Решение № 16986 от 1.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 21316/2024 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ЗЗ.а.д.А.“ АД, ЕИК ••••••••••, седалище и адрес на управление в ••••••••••, представлявано от Изпълнителните директори К.С.В. и М.П.И., чрез пълномощника им юр. Н.Д.К., против З.а.д. „Д.Б.ж.з.“, ЕИК •••••••••, седалище и адрес на управление в ••••••••••, представлявано от Изпълнителните директори Б.Г.И. и Ж.С.К.. В исковата молба ищецът навежда твърдения, че на 17.09.2019 г., около 19.00 ч., в •••••••••• срещу кафе - бар „Х.“, е паркиран лек автомобил „БМВ М 550“ с ДК№ ••••••••••. Докато описаното МПС е в паркирано състояние, в задната му част се удря лек автомобил „БМВ“ с ДК№ ••••••••••, чийто водач е изгубил управлението над автомобила. На лекия автомобил „БМВ М 550“ с ДК№ •••••••••• са нанесени значителни материални вреди предимно в задната част на автомобила. Във връзка с инцидента е съставен протокол за ПТП № •••••••• от 17.09.2019 г. от органите на МВР - КАТ. Лек автомобил „БМВ М 550“ с ДК№ •••••••••• е застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС” в ЗАД „А.” с полица № ••••••••• за срок от 02.06.2019 г. до 01.06.2020 г. Към датата на застрахователното събитие лек автомобил „БМВ“ с ДК№ •••••••••• е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при З.а.д. ЗАД" Д.Б.ж.з.“ с полица •••••••••• за срок от 29.05.2019 г. до 28.05.2020 г. Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на ЗАД „А.“ обосновава правния интерес от предявяването на установителен иск против ответника за признаване на дължимостта на сумата от 2 172,53 лв. (две хиляди сто седемдесет и два лева и петдесет и три стотинки), от която а) 1 638,87 лв. (хиляда шестстотин тридесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки) – главница, представляваща застрахователно обезщетение, заплатено въз основа на договор за застраховка „Каско на МПС“ № ••••••••• на собственика на лек автомобил марка и модел „БМВ М 550“ с рег. № ••••••••••, който автомобил е увреден при пътно-транспортно произшествие, причинено от водача на лек автомобил марка и модел „БМВ“ с рег. № ••••••••••, чиято гражданска отговорност е застрахована от дружеството – длъжник към датата на произшествието – 17.09.2019 г., въз основа на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с полица № •••••••••• и б) 533,66 лв. (петстотин тридесет и три лева и шестдесет и шест стотинки) – мораторна лихва за периода от 10.12.2020 г. до 10.12.2023 г. С исковата молба ищецът представя писмени доказателства, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли да бъде допусната съдебна автотехническа експертиза, която да отговори на посочени в исковата молба въпроси във връзка механизма на ПТП, вида и степен на процесните вреди, причинно-следствена връзка на последните с твърдяното в исковата молба ПТП, и определяне стойността по пазарни цени на имуществените вреди. Прави искане да бъде приложено в цялост частно гражданско дело № 68109 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав. В съдебно заседание ищцовото дружество, не изпраща законен или договорен представител. В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество, чрез процесуалния си представител, депозира отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Ответникът оспорва исковата претенция. Не оспорва обстоятелствата, че ищцовото дружество е заплатило въз основа на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“ обезщетение в размер на 3 277,73 лв., както и обстоятелството, че ответникът е възстановил част от това обезщетение в размер на 1 653,86 лв. Ответникът не оспорва и факта на настъпването на пътния инцидент, но твърди, че вина за настъпването му има и водача на застрахования при ищеца автомобил, тъй като е паркирал на неразрешено място. Оспорва стойността на ремонтните дейност по възстановяване на увредения автомобил. Ответникът не се противопоставя на доказателствените искания, направени в исковата молба. Моли за поставянето на допълнителни задачи на САТЕ и за задължаване на ищеца да представи цветни снимки на увреденото моторно превозно средство. В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Не ангажира допълнително доказателства. Съдът, като взе предвид становищата на страните и данните в събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 17.09.2019 г., около 19:00 часа, водачът на лек автомобил „БМВ“, с рег. № •••••••••• се движи по бул. „Г.С.“ и в района срещу кафе-бар „Х.“, водачът губи управление над превозното средство, вследствие на което реализира ПТП с паркирания лек автомобил „БМВ М 550“, с рег. № ••••••••••. Към датата за лек автомобил „БМВ М 550“ с ДК№ •••••••••• е била сключена имуществена застраховка „Каско на МПС” в ЗАД „А.” с полица № •••••••••, а отговорността на водача на лек автомобил „БМВ“ с ДК№ •••••••••• е била застрахована при ответното дружество. В изпълнение на задълженията си по договора за застраховка „Каско на МПС“, ищцовото дружество е репарирало имуществените вреди на пострадало лице – собственика на лекия автомобил „БМВ М 550“ с рег. № ••••••••••, като е заплатило обезщетение в размер на 3 277,73 лв. Заключението на съдебната автотехническа експертиза, изслушано и прието в открито съдебно заседание, проведено на 04.02.2025 г. установява стойността на вредите по лекия автомобил, а именно сумата от 3 093,92 лв. по средни пазарни стойности. Експертът дава заключение и за механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие, което кореспондира със събраните по делото доказателства – при движение водачът на лек автомобил „БМВ“, с рег. № •••••••••• губи управление над превозното средство, вследствие на което реализира ПТП с паркирания лек автомобил „БМВ М 550“, с рег. № ••••••••••. Със заявление по чл. 410 от ГПК „ЗЗ.