Решение № 451 от 4.9.2026 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 274/2025 г.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Х. Ю. И., ЕГН ••••••••••, с адрес ••••••• чрез адв. А. А. от АК-••••••• против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 146, (сграда А), ет. 4, представлявано от С. Р. Я., с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД и по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, вр чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, за прогласяване на недействителност на 15 броя сключени в периода от 20.10.2021 г. до 18.02.2025 г. между страните договори за потребителски кредит поради неточно посочено в тях ГПР или заради противоречие с добрите нрави, и в условията на евентуалност прогласяване за нищожна клаузата за задължително осигуряване на обезпечение и заплащане на възнаграждение към трето лице.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът излага твърдения, че ищеца сключва от разстояние договори за потребителски кредит с ответника в периода от 14.09.2021 г. до 18.02.2025 г., както следва:

1. Договор за потребителски кредит № •••••••/14.09.2021 г. със сума на кредита 640,10 лева, с обща сума за връщане в размер на 787,08 лева за 12 месеца, при ГПР 48,20% и ГЛП 40%;

2. Договор за потребителски кредит № •••••••/20.10.2021 г. със сума на кредита 711,68 лева, с обща сума за връщане в размер на 711.68 лева за 3 месеца, при ГПР 0% и ГЛП 0%;

3. Договор за потребителски кредит № •••••••/20.10.2021 г. със сума на кредита 508.40 лева, с обща сума за връщане в размер на 508.40 лева за 3 месеца, при ГПР 0% и ГЛП 0%;

4. Договор за потребителски кредит № •••••••/14.11.2021 г. със сума на кредита 1071.88 лева, с обща сума за връщане в размер на 1307.80 лева за 13 месеца, при ГПР 42.09% и ГЛП 35.64%;

5. Договор за потребителски кредит № •••••••/22.11.2021 г. със сума на кредита 1386.05 лева, с обща сума за връщане в размер на 1463.40 лева за 12 месеца, при ГПР 10.64% и ГЛП 10.15%;

6. Договор за потребителски кредит № •••••••/21.12.2021 г. със сума на кредита 2829.64 лева, с обща сума за връщане в размер на 3388.08 лева за 24 месеца при ГПР 19.48% и ГЛП 17.93%;

7. Договор за потребителски кредит № •••••••/11.04.2022 г. със сума на кредита 650.00 лева, с обща сума за връщане в размер на 671.67 лева за 1 месец, при ГПР 49.02% и ГЛП 40,00 %. Наличен бил договор за предоставяне на поръчителство с •••••••, чието възнаграждение в размер на 193.41 лева не било включено в ГПР;

8. Договор за потребителски кредит № •••••••/18.05.2022 г. със сума на кредита 600.00 лева, с обща сума за връщане в размер на 620.00 лева за 1 месец, при 49.02% и ГЛП 40,00 %;

9. Договор за потребителски кредит № •••••••/29.12.2022 г. със сума на кредита 1758.62 лева, с обща сума за връщане в размер на 2051.88 лева за 18 месеца, при ГПР 21.56% и ГЛП 19.67%;

10. Договор за потребителски кредит № ••••••• /11.04.2023 г. със сума на кредита 1923.40лева, с обща сума за връщане в размер на 2248.37 лева за 18 месеца, при ГПР 21,76% и ГЛП 19,85%;

11. Договор за потребителски кредит № •••••••/23.04.2023 г. със сума на кредита 2320.56 лева, с обща сума за връщане в размер на 2847.79 лева за 24 месеца, при ГПР 21.83% и ГЛП 19.91%;

12. Договор за потребителски кредит № •••••••/29.04.2023 г. със сума на кредита 2886.20 лева, с обща сума за връщане в размер на 3523.20 лева за 24 месеца, при ГПР 21.94% и ГЛП 19.93%;

13. Договор за потребителски кредит № •••••••/20.06.2023 г. със сума на кредита 1632.24 лева, с обща сума за връщане в размер на 1876.16 лева за 16 месеца, при ГПР 21.70% и ГЛП 19.80%;

14. Договор за потребителски кредит № •••••••/20.06.2023 г. със сума на кредита 1055.30 лева, с обща сума за връщане в размер на 1153.40 лева за 10 месеца, при ГПР 21.34% и ГЛП 19.50%;

