Решение № 132 от 20.7.2026 г. на Районен съд - Харманли по дело № 234/2026 г.

наказателно дело № 20265630200234 по описа за 2026 година Производството е по Глава III Раздел V- чл. 59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания. Обстоятелства по жалбата. Жалбоподателят А. Н. А. ЕГН •••••••••• от гр. Харманли, чрез адв.Г.М. от АК - Хасково обжалва наказателно постановление № 25-0271-001240/25.XI.2025г. на Началник РУ в ОД МВР РУ-Харманли, като незаконосъобразно и неправилно. Счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения, както в производството по установяване на административно нарушение, така и в производството по налагане на административно наказание, които ограничили правото й на защита. Моли съда да постанови решение с което да отмени обжалваното постановление. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Представлява се от пълномощника си – адв.М., който моли НП да бъде отменено. Посочва, че са налице разминавания в акта и в наказателното постановление относно мястото на нарушението, както и че собственик на мотоциклета е ПКА, чието било задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ съгл. чл.483 ал.1 от КЗ. Административно наказващия орган Началник РУ в ОД МВР РУ -Харманли, редовно призован, не се представлява, не взема становище по депозираната жалба. В писмо рег.№ 271000 - 3754/10.V.2026г., с което административно наказателната преписка е изпратена в Районен съд Харманли е изразено становище за потвърждаване на наказателното постановление. Направено е искане - в случай на отмяна на наказателното постановление да бъде обстойно разгледан определения размер на възнаграждението при наличието на адвокатски хонорар като същият бъде определен в минимален размер. Районна прокуратура гр. Хасково ТО Харманли - редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Факти от съдебното дирене. С Наказателно постановление № 25-0271-001240/25.XI.2025г. на Началник РУ към ОД МВР РУ-Харманли, издадено въз основа на Акт сер. GA № 4628710 от 02.XI.2025г. на А. Н. А. ЕГН •••••••••• от гр. Харманли, на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекс за застраховането, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 204.52 евро/400.01 лв. за това, че: "На 02.XI.2025г. в 11.40ч. в община Харманли, на път Общински №HKV2213, като собственик на МПС, Априлия РС 50, Х...Н, България, при обстоятелства: По път трети клас 808км 10 в село И.о на разклона за село Лешниково като родител настойник допуска управлението на МПС (мотопед) с рег.№Х...Н, собственост на ПКА с ЕГН ••••••••••, на сина си ДПК с ЕГН ••••••••••, като след направена проверка в база данни на МВР се установи, че водача Кирилов управлява ППС без валидна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, е извършил: Лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, с което виновно е нарушил чл. 638, ал. 3 от КЗ“. В Акт за установяване на административно нарушение сер. GA № 4628710 от 02.XI.2025г. са отразени идентични обстоятелства. В хода на производството от страна на жалбоподателя са представени и приети от съда разпечатка от сайта на „Гаранционен фонд“, видно от която застраховка „Гражданска отговорност“ е сключена на същата дата на нарушението (02.XI.2025г.) в по- късен час - 19.10часа и талон за регистрация на мотопед „Априлия РС 50“ №014081011 част I, видно от който собственик е ПКА - заверени като преписи ксерокопия. В хода на настоящото производство, в качеството на свидетели се разпитаха служители на РУ МВР Харманли: Ж. П. Ж. – актосъставител и С. Д. М. –свидетел по акта и очевидец. От показанията на свидетеля Ж.Ж. се установява, че с колегата си М. били изпратени на настъпило ПТП в с.И.о на разклона за с. Лешниково. На място заварили дете, легнало на земята с отворена рана и майка му била до него. Там бил и лек автомобил „Опел Астра“. Извършили проверка на място и установили, че водача на мотоциклета е непълнолетен, който идвал от Лешниково в посока И.о и на разклона изгубил контрол над мотора и се ударил в колата при разминаване на ляв завой. След проверка на мотоциклета, липсвала застраховка, поради което съставили акт на родителя. Установили, че собственик на мотора е баща му Пламен, който по това време бил на лов. Актът съставили на майката на детето в РУ Харманли, на същата дата. Показанията на свид.Ст.М. потвърждават изнесената фактическа обстановка от колегата му Ж.. Правни съображения. Настоящото наказателно постановление подлежи на обжалване в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 20.IV.2026г., като жалбата е депозирана пред Административно наказващия орган на 30.IV.2026г., като е входирана под № 271000-3987/30.IV.2026г. Като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима и преценена по същество основателна. Актът за установяване на административно нарушение сер. GA № 4628710 от 02.XI.2025г. е издаден от компетентно длъжностно лице- Ж. Ж. в качеството му на мл.автоконтрольор при РУ Харманли и в рамките на правомощията предоставени от Закона за МВР. Актът е съставен в присъствието на лицето сочено за нарушител и на св. С. М. – полицай при РУ Харманли. Връчен е нарушителя лично в деня на съставянето 02.XI.2025г. Издаденото въз основа на АУАН, Наказателното постановление № 25-0271- 001240/25.XI.2025г. на Началник РУ към ОД МВР РУ-Харманли е издадено от компетентен орган, предвид представената по преписката Заповед № 1253з-26/19.I.2022 г. на Директор ОД МВР Хасково. Наказателното постановление е издадено в законния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. В случая при съставяне на Акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление са допуснати нарушения на чл.42 ал.1 т.3 т.4 и т.5 респ. чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН. Налице е пълно несъответствие между фактическата обстановка в НП и установените данни в открито с.з., чрез разпит на свидетелите, които посочиха, че са били извикани във връзка с настъпило ПТП, което води до единствен извод, че описаната фактическа обстановка в НП е непълна, както и че са налице противоречия между писмените доказателства( АУАН, НП) и гласните доказателства ( разпит на полицейските служители), което е води до нарушаване правото на защита и е достатъчно основание за отмяна на НП. В производството от административно наказателен характер, следва да бъде установено по един безспорен и категоричен начин извършено ли е административно нарушение, извършено ли е то от посоченото в акта и в наказателното постановление лице и извършено ли е виновно. Тежестта на доказване лежи основно, върху административно наказващия орган. Същевременно обаче в хода на административно наказателното производство е било допуснато още едно съществено нарушение на процесуални правила, водещо до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Настоящият съдебен състав споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя изложени в жалбата и поддържани в открито с.з., за посочване на различно място на извършването на нарушението в акта и в НП. Неточното посочване на мястото на нарушението означава, че нарушението не е индивидуализирано, което възпрепятства възможността да се установи фактическата обстановка и нарушава правото на защита. Предметът на административно наказателното производство се очертава от фактическите обстоятелства, които са залегнали в акта за установяване на административното нарушение и в наказателно постановление. Част от тях е посочването на елемент от обективната страна на твърдяното нарушение - а именно местоизвършването на релевираното нарушение - чл. 42 ал.1 т.3 пр.2 респ. чл.57 ал.1 т.5 пр.3 от ЗАНН. Този елемент от изискването за законосъобразност на административно наказателната процедура представлява изискуем реквизит от съдържанието на акта и постановлението и има много съществено процесуално значение – той чертае съществена част от фактическата рамка на нарушението и предопределя в тази част защитата на нарушителя. Под извършване се разбира твърдението на наказващия орган относно осъществяване, реализиране на нарушението, а не където е извършена проверка, щом същото не е констатирано по време на нея или пък мястото, където е съставен АУАН-а. Местоизвършването на процесното административно нарушение е обективирано в АУАН-а и в наказателното постановление. В настоящия случай наказващият орган е посочил като място на извършване на нарушението в АУАН на път -/III-808, Харманли-Долни Главанак/И.о, Лешниково – километър 10, а в НП на път Общински №HKV2213. С посочения пропуск в акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление нарушението не е описано ясно с всички обективни признаци на състава му, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По-конкретно описан е признак – място на извършване, който не съответства на действителното установеното. Констатираното води до нарушаване правото на защита на жалбоподателката А., тъй като е било установено некоректно и неправилно мястото на осъществяване на административното нарушение, което също само по себе си е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Предвид гореизложеното НП се явява незаконосъобразно, което води до неговата отмяна без да се анализира спора по същество. Съдът държи да отбележи, че в случая безспорен е фактът, че установеният като водач на процесното МПС е Д.К ЕГН ••••••••••, който към инкриминираната дата е бил малолетен - на 13 години, поради което правилно АУАН и издаденото въз основа на него НП, са били съставени против родителя на непълнолетния - жалбоподателката А. в качеството й на родител. В тази насока приложимата процесуална норма на чл. 26 ал.3 от ЗАНН сочи, че за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение отговарят, съответно, родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. Но същественото в случая е, че както в АУАН, така и в обжалваното НП не е посочено, че административно – наказателната отговорност на жалбоподателя А. е ангажирана въз основа приложението на чл.26 ал.3 от ЗАНН, в качеството си на родител (майка) При налагане на санкция на родител за нарушение, извършено от малолетно лице, административно наказващият орган е длъжен да посочи изрично правната норма на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН в наказателното постановление. Тази разпоредба има специален характер и представлява основание за реализиране на административно-наказателната отговорност на родителите. В случая обаче както в процесния АУАН , така и в обжалваното наказателно постановление липсва позоваване на чл.26 ал.3 от ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ изисква лицето да не е собственик и да управлява. В случая МПС-то е собственост на П.А, а е управлявал Д.К Жалбоподателката А.А., нито е собственик, поради което не е било и нейно задължение да сключи застраховка „Гражданска отговорност“, нито пък е управлявала. Разминаването между словесното описание на нарушението в обстоятелствената част на НП и посочената санкционна разпоредба представлява съществено процесуално нарушение, тъй като санкцията наложена с чл.638 ал.3 от КЗ урежда единствено отговорност на лице, което лично извършва управлението на МПС в случая мотопед. Видно е също от описателната част както в АУАН, така и в НП, че по време на проверката е установен собственика на МПС (мотопед), както и управлявалия го. Неясно остава качеството на жалбоподателката към вмененото й административно нарушение. Предвид на това е налице както противоречие между възприетото от актосъставителя и АНО, така и вътрешното противоречие в самото НП относно субекта на нарушението, предвид установяване собственика на управляваното от малолетния водач и по-точно в какво качество и как жалбоподателката е извършила вмененото й нарушение. По гореизложените мотиви наказателното постановление се явява незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С оглед изхода на спора - уважаване на жалбата и на основание чл. 63д от ЗАНН, жалбоподателя има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена с представеното пълномощно и с депозираното писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателя и потвърдено в открито с. з. С оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид представения договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че се представя безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38 ал.1 т.3 от Закон за адвокатурата съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 250евро(488.96лв). Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от Закон за административните нарушения и наказания, съдът