Решение № 1862 от 18.4.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 1029/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••••••••“ ЕООД, ЕИК ••••••••, чрез упълномощен защитник против Наказателно постановление № РД – 11 – 081/13.10.2023 г. издадено от Изпълнителен Директор на ИАЛ, с което на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 15 000 лева за извършено административно нарушение по чл. 284е пр. 1 във вр. с чл. 217б, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 15, б. „а“ и „б“, вр. с чл. 291, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба № 4 от 31 май 2019 г. за специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт, поради което се претендира отмяната му. Претендират се допуснати процесуални нарушения в производството, тъй като в НП не е посочено мястото, където е извършено нарушението, което е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Твърди се и липса на ясно и пълно описание на съставомерните признаци на деянието. Сочи се и, че не изследван въпросът дали датата на издаване на фактурата и датата на доставката съвпадат, съответно на коя дата е следвало да бъде отразено в СЕСПА посоченото обстоятелство. Алтернативно се претендира приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по изложените съображения. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Р., с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, тъй като е правилно и законосъобразно. Претендира юрк. възнаграждение. Съдът, след като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните гласни и писмени доказателства, намира за установено следното: Съдът приема за установена следната фактическа обстановка: На дружеството „•••••••••“ ЕООД било издадено Разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти № BG/WDA/MP-0093/10.04.2019 г. Дружеството било регистрирано в „Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти“ /СЕСПА/, считано от 19.10.2020 г. Със заповед № ЗКС – 0092 от 10.05.2023 г. на изпълнителен директор на ИАЛ било разпоредено комисия в състав С.К.С. – главен инспектор и И. И. – главен инспектор в ДНПИ да извършат проверки на търговци на дребно и едно с лекарствени продукти на територията на страната за спазване на разпоредбите на ЗЛПХМ и подзаконовите нормативни актове. Проверките следвало да се извършват в периода 11-12 май 2023 г. На 12.05.2023 г., била извършена проверка от С.К.С. – главен инспектор и И. И. – главен инспектор в ДНПИ в склад за търговия на едно с лекарствени продукти на „•••••••••“ ЕООД, находящ се на адрес: •••••••• Двамата служители установили, че обектът е бил свързан със СЕСПА, но не подавал ежедневно данни за извършените продажби към системата. По време на проверката била изискана справка за извършените доставки и продажби за периода от 01.01.2023 г. до 12.05.2023 г., от склада на дружеството. По време на проверката от предоставена справка било установено, че дружеството има един доставчик – „••••••••“ ООД, от който доставя само няколко продукта, които дистрибутира към „•••••••• и „••••••••. Комисията задължила Е.С.Д., в качеството му на пълномощник на дружеството, в срок до 16.05.2023 г., да представи: всички документи за доставка на всички лекарствени продукти от всички български и чуждестранни юридически лица, от които „•••••••••“ ЕООД се снабдява с такива, за периода от 01.01.2023 г. – 12.05.2023 г., по предоставената по време на проверката справка; всички документи за продажба на всички лекарствени продукти, с които дружеството търгува към български и чуждестранни клиенти, за периода 01.01.2023 г. – 11.05.2023 г. Горните обстоятелства били обективирани в нарочен Констативен Протокол за извършена проверка от 12.05.2023 г. При проверката на фактурите било установено, че на 24.03.2023 г. жалбоподателят е продал на „••••••••• ЕООД, с Фактура № 0000000250 от 24.03.2023 г. следните лекарствени продукти: Тасигна 200 мг х 28 капс, срок на годност 31.03.2025 г.; Тремфия 100 мг/мл – 1 мл /1 бр. ПЕН/, срок на годност 31.07.2024 г.; Роактемра 162 мг/0.9 мл /4 бр. ПФС/, срок на годност 30.11.2024 г., Роактемра 162 мг/0.9 мл /4 бр. ПЕН/, срок на годност 31.10.2024 г., на обща стойност 38 689, 97 лева. При извършена проверка на 19.05.2023 г. в СЕСПА по чл. 217б, ал. 1 от ЗЛПХМ, администрирана от ИАЛ, било установено, че жалбоподателят не е представил чрез СЕСПА информация за доставените на 24.03.2023 г. на „•••••••• количества от лекарствени продукти, съгласно горепосочената фактура, които са включени в Позитивния лекарствен списък, като такава не била предоставена и на 25.03.2023 г. Жалбоподателят е следвало да представя ежедневни данни в СЕСПА след приключване на всички операции за деня. Тъй като не е сторил горевизираното задължение по Фактура № 0000000250 от 24.03.2023 г., бил съставен АУАН, който бил връчен лично на жалбоподателя и въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление. Съдът възприе гореописаната фактическа обстановка въз основа на следния доказателствен материал: гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля И. Й. И., писмени доказателства: заповед № ЗКС – 0092 от 10.05.2023 г. на изпълнителен директор на ИАЛ, констативен протокол за извършена проверка, придружително писмо, фактура № 0000000250 от 24.03.2023 г., извлечения от СЕСПА от 24.03.2023 г. и 25.03.2023 г., разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти. Изложената фактическа обстановка не се оспорва от страните, поради което и съдът я възприе за безспорно установена въз основа на разпитания в съдебно заседание свидетел и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Видно от показанията на актосъставителя е, че е участвал при извършената проверка на 12.05.2023 г. на жалбоподателя като след изискани фактури за доставка и фактури за продажба от дружеството и тяхното последващо представяне и след направена справка в СЕСПА на 19.02.2023 г. същите констатирали, че не е била подадена информация за доставените количества лекарства по фактура № 0000000250 от 24.03.2023 г., включени в Позитивния лекарствен списък. Съдът кредитира показанията на свидетеля като правдиви и подкрепящи се от приложените към административната преписка писмени доказателства и в частност Констативния протокол за извършена проверка от 12.05.2023 г., придружителното писмо от жалбоподателя, ведно с представената фактура № 0000000250 от 24.03.2023 г. и извлечения от СЕСПА. При така установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна с наличен правен интерес, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и постановлението са съобразени с изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Коректно са описани всички съставомерни елементи на деянието. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е посочено мястото на извършване на нарушението, тъй като същото е посочено коректно, а именно седалището на ИАЛ – гр. София, ул. „Дамян Груев“ № 8, доколкото задължението на жалбоподателя е било да предоставя на ИАЛ ежедневно чрез СЕСПА информация за доставените към търговци на едро и аптеки количества, посочени по лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, както и лицата, на които са доставени. При извършена служебна проверка по законосъобразността на наказателното постановление съдът намира, че същото е обосновано и подкрепено от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 217б, ал. 3, т. 1 от ЗЛПХМ „Специализираната електронна система по ал. 1 съдържа: информацията по чл. 54, чл. 54а, чл. 68, ал. 1, т. 10 и 11, чл. 207, ал. 1, т. 15, чл. 217, т. 5 и 6 и чл. 232а, предоставена от съответните лица“, а съгласно чл. 207, ал. 1, т. 15, б. „а“ и б. „б“ от ЗЛПХМ Притежателят на разрешение за търговия на едро, който извършва дейността си на територията на Република България, е длъжен да: предоставя на ИАЛ ежедневно чрез системата по чл. 217б, ал. 1 информация за: а) доставените на физическите и юридическите лица по т. 5, 5а и 6 количества, посочени по лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък; б) физическите и юридическите лица по т. 5, 5а и 6, на които са доставени количествата лекарствени продукти по буква "а". В конкретния случай жалбоподателят е адресат на визираните по-горе законоустановени задължения, тъй като на „•••••••••“ ЕООД е издадено Разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти № BG/WDA/MP-0093/10.04.2019 г. и е регистрирано в „Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти“ /СЕСПА/, считано от 19.10.2020 г. В същото време по делото категорично се установи, че дружеството е продало, съответно доставило на „•••••••• с фактура № 0000000250 от 24.03.2023 г. лекарства, включени в Позитивния лекарствен списък, която обаче информация не е отразило в СЕСПА, съгласно горепосочените изисквания, след приключване на всички операции за деня, тоест 24.03.2023 г. Видно от извлечение от СЕСПА за 24.03.2023 г. няма подадени транзакции за деня. В тази връзка неоснователно е възражението на защита за недоказаност на обвинението, доколкото не можело да се възприеме идентичност на датата на фактурата с датата на доставката, доколкото именно датата на издадената фактура е и дата на доставката. Този извод следва и при съобразяване на разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 7 от ЗЛПХМ, къде е въведено задължение за притежателя на разрешение за търговия на едно да „съхранява данни за всяка сделка с получени, доставени или реализирани чрез посредничество лекарствени продукти под формата на фактури за покупко-продажба или в електронен вид, или под някаква друга форма“, като именно един от начините за съхранение на данни за доставени лекарствени продукти е под формата на фактури за покупко-продажба. Съдът намира, че със своето бездействие, жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл. 217б, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 15, б. „а“ и „б“ от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба № 4 от 31 май 2019 г. за специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти. От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез бездействие. Жалбоподателят е следвало да подадено необходима информация по фактура № 0000000250 от 24.03.2023 г. чрез СЕПСА, след приключване на всички операции за деня 24.03.2023 г., но не го е сторило. От субективна страна отговорността на жалбоподателя – юридическо лице е обективна и безвиновна. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не може да се приеме, ч случаят е маловажен, тъй като не се определя като такъв с по-ниска степен на обществена опасност от сходни случаи. Дори напротив, съдът намира, че от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел се установява, че не само процесната фактура, но и за множество други, извън посочените в АУАН и НП не е подавана необходимата информация, като дружеството не е подавало абсолютно никакви данни в СЕПСА. Още повече, че в случая става въпрос за лекарствени продукти на висока стойност, като с оглед неспазване на законоустановените си задължения жалбоподателя възпрепятства възможността да се извършва ефективен контрол за наличностите на съответните лекарствени продукти на територията на страна и при недостиг да се спре износът им. В случая е налице засягане на обществените отношения, свързани с търговската дейност на лекарства, като предвид периода на регистрация за извършване на дейността и тази по СЕСПА, се изключва маловажността на случая. На жалбоподателят е наложено предвиденото в чл. 291, ал. 1 във р. с чл. 284е от ЗЛПХМ наказание имуществена санкция в размер на 15 000 лева. Отмереното от административно наказващият орган наказание е законосъобразно определено предвид минимално посочената в чл. 284е от закона минимално предвидена санкция за нарушение в размер на 5 000 лева. В случаите на противоправно деяние, извършено от страна на юридически лица или еднолични търговци, се налага наказание имуществена санкция в размер, не по- малък от тройния размер на предвидените минимални размери на глобите, който в случая е именно 15 000 лева. Административно наказващият орган правилно е определил минимално по размер наказание, в съответствие със закона и съобразявайки обстоятелството, че нарушението е за първи път. С оглед гореизложеното съдът счита, че наказателното постановление се явява законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът