Решение № 854 от 26.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 88/2023 г.

РЕШЕНИЕ№

гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

при участието на секретар Павлинка Славова, като разгледа търговско дело № 88 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявен от „Хьодлмайер Лоджистикс България” ЕООД, ЕИК 130281294, гр. София, ул. „Суходолска” № 100, срещу ЗАД „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК 030269049, гр. София, бул. „Дондуков” № 68, иск за заплащане на сумата 252731,44 лева - застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Обща гражданска отговорност” - клауза „Отговорност на работодателя”, обективирана в застрахователна полица 1302170081000042, със срок на действие от 23.02.2017 г. до 22.02.2018 г., за имуществените вреди от настъпил покрит риск – трудова злополука, при която е причинена смъртта на служител на ищеца.

В процеса на размяна на книжа, ответникът ЗАД „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК 030269049, релевира искане за съединяване към настоящото дело на търг. дело № 89/2023 г. на СГС, образувано между същите страни и с предмет искове, предявени от „Хьодлмайер Лоджистикс България” ЕООД, ЕИК 130281294, за заплащане на сумата 137000 лева - застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Обща гражданска отговорност” - клауза „Отговорност на работодателя”, обективирана в застрахователна полица 1302170081000042, със срок на действие от 23.02.2017 г. до 22.02.2018 г., за неимуществените вреди от настъпил покрит риск – трудова злополука и сумата 68706,20 лева – обезщетение за забава върху главницата.

Производството по съединените за общо разглеждане дела е спряно, с оглед наличие на неприключили производства по гр. дело № 2441/2021 г. на СРС, 179 състав, съответно въззивно гр. дело № 1467/2022 г. по описа на СГС и въззивно гр. дело № 7432/2022 г. на СГС, в които със сила на пресъдено нещо би се решил въпросът относно наличието на основание за ангажиране отговорността на ищеца в настоящото производство в качеството му на работодател за причинените на К.С.С. имуществени и неимуществени вреди от събитие, представляващо трудова злополука (чл. 200 КТ), като в посочените производства ответникът е привлечен като трето лице негов помагач и би бил обвързан от установителното действие на мотивите спрямо подпомаганата страна.

Всяко от обуславящите производства е приключило, като в производството по въззивно гр. д. № 1467/2022 г. по описа на СГС и касац. гр. д. № 1581/2023 г. на ВКС, в полза на наследника на починалия служител на „Хьодлмайер Лоджистикс България” ЕООД е присъдена сумата 37000 лева – обезщетение на неимуществени вреди, заедно с обезщетение за забава в размер на 11018,60 лева и съответните разноски. В производството по въззивно гр. дело № 7432/2022 г. на СГС, главните страни са сключили съдебна спогодба, съгласно която с плащане на сумата 120000 лева отношенията между работодателя „Хьодлмайер Лоджистикс България” ЕООД и наследника на починалия при трудова злополука негов служител се считат за изцяло уредени.

Приключилите обуславящи производства са наложили възобновяване на настоящото производство, като на ищеца е предоставена възможност да обоснове правен интерес от поддържане на претенциите за суми в размер, надхвърлящ присъдените, респ. приети за дължими, съгласно сключения процесуален договор.

В изпълнение на указанията е постъпила молба, в която ищецът заявява, че в обезщетение на неимуществените вреди е заплатил на К.С. сума в размер на общо 55225,93 лева, включваща лихвите, като плащанията са извършени на 20.01.2023 г. и на 17.05.2024 г., но наред с това ищецът поддържа спрямо ответника и акцесорна претенция за законна лихва върху дължимото му се застрахователно обезщетение в размер на 10089,92 лева, което следва да е възникнало преди предявяването на съединените за общо разглеждане искови молби – 16.01.2023 г.. Това противоречие е наложило ищецът да обоснове правен интерес от претендирането на сумата 10089,92 лева и да посочи ясно периода на начисляването и конкретните факти, които я пораждат.

С молба, вх. 40759/24.03.2026 г. ищецът уточнява, че претендира ответното дружество да му заплати застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Обща гражданска отговорност", клауза „Отговорност на работодателя”, обективиран в застрахователна полица 1302170081000042, сумата в размер на 45496,56 лева (23262,02 евро) – заплатено от ищеца в качеството му на работодател обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200 КТ, включващо главница в размер на 27000 лева, мораторна лихва в размер на 10158,36 лева върху главницата от 09.02.2018 г. до 15.01.2023 г., но и 8040,60 лева – обезщетение за забава върху изплатено застрахователно обезщетение за периода 09.02.2018 г. - 22.10.2018 г. и разноски в размер на 297,60 лева и сумата 61355,03 евро – обезщетение за имуществени вреди, съгласно сключена съдебна спогодба, които суми са заплатени в полза на наследник на починал при трудова злополука служител на ищеца.

С оглед изразената в молбата воля, съдът с определение от 04.05.2026 г. е допуснал изменение в петитума на предявените искове, като искът за обезщетяване на неимуществените вреди, за които е била ангажирана отговорността на „Хьодлмайер Лоджистикс България” ЕООД, ЕИК 130281294, в качеството му на работодател от настъпилата трудова злополука се счита предявен за сумата 23262,02 евро, а този за обезщетение на имуществените вреди – в размер на 61355,03 евро и така е очертан предметът на настоящото производство.

Ищецът твърди, че в качеството си на работодател на починал при трудова злополука служител, заплатил на 17.05.2024 г. въз основа на влязло в сила съдебно решение по касационно гр. дело № 1581/2023 г. на ВКС и след извършено прихващане сума в общ размер от 45496,56 лева (23262,02 евро), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наследника на починалия служител К.С.. Въз основа на сключена съдебна спогодба по въззивно гр. дело № 7432/2022 г. на СГС, ищецът заплатил на 16.01.2025 г. и сумата 61355,03 евро – обезщетение за имуществените вреди от настъпилата трудова злополука. С оглед сключения застрахователен договор с ответника, тези извършени плащания, които представлявали обезщетения за реализиран застрахователен риск, следвало да му бъдат възстановени от застрахователя.

Ответникът, ЗАД „Дженерали Застраховане” АД счита исковете за процесуално недопустими, тъй като ищецът към предявяването им не бил удовлетворил пострадалия, което възражение е по дефиниция неоснователно, тъй като удовлетворяването е въпрос на основателност на предявените искове, а не такъв, касаещ тяхната процесуална допустимост. Признава да е сключен застрахователен договор, но твърди, че същият не обхваща процесните вреди, покрити от работодателя, тъй като застрахователят се съгласил да обезщети само и единствено преките вреди от настъпила трудова залополука, а наследникът на починалия служител претендирал вреди от неизпълнение на административни задължения на работодателя. Твърди, че съгласно полицата бил уговорен лимит от 100000 евро, което възражение е неотносимо, тъй като предмет на спора е вземане в общ размер от 84617,05 евро. Отделно било уговорено и самоучастие от 5 %, но не по-малко от 250 евро за всяка щета.

В допълнителната искова молба, ищецът обосновава основно необходимостта от спиране на производството, без да излага допълнителни доводи, което искане е уважено.

В отговор на допълнителната искова молба ответното ЗАД „Дженерали Застраховане” АД поддържа вече направените оспорвания. В депозирана молба, вх. № 77786/09.06.2026 г. признава дължимостта на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 27000 лева и законната лихва върху същото, но за периода след 19.10.2020 г., когато ответникът бил уведомен за злополуката, както и присъдените разноски, но оспорва да дължи лихви в претендираните размери, за период от време, през който към него не е била отправена застрахователна претенция. По отношение на обезщетените от работодателя имуществени вреди оспорва иска изцяло, постигната съдебно спогодба не го обвързвала.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и с определение от 04.05.2026 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията им са отделени фактите, че помежду е сключен договор за застраховка „Обща гражданска отговорност", клауза „Отговорност на работодателя”, обективиран в застрахователна полица 1302170081000042, със срок на действие от 23.02.2017 г. до 22.02.2018 г., като на 07.02.2018 г. (в срока на застрахователно покритие) е настъпила трудова злополука със С.С. - служител на застрахования, довела до смъртта му, като с решение № 249/23.04.2024 г. на ВКС по гр. дело № 1581/2023 г. е прието, че размерът на неимуществените вреди, претърпени от сина му К.С. възлиза на сумата 37000 лева, при отчитане на заплатени вече 63000 лева, заедно с мораторна лихва от 11018,60 лева и съдебни разноски от 297,60 лева.

Видно от платежно нареждане за кредитен превод, на 20.01.2023 г. „Хьодлмайер Лоджистикс България” ЕООД наредило плащане в полза на К.С.С. на сумата 15027,34 лева с посочено основание на плащането - обезщетение и лихви по съд. решение по гр. дело № 1467/2022 г. на СГС. Допълнително с платежно нареждане от 17.05.2024 г. е преведена сума в размер на 40198,59 лева, с посочено идентично основание за извършване на плащането.

Представеното съдебно решение № 3931/21.12.2022 г. по въззивно гр. дело № 1467/2022 г. е постановено по иск на К.С.С., предявен срещу „Хьодлмайер Лоджистикс България” ЕООД за обезщетяване на болките и страданията от загубата на неговия баща, заедно със законната лихва от настъпване на трудовата злополука - 09.02.2018 г. до окончателното погасяване, като законната лихва е диференцирана за периода от злополуката до предявяването на исковата молба – 15.01.2021 г. с посочване на конкретен размер и след предявяването на иска до окончателното погасяване на главницата, без посочване на размер на обезщетението на забава. При касационното обжалване на решението е постановен диспозитив за осъждане на „Хьодлмайер Лоджистикс България” ЕООД да заплати на К.С.С. още 27000 лева (с оглед присъдените от СГС 10000 лева), ведно със законната лихва от 15.01.2021 г. до окончателното плащане и на основание чл. 86 ЗЗД още 8040,60 лева – лихва за периода от 09.02.2018 г. – 15.01.2021 г.. В това производство ЗАД „Дженерали Застраховане” АД участва като трето лице помагач на „Хьодлмайер Лоджистикс България” ЕООД.

В протокол от 09.10.2025 г. по въззивно гр. дело № 7432/2022 г. на СГС, в което ответното ЗАД „Дженерали Застраховане” АД е имало качеството жалбоподател, тъй като е подпомагаща работодателя страна, е обективирана съдебна спогодба, сключена между „Хьодлмайер Лоджистикс България” ЕООД и К.С.С., в която страните се съгласили за уреждане на спора за обезщетяване на претърпените от наследника на починалия служител вреди да бъде престирана сумата 120000 лева, с която всички претенции между страните се считали уредени. Плащането е извършено на 16.01.2025 г. с платежно нареждане.

С обжалваното първоинстанционно решение по гр. д. № 3603/2019 г. на СРС, работодателят е осъден да заплати на К.С.С. сумата 236708,57 лева – обезщетение за вреди от смъртта на наследодателя му С.С., представляващо разликата между дължимото обезщетение по договор за застраховка „Трудова злополука“ в размер на 299708,57 лева и изплатената сума от 63000 лева, в резултат на неправилно деклариран размер на брутното трудово възнаграждение на застрахования, ведно със законната лихва от 19.01.2019 г. до окончателното плащане. Това съдебно решение е обезсилено, с оглед сключената съдебна спогодба.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът намира за неотносими.

Относно обективно, кумулативно съединените искове с правна квалификация чл. 435 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 435 КЗ застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434 ТЗ, ако е удовлетворил увреденото лице.

Следователно, всяко от съдебно предявените субективни материални права на „Хьодлмайер Лоджистикс България” ЕООД възниква от фактически състав, включващ елементите: съществуващо правоотношение между дружеството и процесуално легитимирания ответник ЗАД „Дженерали Застраховане” АД, който в качеството му на застраховател е приел да покрие отговорността му за вредите, които ищецът би дължал в качеството му на работодател, настъпване на събитие, което поражда отговорност за „Хьодлмайер Лоджистикс България” ЕООД по КТ, в пряка причинно-следствена връзка, с което в правната сфера на трето лице (К.С.С.) са настъпили вреди (неимуществени и имуществени), които са репарирани от робатодателя и за което събитие застрахователят е уведомен, но е в неизпълнение на задължението му да заплати дължимото обезщетение.

С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на исковете и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване, като при липсата на доказателства, установяващи осъществяването на факт извън всякакво съмнение, съдът в приложение на неблагоприятните последици на доказателствената тежест, е длъжен да приеме, че фактът не е осъществен. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответното застрахователно обезщетение, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение. Такова обаче ответникът ЗАД „Дженерали Застраховане” АД не твърди, тъй като искът за връщане на заплатеното в обезщетение на имуществените вреди счита за неоснователен, а искът за неимуществените вреди оспорва по отношение на законната лихва, но признава по отношение на главницата и разноските за производството.

Няма спор, че между „Хьодлмайер Лоджистикс България” ЕООД в качеството му на работодател и ЗАД „Дженерали Застраховане” АД е възникнало правоотношение по имуществена застраховка „Отговорност на работодателя“, съобразно която застрахователят приел да покрива отговорността на ищеца за обезщетенията, които дължи по КТ за вреди от трудова злополука, като размерът на обезщетението за имуществени вреди, съгласно общите условия обхваща пропуснати ползи, представляващи разлика между получаваните брутни трудови възнаграждения и получаваното обезщетение по общественото осигуряване (т. 4.1.1.1 от приложимите общи условия), а обезщетението за неимуществени вреди – претърпените болки и страдания от увредените лица (т. 4.1.2 от общите условия). От дължимото обезщетение се приспадали получените суми от други застраховки или обезщетения (т. 4.2 от общите условия).

В случая, с влязло в сила съдебно решение на ВКС е определен обемът на претърпените неимуществени вреди от наследника по права линия на починалия служител и то възлиза на сумата 37000 лева (10000 лева, присъдени от първата инстанция, счетени за справедлив размер от въззивния съд и допълнително присъдената главница от ВКС в размер на 27000 лева). Ищецът е заплатил общо на увреденото лице К.С.С. сумата 55225,93 лева в обезщетение на неимуществените вреди, която сума включва главница, обезщетение за забава и разноски. Ищецът претендира по пътя на регреса главница в размер на 27000 лева и разноски в размер на 297,60 лева, които ответникът изрично признава да му дължи.

Спорът се концентрира до дължимостта на законната лихва (обезщетението за забава) върху главницата, която законна лихва в постановените решения е разграничена за периода от настъпване на смъртта на С.С. - 09.02.2018 г. до предявяване на исковата молба по гр. дело 2441/2021 г. на СРС, 179 състав – 15.01.2021 г. и от предявяването на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

По отношение на дължимостта на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди няма съмнение, че това задължение възниква от увреждането – 09.02.2018 г. и от този момент длъжникът по правоотношението изпада в забава и в правната му сфера се поражда задължение за заплащане и на обезщетението, предвидено в чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл, в решение № 50006/23.02.2023 г. по търг. дело № 2407/2021 г. на ВКС, ТК, е разяснено, че „въпросът относно вида на законната лихва върху обезщетението за вреди от деликт е спорен както в доктрината, така и в съдебната практика, но независимо дали тази лихва е мораторна или компенсаторна, тя се дължи без да има отправена покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД) от датата на деликта, ако е поискана от ищеца. Няма спор в практиката, че при предявяването на иска за обезщетение размерът на законната лихва е неопределен, а е определяем - в зависимост от окончателно установения размер на главницата. За присъждането е достатъчно да бъде поискана, без да е необходимо да бъде предявена като самостоятелен акцесорен иск (с определен размер и период) и без да се дължи държавна такса. Няма пречка ищецът да заяви искането за присъждане на законната лихва върху главницата и след предявяването на исковата молба, като не е налице хипотеза на предявен нов иск или увеличение на иска. При уважаване на иска за обезщетение за вреди от деликта се присъжда и законната лихва върху главницата от датата на деликта до окончателното плащане, като при отхвърляне (изцяло или частично) на иска за главница по отношение на законната лихва съдът не е длъжен да се произнася с нарочен отхвърлителен диспозитив“.

Законната лихва върху приетото за справедливо обезщетение на неимуществените вреди в размер на 37000 лева за периода от настъпване на смъртта на служителя - 09.02.2018 г. до 15.01.2021 г. (предявяването на исковата молба) възлиза на сумата 11018,62 лева и този размер се съдържа в диспозитива на съдебните решения – 2978,02 лева (въззивното решение) и 8040,60 лева (решението на ВКС). След предявяването на исковата молба обаче законна лихва продължава да е дължима и то до окончателното погасяване на главницата, което е извършено на 20.01.2023 г. по отношение на частта от 10000 лева (присъдена с въззивното решение), съответно дължимата законна лихва върху тази сума след предявяването на исковата молба до плащането е 2049,16 лева. Поради това и с платежното нареждане от 20.01.2023 г. е платена главница в размер на 10000 лева и законна лихва в размер на 5027,34 лева (2978,02 лева + 2049,16 лева, като разликата от 0,16 лева е резултат от закръгляне при изчисляването на лихвата), която лихва е дължима за периода от увреждането – 09.02.2018 г. до извършване на погасителното плащане на 20.01.2023 г., като не са заплатени разноските за производството от 297,60 лева, присъдени с въззивното решение. В тази връзка настоящият състав приема, че уговореното самоучастие на застрахования в размер на 5 % следва да се прихване към първата заплатена главница от 10000 лева, която не е предмет на настоящия спор.

За увеличената от ВКС главница също се дължи законна лихва върху размера на увеличението от 27000 лева за периода 15.01.2021 г. - 16.05.2024 г. (деня, предхождащ погасителното плащане) в размер на 10147,75 лева, като за периода от увреждането – 09.02.2018 г. до предявяването на исковата молба (15.01.2021 г.) възлиза на 8040,60 лева, който размер е отразен и в диспозитива на съдебното решение, постановено от ВКС. Следователно общият размер на законната лихва върху обезщетението от 27000 лева е 18188,35 лева, като са били дължими и разноски в размер на общо 567,21 лева, което обяснява извършеният превод на сумата 40198,59 лева, намалена с погасено чрез прихващане задължение на К.С.С. за разноски в производството в размер на 5297,97 лева.

Следователно извършеното плащане от страна на работодателя в размер на общо 55225,93 лева, включващо главница и законна лихва, която се дължи от увреждането до погасяването , определя обема на платените от застрахования вреди.

Застрахователят обаче дължи лихвите за забава, считано от датата на уведомяването му от застрахования („Хьодлмайер Лоджистикс България” ЕООД) за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице – която от двете дати е най-ранна. Няма основание застрахователят да отговаря за забавеното престиране на обезщетение за вреди, настъпването на които му е неизвестно, поради неизпълнено задължение на застрахования да го нотифицира за проявилия се покрит риск.

Съгласно непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение № 72 от 29.06.2022 г. по т.д. 1191/2021 г., решение № 46 от 04.04.2024 г. по т. д. № 2274/2022 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 228 от 31.07.2025 г. по к. т. д. № 2154/2024 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, на основание застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят покрива спрямо увреденото, трето ползващо се лице, отговорността на деликвента за лихвите, предвидени в чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, при ограничението на чл. 429, ал. 3 КЗ, в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. С оглед правилото на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, е налице разлика между задължението спрямо увреденото лице на деликвента (работодателя), съобразно чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и застрахователя. Тази разлика произтича от нормата на чл. 380 КЗ, предвиждаща като предпоставка за допустимост на прекия иск срещу застрахователя, предявяване на претенция извънсъдебно. Съответно и съществува задължение за уведомяване на застрахователя от застрахованото или от увреденото лице. След предявяване на претенция, респ. уведомяване, за застрахователя възниква задължение да се произнесе по основателността в определен срок и това води до отговорност за забава. Така в практиката на ВКС е обобщен извод, че съобразно чл. 429 КЗ в хипотезата на пряк иск от третото ползващо се лице срещу застрахователя, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят дължи обезщетение за забава от отправяне на претенция от увреденото лице, респ. уведомяването от него или от застрахования, тъй като отговорността на застрахователя е договорна и за същата чл. 84, ал. 3 ЗЗД не се прилага.

