Решение № 213 от 3.7.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 289/2025 г.

Производство по чл.258 и сл. от ГПК. Постъпила е въззивна жалба вх. №2476/10.03.2025г. от ЗД „Б.и.“ АД – гр. С., район Л., бул. „Д.Б.“ №•• ЕИК ••••••••• – чрез пълномощника адв. А. И. против решение №4/29.01.2025г., постановено по търг.д. № 52/2024г. по описа на Окръжен съд – Х., в частта с която е осъдено дружеството – жалбоподател ЗД „Б.и.“ АД – гр. С., район Л., бул. „Д.Б.“ №•• ЕИК ••••••••• да заплати на Х. Х. А. ЕГН •••••••••• от с. М., общ. Х., обл. Х. сума над 10 000 лева до присъдения размер от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания и негативни психо – емоционални промени, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 25.04.2023г., причинено противоправно и виновно от С.Е. А. при управление на лек автомобил „Ф.“ модел „Ш.“ с рег. № ••••• и чиято отговорност е обект на застраховка „Гражданска отговорност“ по полица с №•• - •••, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2023г. до окончателното изплащане. В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на материалния закон. Поддържа се, че усложненията, свързани с дисковата херния при ищцата не са в причинно – следствена връзка с процесния деликт, а се дължат на вече съществуващо дегенеративно заболяване и неговото прогресиране. Намира, че размера на присъденото обезщетение не съответства на критерия за справедливост и тежестта на причиненото увреждане. Моли в обжалваната част решението да бъде отменено, а искът – отхвърлен за разликата над 10 000 лева до присъдения размер от 20 000 лева. Постъпил е отговор по въззивната жалба от Х. Х. А. с ЕГН ••••••••••, с адрес: с. М., община Х. – чрез нейния пълномощник адв. А. М., със съдебен адрес: гр. Х., бул. „Б.“ №•••, ет.•, офис •••, с който се изразява становище за нейната неоснователност. Претендира се присъждане на разноски за защита пред въззивния съд по предявената жалба за оказаната безплатно правна защита и процесуално представителство на ищцата. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането. Ищцата Х. Х. А. с ЕГН ••••••••••, с адрес: с. М., община Х. – чрез нейния пълномощник адв. А. М., със съдебен адрес: гр. Х., бул. „Б.“ №•••, ет.•, офис ••• твърди, че е пострадала при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 25.04.2023г. в северната част на с. М., обл. Х., причинено противоправно о т от С.Е. А. при управление на лек автомобил „Ф.“ модел „Ш.“ с рег. № •••••. Посочва, че същият при извършване на неправомерна маневра за завой надясно от най-лявата част на пътя, без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, засича движещия се след него лек автомобил „Ф.“ модел „П.“ с рег. №••••, управляван от Д.Ш.М. и реализира ПТП. Твърди, че отговорността на водача на МПС е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност“ по полица с №•• - •••, валидна към датата на процесното събитие. Твърди, че вследствие на ПТП е получила травматични увреждания, изразяващи се в травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб, левостранна парамедианна дискова херния на Л5-Ес1. Вследствие на тези увреждания за продължителен период от време е била трудно подвижна, изпитвала силни и режещи болки при най-малкото движение. За известен период от време е била поставена в зависимост от близките си, тъй като не е можела да се обслужва сама и се е нуждаела от чужди грижи и помощ. Твърди, че в резултат на ПТП и е причинен и психически дискомфорт и емоционален стрес. На 16.06.2023г. е потърсила психиатрична помощ. Констатирано е пост – травматично стресово разстлройство, за което е провела медикаментозна терапия. През периода 28.11.-03.12.2023г. отново е хоспитализирана с оплаквания от болки в кръста, иридиращи към двата долни крайника и тръпнене. Установена е предкоренчева увреда на ниво Л4, Л5 и Ес1 двустранно, по-тежко изразена в дясно с частична аксонална дегенерация на нервус перонеус вдясно. Твърди, че лечението и продължава и понастоящем. Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗД „Б.и.“ АД – гр. С.. Твърди, че е заявила своите претенции пред застрахователя с молба-претенция от 21.06.2023г., който е образувал преписка по щета №•••. Твърди, че ответникът не е определил, нито е заплатил обезщетение до предявяване на иска на 22.04.2024г. Моли съда да осъди ответника ЗД „Б.и.“ АД – гр. С., район Л., бул. „Д.Б.“ №•• ЕИК ••••••••• да и заплати 40 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания и негативни психо – емоционални промени, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 25.04.2023г., причинено противоправно и виновно от С.Е. А. при управление на лек автомобил „Ф.“ модел „Ш.“ с рег. № ••••• и чиято отговорност е обект на застраховка „Гражданска отговорност“ по полица с №•• - •••, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2023г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото. Първоинстанционният съд е намерил, че справедливото обезщетение за репариране на вредите на ищцата би било в размер на 20 000 лева. Присъдил е законната лихва, считано от 21.06.2023г. – датата на предявяване на застрахователната претенция. Ответникът ЗД „Б.и.“ АД – гр. С., район Л., бул. „Д.Б.“ №•• ЕИК ••••••••• – чрез пълномощника адв. А. И. оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП и твърденията за противоправно поведение на застрахования водач. Счита, че липсва причинно-следствена връзка между вредите и ПТП, предвид на констатираните при прегледа и на 01.06.2023г. дегенеративни изменения на всички прешлени от поясния отдел на гръбначния стълб. Претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, счита за несправедливо завишена и неотговаряща за критериите за справедливост. С допълнителна искова молба ищцата поддържа вече изложените твърдения и аргументи, като във връзка с оспорения механизъм на ПТП и противоправното поведение на застрахования водач навежда твърдение за това, че на същия е наложено наказание по административен ред именно за причиненото по негова вина ПТП. Допълнителен отговор не е постъпил. Видно от представената застрахователна претенция и известие за доставяне /стр.65-67 от делото на ОС/ищцата е отправила молба – застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. Застрахователната претенция е получена от ответника на 21.06.2023г. С уведомление изх. №•••г. застрахователят е поискал представяне на допълнителни доказателства относно отговорността на водача С.Е. А.. Не се спори, че обезщетение за неимуществени вреди не е заплатено на ищцата. Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищцата против застрахователя. Не се оспорва - видно от отговора на исковата молба - наличието на сключен застрахователен договор за моторното превозно средство - лек автомобил „Ф.“ модел „Ш.“ с рег. № ••••• с полица „Гражданска отговорност“ със срок на действие, обхващащ и датата на процесното ПТП. Това се установява и от представената справка от информационната система на Г.ф. /стр.17 от делото на ОС/. Следователно е налице валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача на МПС, за който се твърди да е причинител на увреждането. С.Е. А. като водач на лекия автомобил се явява застрахована при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В периода на действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. С влязло в сила Наказателно постановление №••/••г., /стр.126-127 от делото на ОС/ на С.Е. А. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за това, че като водач на лек автомобил „Ф.“ модел „Ш.“ с рег. № ••••• на 25.04.2023г. около 13.15 ч. в с. М., на улица в северната част на селото, управлява собствения си лек автомобил „Ф.“ модел „Ш.“ с рег. № •••••, като предприема маневра да се включи в движението от ляво на дясно, без да се убеди че пътя е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението, при което бива ударен в предна дясна част от движещия се направо по прав участък лек автомобил „Ф.“ модел „П.“ с рег. №••••, управляван от Д.Ш.М., от което настъпва ПТП с пострадал Х. Е. А., която пътува отпред, в дясно в л.а. „Ф.“ модел „Ш.“, поради това, че водачът на МПС виновно е нарушил чл.25 ал.1 от ЗДвП – предприемайки маневра създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях. Основанието за наложеното административно наказание е Акт за установяване на административно нарушение №••/••г. Видно от заключението на допуснатата съдебна комплексна автотехническа и медицинска експертиза от техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП е това, че водачът на л.а. „Ф.“ модел „Ш.“ е предприел маневра завой наляво по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да пропусне попътно движещия се зад него лек автомобил „Ф.“ модел „П.“. Водачът на л.а. „Ф.“ модел „Ш.“ е имал техническа възможност да избегне удара, ако бе отложил маневрата и бе пропуснал попътно движещия се зад него лек автомобил „Ф.“ модел „П.“. С оглед на изложеното да се приеме, че С.Е. А. е действал виновно и противоправно, тъй като като водач налек автомобил „Ф.“ модел „Ш.“ с рег. № •••••, като предприема маневра да се включи в движението от ляво на дясно, без да се убеди че пътя е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението, при което бива ударен в предна дясна част от движещия се направо по прав участък лек автомобил „Ф.“ модел „П.“ с рег. №••••, управляван от Д.Ш.М., от което настъпва ПТП с пострадал Х. Е. А., поради това, че водачът на МПС виновно е нарушил чл.5 ал.1 и чл.25 от ЗДвП. Противоправното и поведение се изразява в нарушение на чл.5 ал.1 от ЗДВП, съгласно която всеки участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението и на чл.25 ал.1 и 2 от ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да прЕ.е в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. В случая водачът С.Е. А. не се е съобразил с това изискване. От цитираното заключение се установява каква е била поставената диагноза на пострадалата при ПТП и предприетото лечение, има ли невъзстановени увреждания и каква е прогнозата за тях. На ищцата е била причинена травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб, левостранна парамедианна дискова херния на ниво Л4 –Л5 и на ниво Л5-Ес1 на фона на дегенеративна болест от остеохондрозен, спондилозен и спондилоартрозен тип с дискогенни стенози на описаните нива. Проведено е медикаментозно лечение с противовъзпалителни нестероидни препарати. Травмата в гръбнака е причинила затруднение в движението на снагата за срок по-голям от 30 дни. Последните оплаквания, пряко свързани с травмата на гръбнака, са регистрирани на 01.06.2023г., т.е. около 50 дни след травмата. Според експертизата е възможно описаните и установени травматични увреждания – поява на травматична дискова херния на ниво Л4-Л5 и Л5-Ес1 – да са резултат от ПТП. Оплакванията, свързани с гръбнака, са в пряка причинна връзка с получената автомобилна травма. Дали са налице трайни последици за здравето на пострадалата, пряко свързани с ПТП, не може да се прецени, поради наличието на дегенеративен процес в гръбнака и липсата на проследяване на състоянието и след месец юни 2023г. В съдебно заседание на 16.12.2024г. вещото лице д-р Е. е уточнило, че при наличие на предшестващи дегенеративни промени една травма може да провокира на този фон възникването на травматична дискова херния. Дегенеративният процес е съществувал, но процесното ПТП и получената при него травма е усложнило това състояние с получаване на дискова херния. С оглед на това заключение и липсата на доказателства за наличие на такава херния и оплаквания, свързани с това преди ПТП, съдът приема, че усложненията, свързани с дисковата херния, са в причинна връзка с процесния деликт, а не са естествен ход на вече съществуващо дегенеративно заболяване. По делото е прието и заключение на вещото лице Й.Г. по допусната съдебно – психологична експертиза. От него се установява, че при ищцата е налице посттравматично стресово разстройство. Възприела е ПТП като животозастрашаващо, изключително тревожно, което надвишава потенциалните възможности на индивида за справяне. Посетила е психиатър, назначено и е медикаментозно лечение, но след приключване на лечението симптомите рецидивират. Според вещото лице, ищцата е със сериозна промяна в поведението и психотични моменти в продължителното преживяване на травмата, генерализирана тревожност, потиснатост и социално отдръпване. Все още показва чувство на безпомощност, безнадежност, отчаяние, страх за близките около нея, социална изолация вече продължителен период от време, повтарящо се и натрапено припомняне на преживяното събитие, нарушен сън и нежелание да заспива. Тя е прЕ.ала фазата на първична реакция и е останала във фазата на адаптация, без изобщо да има желание да прЕ.е към фаза на възвръщане към нормалните условния на живот. Обстоятелството, че е потърсила психиатрична помощ и предприетото в тази връзка медикаментозно лечение, се установяват от представения амбулаторен лист от 16.06.2023г. /стр.41 от делото/. Показанията на разпитания свидетел А. С. Е. са обсъдени от окръжния съд. От тях може да се направи извод, за това, че ищцата вследствие на ПТП е била хоспитализирана, имала и болки. След излизане от болницата дълго време е била неподвижна, имала нужда от грижи, минали са около три месеца, преди да се изправи на крака. Грижи за нея са полагали сина и и неговата съпруга. Ищцата коренно се променила – и физически, и психически. Била много стресирана, посетили са лекар и са и изписали антидепресанти, които и помогнали, но за кратко. Не може дълго време да стои изправена, не може да вдига тежко. Преди катастрофата със съпруга и са имали магазин и са се справяли със стоката само двамата. Обработвали са и половин декар земя, където са садели зеленчуци, но сега и е трудно дори с домакинската работа да се справя и е оставила земеделската работа. За дисковата херния е провела лечение и в болница, и на санаториум в Н.б.. Процедурите временно и помагат, на след около месец пак се оплаква от болки. Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани, тъй като, макар че свидетелят е син на ищцата, те са подкрепени от другите събрани по делото доказателства – медицинска експертиза и писмени такива, а и свидетелят има непосредствени впечатления от състоянието и след инцидента и понастоящем. С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявения иск за заплащане на обезщетение за репарация на претърпените от ищцата болки и страдания за основателен. Същата е претърпял големи по степен болки и страдания, особено в първите дни и седмици след инцидента. Възстановителният процес е продължил повече от месец. Понастоящем е настъпило възстановяване, макар и не напълно. Психическото състояние на ищцата все още не се е подобрило, въпреки проведеното лечение. Тя продължава да страда от посттравматично стресово разстройство. Всичко това навежда на извод за основателност на заявената претенция за обезщетение. Като съобрази степента на причинените болки и страдания, продължилия повече от месец възстановителен период, необходимостта от чужда помощ през част от този период, настъпилото, но не - пълно възстановяване, възрастта на пострадалата, която предполага по-дълго възстановяване, сериозното отражение на ПТП върху психичното състояние на ищцата, наличието на посттравматично стресово разстройство и свързаните с това негативни преживявания, които влошават качеството и на живот за дълго време, както и социално – икономическата обстановка в страната към датата на ПТП – април 2023г., съдът счита, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева е справедливо. По изложените съображения решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. На основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 ал.2 от ЗА следва да бъде осъдено ЗД „Б.и.“ АД – гр. С., район Л., бул. „Д.Б.“ №•• ЕИК ••••••••• да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“, със съдебен адрес: гр. Х., бул. „Б.“ №•••, ет.•, офис ••• сумата 1 560 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за оказана безплатна помощ на ищцата Х. Х. А. пред въззивната инстанция. С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският Апелативен съд