Решение № 280 от 13.12.2024 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 447/2024 г.

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК. С присъда Присъда № 51/25.03.2024 г. по НОХД № 1730/2023 г. по описа на РС - С. подс. С. Ж. Д. е признат за виновен в това, че:

-на 30.04.2023г., в с. С., общ.С., на площадка пред ТИР паркинг, причинил другиму - на В. Н. Т., на 44 години от гр. С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пета метакарпална (предкиткова) дланна кост на дясната ръка, довело да трайно затрудняване движението на десния горен крайник - престъпление по чл. 129 ал.2 вр.ал.1 от НК;

-на 30.04.2023г., в с. С., общ.С., на площадка пред ТИР паркинг, се заканил с убийство с думите „Ще ви избия! Ще ви заколя!“ на В. Н. Т. на 44 години от гр. С. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144 ал.3 вр.ал. 1 от НК;

-на 30.04.2023г., в с. С., общ.С., на площадка пред ТИР паркинг, се заканил с убийство с думите „Ще ви избия! Ще ви изтрепя! Ще те убия!“ на И. Д. С., на 40 години от гр.С. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144 ал.3 вр.ал.1 от НК;

-на 30.04.2023г., в с.С., общ.С., на площадка пред ТИР паркинг, се заканил с убийство с думите „Ще ви избия всички! Ще ви убия! Ще ви заколя! Ще ви направя на парченца!“ на Д. К. Щ., на 22 години от гр.С. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал. 1 от НК.

За посочените престъпления, на подс. С. Ж. Д. са наложени следните наказания:

-на осн. чл. 129 ал.2 вр. ал.1, вр.чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК - наказание пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” – с. Гергевец, общ. С., за срок от една година и шест месеца, със задължение за явяване и подписване при пробационния служител или определено от него длъжностно лице три пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и шест месеца;

-на осн. чл. 144 ал. 3 вр.ал. 1, вр.чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК - наказание пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” – с. Гергевец, общ. С., за срок от една година и шест месеца, със задължение за явяване и подписване при пробационния служител или определено от него длъжностно лице три пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и шест месеца.

-на осн. чл. 144 ал. 3 вр.ал.1, вр.чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК -наказание пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” – с. Гергевец, общ. С., за срок от една година и шест месеца, със задължение за явяване и подписване при пробационния служител или определено от него длъжностно лице три пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и шест месеца.

• на осн. чл. 144 ал. 3 вр.ал. 1, вр.чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК - наказание пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” – с. Гергевец, общ. С., за срок от една година и шест месеца, със заделжение за явяване и подписване при пробационния служител или определено от него длъжностно лице три пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и шест месеца.

На осн. чл. 23 от НК, на подс. С. Ж. Д. е определено едно общо наказание пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” – с. Гергевец, общ. С., за срок от една година и шест месеца, със задължение за явяване и подписване при пробационния служител или определено от него длъжностно лице три пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и шест месеца.

Със същата присъда съдът е разпоредил веществените доказателства - 1 бр. зелена мешка, 1 бр. дървен сап, 1 бр. червено мачете, сатър и 3 бр. парчета от верига, да останат на съхранение в РУ-С.. Осъдил е подс. С. Ж. Д. да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 2 691, 70 лева в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – С.. Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от повереника на частните обвинители В. Н. Т., И. Д. С. и Д. К. Щ.. В жалбата се твърди, че така постановената присъда е несправедлива и неправилна; необоснована и постановена в противоречие със събраните гласни и писмени доказателства; налице били явни противоречия. Наложеното наказание било прекалено занижено и не кореспондирало с прилаганата от съдилищата съдебна практика, вкл. и задължителната такава на ВКС. Събраните по делото доказателства категорично и недвусмислено потвърждавали наличието на противоправно поведение от страна на подсъдимия, който и преди това бил осъждан за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. От материалите по делото се установявало устойчиво престъпно поведение на подсъдимия. Представителят на РП – С. пледирал за ефективно наказание, но искането му не било уважено. В жалбата се твърди още, че се обжалва като неправило и необосновано и определението, с което съдът „отделил“ предявените граждански искове за неимуществени вреди. Искането е окръжният съд след въззивна проверка на постановената присъда и основанията за отделяне на гражданските искове на тримата граждански ищци, да отмени изцяло присъдата във всичките й части – по размера на наложеното наказание и отделените от наказателното производство граждански искове на всеки един от пострадалите и да постанови нова, по – строга, справедлива присъда за подсъдимия, както и да уважи претендираните размери на гражданските искове в пълен размер. Иска и присъждане на направените деловодни разноски.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на ОП – С. изразява становище, че въззивната жалба следва да бъде разгледана и на подсъдимия да бъде наложено наказание по справедливост с оглед спазване на изискванията за генералната и индивидуалната превенция.

