Решение № 729 от 5.6.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 3324/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 4630 от 15.07.2025 г., постановено по гр.д. № 12655/2022 г. от Софийски градски съд е отхвърлил предявения от И. Т. К., ЕГН •••••••••• п р о т и в ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, имащ за предмет да се признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на основание придобивна давност, в периода от 1994г., когато навършил пълнолетие до датата на предявяване на иска – 30.11.2022 г., като недобросъвестен владелец на самостоятелен обект – АПАРТАМЕНТ № 2 с идентификатор Nº 68134.4091.171.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, област София, одобрени със Заповед РД 18-15/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: •••, с площ от 83.73 кв.м. при съседи: на същия стаж обект с идентификатор 68134.4091.171.1.3; под обекта - няма; над обекта 68134.4091.171.1.6.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил И. Т. К., ЕГН •••••••••• да заплати направените деловодни разноски на ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, на основание чл. 78, ал. и ал. 8 от ГПК, в размер на сумата от 300 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца И. Т. К., ЕГН •••••••••• с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят оспорва фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че не е придобил по давност правото на собственост на процесния апартамент.

Поддържа, че давностният срок е започнал да тече от 01.06.1996 г. до 30.05.2006 г.

Придобивната давност за имоти частна държавна и общинска собственост не е текла за периода от 31.05.2006 г. до 30.12.2017 г., поради нормативно установена забрана за придобиване по давност на имоти - частна държавна и общинска собственост до решение № 3 от 28.04.2020 г., постановено по д. № 5/2019 г. на Конституционния съд.

Давността е текла в периода от 31.12.2017 до 19.01.2018 г.

Сумарно в негова полза е изтекъл срок повече от 10 години.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо това да признае по отношение на ответника, че е собственик на процесния апартамент на основание давностно владение, продължило повече от 10 години.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Насрещната страна - ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК с който е оспорила основателността на въззивната жалба и е поискала да се потвърди обжалваното решение

Моли да се присъдят направените деловодни разноски.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищецът – И. Т. К., ЕГН •••••••••• е предявил против ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС, имащ за предмет да се признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на основание изтекла придобивна давност, в периода от 1994г., когато навършил пълнолетие до датата на предявяване на иска – 30.11.2022 г., като недобросъвестен владелец на самостоятелен обект – АПАРТАМЕНТ № 2 с идентификатор Nº 68134.4091.171.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, област София, одобрени със Заповед РД 18-15/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: •••, с площ от 83.73 кв.м. при съседи: на същия стаж обект с идентификатор 68134.4091.171.1.3; под обекта - няма; над обекта 68134.4091.171.1.6.

Ищецът твърди в исковата молба, че от 1994 г., когато навършил пълнолетие до датата на подаване на исковата молба в канцеларията на съда 22.02.2023 владее постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено, за себе си, като собствен процесния недвижим имот с идентификатор Nº 68134.4091.171.1.2, находящ гр. София със статут на частна държавна собственост.

Придобил е по давност правото на собственост, като недобросъвестен владелец, в полза на който е изтекъл 10 годишен давностен срок.

Допълнително е изложил, че в този апартамент наред със семейството му живее и неговата майка Ц. Й. А., ЕГН ••••••••••, която е била настанена като наемател със Заповед на Директора на БОДК, издадена на основание чл. 18 от Закона за наемните отношения.

Областният управител на Област София в края на 2019 г. издал Заповед № ДС-20-00029/07.11.2019 г., на основание чл. 30, ал. 1 ЗДС и чл. 59, ал. 1 АПК, с която наредил изземването му, тъй като е със статут на частна държавна собственост, управляван от Министерство на външните работи.

Впоследствие заповедта била отменена с решение № 5952/30.10.2020 г., постановено от Административен съд София град, което било потвърдено то ВАС.

Поискал от съда да признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на процесния имот на основание посочения оригинерен придобивен способ.

Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.

Ответникът - ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство подал отговор на исковата молба /л. 132/ с който оспорил основателността на иска и поискал да се отхвърли с доводи, че:

• апартаментът е със статут на частна държавна собственост;

• в този апартамент майката на ищеца и нейното двучленно семейство са били настанени със заповед на Директора на БОДК, като е възникнало наемно правоотношение;

• майката на ищеца и той имат качеството на държатели, а не на владелци;

• налице е била установена от ЗС забрана да се придобиват по давност имоти частна държавна и общинска собственост до 1996 г., а след това и мораториум, който е изключвал течението на давността.

