Решение № 378 от 1.4.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 983/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 ГПК - чл.273 ГПК. С Решение № 15/19.02.2024 г., постановено по т. д. № 32/2023 г. по описа на Врачански окръжен съд, ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Сребърна“ № 16, е осъдено на основание чл. 405 КЗ, да заплати на В. П. П., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. •••, ул. "•••" № ••, ет.•, ап.•, сумата 81 047, 72 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по щета № 0304/22/727/500003 за настъпило на 10.01.2022 г. застрахователно събитие - ПТП на лек автомобил марка БМВ, модел 730Д, peг. № ••••••••, със сключена автомобилна застраховка „Моята кола“ - Застрахователен пакет „Макс“, с покритие „Пълно каско“, с номер на полицата № 21- 0304/354/5000032, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 04.04.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 11 542, 00 лв., представляваща направени по делото разноски и включваща 3 242, 00 лв. - внесени държавни такси, 7 700, 00 лв. - договорено и изплатено адвокатско възнаграждение и 600, 00 лв. - разноски за експертиза. Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез Адвокатско дружество „А. Д., Р. Г. и съдружници”, с която го обжалва изцяло. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Твърди се, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд приема, че ищцата е доказала исковите си претенции при условията на пълно и главно доказване. Оспорват се като неправилни изводите на съда, че за да се осъществи хипотезата на чл. 408 от КЗ е необходимо деянието да е извършено единствено и само от застрахованото лице. В конкретния случай, липсват данни, а и ищцата не е посочила такива, че лицето, което е управлявало процесното МПС и е предизвикало вредоносното събитие, е ползвало автомобила без разрешението или знанието на собственика (застрахованото лице). В тази връзка, при положение, че третото лице е ползвало автомобила със знанието на застрахованото лице, на още по-голямо основание застрахованото лице носи отговорност за правилното експлоатиране и грижа за застрахованото имущество, и същото не може да бъде освободено от отговорност поради това, че застрахователното събитие е настъпило в резултат от действията на това трето лице. Следователно, дължимото от застрахованото лице поведение е преценимо, чрез действията или бездействията на конкретните физически лица, държащи застрахованата вещ, при ползването на която е осъществено или пропуснато да се осъществи релевантното за отговорността на застрахователя поведение. На следващо място, необосновани са изводите на съда, че поведението на водача на л.а. БМВ не може да се категоризира като груба небрежност. Движение в градски условия по двулентова улица с опасно висока скорост - около 90 км.ч. (40 км.ч. над позволената) в тъмната част на денонощието, в зимно време, когато видимостта е силно ограничена, поставя не само водача и застрахованата вещ в определено прекомерен и неоправдан риск, но и всички други участници в движението. Всичко изложено, характеризира поведението на водача като „груба небрежност“, в резултат на която е настъпило процесното ПТП, от което следва, че е изпълнена хипотезата на чл. 408, ал.1 от КЗ и не е налице покрит риск по горепосочената застрахователна полица, тъй като от изложените твърдения, писмени доказателства и прието по делото заключение по САТЕ се установява наличието на предпоставките на т. 2.2.1 от Общите условия за застраховане, а именно изключенията, по които застрахователят не изплаща обезщетение за щети. В условие на евентуалност, са твърди, че ищцата не е доказала исковете си по размер. Според константната практика на ВКС за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие. В задача трета, страница 19-20 от САТЕ, е посочено, че „Стойността на възстановяване на процесното МПС „БМВ“ с per. № •••••••• към датата на ПТП по средни пазарни стойности възлиза на 61 838, 21 лв. “. Съдът неправилно е възприел, че автомобилът следва да се възстанови само и единствено с влагането на нови оригинални части, съответно неправилно е уважил исковата претенция до пълния й размер, а не до сумата от 61 838, 21 лв. Дори да се приеме, че автомобилът следва да се възстанови с нови оригинални части, съдът е стигнал до грешни правни изводи, че за процесното МПС не е налице тотална щета по смисъла на чл. 390 от КЗ. Не могат да бъдат подкрепени изводите на съда, че по делото не е установена стойността на запазените части - в ПСАТЕ е посочена конкретна стойност. С оглед на изложеното, размерът на обезщетението следва да бъде не повече от 68 576 лв. Моли съда да уважи настоящата жалба и да постанови решение, с което изцяло да отмени Решение № 15/19.02.2024 г., постановено по гр.д. № 20231400900032, ОС Враца, ТО и да отхвърли исковите претенции с всички законни последици от това. Претендира разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата В. П. П., ЕГН ••••••••••, чрез адв. В. Д., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Не сочи нови доказателства и не прави доказателствени искания, като счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди Решение №15/19.02.2024 г., постановено по Търговско дело №32/2023г., по описа на Окръжен съд – Враца. Претендира разноски. Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: Врачанският окръжен съд е сезиран с осъдителен иск, с правно основание чл. 405 от КЗ, от В. П. П., ЕГН ••••••••••, чрез адв. В. Д., срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 040638060, за сумата 60 000 лв. - частичен иск от иск за сумата 87 877, 22 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за действително претърпените вреди по лек автомобил марка „БМВ“, модел 730Д, peг. № •••••••• по щета № 0304/22/727/500003, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че на 26.02.2021 г. ищцата В. П. П., е сключила застрахователен договор със ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД, с номер на полицата № 21-0304/354/5000032, със срок на действие от 15: 00 ч. на 26.02.2021 г. до 24: 00 ч. на 03.02.2022 г. По силата на този договор ищцата е застраховала собствения си лек автомобил: марка „БМВ“, модел 730 Д, peг. № ••••••••, цвят: черен, с рама № WBA7C21030G810470, с номер на двигателя № 57065393, дата на първа регистрация - 03.01.2019 г., съгласно Свидетелство за регистрация на МПС ЧАСТ 1 № 011078795. Описаното МПС е застраховано с покритие "Пълно каско" за застрахователна сума в размер на 110 000, 00 лв. Застрахователната премия е била определена на 4 926, 32 лв., договорено е да бъде платена на четири премиални вноски - първата в размер на 1 231, 59 лв., равни втора и трета вноска в размер на 1 231, 58 лв. и четвърта вноска в размер на 1 231, 57 лв., които са изцяло платени. На 10.01.2022 г. със застрахованото МПС е настъпило ПТП, съгласно Протокол за ПТП № 1807990 от 10.01.2022 г., издаден от органите на КАТ-София, сектор "Пътна полиция", за което застрахователят е бил своевременно уведомен съгласно Уведомление за щети по МПС от 12.01.2022 г. и Приложение към щета от 12.01.2022 г. Въз основа на уведомлението е образувана щета № 0304/22/727/500003 по описа на ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД-гр. София и автомобилът е представен за оглед от експерт на застрахователя, за което са съставени Списък на констатирани увреждания на МПС от 13.01.2022 г. и Списък на констатирани увреждания на МПС от 03.02.2022 г. С писмо № 2-101-4101-3004/19.04.2022г., застрахователят е уведомил ищцата, че отказва да изплати застрахователното обезщетение по заявената претенция, тъй като съгласно предвиденото в Общите условия на застрахователния договор не се покриват вреди на МПС в случаите, в които съществува явно несъответствие между вида и степента на претендираните увреждания и декларираното от застрахования в уведомлението за щета като уврежданията на автомобила не отговарят на декларирания и документиран начин на възникване на събитието, и същите не са в причинно- следствена връзка с описания механизъм на произшествие. Ответникът ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 040638060, чрез адв. С. М., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция по основание и по размер. Твърди, че спрямо ищцата не е налице покрит риск по застрахователния договор, тъй като са налице предпоставките на т.2.2.1 от Общите условия към полицата - изключение, при което застрахователят не изплаща обезщетение за щети. По застраховка „Каско“ не се покриват вреди на МПС, причинени от или при съществуващо явно несъответствие между вида и степента на претендираните увреждания по ППС и декларираното от застрахования събитие в уведомлението за щета. Ответникът поддържа също така, че процесното събитие не представлява покрит застрахователен риск по полица № 21-0304/354/5000032, тъй като не е налице правопораждащ факт, който да доведе до ангажиране отговорността на застрахователя. В условията на евентуалност оспорва размера на иска. Навежда доводи, че стойността за възстановяване на процесното МПС, което към момента на ПТП е в експлоатация повече от 3 години, е значително по-ниска от претендираната, като по делото не са ангажирани доказателства да е било в гаранционни условия, което да обуслови ремонтирането му в официален сервиз на марката производител. Увреденото имущество е възстановено с влагане на цени за части и труд съществено надхвърлящи средните към датата на настъпване на събитието - 10.01.2022 г. и в зависимост от това дали в резултат на събитието застрахованото имущество е тотално или частично увредено, застрахователното обезщетение се определя по действителна, съответно възстановителна стойност. В случай, че стойността за възстановяване на процесното МПС в действителност е размер на около 87 877, 22 лв., е налице "тотална щета" по смисъла на чл. 390, ал. от КЗ, поради което е приложимо правилото, посочено на стр.46 от ОУ, че при пълна загуба на МПС се изплаща действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от общата застрахователна сума по Каско. От дължимото застрахователно обезщетение се приспада стойността на останките на МПС. В условия на евентуалност, ответникът сочи, че застрахователното обезщетение следва да бъде намалено поради наличие на подзастраховане на застрахованото имущество при спазване на пропорционалното правило на чл. 389, ал. 2 от КЗ. В открито съдебно заседание, проведено на 28.09.2023 г., първоинстанционният съд на основание чл.214, ал.1 ГПК, е допуснал изменение в размера на цената на предявения иск, чрез увеличаване на същия от частичен иск за сумата 60 000, 00 лв. на сумата 81 047, 72 лв. Настоящата инстанция, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното: Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата В. П. П. и ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, е бил сключен Застрахователен договор по застраховка „Моята кола“ — Застрахователен пакет „Макс“, обективиран в застрахователна полица № 21-0304/354/5000032, със срок на действие от 26.02.2021 г. до 03.02.2022 г. По силата на този договор ищцата е застраховала собствения си лек автомобил марка „БМВ”, модел „730 D”, с рег. № ••••••••, цвят: черен, рама № WBAC21030G810470, за застрахователна сума в размер на 110 000, 00 лв. Уговорената застрахователна премия е в размер на 4 829, 73 лв., като заплащането й е разсрочено на четири премиални вноски. По делото не се спори, а и от представените квитанции към приходен касов ордер и преводно нареждане се установява, че ищцата е заплатила договорените премиални вноски. В договора е посочено, че застрахователният пакет "Макс" включва следните застрахователни покрития: Правни разноски; Автоасистанс "Разширено покритие"; Злополука на местата "Разширено покритие" и Каско. В застрахователното покритие Каско се включват: Природни бедствия, Пожар, Експлозия, Имплозия, Удар с животно, Кражба