Повереникът на тримата частни обвинители поддържа въззивната жалба във всичките й пунктове. Твърди, че първоинстанционният съд не приел гражданските искове с мотива, че разглеждането им ще затрудни процеса. Счита наложеното на подсъдимия наказание за изключително занижено, тъй като и друг път бил осъждан за еднородно деяние. Присъединява се към становището на представителя на прокуратурата, че специалната и генерална претенции не можело да бъдат реализирани с такова занижено наказание и моли окръжният съд да определи по-тежко наказание, предвид възпитателната цел на присъдата. По отношение на гражданските искове счита, че неправилно били отделени, тъй като били заявени своевременно и разглеждането им не било свързано нито със съдебно-счетоводни документи, нито със заключение на вещо лице. Пледира за произнасяне на съда и по размера на гражданските претенции за неимуществени вреди. Претендира присъждането на направените разноски пред първа и втора инстанция.

Частните обвинители В. Т. и И. Т., които присъстват в съдебно заседание пред настоящата инстанция, поддържат казаното от повереника си и молят съда да се произнесе и по гражданските искове.

Частният обвинител Д. К. Щ., редовно призована, не се явява в съдебно заседание.

Защитникът на подсъдимия моли първоинстнционната присъда да бъде потвърдена като правилна, обоснована и непротиворечаща на закона. Относно предявените граждански искове счита, че те правилно не са били приети за съвместно разглеждане.

Подс. Д. поддържа казаното от защитника си и моли за потвърждаването на първоинстанционната присъдата.

С.ският окръжен съд като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са СЛЕДНИТЕ:

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е провел съкратено съдебно следствие по реда на гл. ХXVII от НПК - чл. 371, т. 2 НПК. Подс. Д. се е признал за виновен и е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Не е оспорена фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация. След констатация, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е разгледал делото по същество.

От приобщените по делото доказателства се установява следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Подс. Д. е бълг. гражданин, с основно образование, неженен, осъждан.

Свид. В. Н. Т. заедно със семейството си - съпругата му - свид. И. Д. С. и дъщеря им - свид. Д. К. Щ., на 22 години живеели в имот с. С., общ. С.. Имотът включвал и площадка пред ТИР паркинг, собственост на транспортна фирма на семейството. Подс. Д. от с. Гергевец, общ. С. от известно време бил във влошени отношенията със свид. В. Т.. Преди това подсъдимият работел на строителен обект на същия свидетел в посочената тир - база. На 30.04.2023г., вечерта свид. В. Т. заедно със свид. И. С. и свид. Д. Щ. били в имота си в с. С., общ. С.. Свид. В. Т. се намирал в двора, а в обекта се извършвашли строителни дейности от други лица. Свид. С. се намирала в помещение - пристройка, а свид. Щ., заедно с малолетното дете Н., на 6 години, били в своите стаи. Свид. В. Т. бил в двора. Преди инцидента той и подс. Д. имали конфликт заради претенции на подсъдимия към свид. В. Т. за връщане на инструменти. Същите инструменти подсъдимият бил използвал, докато работел на строителен обект в тир базата на свид. В. Т.. Подсъдимият не искал да се съобрази да посети базата след обяд, а настоявал в шест часа сутринта да си получи инструментите. Това довело до последващата саморазправа със свид. В. Т. и семейството му. На 30.04.2023г., в с. С., общ. С., подс. Д. заедно с друго лице - свид. С. В. М. отишъл на площадката пред ТИР паркинга. Било около 19: 40 часа. Подс. Д. носел хладни оръжия във военна мешка. Другото лице с него държало куче-питбул на каишка, което насъсквал в посока порталната врата на тир-базата. Вратата била затворена. Лицата били агресивни и с шумни викове предизвиквали свид. В. Т. да излезе навън. Свид. С. била излязла от помещението и казала на подсъдимия, че мъжът й го няма, когато той я заплашил с убийство с думите „Ще ви избия! Ще ви изтрепя! Ще те убия!“. Подсъдимият бил агресивен и крещял пред вратата на тир базата, като се заканвал с убийство на свид. В. Т.. Подс. Д., който знаел, че свид. В. Т. се намира в обекта, викал към него: „Ще ви избия! Ще ви заколя!“. Свид. В. Т. чувал подсъдимия, който стоял пред вратата му с другото лице, очевидно повлиян от алкохол. През рамо подсъдимият бил преметнал военната мешка. Лицата блъскали по порталната врата и отправяли псувни и закани към свид. Т. и семейството му. Свид. Щ. също се появила, стресирана от ситуацията. Подс. Д. крещял и към нея „Ще ви избия всички! Ще ви убия! Ще ви заколя! Ще ви направя на парченца!“. Момичето се разплакало. Съпругата на свид. В. Т. – свид. С. и дъщеря им - свид. Щ. били ужасени от случващото се. Агресията на подсъдимия ескалирала и не можела да бъде овладяна, поради което свид. В. Tенев, който работел в задната част в двора, се появил.

