Решение № 688 от 9.6.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 849/2026 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ••• ЕООД- гр.Варна, •••, представлявано от Г.Х.Л., депозирана чрез адв. К. Т., против НП № 860836-F697060/ 06.11.2025 г. на Директора на ••• - Варна, с което за нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС, на осн. чл.179ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500лв. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимиран субект, поради което е процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане. С жалбата се изразява становище, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същото е издадено в несъответствие с материалния закон.НП било издадено в нарушение на чл.34 ал.3 от ЗАНН, АУАН бил съставен в отсъствието на нарушителя, без последният да е бил поканен, не били спазени давностните срокове за санкциониране на нарушителя,АНП било спряно в нарушение на законовите изисквания, коментира се и практика на АС-Варна и в заключение се иска НП да бъде отменено, в условията на евентуалност се иска редуциране размера на наложеното административно наказание и се иска присъждане на направените по делото разноски. В с.з. представляващият дружеството не се явява, не се представлява, като се депозира писмено становище с което се поддържа жалбата и се иска отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на органа, издал НП, оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли жалбата да бъде отхвърлена , като приема за безспорно установено извършеното нарушение, излага аргументи в подкрепа на становището си, че са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, приема, че изискването за щателно издирване е неприложимо в случаите, когато се касае за ангажиране на административно наказателната отговорност на ЮЛ и се иска потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 15.12.2022 г. при проверка в информационния масив на ТД на НАП - Варна, било прието за установено, че„ •••” ЕООД- гр.Варна, •••, представлявано от Г.Х.Л., не е изпълнило задължението си да подаде справкадекларация по ЗДДС за отчетен период от 01.11.2022г. до 30.11.2022г. в законоустановения срок до 14.12. 2022г.Прието било, че нарушението е извършено на 15.12.2022г., на която дата, в същност, е била подадена процесната справка декларация по ЗДДС. Предвид горното св.Г. приела, че „ •••” ЕООД- гр.Варна, •••, представлявано от Г.Х.Л. е извършило нарушение на чл. 125 ал.5 от ЗДДС, поради което, след като била изпратена покана до нарушителя за явяване за съставяне на АУАН и връщането на поканата като „непотърсена”, на 21.02.2023г. съставила АУАН срещу дружеството жалбоподател, в който описала приетото за установено нарушение. АУАН бил съставен в отсъствието на нарушителя, и след отразяване, че производството се спира на 10.05.2023г. на осн. чл.43 ал.6 от ЗАНН, едва на 29.10.25г., АУАН бил връчен на представляващата дружеството жалбоподател. В законоустановения срок от датата на връчване на АУАН срещу същият не били депозирани писмени възражения, поради което въз основа на материалите, съдържащи се в АНП, едва на 06.11.25г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка. Съдът кредитира показанията на св.Г., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондират с писмените доказателства по делото, а и по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да ги оборват. Съдът изцяло кредитира и писмените материали от АНП, приобщени към доказателствата по делото, както и приетите в с.з., тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка. Гореизложеното се установява от показанията на св.Г., дадени в с.з., протоколи, АУАН и от останалите, приетите писмени доказателства по делото, съдържащите се в АНП и приети в с.з.. Като прецени изложената фактическа обстановка, с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи: Видно от представената и приета в с.з. заповед, актът за установяване на нарушението, както и издаденото, въз основа на него НП, са издадени от оправомощени лица. Спазен е срокът по чл.34 ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН.Тази норма визира срок за съставяне на АУАН от момента на откриване на нарушителя, както и срок, касаещ датата на извършване на нарушението, като не се регламентира срок, който да тече от първия момент, в който нарушението и нарушителят биха могло да бъдат установени.Както нарушението, така и неговият автор се откриват в следствие на нарочна проверка, като датата на извършване на проверката би могла да бъде доказана както с писмени, така и с гласни доказателства.