и грабеж на МПС, Стъкла, Злоумишлени действия на трети лица, вкл. вандализъм, ПТП и Паркинг. В договора е отразено, че неразделна част от същия е Наръчник за ползите за Застраховка "Моята кола". Посоченият Наръчник е приложен по делото и от него е видно, че съгласно т.2.2.1 по Каско не се покриват вреди на МПС при съществуващо явно несъответствие между вида и степента на претендираните увреждания на МПС и декларираното от застрахования събитие в уведомлението за щета, както и вреди на МПС, причинени от или при умишлени злонамерени действия или груба небрежност на застраховащия/застрахования. От представения по делото Протокол за ПТП № 1807990, съставен на 10.01.2022 г. от мл. автоконтрольор при СДВР, е видно, че на посочената дата в 19: 30 ч. в гр. София на ул. "Без име" на пътя, водещ към лифт Симеоново, лек автомобил марка „БМВ”, модел „730 D”, с рег. № ••••••••, собственост на В. П. П., управляван от Б. Ю. К., поради движение с несъобразена скорост със състоянието на пътя, е реализирал ПТП с паркиран лек автомобил марка "Тойота", модел "РАВ 4", с рег. № ••••••••, собственост на И. Г. П.. Към протокола е изготвена скица на ПТП. От изпратената информация от Отдел "Пътна полиция" при СДВР се установява, че срещу лицето Б. Ю. К., водач на лек автомобил марка „БМВ”, модел „730 D”, с рег. № ••••••••, е съставен АУАН № 566459/10.01.2022 г. за нарушени разпоредби на чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и е издадено Наказателно постановление № 22-4332- 000749/11.02.2022 г., с което са му наложени административно наказание "Глоба" по чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП и "Глоба" по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП, което е влязло в сила на 26.05.2022г. По делото е приложено заверено копие от представеното пред застрахователя уведомление за щети по МПС, въз основа на което е образувана щета № 0304/22/727/500003. Уведомлението е подадено на 12.01.2022 г. от Б. Ю. К. - водач на застрахования автомобил към момента на ПТП, в което като събитие е посочено "ПТП с друго МПС", описани са увредените детайли, а в графата "допълнителни пояснения" е посочено: "Излезе пред мен куче, за да не го ударя се опитах да отбия вдясно но не можах да спра навреме". Към уведомлението са приложени протокола за ПТП и свидетелство за регистрация на МПС-Част 2. По образуваната щета на 13.01.2022 г. е извършен оглед на автомобила от експерти на застрахователя-ответник и са изготвени списъци на констатираните увреждания на МПС, както и множество снимки, копия от които са приложени по делото. С писмо изх.№ 2-101-4101-3004 от 19.04.2022 г. застрахователят е уведомил ищцата П., че отказва да изплати застрахователно обезщетение по заявената претенция, тъй като уврежданията по автомобила не отговарят на декларирания и документиран начин на възникване на събитието и същите не са в причинно-следствена връзка с описания механизъм на произшествието. С исковата молба е представено заверено копие от проформа фактура, издадена от "Бимир Пейнт" ЕООД, гр. София, в която е посочено, че общата сума за възстановяване на застрахованото МПС, е в размер на 87 877, 22 лв. с вкл. ДДС. От заключението на изслушаната пред ОС-Враца съдебно автотехническа и оценителна експертиза се установява, че ПТП е настъпило при следния механизъм: На 10.01.2022 г., около 19: 30 часа, в тъмната част на денонощието, в гр. София, по пътя от ул. "Околовръстен път" към Лифт Симеоново, лекият автомобил марка „БМВ”, модел „730 D”, с peг. № ••••••••, управляван от Б. Ю. К., се е движил по платното за движение, което е било мокро, с неравности и лек надлъжен наклон на изкачване със скорост от около 90 км/ч. В същото време на платното за движение пред лекия автомобил се е появило куче и за да избегне удара с кучето водачът на автомобила е предприел маневра завой на дясно. Според вещото лице, поради движението с несъобразена скорост с пътните условия - мокро пътно покритие, при достигане мястото на удара се е блъснал в крайпътната метална ограда - мантинела и задната част на лек автомобил "Тойота РАВ4", с рег. № ••••••••, който е бил паркиран близо до мантинелата. След станалото ПТП органите на МВР са посетили местопроизшествието на място и са изготвили Протокол № 1807990/10.01.2022 г., след което е съставен АУАН на водача Б. Ю. К.. Заключението на вещото лице е, че между констатираните увреждания в Опис на щета № 0304/22/727/50003 и механизма на получаването им, описан в приложеното Уведомление за щета от 12.01.2021г., е налице причинно- следствена връзка. В САТЕ е дадено заключение, че пазарната стойност на лек автомобил марка „БМВ”, модел „730 D”, с рег. № •••••••• към датата на настъпване на застрахователното събитие, изчислена по метода на пазарните аналози е 124 943, 00 лв., като след анализ на реализираните продажби с извършване на корекция средната пазарна цена по този метод възлиза на 99 955, 00 лв. Изчислена по метода на разходите средната пазарна цена възлиза на 101 592, 00 лв., а по метода на ликвидационната стойност - в размер на 89 960, 00 лв. Средно претеглената пазарна стойност по трите метода е в размер на 98 776, 00 лв. Според вещото лице, действителната пазарна стойност за отстраняване на настъпилите по този автомобил повреди към датата на събитието с оригинални нови части и труд без корекция, възлиза общо на 81 047, 72 лв., а стойността за възстановяване по средни пазарни цени с алтернативни части възлиза на 61 838, 00 лв. По делото е изготвено и заключение от повторна съдебно-оценителна автотехническа експертиза за определяне на остатъчната стойност на запазените части от процесния автомобил чрез платформата Аутодатекс, чрез публикуване на обява за продажба, при следните параметри: автомобилът до сумата 29 632, 80 лв. ще бъде с прекратена регистрация, а над тази сума ще бъде с активна регистрация. След публикуване на обявата, най-високата постъпила оферта е 30 200, 00 лв. (с вкл. ДДС). При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирани страни, като същата е процесуално допустима. Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо. Във връзка с доводите в жалбата, въззивната инстанция намира следното: Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 405 КЗ, ведно с акцесорна претенция по чл. 86 ЗЗД. При договора за застраховка "Каско" застрахователят се задължава да поеме риска от частична или пълна обезвреда на едно ППС. Този договор може да бъде сключен при Общи условия, приети от застрахования, съгласно чл. 348, ал. 1 КЗ. С приемане на общите условия, същите стават част от индивидуалния застрахователен договор и имат обвързваща сила за застрахования, като при несъответствие между застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора. Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск при имуществено застраховане, застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Основателността на иска предполага доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователно събитие, представляващ покрит застрахователен риск, установяване вида и размера на тези щети, наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че ищецът е изправна страна в правоотношение със застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му представи необходимите документи. Законът предвижда редица императивни правила, с които договорът за застраховка и Общите условия на застрахователя следва да са съобразени, като в противен случай са недействителни. Императивни са и правилата на закона, регламентиращи правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетение. Според чл. 408 от Кодекса на застраховането, застрахователят може да откаже да плати когато: застрахованият или трето ползващо се лице умишлено е причинил застрахователното събитие; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор; в други случаи, предвидени със закон. Застрахователят не може да откаже да изпълни задължението си по чл. 405 от КЗ, ако поведението на застрахования, респективно - застраховащия не е рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на риска, върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите или върху техния обем. Правото на застрахователя по имуществена застраховка на основание чл. 408 от КЗ да откаже плащане на обезщетение при настъпило застрахователно събитие, когато застрахованият не е изпълнил задължение по застрахователния договор, се отнася до случаите, в които настъпилото застрахователно събитие представлява покрит застрахователен риск. Ограниченият кръг основания за отказ по чл. 408 от КЗ не засяга възможността на застрахователят да откаже заплащането на застрахователно обезщетение, когато настъпилото събитие не попада в кръга на покритите по сключения договор за имуществено застраховане рискове. Съгласно постановеното по чл. 290 от ГПК Решение № 224/20.07.2015 г. по т.д. № 4554/2013 г. по описа на ВКС, I Т.О., с оглед свободата на договаряне - чл. 9 от ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия. Това разрешение въпреки че е дадено във връзка с приложението на разпоредбите на Кодекса на застраховането (отм.) намира приложение и при Кодекса на застраховането (обн. ДВ, бр. 102, от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), доколкото смисъла на разпоредбите досежно отказа за изплащане на обезщетение са почти идентични. Видно от данните по делото и с оглед позициите на страните в рамките на първоинстанционното производство за безспорни са възприети и обявени следните обстоятелства, а именно: между ищцата, сега въззиваема страна - В. П. П. и ответника – въззивник ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД е бил сключен валиден застрахователен договор по застраховка „Моята кола“ – Застрахователен пакет „Макс“, обективиран в застрахователна полица № 21-0304/354/5000032, със срок на действие от 26.02.2021 г. до 03.02.2022г.; по силата на този договор ищцата е застраховала собствения си лек автомобил марка „БМВ”, модел „730 D”, с рег.№ ••••••••, цвят: черен, рама № WBAС21030G810470, за застрахователна сума в размер на 110000, 00 лв. Уговорената застрахователна премия е в размер на 4829, 73 лв., като заплащането й е разсрочено на четири премиални вноски. застрахованото лице - В. П. П., е заплатила договорените премиални вноски. Не се спори по делото и че на 10.01.2022г., т.е. в периода на действие на този застрахователен договор, е настъпило застрахователно събитие - ПТП, от което са настъпили щети на лек автомобил марка „БМВ”, модел „730 D”, с рег.№ ••••••••, за което застрахователят и органите на МВР са били уведомени. Имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на процесния лек автомобил общо са описани в Протокол за ПТП № 1807990/10.01.2022 г, а подробно - в протокол за Опис на щета № 0304/22/727/50003, изготвен при оглед на автомобила от представители на застрахователя. Ответникът - застраховател е направил и поддържа следните правоизключващи възражения: Първото - наличие на изключен риск по смисъла на т.2.2.1 от приложимите към застраховката Общи условия-Наръчник за ползите за застраховка „Моята кола“; Второто – неизпълнение на задължения на застрахования, чрез управлявалото МПС трето лице, изразяващи се в извършени закононарушения по ЗДвП, които са значителни с оглед интереса на застрахователя и съставляват груба небрежност, за което неизпълнение застрахователят има правото да откаже застрахователното обезщетение, съгласно т.2.5.5. от ОУ. В условията на евентуалност спорен е и размерът на застрахователното обезщетение. Въззивната инстанция във връзка със спорните обстоятелства намира следното: При едновременно противопоставени възражения, основани на „изключен риск“ и на основание за освобождаване на застрахователя от отговорност, съгласно чл.408 ал.1 т.3 КЗ или чл.395 КЗ, независимо от сочената от страната поредност, възраженията следва да се разгледат както следва: доколко визираното от застрахователя събитие, с оглед причините за настъпването му, съставлява изключен, по силата на застрахователния договор риск, и само доколкото не се обоснове наличието на такъв – налице ли е основание за освобождаване на застрахователя от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение – напълно или частично, съгласно чл. 408 ал.1 т.3 КЗ. В този смисъл е Решение № 17/02.06.2020 г., т.