Решение № 409 от 31.3.2023 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 70/2023 г.

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на “Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43, представлявано от Ев. Иг. и Р. Б., действащи чрез юрисконсулт М. Ст., против Решение №2938/02.10.2022г. постановено по гр.д.№207/2022г. на PC Варна, с което е уважен предявения от “Интер Карго-БГ“ ЕООД, с ЕИК 201728409, със седалище и адрес на управление: с.Припек, общ.Аксаково, парцел I-23B, кр.7, представлявано от Вл. Ил. Л., със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Неофит Бозвели“ №5, ет.2, офис 1, чрез адв.Й. А., против жалбоподателя иск с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на въззивника да заплати на въззиваемия сумата от 11548.37лв., съставляваща частична претенция от общо 23280.16лв., представляващи дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, измерими с разходите за възстановяване на влекач марка “Скания Р 144 ЛА 4х2 НА 460“, с рег.№••••••• от претърпени увреждания в резултат от ПТП настъпило на 08.05.2021г., по вина на застрахован при ответника водач на л.а.“Мазда 3“, с рег. №••••••••, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба-10.01.2022г. до окончателното й издължаване, или в условията на евентуалност против частта от решението, с която е уважена претенцията за размера над 545.84лв. В жалбата се излага, че решението на РС Варна е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, като се оспорват изводите съдът относно размера на определеното застрахователно обезщетение. Поддържа се, че неправилно съдът е кредитирал експертни заключения относно възстановителната стойност на причинените вреди, при положение, че ищецът не е предоставил доказателства за извършени разходи във връзка с отремонтиране на процесното превозното средство на претендираната стойност. Сочи се, че вещото лице по първоначалната САТЕ е извършило оглед на влекача, който към него момент вече е бил ремонтиран и е предстояло пускане в експлоатация. Сочи се, че ищецът е представил на в.л. фактури за извършените ремонтни дейности, които са на много ниска стойност-около 2000лв. Поддържа се, че цените са ниски, защото собственикът е избрал такъв начин на пазаруване и отремонтиране, т.е. същият като добросъвестен стопанин е харчил пестеливо средства за възстановяване на автомобила със собствен персонал и в сервиз на фирмата, която е негов собственик. Сочи се, че заключението на първоначалната САТЕ се подкрепя и от заключението на експертите по тройна САТЕ, които са констатирали допълнително, че автомобила е отремонтиран, но не е представена документация. Също така е констатирана разлика в показанията на километражът спрямо заснетия при застрахователя, което сочи, че превозното средство е било в движение до този междинен момент. На следващо място се поддържа, че съгласно заключенията по допуснатите три експертизи ремонтът на превозното средство е икономически неизгоден и надхвърля 70 % от действителната му стойност, поради което е налице тотална щета. Поддържа се, че ищецът не е установил по делото да е извършил ремонтни дейности на стойност, надхвърляща заплатеното от ответника обезщетение по предявената застрахователна претенция, съответно са развити подробни съображения, че определянето на размера на дължимо обезщетение на база експертна оценка по средни пазарни цени, противоречи на правната и на формалната логика, тъй като това води до облагодетелстване на ищеца за сметка на ответника, защото размерът на действителните вреди е значително по-малък. На следващо място се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице “тотална шета“, кредитирайки избирателно стойности от трите експертни заключения, без да държи сметка, че основата, на която те са определени е различна. Изложени са подробни доводи за неправилност на посочите изводи на съда, като се твърди, че в случая е налице “тотална шета“ по смисъла на чл.390 от КЗ. Ето защо в условията на евентуалност, се поддържа, че дори да се дължи обезщетение, то е трябвало да се определи в условията на тотална щета, след приспадане на процента запазени части. Развити са съображения за неправилност на заключенията на първоначалната единична САТЕ и на тройната такава, както и за правилност на заключението по повторната САТЕ, според чиито констатации за средни пазарни цени, за действителна стойност и за запазени части, следва да се определи обезщетението. Твърди се, че тъй като ищецът е ремонтирал сам превозното средство, то липсва основание за заплащане на обезщетение за труд определено по средни цени за нормочасове на сервизи в страната. Твърди се още, че неправилно първоинстанционният съд, е приел за доказан разход в размер на 1560лв. за репатриране на превозното средство, тъй като представената Фактура от 10.05.2021г. /т.е. 2 дни след ПТП/, с основание: “Услуга Пътна помощ“, не удостоверява за кое превозно средство е предоставена услугата, от коя до коя дестинация е придвижено то и т.н. Поддържа се, че следва да се кредитира заключението, според което по средни пазарни цени към момента на процесното ПТП, стойността на ремонтните дейности на автомобила е в размер на 19772лв., неговата действителната стойност е в размер на 13490лв. и запазените части са в размер на 4260лв. В тази връзка и на основание чл.390, ал.2 от КЗ дължимото обезщетение при тотална щета за процесния влекач е в размер на 9230лв., като след отчитане на доброволно заплатеното от ответника, в полза на ищеца се дължи сумата от 545.84лв. По отношение на претенцията за законна лихва се поддържа, че ищецът не е представил доказателства за прекратена регистрация, поради което и липсва основание за присъждане на такава лихва от датата на предявяване на иска. Изложени са подробни съображения и се сочи относима съдебна практика. Моли се за отмяна на атакуваното решение и да постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск, или в условията на евентуалност да се определи обезщетение в условията на тотална щета, с приспадане на стойността на запазените части, в следствие, от което иска да се отхвърли за размера над 545.84лв. Моли се искането за присъждане на лихва да бъде оставено без уважение. Претендират се деловодни разноски. В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, не е депозирала отговор на въззивната жалба. От страна на “Интер Карго-БГ“ ЕООД, с ЕИК 201728409 също е постъпила въззивна жалба, против горепосоченото решение, в частта, с която е отхвърлена претенцията за осъждане на “Застрахователно дружество Евроинс“ АД, да заплати застрахователно обезщетение, за разликата над уваженият размер от 11548.37лв. до пълно предявения такъв от 22873.84лв., съставляващ частична претенция от общо дължимо обезщетение в размер на 23280.16лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената част на иска. Във въззивна жалба, се поддържа становище за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението в атакуваната му част. Сочи, се че по делото липсва спор, че на 08.05.2021г., около 11: 05 часа, по пътя гр.Варна-гр.Бяла е настъпило ПТП между товарен автомобил марка “Скания Р 144 ЛА 4x2 НА 460“, с рег.№••••••• с прикачено към него полуремарке и лек автомобил марка “Мазда 3“, с рег.№••••••••, като за последният автомобил е имало сключена валидна застраховка “Гражданска отговорност“ с ответника, който е уведомен за инцидента от ищеца. Не е спорно и че ответникът е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 8774.16лв., като спора се концентрира относно размера на действително дължимото от застрахователя обезщетение. Оспорват се изводите на съда, че следва да се кредитира заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице Г. Др. по отношение на възстановителната стойност на увредената вещ и стойността на запазените части, като се излагат подробни съображения за неговата необоснованост и неправилност, включително се сочи относима съдебна практика. Поддържа се, че най-обосновано е заключението на тройната САТЕ, поради което и с оглед оспорването на първоначална и повторна еднолични експертизи, при постановяване на решението, е следвало да се кредитира изцяло имено заключението на тричленната експертиза. Сочи се, че според тримата експерти стойността за ремонта на автомобила по средни пазарни цени на труда, материалите и резервните части към датата на събитието, е в размер на 65094.81лв., а пазарната стойност на МПС е в размер на 34400лв. Ето защо се поддържа, че в случая е налице “тотална щета“ по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ, респективно са изложени обстойни доводи, че е налице основание за ограничаване на отговорността на застрахователя до пазарната оценка на повреденото имущество, след приспадане на остатъчната стойност на запазените части. Поддържа се, че въпросната остатъчна стройност, се явява “полза от вредите“, която трябва да се приспадне от обезщетението, за да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения, като в конкретния случай това е сумата в размер на 2750лв. Твърди се, че в разглежданият казус от действителната стойност на автомобила възлизаща 34400лв., следва да се приспадне и сумата в размер на 8774.16лв., която е изплатил ответника извънсъдебно по щетата. В заключение се поддържа, че дължимото от ответника обезщетение е в размер на 22873.84лв., като същото е формирано чрез приспадане от действителната стойност на влекача, възлизаща на 34400лв. на извънсъдебно заплатена от ответника сума от 8774.16лв. и на стойността на запазените части, възлизаща на 2750лв. Моли се въззивният съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното такова в частта, с която е отхвърлена претенцията за разликата над 11548.37лв., респективно да уважи иска до предявения размер от 22873.84лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се съдебно-деловодни разноски за двете инстанции. В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна-застрахователят, е депозирал отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че доводите на въззивника са в противоречие със събрания доказателствен материал и са опит за превратното му тълкуване, като са изложени насрещни съображения, идентични с тези обективирани в подадена от застрахователят въззивна жалба. Моли се за оставяне без уважение на подадената от пострадалия въззивна жалба и се претендират разноски. В съдебно заседание страните, поддържат собствената си въззивната жалба и оспорват тази на другата страна. Молят за уважаване на жалбите и за присъждане на разноски. За да се произнесе по спора съдът съобрази следното: Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като след допуснато изменение на иска, се претендира осъждане на “ЗД Евроинс“ АД да заплати на “Интер Карго-БГ“ ЕООД, сумата от 22873.84лв., съставляваща частична претенция от общо 23280.16лв., представляващи дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, измерими с разходите за възстановяване на влекач марка “Скания Р 144 ЛА 4х2 НА 460“, с рег.№••••••• от претърпени увреждания в резултат от ПТП настъпило на 08.05.2021г., по вина на застрахован при ответника водач на л.а.“Мазда 3“, с рег.№••••••••, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 10.01.2022г. до окончателното й издължаване. В исковата молба се твърди, че на 08.05.2021г., собствения на ищеца влекач марка “Скания Р 144 ЛА 4х2 НА 460“, с рег.№••••••• бил увреден при ПТП предизвикано виновно от водача на л.а.“Мазда 3“, с рег.№••••••••, който към момента на инцидента е бил застрахован с валидна застраховка ”Гражданска отговорност” при ответника. Сочи се, че контролните органи са уведомени за настъпилото ПТП, като след пристигането им на място, същите установили участниците в произшествието и механизма на настъпване на ПТП. Твърди се, че е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №13, като в него за виновен водач, е посочен този, който е управлявал л.а.“Мазда 3“, с рег.№•••••••• с несъобразена скорост. Твърди се, че в резултат от произшествието влекачът “Скания Р 144 ЛА 4х2 НА 460“ получил сериозни увреждания и не могъл да се придвижва на собствен ход, съответно се наложило да бъде репатриран със специален автомобил ”Пътна помощ” до гр.Варна, за което е заплатена сумата от 1560лв. Твърди се, че ответникът бил уведомен за настъпилото ПТП, като след извършен оглед на процесният товарен автомобил, служители на застрахователя съставили Опис заключение по щета с №1500110470 от 18.05.2021г., в който подробно са описани увредените детайли по автомобила. Сочи се, че в последствие ищецът получил застрахователно обезщетение в размер на 8774.16лв., от което след приспадане на разходите за репатриране на влекача, възлизащи на 1560лв., се получава сумата от 7214.16лв., която е крайно е недостатъчно да покрие претърпените вреди. Поддържа се, че след извършено проучване в специализирани сервизи, ищецът установил, че нужната за възстановяване на влекача сума е в размер на 30494.32лв. Сочи се, че на основание чл.386, ал.2 от КЗ застрахователят дължи на увредения застрахователно обезщетение в размер на действителното претърпените вреди към датата на настъпване на застрахователното събитие, като съгласно чл.400, ал.2 от КЗ за възстановителна стойност се смята тази нужна за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Ето защо се поддържа, че полагаемото обезщетение е в размер на 30494.32лв., от която сума, след приспадне на вече заплатените 7214.16лв., застрахователят дължи плащане на сумата от 23280.16лв. С постъпилия от ответника отговор на исковата молба се поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва наличието на застрахователен договор, с посочения от ищеца предмет, както и механизма на процесното ПТП. Поддържа се, че застрахователят е изпълнил коректно задълженията по застрахователния договор, тъй като експерти на ответното дружество са определили размера на дължимото застрахователно обезщетение, съгласно нормативните изисквания, чиято стойност е равна на причинените на процесното превозно средство вреди към момента на реализиране на произшествието. Поддържа се, че заплатеното обезщетение в размер на 8774.16лв. е достатъчно да покрие вредите, като се твърди, че няма основание при определяне на дължимото обезщетение да се вземат предвид цени на официални вносители и официални сервизи. Твърди се, че липсва основание за определяне на различен вид обезщетение, тъй като увреденият не представя доказателства обосноваващи претендираният размер на застрахователно обезщетение, в т.ч. фактури или разходно-оправдателни документи, от които да се установи, че е претърпял по- голям размер вреди от размера на изплатеното застрахователно обезщетение. Поддържа се още, че претендираният размер на обезщетението е завишен, предвид факта, че към датата на процесното ПТП влекачът е бил в експлоатационен период от около 24 години. Възразява се, че изплатеното обезщетение, следва да покрива сума за репатриране на влекача, доколкото липсват доказателства за реално извършване на такъв разход за процесното превозно средство към момента на ПТП. При условията на евентуалност се поддържа, че е налице тотална щета на автомобила, съответно че размера на запазените части надхвърля 30 %. Твърди се, че претендираните лихви за забава не се дължат, тъй като няма представено удостоверение за прекратена регистрация на превозното средство. Моли се за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски. Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани във насрещните въззивни жалби, приема за установено от фактическа и правна страна, следното: Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните изводи от съда. В разглеждания случай оплакванията на въззивниците-ищец и ответник, в първоинстанционното производство, съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния съд относно редът за определяне и размерът на дължимото обезщетение. Така направените оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество. По делото не е налице спор и от събраните доказателства, се установява, че собственият на ищеца влекач марка “Скания Р 144 ЛА 4х2 НА 460“, с рег.№В 0252, е увреден при ПТП настъпило на 08.05.2021г., по вина на водача на л.а.“Мазда 3“, с рег. №••••••••, чиято отговорност за вреди е застрахована при ответника към момента на инцидента. В този смисъл по делото са установени всички елементи от фактическия състав за ангажиране на отговорността на ответният застраховател по реда на чл.432 от КЗ. Няма спор и по отношение на вида и обема на уврежданията на процесният товарен автомобил, както и че ответникът е определил, съответно изплатил застрахователно обезщетение в размер на 8774.16лв. Спора се свежда до размера на вредите, в това число налице ли е “тотална щета“ по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ. Според заключението по назначената първоначална САТЕ, което е изготвено от вещо лице Др., сумата необходима за поправка на уврежданията на влекача с рег.№••••••• по средни пазарни цени на труда, материалите и на резервните части към датата на събитието, включително цената за репатриране на автомобила от 1560лв., възлиза на 20322.53лв. Стойността на ремонта по средни пазарни цени на труда за алтернативни части и пазарни цени на труда в сервизи, които не притежават европейски сертификат за качество към датата на събитието, с включена цена за репатриране, е в размер на 19221.33лв. Стойността на ремонта по цени съгласно Наредба №24/2006г., ведно с цената за репатриране, е в размер на 7321.40лв. При остойностяване на цената на възстановителните работи вещото лице е пропуснало да посочи цената на 2 бр. стъпала /п.28 от списъка на частите/, като е оценило само труда за поправката им. В процеса на формиране на оценката на гореописаните три вида стойности, вещото лице е ползвало източници от девет сервиза и доставчици на авточасти, като при изчисляване на първият вариант на заключението е ползвало и представените му при извършването на огледа на влекача фактури за закупени нови части от собственика, както и информация за начина на отремонтиране на автомобила и за цените на ползваните части втора употреба, включително за разходите по придобиването им и влагането им в ремонта. Вещото лице сочи, че към момента на извършване от негова страна на оглед на автомобила, той е бил е готов отремонтиран и е предстояло пускането му в експлоатация. Сочи още, че при извършване на ремонта ищецът е действал като добросъвестен стопанин и е харчил пестеливо средства за да възстанови автомобила. Според вещото лице действителната пазарна стойност на влекача към датата на застрахователното събитие възлиза на 33350лв. След обстоен анализ, вещото лице е дало аргументиран отговор, че не е възможно да се определи стойността на запазените части по автомобила, чиито процентно съотношение спрямо увредените /неизползваемите/ такива възлиза на 1/3 до 2/5 от цялото МПС. Експерта е посочил, че при предаване на автомобила за скрап може да се получат около 470лв. за тон железни отпадъци, като общото теглото на автомобила е 7460кг. Вещото лице К., което е изготвило заключение по допуснатата повторна САТЕ, е посочило, че стойността на ремонта на процесното МПС към датата на събитието по средни пазарни цени на труда материалите и резервните части от първокласни доставчици, които се приравняват на оригинални, възлиза на 19772лв. Стойността на ремонта с алтернативни части и в сервиз без сертификат за качество, е в размер на 13159лв., а изчислен при условията на Наредба 24 е в размер на 6198лв. Вещото лице е отразило в заключението си, че в горепосочените три стойности на ремонта, не са включени разходи за преглед, възстановяване на системи и регулировка-около 420лв., за зареждане с технически течности и консумативи-около 500лв., за репатриране-1560лв. и за изпращане на части по куриерска служба, тъй като повечето намерени части са от магазини извън гр.Варна-около 200лв., или общо 2680лв. За да достигне до гореописаните стойности вещото лице, е ползвало информация за цените на частите от 17 онлайн магазина и един физически такъв и за цената на труда в 8 сервиза. Според вещото лице пазарната стойност на влекача по средни пазарни цени към датата на събитието е 13490лв. Вещото лице е изложило, че процесът на отделяне, оценяване и съхранение на предполагаемо годните части от увреденият автомобил, е енергоемък и сложен, като освен това е необходимо частите да бъдат съхранявани и рекламирани за да бъдат евентуално продадени. Този процес може да се проточи във времето, без гаранция за действителна реализация. Принципно експерта оценява останалите годни части и възли на около 20 - 30 % от стойността на МПС, т.е. на 4260лв. /30%/. При предаване за скрап на процесното МПС, което е със собствено тегло от 7460кг., цената на изкупуване е 2700лв. Вещите лица по назначената повторна тричленна САТЕ - В., Ян. и Ив. дават заключение на база проверка при три доставчика на авточасти и девет сервиза, като според тях стойността, по средни пазарни цени към датата на събитието за ремонт на процесното МПС с използването само на нови части, е в размер на 65094.81лв. По средни пазарни цени за алтернативни части и цени на труда в поне три сервиза, които не притежават европейски сертификат за качество, стойността на ремонта е в размер на 51391.54лв., а по цени определи съгласно Наредба №24/2006г. стойността възлиза на 28799.47лв. Според вещите лица разходите по транспортирането на товарен автомобил тип “влекач“ при процесното събитие в размер на 1560лв., съгласно приложена по делото фактура, отговарят по размер на обичайните такива. Действителната пазарна стойност на влекача към датата на събитието-18.05.2021г., е в размер на 34400лв. Вещите лица заключават, че след приспадане на обичайните разходи за разоборудване /демонтаж/, проверка, придаване на търговски вид, съхранение, транспортиране на останки, реклама, печалба и търговски риск, пазарната стойност на запазените части от автомобила, които биха били могли да се продадат е в размер на 8% от стойност на автомобила или 2752лв. Процесният влекач е възможно да бъде предаден за скрап на цена от 2163.40лв. В о.с.з. вещите лица излагат, че са извършили оглед на влекача, който е бил на съхранение на паркинг в базата на ищеца. Към момента на огледа влекача, не е напълно сглобен /възстановен/, като вещите лица сочат, че не им е представена документация за наета фирма-сервиз, която извършва ремонта. Вещите лица са извършили сравнение на показанията на километража, които са установени при огледа от застрахователя с тези към датата на огледа, като са констатирали, че те не съвпадат. Въз основа на горното, въззивният съд, намира следното: Както вече се посочи по-горе по делото са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователят за вредите претърпени от увреждането на собственият на ищеца влекач, в резултат от процесното ПТП, като единствено спорен е размера на дължимото обезщетение, т.е. кое от заключенията на вещите лица по назначените три САТЕ, следва да се кредитира, съответно налице ли е “тотална щета“. На първо място настоящия съдебен състав, намира че макар чл.499, ал.2 от КЗ да предвижда обезщетението за имуществени вреди на МПС по застраховка “Гражданска отговорност“ да се определя в съответствие с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, приета в съответствие с чл.504 от КЗ, то приложението на Наредба №24 от 08.03.2006г. на КФН, съответно на установена с нея методиката за уреждане на претенции за обезщетение, не е задължително. Въпросните наредба и методика, фиксират минималните възможни размери на обезщетенията и са приложими само в случаите, в които липсват други данни въз основа, на които да се определи обезщетението, какъвто не е настоящият случай. На следващо място съгласно чл.429, ал.1 от КЗ във вр. с чл.400, ал.1 и ал.2 от КЗ, обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество към датата на увреждането, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго /а не ново както се поддържа от ищеца/ със същото качество, т.е. обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото имущество. Тук е мястото да се посочи, че за пазарна следва да се приеме стойността, която се определя на база цените на труда във всички сервизи и на всякакъв вид годни за употреба части, тъй като изключването на определена категория на практика води до изкривяване /ограничаване/ на пазара, т.е. на фиксирани по определен критерии непазарни стойности. В разглежданият казус, от депозираните три заключения на вещите лица, тези на двете еднолични експертизи в меродавният им вариант първи, дават сходни възстановителни стойности по средни пазарни цени. Вещото лице Др. е установило, че сумата необходима за поправка на уврежданията на процесният влекач по средни пазарни цени на труда материалите и резервните части към датата на събитието, включително с цената за репатриране на увреденото МПС, възлиза на 20322.53лв. За пълнота следва да се има предвид, че в това заключение не е отчетена /включена/ цената на 2 бр. стъпала /п.28 от списъка/. Вещото лице К. е дало стойност от 19772лв., към която обаче на основание чл.400, ал.2 от КЗ, следва да се прибави и сумата от около 2680лв., включваща разходи за активиране на системи и зареждане с технически течности и консумативи, за доставка и за репатриране, тъй като тези дейности попадат в категорията на присъщи разходи за доставка и монтаж. Тричленната експертиза е оценила ремонта, при положение, че се използват само нови части и цена на труд в лицензирани сервизи, в размер на 65094.81лв. и в размер на 51391.54лв., ако се прилагат цени за алтернативни части и труд в сервизи, които не притежават европейски сертификат за качество. След съпоставка на заключенията на вещите лица и на изходните данни, с които те са работили, съдът намира, че най-достоверни са стойностите за ремонт на процесния влекач, които се съдържат в заключението на в.л.Др.. Същото е работило с данни, което е възприело непосредствено от лицата предприели и извършвали ремонта, като по този начин са отчетени най-точно и конкретно действителните разходи направени за възстановяване веща. Отчетен е също така и фактически избраният подход при ремонта на процесният автомобил от неговият собственик, който с грижата на добър стопани е избирал икономически целесъобразно, кой и какви детайли /части/ да вложи, така че да си служи пълноценно с веща. В подкрепа на горният извод е констатацията на вещото лице, че към момента на извършването на оглед на влекача, той вече е бил ремонтиран и е предстояло пускането му в експлоатация. Въпросната констатация се потвърждава и от наблюденията на вещите лица от състава на тричленната експертиза, които са констатирали, че е налице разлика между показанията на километража на процесният автомобил установени към дата на инцидента и тези към момента на извършеният оглед от тримата експерти. Коментираната разлика сочи, че между тези два момента превозното средство е било в движение, съответно че констатациите на в.л.Др. за степента на завършеност на ремонта са достоверни, като установеното от тримата експерти последващо разкомплектоване на автомобила, независимо от причините за това, не опровергава установеното от първоначалната САТЕ. На следващо място причина да не се кредитират заключенията на повторните еднолична и тричленна САТЕ е факта, че вещите лица са работили само със статистически данни, който макар допустими като начин на оценяване и достоверни като резултат, в случая не дават оценка на действително извършените ремонтни дейности и на тяхната стойност, за разлика от заключението на вещото лице по първоначалната САТЕ, което е ползвало налични данни за реално извършени поправки. На последно място, съдът приема, че частичната непълнота на заключението на в.л.Др., касаеща част от едно /п.28 от описа на щета/ от констатираните 43 броя увреждания не може да дискредитира изцяло заключението, а следва да бъде попълнена с данни от другите изготвени по делото експертизи. Както вече се изложи по-горе стойностите между първоначалната и повторната еднолични експертизи кореспондират помежду си, поради което и заместващите данни, следва да се извлекат от заключението на в.л.К.. Според заключението на повторната еднолична СТЕ цената на увредената частта по п.28 от списъка-стъпало е в размер на 39лв., или общо за двете увредени стъпала цената е в размер на 78лв. Тъй като вещото лице Др. е дало цена на труда за подмяната на въпросните стъпала, то към неговото заключение, следва да се добави посочената сума, определена от в.л.К.. Така получената възстановителна стойност по средни пазарни цени възлиза на сумата от 20400.53лв. От значение при преценката, кое от заключенията на вещите лица следва да се кредитира, е и факта, че според самият ищец, който очевидно разполага с опит в тази сфера, определената на база пазарно проучване сума за възстановяване на процесният автомобил е в размер на 30494.32лв. или два пъти по-малко от заключението на тричленната СТЕ. Доводите на жалбоподателя-застраховател, че обезщетението следва да се безира единствено на доказателства за реално извършени разходи, са неоснователни, доколкото е допустимо пазарната стойност на увреденото имущество да се определя чрез назначаването на експертиза. Неоснователни са и доводите за недоказаност на разходите за репатриране на увреденият влекач, защото представената от ищеца Фактура от 10.05.2021г. /т.е. 2 дни след ПТП/, с посочено основание -“Услуга Пътна помощ“ на стойност 1560лв., съответства на установената по делото фактическа обстановка, а именно че не е било възможно автомобила да се придвижва на собствен ход, респективно се е наложило превозването му. Като според вещите лица по тричленната САТЕ цената на въпросният разход съответства на пазарната такава. Доводите на жалбоподателя-пострадал, че житейски нелогично и технически недопустимо е ремонта на влекач да се извърши с части втора употреба, са неоснователни. Не е налице нормативна пречка да се ползват части втора употреба, като този начин на ремонт е широко застъпен в практиката, което се установява от наличието на пазар за такъв тип части. Сам по себе си факта, че една част не е нова не изключва възможността тя да се използва при ремонт, тъй като естеството на определени компоненти не предполага същите да се износват активно, съответно да са толкова увредени, че да са неизползваеми. Наред с това голяма част от детайлите, възлите и агрегатите от процесният автомобил не са нови, а близки като характеристики до частите втора употреба, като въпреки това не препятстват възможността влекача да се използва по предназначение. Ето защо дали частите втора употреба могат да се ползват е въпрос на техническата проверка за годност и не изключва възможността за влагането им при ремонтни дейности. За пълнота следва да се посочи, е увреденият не може да бъде заставен да извърши ремонта с части втора употреба, но в случая същият сам е предприел такъв метод на ремонт, съответно определянето на възстановителна стойност с такъв вид компоненти е допустимо. В заключение настоящият състав на съдът приема за стойностен еквивалент на претърпяната вреда сумата от 20400.53лв., съответно че това е размера на дължимото обезщетение, съответстващо на пазарната стойност на увреденото имущество. Според възприетото като най-достоверно заключение на вещото лице Др. пазарна стойност на процесният влекач към датата на застрахователното събитие възлиза на 33350лв., съответно 70 % от тази стойност възлиза на 23345лв., което е повече от дължимото обезщетение. Ето защо в случая не е налице тотална щета, респективно доводите на страните за определяне на обезщетение в тази хипотезата, са ирелевантни за спора. Предвид изложеното и доколкото по делото е безспорно, че ответникът вече е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 8774.16лв., дължимото понастоящем застрахователно обезщетение, е равно на разликата от тази сума и приетата действителна пазарна стойност за ремонт на увреденото имущество в размер на 20400.53лв. Така изчислено подлежащото на доплащане обезщетение възлиза на сумата 11626.37лв. По отношение на претенцията за закона лихва, както вече се посочи застрахователно обезщетение не се определя при условията на тотална щета, поради което не са налице предпоставките за приложение на чл.390 от ГПК, респективно не е необходима дерегистрация на автомобила, а лихвата е дължима по общите правила, т.е. от предявяване на иска. С оглед горното жалбата на застрахователят се явява неоснователна, а тази на увреденият е частично основателна, поради което решението на първоинстанционния съд, следва да отмени в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 11548.37лв. до размера от 11626.37лв. В останалата атакувана част, решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. При този изход на делото в полза на въззивника-ищец в първоинстанционното производство, се дължат доказаните деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, чиито размер изчислен по посоченият начин възлиза на 2005.15лв. за първата инстанция, поради което следва да се присъди допълнителна сума от 13.46лв. и на 6.57лв. за въззивното производство. На въззивника-ответник се полагат разноски за първоинстанционното производство съразмерно с отхвърлената част от иска или сумата от 245.86лв. и не му се следват разноски за въззивната инстанция. В този смисъл, следва да се измени решението на районният съд в частта за разноските, ведно с определението за имението му по реда на чл.248 от ГПК, като на ищецът се присъди допълнителна сума от 13.46лв. над вече присъдените 1991.69лв. в първата инстанция, а разноските в полза на ответника да се редуцират с 1.71лв. за разликата над 245.86лв. до определените 247.57лв. Воден от горното, съдът