а.д.А.” АД е предявило против ЗАД “Д.Б.ж.з.” АД вземането си за заплатеното от него обезщетение в размер на 2 356.12 лв. Въз основа на заявлението е образувано частно гражданско дело № 68109 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав. Заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение. Същата е връчена на длъжника на 25.01.2024 г., а на 26.02.2024 г. представляващият ЗАД “Д.Б.ж.з.” АД е депозирал възражение против заповедта. Ето защо и на основание чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си, което указание е получено на 14.03.2024 г., а искът, инициирал настоящето производство е предявен на 12.04.2024 г. При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск за допустим и основателен, предвид следните съображения: Исковата претенция е предявена от и против правосубектни търговски дружества при наличието на положителните и отсъствието на отрицателните процесуални предпоставки. Спазени са и специалните процесуални предпоставки на чл. 415 и чл. 422 от ГПК – предхождащо заповедно производство, депозирано в срок възражение срещу заповедта за изпълнение, идентичност на исканията в заявлението по чл. 410 от ГПК и в исковата молба и предявяването на иска в преклузивния едномесечен срок по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, искът е основателен. Ищцовото и ответното дружества са застрахователи съответно по договор за застраховка „Каско на МПС“ и по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „БМВ М 550“ с рег. № •••••••••• и на лек автомобил „БМВ“, с рег. № ••••••••••. Безспорно се установи по делото, че ищецът е изпълнил задължението си да репарира причинените имуществени вреди на собственика на лек автомобил „БМВ М 550“ с рег. № •••••••••• и със заплащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на удовлетворения кредитор до размер на платената сума против прекия причинител на вредата или неговия застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ – ответното дружество. Съдът намира, че в хода на производството се установи по категоричен начин, че водачът на лекия автомобил „БМВ“, с рег. № ••••••••••, виновно е причинил пътнотранспортното произшествие, като е нарушил правилата за движение по пътищата, изгубвайки управлението над автомобила, вследствие на което удря в задната част паркирания лек автомобил. Ищецът не доказа в пълен размер предявения иск. Застрахователят до договор за имуществена застрахова дължи възстановяването на реално претърпените имуществени вреди. Заключението на съдебната автотехническа експертиза установява размера на тези вреди по средни пазарни стойности за отремонтиране на повредения автомобил (части и труд) и този размер е по-нисък от заплатеното от ищцовото дружество застрахователно обезщетение. Следва да се отбележи, че при определяне размера на вредите в случая не следва да се прилага Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, въведена с чл.1, ал.3 от Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане, приета на основание чл.273, ал.2, изр.2 КЗ (отм.), вр. пар.3, ал.3 ПЗР от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз, приета на основание чл.504 КЗ, тъй като изрично в чл.4 от Наредба № 24/08.03.2006г. е посочено, че тя се прилага само като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Като се вземе предвид че по настоящото дело са представени доказателства за платена сума за ремонт в сервиз, тази методика не намира приложение. Въз основа на заключението на съдебната автотехническа експертиза, съдът приема, че размерът на причинените имуществени вреди възлиза на сумата от 3 093,92 лв., от която ответникът извънсъдебно и преди образуване настоящето производство е заплатил сумата от 1 653,86 лв. Следователно остатъкът от дължимото регресно вземане възлиза на сумата от 1 440,06 лв., до който размер следва да бъде уважена главната искова претенция. Частичното уважаване на главния иск обуславя и частичното уважаване на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава, равняващо се на законната лихва върху уважената главница за периода от три години преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - от 10.12.2020 г. до 10.12.2023 г., а именно сумата от 469,04 лв. По гореизложените съображения съдът намира предявените искове за частично основателни. С оглед извода за частична основателност на иска и на основание чл. 78 ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК и т. 12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ответникът дължи на ищеца направените от него разноски, включително юрисконсултско възнаграждение от 200 лв. в исковото и в заповедното производства, съразмерно на уважената част от исковете, респ. ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете вкл. юрисконсултско възнаграждение от 200 лв. Така мотивиран, съдът