Присъствието на подсъдимия пред имота им, придружен от друго лице, буйството му и заканите за убийство към цялото семейство подсилвали страха на свид. С., свид. Щ. и свид. В. Т. като основателен за осъществяване на заканите от страна на подс. Д.. Тогава свид. В. Т. излязъл извън двора с една пръчка, а с него и приятелите му – свидетелите Иван Н. Т., П. Х. С. и С. Д. И.. Между двете групи лица започнала саморазправа, която се изразявала в размяна на удари. Подс. Д. се насочил към свид. В. Т., държейки хладно оръжие - мачете в ръка и с него замахнал към свид. В. Т., но не успял да го нарани. Оръжието се ударило в земята и подсъдимият го изтървал. Тогава подс. Д. започнал да върти над главата си военната мешка, в която носел и други твърди предмети, способни да наранят - сатър, дървен сап, два метални синджира (парчета от верига). Подс. Д. посегнал с мешката да удари свид. В. Т.. Последният се опитал да се защити и инстинктивно повдигнал дясната си ръка, при което ударът попаднал върху външната долна част на дясната му китка. Ударил го и веднъж в областта на кръста. С директния удар по десния горен крайник, подс. Д. причинил на свид. В. Т. счупване на пета метакарпална /предкиткова/ дланна кост на дясната ръка. Свид. В. Т., който изпитвал силна болка, заедно с приятелите си влезли в тир-базата и заключили вратите, а подс. Д. и свид. М. напуснали обекта. Свидетелите Иван Н. Т., П. Х. С. и С. Д. И. успели да неутрализират агресията на подс. Д. и свид. М., като взели и хладните оръжия, които носели - двата синджира, червено мачете, дървен сап и сатър. С протокол за доброволно предаване вещите, както и диск от камера за видеонаблюдение от Тир-паркинга били предадени на свид. Н. И. С.ов - служител в РУ-С., посетил произшествието. По досъдебното производство е назначена съдебно-медицинска експертиза. Видно от заключението й, телесното увреждане - счупване на пета метакарпална /предкиткова/ кост на дясната ръка е довело да трайно затрудняване движението на десния горен крайник на В. Т.. Предвид заключението на тройна съдебно-медицинска експертиза и при съвкупна преценка на събраните доказателства, се приема счупване на посочената кост по директен механизъм от директен удар върху пета главна кост при опит за предпазване от удар.

По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза на В. Н. Т., според заключението на която: Освидетелстваният не страда от психично заболяване; В състояние е да възприема и пресъздава вярно важните по делото факти и обстоятелства; Психически годен е да участва в наказателното производство; Годен е да разбира и противодейства при упражняване спрямо него на физическо или психическо насилие; Заканите, отправени от подс. Д. спрямо В. Т. биха могли и са възбудили основателен страх за осъществяването им.

По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза на И. Д. С., според заключението на която: Освидетелстваната не страда от психично заболяване; В състояние е да възприема и пресъздава правилно имащите значение за делото факти и обстоятелства; Психически годна е да участва в наказателното производство; Годна е да разбира и противодейства при упражняване спрямо нея на физическо или психическо насилие; Заканите, отправени от подс. Д. срещу И. Д. С. са възбудили у нея основателен страх за осъществяването им.

