Решение № 3268 от 14.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 6303/2025 г.

№ 20251100506303 по описа за 2025 година Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/. В. гр.д. №6303/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на И. Ч., гражданин на Франция, роден на •••• г., със съдебен адрес: гр. София, бул. ••••, офис 1 срещу решение №2776 от 19.02.2025 г по гр.дело №39581/23 г на СРС , 85 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника да се осъди А. А. С., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, ж.к. •••• да му заплати на основание чл.232, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 228 ЗЗД сумата от 16 800 лв. – наемна цена по Договор за наем от 01.05.2019 г. за ползването на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.702.185.1.2 по КККР, одобрени със Заповед РД-18- 138/24.07.2017 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. София, район „Слатина“, ул. •••• ; през периода от 16.06.2021 г. до 16.06.2023 г.; и евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 16 800 лв. – обезщетение за ползване на посочения имот без основание за периода от 16.06.2021 г. до 16.06.2023 г ; както и въззивникът е осъден да заплати на А. А. С. сумата от 3500 лв разноски пред СРС . Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Главният иск за наемни цени е доказан по основание и размер . Озадачаващо е защо договорът за наем от 28.04.2023 г е сключен със съпругата на ответника и то след проведен телефонен разговор и покана , че имотът трябва да се освободи . Сключване на договор с пълномощник лишава ищеца от ползване на имота . Не трябва да се кредитира декларация от Д.С. за потвърждаване на пълномощно на С. и за одобряване на отчети на пълномощника . Липсва добросъвестно плащане на наемната цена от ответника на пълномощника С. , а последният не е бил упълномощен да получава наемни цени . Плащанията по банков път са в занижен размер и едва по-късно са представени разписки за остатъка . Свидетелката С.а установява , че ответникът е бил уведомен , че трябва да сключи договор с ищеца и да му заплаща лично наема , а действията на пълномощника и ответника са недобросъвестни . Въззиваемата страна не е подал писмен отговор на въззивната жалба . В становище от 08.05.2026 г и в о.с.з оспорва жалбата . Счита , че са налице валидни наемни отношения с въззивника и наемните суми са заплатени по сметка на П.С. . Д. Ч. е разполагал с пълномощно от въззивника и от майка си да отдава имота по наем . В хипотеза на чл.75 ал.2 ЗЗД може да се плати и на лице , което не е пълномощник на кредитора . И.Х. има договор за наем на имота от 28.04.2023 г. Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 18.03.2025 г и е обжалвано в срок на 31.03.2025 г /по ел. поща/ . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС . След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като в случая такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . За да уважи исковете СРС е приел , че безспорно и ненуждаещо се от доказване е сключването между ищеца /действащ чрез пълномощника П.С./ в качеството на наемодател и ответника в качеството на наемател на договор за наем от 01.05.2019 г. за процесния имот; предаване на имота от ищеца на ответника; обстоятелството, че ищецът и съпругата му Д. Ч.а са собственици на процесния имот през исковия период. От договора за наем от 01.05.2019 г. е видно, че за наемодател той е подписан от П.И.С., а за наематели – от ответника и от И.Т.Х.. От Удостоверение за сключен граждански брак се изяснява, че на 12.12.2021 г. С. и Х. са сключили граждански брак, след което тя е приела фамилното име С.а. От пълномощно със заверка на подписите с изх. № 2118/21.07.2015 г. на Консулската служба при Посолството на Република България в Париж се установява, че П.И.С. е упълномощен от ищеца и от Д. И.ова Ч.