Решение № 2291 от 23.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 9542/2024 г.

наказателно дело № 20241110209542 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на „Д,,•••'', ЕИК •••••••, представлявано от управителя Е.Б., срещу Наказателно постановление № BG2024/5800-215/НП, издадено от заместникдиректора на Териториална дирекция Митница София, с което на основание чл. 126, ал. 1, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), за нарушение на чл. 126, ал. 1, пр. 1 от ЗАДС, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева. С наказателното постановление, на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, са отнети в полза на държавата и стоките, предмет на нарушението. Недоволно от така издаденото наказателно постановление останало санкционираното юридическо лице. В подадената жалба се сочи, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. Навеждат се доводи, че административнонаказващият орган неправилно е приел, че дружеството е държало акцизни стоки без необходимите документи по ЗАДС, тъй като намерените продукти представлявали добавки за горива, били предварително опаковани и етикетирани като такива, а за тях били представени документи за произход и документи, относими към акцизното им третиране. Твърди се още, че не било доказано по несъмнен начин, че намерените при проверката продукти представляват акцизни стоки, държани без заплатен, начислен или обезпечен акциз, както и че не били обсъдени всички представени от дружеството документи. В жалбата се релевират и доводи за несъразмерност на наложената санкция, както и за наличие на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Моли се наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, не изпраща представител. Въззиваемата страна – заместник-директорът на Териториална дирекция Митница София, редовно уведомена, се представлява от юрк. И.П., който оспорва жалбата. В хода по същество процесуалният представител на въззиваемата страна моли съда да отхвърли подадената жалба като неоснователна и да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като взе предвид доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, извърши преценка на събраните по делото доказателствени материали – поотделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, приема за установено от фактическа страна следното: На 27.09.2023 г. в ТД Митница София постъпил сигнал, че лице изпраща чрез куриерска фирма „Еконт“ пратки, съдържащи добавки за дизелово гориво и бензин. Във връзка с постъпилия сигнал митнически служители посетили офис на „Еконт“, находящ се в гр. ,,•••''“, където установили лице, представило се като Е.Б. – управител на „Д,,•••''. В офиса на куриерското дружество били установени пратки, съдържащи продукти, обозначени като добавки за дизелово гориво и бензин, поставени в различни разфасовки. При проведения разговор Б. заявил, че разполага с документи за стоките и отвел митническите служители до помещение, находящо се в гр. ,,•••'', ползвано във връзка с дейността на дружеството. В посоченото помещение митническите служители установили пластмасов съд тип „Куб“ с вместимост 1000 литра, съдържащ около 200 литра течност с мирис на разредител, както и множество разфасовки с продукти, обозначени като добавки за дизелово гориво и бензин, включително в опаковки от 200 мл. и 500 мл. На място били представени документи, включително акцизен данъчен документ, фактура, кредитни известия и други придружаващи документи, отнасящи се до доставени и върнати продукти. От установените течности били взети проби, които били изпратени за анализ в митническа лаборатория. За извършената проверка, установените количества, иззетите стоки и взетите проби били съставени съответните протоколи и описни документи. В хода на последващото лабораторно изследване били изготвени митнически лабораторни експертизи, както и становища относно тарифното класиране на изследваните продукти. Въз основа на извършените изследвания като предмет на нарушението били индивидуализирани 96 литра смесен препарат с код по Комбинираната номенклатура 3811 90 00, 93,25 литра препарат – добавка за дизелово гориво с код по Комбинираната номенклатура 3811 90 00, както и 6,2 литра препарат – добавка за бензин с код по Комбинираната номенклатура 3811 19 00. След приключване на проверката и въз основа на събраните материали, на „Д,,•••'' бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че дружеството държи акцизни стоки без данъчен документ по ЗАДС, фактура, митническа декларация, придружителен административен документ, електронен административен документ, търговски документ или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 126, ал. 1, пр. 1 от ЗАДС. Във връзка с определяне на дължимия акциз били изготвени съответните служебни бележки и изчисления, като в административнонаказателната преписка бил посочен двоен размер на дължимия акциз от 265,60 лв. След съставянето на АУАН била предприета процедура по сключване на споразумение по реда на чл. 107з от ЗАДС. Такова споразумение било изготвено, но същото не влязло в сила, тъй като дружеството-жалбоподател не заплатило в определения срок дължимата съгласно споразумението сума. Поради това административнонаказателното производство продължило по общия ред. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление № BG2024/5800-215/НП от заместник-директора на ТД Митница София, с което на дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв., а стоките, предмет на нарушението, били отнети в полза на държавата. Наказателното постановление било връчено на дружествотожалбоподател, след което в срока по ЗАНН била подадена жалба срещу него. Горната фактическа обстановка се установи въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства както следва: гласните – показанията на свидетелите Д. С. И. и М. Б. С., както и от писмените – приложените по административнонаказателната преписка протоколи за извършена проверка, протоколи за вземане на проби, опис на иззетите стоки, приемо-предавателни протоколи, митнически лабораторни експертизи, становища относно тарифното класиране на стоките, служебни бележки и изчисления относно дължимия акциз, представените от дружеството акцизен данъчен документ, фактура, кредитни известия и съпътстващи документи, документите относно проведената процедура по чл. 107з от ЗАДС, заповедите за компетентност на административнонаказващия орган, както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. Съдът даде вяра на показанията на свидетелите Д. С. И. и М. Б. С., доколкото същите са последователни, логични и кореспондират с приобщените по делото писмени доказателства. От показанията на свидетелите се установяват обстоятелствата относно начина, по който е започнала проверката, посещението в офис на куриерско дружество „Еконт“, установяването на Е.Б., последвалото посещение на помещение на ,,•••'', установените там продукти и представените от страна на дружеството документи. Показанията им съответстват на отразеното в съставените при проверката протоколи и останалите документи по преписката, поради което съдът ги кредитира относно възприетите от тях факти. Съдът кредитира и приобщените писмени доказателства, доколкото същите са съставени от компетентни длъжностни лица в кръга на служебните им правомощия и не се установяват данни, които да поставят под съмнение тяхната автентичност или доказателствена стойност. От протоколите за проверка, описите на стоките, приемопредавателните протоколи и документите за вземане на проби се установяват мястото на проверката, видът и количеството на установените продукти, както и извършените процесуални действия по изземване, описване и пробовземане. Тези документи са вътрешно непротиворечиви относно мястото на проверката, участващите лица, установените наличности и последващото изпращане на пробите за лабораторно изследване. От митническите лабораторни експертизи и становищата относно тарифното класиране се установяват резултатите от изследването на взетите проби и класирането на процесните продукти по кодове по Комбинираната номенклатура 3811 90 00 и 3811 19 00. Съдът намира, че тези доказателствени източници имат съществено значение за изясняване на характера на процесните продукти, тъй като именно въз основа на тях са определени видът, тарифното класиране и акцизното третиране на установените течности. Не са ангажирани доказателства, които да опровергават резултатите от лабораторните изследвания или да поставят под съмнение направеното тарифно класиране. Представените от дружеството документи – акцизен данъчен документ, фактура, кредитни известия и съпътстващи документи установяват наличие на документирани доставки и връщания на определени продукти. Съдържанието им обаче не позволява да се установи пряка връзка между документираните стоки и процесните продукти, установени при проверката и индивидуализирани в наказателното постановление. В тази насока съдът отчита, че предмет на настоящото производство са конкретните количества смесен препарат, добавка за дизелово гориво и добавка за бензин, класирани по кодове по КН 3811 90 00 и 3811 19 00, поради което релевантни са единствено документи, които могат да бъдат отнесени именно към тези стоки. Приобщените служебни бележки и изчисления относно дължимия акциз съдът кредитира като съответни на установените по делото количества и тарифно класиране на процесните продукти. Същите са относими към определяне на дължимия акциз и съответно към индивидуализацията на наложената имуществена санкция. Документите относно процедурата по чл. 107з от ЗАДС установяват единствено предприетите от административнонаказващия орган действия за приключване на производството със споразумение, както и обстоятелството, че същото не е влязло в сила поради неплащане на дължимата сума в определения срок. Тези документи са относими към движението на административнонаказателното производство, но не променят изводите относно фактите, свързани със самото нарушение. Приобщената доказателствена съвкупност е еднопосочна относно основните релевантни факти – извършването на проверката, установяването на процесните продукти в помещение, ползвано във връзка с дейността на дружеството-жалбоподател, вземането на проби, лабораторното им изследване, тарифното им класиране и последващото съставяне на АУАН и издаване на обжалваното наказателно постановление. Доколкото между доказателствените източници не се установяват съществени противоречия относно тези факти, съдът не намира за необходимо да извършва по-детайлна съпоставка на всеки един от тях поотделно. Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от активно легитимирано лице – санкционираното юридическо лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентни органи. Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ЗАДС, съгласно която актовете за установяване на нарушения по този закон се съставят от митническите органи. Видно от съставения АУАН, същият е изготвен от Д. С. И. – старши инспектор в ТД Митница София, отдел „Митническо разузнаване и разследване“, сектор „Оперативен контрол“, т.е. от митнически орган в кръга на предоставените му правомощия. Наказателното постановление е издадено от заместникдиректора на ТД Митница София Л.Ф.Т.. Компетентността му произтича от разпоредбата на чл. 128, ал. 2 от ЗАДС, съгласно която наказателните постановления се издават от директора на Агенция „Митници“ или от оправомощени от него длъжностни лица, както и от приложената по административнонаказателната преписка Заповед № ЗАМ-503/32-817193 от 15.04.2024 г. на директора на Агенция „Митници“, с която заместник-директорите на териториалните дирекции са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения по ЗАДС. Поради това съдът приема, че наказателното постановление е издадено от материално и териториално компетентен административнонаказващ орган. Съдът не констатира и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП. В акта и в наказателното постановление са посочени нарушителят, времето и мястото на нарушението, фактическите обстоятелства, при които същото е било установено, правната квалификация на нарушението, приложимата санкционна разпоредба и видът и размерът на наложеното административно наказание. Описанието на нарушението е достатъчно ясно и конкретно, за да позволи на санкционираното дружество да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност и да организира защитата си. Не се установява нарушение и на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Проверката е извършена на 27.09.2023 г., като към този момент са били установени наличието и държането на процесните продукти, но за пълното изясняване на нарушението са били необходими последващи действия по вземане и лабораторно изследване на проби, изготвяне на митнически лабораторни експертизи, тарифно класиране на стоките и определяне на дължимия акциз. Едва след приключване на тези действия са били налице достатъчно данни относно вида на продуктите, тяхното тарифно класиране, акцизното им третиране и размера на дължимия акциз. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са постановени в рамките на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, поради което не е налице основание за отмяна на наказателното постановление на това процесуално основание. Неоснователни са доводите в жалбата, че административнонаказващият орган не е изяснил предмета на нарушението. В наказателното постановление процесните стоки са индивидуализирани по вид, количество и тарифно класиране, а именно 96 литра смесен препарат с код по КН 3811 90 00, 93,25 литра препарат – добавка за дизелово гориво с код по КН 3811 90 00, както и 6,2 литра препарат – добавка за бензин с код по КН 3811 19 00. Посочено е и в какво се изразява вмененото нарушение – държане на акцизни стоки без документ от кръга на посочените в чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС предвижда административнонаказателна отговорност за лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон, фактура, митническа декларация, придружителен административен документ, електронен административен документ, търговски документ или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. От обективна страна съставът изисква наличие на акцизни стоки, осъществяване на някое от посочените изпълнителни Д.ия, в случая – държане, и липса на документ, удостоверяващ акцизния статус на конкретните стоки. По делото се установи, че процесните продукти представляват акцизни стоки по смисъла на ЗАДС. Това следва от изготвените митнически лабораторни експертизи и становища относно тарифното класиране, с които изследваните проби са класирани по кодове по Комбинираната номенклатура 3811 90 00 и 3811 19 00. С оглед установеното им предназначение като добавки за горива и предвид направеното тарифно класиране, същите правилно са третирани като стоки, попадащи в приложното поле на акцизния режим. Установено е и изпълнителното Д.ие „държане“. Процесните продукти са били намерени в помещение, ползвано във връзка с дейността на дружеството-жалбоподател, до което митническите служители са били отведени от управителя на дружеството. Продуктите са били налични в помещението както в по-голям съд, така и в множество по-малки разфасовки, обозначени като добавки за горива. Тези обстоятелства обуславят извод, че стоките са били във фактическата власт на санкционираното дружество. Основният спор по делото е дали представените от дружеството документи удостоверяват плащането, начисляването или обезпечаването на акциза именно за процесните стоки. В тази насока съдът намира доводите на жалбоподателя за неоснователни. Разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС не изисква формално представяне на какъвто и да е документ, свързан с дейността на лицето, а документ, който може да бъде отнесен към конкретната държана акцизна стока и от който да се установява нейният акцизен статус. Това не означава непременно пълно механично съвпадение между всяка отделна разфасовка и отделен документ, но изисква представените документи да позволяват надеждна проследимост между документираната акцизна стока и установените при проверката количества. В случая представените от дружеството акцизен данъчен документ, фактура, кредитни известия и съпътстващи документи установяват придобиване и връщане на определени продукти, но не доказват, че именно процесните количества са стоките, за които е бил платен, начислен или обезпечен акциз. Видно от част от тези документи, те касаят продукти, различни от стоките, индивидуализирани като предмет на нарушението, включително продукти, обозначени като „Кореселин“ и разредител. Процесните стоки обаче са установени и класирани след лабораторно изследване като смесен препарат и добавки за горива с кодове по КН 3811 90 00 и 3811 19 00. При това положение представените документи не позволяват да се установи необходимата връзка между документираните продукти и конкретните акцизни стоки, намерени при проверката. Обстоятелството, че процесните продукти били предварително опаковани и етикетирани като добавки за горива само по себе си не изключва приложението на ЗАДС. Напротив, именно предназначението на продуктите като добавки за дизелово гориво и бензин е било взето предвид при лабораторното им изследване, тарифното им класиране и последващата преценка за акцизното им третиране. Ето защо обстоятелството, че продуктите са били обозначени като добавки за горива, не освобождава дружеството от задължението да разполага с документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза за тях. Неоснователно е и възражението, че документите за закупени продукти или съставки следва да се приемат като достатъчни за процесните стоки. Дори да се приеме, че част от процесните продукти са получени чрез смесване или преразфасоване на предварително закупени продукти, това не обуславя различен извод. В такава хипотеза документите за първоначално придобити продукти биха могли да имат значение само ако от тях и от съпътстваща отчетност се установява ясна връзка между вложените количества и получения краен продукт, както и че акцизът за крайния продукт е платен, начислен или обезпечен. По делото не се установява процесните стоки да представляват единствено преразфасоване на същите продукти, за които са представени документите, нито е установена отчетна връзка между евентуално вложени количества и намерените при проверката крайни продукти. Липсата на такава връзка е съществена, тъй като проследимостта на движението и акцизния статус на стоките е основен елемент от режима по ЗАДС. При липса на доказана идентичност или проследимост между представените документи и процесните стоки, същите не могат да бъдат приети като документи по смисъла на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС за конкретните акцизни стоки, предмет на нарушението. Поради това съдът приема, че дружеството-жалбоподател е държало процесните акцизни стоки без изискуемия по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. При така установеното съдът намира, че от обективна страна е осъществен съставът на нарушението по чл. 126, ал. 1, пр. 1 от ЗАДС. Налице са акцизни стоки, същите са били държани от дружеството-жалбоподател, като за тях не е бил представен документ от кръга на посочените в закона, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Нарушението е формално, поради което за съставомерността му не е необходимо да се установява настъпване на вредни последици за фиска. Достатъчно е да бъде установено държане на акцизни стоки без изискуемия документ, какъвто е настоящият случай. Доколкото нарушителят е юридическо лице, правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Отговорността на юридическите лица по ЗАНН е обективна и не предполага изследване на вина в смисъла, приложим спрямо физическите лица. В случая процесните стоки са били държани в помещение, ползвано във връзка с дейността на дружеството, поради което нарушението е осъществено при и по повод дейността на санкционираното юридическо лице. Съдът не намира основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Разкритите по делото обстоятелства не обосновават извод за по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обичайните случаи от този вид. Предмет на нарушението са акцизни стоки, за които законодателят е предвидил засилен режим на контрол, именно с оглед защита на фискалния интерес и проследимостта на движението на акцизните продукти. Установените количества и обстоятелството, че продуктите са били налични в различни разфасовки, обозначени като добавки за горива, не сочат на инцидентен или явно малозначителен случай. Липсата на установени вредни последици не е достатъчна, за да обоснове маловажност, тъй като съставът на нарушението е формален и охранява самия режим на документална проследимост на акцизните стоки. Правилно е определен и размерът на наложената имуществена санкция. Съгласно чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС за юридическите лица е предвидена имуществена санкция в двоен размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв. В случая по административнонаказателната преписка е определен двоен размер на дължимия акциз от 265,60 лв., който е под законово установения минимум. Поради това административнонаказващият орган правилно е наложил имуществена санкция в минималния предвиден от закона размер от 2000 лв. При наличие на императивно определен минимален размер съдът не разполага с правна възможност да намали санкцията под този минимум. Законосъобразно е постановено и отнемането в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението. Съгласно чл. 124, ал. 1 от ЗАДС стоките, предмет на нарушение по този закон, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са. Доколкото по делото е установено, че процесните продукти са предмет на нарушението по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, правилно административнонаказващият орган е постановил тяхното отнемане. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото и направеното от процесуалния представител на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова следва да бъде присъдено в полза на Териториална дирекция Митница София на Агенция „Митници“. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания и осъществената процесуална дейност, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 евро. Водим от горното, съдът