Решение № 125 от 7.7.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 58/2023 г.

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК. Постъпила е въззивна жалба вх. № 7473/01.11.2022 г. от С. И. П. ЕГН •••••••••• от гр. В., община С., област П., ул. „••” № 26 против решение № 314/12.10.2022 г. постановено по г. д. № 159/2022 г. по описа на ОС – П. в частта, с която С. И. П. е осъден да заплати на К. И. Т. ЕГН •••••••••• сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение, за неимуществени вреди (определено при степен на съпричиняване в размер на 1/3), причинени от нанесен побой на 14.03.2017 г., ведно с обезщетение за забавено плащане, считано от 14.03.2019 г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Ответникът по тази въззивна жалба К. И. Т. ЕГН •••••••••• счита, че същата е неоснователна. Претендира разноски. Постъпила и въззивна жалба вх. № 7839/16.11.2022 г. от К. И. Т. ЕГН •••••••••• от гр. В., община С., област П., ул. „•••“ № 189 против решение № 314/12.10.2022 г. постановено по г. д. № 159/2022 г. по описа на ОС – П. в частта, с която са отхвърлени: иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата над размера от 10 000.00 лева до пълния предявен размер от 40 000.00 лева, представляваща обезщетение, за неимуществени вреди, причинени от нанесен побой на 14.03.2017 г., както и в частта за разноските. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да постанови друго, с което да уважи предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер. Претендира разноски. Ответникът по тази жалба С. И. П. ЕГН •••••••••• счита, че същата е неоснователна. Претендира разноски. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното: Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Предявени от К. И. Т. ЕГН •••••••••• от гр. В., община С., област П., ул. „•••“ № 189 против С. И. П. ЕГН •••••••••• от гр. В., община С., област П., ул. „••” № 26. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 40 000.00 лева, представляваща обезщетение, за неимуществени вреди, причинени от нанесен побой на 14.03.2017 г. от С. И. П. на К. И. Т., ведно с обезщетение за забавено плащане до окончателното изплащане. Претендира разноски. Ответникът не признава исковете. Претендира разноски. В исковата молба се твърди, че, на 14.03.2017 г., С. И. П. е нанесъл побой на К. И. Т., в резултат от който на последния са причинени телесни увреждания, довели до болки и страдания, които имат характер на неимуществени вреди. По повод извършеното от П. е образувано НОХД № 1592/2018г. по описа на РС – П., по което е постановена присъда № 84/22.05.2019 г. с която П. е признат за виновен за това, че на 14.03.2017г., в гр. В. е причинил на К. И. Т. телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на долния край на лакетната кост на лявата ръка, причинило на пострадалия трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник - престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. Тази присъда е влязла в сила на 16.10.2019 г., което е видно от материалите решение № 134/16.10.2019 г., постановено по ВНОХД № 479/2019 г. по описа на ОС – П. (л. 15 – 20 от делото на ОС). Налице е хипотезата на чл. 300 от ГПК по отношение на увреждането „закрито счупване на долния край на лакетната кост на лявата ръка“. Установени са извършителят, деянието, вредите, причинната връзка и вината. В исковата молба се твърди, че в резултат от същия побой, на Т. са причинени и други увреждания: контузия на главата с мозъчно сътресение; разкъсно-контузни рани по главата (в дясно слепоочнотеменно) с дължина 5 см.; дясно тилна област хематом с диаметър около 2 см. със синкав цвят; по лигавицата на горната устна в дясно кръвонасядане със синкав цвят (2/2.5 см.) и лявата ръка; охлузвания; кръвонасядания(по кожата на гърдите е дясно драскотина с дължина 5 см.; синкавозеленикаво лентовидно кръвонасядане по външната повърхност на средната трета на дясно бедро с размери 9/З см. и травматичен оток. Наличието на тези травматични увреждания и причинната връзка с причинените вреди се установява от съдебномедицинско удостоверения № 15/17.03.2017 г. (л. 21 от делото на ОС) от заключението на медицинската експертиза (л. 84 – 97 от делото на ОС) и от заключението на допълнителната на медицинската експертиза (л. 84 – 97 от делото на ОС). Този извод се подкрепя и от показанията на свидетел Е. П.а (л. 155 – 156 от делото на ОС), която е сестра на ищеца и бивша съпруга на ответника. Според нея, на 14.03.2017 г., рано сутринта, ищецът и се обадил и казал, че е задържан в Полицията в гр. С. и тя отишла да го прибере. Когато отишла, ищецът вече бил откаран от полицаите в Бърза помощ в гр. П., тъй като имал рана на главата, която трябвало да се обработи. В полицията и било казано, че брат и е пребит. Тя отишла в болницата в гр. П. и там видяла ищеца да лежи на носилка целия в кръв. Имал рана на главата, която силно кървяла и едната му ръка била силно подута. Първо зашили раната на главата му, а после трябвало да му се направи операция на ръката. Въз основа на горното може да бъде направен категоричен извод, че е осъществено пълно и главно доказване на фактическия състав по чл. 45 от ЗДД: деец, деяние, противоправност, вреди, причинна връзка и вина. Ето защо ответникът следва да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди. Спорът е за неговия размер. В исковата молба се твърди, че вследствие деянието, ищецът е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания, както по време на извършването му, така и в продължителен период, като само оздравителния процес на ръката му, във връзка с поставеният му комплект еластичен титаниев пирон, е в срок от три до пет месена, а в резултат на претърпяното мозъчно сътресение и към днешна дата страда от главоболие. След нанесения побой, който сам по себе си за него представлявал силен емоционален стрес, се почувствал изключително унизен. Изпитвал силно неудобство както пред семейството си, така и пред познатите си, не само от външния си вид. Изпитвал чувство на неудобство и от самата ситуация — с накърнено и потъпкано достойнство, с компрометирано добро име и чест. Обстоятелството, че побоят е нанесен от зет му, заради установена интимна връзка със съпругата му, допълнително засилило унизителността на деянието. Нанесеният побой, участниците в същия и цялата скандална ситуация, провокирала у хората в малкия град В., унизителни за ищеца коментари, които са оставили отпечатък в психиката му и до днес. По-рядко излизал от вкъщи, странял от хората, спрял да се среща с приятели и предпочитал уединение. В продължителен период от време приемал седитативни медикаменти, за да преодолява психотравматичните последици от извършеното спрямо него посегателство. Видно от заключенията на медицинската експертиза: основно (л. 84 – 97 от делото на ОС) и допълнително (л. 128 – 143 от делото на ОС), направени на базата на приложената по делото медицинска документация, медицинската документация находяща се в МБАЛ-П. и извършения клиничен преглед на ищеца, се установява, че на 14.03.2017 г., на К. са били причинени телесни увреждания, изразяващи се в счупване на долния край на лакетната кост на лявата ръка, закрито, мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма. Извършено е открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с имплантиран комплект еластичен титаниев пирон и е извършена имобилизация на крайника. Вещото лице посочва, че увреждането може да е получено по начина, който съобщава ищецът - удар с дърво към главата, при който пострадалият е вдигнал лявата си ръка, за да се предпази и външната, в случая лакетната кост е понесла удара, при което е настъпило счупването и. Останалите увреждания, описани в съдебномедицинското удостоверение, издадено от д-р П.М. (рани, кръвонасядания, охлузвания и травматичен оток, вещото лице установява, че са причинени по механизма на действие на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв към процесната дата (14.03.2017 г.). Вещото лице заключава, че фрактурата на лакетната кост, заради която се е наложило извършване на оперативна интервенция и последваща имобилизация е причинила трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за период от 3-5 месеца. Поставения имплант е бил отстранен оперативно на 16.08.2017 г. Не са открити медицински документи във връзка с провеждана от ищеца рехабилитация и физиотерапия. Възстановителния период по отношение на мозъчното сътресение е с продължителност от около 10-15 дни, като в случая липсват медицински документи, установяващи усложнения настъпили в резултат от него. Разкъсно-контузните рани по главата и по първия пръст на лявата ръка зарастват за около 9-11 дни, а кръвонасяданията и охлузванията отзвучават като болка за 2-4 дни след травмата, като морфологично и възстановяване на целостта на епидермиса и възвръщането на нормалния цвят на кожата става за около 9-13 дни. Най-силни болки ищецът е търпял непосредствено след нанасянето на ударите по главата, лявата ръка и крайниците. Болките са били силни и по време на следоперативния период за ръката като към 20-25 ден след оформяне на съединително тъканния мазол между счупените костни фрагменти, болката е намаляла до изчезването и към момента на сваляне на гипсовата имобилизация. Болки и страдания ищецът е търпял и по време на премахване на металния имплант от лявата ръка и следоперативния период. Експертът заключава, че възстановителния процес е протекъл нормално и правилно и същият е завършен като няма от обективна страна причина ищецът да изпитва болка на мястото на счупването на лявата ръка, дори и при промяна на времето. Теоретично възможно е да се усеща нещо като мравучкане, но не и болка. За другите травматични увреждания се приема, че същите са отзвучали за около 10 дни, включително и главоболието, като се подчертава, че ако същото е продължило по-дълго, то причината не е свързана с процесната травма, а вероятна такава би могла да бъде високото артериално кръвно налягане вследствие установеното, че на ищеца е поставена диагноза „Хипертонично сърце, без застойна сърдечна недостатъчност.