РЕШЕНИЕ

№ 98

гр. Варна, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева Членове: Росица Ант., Тончева Десислава, Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора П. М. К. като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600112 по описа за 2023 година, при произнасянето взе предвид следното:

Предмет на въззивна проверка по ВНОХД №112/2023 година е правилността на присъда №21/23.11.2022 година, постановена от състав на Окръжен съд-Разград по НОХД №167/2022 година. С тази присъда подс.М. Й. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.2 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК, осъден е на три години лишаване от свобода с отложено изпълнение за пет години, частично е уважен граждански иск за имуществени вреди от деятелността в размер на 65849.20лв., ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане до окончателното плащане на главницата, на дееца са възложени разноски по чл.189, ал.3 от НПК и съответна държавна такса. Със същата присъда подсъдимото лице е оправдано по обвинението за престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.1 от НК, за неоснователна е счетена и исковата претенция за имуществени вреди от несъставомерното деяние в размер на 15763.99лв.

Съдебният акт се проверява вследствие на инициатива по чл.318, ал.5 от НПК – с въззивна жалба процесуалният представител на гражданския ищец атакува присъдата като незаконосъобразна в отхвърлителната част на гражданския иск за имуществени вреди. Към настоящата инстанция се отправя искане за отмяна на съдебния акт в обжалваната част и уважаване в цялост на предявения граждански иск от министъра на финансите, ведно със законната лихва от началото на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

По съществото на делото в настоящата инстанция и представителят на въззивната прокуратура, и защитникът на подсъдимия пледират за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Въззивната инстанция, в изпълнение на задължението си по чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, приемайки за установено следното:

Контролираният съдебен акт е постановен задочно по отношение на подсъдимия М. Й.. До това развитие се достига при изпълнени, по мнение на този състав, процесуални задължения от страна на първоинстанционния съд и на органите на досъдебното производство за обезпечаване правото на лично участие на подсъдимото лице във водената спрямо него наказателна процедура - отказ от което право подс.Й. недвусмислено е манифестирал с цялостното си поведение до и включително във въззивния съдебен стадий.

В предметния казус по категоричен начин е установено, че подсъдимият М. Й. е турски гражданин, с постоянно местоживеене в Кралство Нидерландия (напр. ДПр, т.3, л.135, л.149, л.150, л.151; т.4, л.8 и сл.). Не е и не би могло да е спорно, че същият е бил надлежно уведомен още в стадия на разследването за воденото срещу него наказателно производство за данъчни престъпления - оповестени на лицето с точно описание на фактическите им параметри още към момента на призоваването му за действия по чл.219 от НПК – затова, че в качеството си на собственик и управител на „Стар транспорт“ЕООД в гр.Разград, избегнал установяване и плащане на ДДС в размер на 81613.20лв в периода от 01.08.2012г. до 01.05.2015г. (ДПр, т.3, л.184 и сл.). От приложените книжа в досъдебното производство следва, че подс.М. Й. е бил многократно и редовно призоваван по реда на чл.180, ал.2 от НПК за привличане като обвиняем и за предявяване на обвинение (ДПр, т.4, л.17, л.54, л.61, л.83, л.108). Позовавайки се на множеството молби за правна помощ в досъдебното производство и на техните приложения, въззивният състав констатира, че още в стадия на разследването на подсъдимото лице са били разяснени правата по чл.55 от НПК, както и възможността по чл.269 от НПК.

За последвалото процесуално поведение на лицето в досъдебната фаза, настоящият състав съди от писмени актове на водещия разследването и постановления на наблюдаващия прокурор. Именно от тях става ясно, че М. Й. по лично решение не е взел участие в разследването. Вследствие на това поведение, на 29.10.2021г. в условията на чл.206 вр. чл.269, ал.3, т.4 от НПК и в присъствието на служебно назначения защитник адв.П., турският гражданин е привлечен задочно като обвиняем за две престъпления по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.1 от НК, постановлението е предявено на защитника, мярка за неотклонение не е взета (ДПр, т.4, л.124). Самият акт на привличане също е бил изпратен в превод на дееца, заедно с призовка за предявяване на разследването (ДПр., т.4, л.213, л.243 и сл.).