Ищецът не доказва в кой конкретен момент е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, затова съдът приема, че ЗАД „Дженерали Застраховане” АД е уведомено на посочената в негова молба, вх. № 77608/09.06.2026 г. дата – 19.10.2020 г., което признание на неизгоден за застрахователя факт следва да бъде ценено. Така законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди застрахователят дължи за периода от 19.10.2020 г. до извършеното погасително плащане и това обезщетение е в размер на 13101,36 лева (2293,61 лева – законна лихва върху главницата от 10000 лева за периода от 19.10.2020 г. до 20.01.2023 г., когато е погасена + 10807,75 лева – законна лихва върху главницата 27000 лева за периода от 19.10.2020 г. до 17.05.2024 г., когато е погасена).

Доколкото работодателят уточнява, че претенцията за изплатено обезщетение на К.С.С. за неимуществени вреди, се формира от главница в размер на 27000 лева, разноски в размер на 297,60 лева, които вземания се признават от ответника, и мораторни лихви, претендирани в общ размер от 18198,96 лева, се налага по отношение на престираната законна лихва искът по чл. 435 КЗ да бъде уважен до размера от 13101,36 лева (6698,62 евро) и отхвърлен за разликата до претендирания размер от 18198,96 лева (9304,98 евро), с оглед съобразяване на ограничения обем отговорност на застрахователя, съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ. Дължимите суми следва да се присъдят със законната лихва, но не от предявяването на исковата молба, а от извършеното в следващ времеви момент плащане от страна на застрахования, тъй като тогава е възникнало регресното му право.

По отношение на заплатеното обезщетение за имуществени вреди в размер на 120000 лева, съгласно сключената в производството по гр. дело № 7432/2022 г. по описа на СГС, съдебна спогодба, която няма спор, че не е одобрена от застрахователя и от тази гледна точка не поражда каквито и да било правни последици за ЗАД „Дженерали Застраховане” АД, искът е неоснователен.

Тези обезщетени вреди по своята същност представляват заплатено по волята на работодателя обезщетение заради получено по сключената с друг застраховател (ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“) задължителна застраховка „Трудова злополука“ обезщетение, определено на база невярно посочен от „Хьодлмайер Лоджистикс България” ЕООД размер на получаваното брутно трудово възнаграждение. Тези вреди не представляват дължимо по КТ обезщетение, а са вреди за проявената от работодателя груба небрежност при сключване на задължителната застраховка за наетите от него лица. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "Трудова злополука" застрахователната сума по застраховка "Трудова злополука" се определя на базата на месечната брутна работна заплата на застрахованите работници и служители към момента на сключване на застраховката. Съответно при настъпване на риск, покрит от тази задължителна застраховка, а съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 НЗЗРСРТЗ застраховката покрива риска смърт на застрахованото лице вследствие на трудова злополука, в полза на наследниците на починалия служител се дължи обезщетение в размер на застрахователната сума за съответния работник или служител, определена съгласно чл. 8, ал. 2 при сключване на застрахователния договор. Това обезщетение не е диференцирано за имуществени и неимуществени вреди, а ги обхваща общо.

След като посочената от застраховащия брутна работна заплата, съгласно мотивите на постановеното първоинстанционно решение по гр. дело №3603/2019 г. на СРС, 55 състав, се твърди да не е обхващала всички нормативно установени елементи и изплатената от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ седемкратната стойност на годишната брутна работна заплата, към момента на сключване на договора, не е действително дължимата, то

работодателят с виновното си поведение, изразено в неточно деклариране, е причинил вреди на правоимащите по задължителната застраховка лица (пропуснати ползи, формирани от разликата между изплатеното обезщетение и това, което би било изплатено при вярно обявяване на размера на брутното трудово възнаграждение). Тези вреди не се обхващат от сключената с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на работодателя, тъй като по своето естество не представляват обезщетение, дължимо по КТ. Това са вреди за осъществен деликт от служители на работодателя при сключване на задължителната застраховка по НЗЗРСРТЗ, за които вреди работодателят отговаря по правилата на чл. 49 ЗЗД. Тези вреди обаче не попадат в предметния обхват на сключения със ЗАД „Дженерали Застраховане” АД застрахователен договор и съответно предявеният иск за заплащането им като регресно вземане по реда на чл. 435 КЗ, се налага да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството се поражда за всяка от страните, пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част от исковете, като към отхвърлената част следва да се отчитат сумите, с които петитумите на исковете са намалени.

Ищецът претендира присъждане на разноски в размер на общо 26332,84 евро, съгласно представен списък, от които 16957 евро – заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът релевира възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение.

При преценката основателността на възражение за прекомерност съдът е длъжен да установи обективните предели (границите) на гражданската отговорност на страната, която законът задължава да репарира направените от насрещната страна по делото разноски. Съдът привежда дължимото (заплатеното възнаграждение) в съответствие с тези предели. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото.

При извод да е налице такава несъразмерност на заплатеното от страната възнаграждение за (един) адвокат с правната и фактическа сложност на спора, т.е. възнаграждението е прекомерно, съдът може по искане на насрещната страна да присъди понисък размер на разноските в тази им част, без да е обвързан от определен минимален размер, с оглед постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, в което СЕС е констатирал, че установените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения нарушават установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана за ограничаване на конкуренцията, като разпоредбите на чл. 36, ал. 2 ЗА вр. Наредба № 1/2004 г. не би могло да се счете, че са приети в изпълнение и насочени към постигането на легитимна цел. Тази преценка съгласно решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 на СЕС беше предоставена на националния съд, докато решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 приема, че предвиждането на минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява нарушение на общностното право, което не може да бъде оправдано от постигане на някакви легитимни цели и затова уредбата, с която тези минимални размери са въведени, не следва да се прилага от националния съд.

С оглед обстоятелството, че спорът е решен в едно съдебно заседание, като доказване не е провеждано (извън представените писмени доказателства), съответно правните изводи са основани на вече проведени обуславящи производства, предпоставили спиране на настоящото такова, то се налага извод, че пордигнатия спор е с ниска правна и фактическа сложност, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до размера от 2400 евро, с включен ДДС. Така релевантните разноски за ищеца са в размер на общо 11775,84 евро, от които следва да му се присъдят 1037,72 евро, пропорционално на уважената част от предявените искове.

Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 евро, от което има право на 455,94 евро, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

РЕШИ

ОСЪЖДА ЗАД „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК 030269049, гр. София, бул. „Дондуков” № 68, да заплати на „Хьодлмайер Лоджистикс България” ЕООД, ЕИК 130281294, гр. София, ул. „Суходолска” № 100, на основание чл. 435 КЗ, поради извършено от застрахованото лице удовлетворяване на вземането на К.С.С. за обезщетение на вредите от смъртта на възходящия му С.С., настъпила на 09.02.2018 г. в резултат на трудова злополука, сумата 13804,88 евро – главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, сумата 6698,62 евро – обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за периода 19.10.2020 г. – 17.05.2024 г. и сумата 297,60 евро – разноски в производството по гр. дело № 2441/2021 г. на СРС, 179 състав, заедно със законната лихва върху заплатените суми от 17.05.2024 г. до окончателното им погасяване и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1037,72 евро – разноски за производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 6698,62 евро до предявения размер от 9304,98 евро – обезщетение за забава върху главницата за неимуществени вреди и иска за заплащане на сумата 61355,03 евро – заплатено от „Хьодлмайер Лоджистикс България” ЕООД обезщетение на имуществените вреди от неточно посочен размер на брутното трудово възнаграждение на С.С. при сключване на задължителна застраховка „Трудова злополука“.

ОСЪЖДА „Хьодлмайер Лоджистикс България” ЕООД, ЕИК 130281294, гр. София, ул. „Суходолска” № 100, да заплати на ЗАД „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК 030269049, гр. София, бул. „Дондуков” № 68, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 455,94 евро – разноски за производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски градски съд: _______________________