По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза и на Д. К. Щ., според заключението на която: Освидетелстваната не страда от психично заболяване; В състояние е да възприема и пресъздава правилно имащите значение за делото факти и обстоятелства; Психически годна е да участва в наказателното производство; Годна е да разбира и противодейства при упражняване спрямо нея на физическо или психическо насилие. Случилото се е довело до възникване при освидетелстваната на разстройство в адаптацията. Заканите, отправени от подс. Д. срещу Д. К. Щ. са възбудили у нея основателен страх за осъществяването им.

Тази фактическа обстановка въззивният съд прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства. Същата е възприета по идентичен начин и от първата съдебна инстанция, не се оспорва от страните и кореспондира с наличните по делото доказателствени материали. Описаните по-горе факти по отношение на събитията се извеждат еднозначно и категорично от събраните по делото доказателствени материали, като въззивната инстанция не намира никакви основания да ги променя. Първоинстанционният съд е изложил последователни съображения защо кредитира доказателствените източници. Обосновано съдът се е доверил на гласните доказателства - показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, приобщени по съответния процесуален ред, както и на писмените доказателства, всичките безпротиворечиви, взаимнодопълващи се и относими към предмета на делото. Няма основния да не бъдат кредитирани заключенията на съдебномедицинските експертизи (еднолична и тройна) на свид. В. Т. и на съдебно-психиатричните експертизи на свидетелите В. Т., И. С. и Д. Щ., които допринасят за изясняване на конкретни обстоятелства по делото. Направените от подс. Д. самопризнания в хода на първоинстанционното производство кореспондират изцяло с останалите доказателствени източници, поради което правилно и законосъобразно съдът е разгледал делото по реда на глава XXVII от НПК при условията на чл. 371, т. 2 от НПК с оглед изразеното желание на подсъдимия за това.

Настоящата инстанция напълно споделя както извършената от районния съд преценка на доказателствените материали, така и направените въз основа на това доказателствени изводи. Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, извърши своя собствена преценка на събраните доказателства и експертни заключения и стигна до същите, т.е. до изложените по-горе фактически констатации. Гласните и писмените доказателства и заключенията на експертизите в своята съвкупност обосновават напълно и по несъмнен начин фактическите констатации, приети за установени от районния съд. Следователно присъдата на районния съд не е необоснована.

Въззивната инстанция намира, че присъдата на СлРС не само, че не е необоснована, но не е и материално незаконосъобразна. Въз основа на напълно изяснената фактическа обстановка районният съд е направил законосъобразен правен извод, че подс. Д. е осъществил:

• състава на престъпление по чл. 129 ал.2 вр.ал.1 от НК, тъй като на 30.04.2023г., в с. С., общ.С., на площадка пред ТИР паркинг, причинил другиму - на В. Н. Т., на 44 години от гр. С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пета метакарпална (предкиткова) дланна кост на дясната ръка, довело да трайно затрудняване движението на десния горен крайник;

• състава на престъпление по чл. 144 ал.3 вр.ал. 1 от НК, тъй като на 30.04.2023г., в с. С., общ.С., на площадка пред ТИР паркинг, се заканил с убийство с думите „Ще ви избия! Ще ви заколя!“ на В. Н. Т. на 44 години от гр. С. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;

• състава на престъпление по чл. 144 ал.3 вр.ал.1 от НК, тъй като на 30.04.2023г., в с. С., общ.С., на площадка пред ТИР паркинг, се заканил с убийство с думите „Ще ви избия! Ще ви изтрепя! Ще те убия!“ на И. Д. С., на 40 години от гр.С. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;

• състава на престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал. 1 от НК, тъй като на 30.04.2023г., в с.С., общ.С., на площадка пред ТИР паркинг, се заканил с убийство с думите „Ще ви избия всички! Ще ви убия! Ще ви заколя! Ще ви направя на парченца!“ на Д. К. Щ., на 22 години от гр.С. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

Първоинстанционният съд е изложил в мотивите съображенията си относно съставомерността на деянията от обективна и субективна страна. Правилно и законосъобразно подс. Д. е признат за виновен по обвиненията, повдигнати с обвинителния акт, внесен и поддържан от прокуратурата и съответно е осъден за тях. Авторството на деянията и начинът на извършването им са безспорно доказани от всички кредитирани безпротиворечиви доказателства по делото.

Телесната повреда е типично престъпление против здравето, чийто непосредствен обект са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеност на човешкото здраве и физическата цялост на личността. Касае се за резултатно увреждащо престъпление, изразяващо се в противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм или причиняване на болка и страдание. В случая е налице пряка причинноследствена връзка между действията на подс. Д., който посегнал с мешката, в която носел твърди предмети (сатър, дървен сап, два метални синджира) да удари свид. В. Т. и ударът попаднал върху външната долна част на дясната китка на пострадалия, причинявайки му счупване на пета метакарпална /предкиткова/ дланна кост на дясната ръка. Това увреждане попада в обхвата на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като по своята медико-биологическа характеристика е довело до трайно затрудняване движението на десния горен крайник, поради което и съответства на тълкуването в Постановление № 3/27.IX.1979г. на Пленума на ВС относно средната телесна повреда.

За да бъде осъществен съставът на престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК се изисква в изразите на отправената закана да се съдържа и формулира недвусмислено намерение, насочено към лишаване от живот на пострадалия, с цел промяна на поведението и действията на заплашения, противно на неговата волята, в исканата от дееца насока. От обективна страна е необходимо тази заплаха да е възприета от лицето, към което е отправена и тя да е в състояние да възбуди основателен страх у него, за нейното осъществяване. От субективна страна, следва деецът да съзнава съдържанието на заканата и това, че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. В процесния случай са изречени конкретни изрази, отправени към всеки от тримата пострадали, съдържащи закана с убийство, която е била в състояние да възбуди у пострадалите, основателен страх за осъществяването й. Предвид обстоятелствата при развитието на инцидента и осъществяването на деянията, заканите на подс. Д. са били възприети от всеки от тримата пострадали – В. Т., И. С. и Д. Щ., били са годни да възбудят основателен страх у тях за изпълнението им и са възбудили такъв страх (видно от заключенията на трите съдебно – психиатрични експертиза). За осъществяване на престъплението по чл.144, ал. 3 от НК дори не е необходимо пострадалото лице действително да се е изплашило, а само да съществува основание към момента на извършване на деянието, че заканата би могла да се осъществи, предвид цялостната фактическа обстановка, характеризирана като време, място, присъствие и на други лица, освен дееца и пострадалите. По делото безспорно е установено, че трите престъпления по чл. 144, ал. 3 от НК са осъществени след като подсъдимият е демонстрирал агресивното поведение - отишъл на мястото на инцидента с друго лице, което водело куче – питбул на каишка и го насъсквало в посока вратата на базата; носел хладни оръжия в мешка; крещял; отправял псувни. Всички тези фактори са допринесли за засилване сериозността на заканата и възприемането й като опасност за живота на пострадалите – такава, че в конкретния случай е била годна да възбуди у тях основателен страх за осъществяването й.

Към инкриминираната дата – 30.04.2023г. подсъдимият е бил пълнолетен, разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Както правилно е приел първостепенният съд, от субективна страна подс. Д. е извършил престъпленията умишлено – при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Съзнавал е обществено опасния им характер, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните последици. Имайки предвид житейския опит и съдебното минало на подсъдимия, той е бил напълно наясно, че извършва нещо нередно и недопустимо от закона, съзнавал е всички елементи от конкретните престъпни състави и е целял настъпването на вредните последици от деянията. Ето защо СлОС счита, че правилно решаващият състав е признал подс. Д. за виновен по предявените му обвинения – за осъществени от него престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и три престъпления па чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

По изложените съображения районният съд като е приел посочените по-горе правни квалификации на деянията на подсъдимия не е нарушил материалния закон. Правилно за установените факти е приложил закон, който е следвало да се приложи в настоящия казус.

След като е направил верни изводи за квалификацията на деянията, Районният съд е имал правилен подход и при определяне на вида и размера на наказанието, което подс. Д. следва да изтърпи. Настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за ревизия на постановения съдебен акт и в частта относно определянето и индивидуализацията на наложените на подсъдимия наказания за всяко от четирите престъпления. Така определените наказания по вид и размер за всяко от престъпленията са законосъобразни и справедливи, съобразени с тежестта на съответното престъпление и степента на обществена опасност на дееца.

При индивидуализиране на наказателната отговорност на подс. Д., първоинстанционният съд е приел, че предвиденото за всяко от посочените по – горе престъпления наказание лишаване от свобода до шест години, следва да се замени по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б" НК с наказание пробация с двете задължителни пробационни мерки.