По-нататък, съдебната фаза е образувана по обвинителен акт на прокурор от ОП-Разград, с който на обв.М. Й. е повдигнато обвинение за еднородна реална съвкупност от престъпления по чл. чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.1 от НК. За изпълнение на процедурата по чл.247в, ал.1 от НПК съдията-докладчик е разпоредил превод на разпореждането по чл.247б, ал.2, т.1 от НПК, на обвинителния акт, на извлечение от НПК в лицето на законовите разпоредби на чл.55, чл.248 и чл.269, както и на призовка за разпоредително заседание. Към материалите в първоинстанционното дело е приложен пощенски документ, удостоверяващ получаване на процесуалната документация на 02.09.2022г. на адреса на подсъдимия в Кралство Нидерландия, като обстоятелството, оценено и през изявление на упълномощения защитник при даване ход на делото и съдебното следствие в окръжния съд, не оставя съмнение в знанието на лицето за съдебната процедура и редовното му призоваване както за разпоредителното заседание, така и за следващите етапи от стадия на съдебното заседание в първата инстанция. Видно от протоколи от 20.10.2022г. и 23.11.2023г. по НОХД №167/2022г., съдебното производство е проведено неприсъствено в хипотезата на чл.269, ал.3, т.4, б.в от НПК, за която са били налице всички нормативно закрепени условия. Законните интереси на подсъдимия са били охранени с представителството му от двама упълномощени защитници. Постановената в съдебното заседание на 23.11.2022 година присъда заедно с мотивите към нея е преведена, изпратена и узната от подсъдимия (НОХД, след л.212).

Преминавайки към обобщение на изложените фактически положения, за въззивния състав не остава съмнение, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение с приложението на чл.269, ал.3, т.4, б.в от НПК, като неприсъственото разглеждане и решаване на делото по отношение на подсъдимия в тази инстанция се дължи изцяло на причини в поведението на дееца, манифестиращо отказ от лично участие в първоинстанционния съдебен стадий и неявяване пред съда без уважителни причини. Законосъобразна е и преценката на контролирания съд, че на досъдебното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения по см. на чл.248, ал.1, т.3 от НПК, доколкото проследяването на цялостното поведение на подсъдимия в тази фаза сочи на липса на желание за участие в наказателното производство. Служебната проверка на присъдата не констатира и никакви други процесуални нарушения, които биха могли да обосноват произнасяне по чл.335, ал.2 от НПК.

С фокус към проверката на присъдата по нейната обоснованост и материална законосъобразност, въззивният състав отбелязва, че по делото е проведено пълно съдебно следствие, в което са събрани и проверени гласни и писмени доказателства, изслушана е ССчЕ от досъдебното производство. Проведената собствена доказателствена оценка дава основания на този съдебен състав да се солидаризира с фактическите положения, приети от първоинстанционния съд, които накратко са следните:

Подсъдимият М. Й. е турски гражданин, без трайно пребиваване в България. През м.април 2012 година той учредил в Република България свое търговско предприятие „Стар транспорт“ЕООД. Дружеството се управлявало от него, седалището му било в гр.Разград, а от 29.06.2012г. то (дружеството) било регистрирано и по ЗДДС. Основната дейност на търговския субект била свързана с товарен автомобилен транспорт на територията на ЕС и най-вече в Кралство Нидерландия.

Счетоводството на предприятието се водило от св.Селвер К., която била упълномощена от подсъдимия с права във връзка с данъчното облагане на „Стар транспорт“ЕООД, също за представителство по въпроси от областта на трудовото законодателство и в други административни области.

