Решение № 149 от 12.8.2026 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 240/2026 г.

наказателно дело № 20265140200240 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.72, ал.9 от ЗМВР. Обжалвана е Заповед за задържане на лице с рег.№ •••••• от •••••• г., издадена от П. Г. П. - МР при РУ-Кърджали, с която жалбоподателят Р. М. М. е бил задържан за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Жалбоподателят Р. М. М. намира заповедта за задържане за неправилна и незаконосъобразна, поради наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправните норми. Оспорва констатациите и доказателствената сила на процесната заповед. Сочи, че към момента на издаването й не били налице достатъчно данни, които да обосновават извод за негова съпричастност към извършването на конкретно престъпление. В заповедта не били посочени фактически обстоятелства, които да установяват връзка между жалбоподателя и твърдяното деяние. Последното водело до нарушаване на принципа на законност и изискването за мотивираност на административния акт. До момента жалбоподателят не бил осъждан и привличан към наказателна отговорност с повдигане на обвинение. Задържането представлявало сериозна намеса в правото на свобода и следвало да се прилага само при наличие на ясно установени законни предпоставки, каквито в случая липсвали. Липсвало изискуемото от закона обосновано подозрение за съпричастност на жалбоподателя към извършване на престъпление по чл.167, ал.2 от НК. Липсвали конкретни мотиви за издаване на обжалваната заповед, което се явявало съществено процесуално нарушение. Жалбоподателят оспорва и компетентността на издалия заповедта орган, като счита, че от съдържанието на акта не можело да се установи по безспорен начин кой е неговият издател. Моли атакуваната заповед за задържане да бъде отменена като незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Твърди, че заповедта за задържане е неоснователна и незаконосъобразна. От събраните по делото доказателства било видно, че няма обосновано предположение или някакъв обвързващ документ, акт или действие, което да налага издаването на административния акт. Същият бил немотивиран, с бланкетно изписани текстове от правна норма по НК, което водело до нарушено право на защита въобще да се разбере защо и на какво основание се издава самата заповед. В подкрепа на това били събраните писмени доказателства и по-конкретно писмото на РП-Кърджали. Моли по изложените в жалбата съображения, заповедта за задържане да бъде отменена, като претендира и разноски по делото. Ответникът П. Г. П. - МР при РУ-Кърджали, в съдебно заседание не се явява, представлява се от пълномощник, който оспорва жалбата. Сочи, че било образувано бързо производство с първото действие по разследване – претърсване и изземване, впоследствие преобразувано с постановление на наблюдаващия прокурор в досъдебно производство. То се водело за това, че на 08.04.2026 г. в •••••• са предлагани парични суми и облаги с цел да се склонят жители да упражнят изборното си право за определена кандидат-партия, което се явявало престъпление по чл.167, ал.2 от НК. В качеството на свидетели били разпитани шест лица по това производство, при процесуално-следствените действия били иззети банкноти и тефтери с имена, написани на турски език. Разследването било на производство, предстоял превод на документи и докладване за предприемане на следващи процесуално-следствени действия. Задържането било предприето с цел започване на разследване срещу вероятен извършител на престъпление. Наличието на данни, обосноваващи предположение за извършено престъпление, било достатъчно основание за задържане за срок от 24 часа. Въпросът дали конкретното лице е извършител на деянието подлежал на разследване и доказване в наказателното производство. Целта била да се осигури възможност на служителите от МВР да извършват действия по разследването, включително и оперативни такива, като предотвратят евентуалната възможност на свидетелите да бъде оказано влияние, както и тези действия да бъдат финализирани в един кратък срок. Ставало въпрос за досъдебно производство с повишен обществен интерес, с предмет на престъпление купуването на гласове и засягане на конституционното право на свободен избор. Заповедта била издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и съдържание, в това число правно и фактическо основание, съобразено с целта на закона. Моли съдът да потвърди заповедта за задържане, като жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР- Кърджали. Представя и писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 08.04.2026 г. в 08.00 часа жалбоподателят Р. М. М. бил задържан със Заповед за задържане на лице с рег.