а в качеството им на собственици на процесния имот в режим на съпружеска имуществена общност да извършва с него всякакви действия по обикновено управление, в това число да сключва договори за наем при цени и условия, каквито прецени, и да ги представлява пред всякакви физически и юридически лица, държавни и общински органи, в това число наематели, във връзка с управлението на имота. Съгласно чл.2 от Договора за наем от 01.05.2019 г. наемната цена е в размер на 150 лв. месечно, а според чл. 3 тя се заплаща до 15-о число на месеца по банков път по следната банкова сметка: IBAN ••••, като страните не спорят, че банковата сметка е на С.. С протоколно определение от 21.11.2024 г докладът на СРС е допълнен, като е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че договорената месечна цена за процесния имот по договор за наем от 01.05.2019 г. е в размер на 700 лв. Същевременно от Анекс от 30.11.2022 г. към договор за наем от 01.05.2019 г. е видно, че С. и пълномощникът С. са изразили съгласие за увеличаване на наемната цена от 150 лв. на 200 лв., считано от 01.01.2023 г., а в открито заседание на 21.11.2024 г. ответникът изрично признава неизгодния за него факт, че с Анекс от 01.03.2023 г. наемната цена е увеличена на 800 лв., считано от м. 03.2023 г. В чл. 6 от договора за наем от 01.05.2019 г. е уговорено, че той е безсрочен и се прекратява, както следва: с 1-месечно писмено предизвестие от всяка страна; по взаимно съгласие на двете страни; с писмено уведомление от страна на наемодателя до наемателя при неплащане на наемната цена в размер на една месечна вноска, като в този случай договорът се прекратява до датата на получаване на уведомлението от страна на наемателя. Установява се от банковото извлечение на л. 78 – 90 от делото пред СРС, че С. е извършвал плащания на наем по банков път от банковата си сметка в „УниКредит Булбанк“ АД по посочената в Договора за наем от 01.05.2019 г. банкова сметка, както следва: на 02.06.2021 г. – наем за м. 06.2021 г. в размер на 300 лв. /чрез два превода на суми от по 150 лв./; на 02.07.2021 г. – наем за м. 07.2021 г. в размер на 150 лв.; на 02.08.2021 г. – наем за м. 08.2021 г. в размер на 150 лв.; на 02.09.2021 г. – наем за м. 09.2021 г. в размер на 150 лв.; на 05.10.2021 г. – наем за м. 10.2021 г. в размер на 150 лв.; на 03.11.2021 г. – наем за м. 11.2021 г. в размер на 150 лв.; на 02.12.2021 г. – наем за м. 12.2021 г. в размер на 150 лв.; на 29.12.2021 г. – наем за м. 01.2022 г. в размер на 150 лв.; на 04.02.2022 г. – наем за м. 02.2022 г. в размер на 150 лв.; на 02.03.2022 г. – наем за м. 03.2022 г. в размер на 150 лв.; на 05.04.2022 г. – наем за м. 04.2022 г. в размер на 150 лв.; на 05.05.2022 г. – наем за м. 05.2022 г. в размер на 150 лв. Видно е от преводните нареждания на л. 91 – 102 от делото пред СРС ответникът е извършвал и следните плащания по банков път от банковата си сметка в „Алианц Банк България“ по посочената в Договора за наем от 01.05.2019 г. банкова сметка, а именно: на 04.07.2022 г. – наем за м. 07.2022 г. в размер на 150 лв.; на 03.08.2022 г. – наем за м. 08.2022 г. в размер на 150 лв.; на 01.09.2022 г. – наем за м. 09.2022 г. в размер на 150 лв.; на 29.09.2022 г. – наем за м. 10.2022 г. в размер на 150 лв.; на 28.10.2022 г. – наем за м. 11.2022 г. в размер на 150 лв.; на 28.11.2022 г. – наем за м. 12.2022 г. в размер на 150 лв.; на 23.12.2022 г. – наем за м. 01.2023 г. в размер на 200 лв.; на 27.01.2023 г. – наем за м. 02.2023 г. в размер на 200 лв.; на 28.02.2023 г. – наем за м. 03.2023 г. в размер на 200 лв.; на 28.03.2023 г. – наем за м. 04.2023 г. в размер на 200 лв.; на 02.05.2023 г. – наем за м. 05.2023 г. в размер на 800 лв.; на 26.05.2023 г. – наем за м. 06.2023 г. в размер на 800 лв. От разписките за наем на л. 130 – 150 от делото пред СРС се изяснява, че С. е заплащал на С. в брой и следните суми: на 06.06.2021 г. – наем за м. 06.2021 г. в размер на 550 лв.; наем за м. 07.2021 г. в размер на 550 лв.; на 17.08.2021 г. – наем за м. 08.2021 г. в размер на 550 лв.; на 05.09.2021 г. – наем за м. 09.2021 г. в размер на 550 лв.; на 06.10.2021 г. – наем за м. 10.2021 г. в размер на 550 лв.; на 04.11.2021 г. – наем за м. 11.2021 г. в размер на 550 лв.; на 08.12.2021 г. – наем за м. 12.2021 г. в размер на 550 лв.; на 09.01.2022 г. – наем за м. 01.2022 г. в размер на 550 лв.; на 05.02.2022 г. – наем за м. 02.2022 г. в размер на 550 лв.; на 08.03.2022 г. – наем за м. 03.2022 г. в размер на 550 лв.; на 05.04.2022 г. – наем за м. 04.2022 г. в размер на 550 лв.; на 07.05.2022 г. – наем за м. 05.2022 г. в размер на 550 лв.; на 03.06.2022 г. – наем за м. 06.2022 г. в размер на 550 лв.; на 05.07.2022 г. – наем за м. 07.2022 г. в размер на 550 лв.; на 03.08.2022 г. – наем за м. 08.2022 г. в размер на 550 лв.; на 05.09.2022 г. – наем за м. 09.2022 г. в размер на 550 лв.; на 05.10.2022 г. – наем за м. 10.2022 г. в размер на 550 лв.; на 05.11.2022 г. – наем за 11.2022 г. в размер на 550 лв.; на 05.12.2022 г. – наем за м. 12.2022 г. в размер на 550 лв.; на 05.01.2023 г. – наем за м. 01.2023 г. в размер на 600 лв.; на 05.02.2023 г. – наем за м. 02.2023 г. в размер на 600 лв.; на 05.03.2023 г. – наем за м. 03.2023 г. в размер на 600 лв.; на 05.04.2023 г. – наем за м. 04.2023 г. в размер на 600 лв. Плащанията на наема за 2022 г. са обективирани и в съставения от С. и получен от ищеца /доколкото той също го представя по делото/ отчет на приходите и разходите за 2022 г., като посочените в него приходи от наем по дати, номера на разписки и размер на платените суми съответстват на данните в горепосочените платежни документи. С декларация от 25.02.2023 г. Д. И.ова Ч.а е потвърдила пълномощното от 2015 г., дадено на С., за стопанисване на имота й на ул. •••• в гр. София, одобрила е годишните му отчети и действията му и е изразила желание за запазването на С. като наемател. На 28.04.2023 г. е сключен между И. и Д. Ч.и в качеството на наемодатели, действащи чрез пълномощника Д. Ч., и И.Т. С.а в качеството на наемател Договор за наем, вписан в СВ – София с вх. рег. № 28654/02.05.2023 г., акт № 181, том 6, дело № 21533, имотна партида № 57796, по силата на който наемодателите са предоставили на наемателя за временно и възмездно ползване процесния имот, считано от 28.04.2023 г., срещу наемна цена в размер на 800 лв. месечно, платима до 10-о число на месеца по банков път по следната банкова сметка в „Юробанк“ АД: IBAN ••••, с титуляр П.И.С.. От пълномощно със заверка на подписа с изх. № 1678/2010 г. на Консулската служба при Посолството на Република България в Париж и Пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 12128/16.04.2010 г. на нотариус с рег. № 310 на НК се изяснява, че Д. и И. Ч.и са упълномощили сина си Д. Ч. във връзка с имота, намиращ се в гр. София, ул. ••••, да извършва всякакви правни действия, включително да ги представлява пред всякакви трети физически и юридически лица, като извършва всички необходими действия и взема всякакви решения без ограничения. С Определение № 39733/02.10.2024 г на СРС е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване също така и получаването от ответника през м. 05.2023 г. или м. 06.2023 г. на представената с исковата молба нотариална покана. Касае се за Нотариална покана от 04.05.2023 г., с която И. Ч. е уведомил С., че пълномощията на С., дадени му с Пълномощно от 21.07.2015 г. за управление на процесния имот, собственост на Ч. и съпругата му, са прекратени. Наред с това ответникът е поканен да напусне жилището заедно с членовете на семейството си до 16.06.2023 г. и да предаде владението и ключовете на адв. С.З. или на трето посочено от него или от И. Ч. лице, защото между тях липсва наемно правоотношение от датата на получаване на поканата, както и да заплаща на И. Ч. обезщетение за лишаване от ползването на имота в размер на 1200 лв., комунални разходи и лихва за забава върху просрочените суми за всеки месец, през който ще използва имота до напускането му. Страните не спорят, че имотът е освободен в хода на исковото производство, а от приемнопредавателен протокол от 31.08.2024 г. е видно, че освобождаването е извършено от И.Т. С.а на 31.08.2024 г., като имотът е предаден на Д. Ч.. С декларация от 17.11.2024 г. със заверка на подписа с изх. № 2677/18.11.2024 г. на Консулската служба при Посолството на Република България в гр. Париж И. Ч. е оттеглил всички пълномощни към сина си Д. Ч., включително Пълномощното от 16.10.2010 г. От показанията на свид. С.а /съпруга на ответника/ се установява следното: Ответникът е живял в апартамент, намиращ в кв. „Редута“, ул. ••••, ет. 2, от 2018 г., а тя е живяла там от средата на септември 2019 г., като двамата са го освободили през август 2024 г. До началото на 2023 г. не са комуникирали с И. и Д. Ч.и, а с техния пълномощник П., и не са имали проблеми с тях. Договорът от 2019 г. е сключен от името на П. и в него е посочена неговата банкова сметка, защото той има пълномощно. През 2020 г. С.и се регистрирали по постоянен и настоящ адрес в това жилище, защото свидетелката била бременна и им трябвал адрес в гр. София заради детските градини. От общината им искали пълномощно от собствениците, защото П. не бил упълномощен за регистрация на някого на адреса. Д. и И. Ч.и дали исканото пълномощно чрез посолството във Франция, а С.и го получили чрез П. и се регистрирали. Освен това при регистрацията в общината бил необходим нотариален акт и те го представили, защото П. го имал. П. е показвал на свидетелката отчета за 2022 г. за разходите и приходите за жилището, който представил на И. Ч.. От П. тя знае, че са се водели дела относно жилището, разходите за които е покривал с плащания от тях наем. От показания й отчет и от думите на П. С.и разбрали, че сумите, които плащат, отиват при собственика. В началото на 2023 г. една жена отишла в апартамента и дала телефона на С.а, за да разговаря с И. Ч.. Той я попитал откога живеят там, дали се разбират със съседите и други подобни въпроси. Тъй като свидетелката не познавала жената, а и била вкъщи сама с малкото си дете, което плачело, не била настроена да говори с непознати хора и й казала, че в момента не иска да говори, поради което жената й дала телефона на И. Ч., за да се свържат допълнително с него. Ответникът се свързал с И. Ч., който го помолил да отиде при адвокати, защото искал да спре пълномощното на П., ответникът да напише известие на П., че прекратява договора с него, и да подпишат нов договор директно с И. Ч.. При този разговор И. Ч. не е казал, че е оттеглил пълномощното на П., а само, че иска да го направи. При разговорите с И. Ч. не е обсъждано занапред на кого да плащат наема, поради което продължили да плащат на П., както досега. С.и не били сигурни, че ще подпишат нов договор, след като такъв не бил изготвен, поради което се свързали с П. и той ги посъветвал да говорят със сина Д. Ч., който също има пълномощно. След това през април 2023 г. подписали договор с Д. Ч., като преди това им било показано неговото пълномощно, а при нотариуса Д. Ч. представил и документите си. В края на юли 2024 г. подали едномесечно предизвестие до Д. Ч. и се преместили в друго жилище. Според СРС , тъй като св. С.а е съпруга на ответника, показанията й да бъдат ценени по чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. СРС счита , че нейните показания са подробни, логични, последователни, добросъвестно дадени и неопровергани от други доказателства по делото, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло. Според СРС искът за опразване на имота е неоснователен , защото независимо от субективното убеждение на ищеца извършените от пълномощника С. до момента на уведомяване на ответника за оттеглянето на пълномощията действия, включително сключването на Договор за наем от 01.05.2019 г., обвързват упълномощителите И. и Д. Ч.и. Нотариалната покана има характера само на предизвестие за прекратяване на договора, защото посоченото в нея, че между тях и С. липсва наемно правоотношение от датата на получаването й, сочи единствено на изразена от едната страна по договора за наем воля за прекратяването му, защото в случая нито е било налице взаимно съгласие на страните за прекратяването му /липсва такова от ответника/, нито има доказателства за неплащане на наема, което да е породило правото на наемодателите да прекратят договора на основание чл. 6.3. Следва да се приеме, че предизвестието е направено от двамата наемодатели, доколкото от текста на нотариалната покана е видно, че в случая И. Ч. е действал и от името на съпругата си, а действията му са такива на обикновено управление по отношение на имот в режим на съпружеска имуществена общност, които съгласно чл. 24, ал. 2 СК могат да се извършват от всеки от съпрузите. Предизвестието касае именно Договора за наем от 01.05.2019 г., защото е адресирано до С., който е бил страна само по този договор, но не и по Договора за наем от 28.04.2023 г. Ищецът не е ангажирал по делото доказателства за точната дата на получаване на нотариалната покана от ответника, но последният признава, че я е получил през м. 05.2023 г. или през м. 06.2023 г., поради което съдът приема, че наемното правоотношение между тях, произтичащо от Договор за наем от 01.05.2019 г., е прекратено на основание чл. 238, изр. 1 ЗЗД най-рано на 05.06.2023 г. /1 месец след датата на изготвяне на нотариалната покана/. Страните не спорят, а и от съвкупната преценка на показанията на свид. С.