“ По отношение на оплакването на ищеца, че усеща болка в ръката при преумора и вдигане на тежка, в съдебно заседание експертът пояснява, че това е възможно, но отзвучава с времето, като естествено зависи и от интензитета на натоварването. Видно от показанията на свидетел Й. (л. 154 от делото на ОС), той е близък приятел на ищеца, знае за инцидента, при който му е нанесен побой., но няма преки впечатления от самото събитие. К. изпитвал болки в ръката вече няколко години. Оплаквал се от болки в ръката и в главата. Пиронът бил свален след няколко месеца и тогава К. започнал да се оправя. Сега вече нямал оплаквания. Работи в Г. като строителен работник. През лятото на 2017 г., след инцидента, виждал ищеца в гр. В., не е ходил на работа в Г. през цялото лято и нямал доходи и се притеснявал защото трябвало да се грижи за двете си деца.Справял се с помощта на родителите си. Освен болките, които търпял, ищецът се чувствал унизен и засрамен пред хората в малкия град заради това, че хем му взели жената, хем го набили. Имало хора, които му се подигравали за това. Видно от показанията на свидетел Е. П.а (л. 155 от делото на ОС), те е сестра на ищеца и бивша съпруга на ответника. Същата установява, че на 14.03.2017 г., рано сутринта, ищецът се обадил и казал, че е задържан в Полицията в гр. С. и тя отишла да го прибере. Когато отишла, ищецът вече бил откаран от полицаите в Бърза помощ в гр. П., тъй като имал рана на главата, която трябвало да се обработи. В полицията и било казано, че брат и е пребит. Тя отишла в болницата в гр. П. и там видяла ищеца да лежи на носилка целия в кръв. Имал рана на главата, която силно кървяла и едната му ръка била силно подута. Първо зашили раната на главата му, а после трябвало да му се направи операция на ръката. Междувременно полицаите го откарали в гр. С. да даде обяснения. Вследствие на побоя, ищецът се оплаквал от болки в главата и ръката. Цяла година не можел да отиде на работа, защото работи като строителен работник в Г.. Може да е ходил два пъти, за да оправя документи, тъй като фирмата е на негово име, но не работил. Ищецът изпитвал притеснения, че не работи, че не може да се грижи за двете си деца, които винаги живеели при него и към оня момент били на 10 и на 5 години. От друга страна изпитвал срам и неудобство от хората, че е бит от най-добрия си приятел и от собствената си жена. Затворил се в себе си, не излизал с приятели. И досега ръката го боли, когато я натовари при работата си. Нямал проблеми със здравето, не се е оплаквал от главоболие и високо кръвно налягане преди инцидента, не е вземал успокоителни. Видно от показанията на свидетел К.а П.а (л. 156 от делото на ОС), към момента на инцидента те я е била съпруга на ищеца. На 13.03.2017 г. с ответника били на гости. Ищецът и звънял по телефона. Изпращал им съобщения по телефона с обидно съдържание по повод личността на свидетелката. Приканвал ответника да се видят. Когато си тръгнали от гостуването, ищецът и ответникът се разбрали да се видят. Ищецът искал да покаже някакви снимки. С. отишъл в дома на К., където последния му показал снимки на свидетелката и отново отправил обиди по неин адрес. След това двамата тръгнали към гробищния парк, където ищецът предложил двамата да премерят силите си. Свидетелката вече била у дома си, когато на прозореца почукал С., който почти не виждал, тъй като бил напръскан със спрей от К.. Тя го закарала с автомобила в бърза помощ, след което се обадила на полицията и двамата със С. тръгнали да търсят колата. Обаждали се на К. по телефона, обикаляли из гр. В. да търсят колата. Когато стигнали до къщата на К., го видели там изправен близо до колата. Задното и страничните стъкла на колата били счупени, а после разбрали, че в двигателя имало пясък и захар в резервоара. Свидетелката останала в колата, като не видяла К. да е бит или окървавен. Ответникът слязъл и тръгнал към ищеца. Свидетелката не видяла точно момента, в който двамата се доближили. Слизайки от колата обаче видяла ответникът да тича надолу по улицата, а ищецът да тича след него. Ответникът отивал да търси полиция и свидетелката го чула да вика към К. защо му счупил колата. Когато с колата свидетелката стигнала до къщата си, видяла патрулката да идва заедно със С., а К. се появил на кръстовището и се облегнал на капака на автомобила и. Тя не видяла по него следи от побой или кръв. С. тръгнал с патрулката да им покаже колата. Свидетелката твърди, че ищецът вдигал кръвно и приемал лекарства за това по схема както и Валидол. Не е ходил на лекар. Установява, че след инцидента виждала не веднъж бившия си вече съпруг из центъра на гр. В. - в магазина на центъра, в заведението на братовчед му, където бил с децата. Настоящата инстанция дава вяра на свидетелските показания само относно тези факти, на които същите са били очевидци, а не които са им разказани от страните в процеса или от други лица. Следва изрично да бъде отбелязано, че страните в процеса, включително и част от другите участници (свидетели Е. П.а и К.а П.а) са в особени роднински и емоционални отношения, което настоящата инстанция отчита при анализ на фактите и формирането на правните изводи. При тази фактическа обстановка (травматичните увреждания, вида и интензитета на болките, проведените медицински дейности, включително две оперативни интервенции, сравнително кратък възстановителен период (около 5 месеца за най тежката травма и доста по-кратки срокове за останалите такива), негативните емоционални преживявания, включително от особените отношение с извършителя, липсата на пълноценни социални контакти, чувството за унижение, общественото достояние на случката, липсата на остатъчна травматичност и при приложението на чл. 162 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд намира, че сумата от по 10 000.00 лева е най-справедлив общ паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди. Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в това, че е бил предизвикан от ищеца, с показването на неприятни снимки от таблет, касаещи К.а К., сега П.а, воденето му на гробищния парк на 13.03.2017 г., както и с повредите, които К. е нанесъл на лек автомобил „Д.“, използван от С., които действия са довели до физиологичен афект. В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. Настоящата инстанция намира, че показването на неприятни снимки от таблет, касаещи К.а К., сега П.а, воденето му на гробищния парк на 13.03.2017 г., както и повредите, които К. е нанесъл на лек автомобил „Д.“, използван от С., дори и тези факти да са установени по безспорен начин, нямат характер на действия от страна на К., които да са в причинна връзка с процесните травматични увреждания на телесния интегритет на К., изразяващи се в средна и леки телесни повреди. Твърдяното показването на неприятни снимки от таблет, касаещи К.а К., сега П.а не е установено по безспорен начин. По делото не са представени никакви доказателства за това обстоятелство. Твърдяното водене на гробищния парк на 13.03.2017 г. не е установено по безспорен начин. Според показанията на свидетел Е. П.а, същата знае от брат си К., че той и С. са се срещнали на гробищата вечерта да си поговорят и там са се сбили, но няма данни за насилствено водене. Настоящата инстанция счита, че сами по себе си срещата и физическата схватка не са в причинна връзка с нанесените в последващ момент процесни увреждания. Те нито са създали условия, нито са улеснили тяхното настъпване. За повреди, които К. е нанесъл на лек автомобил „Д.“, използван от С. се говори в показанията на свидетел Е. П.а, като тя твърди, че брат и е разказал как е счупил стъкла на колата, както и в показанията на свидетел К.а П.а. Настоящата инстанция счита, че сами по себе си повредите върху автомобил не са в причинна връзка с нанесените в последващ момент процесни увреждания. Те нито са създали условия, нито са улеснили тяхното настъпване. Следва да бъде отбелязано, че наличието на физиологичен афект е напълно отречено с присъдата по НОХД № 1592/2018 г. по описа на РС – П., която е влязла в сила. Ето защо не може да бъде направен извод за съпричиняване от страна на пострадалото лице и възражението в тази насока е неоснователно. Следователно на К. трябва да бъде присъдено обезщетение в размер на 10 000.00 лева. Началната дата, от която се начислява обезщетение за забавено плащане не е предмет на въззивното производство. До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради коте обжалваното решение следва да бъде потвърдено. С оглед горното и на основание чл. 78, ал. 1 и 2 от ГПК следва: да бъде осъден С. И. П. ЕГН •••••••••• да заплати на К. И. Т. ЕГН •••••••••• сумата от 300.00 лева, представляваща разноски за въззивното производство по съразмерност; да бъде осъден К. И. Т. ЕГН •••••••••• да заплати на С. И. П. ЕГН •••••••••• сумата от 250.00 лева, представляваща разноски за въззивното производство по съразмерност. С оглед горното и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден С. И. П. ЕГН •••••••••• да заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – Пловдив сумата от 600.00 лева, представляваща дължима държавна такса по въззивна жалба вх. № 7839/16.11.2022 г. от К. И. Т. ЕГН •••••••••• от гр. В., община С., област П., ул. „•••“ № 189 против решение № 314/12.10.2022 г. постановено по г. д. № 159/2022г. по описа на ОС – П.. Мотивиран от горното, съдът