При обсъждане на въпроса за налагане на наказанието важно е да се подчертае основния принцип, който изисква да се съобразят конкретната тежест на извършеното престъпление и обстоятелствата, характеризиращи личността на дееца, защото те обуславят необходимостта от повече или по- малко интензивно въздействие на наказателна репресия върху извършителя с оглед постигане целите на специалната и генералната превенция. Важно е също във връзка с определянето на наказанието да се посочи установеното в съдебната практика последователно разбиране, че при индивидуализацията на наказанието не може да се прилага механичен, формален подход при преценката на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В случая обществената опасност на всяко едно от престъпленията на подс. Д. не е по-висока от характерната за същия вид престъпления. Инкриминираните действия на подсъдимия са били провокирани от влошените преди инцидента отношения между него и постр. В. Т. (такъв факт е обхванат и от обстоятелствената част на обвинителния акт). При индивидуализацията на наказанието трябва да се вземат предвид още подбудите и причините за извършване на престъпленията, които според настоящия съдебен състав се състоят в ниската правна култура на подсъдимия, слабите му морално-волеви задръжки, незачитане от него неприкосновеността на човешката личност.

Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства районният съд е преценил изразеното от него съжаление за случилото се, както и влошените отношения между него и постр. В. Т., довели до процесния инцидент. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат отчетени още направеното самопризнание от подс. Д., тъй като е спомогнало своевременно за разкриване на престъпното посегателство още в хода на досъдебното производство (т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по тълк. дело № 1/2008 г., ОСНК на ВКС); изрядното му процесуално поведение; трудовата му ангажираност.

Отегчаващото отговорността на подсъдимия обстоятелство правилно е било установено от първоинстанционния съд, а именно обремененото му съдебно минало.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че подсъдимият „има осъждане с еднородно деяние“. Видно от справката му за съдимост, единствено по НОХД № 1390/2013г. на СлРС по отношение на подс. Д. е имало обвинение по чл. 129, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 от НК, но той е оправдан по това обвинение, а за престъплението по чл. 132 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от НК на основание чл. 12 ал. 4 не му е наложено наказание, т.е. той не е осъждан за причиняване на средна телесна повреда.

Предвид всички горепосочени обстоятелства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд прие, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най- лекото предвидено в санкционната част на разпоредбите на чл. 129, ал. 1 НК и чл. 144, ал. 3 от НК наказание се явява несъразмерно тежко, обуславящо определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК, в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 на същата разпоредба и условията на чл. 55 от НК, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. В настоящия случай определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК със замяна на наказанието лишаване от свобода с по-леко, а именно „пробация", се явява по-благоприятно за дееца от нормата на чл. 58а, ал. 1 от НК, която установява редукция с една трета на наказанието „лишаването от свобода". Съдът прие за всяко от четирите престъпления, че наказание пробация, включващо двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес" – с. Гергевец, общ. С., с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице три пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител" – всяка за срок от по една година и шест месеца, съответства в оптимален обем за реализиране целите на наказанието по чл. 36 от НК.

Единствено за пълнота и прецизност, настоящият състав намира за необходимо да допълни, че в диспозитива на съдебния акт първоинстанционният съд е пропуснал да посочи, че наказанията на подсъдимия са определени на основание чл. 58а, ал. 4 от НК, като е посочил единствено чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б" от НК, въпреки че посоченото обстоятелство е обсъдено от състава на СлРС в мотивите към съдебния акт.

С извършването на основание чл. 23 от НК на кумулация на наказанията на подс. Д., първоинстанционният съд е дал обоснован и законосъобразен отговор на въпроса, посочен в чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК относно наложеното общо наказание на подсъдимия. Определеното общо наказание – като вид и с конкретните пробационни мерки в техния размер, въззивния съд намира, че същото, без да осъществява ненужно по-тежка наказателна репресия върху подс. Д. е необходимо и достатъчно за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху него, така и върху останалите членове на обществото, поради което не се налага приложението на чл. 24 от НК. Планираните срещи с пробационен служител ще осъществят необходимото мотивационно и респектиращо въздействие. От друга страна, при виновно неизпълнение на пробационните мерки от подс. Д., съществува реална заплаха от замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода, което в достатъчна степен би оказало възпиращо и предупредително въздействие върху личността му.

Така определеното общо наказание на подсъдимия по преценка и на настоящата инстанция е в максимална степен справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващо на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, поради което неоснователни се явяват както оплакването във въззивната жалба за явна несправедливост на наложеното наказание, така и наведените в негова подкрепа доводи и аргументи.

