – началник на ТО Велико Търново към КЗП, известие за доставяне, Становище от „•••“ ЕАД, Погасителен план към договор за заем •••г., товарителница, известие за доставяне, жалба от Г.А.М, Договор за потребителски кредит •••г., Погасителен план към договор за заем •••г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, разписка №0300026608206613, Постановление №426 на МС от 18.12.2014г. за определяне на размера на законната лихва по просрочени парични задължения, извадка от БНБ, Заповед №358 ЛС/22.04.2015г., Заповед №7890/21.10.2025г., Заповед №8089/30.12.2025г., товарителница. С оглед установената по делото фактическа обстановка, н астоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят е автор на нарушението по чл.10а, ал.2 от ЗПК за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК въвежда забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съдържащото се в наказателното постановление фактическо описание на процесното административно нарушение е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му като административно нарушение по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Изискването от страна на кредитора при пълно предсрочно погасяване на кредита освен обезщетението по чл.32, ал.4 от ЗПК и такса за извънредно администриране на предсрочно погасен кредит в размер на 24 (двадесет и четири)лева безспорно води до повишаване на общите разходи, а не до намаляването им, както е разписано в чл.32, ал.1 от ЗПК. Поради това правилно наказващият орган е приел, че това не е такса по чл.10а, ал.1 от ЗПК и не следва да бъде събирана от потребителя. Регламентираните в чл.10а, ал.1 от ЗПК допълнителни услуги се отнасят за тези, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора. С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че дружеството-жалбоподател в качеството си на кредитор е нарушил разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК като е осъществил състава на посоченото нарушение. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал, съобразно санкционната норма на чл. 45, ал. 1 от ЗПК, предвиждаща административно наказание "имуществена санкция" в размер от 3000 до 8000 лв. или (от 1533,88 до 4090,34) евро за еднолични търговци и юридически лица, допуснали нарушение на изрично посочени законови текстове, между които и на разпоредбата на чл. 10а от ЗПК. При индивидуализацията на наказанието, административнонаказващият орган се е съобразил с обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отчитайки тежестта на нарушението е наложил на дружеството имуществена санкция в размер доближаващ се до предвидения от законодателя минимум, предвиден в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗПК, а именно "имуществена санкция" в размер на 1540,00 евро (3011,98 лева). Освен това, съдът намира, че реализираното от дружествотожалбоподател нарушение не следва да бъде квалифицирано, като маловажен случай по смисъла на §1 т. 4 от ДР на ЗАНН вр. чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че Законът за потребителския кредит охранява особен вид обществени отношения, като има за цел опазване интересите на потребителите и недопускане на въвеждането им в заблуждение. Нарушението е на просто извършване, формално, поради което не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от деянието. С оглед изложеното, съдът счита, че предвид характера на охраняваните обществени отношения и заложената от законодателя безусловна защита при упражняване правото на информация на потребителите, то в настоящия случай институтът на "маловажния случай" е неприложим. Наказващият орган е действал законосъобразно, преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като "маловажен" по смисъла на посочените разпоредби. Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество - жалбоподател в настоящото производство. Видно от представената Заповед № 358 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на КЗП на основание чл. 37, ал. 1, б. "б. " от ЗАНН в качеството на длъжностно лице, което има право да съставя АУАН за извършени нарушения на законовите и подзаконовите нормативни актове, контрола по приложението на които е възложен на КЗП, на територията на областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевене е определена С. Н. Н.. Както в АУАН, така и в НП ясно и недвусмислено е изложена фактическата обстановка при извършване на нарушението и посочена като дата на извършване – 25.11.2024г. и място на извършване – гр. Плевен, офис 20. Крайният извод на съда е, че обжалваното Наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. При този изход на административно-наказателното производство и в съответствие с отправено искане от страна на административно-наказващия орган, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че поисканият размер от 76,90 евро - не съответства на неголямата фактическата и правна сложност на случая; напротив, съответно на същите, се явява възнаграждение в размер на 51,13 евро. Ето защо и на основание чл. 63д, ал. 5 вр.ал. 4 ЗАНН вр.чл. 27е НЗПП и чл. 143, ал. 3 АПК, „•••“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в град София, ЕИК••• следва да бъде осъдено да заплати на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ паричната сума в размер на 51,13 евро (петдесет и едно евро и тринадесет евроцента), представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД № 1048/2026г. по описа на РС-Плевен. Водим от горното, съдът