Решение № 11620 от 12.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 71418/2024 г.

Производството е исково и се развива по реда на част II, Глава ХVIII от ГПК. Образувано е по предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, чл. 49, ал. 2 от ЗН и чл. 54 от ЗН, от ищците Н. П. Н. и Т. П. Ж. срещу ответницата М. Г. Н.. Ищците твърдят, че са кредитори на починалата на 09.01.2020 г. ...... за суми в размер съответно на 10 000 лв. и 20 000 лв., за които са им издадени изпълнителни листове от 08.01.2020 г. Сочат, че след смъртта на длъжницата и след извършен отказ от наследство от нейния син, ответницата М. Н. е била призована към наследяване като нейна племенница. На 11.07.2024 г. ответницата е депозирала заявление за отказ от наследството на ......., което е вписано в особената книга на СРС под № ...... г. Ищците твърдят, че този отказ е нищожен (лишен от предмет), тъй като ответницата вече е била приела наследството чрез конклудентни действия – встъпване като страна на мястото на наследодателката по висящо дело за съдебна делба – гр. д. № 24216/2013 г. на СРС. Твърдят, че приемането на наследство е неоттегляемо, поради което последващият отказ не поражда правно действие. Иска се съдът да прогласи за нищожен направения от ответницата отказ от наследство. В срока по чл. 131 от ГПК ответницата М. Н. оспорва иска като неоснователен. Възразява, че не е приемала наследството чрез конклудентни действия преди направения отказ. Посочва, че участието по цитираното гр. д. № 24216/2013 г. на СРС, образувано още през 2013 г., е в качеството на наследник на нейната майка – ....... Н.. Оспорва истинността на приложената по делото молба с вх. № ....../19.04.2024 г., като твърди, че подписът не е неин. Заявява, че изследваната от вещото лице последваща молба е с дата 26.08.2024 г. – тоест след надлежното вписване на нейния отказ от наследство. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски. По делото е безспорно установено, че ...... е починала на 09.01.2020 г., както и че ищците имат качеството на нейни кредитори, разполагащи с влезли в сила решения и изпълнителни листове. Безспорно е, че синът на починалата се е отказал от наследството , при което ответницата М. Н. е призована към наследяване. Видно от приложеното Удостоверение № ...... г., въз основа на подадено от ответницата заявление с вх. № ......./11.07.2024 г., в особената книга на СРС е вписан отказ от наследството на ........ Основният спор между страните се концентрира върху това дали преди 12.07.2024 г. ответницата е извършила действия по мълчаливо приемане на наследството по смисъла на чл. 49, ал. 2 от ЗН в рамките на приложеното за послужване гр. д. № 24216/2013 г. на СРС (производство по съдебна делба). За изясняване на този спорен въпрос по делото бяха допуснати и приети основна и допълнителна съдебно-почеркови експертизи (СГрЕ), изготвени от вещото лице инж. С. Ц.. В първото си заключение от 30.09.2025 г. вещото лице категорично установява, че подписът, положен от името на М. Н. върху молба с вх. № ...... от 19.04.2024 г. по приложеното дело, не е изпълнен от ответницата. С допълнителното си заключение от 26.02.2026 г. вещото лице установява, че подписът върху последващата молба с вх. № ........ от 26.08.2024 г., подадена по пощата на 22.08.2024г. по същото дело, е изпълнен от М. Г. Н.. Съдът възприема изцяло експертните заключения като обективно, компетентно и безпристрастно дадени, и неоспорени от страните. Съгласно задължителната практика на ВКС (Решение № 145 от 12.11.2020 г. по гр. д. № 256/2020 г., III г. о.), заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, като в случая то почива на задълбочен сравнителен анализ и не буди съмнение у съда. Ищците в качеството си на кредитори на наследодателя имат правен интерес да искат установяване на нищожността на отказа от наследство, извършен от призован наследник, за да могат да насочат претенциите си за принудително изпълнение към неговото имущество (в този смисъл: Решение № 577 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 732/2010 г. на ВКС, IV г. о.). Съгласно чл. 49, ал. 2 от ЗН, приемането на наследството може да бъде и мълчаливо – когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството и което той не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник. По аргумент от чл. 54, ал. 1 от ЗН приемането на наследството произвежда действие от откриването му и е неоттегляемо. Следователно, ако призованият към наследяване вече е приел наследството (изрично или мълчаливо), той губи правото впоследствие да се откаже от него. Такъв последващ отказ би бил нищожен поради липса на предмет (чл. 26, ал. 2 от ЗЗД). В тежест на ищците бе да докажат при условията на пълно и главно доказване, че преди датата на вписване на отказа от наследство (12.07.2024 г.) ответницата е осъществила недвусмислени конклудентни действия по приемане на наследството на леля си ........ Събраните по делото доказателства сочат, че това не е сторено. Единственото процесуално действие предхождащо отказа, за което ищците твърдяха, че материализира волята на ответницата (молбата от 19.04.2024 г. по гр. д. № 24216/2013 г.), се доказа по категоричен начин от графологичната експертиза, че не носи нейния подпис. Обстоятелството, че съдът по делбеното дело е конституирал М. Н. като страна с определение от 17.04.2024 г., не съставлява мълчаливо приемане от нейна страна, тъй като приемането изисква активен и осъзнат волеви акт на самия наследник, а не акт на правораздавателния орган. Установеното авторство на ответницата върху последващата молба от 22.08.2024 г. - дата на пощенско клеймо, е правно ирелевантно за валидността на нейния отказ. На първо място, тази молба е подадена след като отказът от наследство е бил надлежно вписан (12.07.2024 г.). Отказът от наследство е строго формален, едностранен и неотменяем акт (чл. 52 от ЗН). Веднъж вписан, той прекратява качеството "наследник" с обратно действие. Каквито и действия да предприеме лицето след тази дата, те не могат да възстановят загубеното право на наследяване, нито могат да послужат като индикация за "предходно" мълчаливо приемане. На второ място, основателно е възражението на защитата, че участието на ответницата в делбеното дело е обусловено и от качеството на наследник на нейната майка ....... Н. (съделител в производството от 2013 г.). Подаването на молба в подобно комплексно производство не демонстрира по недвусмислен начин воля за приемане конкретно на наследството на ........ Предвид изложеното, съдът намира, че направеният от ответницата отказ от наследство е напълно действителен, поради което предявеният иск за прогласяването му за нищожен се явява неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски има ответницата. Същата, чрез процесуалния си представител адв. Динева, е направила своевременно искане и е представила списък по чл. 80 от ГПК. Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят сторените от ответницата разноски за адвокатско възнаграждение и внесен депозит за вещо лице. Воден от горното, Софийският районен съд