Във възивната жалба на повереника на частните обвинители е поискано въззивния съд да се произнесе и по определението на СлРС, с което не са приети за съвместно разглеждане предявените от тримата пострадали В. Т., И. С. и Д. Щ. против подс. Д. граждански искове за причинените им неимуществени и имуществени вреди. Иска се въззивният съд да отмени обжалваната присъда във всичките й части – „по размера на наложеното наказание и отделените от наказателното производство граждански иск на всеки един от пострадалите“ и да постанови нова присъда, с която да уважи „претендираните размери на гражданските искове в пълен обем“.

Действително с протоколно определение от 25.03.2024г. СлРС не е приел за съвместно разглеждане предявените от пострадалите граждански искове. Съгласно чл. 341, ал.3 от НПК всички определения и разпореждания без тези предвидени в ал.1 и 2 на същия член, не подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата. Именно такова е определението за отказ да се приеме гражданския иск за съвместно разглеждане в наказателния процес. Фактът, че този тип определения подлежат на въззивен контрол, може да доведе до основание за отмяна на първоинстанционна присъда и връщане на делото за ново разглеждане поради допуснато съществено процесуално нарушение. Настоящият случай обаче не е такъв. Районният съд е изложил мотиви защо не е следвало да приеме за разглеждане гражданските искове в наказателния процес. Правилно контролираният съд е мотивирал отказа си с това, че разглеждането на гражданските искове би затруднило наказателното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 2 от НПК разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело. С оглед на тази разпоредба е налице правото на съда да прецени дали да приеме или не за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск и респективно - да конституира или не пострадалото лице като граждански ищец. Определението на районния съд, с което същият е отказал да приеме за разглеждане предявените от В. Т., И. С. и Д. Щ. граждански искове се явява правилно и законосъобразно. Следва да се има предвид, че гражданският иск има акцесорен харктер в наказателния процес, който има други основни цели, очертани в чл. 1 от НПК. Неприемането за съвместно разглеждане в наказателното производство на граждански иск не лишава пострадалото лице от правото да претендира обезщетение за причинените му с престъплението вреди по гражданскоправен ред след приключване на наказателното производство. Освен това тримата пострадали са били конституирани като частни обвинители в наказателния процес, с което им е била дадена възможност да участват пълноценно в процеса, включително и да представят доказателства, които биха им помогнали в бъдещото гражданско съдебно производство. Ето защо съдът счита, че процесуалните права на пострадалите не са били ограничени до такава степен, че това да се приеме като съществено процесуално нарушение.

На следващо място, недопустимо е искането в жалбата на частния обвинител въззивният съд да се произнесе по съществото на гражданския иск пренебрегвайки първата съдебна инстанция. Съгласно НПК в наказателния процес има минимум две съдебни инстанции (в случай, че някоя от страните реши да сезира въззивния съд), които следва да се произнесат по фактите и правото и заобикалянето на първата съдебна инстанция представлява съществено процесуално нарушение.

С атакуваната присъда първоинстанционният съд е взел отношение и относно веществените доказателства, като с оглед предявяване на гражданскоправни претенции от пострадалите, е постановил 1 бр. зелена мешка, 1 бр. дървен сап, 1 бр. червено мачете, сатър и 3 бр. парчета от верига, да останат на съхранение в РУ-С.. В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – С. направените на досъдебното производство разноски в размер на 2 691, 70 лева.

Проверявайки обжалваната присъда относно съблюдаването на процесуалните правила, Окръжният съд не констатира нарушения, съставляващи основание за отмяна на съдебния акт. Не са налице нарушения на съдопроизводствените правила, довели до ограничаване правата на страните в наказателното производство.

Повереникът на частните обвинители претендира присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски. Тъй като не са представени доказателства за направени пред окръжния съд разноски, няма пречка такива доказателства допълнително да бъдат представени пред първоинстанционния съд, който да се произнесе с определение по реда на чл. 306 ал. 1, т. 4 от НПК за направените разноски пред двете съдебни инстанции.

След като предвид горните съображения въззивната инстанция не констатира основания за изменение или отмяна на обжалваната присъда, прие, че тя следва да бъде потвърдена изцяло.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334, ал. 1, т. 6 и чл. 338 НПК, С.ският окръжен съд,