• процедурата по замяна на апартамент, собственост на майката на ищеца с процесния апартамент не е извършена, поради което последната на 12.12.2001 г. е поискала издаване на документ за собственост на последния, а с молба от 21.12.2010 г. е поискала преписката да се приключи;

• МВнР с писмо от 19.02.2016 г. е поискало от майката на ищеца доброволно да освободи процесния апартамент;

Поискал присъждане на направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими факти.

Приложените по делото писмени доказателства установяват, че Ц. Й. А., ЕГН •••••••••• /майка на ищеца/ с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ е придобила апартамент •••.

Ц. Й. А., ЕГН •••••••••• и нейното двучленно семейство са били настанени в процесния апартамент като наематели със Заповед № 190 от 01.03.1991 г. на Директора на БОДК – л. 69.

В заповедта е посочено, че следва да се заплаща наем в размерите по съответната Тарифа и предоставеният апартамент не подлежи на продажба.

Ищецът е роден на 13.09.1976 г. и е навършил пълнолетие на 13.09.1994 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗС изм. ДВ. бр.31 от 17 Април 1990 г. не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост.

Съгласно параграф 1 от Заключителните разпоредби на Закона за собствеността (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., предишен текст на § 1, изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., доп. - ДВ, бр. 18 от 2020 г., ал. 1 и влизането в сила на изменението от ДВ, бр. 7 от 2018 г. Давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022 г.

С решение № 3 от 24.02.2022 г., постановено по конституционно дело № 16 от 2021 г. от Конституционния съд е обявил за противоконституционни разпоредбите напараграф 1, ал. 1 от Закон за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на параграф 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.).

Конституционният съд в мотивите на това решение изрично признава течението придобивна давност в полза на владелците за периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018г.

Ищецът не е провел пълно и главно доказване, че от държател на апартамента е станал владелец с извършаването на действия, с които ясно да демонстрира пред собственика, че отрича неговите права и има намерение за в бъдеще да владее имота за себе си.

От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от ищеца въззивна жалба и спорът се концентрира до основателността на предявения установителен иск за правото на собственост върху процесния апартамент.

Съгласно разпоредбата на чл. 79 от Закона за собствеността, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.

Придобивната давност, като оригинерен способ за придобиване на право на собственост върху недвижим имот предпоставя владение /фактическа власт и намерение за придобиването на имота по давност/ за период от десет години, ако е недобросъвестно.

Владението следва да е непрекъснато, явно и спокойно.

В случая, ищецът, като непълнолетен и неговата майка са били настанени в процесния апартамент със заповед на Директора на БОДК, която заповед е правопораждащ факт за възникване на наемно правоотношение с вписаните задължения на наемателите да заплащат ежемесечната наемна цена, съобразно действащата Тарифа и да не извършват преустройства.

Ищецът е имал качеството на наемател и впоследствие дори да е спрял плащането на наема остава държател до извършаването на действия, с които ясно да демонстрира пред собственика, че отрича неговите права и има намерение за в бъдеще да владее имота за себе си.

В този смисъл е решение № 53 от 04.02.2025 г., постановено по к.гр.д. № 4858/2023 г. на ВКС, ГК, І отделение.

Ищецът такива действия не е извършил, поради което не е придобил качеството на владелец и в негова полза не е изтекъл период повече от десет години, за да придобие правото на собственост върху процесния апартамент по посочения първичен придобивен способ.

По делото има доказателства за влязло в сила решение, с което е отхвърлен установителния иск, предявен от майката на ищеца с предмет установяване на нейното правото на собственост върху същия процесен апартамент, на основание давностно владение за периода от 01.03.1991 г. до 20.12.2011 г.

Посоченият период частично съвпада и изключва посочения от ищеца период на придобивната давност, а всеки от тях /майката и ищеца/ е изложил твърдения за изключителен корпус и анимус, а не за съвместен.

Предявеният установителен иск за правото на собственост върху процесния апартамент е Неоснователен и подлежи на отхвърляне.

С оглед на изложеното въззивната жалба е неоснователна, поради което следва да се потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд.

По разноските:

С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата, подадена от ищеца, последният следва да заплати на ответника направените деловодни разноски във въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 150 евро.

По тези съображения, Софийски апелативен съд