15. Договор за потребителски кредит № •••••••/ 18.01.2024 г. със сума на кредита 2033.57 лева, с обща сума за връщане в размер на 2737.52 лева за 18 месеца, при ГПР 46.90% и ГЛП 39.08%;

16. Договор за потребителски кредит № •••••••/ 18.02.2025 г. със сума на кредита 3500.00 лева, с обща сума за връщане в размер на 4168.33 лева за 24 месеца, при ГПР 56.15% и ГЛП 44.98%. По този договор уточнява, че е налице и договор за предоставяне на поръчителство, с уговорено възнаграждение в размер на 2404.19 лв., което било разсрочено на вноски с договора за потребителски кредит.

Ищецът не отрича, че е усвоявана сума по цитираните договори, но изтъква, че е налице значително надплащане. Наред с това се излага, че същите съдържали задължение за потребителя да сключи договор за предоставяне на поръчителство с трето лице – „•••••••“ ЕООД, като условие за отпускане на финансовият ресурс веднага, но същевременно ответникът не включвал в договорите размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция от „•••••••“ ЕООД, поради което намира посочените договори за недействителни, тъй като счита, че в тях неправилно са посочени ГПР и обща дължима сума. Конкретизира, че задължителният характер на възнаграждението към „•••••••“ ЕООД се извличало от разпоредбата на чл. 4 от сключените договори, като единствено по отношение на договора от 18.02.2025 г. сочи, че посочената клауза била преместена в т. 12 от раздел III „Кандидатстване за кредит. Обезпечение.“ в Общите условия.

Сочи се, че допълнителната услуга на „•••••••“ ЕООД била задължителен разход в договора за потребителски кредит, чиято цел била да прикрие реалните разходи, които потребителят ще понесе. Твърди се, че срещу потребителя била упражнена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т.4 от ЗЗП, тъй като неправилно било посочена общата дължима сума в Договорите.Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволявало да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Счита, че неточно посочване на действителния ГПР се приравнява на липса на посочване на ГПР, което опорочава действителността на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Навежда, че включването на подобна клауза за задължително осигуряване на обезпечение и заплащане на възнаграждение на „•••••••“ ЕООД било скрито възнаграждение и по своята същност било задължителен разход. Твърди, че самата клауза на чл. 4, ал. 1 от договорите била неравноправна клауза.

В петитума на исковата молба моли за прогласяване на недействителност на 15 броя сключени в периода от 20.10.2021 г. до 18.02.2025 г. между страните договори за потребителски кредит поради неточно посочено в тях ГПР или заради противоречие с добрите нрави, и в условията на евентуалност прогласяване за нищожна клаузата за задължително осигуряване на обезпечение и заплащане на възнаграждение към трето лице.

Представя писмени доказателства под опис. Прави доказателствени искания. Представя договор за прана защита и съдействие за оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

С Определение № 892/09.07.2025 г. ищцата Х. Ю. И. е освободена от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по гр. д. № 274/2025 г. по описа на РС-Кърджали.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове.

Не оспорва факта, че между страните са сключени следните Договори за потребителски кредит: № •••••••/21.10.2021 г.; № 251503/11.04.2022 г.; № •••••••/11.04.2023 г.; № •••••••/23.04.2023 г.; № •••••••/ 18.01.2024 г., като се сочи, че задълженията по тях са изцяло и доброволно погасени.

На следващо място не се оспорва, че между страните е сключен и Договор за потребителски кредит № •••••••/18.02.2025 г., за срок от 24 месеца, при приложим ГЛП в размер на 49,35% и ГПР от 56,15%, с общ размер на всички плащания 4168,33 лева. Посочва, че към дата на подаване на отговора на исковата молба – 22.08.2025г. е налице непогасено вземане по посочения договор.

