Решение № 133 от 10.9.2026 г. на Районен съд - Сливница по дело № 128/2025 г.

наказателно дело № 20251890200128 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН. Образувано е по жалба на Х. С. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. ••••••••••, срещу Наказателно постановление № 25-0344-000020/13.03.2025 г., издадено от Емил Славейков Славков – на длъжност началник РУ в ОДМВР София, РУ– Сливница, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и 183, ал. 1, т. 1. пр. 1 и 3 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на по 10,00 лева, а на основание 185 ЗДвП – „глоба“ в размер на 20,00 лева, за това, че на 18.02.2025 г., в 01.13 часа, в гр. ••••, на ул. „Цар Симеон Велики“, като водач на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А8“, с рег. № ••, с посока от ул. „Стефан Стамболов“ към ул. „Велчова Завера“, управлява л. а. Ауди А8, с рег. № ••, собственост на М.А.С., ЕГН ••••••••••, като при проверката лицето не представя СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС Част II, като автомобилът не е представен и на ГТП в определения срок, като същият е валиден до 26.04.2023 г., с което виновно нарушил разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 147, ал. 1 ЗДвП. В жалбата, която е бланкетна по своя характер, се сочи, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно, като е постановено и при същество нарушение на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Оспорена е и установената фактическа обстановка. С оглед на горното, жалбоподателят моли за цялостна отмяна на атакуваното НП, като претендира и сторените от него разноски в производството. В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В съдебно заседание пред въззивния съд, административнонаказващият орган – Емил Славейков Славков – на длъжност началник РУ в ОДМВР София, РУ– Сливница, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба. В съпроводителното писмо е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на 13.03.2025 г., а жалбата е подадена на 27.03.2025 г.), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима. На основание чл. 79б, ал. 2 ЗАНН съдът констатира, че по делото няма данни процесната глоба да е платена, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на санкцията. Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбоподателят Х. С. Г., ЕГН ••••••••••, станал правоспособен водач на моторно превозно средство (МПС) – категория „В“, „АМ“, В1“, на 06.03.2013 г., като на 21.06.2013 г. получил своето свидетелство за правоуправление. В практиката си като шофьор са му били налагани 11 броя административни наказания по влезли в сила наказателни постановления, шест от които за нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП, а другите за други нарушения по ЗДвП, в т. ч. и едно по чл. 147, ал. 1 ЗДвП и още едно по чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Наред с това на жалбоподателя били налагани и още пет административни наказания по влезли в сила фишове, в т.ч. две по чл. 147, ал. 1 ЗДвП и едно по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. На 18.02.2025 г., около 01.13 часа, жалбоподателят Х. С. Г., управлявал собствения на М.А.С., ЕГН ••••••••••, л. а. Ауди А8, с рег. № ••, което последно било представено за ГТП на 26.04.2022 г. със срок на валидност 26.04.2023 г., като се движел в гр. •••• по ул. „Цар Симеон Велики“, с посока от ул. „Стефан Стамболов“ към ул. „Велчова Завера“. Жалбоподателят не носел със себе си свидетелството си управление на МПС, както и свидетелството за регистрация на лекия автомобил. По същото време на смяна били свидетелите – Д. Р. Н. и Р. А. Й., които изпълнявали служебните си задължения като автопатрул № 74 на територията на общ. ••••. Същите се движели зад управлявания от жалбоподателя л. а. Ауди А8, с рег. № ••, като му подали светлинен и звуков сигнал за проверка. При спирането му от предната лява врата на автомобила излязъл жалбоподателят, а от предната дясна врата излязло друго, неразпитано по делото лице. Свидетелите помолили жалбоподателя да представи документи за автомобила и за управление на същия, но последния не им представил такива, като заявил, че не е управлявал автомобила, поради което им представил единствено лична карта. Тъй като свидетелите се усъмнили дали водачът не е употребил алкохол, тъй като миришел на такъв и говорел забавено, същите се обадили на ОДЧ с искане за съдействие, като на място пристигнал автопатрул 40 със служители мл. автоконтрольор Йордан Свиленов и св. Т.., на когото също отказал да представи документи за автомобила, като отказал и да бъде тестван за употреба на алкохол. За така констатираните нарушения св. Д. Р. Н. на длъжност старши полицай при РУ – Сливница, ОДМВР – София (видно от Заповед № 517з-2168/19.04.2022 г. и акт за встъпване в длъжност т 13.05.2023 г.), в присъствието на свидетеля при установяване на нарушението – св. Р. А. Й., и на нарушителя съставил АУАН Серия GA, акт № 921272 от 18.02.2025 г. за това, че на 18.02.2025 г., в 01.13 часа, в гр. ••••, на ул. „Цар Симеон Велики“, като водач на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А8“, с рег. № ••, с посока от ул. „Стефан Стамболов“ към ул. „Велчова Завера“, управлява същия лек автомобил, собственост на М.А.С., ЕГН ••••••••••, като при проверката лицето не представя СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС Част II, като автомобилът не е представен и на ГТП в определения срок, като същият е валиден до 26.04.2023 г., с което виновно нарушил разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 147, ал. 1 ЗДвП. Жалбоподателят отказал да подпише АУАН, както и да получи препис от същия (видно от липсата на подписи в гарафата „нарушител“ и под разписката), като отказът му бил удостоверен от свидетеля Т., който се подписал като свидетел при отказа на нарушителя „да подпише акта и/или разписката“. По случая била съставена и докладна записка 344р-1682/19.02.2025 г., в която св. Д. Н. отразил фактите около случая, а именно, че при спирането на нарушителя Г. същият не представил СРМПС и СУМПС, като единствено представил лична карта, с мотива, че не е управлявал автомобила. При спирането на автомобила бил установен и пътуващият в същия пътник (неразпитан по делото, предвид невъзможността същият да бъде призован) – В. В. Н.. Въз основа на така съставения АУАН и при идентичност на фактическата обстановка и правната квалификация, Емил Славейков Славков – на длъжност началник РУ в ОДМВР София, РУ– Сливница, издал обжалваното понастоящем Наказателно постановление № 25- 0344-000020/13.03.2025 г., с което за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. първо ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лв., за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. трето ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лв., а за нарушението по чл. 147, ал. 1 ЗДвП и на основани чл. 185 ЗДвП – „глоба“ в размер на 20,00 лева. Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства – АУАН Серия GA акт № 921272 от 18.02.2025 г. (в препис и в оригинал), докладна записка 344р-1682/19.02.2025 г., докладна записка УРИ 344р-6191/29.05.2023 г., справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121К-14/04.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи за преназначаване на Емил Славейков Славков, акт за встъпване в длъжност на Емил Славейков Славков от 09.01.2018 г., Заповед № 517з-2168/19.04.2022 г. на директора на ОДМВР – София за преназначаване на Д. Р. Н. и акт за встъпване в длъжност на Д. Р. Н. от 03.05.2022 г. Посоченият доказателствен материал е непротиворечив и кореспондира с приетата за установена в АУАН и НП фактическа обстановка, която се установява и от съда, а не се оспорва и от самия жалбоподател, който е подал бланкетна въззивна жалба. Съдът се позова и на показанията на разпитаните по делото свидетели полицейски служители, доколкото същите имаха ясни спомени за случая, при който жалбоподателят не е представил документи за управление на МПС и за самото МПС, като св. Иванов заявява още, че на стикера на автомобила на предното стъкло се е виждало, че към момента на проверката не е преминал технически преглед, което според съда, при липса на доказателства в обратен смисъл, е напълно достатъчно за установяване на правнорелевантния факт. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 118 НПК е неприложима спрямо актосъставителя в съдебната фаза на административно-наказателния процес. Подобна разпоредба е съществувала и в преди това действалия НПК (обн. ДВ, бр. 89/1974 г., отм. ДВ, бр. 86/2005 г.) – чл. 93 НПК (отм.). При действието на последната Върховният съд формира тълкувателна практика, която не е загубила смисъл и към момента и съгласно която „Когато актът не се оспорва, а се възразява само срещу размера на наказанието, той е доказателство за извършеното нарушение. Съставеният акт обаче няма презумптивна доказателствена сила. От това следва, че когато актът се оспорва, съдът е длъжен да събере доказателства за отразените в него фактически констатации чрез разпита на актосъставителя, свидетеля и др.“ (т. 6 от Постановление № 2/15.12.1978 г. по н. д. № 2/1978 г., Пленум на ВС). Посоченото Постановление вменява в задължение на съда да разпита актосъставителя. Подобен разпит е невъзможен в друго качество, освен като свидетел. Предвид това разпитът на актосъставителя като свидетел пред съда е правомерно и необходимо действие. В същия смисъл е и Решение № 5435 от 14.10.2020 г. на АдмС – София по адм. д. № 5748/2020 г., в което е прието, че ограничението по чл. 118, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН следва да се тълкува стеснително касателно актосъставителя предвид спецификите на административнонаказателното производство, в което актосъставителят е лице, което обикновено пряко възприема признаците на извършеното нарушение, т.е. – няма пречка съставилото АУАН длъжностно лице да бъде разпитано като свидетел в съдебното производство по обжалване на НП, съставено въз основа на визирания акт. Следва да се има предвид още, че със свидетелски показания могат да бъдат установени релевантните факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК и ЗАНН няма изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване по чл. 102 НПК или по реда на ЗАНН да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този смисъл е възможно съдът да основе изводите си за виновно поведение към извършено престъпление или административно нарушение и само въз основа на тях. Съобразявайки изложеното и наличието на конкретни спомени у свидетеля Иванов за нарушението по чл. 147 ЗДвП, съдът счете, че и в тази си част обвинението се явява доказано, доколкото не е оборена доказателствената стойност на констатациите в акта, като не са представени каквито и да е доказателства към датата на процесното нарушение управляваният от жалбоподателя автомобил да е бил преминал ГТП. Доколкото писмените и гласни доказателства са обективни, достоверни и непротиворечиви, съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3, изр, 2 НПК). Съдът, с оглед установената на база така направения доказателствен анализ фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 НПК, намира следното от правна страна: Същественото в административнонаказателното производство е да се установи има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно. За да бъде едно деяние административно нарушение, съгласно нормата на чл. 6 ЗАНН, са необходими три предпоставки – това деяние да нарушава установения ред на държавно управление, да е извършено виновно и да е обявено за наказуемо с административно наказание. Липсата на която и да било от тези предпоставки, означава липса на административно нарушение, което би довело до отмяна на издаденото НП, като неправилно. Същевременно, следва да бъдат спазени и всички изисквания относно процедурата по съставяне на акта и издаване на наказателно постановление. Неспазването на съответните процесуални изисквания би довело до отмяна на НП, като незаконосъобразно. Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН. При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП, съдебният състав не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП. Спазена е компетентността (материална и териториална такава) на длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата процесуални документа. В разпоредбата на 37, ал. 1 ЗАНН е посочено кои лица могат да съставят АУАН. Това са длъжностните лица, посочени изрично в съответните нормативни актове или определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контролът по приложението на съответните нормативни актове. В конкретния случай, съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП определени от министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението. Съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Видно от представената по делото Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, със същата са определени лицата, които да съставят АУАН и НП по ЗДвП. В т. 2.1 от Заповедта е предвидено, че АУАН по ЗДвП се съставя от лицата т. 1.3.2 от Заповедта, сред които и „Младши автоконтрольор I и II степен, какъвто именно е актосъставителят Д. Р. Н. видно от Заповед № 517з-2168/19.04.2022 г. за преназначаването му и акт за встъпване в длъжност от 03.05.2022 г. В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ЗАНН е определено кои лица имат правомощията да налагат административни наказания. Това са ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ; съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл. 47, ал. 2 ЗАНН ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В настоящия случай, правомощието да налага административни наказания по ЗДвП съгласно чл. 189, ал. 12 ЗДвП и да издава наказателни постановления имат министърът на вътрешните работи, министърът на отбраната, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица, съобразно тяхната компетентност. Съгласно т. 3.8 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи наказателни постановления по ЗДвП се издават от началниците на РУ при ОДМВР, какъвто именно е Емил Славейков Славков, видно от Заповед № 8121К-14/04.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи за преназначаването му и акт за встъпване в длъжност от 09.01.2018 г. Спазени са и правилата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на свидетел – очевидец и на самия жалбоподател, а съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН е подписан от актосъставителя и свидетеля, като отказът на нарушителя да подпише акта е удостоверен с подписа на един свидетел при спазване на разпоредбата на чл. 43, ал. 2 ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в деня на извършване и установяване на нарушението – 18.02.2025 г., а НП е издадено на 13.03.2025 г. Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. В АУАН са посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя, свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както и нарушените разпоредби. В акта са посочени конкретните норми, нарушени от санкционираното лице, нарушението е описано словесно, като е осигурена възможността лицето да разбере за какво извършено от него нарушение е привлечен към административна отговорност. В допълнение, в издаденото НП също ясно и недвусмислено е отразено къде е извършено нарушението и кога, като настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат изискуемите съгласно чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите данни на наказващия орган; номерът на НП и датата на издаването му; номерът на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място и час) на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е нарушен, както и видът на наложеното наказание и неговият размер. Съобразявайки всичко изложено, съдът намира, че при съставяне на АУАН и НП не са били допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционирано лице и в този смисъл не е налице формално основание за отмяна на санкционния акт. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че същият не е носел СУМПС и СРМПС, както и за това, че управлява автомобил, който не е представен за ГТП. Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 147, ал. 1 ЗДвП, като ги санкционирал по реда на чл. 183, ал. 1, т. 1 пред. първо и трето ЗДвП , респ. по чл. 185 ЗДвП. По отношение на нарушенията по чл. 100, ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство, като и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке. Нарушението е на просто, формално извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие, като законът не изисква настъпването на вредоносен резултат. Нарушението от този вид е довършено в момента, в който водачът не представи съответния документ – СУМПС, респ. СРМПС, като по-късното им представяне (макар и по делото да няма данни за такова) е ирелевантно за съставомерността на нарушението. От доказателствата по делото категорично се установи, че на 18.02.2025 г., в 01.13 часа, в гр. ••••, на ул. „Цар Симеон Велики“, жалбоподателят Х. С. Г., ЕГН ••••••••••, е управлявал лек автомобил марка „Ауди”, модел „А8“, с рег. № ••, с посока от ул. „Стефан Стамболов“ към ул. „Велчова Завера“, собственост на М.А.С., ЕГН ••••••••••, като не е носел СУМПС за съответната категория и СРМПС. От показанията на свидетелите – полицейски служители, съпоставени с останалия наличен по делото доказателствен материал, се установиха в пълнота обстоятелствата по делото и в частност около самото нарушение. Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вменените му административни нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП. От субективна страна деянието, с което се покриват признаците на идеална съвкупност на административни нарушения, е извършено с пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че предприема управление на МПС без да носи със себе си свидетелството за управление на МПС и без да носи и свидетелство за регистрация на МПС, като пряко е целял това. Доказателства в противен смисъл не са ангажирани. Трябва да се отбележи, че при проверка жалбоподателят следва да докаже твърденията си, че е носил СУМПС и СРМПС, като просто изявление в тази насока или кратко манифестиране на документ, който не може да бъде разчетен, не е достатъчно. Това следва да бъде осъществено преди или по време на съставяне на АУАН като представи на проверяващите съответния документ по начин, по който те да могат да се запознаят със съдържанието му, или в съдебна фаза – като ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Както беше посочено по-горе, това не е направено в производството, в което дори не се твърди жалбоподателят да е носел СУМПС и СРМПС, а единствено се оспорва бланкетно установената в АУАН и НП фактическа обстановка. В случай че жалбоподателят е носел СУМПС и СРМПС, това е следвало да бъде удостоверено пред полицейските служители чрез предоставянето им за проверка. Без да има данни за такива действия, свидетелите основателно са приели, че водачът не носи СУМПС и СРМПС, тъй като ако не могат да възприемат вида на документа и кой е неговият притежател, е невъзможно да се направи извод, че водачът е изпълнил задължението си по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В случая не е налице и „маловажен случай“ на нарушение по смисъла на чл. 11 и чл. 28 ЗАНН, вр. §1, т. 4 от ДР на ЗАНН, който правен институт е приложим и по отношение на нарушенията по ЗДвП, доколкото разпоредбата на чл. 189з ЗДвП в частта относно чл. 28 ЗАНН е обявена за противоконституционна с Решение на КС № 4 от 30.04.2025 г. по к. д. № 29/2024 г. – ДВ, бр. 38 от 2025 г. Съгласно чл. 28 ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в §1, т. 4 ДР на ЗАНН, съгласно която „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Извършените нарушения на чл. 100 ЗДвП са формални такива, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същите. С оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение. При това положение съдът счита, че извършеното нарушение категорично не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на това правилно административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. По отношение на нарушението по чл. 147, ал. 1 ЗДвП, съдът намира следното: Незаконосъобразно се явява обжалваното НП в частта, с която жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 185 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 147, ал. 1 ЗДвП, поради неправилно приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗДвП (в реакцията, действала към момента на извършване на нарушението 18.02.2025 г.), предвижда, че „Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност". Констатираното с акта нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП, неправилно е санкционирано по чл. 185 ЗДвП, представляваща субсидиарна разпоредба за санкциониране на нарушения по ЗДвП, при липсата на предвидена в закона специална такава. Нарушението на чл. 147, ал. 1 ЗДвП е изрично санкционирано с разпоредбата на чл. 181, т. 1 ЗДвП, която в редакцията, действала към момента на извършване на нарушението, предвижда административно наказание „глоба“ до 50,00 лв. за собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Видно от посочените разпоредби субект на задължението по чл. 147, ал. 1 ЗДвП, респ. на отговорността за неизпълнение на задължението, е собственикът или длъжностното лице – негов представител. Макар и по делото да няма данни жалбоподателят да е бил регистриран като ползвател на процесното МПС, следва да се отбележи, че отговорността за ползвателя е предвидена в Закона едва с изменението на разпоредбата с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г., която следва датата на извършване на нарушението поради което е неприложима, доколкото не представлява и по-благоприятен закон по смисъла чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Безспорно установено от доказателствата по делото е, че жалбоподателят не е собственик на процесния автомобил, поради което за него не е възникнало задължение да представи ППС на годишен технически преглед. Изложеното води до извод, че същият незаконосъобразно е бил санкциониран за това нарушение на закона. За водача на МПС е предвидено задължението по чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗДвП, а именно да носи знак за първоначален технически преглед или удостоверение за периодичен преглед за техническа изправност, но доколкото в НП не са описани факти, съответстващи на това деяние, е невъзможно ангажирането на отговорността на жалбоподателя за него. С оглед на гореизложеното обжалваното НП следва да бъде отменено в тази част. По изложените съображения, съдът счита, че подадената жалба се явява частично основателна, като наказателното постановление следва да бъде потвърдено в частта относно нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДвП и отменено в частта, касаеща нарушението по чл. 147, ал. 1 ЗДвП. По разноските: При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН правото на разноски се поражда за двете страни, но доколкото нито една от тях не е доказала направата на такива, не са налице основания за присъждането им. При постановяване на акта си въззивният съд съобрази, че считано от датата на въвеждане на еврото в Република България – 01.01.2026 г., валутата на Република България е еврото. Съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, а именно € 1,00 = 1,95583 лв. При съблюдаване на разпоредбите на чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, съдът определи размера на наложените глоба, а именно по 5,11 евро за нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП и 10,23 евро – за нарушението по чл. 147, ал. 1 ЗДвП. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 и ал. 5 ЗАНН, Районен съд – Сливница