д. № 656/2019 г. на ВКС, ТК, І Т.О. По наличието на покрит застрахователен риск, респ. „изключен риск“. Тежестта на доказване наличието на изключен риск по смисъла на т. 2.2.1, от Общите условия, съдържащи се Наръчника за ползите за Застраховка "Моята кола", според която по „Каско“ не се покриват вреди на МПС, е на застрахователя. Същият следва да установи, че твърдените действия, извършени от застрахования, при които е увреден автомобилът, съставляват груба небрежност, наличие на причинно - следствена връзка между действията и реализираното ПТП, както и че страните са се договорили, че действията извършени с груба небрежност са изключен риск, когато именно те са предизвикали застрахователното събитие. Във връзка с горното и от съдържанието на т.2.2.1 от приложените в производството Общи условия по Каско не се покриват вреди на МПС, причинени от или при умишлени злонамерени действия или груба небрежност на застраховащия/застрахования, членове на неговото семейство, лица живеещи заедно с него в едно домакинство, негови работници и/или служители, лица работещи под негов контрол независимо дали са били упълномощени да управляват, ремонтира, охраняват МПС или да извършват други дейности. Между страните е спорно дали поведението на водача на застрахованото МПС, в причинна връзка с което е настъпило увреждането на застрахованото МПС, е извършено при условията на груба небрежност, квалифицираща го като „изключен риск“. Понятията "небрежност" и "груба небрежност" нямат легална дефиниция, но в последователната съдебна практика (Решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 184/24.02.2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на ВКС, ІІ т. о.) се приема, че в гражданското право небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, неполагайки онази грижа, която дължи добрият стопанин при конкретните обстоятелства. Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден правен субект е обусловен от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, като съдът въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по делото следва да прецени дали поведението на причинителя на застрахователното събитие съставлява действие, което може да се квалифицира като такова. Съгласно Определение № 244/12.04.2011 г. по т. д. № 882/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. груба небрежност при управление на МПС е съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, насочено към настъпване на застрахователното събитие, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество. С оглед събраните по делото доказателства следва да се приеме в настоящия случай, че съгласно представения по делото протокол за ПТП - съставен от посетилия мястото представител на МВР и подписан от водача, последният е шофирал с несъобразена с пътните условия скорост. Предвид момента на настъпване и съставянето на Протокола за ПТП е налице времево отстояние от почти 2 часа. В този смисъл, съставителят е удостоверил пряко възприетите от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието. Тази разлика във времево отношение обаче рефлектира върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти установени в съставения протокол спрямо момента на настъпване на произшествието. Поради това не може да се приеме, че вписаните в Протокола обстоятелства са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП и същият следва да се цени с оглед всички останали доказателства – в частност, заключението на приетата по делото първоначална автотехническа експертиза, влязлото в сила Наказателно постановление и декларацията от водача на процесното МПС – последната като частен документ, съдържащ неблагоприятни за лицето обстоятелства. В този смисъл съдът съобрази съдебната практика, обективирана в Решение № 15/25.07.2014 г., постановено по т.д. № 1506/2013 г. по описа на ВКС, I Т.О, Решение № 73/22.06.2012 г., постановено по т.д. № 423/2011 г. по описа на ВКС, I Т.О., Решение № 98/25.06.2012 г., постановено по т.д. № 750/2011 г. по описа на ВКС, II Т.О., Решение № 24/10.03.2011 г., постановено по т.д. № 444/2010 г. по описа на ВКС, I Т.О., Решение № 85/28.05.2009 г., постановено по т.д. № 768/2008 г. по описа на ВКС, II Т.О, съгласно която протоколът за настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя му, но също и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено в него волеизявление. Протоколът следва да се цени с оглед всички останали доказателства по делото, като в конкретния случай изводът, че произшествието е причинено от поведението на ищеца, управлявал автомобила с несъобразена скорост (доколкото превишената скорост винаги представлява и несъобразена такава - Решение № 1/01.03.2015 г., постановено по н.д. № 1934/2014 г. по описа на ВКС, ІІІ Н.О., Решение № 414/15.02.2016 г., постановено по н.д. № 1389/2015 г. по описа ВКС, ІІ Н.О.), се подкрепя от останалите доказателства по делото, в това число и от заключението на приетата по делото автотехническа експертиза. Поради това съдът намира, че макар и неотразени в протокола за ПТП, съответно – в последващото го наказателно Постановление, значими към правилната оценката за поведението на водача се явяват изявленията му, касещи декларираната лично от него скорост на движение, а именно – 90 км./ч. Това отнесено към обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило в границите на населено място, представлява нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, както и на чл. 21 ЗДвП. Т.