Възразява между „Кредисимо“ ЕАД и ищеца да са сключвани следните договори за потребителски заем: № •••••••/14.09.2021 г. за сума от 640,10 лева; № •••••••/20.10.2021 г. за сума от 711,68; № •••••••/14.11.2021 г. за сума от 1071,88 лева; № •••••••/22.11.2021 г. за сума от 1386,05 лева; № •••••••/21.12.2021 г. за сума от 2829,04 лева; № •••••••/18.05.2022 г. за сума от 600 лева; № •••••••/29.12.2022 г. за сума от 1758,62 лева; № •••••••/29.04.2023 г. за сума от 2886,20 лева; № •••••••/20.06.2023 г. за сума от 1632,24 лева и № •••••••/20.06.2023 г. за сума от 2033,57 лева. Независимо от представените доказателства за договори за потребителски кредит с посочените номера и параметри настоява, че същите не са подписани от ответника, по тях не е предоставена заемна сума, като се позовава и на липсата на взаимно съгласие от двете страни за сключване на договора. Твърди се, че тези договори били генерирани във връзка подадена заявка от ищеца, но не били одобрени и подписани от „Кредисимо“ ЕАД, нито пък са били предадени суми по тях на ищеца, като в тази връзка за част от тях се позовава на представени извлечения от системата на ответника и имейл кореспонденция относно изпратени до ищеца съобщения за неодобрените или анулираните му заявления за кредит.

Не оспорва твърдението, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „•••••••“ ЕООД, не било включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, като излага подборни съображения в тази насока. Сочи се, че единственият разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който бил включен при изчисляване на ГПР бил договорната възнаградителна лихва.

Счита, че евентуалното обявяване на договора за предоставяне на поръчителство за нищожен би довело единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на договора за потребителски кредит, нито на сключения във връзка с него договор за поръчителство.

Изразява становище по отношение на доказателствата и доказателствените искания на ищеца, възразява относно допускането на съдебно-счетоводна експертиза, като излага съображения в тази насока.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Оспорва ищецът да е материално затруднено лице и наличието на предпоставки по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 131 ГПК, вр. с чл. 211 ГПК „Кредисимо“ ЕАД подава насрещен осъдителен иск срещу първоначалния ищец Х. Ю. И. за сумата от 3000.00 лева, представляваща чистата стойност на кредита /главница/ по Договор за потребителски кредит № •••••••/18.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция /22.08.2025г./ до окончателното погасяване на задължението, при условията на евентуалност, в случай, че бъде уважено искането на ищеца Х. Ю. И. за обявяване на посочения договор за недействителен.

Ищецът по насрещния иск не отрича, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № •••••••/18.02.2025 г., като приложимият по договора фиксиран ГЛП бил в размер на 44.98%, а ГПР бил в размер на 56.15%, при уговорени 24 месечни погасителни вноски. Сочи се, че главницата била в размер на 3500.00 лева, която изцяло била усвоена от кредитополучателя. Твърди се, че кредитополучателят не бил извършвал никакви плащания за погасяване на задълженията си по договора.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и за заплатена държавна такса.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника по насрещната искова молба Х. Ю. И., с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Същата възразява да е получавала сумата от 3000 лева по Договор за потребителски кредит № •••••••/18.02.2025 г., доколкото неоснователно са били удържани суми за несъществуващо задължение. Прави се искане ищеца по насрещния иск да бъде задължен да предостави платежен документ, доказващ предоставянето на сумата от 3000 лева на ответника по насрещния иск.

Навежда се, че тъй като ответника по насрещния иск била сключила много на брой договори в периода от 2020г.-2025г., по които било надплащано значително, то прави изявление за прихващане по чл. 103 от Закона за задълженията и договорите с направените плащания по предходни нищожни договори за кредит.

На следващо място изтъква, че при постановяване на решение на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, с което договор се обявява за нищожен, възниква обогатяване и обедняване въз основа на института на неоснователното обогатяване, като потребителят дължал обратно „чистата стойност на кредита“. Кредиторът имал право да получи обратно даденото на базата на нищожния договор, ако се дължи. Сочи, че основателността на насрещния иск зависело от това дали има обедняване от страна на кредитора, следвало да бъде налице взаимно задължение за заплащане на парична сума, както и вземането трябвало да бъде изискуемо и ликвидно.

С оглед установяване надплащането по всеки един договор, и доказване въпросът изискуемо и ликвидно ли е паричното вземане на ответника по насрещния иск- ищец по първоначалния иск, за да може да се извърши прихващане съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите прави доказателствени искания.

