Мотиви към Решение № 495 от 26.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 3148/2023 г.

Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС). Постъпило е Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено несъдебен орган на Кралство Нидерландия, с което на Н.Л.В. му е наложена глоба в размер на 102 евро за нарушение на правилата за движение по пътищата. От удостоверението се установява, че производството по налагане на финансовата санкция е било писмено и решението е влязло в сила на 16.12.2022 г. Прокурорът изразява становище, че решението следва да се признае, доколкото са налице всички изискуеми от закона предпоставки за това. Засегнатото лице Н.Л.В. не възразява срещу постановеното в издаващата удостоверението държава финансова санкция. Изразява желание да заплати глобата. Засегнатото лице Н.Л.В. е роден на •••• г. в гр. •••, българин, български гражданин, с известен по делото постоянен и настоящ адрес в гр. •••, ул. „••••“, № 28, ет. 7, ЕГН ••••••••••. С решение от 4 ноември 2022 г., влязло в сила на 16 декември 2022 г., постановено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия на Н.Л.В., е наложена финансова санкция в размер на 102 /сто и две/ евро за извършено от него нарушение на правилата за движение по пътищата. Именно за тази сума е било издадено и удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции (във формуляра, даден в приложението към решението). Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е издадено от компетентен несъдебен орган на Кралство Нидерландия и е придружено с превод на български език съгласно изискването на чл. 5, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС. С него се иска признаване на акта, с който на Н.Л.В. е наложена финансова санкция в размер на 102, 00 евро за нарушение на чл. 2 от Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата. Това нарушение е квалифицирано като превишаване на допустимата максимална скорост в населено място с 11 км/ч. Доколкото в настоящото производство не се допуска проверка на постъпилата информация и събиране на доказателства в подкрепа на изложеното в изпратения за изпълнение акт, с оглед принципа на взаимно доверие, няма пречка да бъде признат чуждият акт за налагане на финансова санкция. С оглед това, съдът намира, че от формална страна са налице условията по чл. 3, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено за физическо лице, извършило според издателя му нарушение, което се наказва съгласно правото на издаващата държава с финансова санкция. Това деяние съставлява нарушение и по чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата на РБългария, с оглед което от формална страна е изпълнено и изискването на чл. 14, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС. По силата на чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата водач, който превиши разрешената максимална скорост с от 11 до 20 km/h, се наказва с глоба 50 лв. Съдът констатира, че удостоверението съдържа данни за издаващия орган – „несъдебен орган“, чиято компетентност няма основание да бъде поставена под съмнение, за извършеното нарушение, обстоятелства, при които е извършено нарушението, наложеното наказание, което се предвижда по законите на издаващата държава членка за извършеното нарушение, обстоятелството, че решението е влязло в сила. Настоящият съдебен състав намира, че при съдържащи се в удостоверението данни, за нарушението, за което е издадено същото, не са налице основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС. Съдът не е уведомен, че на Н.Л.В. за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата е постановено и приведено в изпълнение решение за конфискация или отнемане. Не е изтекла давност по българското законодателство, липсва имунитет или привилегия по отношение на засегнатото лице съгласно българското законодателство. Липсват данни за отлагане на изпълнението на решението. Не са налице данни, че засегнатото лице не пребивава постоянно на територията на страната. Напротив, видно от данните, съдържащи се в справката, изискана от НБД Население Н.Л.В. има постоянен и настоящ адрес на територията на гр. •••, РБългария. Равностойността на наложената финансова санкция в размер на 102, 00 евро по фиксинга на Българска народна банка към 26.06.2023 г. е 199, 49 лева, поради което и на основание чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС Н.Л.В. следва да заплати именно тази сума. Въз основа на изложеното и като прие, че са налице условията за признаване на удостоверението и на основание чл. 16, ал. 7, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, Софийски градски съд постанови решението си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.