Решение № 4543 от 26.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 12107/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение № 8295 от 19.07.2022 год., постановено по гр.дело № 57989/2021 г. на СРС, І Г.О., 48 състав, е отхвърлен предявения от „Х.Т.Ю.Б.“ АД, ЕИК •••• срещу Г. А. В., ЕГН •••••••••• осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.51 ТЗ за заплащане на сумата от 2160 евро, представляваща дължимо възнаграждение по сключен между страните договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 20.08.2021 г., ведно със законната лихва за периода от подаване на исковата молба /08.10.2021 г./ до окончателното плащане на вземането. Срещу решението на СРС, 48 с-в е постъпила въззивна жалба от „Х.Т.Ю.Б.“ АД, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.Д. К. с искане същото да бъде отменено изцяло, и вместо това да бъде постановено друго, с което бъде уважен предявения осъдителен иск. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото. Въззиваемата страна- ответник Г. А. В., чрез пълномощника си адв.М. П. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства. Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от ищеца срещу ответницата, осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.51 ТЗ за заплащане на сумата от 2160 евро, представляваща дължимо възнаграждение по сключен между страните договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 20.08.2021 г., ведно със законната лихва за периода от подаване на исковата молба /08.10.2021 г./ до окончателното плащане на вземането. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното: Съдът приема, че доводите в жалбата за допуснати процесуални нарушения от СРС са без значение към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно- отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Процесуалните нарушения могат да бъдат само основание за събиране на нови доказателства от въззивния съд. Съдът приема, че доводите изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от страната доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК. В случая доказателствени искания не са направени с въззивната жалба. С оглед на което доводите на ищеца за допуснати съществени процесуални нарушения от СРС, изложени в депозираната от него въззивна жалба се явяват неоснователни. Съдът приема, че в настоящия случай при постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не е допуснато от първоинстанционният съд нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Като неоснователни следва да се преценят и доводите за неправилност на обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е правилно. Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от първоинстанционният съд относно неоснователност на предявения осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.51 ТЗ за заплащане на сумата от 2160 евро, представляваща дължимо възнаграждение по сключен между страните договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 20.08.2021 г., са правилни и законосъобразни, в съответствие на материалния закон. Безспорно е по делото обстоятелството, че между страните е възникнало и съществувало валидно облигационно отношение по силата на сключен на 20.08.2021 г. договор за посредничество при покупко- продажба на недвижим имот. По силата на процесния договор за посредничество при покупко- продажба на недвижим имот от 20.08.2021 г., ответницата Г. А. Восилева е възложила на ищеца „Х.Т.Ю.Б.“ АД, а последният се е съгласил да посредничи срещу възнаграждение за продажба на следния собствен на ответницата недвижим имот: апартамент № 62, находящ се в гр. София, ж.к. ••••, при условия: продажна цена не по-малко от 60000 евро. Съгласно т.3.1. от договора продавачът се задължава да заплати на посредника еднократно възнаграждение в размер на 3 % без включен ДДС от договорената с краен купувач продажна цена на имота, но не по-малко от 1000 евро без включен ДДС. Изрично е уговорено между страните, че възнаграждението е дължимо в деня на сключване на предварителен договор за покупко-продажба на имота, а ако не е сключен такъв - в деня на сключване на окончателен договор за прехвърляне на правото на собственост върху имота. В процесния случай, с оглед съдържанието на сключения между страните договор и предвид поетите насрещни престации на страните по него - за фактическо съдействие за осъществяването на покупко-продажба на недвижим имот между ответницата и трети лица, съдът приема, че се касае за договор за посредничество по смисъла на чл.49 от ТЗ. Този договор се различава съществено от договора за поръчка, тъй като посредничеството представлява фактическа дейност, изразяваща се в намирането на клиенти, предоставянето на информация относно пазарните цени и качеството на съответния продукт, както и относно други необходими за сделката- предмет на договора данни, в зависимост от спецификата й, изготвяне /фактическо/ на необходимите за продажбата документи като предварителен договор, както и извършване на необходимите /фактически/ справки за нотариалното изповядване на сделката. Договорът цели постигане на определен резултат, който е свързване на страните и подпомагането им за сключване на договор и е регламентиран в чл.49-51 от ТЗ. Дейността на посредника, който е търговец, посредничещ по занятие за сключването на сделки, съобразно чл.49, ал.1 ТЗ, се финализира със сключването на договора за продажба на съответния продукт между възложителя и трето лице, като посредникът не участва в самата сделка. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, обективирана в следните съдебни актове: Определение № 177/21.03.2018 г. на ВКС по т.дело № 2227/2017 г., II т.о., Решение № 236 от 27.02.2012 г. по т.дело № 1048/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 54 от 10.09.2010 г. по т.дело № 267/2009 г. на ІІ т.о.на ВКС и Решение № 37 от 27.04.2012 г. по т.дело № 1143/2010 г., І т.о. на ВКС. При съвкупна преценка на събраните доказателства съдът намира, че ищецът не е изпълнил в цялост договорните си задължения. Действително, същият е посредничил при намирането на потенциален купувач чрез извършени огледи на имота, осъществил е преговори с двете страни /продавач и потенциален купувач/ поотделно, изготвил е проект на предварителен договор, но въпреки това не се е стигнало до крайния целен с договора резултат – сключване на сделка. В задължението на търговския посредник се включва намирането на клиенти на предлаганата от възложителя стока и в предоставяне на информация относно пазарните цени, качеството на предлагания продукт, както и на друга необходима информация, която дейност се финализира със сключването на договор за продажба на съответния продукт. Договорът за търговско посредничество за сключване на договора за покупко-продажба на недвижим имот включва не само задължение за организиране на огледи, но и посредничество за постигане на съглашение между страни по сделка, съдействие за проучване на цени, за снабдяване с информация и документи за имота. За изпълнението на договорното задължение е достатъчно сключването на сделката да е в резултат от това, че посредникът е поставил в контакт страните. Предметът на договора е постигането на определен резултат – свързването на страните и подпомагането им да сключат договор чрез извършването на точно определени за това фактически действия – проучване на пазара, извършване на огледи, осигуряване на документи, чрез които да отпаднат пречките за сключване на сделката, да подготви предварителен и окончателен договор и да консултира възложителя при окомплектоването на документите, които се изискват при сключването на окончателния договор. В случая, действията, извършени от ищеца по посредничество за сключване на сделката, са осъществяването на оглед на имота и подготвяне на проект на предварителен договор. Посредникът нито е свързал двете страни по бъдещата продажба /доколкото е комуникирал с тях поотделно/, нито е провел съвместен оглед на имота с тяхно участие, нито е консултирал продавача. На следващо място, както правилно е приел и първоинстанционния съд, по делото не се твърди, а не се и установява да е настъпил падежът за заплащане на възнаграждението на посредника, съгласно предвиденото в т.3 от договора. Съгласно посочената клауза задължението на продавача да заплати еднократно възнаграждение на търговския посредник в размер на 3 %, без ДДС от договорената с краен купувач продажна цена на имота се дължи в деня на сключване на предварителен договор за покупко- продажба на имота, а ако не е сключен такъв - в деня на сключване на окончателен договор за прехвърляне на правото на собственост върху имота. В случая не е сключен нито предварителен, нито окончателен договор, поради което не е възникнало и задължението на продавача да заплати възнаграждение на посредника. В тази връзка след като не е настъпил падежа за заплащане на възнаграждението на посредника, само на това основание предявения осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.51 ТЗ за заплащане на сумата от 2160 евро, представляваща дължимо възнаграждение по сключен между страните договор за посредничество при покупко- продажба на недвижим имот от 20.08.2021 г. се явява неоснователен и недоказан, и като такъв подлежи на отхвърляне. С оглед на изложеното, предявения осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.51 ТЗ за заплащане на сумата от 2160 евро, представляваща дължимо възнаграждение по сключен между страните договор за посредничество при покупко- продажба на недвижим имот от 20.08.2021 г., се явява неоснователен и недоказан, и като такъв правилно е бил отхвърлен от първоинстанционният съд. При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК. По отношение на разноските за въззивното производство. С оглед изхода на спора, на въззивника-ищец не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна- ответник, следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за въззивното производство, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 800 лв., за въззивната инстанция по договор за правна защита и съдействие от 10.07.2023 г. Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,