Дружеството имало регистрирани банкови сметки в „УниКредит Булбанк“ АД, а във връзка с търговската си дейност разполагало с дълготрайни материални активи, получени чрез ВОП и по-конкретно:

-придобит на 16.05.2012 г. л.а. „Мерцедес 220" с peг.№ РР 7533 АТ, на стойност 5476, 32 лв.;

-придобит на 03.07.2012 г. влекач „Скания“ с peг.№ РР8177 АТ, на стойност 14668, 73 лв. и ДДС 2933, 75 лв.;

-придобит на 03.07.2012 г. влекач „ДАФ“ с peг.№ РР 8178 АТ, на стойност 14668, 73 лв. и ДДС 2933, 75 лв.;

-придобит на 03.07.2012 г. влекач „ДАФ“ с peг.№ РР 8233 АТ, на стойност 14668, 73 лв. и ДДС 2933, 75 лв.;

-придобит на 27.08.2012 г. мега-влекач „Скания“ с peг № РР 9370 АТ, на стойност 14668, 73 лв. и ДДС 2933, 75 лв.;

-придобит на 07.09.2012 г. мега-влекач „Скания“ с peг.№ РР 9427 АТ, на стойност 14668, 73 лв. и ДДС 2933, 75 лв.

За периода от 23.07.2012г. до 12.02.2013г. „Стар транспорт“ЕООД документално участвало по множество търговски сделки с дружество „Г Ван Дусбург Транспорт БВ.“, чието реално наименование, според вписания във фактурите VIN номер, е „Gеtru Koeltransport B.V.“, със седалище в Кралство Нидерландия. Поради отдалеченост, подсъдимият получавал по-късно първични счетоводни документи – фактури и др., които били въвеждани в съответните дневници по ЗДДС на „Стар транспорт“ЕООД за по-късен данъчен период.

Подс.Й. предоставял на св.К. - лично или на имейл, за осчетоводяване първични счетоводни документи от цялостната дейност на дружеството – фактури, товарителници, стокови разписки, пътни листи, ЧМР, документи за платени пътни такси, дебитни и кредитни известия. Сред тях били фактури, издадени от „Стар транспорт“ЕООД към „Gеtru Koeltransport B.V.“ (още веднъж - неправилно записано в счетоводството на дружеството като „Г Ван Дусбург Транспорт БВ.“), с VIN№ NL 808955937В05, седалище в Кралство Нидерландия, за извършени ВОД – транспортни услуги с товарни автомобили предимно на територията на Нидерландия, облагащи се със ставка 0%, като в дневниците за продажби на „Стар транспорт“ЕООД били осчетоводени фактури с №№2 от 23.07.2012 г. на стойност 7534, 56 лв.; 3 от 23.07.2012 г. на стойност 8430, 17 лв.; 4 от 24.07.2012 г. на стойност 7403, 60 лв.; 6 от 28.07.2012 г. на стойност 9984, 83 лв.; 7 от 28.07.2012 г. на стойност 806, 90 лв.; 9 от 01.08.2012 г. на стойност 7764, 41 лв.; 11 от 04.08.2012 г. на стойност 6947, 26 лв.; 12 от 13.08.2012 г. на стойност 9266, 72 лв.; 13 от 13.08.2012 г. на стойност 3827, 48 лв.; 14 от 13.08.2012 г. на стойност 7996, 76 лв.; 17 от 18.08.2012 г. на стойност 615, 58 лв.; 18 от 18.08.2012 г. на стойност 7398, 79 лв.; 19 от 23.08.2012 г. на стойност 7090, 90 лв.; 22 от 31.08.2012 г. на стойност 7318, 81 лв.; 25 от 10.09.2012 г. на стойност 14423, 99лв.; 26 от 21.09.2012 г. на стойност 8286, 34 лв.; 27 от 21.09.2012 г. на стойност 8304, 06 лв.; 28 от 25.09.2012 г. на стойност 6813, 47лв.; 29 от 25.09.2012 г. на стойност 6707, 68 лв.; 31 от 01.10.2012 г. на стойност 6754, 79 лв.; 32 от 01.10.2012 г. на стойност 6430, 10 лв.; 33 от 01.10.2012 г. на стойност 6538, 48 лв.; 34 от 01.10.2012 г. на стойност 7198, 96 лв.; 36 от 12.10.2012 г. на стойност 7081, 81 лв.; 37 от 12.10.2012 г. на стойност 6872, 00 лв.; 38 от 12.10.2012 г. на стойност 10097, 81 лв.; 40 от 19.10.2012 г. на 5348, 63 лв.; 41 от 19.10.2012 г. на стойност 6790, 66 лв.; 49 от 02.11.2012 г. на стойност 7409, 35 лв.; 52 от 11.11.2012 г. на стойност 7107, 59 лв.; 53 от 11.11.2012 г. на 9715, 00 лв.; 54 от 11.11.2012 г. на стойност 5682, 59 лв.; 57 от 16.11.2012 г. на стойност 7417, 86 лв.; 58 от 16.11.2012 г. на стойност 7919, 19 лв.; 60 от 26.11.2012 г. на стойност 10156, 55 лв.; 61 от 26.11.2012 г. на стойност 6337, 50 лв.; 62 от 26.11.2012 г. на 10067, 30 лв.; 63 от 26.11.2012 г. на стойност 7553, 69 лв.; 65 от 28.11.2012 г. на стойност 8009, 93 лв.; 66 от 28.11.2012 г. на стойност 9768, 06 лв.; 68 от 31.12.2012 г. на стойност 88279, 57 лв; 85 от 12.02.2013 г. на стойност 7283, 20 лв.; 86 от 12.02.2013 г. на стойност 2123, 60 лв. и 87 от 12.02.2013 г. на стойност 228, 71 лв.

Данъчната основа на така фактурираните доставки с нулева ставка ДДС била отразена в СД по ЗДДС и дневници за продажби на „Стар транспорт“ЕООД за данъчни периоди м.юли 2012г. – м.март 2013г. Тези СД и дневници били изготвени от св.К. въз основа на предоставените й от подсъдимия фактури, включително счетоводителката подала данъчните документи по електронен път в ТД на НАП-Варна, офис – Разград. В конкретика се визират следните СД по ЗДДС, към които са приложени съответни дневници за продажби и покупки:

• вх. № 17001017653 от 13.08.2012 г. за данъчен период 01.07.2012 г. - 31.07.2012 г., - вх. № 17001019979 от 14.09.2012 г. за данъчен период 01.08.2012 г. - 31.08.2012 г., - вх. № 17001022263 от 15.10.2012 г. за данъчен период 01.09.2012 г. - 30.09.2012 г., - вх. № 17001023982 от 13.11.2012 г. за данъчен период 01.10.2012 г. - 31.10.2012 г., - вх. № 17001026209 от 13.12.2012 г. за данъчен период 01.11.2012 г. - 30.11.2012 г., - вх. № 17001028370 от 14.01.2013 г. за данъчен период 01.12.2012 г. - 31.12.2012 г., - вх. № 17001030648 от 14.02.2013 г. за данъчен период 01.01.2013 г. - 31.01.2013 г., - вх. № 17001032907 от 14.03.2013 г. за данъчен период 01.02.2013 г. - 28.02.2013 г., - вх. № 17001035043 от 15.04.2013 г. за данъчен период 01.03.2013 г. - 31.03.2013 г. След последния данъчен период - март 2013г., подсъдимият спрял да предоставя на св.К. счетоводни документи, затова тя подавала нулеви СД по ЗДДС пред органите по приходите. В края на 2014 година подсъдимият получил лично от свидетелката счетоводната документация на своето дружество, като оттогава нататък той преустановил плащането за счетоводни услуги, а свидетелката пък спряла да подава декларации по ЗДДС за „Стар транспорт“ЕООД. Вследствие на тези обстоятелства дружеството било служебно дерегистрирано с Акт за дерегистрация по ЗДДС № 17099150003178/ 20.04.2015г., връчен на св.К. като пълномощник на ДЗЛ на 23.04.2015 г. За данъчен период април 2013 година не била подадена СД по ЗДДС, не бил начислен и ДДС по чл.111 от ЗДДС върху данъчната основа на активите на дружеството към датата на дерегистрация – товарни коли и лек автомобил, придобити чрез ВОП, за които „Стар транспорт“ЕООД ползвало право на данъчен кредит в размер на 15 763, 99 лв.

Спрямо „Стар транспорт“ЕООД била проведена данъчна ревизия по ЗДДС за периода от 29.06.2012г. до 23.04.2015г. В хода на това производство се извършила служебна проверка по отношение на „Gеtru Koeltransport B.V.“ с VIN №NL808955937В05, довела до установяване на три факта: 1)дружеството било дерегистрирано по ДДС на 01.03.2007г., 2)към датата на доставките от „Стар транспорт“ЕООД същото не било с подновена регистрация по косвения данък и 3)VIN номерът бил невалиден. Пак по пътя на данъчния обмен, българските органи по приходите установили, че от „Gеtru Koeltransport B.V.“ не били представен нито фактури, нито други документи за декларирания ВОД с доставчик „Стар транспрот“ЕООД.

Според заключението на ССчЕ, „Стар транспорт“ЕООД дължи начисляване на 20%ДДС по фактурираните доставки на „Gеtru Koeltransport B.V.“, като размерът на общо дължимото ДДС върху цялата данъчна основа възлизал на 65849, 20 лв. и се формирал така:

• за данъчен период юли 2012година - дължим ДДС в размер на 5693, 34 лв.;

• за данъчен период август 2012 година – дължим ДДС в размер на 9704, 45 лв.;

• за данъчен период септември 2012 година – дължим ДДС в размер на 7422, 59 лв.

• за данъчен период октомври 2012година – дължим ДДС в размер на 10 518, 87 лв.;

• за данъчен период ноември 2012 година - дължим ДДС в размер на 16 190, 77 лв.;

• за данъчен период декември 2012 година - дължим ДДС в размер на 14713, 26 лв.;

• за данъчен период февруари 2013 година – дължим ДДС в размер на 1605, 92 лв.

Отново по заключение на разискваната експертиза, след служебната дерегистрация по ЗДДС, „Стар транспорт“ЕООД дължи на основание чл.86, ал.2 и чл.111, ал.1 от ЗДДС косвен данък за април 2013 година - 15 763, 99лв. ДДС, за придобити чрез ВОП автомобили (описани по-горе във фактическата част на решението) на обща стойност 78 819, 97 лв., за каквото задължение не е подавана декларация от страна на дружеството.

Отразената дотук, а и в мотивите към проверяваната присъда фактическа обстановка е безспорна и се извлича от показанията на св.св.К. и К., от писмени доказателства, както и от заключението на ССчЕ.

Навлизайки в контрола относно обосноваността на обжалваната първоинстанционна присъда, настоящият съдебен състав няма основание да се дистанцира от прецизните оценъчни изводи на окръжния съд относно ролята на подсъдимото лице във воденето на търговските дела на „Стар транспорт“ЕООД в инкриминирания период. Освен, че М.Й. е собственик на капитала и управител на дружеството (ДПр, т.3, л.112-114), с оглед гласните доказателства в показанията на св.К. (НОХД, л.113 и ДПр, т.3, л.109 – приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК) е безспорно, че само той е предоставял за осчетоводяване всички първични счетоводни документи. Пак по убедителните гласни доказателства в показанията на посочената свидетелка, следва да се приеме, че именно подсъдимият е наемал шофьори за управление на транспортните средства на фирмата си, грижейки се активно за търговските си дела до около края на 2014 година, когато получил цялата счетоводна документация от св.К. и преустановил контакта си с нея, но не оттеглил пълномощното за данъчно представителство. Прецизни са изводите на първоинстанционния съд във връзка с достоверността на показанията на св.К. – потвърдена веднъж при логическата последователност на възпроизведените фактически положения, които на свой ред са в съзвучие с писмените доказателства по делото – договор за счетоводно обслужване и пълномощно (ДПр, т.1, л.58гр. и л.75), СД по ЗДДС и дневници за продажби за инкриминирания период (ДПр, т.2), РА №Р-03001715006411-091- 001/29.12.2015г. (ДПр, т.1, л.13 и сл.). Пряка последица от обоснованото кредитиране на гласното доказателствено средство и при категорични писмени доказателства – разписки (ДПр, т.1, л.20 и л.110), е извлеченото фактическо положение за недоказано знание на подсъдимото лице за обстоятелството на дерегистрация на дружеството му по ЗДДС, считано от 23.04.2015 година, за данъчната проверка и за издадения ревизионен акт.

Не е спорен за доказателствената основа фактът на отсъстваща данъчна регистрация по ДДС на контрагента на „Стар транспорт“ЕООД – нидерландското дружество „Gеtru Koeltransport B.V.“, по което фактическо положение са събрани писмени и гласни ДСр-ва в лицето на РА, показанията на св.К., както и показанията на св.К. (НОХД, л.130). Последният фактически източник изяснява, че за целите на данъчното облагане от значение е само VIN номера на контрагента – с него данъчният субект участва и се легитимира както в търговския, така и в данъчния документооборот.

От заетите аналитични съображения в мотивите на проверяваната присъда се извлича и прецизна оценка на първоинстанционния съд относно обосноваността и правилността на ССчЕ, която съответства на всички материали по делото, съдържа верификация на приложените счетоводни знания и обосновка на изводите за избегнатия за установяване и плащане косвен данък в инкриминирания период от страна на „Стар транспорт“ЕООД.

Преминавайки към обобщение, проверяваната присъда се възприема от настоящия въззивен състав за обоснована, т.к. вследствие на проведена прецизна доказателствена оценка от страна на контролираната инстанция в съответствие с чл.107, ал.5 от НПК, обстоятелствата на деятелността са точно изведени.

В пределите на правилно установените фактически положения, материалният закон също е приложен правилно. Казусът касае еднообразна деятелност по чл.255, ал.1, т.т.2, 6 и 7 от НК на подсъдимото лице като собственик на капитала и управител на „Стар транспорт“ЕООД, в което качество М.Й. е годен субект на престъплението по чл.255 от НК. За целите на счетоводството на ЮЛ подсъдимият е използвал четиридесет и четири фактури, по които управляваното от него „Стар транспорт“ЕООД е доставчик на услуги на „Gеtru Koeltransport B.V.“, като фактурите са били издадени с нулева ставка на ДДС като ВОД, без за това да са били налице законовите условия на чл.7, ал.1 и чл.53, ал.1 от ЗДДС – получателят на доставките не е бил регистриран за целите на ДДС в друга държава-членка на ЕС, посочен е невалиден VIN номер, което придава на фактурите невярно съдържание. На база на отсъствието на предпоставки по посочените норми от ЗДДС, всички доставки на „Стар транспорт“ЕООД към „Gеtru Koeltransport B.V.“ би следвало да се подчиняват на общия режим на ДДС със задължение за начисляване на 20%косвен данък върху данъчната основа или общо в размер на 65849.20лв. – особено големи размери по см. на чл.93, т.14 от НК. ДДС се заплаща при извършване на облагаемата доставка, като в случая следва да бъде внесен от „Стар транспорт“ЕООД след деклариране на сделките. Установяването и плащането на косвен данък в посочената стойност е избегнато от подсъдимия, освен чрез невярно документиране и чрез потвърждаване на неистина относно наличието на ВОД в СД по ЗДДС (периодът на СД е по-голям от времето на издаване на фактурите с невярно съдържание, поради по-късното им осчетоводяване) за инкриминирания период, подавани от дееца в условията на посредствено извършителство чрез Селивер К.. Последната е осъществявала счетоводното обслужване на „Стар транспорт“ЕООД и е депозирала СД по ЗДДС ведно с дневниците за покупки и продажби от името на дружеството, като е осчетоводявала предоставените й от подсъдимия първични счетоводни документи без да има знание за невярното обстоятелство в тях. Същите счетоводни документи са представени при отразената особена форма на извършителство пред органите по приходите, включително тези документи са и с отношение към неправомерното приспадане на данъчен кредит, констатирано с РА и СД по ЗДДС.

Горните обективни прояви не оставят съмнение в наличието на пряк умисъл към същинското данъчно престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК у подсъдимия доколкото той е действал по еднообразен начин - с едно и също дружество-контрагент, вписвайки невалиден VIN във фактурите и при липсващи съпътстващи документи за сделките, което обстоятелство е установено по пътя на взаимното сътрудничество между данъчните органи на Република България и Кралство Нидерландия.

По отношение на подсъдимия е повдигнато обвинение и за второ данъчно престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.1 от НК за избягване установяването и плащането на ДДС в размер на 15763.99лв в данъчен период април 2015 година при неизпълнение на задължение за подаване на декларация по чл.125 от ЗДДС във връзка с дерегистрация на „Стар транспорт“ЕООД по ЗДДС, считано от 23.04.2015 година. Към тази дата подсъдимият дължал начисляване на 20%ДДС върху стойността на всички налични автомобили, придобити чрез ВОП с обща данъчна основа 78819, 97лв. Правилно окръжният съд е отчел, че с бездействието си да подаде изискуемата СД по ЗДДС подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на инкриминираното данъчно престъпление. Деятелността му обаче е субективно несъставомерна, доколкото актът за дерегистрация на дружеството е връчен на св.К., като по делото не са налице доказателства тя от своя страна да е отправила надлежно уведомление към дееца или пък същият по друг начин да е узнал за дерегистрацията на дружеството, което обстоятелство поражда неизпълненото задължение по чл.111 от ЗДДС.

Продължавайки по-нататък с проверка справедливостта на присъдата, въззивният състав се солидаризира с доводите на първата инстанция за сравнително високата степен на обществена опасност на продължаваното същинско данъчно престъпление, което е извършено при множество изпълнителни деяния и има за общественоопасен резултат укрит и неплатен косвен данък, неколкократно надхвърлящ установения съставомерен праг по чл.93, т.14 от НК. За дееца е установено, че е семеен и неосъждан, което съответства на приетата с проверяваната присъда ниска степен на обществена опасност.

При относимите данни към индивидуализацията, въззивният състав счита, че правилно първоинстанционният съд е наложил наказание при приложение на чл.54 от НК, а размерът на санкцията - лишаване от свобода за срок от три години е справедлив, при ниската степен на обществена опасност на дееца и деятелност, която макар и при квалифициращи обстоятелства и със значителен размер на укрит и неплатен ДДС, се е развила преди малко повече от десет години. В изминалия период, за разлика от РОС, този съдебен състав не вижда основание да приеме изключително смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство, основавайки се на причините за забавяне на наказателното производство - част от обективно естество във връзка с международното сътрудничество между органите на досъдебното производство, но в голяма степен и дължащи се на мълчаливото поведение на подсъдимия, манифестиращо доброволен отказ от участие в процедурата спрямо него.

Първоинстанционният съд не е изпълнил кумулативната санкция по чл.255, ал.3 от НК с наказанието конфискация, но поради липсата на протест, проверката на присъдата в тази част е безпредметна.

Правилно е и отлагането на изпълнението на наложеното лишаване от свобода по реда на чл.66, ал.1 от НК с максимален изпитателен срок. По делото не са събрани доказателства, които да насочват към ефективно изпълнение на присъдата, при положение че става въпрос за изолирана престъпна проява в биографията на подсъдимия, който при данните от свидетелството за съдимост, и понастоящем води законосъобразен начин на живот. Иначе казано, с изпитателния срок и законовата възможност по чл.68 от НК, стимулът за поправяне и превъзпитание на дееца в условията на общността е постигнат. Изпълнението на наказанието в този размер и при максималния изпитателен срок, категорично въздейства и върху обществото с цел въздържане от извършване на престъпления.

Във връзка с произнасянето по гражданския иск с присъдата, въззивният състав намира следното:

Както вече неколкократно бе казано, подсъдимият е предаден на съд за две самостоятелни данъчни престъпления. Срещу него е предявен един граждански иск в размер на 81613.19лв – общите имуществени вреди от двата деликта, ведно с претенция за законна лихва. С присъдата съдът е уважил частично гражданския иск до размера на вредите за престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен, а в останалата част исковата претенция е отхвърлена като неоснователна. По осъдителния диспозитив, въззивният състав се присъединява изцяло към мотивировката на окръжния съд за това, че продължаваното квалифицирано данъчно престъпление съставлява и деликт, доколкото доказателствата по делото сочат за наличие на деяния, противоправност, вреда за държавния бюджет от неустановеното и неплатено данъчно задължение в размер на 65849.20лв ДДС, причинна връзка и вина на дееца. Не така стои въпросът за другото данъчно деяние, за което е постановена законосъобразна оправдателна присъда. Обмислянето на деятелността на плоскостта на непозволеното увреждане като сложен юридически факт, налага още веднъж въззивният състав да се позове на доказателствата по делото – документи за ВОП на автомобили на „Стар транспорт“ЕООД, акт за дерегистрация, РА по отношение на дружеството, които установяват бездействие на подсъдимия да подаде данъчна декларация за начисляване на ДДС по реда на чл.111 от ЗДДС за данъчен период април 2013 година, настъпила вреда от това бездействие в размер на 15763.99лв – неустановено и неплатено ДДС, противоправност на деянието и причинна връзка. Събраните и проверени доказателства по делото обаче не доказват вина у дееца. По-конкретно, това са показанията на св.К. и писмени доказателства в частта на връчване на акт за дерегистрация и РА на тази свидетелка, които изключват каквото и да е знание у подсъдимия за обективното обстоятелство на дерегистрацията на дружеството по ЗДДС, от която пък произтича задължението по чл.111 от ЗДДС. На базата на доказателствената основа е немислимо и непредпазливо деяние от страна на подс.Й., доколкото фактическите положения не установяват неполагане на дължима грижа от негова страна при водене на търговските и данъчни дела на „Стар транспорт“ЕООД, а и в хипотезата на чл.101, ал.2 вр. чл.176, т.3 от ЗДДС, органът по прихода е дължал уведомление на подсъдимия като управител на ДЗЛ, каквото той не е отправил.

Пред първоинстанционния съд е бил повдигнат въпрос с отношение към чл.110 от ЗЗД, правилно разрешен в насока, че не е изтекла претендираната давност. Същата започва да тече от откриване на дееца, в случая от съставяне на постановлението за привличане на М. Й. в качеството на обвиняем на 29.10.2021 година, откогато се приема, че извършителят е установен. Съобразно ТР 5-2006-ОСГТК, ако откриването на дееца е станало по-късно от извършване на деянието, какъвто е настоящия случай, давностният срок тече от този по-късен момент. Затова от 29.10.2021 година е започнала да тече давността по чл.114, ал.3 от ЗЗД. Доколкото в този срок е бил предявен гражданският иск на държавата чрез министъра на финансите за непозволено увреждане срещу подсъдимия – на 20.10.2022 година (НОХД, л.113), правилно окръжният съд е приел, че същият не е погасен по давност.

В заключение, настоящият съдебен състав счита, че при проведената цялостна въззивна проверка на атакувания съдебен акт не се констатират основания за неговата отмяна или изменение, включително в частта по разноските и държавната такса. Потвърждаването на присъдата отпраща възможността за нейното обжалване по касационен ред към ситуацията, развита в т.4 от ТР 5-2018-ОСНК, т.е. право на такава инстанционна проверка може да предизвика само гражданският ищец и то само в частта, касаеща отхвърлянето на гражданския иск за имуществени вреди в размер на 15763.99лв. Първоинстанционната присъда в наказателната част и осъдителната гражданска част не е обжалвана от страните. Тъй като НПК не позволява актът на първоинстанционния съд да се атакува за пръв път директно пред касационната инстанция, а и предвид резултатът от въззивната проверка, в необжалваната част присъдата влиза в сила от момента на произнасяне на въззивния съд с настоящето решение, което изисква действия по изпълнение. Във връзка с чл.320, ал.2 от НПК съобщението за решението и самото решение в превод на турски език да се изпратят на подсъдимия при условието на чл.178, ал.10 от НПК на установения във въззивното производство електронен адрес (ВНОХД, л.25), при спазване на изискването по чл.180, ал.10 от НПК.

Предвид изложеното и на основание чл.338 от НПК, Варненският апелативен съд