а и на Приемно-предавателния протокол от 31.08.2024 г. следва, че ответникът е продължил да ползва процесния имот е след прекратяване на Договора за наем от 01.05.2019 г. Според СРС С. е имал основание да ползва имота за процесния период - съществуващото наемно правоотношение за същия имот между неговата съпруга – като наемател, и И. и Д. Ч.аи – като наемодатели, възникнало по силата на Договор за наем от 28.04.2023 г. Съгласно чл. 15 СК съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделено. Възражението на ищеца, че този договор е сключен от пълномощник, който не е бил упълномощен да сключва договори за наем, е неоснователно, защото сключването на договор за наем е действие на обикновено управление и за него не е необходимо изрично пълномощно, а в случая дадените на Д. Ч. пълномощни от неговите родители включват всякакви правни действия, включително представителство пред всякакви трети физически лица и вземане на всякакви решения във връзка с имота без ограничения, поради което съдът приема, че Д. Ч. е разполагал с представителна власт за сключването на Договора за наем от 28.04.2023 г. Според СРС не следва друг извод от това , че пълномощните са били много стари, доколкото те не са ограничени със срок. Освен това само пълномощното от И. Ч. е оттеглено – при това в хода на процеса, а твърдението, че не е било оттеглено в по-ранен момент поради убеждението му, че пълномощията са погасени по давност, е напълно несъстоятелно. Искът за освобождаване на имота е неоснователен, защото до прекратяването на Договора за наем от 28.04.2023 г., извършено на 31.08.2024 г., той е държал и ползвал имота на годно правно основание. В тази част решението на СРС е влязло в сила , тъй като с молба от 14.07.2025 г въззивникът е уточнил , че не обжалва първоинстанционното решение . Според СРС искът по чл. 232, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 228 ЗЗД е неоснователен . През процесния период е съществувало наемно правоотношение между И. и Д. Ч.и – като наемодатели, и ответника – като наемател, възникнало въз основа на договор за наем от 01.05.2019 г. Уговорено е С. да ползва имота срещу наемна цена от 700 лв. за периода от м. 06.2021 г. до м. 02.2023 г. и по 800 лв. от м. 03.2023 г. нататък /доколкото няма данни след м. 04.2023 г. нейният размер да е променен/,. Ищецът претендира за целия исков период месечен наем в размер на 700 лв , а страните спорят само дали наемните суми са платени . Ответникът представя писмени доказателства за извършени по банков път и в брой плащания на пълномощника С. за периода от м. 06.2021 г. до м. 06.2023 г. в общ размер на 18 100 лв. Ищецът не оспорва получаването на наема от С., но възразява, че плащанията нямат погасителен ефект, защото сумите не са получени лично от него. Според СРС в случая плащанията на наемните цени е действително по смисъла на чл.75, ал.1 ЗЗД, защото е направено на овластено от кредитора лице – на С., който е бил пълномощник на наемодателите. Той е бил упълномощен да извършва всякакви действия по обикновено управление, в това число да сключва договори за наем при цени и условия, каквито прецени, и да ги представлява пред всякакви физически и юридически лица, държавни и общински органи, в това число наематели, във връзка с управлението на имота. Възражението на ищеца, че С. не е бил упълномощен да получава наема, е неоснователно, защото за това фактическо действие не се изисква изрично пълномощно. Получаването на наема е свързано с представителството пред наемателите, за което той е бил изрично упълномощен. В случая последното плащане за исковия период е извършено на 26.05.2023 г., към който момент няма категорични доказателства С. вече да е бил получил нотариалната покана, обективираща изявлението на наемодателите за оттегляне на пълномощията на С., а от показанията на свид. С.а се изяснява, че при по-рано проведените разговори с И. Ч. тя и съпругът й не са били уведомени за оттегляне на пълномощията на С., а само за намерението му в тази насока, нито са обсъждали занапред на кого да се плаща, поради което продължили да плащат наема на С.. Дори и да се приеме, че С. не е бил овластен от кредитора да получава плащането на наема, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗЗД, съгласно която длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението, а истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Хипотезата на чл.75, ал.2 ЗЗД урежда изключение от правилото за точно изпълнение спрямо кредитора в случаите, когато длъжникът е бил добросъвестен, престирайки на привиден кредитор. Т. е. изискването на закона е за точност на изпълнението от обективна страна – то да е на уговорената престация, да е по времето и на мястото, за което е постигнато съгласие. От субективна страна изискването е престиращият длъжник да е добросъвестен, но изпълнението да е неточно от пасивна субективна страна – престира се на привиден кредитор. Преценката за наличието на обективните и субективните признаци на изключението по чл. 75, ал. 2 ЗЗД за настъпване на погасителния ефект на изпълнението се прави във всеки конкретен случай /в този смисъл – Решение № 60115/13.12.2021 г. по т. д. № 1827/2020 г. на ВКС, I ТО/. Добросъвестността на длъжника по смисъла на чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД произтича от недвусмислеността на обстоятелствата за овластяване на лицето, приело изпълнението. Преценката за недвусмисленост на обстоятелствата по изпълнението се извършва във всеки конкретен случай. Обстоятелствата се обсъждат в тяхната съвкупност и от значение е не само уговорката за място на изпълнение, но може да е от значение и дали тази уговорка е свързана с естеството на задължението; с особени характеристики на вещта, предмет на договора; със специални изисквания на кредитора; с начина на легитимация на лицето, приело изпълнението, или други факти. При изпълнение в хипотезата на чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД възниква право на иск на истинския кредитор срещу лицето, получило изпълнението – чл. 75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, но длъжникът се освобождава от отговорност /в този смисъл – Решение № 237/11.01.2019 г. по т. д. № 2687/2017 г. на ВКС, I ТО/. Според СРС в случая от показанията на свид. С.а следва извод, че плащанията са били добросъвестно извършвани от съпруга й на С., защото той е изглеждал овластен да ги получи въз основа на недвусмислени обективни обстоятелства: представил е пълномощно от собствениците на имота, предоставящо му правото да извършва действия по управление на имота и да ги представлява пред наемателите; осигурил е съдействието на наемодателите за регистриране на С.и в имота по постоянен и настоящ адрес – той им е предоставил както изпратените от Париж съгласия за това, така и нотариалния акт на имота; показал им е отчет за приходите и разходите за имота, който дава на собствениците; след разговорите на С.и с И. Ч. С. ги е насочил за съдействие към неговия син и пълномощник Д. Ч., който е сключил от името и за сметка на родителите си втори договор за наем със свид. С.а, в който отново е посочено, че наемът следва да се плаща по банковата сметка на С.. Следователно по силата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД ответникът се е освободил от задължението, тъй като добросъвестно е изпълнил на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства е счел за овластено да получи изпълнението, а неправилната представа, че изпълнява на действителен, а не на привиден кредитор, се дължи на обективни условия. Макар плащанията да са частично извършвани в брой, а не по посочената в договора за наем банкова сметка, те имат погасителен ефект, защото страните не спорят, че в договора е бил посочен по-малък наем от действително уговорения между страните, респ. само посоченият наем в договора е подлежал на плащане задължително по банков път. По изложените съображения съдът намира искът за плащане на наемна цена за изцяло неоснователен. Според СРС евентуалният иск с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД също е неоснователен . Този иск се основава на твърдения на ищеца , че имотът, на който твърди да е съсобственик в режим на съпружеска имуществена общност заедно със съпругата си, е ползван от ответника без наличието на договор за наем между тях и без да се заплаща наем . По делото е безспорно, че ищецът и съпругата му Д. И.ова Ч.а са собственици на процесния имот през исковия период, като притежават имота в режим на съпружеска имуществена общност. Безспорно е също така, че имотът е бил фактически ползван през периода от ответника. Въпреки това в случая нито е налице обогатяване на ответника, нито се касае за неоснователно имуществено разместване, защото по делото е доказано, че през процесния период ищецът и ответникът са били обвързани от договор за наем от 01.05.2019 г., както и че срещу ползването на имота С. е заплащал наемната цена за целия период. Обстоятелството дали плащаният от него наем действително е получен от собствениците на имота и наемодатели по договора и в частност – от ищеца, в случая е без значение, щом такъв е бил заплащан от ответника, поради което той не си е спестил разходи за наем на имота. Освен това искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен, защото съгласно ал. 2 това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. В случая ако ищецът действително не е получил плащаните от ответника суми за наем, разполага с иск срещу пълномощника С. , а не срещу С. т.е. искът е неоснователен. Решението на СРС е правилно в обжалваната част , като мотивите му се споделят и от настоящия съд , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба . Противно на твърденията на въззивника , по делото липсват категорични доказателства за недобросъвестност на ответника /респ.на съпругата на ответника/ при сключване на наемния договор от 28.04.2023 г . Отделно този наемен договор има отношение само към малка част от процесния период , който е 16.06.2021 г. до 16.06.2023 г. Без значение е , че страна по този договор е била съпругата на ответника , като трябва да се отбележи , че същата – макар и тогава с различна фамилия - е била страна и по договора за наем от 01.05.2019 г., а безспорно ответникът и съпругата му са живели заедно в наетия имот преди и след да е оженят . Противно на твърденията на въззивника по делото няма представени доказателства ответникът да е бил уведомен преди процесния период , че следва да заплаща наема лично на ищеца , съответно , че договорът за наем от 2023 г е трябвало да се подпише лично от ищеца , а не чрез пълномощник . Показанията на св.С.а не са в смисъла , който се твърди от въззивника във въззивната жалба . Както е констатирал и СРС , от показанията не се установява , че С.а е била недобросъвестна при подписване на договора с пълномощника Д. Ч. и при плащания чрез този пълномощник . Дори да не се кредитира декларация от Д. Ч.а за потвърждаване на пълномощно на С. и за одобряване на отчети на пълномощника , това не би довело до промяна на извода за неоснователност на исковете за наемни цени , респ.за неоснователно обогатяване . Правилно първоинстанционният съд е приел , че е налице изпълнение в полза на ищеца чрез негови пълномощници , респ.че евентуално трябва да се приложи чл.75, ал.2 ЗЗД . Наемните цени са платени , съответно няма нито обедняване на ищеца , нито обогатяване на ответника . От действията на Д. Ч.а /съпруга на ищеца и съсобственик на имота/ и на пълномощника Д. Ч. /син на ищеца/ , както и от факта , че искът е предявен едва на 14.07.2023 г може да се счита , че за процесния имот и за събиране на наемите от него са били налице или после са възникнали семейни спорове в семейството на ищеца , но ответникът не може да носи отговорност за такива обстоятелства . Плащанията на занижени размери на наеми също може да се дължи на такива причини или на желание страните да укриват данъчни задължения . Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна в размер на 1750 евро адвокатско възнаграждение . Възражението на въззивника за прекомерност на това адвокатско възнаграждение е немотивирано според изискванията на чл.78 ал.5 ГПК след измененията в Дв бр.17 от 2026 г и не може да бъде уважено . Отделно делото не е с ниска фактическа и правна сложност , както и материалният интерес по него е значителен . Водим от горното , СЪДЪТ