Решение № 3163 от 29.5.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 12103/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК. С решение от 29.08.2022г., постановено гр. дело № 37483/2020г. на СРС, ГО, 55 състав, са отхвърлени предявените от В. О. Т. в условията на евентуалност искове, както следва: главен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, предявен срещу ЗАД „А.“ АД за заплащане на сумата от 12 032, 57 лева – застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане по полица № 0306Х0400378/2018г. за лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № ••••••• за вреди от ПТП, настъпило на 26.03.2019г. в гр. София и евентуален иск с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД за заплащане на сумата от 12 032, 57 лева – обезщетение за направени разходи от ищеца за отстраняване на недостатъци на извършената от „Н.И.“ ЕООД работа по възстановяване на вредите върху лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № •••••••, причинени от ПТП на 26.03.2019г. в гр. София, възложени от ЗАД „А.“ АД по договор за изработка, по който ищецът е ползващо се лице. Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца В. О. Т., в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че съдът неправилно е приел, че заключението на допуснатата автотехническа експертиза и установеното в нея като факти и обстоятелства по делото е единственото меродавно и имащо значение за делото заключение, без изобщо да е ценил отговорите, дадени от вещото лице при изслушването на неговото заключение в откритото съдебно заседание, състояло се по делото на 22.03.2022г. Освен даденото в писмена форма заключение на вещото лице автоексперт, същото при изслушването му в съдебното заседание е отговорило и на допълнително поставени въпроси, като е заявило категорично, че „диагностика за работата иа двигателя след изтичането и пълната подмяна на маслото и другите части, посоченн в описа на застрахователя, е необходимо действие“. Съдът обаче е игнорирал тези устни разяснения на експерта. Освен това сочи, че по делото са установени по безспорен начин твърдяните от ищеца факти и обстоятелства, а именно: настъпилото застрахователно събитие по начина, описан в исковата молба; предаването на автомобила на застрахователното дружество; престоя на автомобила при сервиз на застрахователя, както и факта, че при ремонтирането на щетите по него не е положена необходимата грижа и автомобилът е върнат на неговия собственик без извършване на необходимата диагностика на двигателя. Доказано било още, че вследствие на процесното ПТП е изцяло повреден картер на двигателя, в резултат на което е изтекло маслото на същия. Ищецът своевременно е уведомил застрахователното дружество за настъпилото ПТП и констатираните повреди по автомобила, като изрично е посочил, че маслото е изтекло. След това МПС било приведено с пътна помощ в доверен сервиз, посочен от застрахователя. В жалбата се поддържа, че на превозното средство са били направени външни огледи, приключили с протоколи за оглед, без да е правена диагностика на двигател за установяване евентуални повреди по него, настъпили след изтичане на маслото. Поддържа се, че тази диагностика е била задължителен елемент от ремонта, тъй като от показанията на свидетелите, извършили ремонта на автомобила, както и от разпита на вещото лице по делото, се установявало по несъмнен начин, че при повреждане на картер на автомобил и изтичане на маслото му, автомобилът не трябва да се движи на собствен ход, в частност – не трябва да се пали двигателят му, тъй като след загубата на масло двигателят работи без смазочен материал, триенето на елементите без смазка повишава температурата на работа на двигателя, същият прегрява, деформират се бутала, биели и т.н и двигателят блокира. В жалбата се сочи, че малко след вземане на автомобила от доверения сервиз, посочен от застрахователя, същият е приведен в друг сервиз на територията на гр. София, където били установени допълнителни повреди, останали неотстранени при ремонта от втория ответник по делото. Малко по- късно била установена и повредата на двигателя. Твърди, че ищецът е уведомил застрахователното дружество за всяко едно от посочените събития и констатирани повреди, но ЗАД „А.“ АД не е положил дължимата грижа съгласно застрахователния договор за установяване на всички повреди по автомобила в резултат настъпилото ПТП. Неясно било дала автосервизът /вторият ответник/ е положил дължимата грижа за автомобила при извършване на ремонтните дейности, дали МПС е придвижвано на собствен ход от паркинга на сервиза до хангара, на самия паркинг и извън пределите му на собствен ход с изтекло масло. Въпреки това обаче въззивникът аргументира становище, че грижата за автомобила е именно на втория ответник, който е следвало да положи необходимите усилия да спази договорните си отношения със застрахователя и да ремонтира качествено и количествено автомобилът така, както страните са се договорили помежду си. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна ЗАД „А.“ АД е подал отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Сочи, че по делото е установено, че липсва причинно-следствена връзка между процесното ПТП и твърдените в исковата молба вреди по автомобила. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение. Ответникът по евентуалния иск „Н.И.“ ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Релевира съображения, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на елемент от фактическия състав на предявената претенция, а именно – не е установена причинно-следствена връзка между процесния пътен инцидент и претендираните с исковата молба вреди, изразяващи се в повреда на двигателя на автомобила. Освен това не било установено твърдяното некачествено изпълнение на възложените ремонтни дейности или непрофесионално отношение от страна на ответното дружество. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова претенция от В. О. Т., уточнена с молба от 20.10.2023г. и с волеизявление в първото по делото съдебно заседание, с която са били предявени в условията на евентуалност пасивно субективно съединени искове, както следва: главен иск срещу ЗАД „А.“ АД за осъждане на ответника да заплати сумата от общо 12 032, 57 лева, представляща сбор от сумата от 412, 57 лева /стойност на извършени ремонтни дейности и труд за подмяна на броня предна, воден радиатор, радиатор климатик, интеркулер, антифриз, радиатор интеркулер, вентилатор или кожух, извършени в автосериз „К.“ ООД на 05.08.2019г./ и сумата от 11 620 лева /стойност на основен ремонт на двигателя на лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № •••••••, извършен от автосервиз „П. Къстъмс Гараж“ ЕООД на 20.11.2019г./ и евентуален иск срещу „Н.И.“ ЕАД за заплащане на сумата от 12 032, 57 лева, представляща стойността за отстраняване на повредите върху лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № •••••••. Ищецът твърди, че между него и ЗАД „Армее“" АД е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“, в срока на действие на което е настъпило на 26.03.2019г. застрахователно събитие. В резултат на процесното ПТП на собствения на ищеца автомобил били причинени вреди, за което той надлежно и своевременно е уведомил застрахователното дружество. Сочи, че автомобилът е предоставен за оглед пред ищцовото дружество, което е съставило опис-заключение по щета, в която били описани следните повреди – картер на ДВГ /подмяна/; ляв подкалник /подмяна/; десен подкалник /подмяна/; двигателно масло /подмяна/; филтър маслен /подмяна/; закрепване подкалници /подмяна/ и уплътнение среден картер /нов/. По съгласие между застрахования и застрахователното дружество автомобилът бил предаден на доверен сервиз, посочен от ЗАД „А.“ АД /в частност на ответника по евентуалния иск/ за отстраняване на щетите. Ищецът твърди, че след извършване на ремонта от „Н.И.“ ЕАД били установени допълнителни повреди върху превозното средство, които не били отстранени от ответника по евентуалния иск, тъй като същите не били изрично посочени в изготвения опис по щета и не били възложени от ЗАД „А.“ АД с издаденото възлагателно писмо. Излагат се твърдения, че тези допълнителни увреждания са в пряка причинна-връзка с процесното ПТП, като за отстраняване на същите застрахованото лице заплатило сумата от 412, 57 лева - стойност на извършени ремонтни дейности и труд за подмяна на броня предна, воден радиатор, радиатор климатик, интеркулер, антифриз, радиатор интеркулер, вентилатор или кожух, извършени в автосериз „К.“ ООД на 05.08.2019г. Освен това се сочи, че спецификата на уврежданията – конкретно повредата на картера, изисква задължителна диагностика на двигателя за установяване на евентуални повреди, настъпили след изтичането на маслото. Такава диагностика обаче не била изрично възложена от застрахователното дружество и съответно не била извършена от ответника по евентуалния иск, независимо, че за последния това задължение произтича от вменената му грижа на добрия търговец като професионалист в областта на сервизните ремонтно-възстановителни дейности. Предвид неизвършването на диагностиката на двигателя не било установено изтичането на масло, което довело до повреда на двигателя на автомобила. За отстраняване на щетите върху двигателя ищецът заплатил сумата от 11 620 лева, която се претендира от застрахователното дружество като имуществена вреда от договорно неизпълнение. Предявеният в условията на евентуалност иск е за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 12 032, 57 лева, претърпени в резултат на неположена дължима грижа при изпълнение на възложени от застрахователя ремонтни дейности на собствения на ищеца автомобил. Въззивният съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е недопустимо по следните съображения: Предметът на делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. С оглед принципа на диспозитивното начало съдът е длъжен и е властен да се произнесе само по правопораждащите фактически твърдения, изложени в исковата молба, и съобразно заявения петитум на спорното право, чиято защита се търси. Всяко произнасяне по други /освен надлежно релевираните с исковата молба или по реда на чл. 214 от ГПК/ фактически основания на иска /по други факти/ води до недопустимост на съдебното решение, а недопустимото съдебно решение подлежи на обезсилване. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с един главен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“. Настоящият съдебен състав намира, че в случая са предявени два обективно кумулативно съединени главни искове, както следва: иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 412, 57 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск и иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 11 620 лева, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение. Претенцията по чл. 405, ал. 1 от КЗ е заявена при фактически твърдения, че в резултат на процесното ПТП върху собствения на ищеца автомобил са нанесени щети, включително и върху броня предна, воден радиатор, радиатор климатик, интеркулер, радиатор интеркулер, вентилатор или кожух. Поддържа се, че описаните повреди не били констатирани при извършения оглед на автомобила от представители на застрахователното дружество, съответно не са били отразени в описа на щетите и не са били възложени за отстраняване от доверения сервиз. Твърди се, че тези вреди са отстранени за сметка на застрахования и доколкото са причинени в резултат на застрахователното събитие се претендира ангажиране на договорната отговорност на застрахователното дружество да възстанови на ищеца стойността на извършения ремонт. По отношение на претенцията по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД са заявени фактически твърдения, че в случая по съгласие на страните /допустимо на основание чл. 406 от КЗ за отстраняване на вредите в натура/ застрахователят е поел задължението вместо да изплати парично обезщетение на застрахования, който да отстрани щетите в избран от него сервиз, сам да отстрани щетите, като е поел отговорност за действията на трето за правоотношението между страните лице – в случая избрания от дружеството доверен сервиз. Поддържа се, че в тази хипотеза застрахователното дружество носи отговорността след така извършения ремонт техническото състояние на автомобила да бъде такова, което да съответства на състоянието му преди настъпване на пътнотранспортното произшествие. Правното основание на така предявената претенция е по чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 от ЗЗД, доколкото в случая се претендира обезщетение на общо основание за претърпени загуби, вследствие на неизпълнение на поето задължение от ответника да отстрани качествено вредите в натура. Заявено е искане за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, настъпили в патримониума на ищеца в резултат от некачествения ремонт, изразяващ се в неизвършване на диагностика на двигателя и неустановяване изтичането на масло, което неизпълнение е причинило нови щети – повреден двигател. Въззивният съд счита, че е недопустимо да се произнесе за първи път по няколко самостоятелно заявени претенции, предявени в условията на обективно кумулативно съединяване, като потвърди или отмени решение на първоинстанционният съд, каквото не е постановявано. Противното би довело до подмяна на предмета на спора с обективно съединени искове /в този смисъл решение № 46 от 05.06.2019г. по т.д. № 582/2018г. по описа на ВКС, ІІ ТО/. СРС е разгледал един главен иск, а настоящият съдебен състав констатира, че са заявени два обективно кумулативно съединени самостоятелни претенции, по които липсва произнасяне на първоинстанционния съд. Обжалваното решение е постановено по един главен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ с цена на иска от 12 032, 57 лева, а както бе посочено предмет на делото са два обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за сумата от 412, 57 лена и иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД за сумата от 11 620 лева. С оглед обстоятелството, че разглеждането и произнасянето по евентуалния иск е обусловено от изхода на спора по главния иск, се налага извод, че недопустимостта на обжалваното решение се простира и по отношение на евентуалния иск. След връщане на делото за ново разглеждане ищецът следва изрично да конкретизира фактическите си твърдения по предявения евентуален иск, като посочи безпротиворечиво какво правоотношение твърди да съществува между страните, доколкото в първоинстанционното производство в подадената уточнителна молба от 20.10.2020г. е посочено, че се иска ангажиране на извъндоговорна отговорност на ответника „Н.И.“ ЕАД, а във въззивното производство се поддържат обстоятелства, относими към договорно неизпълнение /за неположена дължима грижа от същото дружество/. По изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК първоинстанционното решение следва да се обезсили, като делото следва да се върне на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав. По претендираните разноски в настоящото производство, както и по отговорността за разноските в първоинстанционното производство, следва да се произнесе СРС при новото разглеждане на делото. В случая са предявени главни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди от настъпил покрит застрахователен риск по застраховка "Каско“ и иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение от договорно неизпълнение. Спорното вземане се основава на застрахователен договор - абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 6, вр. чл. 286, ал. 2 ТЗ, което обуславя търговския характер на въззивното дело. Страна по процесния договор за имуществено застраховане обаче е физическо лице, имащо качеството на ползвател на застрахователни услуги съгласно легалната дефиниция на понятието по чл. 2, ал. 2 КЗ и на потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП. Касае се до физическо лице, което ползва застрахователна услуга, която не е установено да е предназначена за извършване от него на търговска или професионална дейност. Относно приложимостта на чл. 113 ГПК по отношение на потребителите на застрахователни услуги по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КЗ (отм.), както и за качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП на застрахованото по застраховка "Каско" физическо лице е дадено задължително за съдилищата тълкуване в т. 6 на Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК. Въззивното решение е постановено след изменението на чл. 113 ГПК с ДВ, бр. 100/2019г., поради което делото подлежи на разглеждането като гражданско по реда на общия исков процес и следва да се съблюдава минималният праг за касационно обжалване по граждански дела – 5 000 лв. Тъй като предявеният главен иск е с цена над 5 000 лв., постановеното въззивно решение подлежи на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 3 ГПК. Така мотивиран, Софийски градски съд