В конкретния случай от датата приета като дата на извършване на нарушението, до датата на съставяне на АУАН не е изтекъл преклузивният срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Въпреки горното съдът намира, че в хода на АНП в действителност е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН допуска административнонаказателното производство да бъде спряно, само тогава, когато след щателно издирване нарушителят не е открит. В конкретният случай, освен отразяването в протоколи от 25.04.2023г. и 10.05.2023г., че на тези дати представляващият дружеството или друго упълномощено лице не са били открити на адреса, липсват каквито и да било други данни нарушителят да е издирван щателно. Предвид горното съдът намира, че в нарушение на разпоредбите на ЗАНН е било отразено, че производството се спира, респективно е била нарушена и разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН, тъй като при неиздадено НП в шест месечен срок от съставяне на АУАН, производството не е било прекратено. Съставеният АУАН в отсъствието на нарушителя е следвало да му бъде връчен по реда на чл.43 ал.4 от ЗАНН, което АНО не е сторил в нарушение на закона. АУАН е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР /”съответната служба” по см. на чл. 43 ал.4 от ЗАНН/, като служителите на МВР имат задължението по чл. 43 ал.4 от ЗАНН в 7-мо дневен срок да връчат АУАН на нарушителя. След като изобщо не е престъпено към връчване на АУАН по реда на чл. 43 ал.4 от ЗАНН, АНО няма правни и фактически основания да пристъпи към спиране на АНП по реда на чл.43 ал.6 от ЗАНН. По преписката липсват доказателства, че нарушителят е бил щателно издирван. Понятието „щателно издирване“ по смисъла на чл.43, ал.6 от ЗАНН в хипотезата на чл.43 ал.4 от ЗАНН във връзка с чл.40 ал.2 от ЗАНН се разбира по следния начин: нарушителят е бил търсен многократно на посочения адрес от съответната служба на МВР или от общинската администрация по местоживеенето му, каквито доказателства по преписката липсват / в този смисъл е и практиката на АС-Варна-например Решение по КНАХД №159/2016г. и КНАХД № 130/2015г. и двете по описа на съда/.Съгласно решение на Адм. Съд-Варна по к. адм. д. 2451/2017г. в случаи като гореописания е приложимо тълкуването, дадено от Върховният съд, а впоследствие и ВКС в редица решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК -отм.), приложим по препращане от чл. 84 от ОР на ЗАНН че „щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР.“. В конкретния случай първата покана за връчване се е върнала с отразяване „непотърсен”, в последствие дружеството е търсено на един и същ адрес в рамките на един месец, поради което няма как да се приеме, че производството законосъобразно е било спряно и в този смисъл не е бил спазен шестмесечният срок за издаване на НП.В горния смисъл са и Решение по КНАХД№ 3222/2017г. по описа на Адм. съд-Варна, Решение по КНАХД№ 354/2024г. по описа на Адм. съд-Варна, Решение по КНАХД№ 575/2024г. по описа на Адм. съд-Варна, Решение по КНАХД№ 1469/2023г. по описа на Адм. съд-Варна , Решение по КНАХД№ 1267/2023г. по описа на Адм. съд-Варна, Решение по КНАХД№ 1266/2023г. по описа на Адм. съд-Варна, Решение по КНАХД№1246/2026г. по описа на Адм. Съд-Варна и мн. др.В конкретния случай съдът не споделя становището на процесуалният представител на АНО, че изискването за :”щателно издирване” не касае случаите, в които е наложено административно наказание имуществена санкция на ЮЛ, тъй като голяма част от тези решения касаят именно такъв казус. Отделен е и въпросът, че процесната справка-декларация е била подадена по инициатива на санкционираното дружество един ден след изтичане на законоустановения срок и безспорно АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Предвид наличието на основания за отмяна на НП, съдът намира, че искането за присъждане на разноски в полза на въз. дружество е основателно и тъй като по делото са представени доказателства за реално направени разноски в размер на 255,65 евро, които не са прекомерни съобразно размерът на наложеното административно наказание и фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски именно в този размер. Отново предвид изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО се явява неоснователно. По гореизложените съображения, съдът намира, че издаденото Наказателно постановление следва да бъде отменено, поради което: