Решение № 4943 от 28.9.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1394/2023 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 03.09.2022 год., постановено по гр.дело №5361/2021 год. по описа на СРС, ГО, 171 с-в, е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Дирекция „У. на С. и С.Д.“ – МВР срещу „А.Б.“ ООД иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 754 лв., представляваща неустойка по договор №УРИ-5785-опд-36 от 05.05.2020 год. за доставка на реактиви за PCR /чл. 15/, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №46976/2020 год. по описа на СРС, ГО, 171 с-в и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в исковото производство и в заповедното производство в общ размер на 586.55 лв. Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „А.Б.“ ООД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че процесният договор бил сключен на 05.05.2020 год. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗЗД, договорът се смятал сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя. Общите правила на ЗЗД били приложими и към договорите за обществени поръчки. Правният режим на последните включвал особени правила относно това как се определят страните по договорите, предметът, изменението, изпълнението и прекратяването, но общите правила на ЗЗД запазвали силата си, освен ако в конкретна хипотеза конкретна правна норма не изключвала приложението им. Нито една норма на ЗОП не отменяла приложимостта на чл. 14, ал. 1 ЗЗД, която била пряко приложима в разглеждания случай. В тази връзка следвало да бъде съобразен чл. 68 ППЗОП. Между страните не била уговорена конкретна дата за подписване на договора. Действително от приложения имейл от 07.04.2020 год. и от свидетелските показания било установено, че на 07.04.2020 год. ответникът бил получил решението за избор на изпълнител. Това решение подлежало на обжалване в 10-дневен срок пред КЗК, като в частност същото било влязло в сила на 18.04.2020 год. Ответникът нямало как да има информация дали решението е обжалвано в законовия срок, при положение, че за конкретната обособена позиция на обществената поръчка имало трима участници. Едномесечният срок от влизането в сила на решението, в който следвало да се сключи договорът, съгласно ЗОП, изтичал на 18.05.2020 год. По делото било установено, а и нямало спор, че преди тази дата в деловодството на възложителя бил депозиран договор, едностранно подписан от изпълнителя. Изпълнителят обаче нямало как да бъде сигурен, че депозирането на едностранно подписан договор ще бъде последвано от ефективно сключване на договор, нито имало как да бъде сигурен за датата на сключването, ако до такова се стигнело, ако не му било съобщено от възложителя, респ. ако не бил получил своя екземпляр от вече двустранно подписания договор – чл. 112 ЗОП. Т.е. общо правило на чл. 14, ал. 1 ЗЗД не само запазвало приложимостта си, но било допълнено от особената уредба на ЗОП – защото и след постановяване на решение за избор на изпълнител, и след влизането му в сила, и дори след представяне на едностранно подписан от изпълнителя проект на договор /докато договорът не бил двустранно подписан, той бил само проект/, възложителят не просто имал право, но бил задължен да извърши допълнителната проверка по чл. 112, ал. 1 ЗОП и едва ако всички четири условия по посочената алинея били налице, тогава се пристъпвало към сключване на договор. Възниквал въпросът как изпълнителят би могъл да узнае за сключения договор. Това можело да стане, както следва: 1/ ако бъде уведомен от възложителя; 2/ ако получи своя екземпляр от договора, вече двустранно подписан или 3/ ако в публичен регистър, в случая – в РОП, бъде публикувано обявление за възложена поръчка. Обявлението за възложена поръчка било изпратено за публикуване на 15.05.2020 год. /видно от самото него/. Това била и датата, установена по делото, на която изпълнителят бил получил своя екземпляр от вече двустранно подписания договор. Следователно до 15.05.2020 год. ответникът нямало как да знае, че договорът е сключен. До този момент дружеството единствено знаело, че е депозирало проект на договор с приложени документи. Дали проектът бил приет или не, дружеството нямало как да знае. Узнаването имало не само информативно действие, а конститутивно – чл. 14, ал. 1 ЗЗД, това бил моментът на сключване на договора. Ето защо именно на 15.05.2020 год. бил сключен договорът за възлагане на обществена поръчка. Обстоятелството кога този договор бил изведен от деловодството на едната страна, в случая на възложителя, било напълно правно ирелевантно. Това било едностранно действие на една от страните и то не обвързвало другата по никакъв начин, още повече, че извеждането на договора през деловоден регистър не било елемент от фактическия състав на сключване на договора и влизането му в сила, нито регистрационният номер от нечие деловодство се явявало реквизит на договора. В интерес на двете страни по договора законът бил предвидил, че щом предложителят научи за приемането, то договорът е в сила. Ответникът бил узнал за приемане на проекта на договора на 15.05.2020 год. На тази дата не представляваното от мен дружество, а чл. 14, ал. 1 ЗЗД придава правно значение, и това е значението на дата на сключване на договора. Отделно от това следвало да се има предвид, че датата на сключване на договора – 15.05.2020 год., следвала и от изходящата от насрещната страна информация – обявлението за възложена поръчка и договорът били публикувани на 18.05.2020 год., което потвърждавало, че договорът е подписан на 15.05.2020 год. и бил публикуван в тридневен срок в профила на купувача, съгласно указанията в Решение № 5785опр-56 от 06.04.2020 год. за избор на изпълнител. Освен това процесният договор бил сключен в условията на обявена от СЗО пандемия от коронавирус Covid 19 и обстоятелствата, свързани с пандемията, представлявали форсмажор по отношение на същия. Месеците април и май през 2020 год. били точно началните месеци на извънредното положение в България и Европа, в условията на които бизнесът се опитвал да се пригоди към възникналите ограничения. Действително, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., /обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 год./ за срока от 13.03.2020 год. до отмяната на извънредното положение спирали да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Обявена от СЗО пандемия от коронавирус Covid 19 и обстоятелствата, свързани с пандемията допълнително били забавили доставката на консумативите. Въпреки тежката обстановка ответникът бил извършил в пълен обем доставката на реактивите по договора. Неоснователно ищецът се позовавал на твърдяно като ненаправено в конкретен срок изрично уведомление за форсмажор. Уведомление в случая не било необходимо, тъй като пандемията била ноторен факт. Извънредното положение било обявено със закон и нямало правна норма, която да задължава уведомяване за това положение, нито за съдържанието на ограничителните мерки, които също били записани изрично в закона. СРС бил игнорирал напълно показанията на свидетелката И., установяващи навременното уведомяване за форсмажор и дори приемането на това уведомление от страна на ищеца и съгласие от страна на последния с основателността на позоваването на форсмажор. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото. Ответникът по жалбата Дирекция „У. на С. и С.Д.“ – МВР счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че Решение №5785опр-56 от 06.04.2020 год. на директора на ДУССД - МВР за класиране на участниците във вътрешния конкурентен избор и определяне на изпълнител било изпратено на 07.04.2020 год. на ответника с писмо- уведомление по електронна поща, като в писмото било предложено в едномесечен срок след влизането в сила на решението за определяне на изпълнител, но не преди изтичане на 14- дневния срок от уведомяването на заинтересованите участници за решението, да бъде сключен договор за изпълнение на поръчката, съгласно чл. 112, ал. 6 ЗОП. В този смисъл, считано от 07.04.2020 год. дружеството било известено за предстоящото сключване на договора. На 24.04.2020 год. с друго писмо, изпратено по електронна поща, изпълнителят е бил уведомен за необходимите съгласно чл. 112, ал. 1 ЗОП документи и точния размер на гаранцията за изпълнение, които следвало да предостави при подписване на договора с възложителя. Т.е. изпълнителят още веднъж бил известен за предстоящото сключване на договора. След съгласуване, на основание чл. 36 от Вътрешни правила относно У. на цикъла на обществените поръчки в дирекцията, на проекта на договор, допълнен на основание чл. 112, ал. 4 ЗОП с всички предложения от офертата на участника, въз основа на които последният бил определен за изпълнител на поръчката, на хартиен носител, последователно от всички отговорни служители по чл. 23, ал. 1 от Вътрешните правила, същият бил предоставен на „А.Б.“ ООД за подпис в два екземпляра. На 28.04.2020 год. управителят на дружеството, а именно С.С. била подписала двата екземпляра на договора и била представила всички необходими документи за сключването му, включително и банкова гаранция за изпълнение – Референция 48-9900 от 28.04.2020 год., издадена от „Юробанк България“ АД, като по този начин дружеството се било ангажирало с условията по договора, включително и с неговия срок за изпълнение. Последното не се било позовало на правната възможност, предвидена в чл. 112, ал. 4 ЗОП, съответно не било поискало извършване на никакви промени по съдържанието и условията по договора и не било посочило обстоятелства, настъпили по време или след провеждане на процедурата, които да водят до изменението му. Всеки договор в дирекцията минавал на предварителен контрол. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Вътрешните правила, след осъществяване на съгласуването по чл. 36, извършването на предварителен контрол и проверката на документите по чл. 58 и чл. 112, ал. 1 ЗОП при предварителния контрол, изготвеният проект на договор се предоставял последователно на главния счетоводител в отдел ФМО и на възложителя за полагане съответно на втори и първи подпис по договора. Договорът бил подписан от главен счетоводител /втори подпис/ на 05.05.2020 год. и от възложителя /първи подпис/ на 05.05.2020 год. и изведен с №УРИ 5785опд-36 от 05.05.2020 год. в регистратурата на ДУССД-МВР на същата дата. Тъй като 06.05.2020 год. бил национален празник, съответно неработен ден, двата екземпляра на договора били получени от отговорното длъжностно лице в дирекцията на 07.05.2020 год., като същото се било свързало с представител на ответното дружество на служебен телефон, посочен в офертата, респективно в чл. 27, ал. 1, т. 2 от договора №УРИ 5785опд-36 от 05.05.2020 год., за го уведоми, че договорът е сключен, като отправило покана да бъде получен от дружеството един екземпляр от него. Ответникът не бил дал указания неговият екзепляр от договора да бъде изпратен по куриер. Един екземпляр от договора бил получен от представител на дружеството, а именно от Л.С. на 15.05.2020 год., което било видно от неговия подпис, поставен на гърба на екземпляра от договора. Ответникът не бил съобщил причините за неоправданото забавяне за получаване на екземпляр от договора, въпреки че бил поканен да получи своя екземпляр още на 07.05.2020 год. С оглед Вътрешните правила за организацията на документооборота в МВР, утвърдени със Заповед №8121з-1013 от 08.08.2017 год. на министъра на вътрешните работи, неоправданото забавяне на изпълнителя да се яви и получи подписан и регистриран съгласно Вътрешните правила в МВР екземпляр от договора не отменяло поетия от него ангажимент и задължение да следи и да спази срока за изпълнение на договора, в съответствие с посоченото в чл. 2 и чл. 4, т. 2 от него. По отношение на възражението на ответника, че процесният договорът бил подписан на 15.05.2020 год. следвало да се има предвид нормата на чл. 26, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗОП. Ищецът бил изпълнил законовото си задължение да изпрати обявление за възложена поръчка в тридесет дневен срок след сключване на същия, като в обявлението била посочена дата на сключване на договора: 05/05/2020. Указанията по т. 3 от Решение №5785опр-56 от 06.04.2020 год. се отнасяли за самото решение за определяне на изпълнител. В допълнение следвало да се има предвид, че възложителите имали законово задължение да изпратят обявлението за възложена поръчка, а във функциите на Агенция по обществени поръчки било да публикува информация за преписката в РОП, която очевидно била публикувана на 18.05.2020 год. На следващо място сочи, че ответникът бил изпълнил доставката на стоките по процесния договор със закъснение, като преди или по време на изпълнението на доставките изпълнителят не бил съобщил и не се бил позовал на наличието на форсмажорно обстоятелство /непреодолима сила/. Последният бил съобщил и се бил позовал на такова обстоятелство, а именно: пандемия от коронавирус COVID 19 чак след получаването на писмо на ищеца с изх. № УРИ 578500-5143 от 10.07.2020 год., с което бил уведомен, че на основание чл. 15 от договора му е начислена неустойка за забава в размер на 2 754 лв. за закъснение от 27 дни – виж чл. 22, ал. 1, изречение второ и ал. 2 от процесния договор. Не били и ангажирани доказателства за настъпването на форсмажорно обстоятелство – надлежно оформен документ от компетентен държавен орган, като ответникът не бил искал от възложителя да бъде подписван двустранен протокол за настъпване на форсмажорно обстоятелство. Не бил спазен и срокът по чл. 22, ал. 3 от процесния договор. Ответникът не бил уведомил писмено възложителя за настъпването на форсмажорно обстоятелство в тридневен срок от настъпването му, поради което нямал право да се позовава на такова обстоятелство. Освен това ответното дружество очевидно имало информация, че има проблем при обслужване на заявките и доставяните количества закъсняват, но въпреки това било сключило процесния договор договор, съответно се било задължило с 30-дневния срок за доставка на стоките. От друга страна, обявена от СЗО пандемия не означавала автоматично, че по отношение изпълнението на задълженията на което и да било дружество – изпълнител по договор, включително ответника, е налице форсмажорно обстоятелство, което да го освобождава от поетото от него задължение да изпълни доставката на стоките в определения срок, с който то се било съгласило с подписването на договора. Нямало правна пречка, при изпълнение на процесния договор изпълнителят да се позове на настъпването на форсмажорно обстоятелство, което би го освободило от последиците от забавено изпълнение на задълженията му, но той не се бил възползвал от предоставената му в договора правна възможност. Нещо повече, договорът бил сключен при условията на глобално разпространение на коронавирусната инфекция, с което изпълнителят бил наясно при подписването му, така че следвало като търговец да положи дължимата грижа и да организира доставката в уговорения срок, а ако това било невъзможно – своевременно да уведоми възложителя с оглед предприемане на последващи действия съобразно възникналите обстоятелства – чл. 4, т. 1 от договора и чл. 302 ТЗ. Дори да се приемело, че било налице устно уведомяване на възложителя за наличието на обстоятелства, които могат да бъдат квалифицирани като непреодолима сила, следвало да се има предвид, че съгласно чл. 306, ал. 3 ТЗ, възпроизведена в чл. 22, ал. 3 от процесния договор, при настъпване на форсмажорно обстоятелство засегнатата страна следвало да уведоми другата страна в подходящ срок писмено за наличието на непреодолима сила. Такова писмено уведомяване преди изпадането в забава от страна на ответника не било направено, поради което и същият нямал право да се позовава на непреодолима сила /чл. 306, ал. 1, изр. второ ТЗ/. Показанията на свидетелката И. не били игнорирани от първоинстанционния съд. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение. Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното: Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното: Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД страните могат предварително да определят размера на обезщетението за предполагаемите вреди от неизпълнението, които вреди не е необходимо да се доказват, което е съществен елемент на неустойката. Задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на това конкретно договорно задължение, което тя обезпечава и обезщетява и когато е налице онази форма на неизпълнение, за която е уговорена. Основателността на предявения иск е обусловена от следните правопораждащи факти: 1/ наличието на облигационна връзка – двустранна правна връзка, валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; 2/ че кредиторът /ищецът/ е изпълнил задълженията си по сключения договор /или че е бил готов да ги изпълни/ и 3/ действителна уговорка за заплащане на неустойка. Спорните между страните въпроси по същество въззивното производство са свързани с това дали е налице забава при изпълнението на задължението на изпълнителя, в т.ч. какъв е нейният период и кога е бил сключен процесния договор за обществена поръчка, респ. откога се отброява срокът по чл. 2, както и дали забавата се дължи на обстоятелства, които не могат да бъдат вменени във вина на ответника /невъзможност за изпълнение – чл. 306 ТЗ/. Безспорно е във въззивното производство, че на 01.06.2017 год. между ищеца, от една страна, като възложител и „Д.“ ООД, „А.Б.“ ООД и „Е.Д.П.Б.Д.“ ООД, от друга страна, наречени „потенциални изпълнители“, било сключено рамково споразумение за възлагане на обществена поръчка с предмет „Доставка на реактиви за PCR“, по силата на което възложителят възложил, а всеки от потенциалните изпълнители приел да доставя реактиви за PCR, като видовете и конкретните количества стоки се определяли от възложителя в изпращаните от него писмени искания и покани при провеждането на процедурите по реда на чл. 93б, ал. 2 и 3 ЗОП за сключване на договори въз основа на рамковото споразумение. С Решение №5785опр-56 от 06.04.2020 год. на директора на Дирекция „У. на С. и С.Д.“ – МВР, след извършен вътрешен конкурентен избор по реда на чл. 82, ал. 3 ЗОП, ответното дружество било определено за изпълнител във връзка с изпратена покана рег.№578500-1813 от 11.03.2020 год. за възлагане на обществена поръчка за определяне на изпълнител и сключване на договор въз основа на горепосоченото рамково споразумение /обособена позиция №5/. Впоследствие между страните бил сключен договор за обществена поръчка №УРИ- 5785-опд-36 от 05.05.2020 год., по силата на който ответното дружество се задължило да достави реактиви за PCR в срок от 30 дни, считано от датата на сключване на договора – чл. 2, като доставките следвало да бъдат придружени с документ, който съдържа информация за производителя, наименование на реактива, основни характеристики, срок на годност и условия за съхраняване, указания за употреба, както и сертификат или друг еквивалентен документ от фирмата-производител, удостоверяващ, че реактивът е валиден за HID анализ – чл. 10, ал. 1 и приемането на стоката се удостоверявало с двустранно подписан приемо- предавателен протокол, изготвен въз основа на подписан протокол за съответствие, изготвен от представители на възложителя – чл. 10, ал. 3. Съгласно чл. 15 от договора, при забава на изпълнение на задължение изпълнителят дължал неустойка в размер на 0.05 % от общата цена по чл. 13, ал. 1 /204 000 лв., с включен ДДС/ за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от нея. Екземпляр от договора бил получен от представител на ответното дружество на 15.05.2020 год. Реактивите били доставени от ответника съответно на 15.06.2020 год. и 26.06.2020 год. – за което били съставени двустранно подписани протоколи за временно съхранение, като на 02.07.2020 год. ответникът предоставил на ищеца съпроводителни документи, а представители на последния констатирали, че доставените реактиви са в съответствие с договореното между страните – виж протокол за съответствие /на л. 82 от първоинстанционното дело/. С писмо от 10.07.2020 год., връчено на 15.07.2020 год., ищецът уведомил ответника, че му е начислена неустойка по чл. 15 от процесния договор в размер на 2 754 лв., като го поканил да я заплати в срок от 10 работни дни, считано от датата на протокола за дължима неустойка – 09.07.2020 год. Сключването на договор между избран изпълнител и възложител е уредено в нормата на чл. 112 ЗОП. Задължителното минимално съдържание на договора е определено в чл. 69 ППЗОП, като същото включва дата и начина на сключването му. Съгласно чл. 68, ал. 1 ППЗОП, след влизането в сила на решението за избор на изпълнител, страните уговарят датата и начина на сключването на договора. Датата на сключване на договора има значение не само за проверка дали са спазени изискванията за времето на сключването на договора /не по-рано от 14 дни от уведомяването за избора и до един месец от влизане в сила на решението за избора – виж чл. 112, ал. 6 ЗОП/, но и при преценка за важни частноправни последици, които възникват от сключения договор – когато например срокът за изпълнение на дължимото от изпълнителя започва да тече от датата на сключване на договора – както е в частност. Въззивният съд приема въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото /електронна кореспонденция/, че процесният договор за обществена поръчка е бил сключен на 05.05.2020 год., доколкото с електронно съобщение от 24.04.2020 год., получено същия ден, ищецът е предложил договорът да бъде сключен след изтичането на определения 10-дневен срок за представянето на документите по чл. 112, ал. 1 ЗОП и гаранция за изпълнение, т.е. на 05.05.2020 год., на което ответникът не се е противопоставил, доколкото на 28.04.2020 год. е представил всички необходими документи и банкова гаранция за изпълнение – референция 48-9900 от 28.04.2020 год., издадена от „Юробанк България“ АД и законният му представил /управителят/ е подписал договора. В този смисъл без значение за предмета на спора е обстоятелството кога представител на ответното дружество е получил екземпляр от подписания от двете страни договор. На следващо място СГС намира, че по процесния договор, срочното изпълнение на задължението на ответника да достави реактиви за PCR е било обезпечено с клаузата на чл. 15. По своята правна същност това е клауза за неустойка, която е действителна. Този извод произтича от уговорения размер на обезщетението при забава при изпълнението на задължението на една от страните /в случая на ответника/, които обичайно са присъщи именно на неустойката. Както обикновено се практикува при сключване на договори, страните могат предварително да определят размера на обезщетението за предполагаеми вреди от неизпълнението, които вреди не е необходимо да се доказват /чл. 92, ал. 1 ЗЗД/, което е съществен елемент на неустойката – виж и разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK. Забавата на ответника да достави стоката, ведно с необходимите придружаващи документи, е с продължителност от 27 дни – определеният в чл. 2 от процесния договор за изпълнение срок изтича на 04.06.2020 год., а задължението е изпълнено на 02.07.2020 год., като дължимата неустойка по чл. 15 от процесния договор възлиза на 2 754 лв. /размерът й не е достигнал фиксирания максимален размер от 20 %/. Възражението на ответника за наличието на невиновна невъзможност за изпълнение в уговорения срок се явява неоснователно, поради следните съображения: Поначало търговецът-длъжник отговаря за всяка форма на неизпълнение на задължение, произтичащо от търговска сделка. Отговорността му може да се изключи само ако неизпълнението е причинено от непреодолима сила – чл. 306, ал. 1 ТЗ. Непреодолимата сила е легално дефинирана в разпоредбата на чл. 306, ал. 2 ТЗ и това е непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Независимо от определението на непреодолима сила в ТЗ, правната доктрина не е единна по въпроса дали всички изброени елементи следва да са налице кумулативно или законът сочи алтернативност по отношение на непредвидимостта и непредотвратимостта на настъпване на събитието. Съобразно с граматическата формулировка на понятието следва да са налице кумулативно: непредвидимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнение или непредотвратимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка. Непредвидимостта на събитието е свързана с извънредния му характер и се изразява в невъзможността при сключването на търговската сделка страните да са допускали настъпването му, което събитие да осуети изпълнението на поетото задължение. Непредотвратимостта на събитието е свързана с извънредния му характер, но последиците му не могат да бъдат преодолени и при полагане на дължимата грижа за изпълнение на задължението. Непредотвратимостта на събитието се оценява не само към момента на настъпването му, но и към следващите от събитието действия на длъжника, чрез които биха могли да се преодолеят последиците му. В този смисъл грижата на добрия търговец по чл. 302 ТЗ е от значение за отговорността на длъжника и при настъпването на събитие, което би могло да се квалифицира като непреодолима сила. Доказването на обстоятелствата, на които се основава възражението за невъзможност за изпълнението /което не може да се вмени във вина на длъжника/, поради настъпването на непредвидимо или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, е в тежест на длъжника – ответник по иска /виж Решение № 6 от 27.02.2013 год. на ВКС по т.дело № 1028/2011 год., І т. о., ТК, Решение № 103 от 27.10.2020 год. на ВКС по гр.дело № 3859/2019 год., ІІІ г. о, ГК/. Несъмнено е, че на територията на страната беше обявено извънредно положение със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 год. и за преодоляване на последиците /в сила от 24.03.2020 год., но с обратно действие от 13.03.2020 год. /с няколко изключения//, което продължи до 13.05.2020 год. /мярката по чл. 6 от закона важи само за паричните задължения към банки и финансови институции по смисъла на чл. 3 ЗКИ/. Същевременно това събитие не е възникнало след сключването на процесния договор, а преди това /ответникът е поел задължението по време на извънредното положение/, като страните не са съобразили неговото съществуване и не са уредили отношенията си в съответствие с появата му – виж раздел VІІІ от договора. Следователно ответникът не може да се позовава на непреодолима сила – не е в обективна невъзможност длъжник, който е знаел за наличието на форсмажорни обстоятелства, настъпили преди сключването на договора, респ. съществуващи към момента на сключването на договора; добрият търговец не би сключил договор ако знае за появата на събитие, което би му попречило да изпълни задължението си. Отделно от това следва да се посочи, че когато предмет на задължението е родово определена вещ /както е в частност/, длъжникът може да се снабди с нея по друг начин или от други райони, поради което не може да се позовава на непреодолима сила и на това основание да се освобождава от отговорност – доколкото в договора липсва клауза, ограничаваща доставките до определено място. Изпълнението на задължението за предаване на родово определени вещи е винаги възможно, дори когато вещите, които длъжникът е смятал да престира, са погинали не по негова вина /genus non perit – родът не погива/. В този смисъл ищецът се легитимира като кредитор на претендираното вземане за договорна неустойка и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че релевираната претенция се явява основателна и следва да бъде изцяло уважена. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно. По отношение на разноските: С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 1 ГПК жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване. Предвид изложените съображения, съдът