е., констатира се, че е налице съвкупност от правонарушения - несъобразяване с пътната обстановка и атмосферните условия. Тази взаимовръзка се установява и при изясняване механизма на процесното ПТП, доколкото в анализа на САТЕ при извеждане на констатацията е отчетено съвместното им наличие. Видно от изложеното по-горе, за водача на процесния автомобил е бил съставен акт за установяване на административно нарушение - за това, същият не се е съобразил конкретната пътна обстановка. Към това допълнително, предвид изложеното по – горе, следва да бъде отчетено и изявлението на водача на процесния автомобил, че е управлявал лекия автомобил със скорост от 90 км/ч. Налице е и нарушение на императивната разпоредба на чл. 21 ЗДвП – кормуване със скорост, която е по-висока с 40 км./ч над допустимата. Произшествието се е случило в тъмната част на денонощието, като водачът не е отчел и не е съобразил поведението си с намалената видимост, мокрия път и наклон, които сами по себе си изсискват повишено внимание и достатъчно време за реакция. Превишената и несъобразена скорост очевидно са лишили водача от време за реакция, в какъвто смисъл са изявленията му пред компетентните органи – т.е. касае се за пренебрегване на основни правила за безопасно движение. Независимо от горното обаче, съдът намира, че не е налице „груба небрежност“ от страна на лицето, управлявало процесния автомобил. Както е прието в практиката на ВКС следва да се касае във всички случаи за изключително грубо, умишлено, тежко нарушение на основни правила, установени в ЗДвП (Решение № 18 от 08.02.2012г. по гр.д. № 434/2011г. на ІІІ г.о., ), като например преминаване на кръстовище при червен светофар, управление със скорост четири-пет пъти по-висока от разрешената и др. подобни. В конкретния случай причината за настъпване на процесното произшествие е следствие от субективната преценка и избор на поведение от страна на водача като същият не е успял да реагира своевременно, тъй като се е движил с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, поради което не е съумял спре, за да да предотврати удара, но това не е основание да се приеме, че е действал при условията на „груба небрежност“. Такова поведение в общия случай (превишаване на скоростта в зимни условия и в тъмната част на денонощието), не е довело до ПТП, а вещото лице е посочило, че същото се дължи на субективните действия на водача. Грубата небрежност следва да бъде очевидна, т.е. да е поведение, което и най-небрежният би избягвал., каквото не е налице в настоящия случай. По горните съображения първото възражение на въззивника за наличието на изключен риск, поддържано и с въззивната жалба се явява неоснователно. Правната квалификация на второто въведено възражение на ответника за наличието на основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение е чл. 408, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 395, ал. 4, изр. първо, като съдът намира същото да неоснователно, предвид следното: С Решение № 105/11.07.2017 г. по т. д. № 1325/16 г. на ВКС, ТК, І Т. О., Решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, ТК, І Т. О., Решение № 32/11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ Т. О., Решение № 124/04.08.2015 г. по т. д. № 440/2014 г. на ВКС, ТК, І Т. О., Решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ Т. О., е прието, че приложението на законовите норми, даващи основание на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от установяването на пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото". Според Решение № 32/11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., понятието "значително" включва такова по вид и характер задължение, което въздейства пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредите или възпрепятства доказването им, т.е. без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си. Прието е също, че ако конкретното неизпълнено договорно задължение на застрахования, дори и укоримо, не се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите, респ. на техния обем, до степен, която не позволява застрахователят да го носи, то липсва основание да се приеме, че за последния е възникнало правото на отказ да плати застрахователната сума или обезщетение. В чл.2.5.5. от ОУ изрично са посочения задълженията неизпълнението на които са значителни с оглед интереса на застрахователното дружество, между които не е нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. На следващо място по делото не се спори, че по време на произшествието, застрахованият автомобил е управляван от трето лице, което не е страна по застрахователния договор. Налице е по-нова съдебна практика, обективирана в Решение № 50 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1464/2023 г., IV Г. О., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, с което съставът на ВКС се е произнесъл по правния въпрос за това при какво неизпълнение на задължения от страна на застрахования застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ и за това какви факти подлежат на доказване в този случай, както и кой носи доказателствената тежест за установяването им. В решението е посочено, че: „за разлика от чл. 211, т. 3 от КЗ (отм.) в чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ изрично е посочено, че неизпълнението трябва да е от страна на застрахования, който съгласно § 1, т. 1 от ДРЗК е лицето, чиито имуществени и/или неимуществени блага са предмет на застрахователна защита по застрахователен договор. Именно това лице поначало е страна по застрахователния договор и е обвързано от неговите клаузи. Поради това няма да е налице хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ в случаите, когато определени действия или бездействия, дори и да могат да се преценявани като неизпълнение на застрахователния договор, са осъществени от трети лица. Доколкото с тези си действия или бездействия тези лица са причинили настъпването на застрахователното събитие, след евентуалното плащане на застрахователното обезщетение застрахователят би разполагал с регресен иск по отношение на тях. Установените със застрахователния договор задължения обвързван единствено застрахования, но не и третите лица, които не са страни по него. Допуснатите от тези трети лица нарушения не могат да се приравнят на неизпълнение на задължения на застрахования по застрахователния договор. Срещу такива трети лица застрахователят разполага с право на регрес в случай, че те са причинили застрахователното събитие и той е заплатил застрахователното обезщетение.