Навежда се, че тъй като потребителят бил получил част от това, което му се дължало така или иначе, ищеца по насрещния иск не можел да има никакви претенции, че му се дължало нещо.

Сочи, че финансовата институция била злоупотребила с правата на потребителя и се опитвала да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, като предявявал собствени претенции.

Прави искане за присъждане на разноски.

С протоколно определение от 03.08.2026 г. съдът е допуснал изменение на петитума на иска, като същият е увеличен на сумата от 3500 лв. (1789,52 евро).

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното: не е спорно, че между ищецът и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 са сключени следните Договори за потребителски кредит: № •••••••/20.10.2021 г.; № •••••••/11.04.2022 г.; № •••••••/11.04.2023 г.; № •••••••/23.04.2023 г.; № •••••••/18.01.2024 г., № •••••••/18.02.2025 г.; че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „•••••••“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.

Оспорено е сключването на договори за потребителски заем: № •••••••/14.09.2021 г.; № •••••••/20.10.2021 г.; № •••••••/14.11.2021 г.; № •••••••/22.11.2021 г.; № •••••••/21.12.2021 г.; № •••••••/18.05.2022 г.; № •••••••/29.12.2022 г.; № •••••••/29.04.2023 г.; № •••••••/20.06.2023 г. и № •••••••/20.06.2023 г., което, при данните по делото, съдът приема за основателно, по следните съображения: с протоколно определение от проведеното открито съдебно заседание, проведено на 20.04.2026 г., с оглед направеното признание от първоначалния ищец, че посочените договори не са сключени, това обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване.

Не е спорно, че посочените договори са за потребителски кредит, като същите са еднотипни.

Няма спор, че във връзка с гореописаната клауза, между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД, са сключвани Договори за предоставяне на поръчителство (част от които приложени и по делото), което е видно и от представената от Централния кредитен регистър към БНБ справка за кредитна задлъжнялост на първоначалния ищец Х. Ю. И., изготвена на 13.01.2026 г. От същата се установява, че договорите за предоставяне на поръчителство към съответния договор за потребителски кредит са сключени, в същия ден, в който е сключен и самият договор за кредит. По тази причина и във връзка с установените сключени договори за кредит /общо 6/ съдът приема, че толкова са и договорите за поръчителство.

По делото са приети като неоспорени от страните и заключенията по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

По установителните искове за прогласяване на недействителност на процесните договори за потребителски кредит съдът намира следното:

За да бъдат уважени предявените установителни искове иск ищцата следва да установи наличието на договори за потребителски кредит, които не отговарят на твърдените законови изисквания, при които са налице пороци, водещи до тяхната а недействителност.

В тежест на ответника е да проведе обратно насрещно доказване за валидност на договорите, които са сключени съобразно изискванията на ЗПК.

Безспорно е между страните, че ответникът „Кредисимо“ ЕАД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗКИ. Ищезът Х. И. е физическо лице, което при сключване на процесните договори е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Сключените между ищеца и ответника договори за кредит по своята правна характеристика и съдържание са такива за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за тяхната валидност и последици важат изискванията на специалния закон -Закона за потребителския кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на говора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Императивната норма на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. целта На разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставяния кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България.

В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По силата на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В тази насока е и Решение от 21.03.2024 г по дело С-714/ЗЗ на СЕС, съгласно което в ГПР следва да бъдат включени всички разходи, които ще понесе потребителя. Годишен процент на разходите, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл. 3, б. "ж" от директива 2008/48 разходи договорът за кредит следва да се счита нищожен, което води до връщане само на главницата.

В процесните договори за потребителски кредит е посочен процент на ГПР, тоест формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК, доколкото така отразените размери не надвишават максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посочените размери на ГПР обаче не отразяват действителния такъв, тъй като не включват част от разходите за кредита, а именно възнаграждението за поръчителя по сключените договори за предоставяне на поръчителство, сключени от потребителя с „•••••••“ ЕООД към всеки от процесните договори за потребителски кредит. Следва да се отбележи, че ответникът призна факта, че възнаграждението за поръчителя не се съдържа като компонент в стойността на ГПР, а и този релевантен факт се установи и от заключението на вещото лице. Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора и следва да се включва в общите разходи по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК/ в този смисъл Определение 01608/28.05.2025 г по т. д. № 2103/2024 г на ВКС първо т. о, Определение № 65/10.01.2025 г по т. д. № 937/2024 г на ВКС първо т. о. /

Следователно посеченият и в шестте договора за потребителски кредит размер на ГПР не отразява точно всички разходи по кредита. Невярното посочване на размера на ГПР е равносилно на непосочване на ГПР. Налице е противоречие с императивната норма на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на целия договор за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК/ в този смисъл Определение № 50685/30.09.2022 г по гр. д. № 578/2022 г на ВКС трето г. о. /.

С оглед изложеното следва да бъде прогласена недействителността на процесните шест договора за потребителски кредит/ по предявения първоначален установителен иск.

В обобщение може да се посочи, че процесните Договори за потребителски кредит: № •••••••/20.10.2021 г.; № •••••••/11.04.2022 г.; № •••••••/11.04.2023 г.; № •••••••/23.04.2023 г.; № •••••••/18.01.2024 г., № •••••••/18.02.2025 г. са сключени в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и това означава, че те са недействителни съгласно правилото на чл. 22, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което означава, че исковете срещу "Кредисимо" ЕАД са основателни в тази част. Само за яснота може да се посочи, че легалният термин, използван в чл. 22 от ЗПК /която норма е специална по отношение на чл. 26 от ЗЗД/ е "недействителен", поради което договорите следва да бъдат прогласени именно за недействителни, която недействителност като резултат се приравнява на нищожността.

Предявените искове за прогласяване недействителността на договори за потребителски заем: № •••••••/14.09.2021 г.; № •••••••/20.10.2021 г.; № •••••••/14.11.2021 г.; № •••••••/22.11.2021 г.; № •••••••/21.12.2021 г.; № •••••••/18.05.2022 г.; № •••••••/29.12.2022 г.; № •••••••/29.04.2023 г.; № •••••••/20.06.2023 г. и № •••••••/20.06.2023 г. следва да бъдат отхвърлени, тъй като по делото се прие за безспорно, че такива не са сключвани. По отношение на договор за потребителски кредит № •••••••/14.09.2021 г. съдът не дължи произнасяне, тъй като първоначалният ищец в обстоятелствената част на исковата молба е посочила същия сред договорите, които приема за недействителни, но искане за обявяване на неговата недействителност липсва в петитума на исковата молба и съобразно диспозитивното начало съдът не дължи произнасяне относно този договор.

Предвид уважаването на главните искове, следва да бъде разгледан насрещният такъв, с който се настоява Х. Ю. И. да бъде осъдена за заплати на "Кредисимо" ЕАД чистата стойност на кредита - дължима и непогасена главница по Договор за потребителски кредит № •••••••/18.02.2025 г., възлизаща на 3500 лева.

Основателността на предявения насрещен иск е обусловена от установяване от страна на ищеца "Кредисимо" ЕАД на следните правопораждащи факти: 1. наличие на сключен между страните договор за потребителски кредит със соченото съдържание, 2. усвояване на сумата от страна на ответника съгласно условията на договора. При установяване на така посочените предпоставки в тежест на ответника е да докаже, че е платил.

Както се посочи по-горе между страните не бе спорно, а и от доказателствата по делото/ писмени и кредитирани заключения по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза/ се установи, че страните са сключили договор за потребителски кредит № •••••••/18.02.2025 г. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по силата на процесния договор ответникът по насрещния иск като потребител е усвоила сумата от 3 500 лв. /което е чистата стойност по кредита/, от които сумата от 2268,04 лева е била усвоена като погасяване главница по стар заем, а разликата от 1231,96 лв. е била преведена на Х. като нов заем. Установи се от заключението на вещото лице, че ответникът по насрещния иск не е извършила по този договор плащания.

По развитите по-горе съображения съдът е приел, че договор за потребителски кредит № •••••••/18.02.2025 г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.

В отговора по насрещния иск ответникът по този иск – Х. И. е направила възражение за съдебно прихващане по смисъла на чл. 103 от ЗЗД с насрещните вземания, възникнали от плащания, направени без основание по част от горевизираните договори за потребителски кредит, като с оглед дадена от съда възможност, с молба от 02.06.2026 г. е прецизирала размера на същите, както следва: по Договор за потребителски кредит № •••••••/11.04.2023 г. - надплатени 47,35 лв. (24,21 евро); по Договор за потребителски кредит № •••••••/23.04.2023 г. - надплатени 38,00 лв (19,43 евро) и по Договор за потребителски кредит № •••••••/18.01.2024 г. - надплатени 1062,69 лв. (543,34 евро), прогласени за недействителни, както и по други осем договора за кредит, които не са предмет на делото и за които не са предявени искания за прогласяване на тяхната недействителност, а именно по Договор за потребителски кредит № •••••••/27.05.2022 г. - надплатени 27,54 лв. (14,08 евро); по Договор за потребителски кредит № •••••••/01.07.2022 г. - надплатени 114,00 лв (58,29 евро); по Договор за потребителски кредит № •••••••/24.02.2023 г. - надплатени 5,75 лв (2,94 евро); по Договор за потребителски кредит № •••••••/28.02.2023 г. - надплатени 6,23 лв (3,19 евро); по Договор за потребителски кредит № •••••••/15.03.2023 г. - надплатени 0,29 лв (0,15 евро); по Договор за потребителски кредит № •••••••/20.06.2023 г. - надплатени 752,60 лв (384,80 евро); по Договор за потребителски кредит № •••••••/18.01.2024 г. - надплатени 1 062,69 лв (543,34 евро) и по Договор за потребителски кредит № •••••••/12.07.2024 г. - надплатени 1 230,42 лв (629,10 евро).

Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД прихващането е възможно, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В този случай всяко едно от тях, ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. За това е необходимо това лице да направи изявление по чл. 104, ал. 1 от ЗЗД в посочения смисъл, което да достигне до другата страна в правоотношението. Законът не обвързва момента, в който прихващането поражда действие, с момента на извършване на изявлението по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 104, ал. 2 от ЗЗД прихващането има обратно действие като двете насрещни вземаният се смятат погасени до размера на помалкото от тях от деня, в който прихващеното е могло да се извърши. За да настъпят последиците от прихващането вземането на прихващащия трябва да съществува както към момента, в който то може да се извърши, така и към момента на извършване на компенсаторното изявление, а когато последното е поставено под условие и към момента на сбъдване на условието. Когато при предявен иск ответникът по него направи възражение за прихващане на претендираното от ищеца вземане със свое вземане към ищеца, съдът ще трябва да разгледа това възражение и да се произнесе по отношение на него. С това възражение ответникът твърди, че искът е неоснователен, тъй като вземането на ищеца до размера на предявеното с възражението насрещно вземане е погасено чрез извършено прихващане. Произнасянето на съда се свежда до това дали е налице прихващане и до обявяване на последиците от същото. Както се посочи по-горе необходимо е да съществуват две задължения/ вземания –чл. 103, ал. 1 от ЗЗД. Следващо изискване за възникване на правото да се извърши прихващане, е двете вземания да бъдат насрещни – кредиторът по едно вземане трябва да е длъжник по другото и обратно. Елемент на фактическия състав на правото да се извърши прихващане, също е изискването двете задължения да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи. На следващо място прихващането е възможно само ако вземането на страната, която прихваща /активното вземане/ е изискуемо. Не е необходимо задължението на прихващащия /пасивното вземане/ да е изискуемо. Достатъчно е да бъде изпълняемо. Следваща предпоставка е ликвидност на вземането на лицето, което извършва прихващане. Това изискване е изключено при съдебното прихващане, което може да бъде упражнено и с неликвидно вземане. В настоящия случай се касае за съдебно прихващане, извършено чрез материално правно възражение, заявено в срока за отговор по предявения насрещен иск.

Действително, съгласно заключението на вещото лице по сключени между страните десет договора за потребителски кредит, сключени преди договор за потребителски кредит № •••••••/18.02.2025 г., Х. И. е извършила плащания над чистата стойност на кредита както следва: по Договор за потребителски кредит № •••••••/27.05.2022 г. - надплатени 27,54 лв. (14,08 евро); по Договор за потребителски кредит № •••••••/01.07.2022 г. - надплатени 114,00 лв. (58,29 евро); по Договор за потребителски кредит № •••••••/24.02.2023 г. - надплатени 5,75 лв. (2,94 евро); по Договор за потребителски кредит № •••••••/28.02.2023 г. — надплатени 6,23 лв (3,19 евро); по Договор за потребителски кредит № •••••••/15.03.2023 г. - надплатени 0,29 лв. (0,15 евро); по Договор за потребителски кредит № •••••••/11.04.2023 г. - надплатени 47,35 лв. (24,21 евро); по Договор за потребителски кредит № •••••••/23.04.2023 г. - надплатени 27,01 лв. (13,81 евро); по Договор за потребителски кредит № •••••••/20.06.2023 г. - надплатени 752,60 лв (384,80 евро); по Договор за потребителски кредит № •••••••/18.01.2024 г. - надплатени 1063,09 лв (543,55 евро); по Договор за потребителски кредит № •••••••/12.07.2024 г. - надплатени 1230,42 лв (629,10 евро).

Но, както се посочи, по част от тези договори, а именно по Договор за потребителски кредит № •••••••/27.05.2022 г.; Договор за потребителски кредит № •••••••/01.07.2022 г.; Договор за потребителски кредит № •••••••/24.02.2023 г.; Договор за потребителски кредит № •••••••/28.02.2023 г.; по Договор за потребителски кредит № •••••••/15.03.2023 г.; по Договор за потребителски кредит № •••••••/20.06.2023 г.; по Договор за потребителски кредит № •••••••/18.01.2024 г. и по Договор за потребителски кредит № •••••••/12.07.2024 г. не са предявени искания за прогласяване на тяхната недействителност. Въпросът за нищожността на договора е преюдициален по отношение на това дали даденото по него е без основание и може ли да се иска обратно. Ответникът по насрещния иск не релевира пред съда нищожност на посочените договори, за да докаже, че от тях са възникнали определени последици (като правото на връщане на дадено без основание).

От изложеното следва, че заявеното от ответника Х. И. по насрещния иск възражение за прихващане се явява частично основателно - само по отношение на Договор за потребителски кредит № •••••••/11.04.2023 г. – за надплатени 47,35 лв. (24,21 евро); по Договор за потребителски кредит № •••••••/23.04.2023 г. – за надплатени 38,00 лв. (19,43 евро), включваща и неразпределена сума от 5,62 евро и по Договор за потребителски кредит № •••••••/18.01.2024 г. – за надплатени 1 063,09 лв (543,55 евро), които са предмет на делото и по които е направено искане за обявяване на тяхната недействителност.

Дължимия остатък от главницата по Договор за кредит № •••••••/18.02.2025, след направените плащания по посочените три договора е в размер на 1202.33 евро (2351,56 лева).

Възражението за прихващане е между главницата по кредита в размер на 1789,52 евро (3500 лв.) със сумата от общо 587,19 евро (1148,44 лева), получена от ищеца въз основа на нищожни договори вноски по договор за предоставяне на поръчителство и договорни лихви.

В случая ответникът по насрещния иск Х. И. е направила с насрещната искова молба процесуалното изявление за съдебно прихващане. Предвид на това процесуално изявление съдът счита, че следва да бъде извършена съдебна компенсация между получената от "Кредисимо" ЕАД без основание по Договор за потребителски кредит № •••••••/11.04.2023 г.; по Договор за потребителски кредит № •••••••/23.04.2023 г. и по Договор за потребителски кредит № •••••••/18.01.2024 г. сума в общ размер на 587,19 евро (1148,44 лева), заплатена от потребителя Х. И. и дължимата от потребителя Х. И. на кредитора "Кредисимо" ЕАД сума по договор за потребителски кредит № •••••••/18.02.2025 г. в размер на 1789,52 евро (3500 лв.), представляваща неизплатена главница - чистата стойност на кредита.

След приспадане на извършените плащания в общ размер на 587,19 евро (1148,44 лева) остава дължима от ответника сума 1202.33 евро (2351,56 лева). Поради това предявеният иск чл. 23 от ЗПК, касаещ вземането за главница, е основателен за сумата от 1202.33 евро (2351,56 лева). Върху тази сума следва да се присъди законна лихва считано от датата на подаване на насрещния иск в съда – 22.08.2025 г.

Предвид тези съображения до пълния предявен размер от 1789,52 евро (3500 лв.) предявеният иск е неоснователен поради уважаване на възражението за прихващане с извършените плащания по кредита в общ размер на 587,19 евро (1148,44 лева).

По разноските.

При този изход на спора с право на разноски разполагат и двете страни ищецът съобразно уважената, а ответникът "Кредисимо" ЕАД съобразно отхвърлената част от исковите претенции.

Ищецът е претендирал разноски за оказана безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Ответникът, с отговора на исковата молба, е претендирал деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, заплатена държавна такса за насрещния иск и депозит за вещо лице.

Ищецът е представлявана от адвокат по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., за което по делото е представен договор за правна защита и съдействие. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвоката на ищеца възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в производството съобразно уважената част от исковите претенции. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. /Така и Определение № 88 от 9.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 446/2022 г., IV г. о., ГК /. Изявлението за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаването му е: правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна; липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл е и трайно формираната съдебна практика на ВКС по приложение на чл. 38 от ЗА. /Така Определение № 78 от 4.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4150/2021 г., IV г. о., ГК и др./.

Съдът съобрази минимално установените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, като счита, че общият размер на исканите от адвоката възнаграждения в размер на 1100 евро не се явяват прекомерни. Следва да се посочи, че по делото са предявени шестнадесет съединени в условията на кумулативност иска, като на практика нито един от тях не се отличава с фактическа и правна сложност, но минимално предвиденото в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа възнаграждение се явява в размер на 400 лв. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Действително съдът не е абсолютно обвързан от предвидените минимални размери в цитираната наредба, поради което и посочените в същата възнаграждения по – скоро служат за ориентир, а не са такива със задължителен за съда характер. При преценката си за размера на възнаграждението съдът съобрази Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С - 438/2022 г., както и обстоятелствата, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност, а производството е приключило с провеждането на четири открити съдебни заседания, в които процесуалният представител на ищеца не се е явил и е депозирал писмено становище. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено посоченото адвокатско възнаграждение в размер на 1100 евро. Така определения размер на адвокатско възнаграждение съответства на общоприетите в практиката разбирания за справедливо адвокатско възнаграждение, отговаря на критериите за разумност и пропорционалност. По-нисък размер на адвокатското възнаграждение би бил израз на обезценяване на висококвалифицирания труд на адвоката и на конкретно извършената по настоящото дело процесуална дейност/ включваща и отговор по предявения насрещен иск/. Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да заплати на пълномощника адвокатско възнаграждение в размер на 439,11 евро, съобразявайки обстоятелството, че броят на предявените установителни искове за прогласяване на нищожност на недействителни договори е петнадесет (видно от петитума на исковата молба), от които са уважени шест с обща стойност 4831,71 евро (9450 лв.), а останалите девет с обща стойност 6953,57 евро (13600 лв.) са отхвърлени, осъдителният иск за сумата от 1789,52 евро (3500 лв.) е уважен частично до сумата в размер на 1202.33 евро (2351,56 лева) и отхвърлен за сумата от 587,19 евро (1148,44 лева), поради уважаване на възражението за прихващане с извършените плащания по кредита в този размер.

Ответното дружество е претендирало разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 76,69 евро (150,00 лв.), която е съобразена с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП. Съобразно отхвърлената част от установителните искове и уважената част от насрещния иск претенции ищецът следва да заплати на ответника деловодни разноски в общ размер на 177,43 евро, от които сумата в размер на 46,08 евро - за юрисконсултско възнаграждение, 41,23 евро - за държавна такса по насрещния иск и 90,12 евро -възнаграждение за вещо лице.

Доколкото ищецът е освободена на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащане на такси и разноски в производството, предвид изхода на спора и съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Кърджали дължимите държавни такси и разноски в производството съответно на уважената част от исковите претенции.

Държавната такса по иска за нищожност на уважените шест договора за заем, предявени срещу "Кредисимо" ЕАД е в размер на 225,98 евро, изчислена съобразно стойността на всеки един от тях,. Освен това съразмерно уважената част от исковете следва да плати и разноски за вещото лице в размер на 59,88 евро.

Така мотивиран, съдът