№ •••••• от •••••• г., издадена от П. Г. П. - МР при РУ-Кърджали. Последният от •••••• г. бил преназначен на длъжност •••••• /•••••/ в група •• на сектор „••••••“ към РУ-Кърджали при ОД МВР-Кърджали. Заповедта била връчена на задържаното лице, което е освободено на 09.04.2026 г. в 07.50 часа. Задържането на Р. М. М. било осъществено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка със ЗМ № ••/2026 г. по описа на РУ-Кърджали за извършено престъпление по чл.167, ал.2 от НК – предлага имотна облага с цел склоняване за упражняване на избирателно право в полза на определена политическа партия. По повод задържането, на Р. М. бил извършен обиск на 08.04.2026 г. в 08.00 часа, който е документиран в Протокол за обиск на лице от 08.04.2026 г., освидетелстван бил в Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“ гр.Кърджали, обективирано в Карта за медицинско освидетелстване на лице, пребиваващо в помещение за задържане от 08.04.2026 г., както и бил уведомен за правата му по чл.72, ал.5 и ал.6 от ЗМВР, а именно на защитник, на отказ от защитник и последиците от него, и устно е запознат с правата по чл.72, чл.73 и чл.74 от ЗМВР съгласно Декларация приложение № 1 към чл.15, ал.2. На 08.04.2026 г. с първото действие по разследване претърсване и изземване било образувано бързо производство № ••/2026 г. по описа на РУ-Кърджали за престъпление по чл.167, ал.2 от НК. Към 08.04.2026 г. не били разпитвани свидетели по делото. Разпити на свидетели били проведени на 09.04.2026 г., 15.04.2026 г. и 16.04.2026 г. Р. М. М. бил разпитан като свидетел на 15.04.2026 г., но в периода на задържането му с него не били извършвани действия по разследване. До 02.07.2026 г. той взел участие в досъдебното производство само в качеството на свидетел. На 15.04.2026 г. с постановление на прокурор бързото производство било преобразувано и разследването продължило в досъдебно производство по общия ред. Изложената фактическа обстановка се установява от Заповед за задържане на лице с рег.№ •••••• от•••••• г., Протокол за обиск на лице от ••••• г., Карта за медицинско освидетелстване на лице пребиваващо в помещение за задържане от •••••• г., Декларация за правата на задържано лице от •••••• г., Удостоверение от •••••• г., Справка от •••••• г. на началник група ОА към ОД МВР-Кърджали, Писмо от •••••• г. на ОП-Кърджали, Справка от УИС на ПРБ към •••••• г., Справка от •••••• г. на РП-Кърджали, Постановление от •••••• г. на РП-Кърджали, Справка за съдимост на Р. М. М.. Всички те са еднопосочни, последователни и логични, поради което съдът им дава вяра, тъй като дават сведения за задържането по реда на ЗМВР на жалбоподателя на процесната дата, както и за образуваното досъдебно производство и неговото движение. При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, и в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР компетентност. Спазена е предвидената от закона форма съгласно чл.74, ал.1 от ЗМВР, а именно издадена е писмена заповед за задържане, която е връчена на адресата. Заповедта съдържа част от задължителните реквизити, посочени в ал.2 на чл.74 от ЗМВР - вписани са името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице - три имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часа на задържането. Разяснени са му правата по чл.72 от ЗМВР, за което лицето е подписало декларация по чл.74, ал.3 от ЗМВР и му е предоставено копие от нея и от заповедта срещу подпис. Заповедта е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР като е посочено, че лицето се задържа във връзка със ЗМ № ••/2026 г. по описа на РУ-Кърджали за извършено престъпление по чл.167, ал.2 от НК - предлага имотна облага с цел склоняване за упражняване на избирателно право в полза на определена политическа партия. Настоящата съдебна инстанция обаче намира, че това описание на фактическите и правни основания за задържането не е достатъчно, за да може да се приеме, че е спазен задължителният реквизит на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР. Това е така, защото не са описани нито датата, нито мястото на деянието, нито пък някакви други обстоятелства, от които да се изведат данни за евентуално извършено от лицето престъпление, тъй като това е посоченото правно основание за задържане. В заповедта не се съдържат каквито и да било данни за конкретно поведение на жалбоподателя, за негови действия и/или бездействия, съответно не става ясно какво е имал предвид издателят на административния акт. Възпроизвеждането на текста на чл.167, ал.2 от Н К не представлява изложение на конкретни факти и обстоятелства, налагащи предприемане на мярката и ограничаване правото на свободно придвижване на лицето. В тази връзка следва да бъде съобразено Решението на СЕС от 25.05.2023 г. по дело С-608/21, постановено по повод преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на чл.6, параграф 2 и чл.8, параграф 1 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство. Запитването е било отправено в рамките на производство относно законосъобразността на заповед за задържане, оспорена пред Софийски районен съд. В решението на СЕС е прието, че чл.6, параграф 2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Същата разпоредба обаче не допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото. Сочи се още в решението, че чл.6, параграф 2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване. При съобразяване на задължителното тълкуване на Общностното законодателство, дадено с решението на СЕС, настоящата инстанция приема, че основанията за задържане на жалбоподателя, визирани в процесната заповед, не съдържат цялата необходима по обем информация, за да има той възможност ефективно да оспори законосъобразността на задържането си. В заповедта липсва описание на релевантните факти, време и място на настъпването им, формата на конкретното участие на лицето в предполагаемото престъпление. Както вече се посочи, цитирането на разпоредбата на чл.167, ал.2 от НК не съответства на изискванията на закона за надлежно мотивиране на административния акт, не дава отговор кога, къде и по какъв начин е извършено евентуалното деяние, за да може и съдът да извърши дължимата преценка за наличието на данни за извършено престъпление именно от задържаното лице, тъй като това е посоченото правно основание за задържане - чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Тези обстоятелства не са посочени и в нито един от подготвителните документи по издаване на обжалваната заповед, налични към административната преписка, което е допустим начин на мотивиране съгласно решението на СЕС и съгласно ТР № 16 от 1975 г. на ОС на ГК на ВС. При посочване на информацията следва да се отчита стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване. Това обаче не освобождава издателя на заповедта за задържане от задължението да мотивира акта си до степен, обосноваваща правно и фактически прилагането на мярката, така че да стане напълно ясно какво е отношението и съпричастността на задържаното лице към състава на наказателната норма. ЕСПЧ е последователен в практиката си, че липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането е несъвместимо с принципа на защита на лицата от произвол. Настоящият състав приема, че оспорената заповед за задържане, освен фактически необоснована, се явява и несъответна на целта на закона. Задържането по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по чл.22 от ЗАНН, която има за цел да попречи на задържаното лице да извърши престъпление или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване. При прилагането му органите на МВР следва да съобразяват същността и предназначението на принудителната административна мярка, необходимостта от налагането за всеки конкретен случай. Задържането по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР няма за цел наказване на уличеното лице за извършено от него деяние, а се предприема тогава, когато е наложително с оглед поведението на лицето и възможността то да се укрие или да извърши престъпление, или да попречи на полицейските органи безпрепятствено да изпълнят правомощията си. В случая не се установяват тези обстоятелства по отношение на задържания Р. М. М.. В заповедта липсват мотиви, че задържането му е било наложително, а такива не могат и да бъдат изведени от събраните доказателства преди издаването на обжалваната заповед за задържане. При издаването на заповед за задържане на посоченото основание, полицейският орган наистина действа в условия на оперативна самостоятелност, но това не означава, че не трябва да обоснове и необходимостта от задържането на лицето. Правомощията на органите на МВР да задържат за срок от 24 часа се упражняват само когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна мярка. По делото не са налице данни жалбоподателят да е възпрепятствал по някакъв начин действията на полицейските и разследващите органи, да е съществувал риск от укриване или пък да е създал затруднения при събирането на доказателства, които обстоятелства да налагат ограничаване на личната му свобода. Никакви неотложни действия не са предприети с участието на жалбоподателя на 08.04.2026 г., освен задържането му. Видно от справката на РП-Кърджали, по време на фактическото задържане не са проведени процесуални действия с жалбоподателя, едва на 15.04.2026 г. той е бил разпитан в качеството на свидетел по досъдебното производство. На 09.04.2026 г. са разпитани само двама полицейски служители, а другите лица са разпитвани като свидетели на 15.04.2026 г. и 16.04.2026 г., което е могло да стане и без жалбоподателят да бъде задържан. Хронологията на проведените действия е в противоречие с посоченото от процесуалния представител на ответника, че целта на задържането била да се осигури възможност на служителите от МВР да извършват действия по разследването в кратък срок, като предотвратят евентуалната възможност на свидетелите да бъде оказано влияние. Последното твърдение се явява абсолютно голословно, след като разпит на нито един свидетел не е проведен в деня на задържането на жалбоподателя. От доказателствата не се установяват каквито и да било данни Р. М. да е създавал пречки на органите на МВР, да е предприел действия по укриване и/или последващи противоправни действия или поведение, още по-малко престъпление или да препятства разследването и събирането на доказателства, които да са налагали прилагането на задържане за срок до 24 часа спрямо него. Следователно процесната принудителна административна мярка е наложена в противоречие с целта на закона и принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. По смисъла на тази правна норма, прилагането на принудителна административна мярка по чл.72, ал.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта от постигането на законовата цел. Задържането по ЗМВР е крайна форма на ограничаване на свободата на придвижване, то е дотолкова сериозно по степен и интензитет, че по същността си представлява лишаване от свобода по смисъла на чл.5 от КЗПЧОС. Затова съгласно принципа за пропорционалност, при всяко задържане следва да бъде извършвана преценка дали същото е било неотложно и крайно необходимо с оглед постигане на визираната в закона цел. В конкретния случай нито е обосновано, нито е доказано, че за изпълнение на конкретни полицейски правомощия е било необходимо и оправдано налагането на принудителна административна мярка задържане за срок до 24 часа в хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Според чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК, административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Издаването на заповедта по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР в случая превишава целта на закона, поради което задържането на жалбоподателя е непропорционално и съставлява акт на неоснователна принуда, който противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните административни мерки по чл.22 от ЗАНН. Както вече се посочи, събраните по делото доказателства не установяват обстоятелства, че Р. М. е могъл да се укрие или да създаде други пречки за разследването. Затова единствено данните за образувано с първото действие по разследване досъдебно производство не водят до извод, че е било необходимо прилагане на принудителната административна мярка за постигане на предвидената от закона цел - предотвратяване извършването на престъпление или укриване на дееца. Предвид изложените съображения съдът приема, че атакуваната заповед се явява незаконосъобразна, издадена в противоречие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена. С оглед изхода на делото, основателна се явява направената претенция за разноски от страна на жалбоподателя. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Предвид отмяната на оспорвания акт, в полза на Р. М. следва да бъдат присъдени само направените разноски държавни такси в общ размер на 7.67 евро, но не и такива за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие от 15.04.2026 г., в който е отразено, че е договорено възнаграждение в размер на 400 евро, платими в брой до 30.04.2026 г. До приключване на производството не са представени доказателства тези разноски за адвокатско възнаграждение да са били направени и платени от страна на жалбоподателя, нито пък е представен списък с разноски. Доколкото издателят на атакувания акт се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно последната в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото. Така мотивиран, Съдът