“ Предвид на изложеното не са установени предпоставките на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, поради което и това възражение на ответника, поддържано и с въззивната жалба се явява неоснователно. По размера на претенцията във връзка с доводите във въззивната жалба: По въпроса, относно размера на застрахователното обезщетение при застраховка "Каско" на МПС при настъпило застрахователно събитие, е формирана многобройна и непротиворечивата практика, изразена в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: Решение по по т.д. № 156/2009 г., I т.о., по т.д. № 1586/2013 г., II т.о., т.д. № 1869/2014 г., II т.о., т.д. № 2140/2014 г., I т.о., т.д. № 2367/2015 г., I т.о. и мн. др., включително и по- нова такава - напр. Решение № 60135 от 15.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1821/2020 г., II т. о., ТК. Прието е, че застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на събитието, като при изчисляване на размера на обезщетението, не следва да се прилага коефициент на овехтяване, т.к. последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. „Даденият принципен отговор на поставения правен въпрос, макар и обоснован с норми от отменения Кодекс за застраховането – чл. 208, ал. 3, вр. чл. 203, ал. 2 и ал. 4, е важим и при сега действащия КЗ, с оглед аналогичните разпоредби – чл. 386, ал. 2, чл. 400, ал. 1, касаещи действителната застрахователна стойност и дължимото застрахователно обезщетение при застраховане срещу вреди.“ В конкретния случай приложимият метод за оценка на стойността на процесната щета с оглед разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ и изложеното по- горе, и по аргумент от чл.400 ал. 1 от КЗ, съдът намира, че стойността на автомобила следва да се изчисли по метода на пазарните аналози (т.е. по пазарна цена). Използвайки този метод, експертът е посочил, че оценката на процесния автомобил е 99 955 лв. Неоснователни са доводите в отговора на въззивната жалба, че действителната цена на процесното МПС към датата на събитието е в размер н а 112 448 лв. (124 943, 00 лв. цената на пазарните аналози минус 10% е корекция, тъй като при продажба такава цена трудно би могла да бъде достигната). Вещото лице в неоспореното си заключение е изяснило защо прилага още 10% за обезценка, или общо 20%, което формира средната пазарна цена от 99 955 лв. По отношение необходимите разходи за поправяне на автомобила, както се установява от заключението на вещото лице към датата на настъпване на вредата - 03.11.2021 г., същата е определена по действителна пазарна стойност на необходимите резервни части - оригинални, нови, с включен труд и боядисване на лекия автомобил, без обезценка, необходимата сума е 81 047.72 лв. Това е така, тъй като вещото лице е изяснило, че възстановяването на автомобила следва да се извърши само с нови части с оглед това, че автомобилът е бил към датата на ПТП с 3-годишна експлоатация, а според заключението на вещото лице и ОУ, когато застрахованото МПС към датата на сключване на застраховката е до 4 години, стандартният начин на възстановяване е в официален сервиз. Именно по този начин в конкретния случай би могло да се постигне възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество – с оригинални резервни части, като е обосновало логично, че спецификата на автомобила изисква ползването на такива, за да може да се каже, че автомобилът действително е възстановен до същия вид и качество. При тези фактически и правни констатации, следва да се приеме, че е налице тотална щета по смисъла на чл. чл. 390, ал. 2 КЗ. Съгласно тази разпоредба тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на издадена от сервиз проформа фактура - при възстановяване в натура на вредите, или експертна оценка - при изплащане на парично обезщетение (какъвто е настоящият случай). Както е посочено по-горе, настоящата съдебна инстанция намира, че необходимата сума е 81 047.72 лв.. Това съотнесено към средната пазарна оценка от 99 955 лв. обуславя извода, че е налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390 ал.2 от ГПК - разходът за възстановяване е 81.08 % от определената действителна стойност на лекия автомобил. За да се изчисли размерът на дължимото обезщетение следва да се приспадане от действителната стойност на увредения автомобил към момента на настъпване на ПТП размерът на запазените части от увреденото МПС. Това са т.нар. „ползи от вредите“, които трябва да се приспаднат от обезщетението, за да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения (чл. 51, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 55 от ЗЗД). В случай на „тотална щета“ като полза може да се отчете стойността на „запазените части“ от автомобила. В този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г по т. д. № 469/12 г на ВКС, I I ТО и Определение № 92 от 20.02.2014 г по т. д. № 2662/2013 г., ТК, II ТО на ВКС. Във връзка с запазените части от автомобила, съдът приема следното: Както се установява от основното заключение на САТЕ запазените части се намират в средната и задната част на автомобила, но за да се определи тяхната стойност поотделно е необходимо автомобилът да бъде разкомплектован на отделни части в специализиран сервиз, като при оценяването следва да се включат и допълнително направените разходи за добиването им. Процесният автомобил марка „БМВ”, модел „730 D” е произвеждан само година и половина, което води до намалено търсене и трудно реализиране на запазени части на вторичния пазар, като такова реално търсене настъпва едва след 3 до 6 години след първоначалното производство на автомобилите, т.