Решение № 6153 от 31.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 7436/2025 г.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основани чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, с правно основание чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 86 ЗЗД Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2021г.- м. април 2024г. е доставил на ответника топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в •••••••••••••••••••••••••••••••••, като купувачът не заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответникът не изпълнил задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответника сключил договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да осъди ответника да плати сумата 592,90 евро (1159,61 лева), представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: •••••••••••••••••••••••••••••••••, за периода м. май 2021г.- м. април 2024г., сумата 36,64 евро (71,66 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2022г.- 30.01.2025г., сумата 37,62 евро (73,57 лева), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. 12 2021г.- м. април 2024г., сумата 8,44 евро (16,50 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.02.2022г.30.01.2025г. В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание ответникът изразява становище за основателност на исковете. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Видно от прдставения н.а. № 80/ 25.09.1996г., т. 22, дело №19808/ 1996г., М. Г. Т. и В. П. Т. са учредили право на строеж върху собствен недвижим имот, като са получили в собственост недвижим имот- ••••••••••••••••••••••. От представените удостоверения за наследници се установява, че В. П. Т. е починала на 25.06.2002г. и е оставила наследници по закон М. Г.а Т.- съпруг и Е. М. Т.- низходящ от първа степен. Установява се, че ответникът е изразил желание да бъде открита партида за процесния имот. Видно от представената обща фактура № 1021550763/ 31.07.2022г. за отчетния период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. в имота е доставена топлинна енергия на стойност 102,04 лева. От представената обща фактура № 1035213224/ 31.07.2024г. се установява, че за периода 01.05.2023г.- 30.04.2024г. в имота е доставена топлинна енергия на стойност 1132,39 лева При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата- че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава- че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост (забавата на ответника), както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Според разпоредбата на § 1, т. 42 (отм.) от ДР на ЗЕ, "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е това физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а. (нова- ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество по силата на закона, без да е необходимо негово изрично волеизявление в този смисъл. Възникването на облигационно отношение, съответно качеството на клиент на топлинна енергия е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда- етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата- етажна собственост (в която се намира този имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Установено е, че ответникът е титуляр на правото на собственост върху процесния имот за исковия период. Следователно ответникът е имал качеството "потребител на топлинна енергия за битови нужди" по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (изм.- ДВ, бр. 74 от 2006г.), респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.). Не се твърди и не се установява процесния топлоснабден недвижим имот да е бил придобит от трето за спора лице в рамките на исковия период. В контекста на изложеното настоящият състав приема, че като собственик на процесния имот ответникът е потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период, без да е необходимо сключването на договор в писмена форма (чл. 153, ал. 1 ЗЕ). Следователно той е задължено лице за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за битови нужди. Допълнителен източник на отношенията между главните страни са публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на "Т.С." ЕАД, действали през исковия период (чл. 150 ЗЕ). Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Тези общи условия се публикуват най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че през исковия период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. В този смисъл доказано е основанието (източникът) на вземанията, предмет на предявения иск за цена на топлинна енергия. Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139- чл. 148 ЗЕ и в действащата към процесния период Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването). Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сградаетажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Установено е въз основа на писмените доказателства по делото – справки за разход на топлинна енергия, документи за главен отчет, подписани от абоната, извлечение от сметка, че делът на ответника за отопление на имота и за сградна инсталация, е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба и за процесния период в имота на ответника ищецът е доставил топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена. Установява се също, че топломерът в абонатната станция е сертифицирано и годно търговско измервателно устройство, отговарящо на изискванията на закона и минало редовни периодични прегледи за годност. Ето защо съдът счита, че по делото е установено по несъмнен и катЕ.ичен начин потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период. Установява се, че след предявяване на исковете между страните е скл. споразумение за разсрочено изпълнение на задължението, като ответникът е платил сумата 61,36 евро. При зачитане на направеното плащане (съгласно признанието на ищеца в съдебно заседание), дължима остава сумата 614,24 евро, до който размер предявеният иск е основателен. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски. По делото са представени доказателства за сторени разноски в исковото производство за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на сумата 25,56 евро- юрисконсултско възнаграждение. Съдът констатира, че ответникът е останал задължен за разноски към съда, което обуславя извод, че същият следва да бъде осъден да плати по сметка на Софийски районен съд сумата 27,02 евро- държавна такса. Водим от горното, съдът