е. авточасти за втора употреба, реализирани от ПТП, трябва да бъдат съхранявани няколко години преди да бъдат реализирани на вторичния пазар. Цените, които могат да се реализират от авточасти втора употреба, са много ниски и не могат да покрият направените разходи за използване на висококвалифицирани специалисти, софтуер и изготвяне на технологични карти за демонтаж, специално оборудване и инструменти, обработка и съхранение, складова база, реклама и продажба. Освен това търсенето на части втора употреба за автомобили, произведени в период от 3 години след датата на производството, напълно липсва, тъй като тези автомобили се възстановяват след ПТП само с оригинални части от застрахователните компании. Поради това съдът приема, че за определяне на остатъчната стойност на запазените части от процесния автомобил следва да се възприеме повторното заключение на САТЕ. Съгласно същото остатъчната стойност на запазените части от процесния автомобил чрез платформата Аутодатекс, чрез публикуване на обява за продажба, при следните параметри: автомобилът до сумата 29 632, 80 лв. ще бъде с прекратена регистрация, а над тази сума ще бъде с активна регистрация, е довело до постъпила най-висока постъпила оферта от 30 200, 00 лв. Дадената оценка от вещото лице следва да се възприеме като релевантна, тъй като, както е посочено в основното заключение при отговора на този въпрос най-точният метод за определяне на пазарната цена е чрез платформата „Аутодатекс“ за онлайн търгове за закупуване на увредени МПС. По този начин определената за дадено МПС остатъчна стойност е реална, тъй като има гарантиран купувач за тази цена. Това съотнесено с изводите на вещото лице, че с оглед спецификата на настоящия случай – маястото, където се намират частите, допълнителните средства за доставянето им, липсата на търсене към настоящия момент, при неангажирането опровергаващи тази оценка други доказателства, следва да послужи за основа на съответни правните изводи на съда. Неоснователно е твърдението в отговора на въззивната жалба, че стойността на запазените части зависи от това дали автомобилът е дерегистриран. Съгласно константната практика на ВКС - Решение № 44/02.06.2015 г., постановено по т. д. № 775/14 г. на Т.О., Решение № 59/12.06.2015 г., постановено по т. д. № 1256/14 г. на II Т.О. и др. по приложението на чл. 390 ал. 1 от КЗ, предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС, е представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му. Изпълнението на административната процедура (дерегистрация) обуславя плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред. Плащането от застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице съдебно производство) или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая, изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за главница (застрахователно обезщетение). С оглед изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че предявеният иск се явява основателен за сумата 69 755 лв. (99 955 лв. – 30 200 лв.). Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично, решението следва да се отмени в частта, с която е уважен предявения иск в размер на 81 047.72 лв. над сумата от 69 755 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 04.04.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението ПО ОТГОВОРНОСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ В ПРОЦЕСА: Предвид изхода на делото съдът ще следва да преразпредели разноските направени от страните пред първоинстанционния съд. Предвид изхода на спора разноските присъдени на ищцата следва да бъдат намалени със сумата 1 607.80 лв. (разликата между присъдената сума от първоинстанционния съд в размер на 11 542, 00 лв. и тази, която се явява дължима след частичната отмяна на решението - 9 934.20 лв.). С оглед произнасянето от въззивната инстанция на ответника също се дължат разноски. Същите са претендирани пред първата инстанция като съгласно представения Списък по чл. 80 от ГПК са в общ размер на 10 426 лв, от които – 1 200 лв. – депозит за експертизи, 10 лв. за СУ, 9 216 лв. – адвокатско възнаграждение, за което е направено възражение за прекомерност от ищцовата страна. Така направеното възражение е основателно – съгласно чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й с ДВ бр. 88 от 2022 г., минималният размер на възнаграждението е 7 133.82 лв., като до тази сума следва да бъде редуцирано същото. Поради това, при общ размер на разходите от 8 343.82 лв., съобразно отхвърлената част на исковите претенции, на ответника следва да се присъди сумата 1 622.29 лв. По разноските пред въззивната инстанция. Тъй като с въззивната жалба е обжалвано изцяло постановеното съдебно решение, обжалваемият интерес по делото е 81 047.72 лв. Въззивната жалба на ответника е уважена за сумата 11 292.42 лв. Въззивникът- ответник е направил разноски пред настоящата инстанция в общ размер на сумата от 10 141 лв., от която: заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС в размер на 8 520 лв. и заплатена държавна такса за въззивно обжалване 1 621 лв. Пълномощникът на ответницата по жалба е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото, с оглед чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й с ДВ бр. 88 от 2022 г., е неоснователно, тъй като минималното възнаграждение върху обжалваемия интерес е в размер на 7 133.82 лв., но в случая е начислено ДДС. Поради това на въззивника ответник съобразно уважената част от въззивната жалба се дължат разноски в размер на 1 412.64 лв. Съобразно отхвърлената част на вззивната жалба на въззиваемата страна – ищцата по делото се дължат разноски, които съобразно представения списък и доказатества за извършването й са в размер на 7 000 лв., или следва да се присъди сумата 6 024.90 лв. Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав